НИЕ РАЗКЛАЩАХМЕ ПОРТИТЕ НА АДА С ЛЕГЕН С ВОДА И КЪРПА - Бил Янт

В духа видях Божият крак дa стъпи надолу в градове и региони на света. Знаех, че кракът Му представляваше голяма власт, идваща на земята. Когато видях крака Му, знаех, че Той е дошъл да вземе обратно територия, която врагът е откраднал от Неговото Царство. Като започнах да се радвам за причината защо кракът Му слезе на земята, Той прекъсна хвалението ми със силна заповед ... "Измийте краката Ми!" Бях втрещен. Аз казах: "Господи, как бих могъл някога да измия краката Ти?" Пастори и лидери измиващи краката един на друг Господ говори, "Когато видите пастори и лидери да се събират и измиват един на друг краката си, ще видите кракът Ми да дойде долу, с голяма сила, освобождавайки цели региони и територии, обратно в Моето царство! След това видях видение на пастори и лидери смирено коленичили един пред друг, със съдове с вода и кърпи. Когато те започнаха да измиват нозете един на друг, титли, позиции и дори имена на църкви започнаха да се удавят в тези малки съдове с вода! Гордост, ревност и завист бяха се удавили в просто "тридесет сантиметра" вода! Уморени, мазолести крака, които бяха загубили пътя си в прашния, замърсен път на живота, бяха излекувани само от вода и две ръце на пастор, който беше малко по-надолу на улицата. Помощта никога не е била толкова далеч. Дори нашите очи бяха измити със сълзи Сълзи започнаха да пълнят тези съдове до преливане ... сълзи на покаяние от съдене и неразбиране един друг. Дори очите ни бяха измити със сълзи, за да видим, че ние не бяхме врагове помежду си, но бяхме в един отбор. Беше такава красива, жалостива гледка. Пасторите на огромни църкви и лидери на малки църкви, смирени и покланяйки се един пред друг, изповядвайки нашата неспособност да авансираме Божието царство. Откровение започна да идва върху нас, че имаме нужда един от друг. Мнозина се държаха в прегръдката на другия, разчупвайки заедно. Свети целувки започнаха да се раздават по лицата и краката. Дойде присъствие сякаш бяхме целунали лицето на Бога! Видях божествена власт да тече В този момент видях божествена власт да тече от краката на ЕДИН, който също беше сред нас. Божествена власт и сила са били освободени по региони и територии. Ние разклащахме самите порти на ада с леген с вода и кърпа! Изглеждаше, че колкото по-малки ставахме в погледа на другия, Бог ставаше по-голям пред очите на врага! Бог започна да възвишава Себе Си на земята и между народите. Чух Господ да говори на ангелите, които бяха присъствали по време на миенето на краката: "Вземете сълзите от тези съдове и ги поставете в бутилки. Те ще донесат голямо движение на Духа, да донесе реколтата."

Джон Ранирез- от сатанист към Християнин

Джон Рамирез никога не се е съмнявал, че има живот след смъртта. Като сатанински свещеник, той е знаел,че ще отиде в ада, когато загине и той се примирявал с това, докато не предприел пътуване до там и застанал лице в лице с дяволът. Джон Рамирез е израстнал в Бронкс, където роднините му практикували Сантерия. Баща му идва от поколение на вещици и магьосници. Баща му бил много силен в Сантерия, много силен в спиритизъм. Джон копнеел за връзка с баща си, но баща му бил оскърбителен. Нямал любов, нямал състрадание, гледал го как бие майка му в къщи. Често се прибирал пиян, искал разни неща. Ако нещо не бе направено по определен начин, винаги имало унижение, болезнени думи, като тъп, глупав, не струваш нищо...такива неща. Стоял до вратата, за да види какво прави, защото искал да види, дали има време за него. Просто да имат връзка, двамата да свършат нещо, но той бил свързан с демони, бил свързан със спиритизъм. Майката на Джон също е била под влиянието на Сантерия и по предложение на леля му, е извикала Джон, за четене на карти Таро. Картите „казвали“, че трябвало 30 дни да изпълняваме церемонията, или ще остана сляп. И майка му, понеже е добра майка, не искала неприятности така, че те направили това което трябвало. Завързали му очите, къпали го с разни билки и започнали да пеят, за да извикат пет главни демони от Сантерия... От този момент, животът на Джон бил променен. Цялата му личност, всичко което бил искал, като младо момче, вече го нямало. Имал чувството, че някой сложил черна покривка над него...духовно. И отговарял не само на майка си и баща си, но и на демоните. Джон се въвличал в Сантерия, дълбоко и бързо. Бил обучен от поклонници на дявола, от висок ранг на спиритизъм. Промъквал се на погребения, сякаш познавал човека, който е загинал, понеже искал да купи душата на мъртвия, защото можел да я постави на друг и той да загине по същият начин. Когато наркодилър бил убит на улицата, бягал, за да вземе от кръвта, защото можел да използва тази човешка кръв, за магьосничество. За пръв път в живота си Джон се почувствал силен и уважаван. Хората знаели, че той е силен и не трябвало да игнорират това. Харесвал тази сила. Било му говорено, като на малко момче, и сега имал властта и силата, за да направи каквото иска. Когато Джон бил на 13 години, баща му, бил убит, при свада в бар. Джон вярвал, че дяволът е виновен, за страданията на майка му. Събуждал се в 5 сутринта викайки към Бог: Помогни на майка ми...и никой не се показвал, но дяволът се показвал, понеже той убил баща му. Вярвал, че дяволът му казал: Никой не те обича, но аз те обичам. Баща ти не може да снабди за теб, но аз ще снабдя...дяволът му казал: Изпълнявай религията и ще ти дам всичко, само поискай. Джон казал, че сатаната е станал бащата, който той никога не е имал. Джон му се бил посветил. Палел свещи, плюел ром, издишал цигарен дим, който означава сила, ако нямал пари за петел, порязвал се и използвал кръвта си и я изливал. Цялата атмосфера в стаята се променяла и знаех, че има нещо там и трябва да се обръщаш към него, като член от семейството. Джон казвал...баща ми, тук съм, какво ще ми кажеш, какво искаш да направя... С течение на времето, Джон практикувал тъмните изкуства, извън апартамента си. Бил се насочил специално към християни. В клубовете се оглеждал за християни и знаел, че клубовете са средище на дяволът, и знаел, че ако се добере до някого и той има алкохол в системата, трябвало само да му каже: Имам да ти казвам нещо днес. И той като попита, какво имам да му кажа, вратата вече е отворена... В крайна сметка, Джон станал първосвещеник в Пало Майомбе...форма на африкански спиритизъм. Докато ставал по-силен, Джон взел войната на сериозно. Дяволът му казал, че трябвало да отиде в квартала на духовно ниво, за да може да го отслаби в естественото. Каквото и да убиеш на духовно ниво, можеш да убиеш и в естественото. Така, че оставял тялото си вкъщи и астрално се местил в различни квартали, различни региони, държави и страни. И докато летял над квартала, изговарял проклятия, които искал да се случат в квартала. Понякога бил в квартали и виждал група хора на духовно ниво, в ъгъла и се молят, държейки се за ръце, с наведени глави и се молят силно. И нямал постижение в този квартал. Този квартал бил осветен и благословен чрез молитва, и не можел да се докосне, но в другите квартали...било,като парти. По това време Джон срещнал момиче, което го заинтригувало. Казал си: Ще излизам с нея, добре изглеждаща е...и тя го поканила на църква. Също така поканила Джон, да се запознае с родителите й, които му говорили за Исус. Извадили Библията и „ Хей чуй, искаме да ти поговорим за това..." Той казал „ Не мога да идвам вече у вас, родителите ти са луди...нека поне опитаме храната и тогава ще говорим за този Исус...“ И след, като си тръгнал, отивал за поклонения в дяволската църква и убивал животни цяла нощ и после пак се връщал, за да се видят, но тя не знаела. Джон намирал християните за забавни и безобидни. Имахме различна система от тяхната... техните неща са целувки, Алелуя, обичаме те. Продължавал да идва на църква, за да й угоди, но не искал да остави хората, на които бил посветен. Една неделна сутрин, пасторът направил повикване към олтара. Джон пристъпил напред, но не бил подготвен за престоящото. Казал си, че дяволът не може да ме докосне тук, пред пастора...защитен съм. И изведнъж...бил обладан от демон, сграбчил пастира за гърлото, вдигнал го във въздуха и му казал: „Дойдох за теб...“ и всички големи мъже станали от местата си и се опитали да хванат Джон, понеже той хвърлял хора наоколо, като кукли...и тогава над 200 души станали и си вдигнали ръцете...духовно воюване за човек, който би ги убил за секунда. Джон видял Божията сила в църквата. Едно от момчетата шепнело в ухото му, Кажи, че Исус е Господ. Кажи, Исус е Господ...кажи го. Джон не можел да си отвори устата...и изведнъж успял да каже „Исус е Господ“. И дяволът си тръгнал... Джон бил засрамен от избухването, и несигурен какво да прави по-нататък. Един от църковните старейшини, се приближил до него, няколко дни по-късно. Той казал: „Исус иска да ти дам това.“ Дал му един суитчър...и после казал: „ Ти си войн на Христа“. Някой да дойде и да ти каже: „ Това е дар от Христос, защото те обича...“ за мен това беше...удивително. Не можех да повярвам, че Исус ме обича. Но бях се посветил на тъмната страна, на демоните, на дяволът и бях между два свята. Една вечер, Джон решил да сложи край на борбата, между двата свята, по единственият начин, който той е знаел. Казал си, че Исус не може да го има, дяволът не може да го има, и най-добрият изход е самоубийство. В неговото невежество, в неговия срам, в съзнанието му ,бил толкова далече, духовно изцеден, много дълбоко изцеден. Джон не знаел как да се моли, но започнал да говори с Бог: „Не знам, как те наричат, Исус или както и да те наричат в църквата, не те харесвам, никога не съм и не искам да имам нещо общо с теб, мразя те, не искам да бъда част от теб, не искам да бъда християнин. Отричам те, ако това е начинът, за да се махнеш от мен, ще хваля дяволът, докато умра. И после прошепнах: Ако си по-голям от бога, на когото служа, ми покажи тази вечер, или ме остави на мира.“ Джон заспал и сънувал, че се намира в метрото. Влакът бил пълен с хора и лицата им били изцедени и отивали някъде, за където знаели, че не е хубаво. И докато влакът се движил по-бързо от светлина, имало една елегантна дама и започнала да му говори на демонични езици. Джон разбрал езика й, тя му казала:“ Предател, напускаш ни.“ Джон се опитал да отиде по средата на влака, по средата на хората, за да не може, да го достигне този демон който говорил през устата на тази жена...и изведнъж вратите се отворили и се озовал в ада... Джон излязъл от метрото и пристъпил към тъмнината. Докато преминавал през тунелите на ада, усетил жегата... която не била като тази, която усещаме на земята...тази те сграбчва и страхът те обвзема. Нямаш никаква надежда, надеждата е отстранена. И като стигнал до определено място в тунела, дяволът се появил, по-голям и по-силен, никога не го бил виждал така и му казал: „С теб съм откакто си бил на 9 години. Бил съм ти баща, дал съм ти всичко.“ И казал на Джон, че ще го задържи там в ада, понеже ако го направи Джон няма да се събуди горе на земята...и казал още:“ Ти ми принадлежиш и няма да си тръгнеш, знаеш прекалено много тайни, за моята религия.“ И когато посегнал да го сграбчи, за да го задуши, този 3 метров кръст се появил в ръцете на Джон и той не разбрал как този кръст се появил, точно там в ада в ръцете му...и той го положил пред дяволът...и той се почувствал като нищо...като бебе, без правомощия, пред подножието на кръста. Когато Джон се събудил, той бил променен човек. И разбрал, че Исус е Господ и коленичил...пред кръста...и Исус дошъл в живота му. Взел лист хартия и написал: Аз съм слуга, роб на Исус Христос, ще Ти служа през всичките дни на живота си. Джон изхвърлил всичките си магьоснически принадлежности, но битката не била приключила, той бил под духовна атака, всяка нощ, в продължение на месец. През нощта усетил присъствие в стаята си. И понякога когато се обръщал, виждал реално, какво е там, или понякога, когато заспивал, усещал как някой го хваща за гърлото, опитвайки се да го вдигне от леглото му и да разкъса душата му от тялото. Понякога са го хващали за краката и леглото започвало да се клати и повдигали леглото заедно с него, понякога дори и до тавана. И не можел да диша, не можел да извика, не можел да говори, имал чувството, че се задушава, сякаш задушавали живота му в него и се опитвал да извика Исус, но не се е получавало, но накрая успял и извикал: „Исусе, помогни ми... спаси ме...“ и се махнали демоните, които го атакували. Джон не разбирал, защо Бог допускал нощните му страдания. Той питал Бог: „Защо позволяваш това да се случи, защо е това мъчение, защо позволяваш тези хора да ме оскърбяват така? Предадох живота си на Теб, казах, че ще Ти служа.“ А Бог му казал: „ Исках да знам колко ме обичаш...колко ми се доверяваш.“ И никакъв дявол или демон не се е появил вече в къщата на Джон. Джон казва, че не бил заменил за нищо, това, което е открил в Христа. За 25 години от живота му, можел да направи всичко на всеки, и навсякъде. Сега счита всичко това, което е правил през тези 25 години за глупаво... за да спечели Христос...Бог е неговия номер 1 в живота му, Той е въздухът, който диша. Той върви...с него. Може да чуе звукът на гласът Му в ухото му. Днес, Джон споделя Евангелието с всеки, който може. Написал е книга за своите преживявания наречена „Извън дяволският казан“. Джон е победител в Христа, има мир, не е празен вече, има изявяване, има цел и има съдба днес.И причината за това е, защото казал „Да“ на кръста. Сега е евангелист за Царството на светлината. И няма повече да бъде евангелист за тъмната страна. Изобличава тъмната страна винаги, когато Господ му дава шанс, защото не е нужно, да умираме в греховете си, да проливаме кръв, както в Пало Майомбе. Исус проля кръвта Си за нас и тази кръв има значение, тази пролятата на кръста. Амин

Ислямът ли е "Истината"? НЕ! - 2-ра част

Когато разгледате историята на Исляма, вие ще откриете реалната истина и че става въпрос за истински арабски империализъм. Тя идва от сърцето на религиозните учения, от къде другаде, ако не Саудитска Арабия - духовното сърце на Исляма. Постъпките и действията говорят по-силно от думите и когато изучаваме Корана ние виждаме, че тези мюсулмани са добри мюсулмани, опитващи се да следват Корана, който в действителност казва, че трябва да се воюва срещу Християните и евреите, отказващи да станат мюсулмани. Прочетете: Сура 9:[29] "Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство." Те са обучавани да воюват против Християните и евреите, и да ги поробват; да ги унижават докато се подчинят. Колко благородно от страна на мюсулманите! Исус Христос каза (Матей 7:15): “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители." Вижте какво се случва по целият свят - какво става в Афганистан - забраняват на жените да излизат вън от къщите си; убиват ги само защото се виждат ръцете или нозете им; дори носенето на обувки с високи токчета беше забранено в Афганистан; насилие над хората, наречено ислямски ценности; Саддам Хюсеин избиваше собственият си народ в продължение на 30 години. Когато САЩ заедно с Великобритания отиде да освободи тези хора през 2003 г., какво получихме от мюсулманите? Само крясъци от рода на: "Неверници потискат мюсулманите!" Не разбирам какво им има на тези хора. Защо са толкова заслепени, че не могат да видят как техните мюсулмански братя ги насилват и убиват? А когато не-мюсулманите искат да помогнат, плачат като бебета, вместо да бъдат благодарни. Техните "плодове" са очевидни: преследване и убиване на Християните от мюсулманите; преследване и убиване на Християните в Египет, Пакистан, Индия и Индонезия ... споменавам само няколко страни. Днес тези действия са нещо съвсем обичайно. Дори и в момента ние виждаме в Ирак, как освободените мюсулмани се подиграват и насилстват Християнската общност и насила карат жените да носят hijab (фередже). Единственият истински мир може да дойде само от Исуса Христа и от никой друг: нито от Мухамед, нито от Буда, нито от Рам. Бог ме доведе до това заключение. Исус Христос е Принцът на Мира. Разгледайте Неговият живот в Писанията, а след това изучете и живота на Мухамед. Сравнете ги и ще видите резкият контраст между двамата и ще разберете защо Исус е Единствената Истина, а Коранът е само една компилация от религиозно звучащи думи, които противоречат на най-важните истини, намиращи се в Божието Слово - Светата Библия. Проучете сами за себе си. Недейте ми вярва! Разучете сами. Ако наистина искате да разберете какво Бог казва за Себе Си, за вашето греховно състояние и отговора, който Бог ви дава за грешната ви природа и защо тя ще ви отведе в Ада когато умрете, ако не приемете жертвата на Исуса Христа - четете Божието Слово за себе си. Може и да се опитате да убедите сами себе си, че то е лъжа, но можете ли да докажете, че е лъжа? Веднъж след като умрете ще е добре това, в което сте вярвали да се окаже истината, иначе ще бъде твърде късно за вас. Пред нас се откриват два различни свята - две напълно различни учения за истината. В единият свят е Сам Бог в човешка плът (Прочетете Евангелието на Йоан цялата първа глава), показвайки ни как трябва да живеем и да се отнасяме към Него и хората. В другият свят (който не е нищо друго освен властта на самият Сатана) имаме фалшивият пророк Мухамед, манипулиращ хората за своя собствена облага, казвайки на последователите си, че ако воюват и умрат ще отидат в Рая; че ако грабят и плячкосват тогава ще бъдат простени и ще укротят гнева на Аллах Всемилостивият. В търсенето ми на истината, аз научих, че името на Бог не е Аллах, но Yahweh (Яхве). Факта, че името на Бога, което било явно открито на Моисей е Yahweh, си остава. Дори много евреи в наши дни не го произнасят, защото се страхуват да не би да го изговорят неправилно и да бъдат наказани защото са похулили Самият Бог. Затова те го изписват, използвайки 4 букви: YHVH. Колко е тъжно, че светът мрази еврейският народ, който ни е дал толкова много. Те са ни дали еврейските Писания, които са пазили най-добросъвестно, а откриването на свитъците от Мъртво море е едно от най-великите открития на века, което удостовери истинността на нашата Библия и доказа, че тя е сигурен и надежден източник на информация. Исус Христос ни заповяда да обичаме ближните си, а не да ги убиваме. Той никога не каза на Своите ученици да извадят мечове и да се бият. Приема се, че последователите на Исус са разбрали, че една нация има правото да защитава гражданите си от тежки посегателства, било то външни или вътрешни, както и отделните индивиди, намиращи се в животозастрашаващи ситуации, но никога поради религиозните им схващания. От друга страна, Мухамед - "пророка" на мюсулманите, кара своите последователи да убиват всеки, който не приеме Исляма или да им налага данъка Jizzya, да унижават Християните и Евреите чрез този данък и да ги поробват. Много мюсулмани казват: "Я виж Християните! Те не са ли лицемери?" Разбира се, че сред тях има такива. Дали обаче всички "Християни" се покоряват на Исуса Христа и Неговото учение? Не! Много от тях не са сериозни, благочестиви и искрени и са "Християни" само на име. Само защото някой се е родил в "Християнско семейство", не означава, че е истински ученик на Исус Христос. Да бъдеш ученик на Христа е избор ... решение, което всеки човек трябва да вземе сам за себе си. Да израснеш в "Християнски дом" не те прави Християнин; нито четенето на Библията, нито ходенето на църква, нито молитвите ти, ако ще да са 100 на ден. Човек трябва да се роди отново духовно, така както Исус каза в Йоан 3:3. Това може да се случи само когато човека съзнателно избира да признае, че е грешник, така както казват Писанията. Той трябва да се покае от греховните си дела, които е вършил в миналото. Да се покае означава, да изповяда греховете си на Бога и да Го помоли да му прости. Бог винаги прощава. После да търси Неговата помощ, за да не съгрешава повече, като следва учението на Исус Христос и целият Нов Завет. Въпреки че е направил всичко описано по-горе, това не означава, че човек изведнъж ще спре да съгрешава. Той трябва да работи усилено заедно със Святият Дух, за да не съгрешава. Някои се нуждаят от повече помощ, за да спрат да грешат. Има два вида Християни: 1) Тези, които осъзнават, че Бог им прощава когато Го помолят и Му се доверяват, но ... продължават да вършат същият грях отново и отново когато изкушенията ги атакуват. После отново отиват при Бога и Го молят за прошка, и след това отново извършват същият грях ... така процеса се повтаря и повтаря ... 2) Тези, които признават греха си и молят за прошка. Бог им прощава, но те започват да тъгуват, че с греха си са наранили Бога и се опитват да направят всичко каквото е по силите им да не извършват този грях повече (не че са застраховани да не го извършат). Бог вижда, че те се отнасят сериозно към греха в живота си и че скърбят, и тогава ги дарява с още повече благодат. Само Бог знае кой от тези два типа Християни се отнася истински сериозно с Него и кой не. Сам Бог казва в Словото Си, че ще познаете истинските Му ученици по плодовете им. Вземете под внимание, че начина, по който ти и аз "измерваме плодовете", може да бъде значително различен от начина, по който Бог измерва плодовете в живота на хората. Въпреки, че трябва да разпознаем определени неща в живота на човека, което включва съденето, трябва да ни е напълно ясно, че ние не сме Съдията, но Бог - Създателят, Той е Съдията. Ние обаче трябва да разпознаваме кой наистина принадлежи на Исуса Христа и кой не. Бог не иска да сме объркани или да налучкваме. Във връзка с току-що споменатото, нека се спрем и на няколко стиха, чрез които Бог ни предупреждава за "вълци в овча кожа". Бог иска да разберем от казаното в 1 Тимотей 4:1-2, че човек може да започне да върви по правият път на Истината, но лека-полека да се отклони от него. Често, някои се отдалечават твърде много от чистата Истина. За тях Бог буквално казва, че те ще отстъпят от вярата, която някога са имали. За тези от вас, които се опитват да открият "смисъл" в "Християнството" и навсякъде виждат само лицемерие, объркване и липса на единство сред "Християните", ще кажа - моля ви да осъзнаете (и Библията го казва съвсем ясно), че това са Сатана и неговата демонична орда в духовният свят, които правят всичко възможно да повлияят на "Християните" да станат жертва на лицемерието, измамата и заблудата, и ако е възможно в своята заблуда да заблудят и други, които са уязвими. "А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла." Мисля, че Християнството започва да отстъпва все повече от позициите си. Подкрепям схващането си, основавайки се на написаното в 2 Солунци 2:1-3 (насърчавам ви да прочете различни преводи на тези стихове). Имаме епископи, които ни казват, че е нормално мъж да легне с мъж, че не вярваме в божествеността на Исус Христос или че възкресението Му не е станало буквално. Тази седмица (2004 г.) избухна сериозен конфликт в Англиканската църква за това, че гей е ръкоположен за епископ. Бог съвсем ясно заявява в Словото Си, че не позволява хомосексуалността да бъде призната за "приемлив начин на живот", още повече в църковното ръководство! В Старият Завет, Той осъди Содом и Гомор, точно заради явният хомосексуализъм и ужасните, безразборни сексуални връзки, които хората имаха извън брака. Кажете ми, кой, ако е наред с главата си, ще си помисли, че Бог ще толерира тези неща в наши дни? Броят на хората, които не само "толерират", но и "класифицират" хомосексуалното поведение като "нормално", извън и вътре в Християнството непрекъснато расте. Ако 5 билиона мислят, че то е "ОК", това не означава, че Бог ще промени мислите Си и също ще каже: "Да, добре, става." Бог показа ясно на Содом и Гомор какво е Неговото отношение към сексуалните апетити на тези 100 билиона души, ако ще да са живели там, и тяхното непокорство към Божието Слово. Бог би наложил същото наказание: изтребление. Бог ни е дал заповедите Си, на които трябва да се покоряваме, а не постоянно да ги нарушаваме и постоянно да молим за прошка, като следваме пътя, по който върви света и изкривява истината, опитвайки се да я нагодим към нашата измамна и непокорна природа. Ние трябва да следваме нашият Господ Исус Христос и заповедите, които ни даде. Той каза: "Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми." (Не постоянно да ги нарушаваме и отново, и отново да молим за прошка). И кои са тези основни заповеди? Той ги сведе до две: Матей 22:37-40: " А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците." Бог не ни казва да имаме сексуални връзки с нашите ближни. Това не е "любовта", за която Той говори! Мислите ли, че ако истински следваме Исуса, ще продължаваме да съгрешаваме? Отговорът е: "НЕ!" Ако следваме Бога, ние ще се стремим да живеем според заповедите Му, въпреки че като човеци ние допускаме грешки. Но Господ бавно ни променя. Този процес на промяна е известен под името освещаване. То се постига с помощта на Святият Дух, Който ден след ден ни води и показва как да побеждаваме греха. Следва продължение Превод: Роза Саронова Източник: Precious Testimonies

неврохирург- пътуване до Рая

http://lechitel.net/nevrohirurg-koma-patuvane-raya-7-dni/

Ислямът ли е "Истината"? НЕ!

От: L'Chaim B'Yeshua Simon Молех се, постех, давах милостиня, но тия религиозни постъпки не ми даваха мира, който търсех. Постоянно декламирах Корана и четях определени Сури, които мой чичо ми беше дал, за да укрепям душата си и да имам по-близки взаимоотношения с Бога ... но всичко това беше напразно. Оставах си емоционално празен и духовно сух ... Ето как разбрах, че Ислямът не е "Истината". Роден съм в Пакистан, в семейство на мюсулмани. Повечето членове на фамилията ми са искрени, набожни мюсулмани. Бях възпитан традиционно - изучавах Корана, молех се и вършех "добри дела". Щях да съм щастлив да си остана мюсулманин, ако бях сигурен, че това е пътят към Небето. Какво причини промяната в живота ми? Първо, като повечето мюсулмани аз бях учен да рецитирам Корана на арабски като папагал, имайки съвсем малко разбиране за написаното в него. Това оставяше в мен чувство на неудовлетвореност. Повечето мюсулмански свещенослужители ще ви кажат, че е добре да правите това, като четете Корана на чист арабски език, за да угодите на Бога, което аз намирам за нелогично и неоснователно. Когато изучавате Корана, вие ще видите, че той съдържа много еврейски и сирийски думи, и че изобщо не е написан на чист арабски език. Възниква въпроса - дали Бог разбира английски по-малко отколкото пунджаби или арабски? Факт е, че в начина на мислене на религиозните водачи има много сериозни недостатъци. Вие би трябвало да четете Корана на майчиният си език, с разбиране, за да може да придобиете повече знание, с което да подплатите вярата си. Очевидно, ако направите това, вие ще откриете неща, които свещенослужителите не искат да знаете. Неща, като например какво е вършил пророка Мухамед преживе, а именно - оженил се е за съпругата на осиновеният си син, след като Зайд се е развел с нея, само за да достави удоволствие на пророка; оженил се е за 9-годишната Аиша; бил е съпругата си; убивал е друговерците; водил е Джихад срещу Християните и евреите ... и това са само няколко неща. Сура 33.37: "И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при себе си и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] за съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява." Какво? Бог позволява на една жена да се разведе, за да се ожени за пророк? За мен това означава, че за Бог брака няма стойност, че Бог не цени брака и затова кара един мъж да се разведе със съпругата си. Точно това пише и в горецитираната Сура - Аллах е знаел, че той иска Мухамед да се ожени за Зейнаб, а това можело да се случи само след развода, като по този начин унищожава святостта и неприкосновенността на брака. Според Букхари, книга 7, #64, пророкът сключил брачният договор с Аиша когато тя била само на 6 годинки, но консумирал брака си, когато тя навършила 9. Тя останала с него в продължение на 9 години (до смъртта му). Мухамед бил на 49 когато се оженил за Аиша, но консумирал брака си, като бил на 52. Очевидно случилото се предизвиква много въпроси по отношение на някой, който претендира, че е пророк на Бога! Тези неща ме безпокояха изключително много. Продължавайки да чета, аз открих още повече информация за това как Мухамед е живял. И най-лошото е, че мюсулманите не вярват в това. Осъзнах, че всъщност ние имаме двама Мухамедовци: историческата личност Мухамед и "въображаемият" Мухамед. Вторият Мухамед или "въображаемият" се опитва да се представи като добър, праведен, високо уважаван, пророк, посветен в духовен сан от Бога и т.н. Този Мухамед мюсулманите искат да прославят, величаят и почитат. Но действителността е, че историческата личност Мухамед няма нищо общо с Мухмед, за който мюсулманите са учени. Истинският Мухамед е бил примитивен, груб, суеверен и зъл. Да, може и да е започнал като честен човек, но завършил живота си в поквара и греховност, когато придобил повече сила. За мен, това беше вътрешното ми самосъзнание, което търсеше нещото, липсващо в живота ми ... сякаш бях предназначен за нещо важно, което Бог искаше да извърши чрез мене ... Но какво? Имах всичко - образование, успех, кола, къща ... изобщо всичко, което човек би си пожелал да има ... но вътре в мен имаше една празнота, която жадуваше да бъде изпълнена. Имах усещането, че в живота ми липсваше божествената цел. Някак си знаех, че живота ми трябваше да бъде по-различен от този, който живеех в момента; знаех, че трябваше да бъда полезен на Бога по някакъв начин. Две години преди да се новородя, това убеждение, този подтик или чувство на знание в мен стана по-силно, но какво или кого трябваше да поведа? Определено не виждах бъдещето си като политик, въпреки че ми се представиха възможности. Аз обаче отказах да се занимавам с политика. Молех се, постех, давах милостиня, но тия религиозни постъпки не ми даваха мира, който търсех. Постоянно декламирах Корана и четях определени Сури, които мой чичо ми беше дал, за да укрепям душата си и да имам по-близки взаимоотношения с Бога ... но всичко това беше напразно. Оставах си емоционално празен и духовно сух ... Не познавах Бога, нито пък имах общение с Него. Доказателството за това беше, че Той никога не ми беше говорил! Преди да се новородя, аз изобщо не гледах на Християнството като на религия, която бих могъл да изповядвам и следвам. Никога не бях чел Библията, въпреки че нашите стареи казваха, че вярват в Старозаветните писания, но у дома ние нямахме Старият Завет (Тора) и Новият Завет (Инджил), които да прочета. За нас Християнството беше "роднина" на начина на живота на Запада - живот, изпълнен с екстравагантен егоизъм и самозадоволяване ... религия, която за мене не беше нищо повече от невежество и непросветеност. В голяма част от Ислямското общество се приема, че ако се молиш по 5 пъти на ден и се придържаш към стълбовете на Исляма, ти си добър мюсулманин и всичко каквото направиш или кажеш е истина. Сред нас обаче има и много лицемери, които правят тези неща, но живота им говори друго. Той отразява пълно незачитане на доброто на човечеството. Аз никога не съм осъждал Исляма на базата на начина на живота на мюсулманите. Но погледнете отново към Мухамед и неговите претенции и изисквания - ще ги намерите кухи, празни, неоснователни, а самият той - не истински пророк на Бога, такъв, който Библията нарича "лъжлив пророк", отклоняващ хората от правят път, истината и Създателят. Нека вземем за пример елита на Пакистан ... техният произход. Тези хора са така наречените "добри" мюсулмани, но те извършват най-лошите престъпления. Някой да ги разпитва? Да им задава въпроси? Разбира се, че не! Ако случайно го направиш, може и да изчезнеш мистериозно. Правата на хората са потъпквани; "свобода" е дума, която няма никакво значение в страните, изповядващи Исляма. Там няма истинска свобода, защото нямаш право да казваш това, което мислиш. Ако кажем, че имаме демокрация, това всъщност е мит, защото такова нещо като истинска демокрация, в която и да е мюсулманска държава не съществува, според Корана; "свобода" е дума, която не означава нищо. Много пъти съм се чудил защо мюсулманите - богатите, в много от тези ислямски страни, все още не могат да се конкурират със Запада. Те имат нефт, пари, сила ... И един ден осъзнах причината, докато четях Книгата Битие - първата книга в Библията. Битие 12(cat): "Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена." Това, което този стих означава е, че проблема лежи в тяхното отхвърляне и непризнаване на Израел като нация, омразата им към евреите и факта, че ги гонят и преследват. Библията казва, че те няма да просперират и преуспяват, защото са под проклятие, понеже те самите проклинат евреите. Както Бог е обещал, проклятието се връща и се стоварва върху техните глави, вместо върху евреите (то ще се стовари и върху всички нации или групи от хора, които ги преследват). Евреите са избраните Божии люде, които трябва да донесат истината на света, дори и голяма част от тях да отричат божествеността на Исус Христос и тайничко да мразят Християните, превръщащи се в инструмент на дявола заради незнанието, невежеството си ... докато не пожелаят да узнаят дали Исус е истинският Месия или не. Всеки, който изпитва истински глад да разбере кой наистина е бил Исус и все още е, ще получи пълно откровение (разбиране) и няма да се страхува. Святият Дух ще се погрижи за това, но само ако този човек изпитва истинско желание да радва и доставя удоволствие на Бога - своят Създател. Запомнете - Исус Христос също беше евреин. Евреи написаха Библията (под вдъхновението на Святият Дух). Исус Христос ще управлява и царува от Израел над цялата земя, когато Бог-Отец каже, че е настъпило времето за Неговото повторно завръщане на света. Градът, който Бог избра за Своето вечно име е Йерусалим. Там ще бъде построен и третият храм за Единственият Истински Бог. Целият свят ще Го познае точно от там. Размишлявайки за моят произход, възпитане и изобщо за себе си, аз осъзнах, че повечето мюсулмани проповядват да се прави добро, но самите те правеха ли го? Абсолютно не! Когато ставаше въпрос да пари, парите бяха техен приоритет, а не доброто и благото на човечеството или религиозните аргументи. Те ти казваха да се молиш по пет пъти на ден, но от друга страна във всеки аспект на мюсулманското общество има много лицемерие. Наистина ли правеха противоположното на това, което учеха или аз не бях разбрал правилно това, на което ме учеха стареите? Ако разгледаме Исляма, ще видим, че Джихад е част от него в страните, в които доминират мюсулманите - преследването на Християни и евреи; вярват, че трябва да се посещават свети места и гробници на светци в Пирс да речем; вярват в даването на пари и раздаването на храна ... сякаш искат да подкупят Бога. Те преследват и убиват дори своите си (На пример: шиитите, за които те твърдят, че не са мюсулмани, убиват ахмадиите). Защо тогава Християните би трябвало да очакват по-добро отношение от мюсулманите, на които е втълпено да мразят, а не да обичат? Като тяхната най-силна омраза е насочена срещу евреите. Мюсулманите са движени от страха, така както тези, които избират да следват Исуса Христа са подтиквани от любовта и приемането на различни духовни възгледи. Богът от Библията е Бог на любовта. Той иска да те докосне и достигне до теб, за да има лични взаимоотношения с тебе и ти да бъдеш в Неговото свято присъствие. Господ Исус е Бог на любовта, състраднието и милостта, а Аллах е Бог на войната, омразата и мъченията. Кой мислите, че е Аллах? Навярно Сатана? Какъв контраст! Спомням си един от моите зетьове. Наскоро той започна да практикува Исляма, като изостави неморалният си начин на живот, защото прочете една книга, в която се говореше, че с гроба идва и наказанието. Той така се уплаши, че започна да се моли по пет пъти на ден. В него нямаше любов към Бога или човечеството, а само едно егоистично желание да иде в Рая, където щеше да пие вино от течащите там реки и да има на свое разположение 72 Hooris (девици). Това е плътската похот, която ви очаква в мюсулманският рай - неща, които Бог не ни позволява да вършим на земята, но пък за това, ще участваме в страстни, похотливи оргии в небесата, близо до Святото Му присъствие! Какъв извратен, гнусен начин на мислене! Запитах се: как може един толкова свят Бог да стане толкова несвят, нечист и порочен, подволявайки ни да вършим тези неща на Небето, а в същото време ни забранява да ги вършим на земята? Тези хора вярват, че основите на корупцията в Пакистан са положени по време на Британското господство в Индия. Но действителността е, че ние хората сме алчни по природа. Всичко това се е случвало в продължение на векове, много преди Британците да стъпят на индийска земя. Трябваше само да се запозная с живота на основоположникът на този култ, за да осъзная колко забудени са мюсулманите. Само разгледайте действията и постъпките на Мухамед, и ще видите какви плодове са произвели. Ако ние следваме истинна и чиста религия, тя би трябвало да посее в сърцата ни любов, смирение и грижа за нашите ближни, а не омраза и презрение. Точно това е учил Мухамед, основоположникът на Исляма, затова няма нужда да гледаме последователите му, а него. А сега да се спрем върху основоположникът на Християнството и Неговото учение - Исус Христос и ще получите 440-волтов шок. Живота на Исуса - чист и свят, и каква любов към ближният. Ако не желаем да бъдем като Него, значи нещо не е наред. Мюсулманите излизат с аргумента: "Но могат ли билион мюсулмани да мислят неправилно?" Ако искат да използват числа, за да докажат, че са легитимни, моят отговор е следният: "А могат ли 4 билиона души, които не следват Бога на Библията да са прави?" Тези 4 билиона са най-вече индуси, будисти, атеисти, анимисти и агностици, и те съставляват най-голямата част от населението на земята. Така че, може ли те да са прави? Ако отговора е: "Масите винаги са прави!" ... тогава, не трябва ли да следваме тях, тъй като те са мнозинството, а не мюсулманската вяра? Отговорът естествено води само до едно заключение: Ако 4 билиона не са прави, тогава защо пък 1 билион да са? Защото нито 1 билион, нито 4 билиона следват това, на което ни учи Богът-Създател още от сътворението на света: Пътя към Небето е само чрез послушание и вяра, а не чрез ритуали и добри дела. Прочетете историята на Аврам в Библията. 1 Царе 15:22: "И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни." Тези, които изповядват Исляма и са направили Хадж (хаджийство) мислят, че са много набожни и благочестиви. Мислят, че греховете им са простени и че са по-добри хора от тези, които не са направили Хадж; че са като новородено дете ... но когато видя морала им (те са толкова лоши), че не може да се говори за справедливост. Те изявяват, показват един съвсем друг човек от вътре. Разбира се, това не се отнася за всеки Hajji (хаджия), но повечето са като гореспоменатите ... всичко това ми говори за падналата човешка природа. Всички ние сме грешници, които се нуждаят от нещо или по-скоро НЯКОЙ, който да ни спаси от греховете ни, защото нашата грешна природа остава с нас докато умрем. За какво ни говори това? Че всеки човек е грешен по същество и че има нужда от Спасител; че не може сам да изработи своето спасение, защото Бог изисква 100% съвършенство, не 50%, не 60%, а 100%. Никой човек, със собствени сили, сам, не може да постигне това 100%-тово безгрешно съвършенство в живота си. Бог знае, че ние сме недпособни на такова нещо и че се нуждаем от Спасител, иначе ще бъдем осъдени и ще преживеем гнева на Бога. Без значение дали вярваме или не, че Бог съществува; без значение дали вярваме в Неговото Слово, То е напълно ясно, показвайки ни нашата грешна природа: Йоан 3:36: "Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него." Римляни 5:8-9: "Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него." И на това място повечето мюсулмани ще се оправдаят, че Ислямът е една добра религия и че само някои отделни, единични мюсулмани са лоши (но не и Ислямът) и че не практикуват религията си правилно. Разбира се, това може да бъде казано за всяка вяра, включително и за Християнството. Следва продължение Превод: Роза Саронова Източник: Precious Testimonies Уебсайта на L'Chaim B'Yeshua Simon: http://www.abrahamic-faith.com

Раят и адът- 1000:1, от пастор Парк

През 1987 , пастор Парк умира в следствие на високо кръвно налягане, но поради Божията слава, неговият живот продължава още 20 години.
През първите четири години не е бил способен да говори поради състоянието си. Той е билна около 50 години, когато се е върнал към живот. По-време на неговата смърт, Бог му показва Рая и Ада.
Искам да знаете, че ако вие сте арогантни и горделиви навличате проклятие върху себе си. Аз имах голяма църква с 5000 души, но бях наказан от Бог заради своята арогантност. Сега се страхувам от Бог.
Притежавах сграда на стойност 150 милиона щатски долара. Имах 5 луксозни коли, но ги подарих след моето преживяване със смъртта. Моля запомнете! Спасението не може да бъде спечелено спрямо това, което притежавате, но чрез вяра. Сега аз умолявам дяконите, стареите и лидерите на други църкви да служат на пасторите си с цялото си сърце. На 19 декември 1987 година, след като приключих обяда си и си почивах, започнах да усещам силна болка. Беше толкова непоносима, че си мислех, че ще умра. Тогава изгубих съзнание. Събудих се след четири месеца. Във вегетативно състояние. Лекарят ми каза, че най- вероятно ще умра. Всички части на тялото ми бяха сериозно засегнати от парализата. Семейството ми не позволяваше никой от църквата да ме посещава поради лошия ми изглед. Тогава аз умрях. Когато умрях видях два души в стаята си. Тези хора влязоха в стаята ми през стената, извиках „Кои сте вие?“ Семейството ми ще пострада, ако ми причините това. Тогава единият от тях каза: Ние сме ангели, изпратени от небесата. Ние сме от царството на Бог. Силна светлина засия около ангелите. Ангелът от дясно се представи. „Аз изпълнявам командите на Исус в Неговото царство. Той ме повика и ми заповяда да сляза на Земята. Заповяда ми да те заведа в Небето. Ти си мъртав, но понеже твоето семейство вика към Бог с толкова тъга, Той желае да ти даде още малко време да живееш.Но сега иска да ти покаже Рая и Ада, а ти ще свидетелстваш на хората на Земята. Дано, чрез твоето свидетелство, броят на хората, които отиват в Ада да се намали, а на тези,които отиват в Рая да се увеличи, чрез твоето свидетелство. Това ще бъде твоята мисия. Бог ни инструктира да ти кажем да не се бавиш. Ако се забавиш, няма да можеш да видиш Рая и Ада.“
Тогава ангелът отляво каза: „ От момента, в който си се родил, до момента, в който умря, аз бях с теб.“ Тогава не разбирах какво ангелът имаше в предвид. Но сега аз знам. Той е бил моят ангел пазител. Затова аз казах: „Не мога да отида. Няма да отида. Аз съм пастор. Не мога да се срещна с Бог в това физическо състояние. Искам да го видя като здрав човек. Вероятно ще получа повече упреци, отколкото поздравления от Него. Аз съм горделив и арогантен. А сега съм проклет и болен. Как бих могъл да вляза в Рая? Толкова съм изплашен. Моля те, върни се на Небето и помоли Бог да ме изцери. Тогава ела пак и ме заведи в Небето в сънят ми. Моля те, помоли за милост за мен.“ Но ангелите не слушаха моите аргументи. Съблякоха дрехите ми и казаха, че са прекалено мръсни да бъдат носени в Небето. След това ме облякоха в бели одежди. Хванаха ръцете ми и полетяхме право към Небето. Летяхме в облаците и когато погледнах надолу, виждах как земята става все по-малка. Пуснаха ме да ходя по безкрайна златна улица. Видях силна сияеща светлина. Твърде силна, за да погледна директно към нея. Аз казах: „От къде идва светлината?“ „От небето“-отговори ангелът. Помислих си:“Уау, огромна е!“ Видях групи от хора в бели одежди,летящи пред мен. „Кои са те?“-попитах аз. Ангелът отговори: „Те са тези, които са служили на Бог вярно и са се доверявали на Исус, като са се покорявали и следвали водителството на Святия Дух, с целите си сърца. Техните тела са мъртви на Земята. Сега, те са души отиващи към Небето.“ Другият ангел продължи:“Има 12 порти в Небето. Когато спасена душа идва в Небето,тя трябва да влезе през една от тях.“ Ние стояхме при южната порта,но беше затворена. Докато чакахме, аз попитах ангелите:“Ангели, защо портата не се отваря?“ Ангелът отговори: „Защото не пееш небесна песен на поклонение.“ Попитах: „Ангели, аз бях много горделив и арогантен човек, в резултат бях поразен с болест. Не съм добър в пеенето на земни песни на поклонение. Как мога да пея небесни песни на поклонение,когато никога преди това не съм ги чувал?“ Ангелът отговори: „Прав си, но все пак трябва да подготвиш себе си за поклонение. Ти си горделив човек, но се приготви да пееш.“ Ангелите започнаха да пеят. Докато пееха, аз започнах да пея с тях. Стана съвсем естествено. Тогава влязохме вътре. Сцената на Небето беше неописуема. Не мога да опиша Небето с мои земни думи.

Аз казах: „Боже, много Ти благодаря! Въпреки, че съм горделив и арогантен и проклет с болест, Ти все пак ме доведе в Небето, за да ме разведеш наоколо“. Тогава чух Божия глас: „Мой възлюбен пастор Парк, Йон Гьо, добре дошъл! Изминал си дълъг път тук“. Гласът Му преизобилстваше с любов и нежност. Отговорих, плачейки: „Боже...“ Ангелите веднага казаха: „Ти си бил пастор в продължение на 20 години, не знаеш ли Писанията? Няма сълзи в Небето. Моля те, спри!“ Дори не можех да плача. Тогава Бог ми зададе 5 въпроса: 1. „Колко време прекара, четейки Словото Ми? 2. Колко пари даде в дарения? 3. Колко пъти си свидетелствал на хора? 4. Даваше ли си десятъка редовно? 5. Колко време прекара в молитва?“ Не можех да отговоря на петия въпрос. Бог ме смъмри заради това. „След като стана пастор на огромна църква, ти стана много мързелив в молитва. Това да си зает, не е извинение за Мен“. Трябва да се покая за това по- късно. „Ангелите ще ти покажат много места в Рая и Ада. Оглеждай колкото желаеш. Ще си тръгнеш, след като видиш много места в Рая и Ада“. Но Бог не ми позволи да видя Неговия образ. Ангелите първо ме заведоха на три различни места в Небето. На първото място аз видях малки деца, живеещи заедно. Второто място беше, където живеят възрастните. На третото бяха душите, които едвам са влезли в Небето. Въпреки, че са успяли да влязат, те са го направили със срам. Много хора ме питаха на каква възраст са били децата. Изглеждаха като деца от детската градина. Не бяха малките момчета и момичета, които разпознавахме по пол. Всяко дете имаше собствен ангел, който го придружаваше. На Небето, повечето от душите ще имат свой собствен дом. Но, аз видях и такива, които нямаха. Ще обясня това по-късно. Още повече, децата също нямаха свои домове. Аз попитах: „Децата също са души. Защо те нямат собствени домове?“ Ангелът отговори: „Също, както на Земята, построяването на дом изисква материали,така и в Небето са необходими материали. Когато човек служи на църквата и на останалите, вярно пред Бог, тези дела ще станат материали за дома му на Небето. Когато материалите са налице, ангелите, назначени да построят дома на светията, ще работят по построяването му. Децата, които са под отговорна възраст не са изработили никакви материали, за да построят дом. С други думи, те не са имали времето или шанса да спечелят своите награди/материали/. Това е причината те да нямат домове.“ Продължих с моите въпроси: „Какво трябва да направя на Земята за да имам повече материали за дома си?“ Ангелите отговориха: „Има седем неща, които хората трябва да направят за да имат материали за дома си. Първото е количеството на тяхното хваление и поклонение. Второто е тяхното време, прекарано в четене на Библията. Третото- тяхното време прекарано в молитва. Четвъртото- времето прекарано в евангелизиране на хора. Петото- тяхните дарения за Бог. Шестото- покорството им в даването на десятък. И последното- тяхното време,служейки на църквата по различен начин. Това са делата на покорство,чрез които човек изгражда материали за небесния си дом. Ако хората са се провалили в тези дела, те няма да имат материали да построят свой дом.“ Имаше много хора в Небето без домове. Много от тях всъщност бяха пастори, дякони, стареи и т.н. Попитах любопитно: „Къде тогава живеят децата?“ Ангелите отговориха: „Те живеят тук“. Когато се огледах, те се бяха събрали в градината с цветя. Градината беше толкова красива, а ароматът беше неземен. Сцената беше повече от това, което можех да опиша с думи. Второто място, което посетих беше за верните хора.Има разлика между спасение и възнаграждение. На това място имаше толкова много домове. Те бяха построени с красиви диаманти и редки камъни. Някои от тях бяха високи колкото най-високите небостъргачи на Земята. Хората, които вярно са служили на Бог докато са живеели на Земята, имаха домове построени с красиви диаманти и редки камъни. В това определено място всички хора изглеждаха между 20-30 години. Що се отнася до пола нямаше мъже и жени. Нямаше болни, стари и куци хора. Някога познавах старей на име Ох Айм Мюнг. Той умря на възраст 65 години. Беше много нисък. Колкото второкласник. Страдаше от рядко заболяване, наречено рахит. Що се отнася до Библията обаче, той беше доктор. Беше написал много коментари. Срещнах го в Небето, там беше висок и красив. Вече не беше болен, а здрав. Небето е едно прекрасно място. Пълен съм с очаквания. Моля ви, повярвайте на това, което ви казвам,възлюбени хора! Третото място, беше за хората, които са били спасени със срам. Това място беше огромно като размер. Няколко пъти по-голямо от второто място, в което домовете бяха направени от диаманти и редки камъни. Пристигнах на това място много бързо, возейки се на златна колесница. Беше много далеч от другите красиви места, които видях в Небето.
Попитах ангелите:“ Виждам голяма пустота и полета. Защо не виждам домове?“ Ангелът отговори: „Това, което виждаш са домове“. Видях големи, широки, плоски къщи, които ми напомняха за голяма птицеферма или някакъв вид склад. Тези домове не бяха славни, а бедни. Мястото и къщите бяха за души, които са спасени със срам. Имаше огромно количество големи, бедно изглеждащи домове. Това място е няколко пъти по- голямо от мястото, където обитават възнаградените души. Ангелът каза: „Виждаш ли двете големи къщи? Тази отдясно и тази отляво?“ Аз отговорих: „Да, виждам ги“. Ангелът отговори, че е искал да ми покаже тези две къщи. „Домът отдясно е за тези, които са били пастори на Земята. А домът отляво е за тези, които са били стареи на Земята.“ Когато пристигнахме пред двете къщи, забелязах, че бяха огромни. Останах с отворена уста. Когато отворихме вратата и влязохме, първата ми реакция беше-“кокошарник“. Вместо хиляди пилета, живеещи в своя кокошарник, аз видях души. Ангелите ме посъветваха да се огледам обстойно, защото бих разпознал някои от известните пастори от историята. Беше истина. Аз разпознах много пастори от миналото. Забелязах един конкретен пастор и попитах ангела: „Познавам този корейски пастор. Знам колко известен беше той. И работата, която е извършил за Бог. Защо той е тук? Не разбирам“. Ангелът отговори: „Той никога не осигури материали за строеж на своя дом. Затова живее в обществено жилище“. Питах с любопитство: „Как стана това? Защо нямаше никакви материали?“ Ангелът отговори: „Докато беше пастор, той обичаше да бъде хвален от хората. Обичаше да бъде почитан. Обичаше да му бъде служено. Нямаше жертва и служение от негова страна.“ Този пастор беше много почитан в Корея и беше идол в корейската история на християнството. Но той нямаше награда. Вие, пастори, моля слушайте! Трябва да водите хората до нещо повече от неделни събрания. Трябва да ги посещавате в домовете им. Трябва да се грижите за бедните, куците и старите. Пасторите, които живеят без да жертват животите си и обичат да бъдат почитани нямат награда на Небето. След като станах свидетел на тази сцена в Небето и се върнах на Земята, веднага раздадох всичко, което притежавах. Включително моите пет луксозни коли. Нашият живот е само един миг. В Библията средният живот е около 70-80 години. Но само Бог знае, кога един човек ще умре. Всеки може да умре преди да навърши 70 или 80 години. Аз реших да раздам всичко.
Дори дрехите си. Хората,които видях бяха получили спасението си в срам. Те бяха пастори, стареи, дякони и миряни. Имаше множество от стареи и дякони в тези плоски, бедни къщи. Но разбира се, беше много по-добре от Ада. И все пак, кой би искал да влезе в Небето по-този начин? Аз няма да свърша в това срамно място. Тяхните дрехи дори бяха бедняшки. Какви са изискванията за християните да получат красиви домове в Небето? Първо, ние трябва да евангелизираме колкото е възможно повече хора. Как трябва да евангелизираме? Това е, което ангелът ми каза: „Представи си, че има невярващ, който не познава Бог. В момента, в който решиш да свидетелстваш на този човек, материалите за строеж на дома ти ще бъдат налице. Когато непрестанно се молиш за тяхното спасение, ще имаш повече материали. Ти трябва да продължиш да се грижиш за тях, да ги посещаваш и да продължаваш да ги евангелизираш. Това ще добави повече материали за твоя дом. Ако, човекът каже, че няма да може да дойде на църква, защото няма хубави дрехи, тогава ти трябва да го снабдиш с такива. Ако, човекът каже, че няма Библия, ти трябва да му осигуриш. Ако човекът каже, че няма очила за четене, ти трябва да му ги осигуриш. Ти трябва да му снабдиш всичко, което можеш, за да може този човек да бъде доведен до Господа. Тези, които живеят в най-добрите домове, са тези, които са евангелизирали многократно.“ Тогава ангелът ме заведе на място, където светиите живеят в хубави къщи. Това е мястото, където живеят светиите, които са евангелизирали много. Изглежда като центъра на Рая. В християнската история има четирима човека които имат най-големите и красиви домове. Ангелът ми показа дома на американския мисионер Д.Л.Муди,британския пастор Джон Уесли,италиански мисионер и корейския пастор Чой, Гън Нюнг. Тези четирима човека имаха най-големите домове в Небето. Тези четирима човека са прекарали целият си живот евангелизирайки хората. Дори до момента на смъртта им. Според корейските вярващи имаше един мирянин, който имаше голям дом. Той бе построил много църковни сгради с цялото си имущество. Той е дал 3 000 торби ориз на бедните. Тайно е помагал с финанси на хиляди пастори и лидери. Помагал е с таксите на студенти, които изучават теология или учат в библейско училище. Той също е подслонил 65 годишен пастор в дома си и се е грижил за него. Бил е изгонен от собствената си църква. Чух ангел да вика: „Идват материалите!“



Попитах ангела от дясната ми страна за материалите и той ми каза:“Тези материали са за жена, дякон от малка църква в провинцията. Всъщност тя получава материали всеки ден. Въпреки, че е бедна, тя идва на сутрешни събрания всяка сутрин. Моли се за 87 църковни членове всеки ден. Когато приключи с молитвата, тя почиства църквата.“ Чух друг ангел да вика: „Специална доставка! Дъщерята на тази жена е дала малкото си пари на майка си. Жената дякон не ги е похарчила за себе си, обаче. Тя е купила 5 яйца и 2 чифта чорапи за пастора на църквата. Въпреки, че изглежда като малко дарение, тя е дала всичко, което е имала за дена. Това са специални материали за дома й на Небето“. Второ, тези,които също имат големи домове, са тези, които са построили църкви или други сгради за целите на Царството. Със свои собствени средства. В Небето аз също срещнах старей с името Чой. От всички корейски стареи и дякони в Небето,той имаше най-красивия дом. Домът му беше много по-висок от най-високата сграда в Корея. Чой е построил много църкви в Корея със свои средства. Попитах ангела: „Ами моята къща? В процес на построяване ли е?“ Ангелът каза: „Да“. Копнея да видя къщата си. Но те ми казаха, че не е разрешено. Продължих да им се моля. След продължително умоляване,ангелът ми каза, че Бог сега ще разреши.Качихме се на колесницата и пътувахме до далечно място. Бях пълен с очаквания. Попитах:“Къде е домът ми?“ А ангелът отговори: „Ето там е.“ Но изглеждаше така, сякаш това бяха само основи, готови за застрояване. Извиках: „Как може да ми причинявате това? Как може това да се случва? Как може моят дом да е в процес на изграждане? Оцелявайки в корейската война,продадох собственият си дом за да построя църква. Тази църква се разрастна до 5 000 души. Написах много книги под вдъхновението на Святия Дух.Едната книга стана бетселър. С приходите от тази книга построих християнски училища. Училището роди 240 пастори. През 10-те години, в които бях декан, дадох над 400 стипендии на повече от 400 бедни деца. Построих домове за вдовиците. Това всичко струва много пари. Как може това да се случва? Защо моят дом е в процес на изграждане? Толкова съм разстроен.“ Ангелът отговори строго: „Не заслужаваш да живееш в такъв хубав дом в Небето, защото си бил почитан от хората безброй пъти. Всеки път, в който си построил или направил нещо добро, си бил хвален от хората. Бил си почитан дори от светските медии. С други думи, работата ти е напразна.“ Погледнах дома си в зоната за строеж. Намираше се между други три къщи. Беше само на три етажа. На първите два етажа, къщата имаше много, но малки стаи. Попитах ангела: „Защо имам такива малки стаи?“Ангелът отговори: „Те са за твоите синове и дъщери“. „Имам само четири деца“-отговорих аз. Ангелът отвърна: „Не. Те не са за твоите земни деца,а за тези, които си евангелизирал и са спасени.“ „А къде е моята спалня?“ Ангелът каза, че е на покрива. Това ме притесни. Моята стая дори не беше довършена. Казах ядосано: „Толкова е малка. Защо е толкова трудно да бъде довършена?“ Ангелът отговори: „Ти дори не си мъртав. Не можем да довършим дома или стаите, защото не знаем колко още материали ще ни бъдат предоставени. Разбираш ли?“ Когато влязохме в моята стая, аз видях два сертификата, закачени на стената. Отидох да ги прочета. Първият сертификат описваше, когато бях на 18 години и живеех в сиропиталище. На Рождество Христово, отивайки към сутрешна служба в църквата, аз видях възрастен мъж, треперещ на улицата. Свалих си якето и му го дадох. Това дело ми е дало награда на Небето. Вторият сертификат описваше същия момент, но беше за това,че купих малко хляб за възрастния човек с малкото пари, които имах. Количеството не е от значение. Делото трябва да бъде съпътствано от искрена вяра. Количеството пари няма значение. Напуснахме мястото и тръгнахме наобратно. Повреме на пътешествието, единият от ангелите попита: „Тъжен ли си? Ще ти кажа, как да имаш красив дом. Бог каза, че когато се върнеш на Земята, ти трябва да отидеш и да говориш на хората за Рая и Ада, както си ги видял. Второ, Бог иска от теб да построиш място, на което да събираш възрастните жени пастори и мисионери, които няма къде да отидат или да живеят. Ако направиш тези неща с истинна вяра, ти ще имаш красив дом“.
Посещение на Ада
Двата ангела ме заведоха в Ада. Те казаха: „Сега ще посетиш Ада“. Нямате идея колко голямо е това място. Аз продължавах да викам: „Толкова е голямо, толкова е голямо!“ Това е мястото, където обитават душите, които са били проклети и са приели вечно осъждение. Адът изглеждаше хиляди пъти по-голям от земята. Половината беше оцветен в червено, а другата в катранено черно. Попитах ангела: „Защо тази част е червена?“ Ангелът отговори: 'Не знаеш ли? Това е гореща сяра. Другата половина е тъмнина. Когато хората грешат се озовават тук те ще бъдат мъчени от двете страни. Има множество църкви на Земята и много от църквите са пълни с много хора. Голяма част от тях, обаче не са истински християни. Те са църковни посетители. Истинските църкви твърдо вярват в Рая и Ада. Животите на много християни са в хаос, защото не са твърдо убедени в съществуването на Рая и Ада. Когато една душа влезе в Небето, хиляда влизат в Ада. Съотношението на Рая и Ада е 1 000:1“. Аз съм презвитериански пастор и известен говорител. Завършил съм едно от най-добрите Библейски училища в Корея. И никога не съм вярвал в тези истории за Рая и Ада. Но сега, аз съм този, който пише за такива преживявания, за да свидетелствам на другите. Въпреки, че може да вярвате, че сте християни, ако живеете живота си спрямо волята на демоните, вие ще свършите в Ада. Първото място, което видях, беше място на горяща сяра. Не можете да си представите колко са горещи пламъците на Ада. Никой не може да понесе силната горещина. Хората в Ада казват три изречения: Първо, „Много е горещо“ и чувстват,че умират. Второ, казват,че са жадни и чувстват, че умират. Трето, ще чуете много хора да молят за вода. Това е вечно! Много хора казват, че ние сме свободни в Христос и живеят живота си както искат. Попитах ангела: „Тези, които са тук, какво са направили?“ Ангелът отговори: „Първата група са невярващите“. Тези от вас, които не са евангелизирали собствените си семейства,трябва да се покаят. Ангелът продължи: „Втората група са тези, които са вярвали в Исус, но не са се покаяли за греховете си.“ Трябва да изповядаме греховете си и да се покаем за тях. Не трябва да грешим. Покаянието не е само с устни. Ние трябва да се покаем с чисто и ревностно сърце. Видените християни в Ада. След това видях много пастори, стареи и дякони в Ада. Попитах ангела: „Познавам ги. На Земята те служеха на Бог вярно. Те умряха преди време. Всички си мислехме, че ще идат на Небето при Бог. Сега виждам всички тях в Ада. И всички викат, че е много топло. Защо те са тук?“ Имаше толкова много пастори, стареи, дякони и много други вярващи. Ангелът отговори: „Пастор Парк, пастор Парк, отвън един човек може да изглежда като истински последовател на Христос, но Бог познава сърцето. Те не са опазили неделята чиста. Дори са обичали да правят пари в неделя. Много от дяконите и стареите са критикували проповедите на пасторите си. Те не са си давали десятъците вярно. Не са се молили. Не са евангелизирали изобщо.



Много от тези стареи и дякони са тормозили пасторите си и са заставали срещу тяхния авторитет. Бъркали са се в работата и задълженията на пастора. На смъртните си легла, те са си мислили,че са свършили добра работа, затова не са се покаяли за тези неща. Ето защо те са хвърлени в огъня на Ада.“ След това видях цар и принц, които първи са гонили християните в Корея. Те са обезглавили много от първите вярващи в Корея. Те бяха поставени в центъра- най-горещото място. Също така видях Хитлер, Сталин и Мао Дзедун. Видях също известен пастор от Северна Корея, на име пастор Кенг, известен японски герой и много други. Тогава ние пристигнахме на едно изключително тъмно място. Твърде тъмно, за да видиш къде стъпваш. Тогава извиках: „Ангели, ангели! Много е тъмно! Нищо не виждам“. Ангелите ме потупаха по рамото и казаха: „Просто изчакай малко!“ След малко бях в състояние да видя безброй голи хора. Всички те имаха насекоми, пълзящи по телата им. Нямаше нито сантиметър свободен.Целите им тела бяха покрити с насекоми. Те се опитваха да премахнат насекомите скърцайки със зъби. Попитах: „Какво са направили тези хора докато са живеели на Земята?“ Ангелът отговори: „Това са онези, които са критикували и са се наранявали взаимно. Не са внимавали в това, което са говорили един на друг.“ Видях демоните да пробождат и нараняват стомасите на хората със сърпове. Виковете им бяха непоносими за мен. Попитах ангелите: „Ангели, какво са направили тези хора докато са живеели на Земята?“ Ангелът отговори: „Тези хора са имали работа, къщи и семейства. Но не са давали на Бог. Не са помагали на бедните, на църквите си или за други Божии цели. Били са стиснати и лакоми. Въпреки, че са срещали бедни хора, те са ги игнорирали и не се интересували от тях. Те се интересуват единствено от себе си и своите семейства. Били са добре облечени, нахранени и са имали добър живот. Това е причината стомасите им да бъдат прободени. Защото коремите им са били пълни с ненаситност.“ Беше потресаваща сцена. Ставайки свидетел на такава сцена, когато се върнах на Земята,аз дадох всичките си пари и притежания на другите. Спасението не може да бъде спечелено с пари или имущество. То е чрез вяра. Адът е изключително непоносимо и ужасно място. Там е вечно мъчение. Аз също видях хора, които бяха обезглавени с много остър трион. Попитах ангела: „Какво са направили тези хора за да заслужават такова ужасно мъчение?“



Ангелът отговори: „Умовете им са дадени от Бог за да мислят добри и ползотворни неща. Тези хора, обаче са имали нечисти и похотливи мисли.“ След това видях хора, които бяха прободени и нарязани на части. Гледката беше ужасна. Тогава попитах: „Ами какво за тези хора? Какво са направили те за да бъдат така тормозени?“ Ангелът отговори: „Те са били стареи и дякони, които не са служили на църквите си. Те дори не са искали да работят или служат. Единственото нещо, което са обичали е да приемат още и още от хората.“Видях стареи, дякони и други християни, измъчвани от демоните. Демоните правеха дупки в езиците им като ги завързваха с жици един за друг. Тогава демоните дърпаха хората с жицата. Попитах отново: „Какво са направили те на Земята?“ Ангелът отговори: “Те са извършили четири вида грях: Първо, те са критикували пасторите си, говорили са негативни неща за тях. Отвръщали са хапливо на пасторите си и са им се присмивали.“ Умолявам те! Ако си направил такъв грях, покай се, бързо, покай се! Ангелът продължи: „Второ, те са оскърбявали и обиждали църквата с думите си. Тормозели са другите християни до степен, в която дори верните са били засегнати и са преставали да посещават църквата. Дори са успели да накарат някои да спрат да вярват. Те са направили всичко по силите си за да спрат верните християни в това да вършат Божиите дела. Тези зли хора са подтикнали много хора да се спънат. Последно, има съпрузи, които са били алкохолици и са насилвали членовете на семействата си.“ Видях демони, които пробождаха мъже и жени в корема, с много голям и остър пирон. Тогава попитах: „Какво са направили те?“ Ангелът отвърна: „Това са мъже и жени, които са живеели заедно, но не са били женени. Те са извършвали аборти, след като са забременявали и никога не са се покаяли.“ Видях друга група от хора. Демоните разрязваха устните им, всякаш режат зеленчуци или месо. Попитах: „Защо тези хора биват измъвани по този начин?“ Ангелът каза: „Това са синове, дъщери, зетьове и снахи, които са отговаряли на родителите си. Всичко, което е трябвало да направят е да кажат, че съжаляват, вместо да влошават нещата. Много от тях са използвали обиден език. Нападали са родителите си с груби думи. Бунтували са се. Ето защо устните им биват нарязани.“ Братя и сестри, ние всички ще умрем един ден, но не знаем точно кога. Моля ви, бъдете готови! Да бъдеш готов, значи да идеш в Небето. Кога ще отидем е без значение. Моля Ви, прощавайте си колкото често е необходимо. Покайте се! Покайте се! Ако трябва го правете, цял ден. Братя и сестри мои, аз преди игнорирах такива свидетелства. Бях консервативен презвитериански пастор, който игнорираше такива неща. Но сега, аз трябва да Ви свидетелствам какво съм видял. Моля Ви не се колебайте да живеете свят живот! Моля Ви избягвайте това мъчение и осъждение. Бъдете спасени, не живейте за плътта си, но се предайте на Божието Царство. Моля Ви, молете се за тези, които не познават Исус! Евангелизирайте и носете плодове! Молете се рано сутрин и пазете неделите святи. Покорявайте се с десятъците си! Трупайте награди в Небето, а не тук на Земята. Благославям Ви в мощното име на Исус.Амин

БОЖЕСТВЕНА НАМЕСА, КОЯТО МЕ СПАСИ ОТ СМЪРТ

Страдала съм от депресия през целия си живот. Тя започна когато бях на шест годинки. Спомням си, че се чувствах ужасно самотна. Първият път когато пожелах да сложа край на живота си, нагълтах приспивателни. Семейството ми просто искаше да забрави за случилото се и не отдаде никакво внимание на инцидента. Така изкарах години наред без да бъда лекувана. Времето минаваше, а аз изпадах във все по-дълбока депресия. Преди пет години работех в много стресираща и напрегната среда. Винаги трябваше да се усмихвам, така сякаш преливах от щастие. Но вътре в себе си умирах бавно ... всеки ден по малко. В този период от живота си аз не познавах Христос. Не бях израснала в църква и не ме беше страх от смъртта. Три месеца под ред, всяка сутрин си повтарях, че исках да умра. Започнах да се дистанцирам от семейството си. Дори успях да убедя себе си, че те ще живеят по-добре, ако аз не съм около тях. Реших, че 6 Март 2006 ще бъде денят, в който щях да умра. Казах „довиждане” на колегите си, знаейки, че никога повече нямаше да ги видя. Прибрах се в къщи и се прострелях в гърдите. В следващият момент, аз изкрещях: „О, Боже!” Извиках Неговото име. Съпругът ми се прибра точно на време, за да се обади на бърза помощ. Спомням си как изведнъж всичко почерня пред очите ми, но след това се появи ярка светлина. Тя беше толкова успокояваща! Видях едно малко момиченце, което тичаше по зелената трева. Цветовете бяха толкова ярки и живи. Погледнах по-отблизо и осъзнах, че момиченцето бях аз. После се видях на 13 годишна възраст; не помня точно картината, която се разкри пред очите ми. Само си спомням, че бях много щастлива. Последното нещо, което си спомням, че видях беше 1985 - денят, в който се омъжих. Обаче гледах олтара някак си от високо. След това „филма” с картини от живота ми изведнъж спря. Събудих се и видях, че лекарите ми оказваха първа помощ. Събудих се чак след три дни в болницата. Свидетелствах за това, което ми се беше случило. Знаех си, че беше Божията намеса. Докторите бяха наистина удивени и се чудеха как съм оцеляла. Живота ми се промени този ден. Благословена съм с благодатта Божия! Вече знаех, че има Бог и който и да се опиташе да промени мнението ми, нямаше да успее. Години наред живях изпълнена с огромна вина. Една приятелка ме покани на църква и така започнах да ходя на службите. Харесваше ми там. Харесвах и пастора. Бях кръстена през Април 2009. Научих, че Бог прощава греховете ни. Наистина съм благословена! Назначиха ми терапия и ми предписаха лекарства. Станах член на Depression and Bipolar Support Association (организация, която подпомага тези, които са депресирани и които са би-полярни). Събираме се два пъти в месеца. Вярвам, че оцелях, за да мога да помагам на други, които също страдат от депресия. Написала съм доста статии по въпроса, а също и излъчих на живо по интернет предаване, в което засегнах темата за самоубийството. Ако мога да помогна само на един човек със свидетелството – струва си. Най-сетне намерих мир в Бога! За връзка с мен Email: paulahardin64@sbcglobal.net Източник: http://www.hristiqni.com/realni-istorii/863-bozhestvena-namesa-koyato-me-spasi-ot-smart-svidetelstvoto-na-pola-hardin#ixzz2LuQFKBbJ

„ВСИЧКО Е НАРЕД – ТУК СЪМ”

Аз Го срещнах в най-тясната и малка стаичка на онази не голяма бяла църква, в която никога преди това
не бях стъпвала. Не и до преди този уикенд. Когато затворих очи, за да се моля с вяра за първи път в живота си, аз сякаш вече не бях в стаята. Бях погълната и обградена от Божието присъствие, пречудна благодат, прощение и безусловна любов. Чувствах се така сякаш разговарях с Него лице в лице; сякаш стоях пред Неговият трон в Небесата. Чувствах се защитена и в безопасност. Никога не бях изпитвала такова необяснимо чувство. Знаех, че ме чува. Някак си усещах радостта и празненството, което започна на Небето когато приех и направих Исус Господ и Спасител на живота си! Това се случи през май 2008, през уикенда посветен на чистотата. Излязох през вратите на църквата променена – променена от вътре навън; целият ми товар, грижи, страхове и съмнения бяха премахнати! Но преди този знаменателен уикенд моят живот не беше много лесен – аз търсех изцеление, любов, смисъл ... търсех нещо повече и нещо по-голямо ... Търсех Бога.



Аз не отраснах в едно истински Християнско семейство. Въпреки че родителите ми вярваха, че има Бог, те не живееха за Него. Живеех ту при майка си, ту при баща си ... понякога при чичо ми и леля ми. Това продължи докато навърших 9 ... И така, сменяйки къща след къща аз станах жертва на сексуално насилие ... не само на един човек ... баща ми ме малтретираше. Когато станах на 9 отидох да живея за постоянно с леля и чичо.

Тя ме научи да се моля. Аз съм толкова благодарна на чичо и леля за всичко, което направиха и продължават да правят за мен. Но тогава някак си чувствах, че нещо не ми достига. Започнах да се инатя; станах непослушна и буйна. За това на 13 се върнах да живея при майка ми (по това време майка ми и баща ми се бяха разделили и очакваха официалният си развод). Започнах да се съмнявам и да си задавам въпроса дали изобщо имаше Бог.

Завръщането при майка ми и живота с нея не беше песен. Тя пиеше много и почти не се прибираше в къщи. Всъщност не мога да нарека местата където живеехме „в къщи”. Тя наемаше стаи из разни хотели или мотели и други места, от които обикновено ни изритваха. Най-накрая взе под наем една каравана, която сега мога да нарекат дом. По онова време обаче аз трябваше да се грижа за по-малките си брат и сестра, така че се понаучих да готвя, да чистя и т.н. Израснах в бедност.

Нямахме течаща вода. Ходехме да пълним вода в кофи от една чешма. Нямахме парно. Топлехме се на една печка с дърва. Това бяха най-бедните години в живота ми. Понякога дори нямаше какво да ядем и аз виждах как брат ми и сестра ми ходеха да просят храна. И така ... в този момент от живота си аз срещнах най-добрата си приятелка. Тя имаше огромна вяра – вярваше в Исус! Можеше да види, че тя наистина Го обичаше и живееше за Него; обичаше и семейството си. Тя не ми натрапваше вярата си, но ме канеше на църква и на мероприята, които църквата организираше. Беше страхотно! А и тя беше готова да отговаря на всички мои въпроси свързани с Християнството. Моята най-добра приятелка и ужасните неща, които бях преживяла в миналото, станаха причина да се приближа до Исус и ми помогнаха да Го направя мой Цар и Герой!

През уикенда посветен на чистотата, посланията за сексуалната чистота, уникалността и особеностите на моето тяло, и колко съм ценна (в очите на Бога), изкараха на яве това, което се криеше дълбоко вътре в мен през годините. Най-накрая разбрах защо бях създадена по този начин и научих, че девствеността ми, която толкова се бях опитвала да опазя и която ми бе отнета насила, беше важна не само за мен, но и за Исус и за моят бъдещ съпруг. Мислех си, че не струвам нищо и че не съм особено достойна поради сексуалното насилие, което бях преживяла и начина, по който живях. Обаче научих, че съм ценна в очите на Бога заради жертвата на Исус.

Седмица преди уикенда посветен на чистотата, аз правих секс по телефона с едно момче от моя клас и докато седях и слушах жената, която говореше в църквата, почувствах такава вина ... най-ужасната вина, която някога бях изпитвала. Знаех какво трябваше да направя. Изтичах до едно от момичетата-лидери в църква и изповядах пред нея какво бях правила и как се чувствах. Не можех да сдържам сълзите си ... Святият Дух, който работеше вътре в мен ме изобличи за първи път в живота ми. Тя ме заведе в една малка стаичка и ми помогна да призная и изповядам какво бях причинила на Исус; помогна ми да поискам прошката Му и да приема, че Той умря за мен, но че на третият ден победи смъртта. После Го помолихме да ми помогне да живея за Него и аз Му благодарих.

Месец след като бях изрекла тази молитва и бях направила Исус Господ и Спасител на живота си, аз се изпълних със Святият Дух и радостно вълнение. Нищо не можеше да отнеме вярата ми. Знаех и чувствах, че имам Спасител. Бях изпълнена с всичко, от което се нуждаех. Чувствах се цялостна, съвършена. Въпреки тези страхотни чувства, които изпитвах нищо не се промени – нито домът, в който се завърнах, нито старите ми навици, нито егоистичните ми желания и начина, по който семейството ми беше решило да живее..

Исус ме прие, осинови и изми, но все още продължава да ме очиства и обучава, чрез изпитания и борби, за да ме научи да се държа здраво за Него и за да израстна и заприличам на самият Исус. Не беше лесно и все още не е да се откажа от всичко заради Исус, да се науча да Му се покорявам, да не Го пренебрегвам и отхвърлям от която и да е област на живота ми. Спомням си, че когато повярвах ми беше особено трудно да изграждам и развивам взаимоотношения с някого когото моите физически очи не виждаха и чиито глас физическите ми уши не чуваха. По-късно се научих да имам вяра и за най-незначителните неща и да се доверявам на Бог дори когато ме връхлитаха съмнения или когато бях объркана. Опитвах се да разбера и схвана какво точно беше благодатта и как така Исус прощаваше на всички. Също се борех и с един привичен, хроничен мой грях. Тогава се случи нещо удивително ... докато се молех и казвах на Бог за моите вътрешни борби и греха ми, Той ми даде видение – все едно сънувах през деня – то ми помогна да осъзная какво наистина се случи на кръста.

Ето видението ми: Намирам се в тълпата, която гледа как Исус носи кръста Си към хълма Голгота. Целият е в кръв и по лицето Му се чете болка. Едвам се държи на краката си. Той ме погледна и аз исках да ида при Него и да Му кажа: „Съжалявам”, но не можех да направя и крачка. После се озовах в подножието на кръста. Бях сама и се молех. Чух един дълбок глас, който ме успокои и утеши. Погледнах нагоре и видях оранжеви огнени пламъци в очите на Исус. Той ми каза: „Всичко е наред. Тук съм”. После ... съвършена тишина и върху мен се изсипа поток от закрила. Аз паднах в могъщите Му ръце и се почувствах обичана.

Това не е единственото нещо, което Бог ми показа, и чрез което ме обучи.

През последните две години сатана не ме оставяше на мира. Аз се борех с депресия, мисли за самоубийство, опити за самоубийство и си нанасях рани, порязвайки се. Но пък се приближих до Исус, научих се да Му се доверявам с малкото вяра, която имах и която порасна в тези времена на депресия.

Той ме освободи от мислите ми за самоубийство и желанието да отнема живота си. Всеки ден Му благодаря, че ми позволи да оцелея всеки път когато бях толкова близо до смъртта. Научих се да се обръщам към Него и да използвам оръжията, които ми е дал, противопоставяйки се на желанието си да си нанасям порезни рани. Въпреки всичко през тези три години на моето Християнство аз научих много за това коя съм аз и каква трябва да бъда. Всеки ден продължавам да опознавам и научавам за Исус и какво направи Той за мен. Виждам напредък в начина ми на държане, отношението ми към останалите и мислите ми. Виждам промяна в себе си поради работата на Святият Дух, но понякога се чувствам като в капан и трябва да осъзная какво ме държи и дърпа назад, и ми пречи да продължа напред. Много съм благодарна на Господ и за Неговото Божие семейство, което ми помага, напътства, съветва и подкрепя. Аз израствам и се уча как да живея всеки ден за Господа и Спасителя Исус Христос! Надявам се и се моля начина ми на живот и ежедневните ми навици да прославят Бога и да Го карат да се усмихва!

От: Дарси Алън



Източник: http://www.hristiqni.com/2010-12-30-18-10-24/795-vsichko-e-nared--tuk-sam-svidetelstvoto-na-darsi-alan#ixzz1iVRFrLEl

В Египет се проведе най-мащабното християнско събитие от 1000 години насам

|

"Видях признаците за началото на съживление, които никога до сега не съм виждал!" споделя един египетски евангелски лидер три дни след събитието.
На 11.11.2011, в Египет се състоя едно историческо молитвено събрание. Египетски лидери споделят, че има значима духовна промяна в тяхната страна и се опитват да проумеят случващото се.
Фактите:
- 71,000 души участваха в целонощното молитвено събрание в Кайро.
- Това е най-мащабното християнско събитие в Египет през последните 1000 години.
- Общата молитва е проведена до църквата "пещера" в град Мокатам, където се намира най-голямото сметище на Кайро. Църквата се намира в голяма пещера в планината и носи името "Св. Симеон Tанер Коптска Ортодоксална Църква".
- Евангелието е прокламирано по време на молитвеното събитие и някои хора са откликнали на предизвикателството да следват Исус.


- В полунощ е имало молитва за болни и някои хора са получили физическо изцеление.
- След събитието египетски християнски лидер споделил: "Небето е чисто! Лесно е да се молиш!" Нарекъл го е начало на съживление.
- До месец преди събитието е нямало абсолютно никаква реклама за него. Нямало е листовки.Дори, организаторът не бил все още сигурен дали да проведат молитвата в петък или събота.
- Това е египетско събитие. Автобуси карали хора от цялата страна. Присъствала една малка група чужденци.
- През септември, 2009 г., е проведено молитвено събрание в Египет, където лидери, включително главният организатор на това събитие, чули Бог да им казва, че президента Мубарак няма да получи "благодат" през 2011г. Те също чули Бог да им говори, че ще има кръвопролития, преследване и опожаряване на църкви, но ако божиите хора дойдат и чуят Неговия глас и се покаят, Той ще чуе техните молитви.
- Пасажът от Библията за покаяние, към който насочили вниманието на хората по време на молитвеното събрание през 2009 г., е и пасажът, който са прочели и в началото на молитвената служба този месец: "И людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си и се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя грехът им, и ще изцеля земята им." 2 Лет. 7:14
- На 9 октомври, 2011г., когато много християни копти са били убити в Кайро, християнските лидери се събрали за 3 дни на молитва. По това време те обявили намерението си за молитвено събитие в Египет, което кулминира в настоящето събитие.
- Мюсюлманите се присъединили към християните в молитва по време на събитието. В началото на молитвата служителят им е казал, че не е нужно да променят религията си, но че се нуждаят да разберат, че има само един Спасител, Иса (Исус Христос).
- От молитвеното събитие до преди няколко дни, Кайро преживя необичайни дъждове, облаци, светкавици и гръм по време на месец, през който почти няма дъжд.
- По решение на Папа Шенуда III денят преди събранието, евангелксите лидери са получили забрана да ползват сцената. Преподобния д-р Самех Морис, пастор на най-голямата евангелска църква в Кайро, наречена Каср Ел Добара, бил предвиден да води молитвата от сцената, но вместо това стоял и се молил сред присъстващите, без да се възрази.
- Миналата сряда, Отец Симон, който започнал църква в пещерата (Манастира на Св. Симон Танера), получил видение - ярка светлина и една планина, която била повдигната и отместена. Било му е казано да пророкува и чул Бог да казва "ти ще чуеш чудесни новини тази година!".

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СЛАВАТА НА ОТЕЦ

Псалм 91:15- Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам;
С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.

Псалм 94:18-Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми,
Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.

Псалм 34:4-Потърсих Господа; и Той ме послуша,
И от всичките ми страхове ме избави.

Това, което се случи с мен е поредната атака на врага през тази седмица/физическа атака/. Той ме събори, но не успя да ме нарани духовно, не успя да ме сломи, защото Господ Исус ми е дал вяра в Него и както е записано в Псалм 91:15, когато това се случи аз призовах Господ, да ме защити и Той го направи защото ме обича истински. Слава на Исус, нямам нито едно място по моето тяло крака, глава, лице, на което да има някаква видима рана само малко е пострадала дясната ми ръка и се е натъртила от падането на цялото ми тяло върху й, но други белези нямам. Когато дойде екипа от лекари от Бърза Помощ сами потвърдиха и се увериха в това. Цялата слава принадлежи на Бог, защото Той е верен във всичко. Толкова нежно говореше този лекар, както Отец говори на всеки един от нас. Бог доведе моята духовна сестра Тони, която плати цена и дойде при мен. И преди да заспя се обади духовният баща пастор Станислав и Бог отново ме докосваше и изцеляваше душата ми чрез него. Благодаря на Бог, че ме запази, изцелява и насърчава. Благодаря на Бог, че запази тялото ми здраво и че ме послуша когато Го призовах. Вярвам и изговарям нормално кръвно налягане 120/80 за всички нас. Амин

В ИЗРАЕЛ СТАВАТ ЧУДЕСА

Докато западните медии обвиняват Израел, че избива жени и деца и постоянно заливат зрителите с ужасяващи кадри на кървави трупове, като резултат от настоящия конфликт нацията на Израел преживява едно изключително духовно пробуждане. Жалко е, че светът не може да стане свидетел на чудесата, които ежедневно се случват тук (Израел). Дори и най-големият скептик ще се удиви на промяната у хората в тази страна. След дълги години на преследване и страх от международни санкции хората в Израел преминават през истинско възраждане като личности и като нация.На първо място израелският народ най-накрая реши да използва суверенното си право да защитава гражданите си от терористичните атаки без да се страхува, че ще бъде отхвърлен от другите народи. За тези, които познават евреите и по-специално – живеещите в Израел, е изумително, че цели 92% от населението одобряват войната и я определят като необходима и справедлива. Схемата 2 евреи = 3 мнения = 4 политически партии изчезна пред лицето на националната криза, в която се намираме. Има единомислие не само сред населението, но и между левите и десните политически партии. Още по-удивително е разбирателството между различните религиозни групи: ашкенази, сефаради, реформатори и консерватори, ционисти и анти-ционисти се обединяват в молитва и молба към Всемогъщия за спасение, закрила и победа над враговете ни. Отвсякъде се отправят призиви за молитва, независимо от деноминацията и етническата принадлежност. Всички се обединяват в очакване Богът на Израел да опази войниците ни и да ни помогне да победим един зъл враг, който се е заклел да не спре докато не унищожи израелския народ.Самите войници имат духовен глад и са единодушни както в желанието си други да се молят за тях, така и когато те се молят. По време на битка те носят със себе си “цицит” (молитвени ресни; броят им символизира Божиите обещания) и книгата с Псалми. Равините наричат цицитите “небесни защитни жилетки”! Всяка сутрин в палатките-синагоги, опънати на бойното поле, се провеждат най-малко по десет служби и до нас достигат сведения, че войници, които досега не са посещавали синагога, се молят с тефилим (кожени кутии с текстове от Тората). Има защо да викат към Бога, тъй като им е добре известно колко години кръвожадните бойци на Хамас се обучават така, че желанието им да убиват, осакатяват и отвличат еврейски войници да бъде по-силно от желанието им за живот. Хамас се финансира от Иран и е подкрепяна от Сирия и “Хизбола”. Въпреки това ние ги побеждаваме и всеки ден чуваме за невероятни чудеса на закрила и Божествено водителство по време на битките. Това са само няколко примера: Намерена е карта на Хамас, на която ясно се виждат местата, където са заложени мини и капани и са обозначени позициите на снайперистите. Като използвали тази информация Изрелската служба по отбрана успяла да неутрализира всичките.Голям взвод войници, които без да знаят си почивали в училище, пълно със замаскирани бомби (открити от един от войниците докато се облекчавал през нощта), обезвредили бомбите без да пострада нито един от тях.Един войник успял сам да надвие няколко терористи от Хамас, които се опитвали да го завлекат в тунел, след което терористите били пленени.Открити са стотици минни галерии, замаскирани под легла и кухненски шкафове в къщите на цивилното население в Газа, пълни с експлозиви и амуниции, но нито една не е избухнала докато вътре са се намирали войници от Израелската служба по отбрана.Има и много случаи на ранени войници, при които стават чудеса:
Млад мъж, който преди по-малко от 2 години се преселил сам в Израел от Англия, за да се запише в армията, бил ранен от експлозия, която го изхвърлила във въздуха. Другите войници го изнесли от бойното поле, след което той бил превозен с трактор до хеликоптера, който го транспортирал до болницата. Там лекарите изпаднали в изумление, когато открили, че парчето шрапнел, попаднало във врата му, се е разминало на милиметри със сънната артерия, югуларната вена и гръбначния стълб. След като остранили шрапнела, войникът имал нужда само от няколко шева. Друг войник бил прострелян в гърба, но куршумът минал покрай гръбначния стълб и излязал отпред.Млад войник, младоженец, бил в толкова тежко състояние, че лекарите не давали никаква надежда за живота му. Но състоянието му неочаквано се подобрило. Сега той се възстановява и скоро ще се прибере у дома при съпругата си.Всеки ден продължават да падат бомби, но едновременно с това стават чудеса, за които съобщават дори и по местните новини. Отново и отново чуваме репортерите и наблюдателите да използват думата “нес” (чудо):
Бомба, насочена срещу 4 жилищни сгради, паднала в канализацията и експлодирала под земята, без да навреди на хората или сградите отгоре.
Възрастна жена била изненадана от бомба в апартамента си, в резултат на което апартаментът бил напълно срутен, но жената се отървала само с няколко драскотини по глезена.Кметът на Бииршева почувствал, че трябва да спре учебните занятия за един ден и по-късно една ракета напълно разрушила празната детска градина.Комплексът за стари хора в Нахария бил улучен от бомба и спалните помещения – разрушени, но точно тогава всички били отишли на закуска и никой не пострадал.При една от бомбените атаки мъж напуснал колата си заедно със своята дъщеря и миг след като влезли в бомбеното убежище колата била взривена. Ако са се забавили само няколко секунди, и той, и дъщеря му са щели да загинат. В интервю по телевизията мъжът непрекъснато повтарял, че това е чудо.По време на втората война с Ливан слушахме подобни истории по израелското радио и телевизия, но никой на запад никога не ги чу. В техните новинарски емисии се излъчваше единствено негативната пропаганда на терористите, които целяха да злепоставят Израел и да ни представят като народ от кръвожадни убийци. Всички скърбим за страшните разрушения на градовете в Газа и за ужасяващите човешки трагедии, които се случват там, но отговорността за страданията и смъртта тежи изцяло на съвестта на лидерите на Хамас. Тези заблудени хора мислят, че техният бог, Алах, ще ги дари с победа и затова са започнали битка с истинския Бог на Авраам, Исаак и Яков, която никога няма да спечелят. Ние буквално живеем във времена като тези от Писанията, когато Господ казваше на Елисей всички планове на враговете, докато те не започнаха да се чудят дали няма предател в редиците им.В нас няма отчаяние, а надежда и ние сме единни в своята решителност и твърдост. Дори родителите на Йони Натанел, убит от приятелски огън, заявиха и думите им бяха цитирани, че техният син е загинал “за освещаване на Божието име” и простиха и благословиха онези, които неволно са стреляли по частта на сина им. Тук, в Израел, има толкова героизъм и кураж, че ти се иска светът да можеше да го види. Но както каза един от нашите журналисти, представителите на медиите оставят мозъците си на летище “Бен Гурион”. Те се намират на стотици километри от истинската битка, слагат си защитни жилетки и каски за пред камерите, след което си ги свалят и отиват да пият капучино в близкия ресторант! За щастие евреите са свикнали да бъдат разбирани погрешно и злословени от останалия свят. На този етап всички разбираме, че имаме работа за вършене и все повече осъзнаваме, че на наша страна стои една по-велика Сила. Ние изпълняваме своето предназначение да бъдем “светлина на народите”. Израел си взе поука от провала на войната с Ливан и е добре подготвен да се бори с терористите, които открито заявяват, че искат да ни унищожат. Другите народи са забравили заплахите на Хитлер и как еврейската нация за малко не бе заличена, тъй като никой не искаше да повярва, че той наистина има предвид това, което казва. Противно на тези, които искат да скрият главите си в пясъка, за да бъдат “политически коректни”, има две страни в този конфликт - правилна и грешна. Това е битка между тъмнината и светлината. За щастие ние имаме Бог, Който никога не се е бавел да защити Израел от враговете когато народът Му е викал към Него за помощ. Останалият свят изпуска чудесата на праведния Бог, Който чува молитвите на смирените и защитава онова, което е Негово.“Ако Моят народ, който се нарича с Моето име, се смири, моли се и търси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, то тогава Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеря земята му.”II Летописи 7:14