Откъс от книгата на Кетрин Кулман «Велик капитан се става в бурни морета и дълбоки води»
Велико е нашето наследство в Исус Христос. Велика е нашата сигурност в Божия Син, защото знаем, че Той ни пази. Ние сме под сянката на Неговата любов. Дълбоките води никога няма да прелеят и Той дава благодат, когато е нужна повече благодат. Той дава вяра, Неговата вяра, когато е нужна вяра. Неговата любов никога не изгасва!
Според мен един от най-прекрасните пасажи от Божието Слово се намира в Стария Завет, Еремия 31:3 „Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост”. Безброй много пъти в тъмнината на среднощния час, без нито една звезда на небето, аз знаех за тази любов. Тогава, когато стоях пред един празен гроб, аз знаех за тази любов – и тази любов е моята сигурност днес. Аз ще заложа всичко, което имам. Ще заложа живота и душата си на тази любов, защото съм напълно уверена в Този, който е дал това обещание.
Ние говорим много за плодовете на Духа, но знаеш ли, че всички плодове на Духа могат да бъдат обобщени само в една дума – Любов! Бог е любов. Като твърдя това, аз съм сигурна, че има повече от един човек, който пита точно сега: „Ако Исус наистина ме обича толкова много, защо тогава Той ми изпраща толкова много мъки и страдания? Не мога да разбера Неговата любов към мен.” Имало е моменти в живота на всеки един от нас, когато сме се съмнявали в тази любов, когато сме се чудили и питали: „Защо? Защо ми се случи това?” Ти и аз сме човешки същества и като такива е нормално да искаме нашия живот да мине без неприятности, без проблеми, без мъки, без страдания. И когато тези неща влязат в живота ни, веднага поставяме под съмнение любовта на Бог, като забравяме Божието Слово, което обещава: „Всяка пръчка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод” (Йоан 15:2).
Един ден една жена, която водила битка вътре в себе си, се чудела дали наистина Бог я обича, защото имала много страдания в своя живот. Тя се питала дали Той не я е забравил. Веднъж като вървяла сама, тя минала покрай едно лозе през есента, което представлявало красива гледка. Много листа покривали лозите, но нямало никакъв плод, само листа. В този момент Небесният Градинар й прошепнал: „Чудиш ли се на изпитанията в твоя живот? Чудиш ли се на нещастията, които идват върху теб и на проблемите, с които се срещаш? Запомни, дете Мое, градинарят спира да кастри и подрязва, да браносва и обработва само, когато не очаква нищо повече от лозата. Искаш ли да спра да те подрязвам? Искаш ли да не очакваш нищо повече освен листа от твоя живот? Искаш ли да те оставя? Ако твоят отговор е да, тогава Аз ще престана да подрязвам, ще престана да те обработвам, ще престана да те браносвам и няма да очаквам от теб нищо повече, освен листа.” Тя погледнала нагоре, като избърсала горещите сълзи от бузите си и разбрала.
О, ако можехме само да видим така, както тя е видяла в този момент! Вместо сълзи на скръб, тя проляла сълзи на радост; погледнала и извикала: „Скъпи Небесни Градинарю, аз го виждам! Как съм могла да бъда толкова сляпа през тези месеци? Браносвай ме и ме обработвай! Ако изпитанията, които си позволил да дойдат в моя живот, ще ме направят по-добра християнка, ако дълбоките води ще помогнат да ме моделираш в по-полезен съд, ако чрез тези мъки и нещастия може да бъде донесен плод от моя живот, тогава моля Те, култивирай моя живот!”
Радвай се, възлюбени! Въпреки, че всяко твое желание, всяка твоя мечта и надежда може да пропадне и изчезне, запомни нещо: ръката на Божествена любов е тази, която подрязва лозата. Говорим за вяра и може би има такива, които се хвалят със своята вяра. Но никога не забравяй, че голямата вяра е дадена от Отец, за да издържиш ГОЛЕМИТЕ ИЗПИТАНИЯ. Голямата вяра има пълна увереност в съвършеното знание и съвършената мъдрост на един съвършен Небесен Баща.
Повтарям: голямата вяра е дадена, за да издържиш големите изпитания. Някой, който чете тези думи като човек, може да каже: „Само, ако можех да видя лицето на Учителя за един миг през тези дълги часове, дни и месеци на преминаване през големи изпитания, голямо страдание и нещастие. Ако можех да погледна към личността на Исус, ако можех буквално да почувствам Неговите силни ръце да стискат моите, ако можеше Той да ми даде знак или нещо осезаемо, аз щях да бъда в състояние да премина през всичко.” Да, зная, но не си ли мислил някога, че мълчанието на Исус е толкова красноречиво, колкото и говоренето Му? Неговото мълчание в твоята ситуация може да бъде не знак за Неговото неодобрение, а за Неговото одобрение. Точно така!
Позволи ми да ти разкажа една история, която чух преди години, но не мога да я забравя. Една християнка сънувала три фигури, които се молели на колене. Тя ги наблюдавала тихо. Учителят се появил и се навел над първата фигура. С огромна нежност Той я прегърнал, усмихнал й се и й говорил успокоителни думи. Тази, която Го наблюдавала, си казала: „Той трябва да я обича много. Тя сигурно е избран съд, отделен от другите. Видя ли как Той се усмихна и как нежно я докосна?” След това тя видяла Учителя да отива до втората коленичила фигура и Той й положил ръка. Това било всичко. Той нито й говорил, нито се навел да й се усмихне. Нежно положил ръка на главата й и си тръгнал. Тази, която наблюдавала, извикала: „Спасителят сигурно не я обича, колкото обича първата, защото нито й се усмихна, нито й говори. Просто положи нежно ръка върху главата й.” Тогава, докато се чудела, тя видяла Учителя да приближава третата коленичила фигура. Без да я погледне и без да й говори, Той я отминал. Нито дума не казал, нито протегнал ръка да я докосне. Наблюдаващата била смаяна от сцената и разсъждавала: „Сигурно е наскърбила дълбоко Учителя, защото Той не й говори, не я докосна, нито се спря да й се усмихне.”
Изведнъж обаче тя усетила присъствието на Учителя. Той застанал до нея и започнал да й говори: „Мое дете, ти не разбираш. Първата, която коленичеше в молитва, се нуждаеше от цялата Моя нежност и грижа, за да задържа краката й в Моя тесен път. Тя се нуждаеше от увереност в Моята любов, тя има нужда да й бъде напомнено, че Съм близо, за да й помогна. Тя е слаба във вярата, просто едно бебе. Тя се нуждае от цялата сила, която мога да й дам. Втората имаше по-силна вяра и по-дълбока любов към Мен. Тя е уверена в Моята мъдрост и във всяко Мое наставление.
Но третата! О, само да можеше да разбереш! Тази, на която Аз нито говорих, нито се спрях да й положа ръка, нито се наведох да й се усмихна, има огромна вяра и любов. Аз я обучавам за най-високото и свято служение. Както Моят Отец Ми се довери и имаше вяра и увереност в Мен, когато ходех по земята, така това скъпо Мое дете има увереност и вяра в Мен.
Аз мога да й се доверя при всички обстоятелства, без значение колко тежи кръстът и критичността на кризата. Аз й имам доверие, когато е в най-трудния час, в най-болезненото страдание и жестоко изпитателно време. Аз мога да разчитам да Ми се довери при всички обстоятелства и този живот Аз използвам в голяма мярка. Аз Съм мълчалив в Моята любов, защото обичам толкова, че силата на думите не е достатъчна, за да могат човешките сърца да разберат.”
Възлюбени, там, където падат най-много дъждове, там тревата е най-зелена; и там, където намираш огромни мъгли от сълзи и скръб, ти винаги ще откриваш сърца, които са изпълнени с мира и любовта на Бог.
И така, когато твоят Бог крие Своето лице, не казвай, че те е забравил. Той се грижи за това, да направи да Го обичаш, и подрязва лозата, за да може да дава по-изобилен и по-съвършен плод.
Публикации
-