Велик план!

Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
- БИТИЕ 3:15

Човекът съгреши. Но Бог имаше план – велик план – спасение! Бог взе върху Себе Си последствията от грехопадението на човека и го изкупи от властта на Сатана. Бог имаше план как да върне живота на човека обратно. Божият план позволи човешката природа да бъде преобразена така, че тя отново да бъде в хармония с природата на Бога. Бог не можеше да игнорира престъпленията на човечеството. Справедливостта изискваше да се плати цена за тях, която хората не бяха способни да платят. Затова Бог трябваше да намери Спасител. С падането на човека под властта на Сатана, Бог заговори за Този, Който трябва да дойде, а именно семето на жената (както беше предсказано). Той щеше да премахне властта на Сатана върху хората и да ги направи освободни! Той щеше да смаже главата на змията! На изток „да смажа главата“ означава да премахна господството на управляващ. Когато Бог говори в Битие 3:15 по този начин на Сатана, последният беше тъкмо встъпил във властта, която първоначално принадлежеше на човека. Но Бог каза също, че Чудесният Син, роден от жена, ще дойде да разруши управлението на Сатана.

Изповед: Благодаря Ти, Отче, за великия Ти изкупителен план и за това, че изпрати Исус Христос за осъществяването му.

Бъди изпълнен

Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си. И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.
- КОЛОСЯНИ 3:16,17

За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.
- І СОЛУНЦИ 5:18

Забележи колко много си приличат вчерашният и днешният текст. Песента в сърцето и благодарението вървят ръка за ръка. Ако си изпълнен със Святия Дух, ти ще преживееш това хваление и благодарение. В противен случай не си изпълнен с Духа. Бъди изпълнен! (Виж Йоан 7:37-39, 14:16,17; Деяния 1:4,5, 2:4, 8:14-17, 10:44-46, 19:1-3,6.) Тогава ти ще се изпълниш с дух на хваление и благодарение.

Изповед: Аз позволявям Христовото Слово да се вселява в мен богато. Уча се и се увещавам с псалми и химни и духовни песни, като пея на Бог с благодарност в сърцето си. Каквото и да върша, словом или делом, върша всичко в името на Господ Исус, като благодаря чрез Него на Бог Отец.

Благодаря Ти, Отче!

Като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината; Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;
- КОЛОСЯНИ 1:12-14

Новият Завет ни казва, че сме длъжни да благодарим на Отец, защото ни е дал способност да бъдем участници в нещо. В какво? „...в наследството на светиите в светлината“! В Библията с обяснения стих 13 е преведен така: „Отец ни избави от контрола и властта на тъмнината и ни привлече към Себе Си...“ Бог лично ни освободи от контрола на Сатана! Сатанинското царство е царството на тъмнината. Божието царство е царството на светлината. Отец ни направи участници в наследството на светиите в светлината. Той ни освободи от контрола и властта на тъмнината. Сатана няма контрол над нас. Той не може да ни владее. Казано ни е да благодарим на Бог за това!

Изповед: Благодаря Ти, Отче, че ме правиш участник в наследството на светиите в светлината. Благодаря Ти, че ме спаси от властта на тъмнината. Благодаря Ти, че ме пресели в царството на Своя възлюбен Син.

Благодари добре

Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
- І КОРИНТЯНИ 14:2,14-17

Бог е дал на Църквата божествен, свръхестествен вид комуникация с Него! Бог е Дух. Когато говорим на езици, духът ни влиза в директен контакт с Бога, Който е Дух! Ние разговаряме с Него по божествен, свръхестествен начин. Така можем да „славословим с духа си“ и да „благодарим добре“. Когато Павел говори за „положението на простите“, той има предвид хора, които не са обучени в духовните неща. Например, ако ме поканиш на вечеря и ме помолиш да кажа молитва на благодарност за храната, а аз се моля на езици, тогава ти не знаеш какво казвам и не се назидаваш. Затова Павел казва, че в такъв случай е по-добре да се молиш с ума си. Но забележи, че според Божието Слово молитвата на езици е един съвършен начин да благодариш на Бог добре.

Изповед: Аз ще хваля Бог в Духа. Аз ще Му благодаря добре

Благодарение

Да славословят Господа за Неговата благост, и за чудесните Му дела към човешките чада; и нека принасят жертви на хвала, и радостно възвестяват делата Му.
- ПСАЛМ 107:21,22

Прадедите ни в САЩ отделили един ден от годината, в който да отдават благодарност на Бога за благословенията Му към тях в новия свят. Той ги благословил както духовно, така и материално. Също и ние би трябвало да принасяме на Бог жертва на хвала за духовните и материалните благословения, с които ни е снабдил. Освен това трябва да Му благодарим за любящата Му закрила и грижа към нас.
Нека да погледнем какво пише в Божието Слово относно благодарността. Ще се обърнем към Новия Завет, защото живеем във времето на Новия Завет и ще потърсим в Него за какво можем да благодарим.

Изповед: Аз славя Господ за добротата Му. Принасям жертва на хваление и радостно възвестявам делата Му. Благодаря Му за духовните и материалните благословения в живота. Благодаря Му за Неговата закрила и грижа.

Благодарение

И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени...
- І ТИМОТЕЯ 2:1,2

Божието Слово говори съвсем ясно по този въпрос. Вярвам, че много християни прилагат донякъде на практика този пасаж, но вярвам също, че някак пренебрегваме благодарението.
Бог иска да Му принасяме жертва на благодарност. Има толкова много неща, за които можем да Му благодарим! Но прекалено много християни се оплакват и говорят постоянно за проблемите на нацията им. Библията не казва, че ние, като християни, трябва да правим така.
Вместо това, като християни сме увещавани да отправяме молби, молитви, прошения, благодарения за нашите лидери. (Не е възможно молитвите ни за тях да бъдат ефективни, ако в същото време ги критикуваме.)

Изповед: Аз благодаря според Божието Слово за лидерите в страната ми.

Ние оздравяхме

Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
- І ПЕТРОВО 2:24

Преди години доведоха една жена на моя църковна служба. От четири години не можела да ходи и докторите й казали, че никога няма да проходи. Аз седнах до нея и сложих на коленете й отворена Библия. После казах:
- Сестра, моля те да прочетеш този стих на глас. Тя прочете високо І Петрово 2:24. И когато завърши с „...с Чиято рана вие оздравяхте,” аз попитах:
- В минало, сегашно или бъдеще време е “оздравяхте”?
Никога няма да забравя реакцията й.
- “Оздравяхте” е в минало време - каза тя. - И щом ние оздравяхме, значи и аз оздравях!
Тя прие Божието Слово с ентусиазма и простотата на дете - така, както трябва да правим! Този е начинът, който Бог изисква в Словото Си. Той не ни обещава, че ще ни изцели, защото преди 2000 години Той снабди изцеление за нас! Изцелението е нещо, което вече имаме в Христос. Лицето на тази жена грееше, когато тя издигна ръцете си и каза:
- Слава на Бога! Господи, толкова се радвам, че съм изцелена. Господи, толкова се радвам, че мога да ходя отново! (Тя не бе направила още и една стъпка.) Толкова се радвам, че повече не съм безпомощна. Толкова се радвам, че мога да се справям вече и сама.
- Стани и ходи! - казах аз и жената се изправи и започна да ходи.

Изповед: В Неговите рани ние оздравяхме! Щом като се казва “ние”, тогава съм и аз. Изцелението е мое. Аз го имам сега.

Сърце и уста

Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
- РИМЛЯНИ 10:10

Човек винаги вярва със сърце и с уста прави изповед и се спасява. Когато вярваш за нещо със сърцето си и го изповядаш с устата си, то става реално за теб. Изповедта на вяра създава реалности! Например Евреи 9:12 казва: “Той влезе...веднъж завинаги в светилището и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” Няма нужда Исус да прави отново това; Той вече го направи за всички времена. И Римляни 10:10 ни казва как това спасение може да стане реално за нас: като повярваме със сърцето, което е вътрешният човек, и изповядаме с устата. Когато четеш стихове съдържащи “ в Христос”, “в Него”, може да не изглежда, че наистина имаш това, което тези стихове казват, че имаш. Но ако волята ти започне да изповядва (защото ти вярваш Божието Слово в сърцето си): “Това е мое. Това е, което съм аз. Това е, което имам”, тогава то ще стане реално за теб. То вече е реално в духовната област. Но ти целиш то да стане реално в естествената област на живота ти.

Изповед: Със сърцето си вярвам в Божието Слово и с устата си изповядвам това, което То обещава и снабдява. Изповедите ми на вяра правят тези обещания и снабдявания реални в живота ми. Аз съм този, който Бог казва, че съм! Аз имам онова, което Бог казва, че имам - сега!

В Него

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места.
- ЕФЕСЯНИ 1:3

От деня на новораждането ти до деня, в който ти ще отидеш в Небето, Бог е направил снабдяване за теб в Христос Исус. Той те е благословил с всичко, от което се нуждаеш. От гледна точка на Бога то е твое! Хора често ме питат, как да изучават Библията. Въпреки че зная много начини, има един, който препоръчвам, където и да отида. Като вярващ и ти следвай този метод, когато четеш Новия Завет и особено Посланията. (Насърчавам те да прекараш повече време в изучаване на Посланията, защото те са писмата написани до теб, вярващия. Изучавай и Стария Завет, но не отделяй цялото си време за това. Защо? Защото ние не живеем в Стария Завет, а живеем в Новия Завет.) В тези Послания, които са писани до Църквата, намери и подчертай всички изрази като “в Христос”, “чрез Христос”, “в Когото”, “в Него” и т.н. Напиши ги. Разсъждавай върху тях. Започни да ги изповядваш на глас. От страна на Бога всичко, което имаш или си в Христос, е твое. Въпреки това то ще бъде реално за теб едва тогава, когато го повярваш и изповядваш.

Изповед: Аз съм ново създание В ХРИСТОС. Бог Отец ме благослови В ХРИСТОС с всяко духовно благословение в небесни места.

Духовно служение

И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
- РИМЛЯНИ 12:1

Ти трябва да правиш нещо по отношение на тялото си. Защото ако самият ти не го правиш, няма друг да го направи. “Ти”, вътрешният човек, си станал нов човек в Христос. “Ти” си получил вечен живот, който е животът и естеството на Бога. Този вечен живот обитава в духа ти и “те” променя. Ти няма да имаш проблеми с твоя нов “аз”, а с плътта. Хора казват: “Твоят стар човек трябва да умре.” Не, не трябва. Старият човек е мъртъв и ти си станал нов човек. Но това, което трябва да разпънеш, е плътта. Старият човек ли е плътта? Не, не е. Тя е външният човек, тялото. Това е същата стара плът, каквато е била преди да се спасиш! Тялото ти е жилището, в което живееш, а “ти” - не Бог - си настойникът на това жилище. “Ти” правиш нещо с тялото си. “Ти” трябва да го представиш на Бога като “...жертва жива, свята, благоугодна на Бога...В този превод стихът завършва с фразата: “...като ваше духовно служение.”

Изповед: Аз съм ново създание в Христос. Аз се придържам към тази изповед. Новият човек в мен бива изявен чрез тялото ми. Аз владея тялото си. Представям го на Бога като жертва жива, свята и угодна на Него като мое духовно служение.

Мощен да спасява-превода на песента

Господ твоят Бог е с теб.
Той е мощен да спасява (Софония 3:17)

И че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си,
но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
(2Коринтяни 5:15).

Всеки се нуждае от съчувствие.Любов която никога не отпада.
Нека милостта Ти падне върху мен.
От прошка всеки се нуждае добрината на Спасител,
Надежда на нациите.
Ние пеем:Спасител Той може да премести планините,
Моят Бог е мощен да спасява,Той е мощен да спасява.
Завинаги автор на Спасението възкръсна и победи.
Исус смъртта победи.
И така вземи ме като Твой намери ме.
Всички мои страхове и неуспехи,
Изпълни моят живот отново.
Аз Ти давам моят живот да те следвам,във всичко което вярвам,
аз предавам се на Теб.
Спасител който премества планините.
Моят Бог е мощен да спасява.Той е мощен да спасява.
Завинаги автор на Спасението,възкръсна и победи.
Исус смъртта победи..

Но, ако страда някой като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с това име.(1Петрово 4:16).

Светлината Ти изгря в света пеем,Той възкръсна Славен Цар е
Бог,Исусе.Спасител,който премества планините.Моят Бог е мощен
да спасява,Той е мощен да спасява.

Ако моите хора,които се наричат с Моето име,смирят себе си
и се молят и търсят Моето лице тогава Аз ще чуя от Небето и
ще забравя техните грехове и изцеля тяхната земя.

vruzka

I want to be found faithful, by Justin Rizzo

Знай: Ти си нов

За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
- ІІ КОРИНТЯНИ 5:17

Това е един от най-любимите ми библейски стихове. Аз бях впечатлен от него още като болен на легло тийнейджър. И когато бях изцелен, казвах на всеки срещнат: “Аз съм ново създание!” Размишлявай днес върху този стих, защото неразбирането на истината за новото създание ще попречи на вярата ти дотолкова, че няма да можеш да приемеш благословенията, които Бог има за теб. Духовната природа на човека е сатанинска. Човечеството я получи от Сатана, когато Адам съгреши. И няма човек, който може да промени своята човешка природа. Но Бог може! Когато ти се новороди, нещо веднага се промени вътре в теб! Старата сатанинска природа те напусна, тогава животът и природата на Бога влязоха в теб! Бог те сътвори като съвсем ново създание. Вътрешният човек - истинският ти духовен човек - стана нов човек в Христос. Затова не гледай на себе си от естествената гледна точка, а от духовната. Гледай на себе си като ново създание в Христос. Така те вижда Бог!

Изповед: Аз съм ново създание. Старите неща в мен преминаха. Всичко стана ново. Аз имам нов живот. Аз имам ново естество. Аз имам живота на Бога!

Вярата следва светлината

Изясняването на Твоето Слово просвещава, вразумява простите.
- ПСАЛМ 119:130

Като тийнейджър аз бях болен на легло. Медиците казваха, че ще умра. През целия ми живот бях слушал да се проповядва за новорождението. Знаех каква е Божията воля относно спасението. И когато по време на боледуването ми дойдох при Господа, аз не се съмнявах, че ще ме чуе. Не ми липсваше разбиране и затова нямах съмнения или неверие относно спасението. Когато приех спасението, аз знаех, че бях спасен. Но все още бях болен на легло! В действителност ми липсваше познание на Божието Слово относно Божественото изцеление, молитвата и вярата. За тях бях чувал проповедниците да казват винаги: “Просто предай това на Господа. Той знае най-добре.” (Да, но в Словото Си Бог беше снабдил за нас най-доброто!) След като дълго изучавах Библията, аз видях точните стъпки, които трябваше да направя в молитва, а също и как да освободя вярата си. Ако знаех тези неща преди, аз щях да бъда изцелен месеци по-рано. Бог нямаше определено време за моето изцеление. Той е същият всеки ден! Не Бог и Неговата готовност да откликне бяха пречка за изцелението ми. Проблемът беше в мен! Когато открих какво Божието Слово казва относно изцелението и постъпих съобразно с това, аз оздравях! С идването на светлината идва и вярата.

Изповед: Аз ще открия какво казва Божието Слово и ще действам съобразно с това. Ще имам необходимите резултати. Ще се стремя Божието Слово да бъде възприето от духа ми. Светлина ще дойде и вярата ще я последва.

Възлюбен

Защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.
- ЙОАН 16:27

Нищо не може да е по-силно и носещо по-голяма утеха от факта, че самият Отец те познава, обича и копнее да те благослови! В действителност Йоан 17:23 казва, че Бог ни обича толкова, колкото обича Исус. Каква главозамайваща мисъл! И все пак е истина! Исус каза това! Бог Отец е твоят Баща! Той се грижи за теб, интересува се от теб като личност – не само за християните като цяло или пък за Църквата. Бог се интересува от всяко Негово дете поотделно и обича всеки от нас еднакво. Опознай своя Баща чрез Неговото Слово. То ще те научи на всичко относно Небесния ти Баща. Ще ти разкрие Неговата любов, характера Му, как Той се грижи за теб, колко те обича. Той е всичко, което Словото казва, че е! Той ще направи всичко, което Словото казва, че ще направи!

Изповед: Аз обичам Исус и вярвам, че Той е Божият Син. Затова Отец ме обича. Бог ме познава. Той се грижи за мен, копнее да ме благослови, в Негов интерес е да съм добре. Ще Го позная чрез Словото. Бог е всичко, което Словото казва, че е. Той ще направи всичко, което Словото казва, че ще направи.

Разбиране и изграждане отношение на почит

Докато постех и се молех, по време на една конференция в Аржентина, където бях поканен като говорител, Господ започна да излива в духа ми това поучение относно почитта.

Наскоро, по време на друга конференция, чух пастор Емори Гудман да казва, че разбирането на концепцията за почитта е извършило революция в живота и служението му. В този момент осъзнах, че и аз ще трябва да задълбоча разбирането си по този въпрос. До момента на писането на тази статия все още не съм чел, нито съм слушал поучение на тази тема. Затова ако има някакво припокриване с казаното от други учители, то се дължи на Святия Дух, който учи всеки от нас.


Какво представлява почитта

В този контекст почитта е свързана с това да признаем ценността на човешката личност, да празнуваме нея, нейните постижения и да й направим заслуженото място според дадената й от Бога почит. Почитта е производна на поклонението. Най-великият пример за поклонение е, когато човек се покланя на Бог като на свой Създател чрез песен, думи, действия и като не поставя никой друг бог пред истинския Бог. Библейски примери за това можем да намерим в Книгата Откровение, когато старците и живите същества идват пред трона и се покланят на Божия Агнец (в Откровение 4:6-11 обитателите на небето се покланят на Бог като Му отдават слава, почит и хвала.)

Тъй като хората са сътворени същества, а не са Създателят, никога не трябва да им се покланяме. Но тъй като те са сътворени в образа и подобието на Бог (Битие 1:28) те трябва да бъдат почитани като носители на Божия образ и като венец на Неговото творение (Псалм 8:3-4).

Тъй като почитта не е същата като поклонението, но е белег на поклонение, по същият начин както топлината произлиза от слънцето, но не е слънце, то тогава да почиташ човешките същества не нарушава първата от Десетте заповеди в Изход 20:3. Поклонението е най-висшият и най-силният израз на почит, но почитта към достойни хора, заради определени техни качества е жизненоважна за освобождаването на хармонията, синергията и силата на Царството на земята. На практика Бог дори излива славата Си върху онези, които вярно Го следват (прочети Исая 60:2), а Исус ни казва в Своята молитва на царството, че Той дава на църквата славата, която Отец е дал на Него (Йоан 17:22).

Много пастори и лидери са раздразнени, защото не усещат силата и присъствието на Бог в църквите си. Освен това много хора в църквата са раздразнени, защото не се чувстват оценени и освободени в царствената си съдба. Ние си мислим, че това ще дойде автоматично с молитва, постене, изцеления и велико проповядване. Но само, ако пасторите помогнат за създаването на култура на почит в църквите си и ако членовете на църквите се научат как да уважават и почитат духовната власт, ще дойде невероятно освобождаване на Божията слава помежду ни!

Да почитаме Бог по правилния начин

Ние почитаме Бог първо и преди всичко, отдавайки Му славата, която се дължи на името Му и като нямаме никакви други богове освен Него. Това означава, че нашият живот, привързаност, цели и стремежи трябва да бъдат изцяло подчинени на Неговата воля за живота ни и на Неговото царство. Павел описа този начин на живот като “единственото нещо”, заради което той живее: да познае Христос и да стане съобразен със смъртта и възкресението Му (Филипяни 3:7-10).

Нещо повече, тъй като почитта е основана върху ценността, а ценността определя колко финанси отделяме на някого или за нещо, един от основните признаци, че Бог е почетен в нашия живот, се вижда от това колко финанси даваме и жертваме за Неговото царство. Притчи 3:9 свързва даването на финанси с почитта към Господа. На друго място в петокнижието Словото ни учи да не идваме при Господа с празни ръце (което означава, че всеки път, когато се събираш с Божиите хора, за да се покланяте на Господа, ти трябва да носиш принос или дар.)

Най-точното определение за финанси и почит означава, че ние не даваме на даден човек, защото той е във финансова нужда; ние даваме на даден човек, защото това е начин да го почетем, заради това, което е той и заради онова, което е направил. (Трето Царе 10 глава ни учи, че земните царе и царици, които идваха да чуят мъдростта на Соломон, го почитаха като го обсипваха с дарове, макар той вече да беше най-богатият човек по лицето на земята!)

Принципи на почитане на хора


I. Почитане на родителите – Петата заповед

Изход 20:12 ни учи да почитаме бащите и майките си, за да ни бъде добре в земята, която Господ ни дава. Тъй като заповедта да почитаме бащите и майките си е единствената от Десетте заповеди, в която се говори за почит, ние знаем, че основата на почитта ни към човешките същества започва първо и преди всичко с почитането на нашите физически и духовни родители. Ако ние не можем да почитаме родителите си, ние не бихме могли да почитаме адекватно когото и да било друг, защото нашите родители са положили основата на нашите емоции в детството, а духовните родители са положили основата на нашия духовен растеж.

Почитта към родителите е свързана с духовните бащи и майки в еврейската култура. През 60-те години на миналия век чрез Англия и Съединените Щати на земята беше освободен дух на бунт, най-лошия от времето на Френската революция насам, когато бяха направени опити да се отхвърли всяка религия и вяра в Бога.

Западната култура премина от почит към възрастните хора, заради тяхната мъдрост и житейски опит, към омраза към всеки на възраст над 30 години, създавайки по този начин така наречената “пропаст между поколенията”, при която родителите са учени да очакват децата им да се забъркват в проблеми и емоционално да се дистанцират от тях, докато успеят да намерят себе си и тогава да се върнат вкъщи.

Нашата култура не е успяла да се възстанови напълно от този дух на бунт. В момента повсеместно медиите възхваляват младостта, силата, красотата и сексуалните способности като най-висши идеали, докато на възрастните хора се гледа като на обременяващ товар, който децата трябва да изоставят и изпратят в старчески дом.

Макар Библията да казва, че сивите коси са венец на мъдрост, сега дори възрастните хора си правят лифтинг на лицето, инжектират си ботокс, боядисват си косата, инжектират си хормони на растежа в стремежа си да изглеждат млади и да бъдат в крак това, което е приемливо в културата ни.

И така, интерпретирайки всичко това, ние най-основно разбираме следното:

– Да почиташ родителите си е свързано с това да почиташ тяхната мъдрост, опит и постижения, учейки се от техните грешки и успехи и надграждайки над тях, за да достигнеш по-високото ниво. Онези, които таят непростителност към родителите си, поради провалите им, не ги почитат и следователно не достигат по-високо ниво, защото не са свободни от емоциите си, свързани с греха на непростителността.

– Почитта към нашите бащи и майки ни пази от бунт към власт в живота ни, който е като греха на магьосничеството (1 Царе 15:23). Макар почитта не винаги да означава подчинение, тя е свързана с дух на покорство, при който ние внимателно преценяваме онова, което нашите биологични родители казват, и им отговаряме с най-голямо уважение и смирение.

– Почитта към власт означава да се молим за нашите родители и да вярваме, че ще прекарат последните години от живота си в мир, наблюдавайки как децата им растат и стават по-велики от тях.
– Да почитаме родителите си означава да ги подкрепяме финансово, когато се пенсионират.
– Да почитаме родителите си означава да се грижим за тях, когато са болни.


II. Духовна власт (1 Солунци 5:12-13; Евреи 13:7,13)

– Почитта към духовната власт е свързана с това да позволим на хората в позиция на власт да говорят в живота ни и да ни дават съвет.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да говорят пророчески в живота ни.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да ни потърсят лична отговорност, когато допуснем грешки.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да ни позиционират правилно в Божието царство и в църквата.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да уважаваме решенията, които те вземат в църквата.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с приемането и ходенето в любов към другите духовни деца на нашите духовни родители.
– Почитта към нашите духовни и биологични родители е свързана с това да не ги изобличаваме пред други хора, когато открием грях в живота им (прочети Битие 9:20-28).
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с празнуването на тяхното богоугодно наследство и изграждането на живота ни върху него, докато в същото време запазим личния си призив и идентичност.
– Да подкрепяме цялостното видение на локалната църква, основана от нашите духовни бащи и майки.


III. Да се почитаме един друг

Отчайващо се нуждаем да създадем култура на почит в нашите църкви и организации. Когато се учим да практикуваме почит към хората около нас, ние наистина ще освободим славата на Бог в нашите църкви и организации. Следват няколко основни принципа в почитта един към друг. Ние отдаваме почит един на друг когато:
– Уважаваме всяко човешко същество като създадено в образа на Бог. (Аз обичам да се обръщам към бездомните хора по улицата с “Господине”, когато ги питам за указания как да стигна до дадено място. Приятно ми е да видя как се чувстват почетени и как очите им светват от желание да направят всичко възможно, за да ми дадат правилните инструкции.)
– Считаме другите хора по-горни от себе си съгласно отношението на Христос, демонстрирано във Филипяни 2:3-12.
– Признаем и празнуваме уникалните дарби, персоналности и призвания на другите хора.
– Изразяваме почит спрямо тях с нашите думи, в тяхно отсъствие.
– Разбираме специфичните предизвикателства към хората и как Господ работи в тях, за да ги доведе до зрялост в уникалното им призвание. (Познаването на произхода и предисторията на даден човек ни помага да го почитаме по правилния начин.)
– Отстъпваме един на друг и правим място за изява на дарбите на някой друг.
(Ревността е противоположна на почитта, защото тя изгражда несигурност и ограничава способността ни да приемем призванието, способностите и мястото на друг човек в царството.
– Разпознаваме истинската стойност на приноса на всеки човек и споделяме това с него и с другите.
– Дадем на даден човек паричен подарък или публична похвала и признание, съответстващо на качеството, жертвата и вида работа, която е извършил.
– Направим всичко, което е по силите ни в молитва, с добри дела и чрез работа в екип, за да помогнем на хората около нас да изпълнят призива си в Царството.
– Използваме дарбите си, за да служим и да защитаваме другите хора.
– Отдаваме почит и уважение на даден човек, доверявайки се на думите му.
– Когато държим на думата си към даден човек, ние го почитаме и показваме уважение към него.
– Когато съпрузите обичат съпругите си, те не обръщат внимание на слабостите им и се посвещават на успеха им.
– Когато съпругите уважават съпрузите си, въпреки техните недостатъци, те ги освобождават да ги обичат и да снабдяват за тях и за семейството си.



IV. Благословенията, идващи от почитта към другите

– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да ти се доверява.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да те благославя.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да ти служи.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш на свой ред да те почита и хвали.
– Когато почиташ някого, ти го насърчаваш да остане верен на призванието си да служи на Бог и да постигне най-доброто, на което е способен.

V. Характеристики на достойните за почит хора
– Първо и преди всичко те почитат Бог с най-голямата почит и слава.
– Те са верни на принципите си хора, които действат въз основа на своята отговорност, а не на чувствата си.
– Те са смирени хора, които разпознават стойността и ценността на другите, а не само своята.
– Това са хора, които демонстрират превъзходство в живота си.
– Те не приемат живота и дарбите си от Бога за даденост, но винаги са благодарни заради онова, с което са благословени.
– Те не ласкаят другите за лична изгода.
– Те не се впечатляват от преходни богатства, удоволствия и власт.


VI. Библейски примери за хора, достойни за почит

– Йосиф, който не се разведе с Мария, когато беше бременна с Исус (Матей 1:19-20).
– Йосиф, когато отказа да легне с жената на Потифар (Битие 39:7-10).
– Йов, когато отказа да прокълне Бога (Йов 2:9-10).
– Животът на добродетелната жена от Притчи 31.
– Исус, който умря на кръста заради предстоящата му радост, покорявайки се на волята на Своя Отец (Евреи 12:1-3).


VII. Библейски примери за мъже, недостойни за почит

– Юда Искариотски, който предаде Исус с целувка.
– Димас, който изостави Павел в труден за него момент (2 Тимотей 4:9).
– Онан, който отказа да въздигне потомство на брат си.
– Цар Ахав, който позволи на жена си Езавел да убие Навутей заради лозето му (3 Царе 21).
– Синовете на Яков, които поради ревност оставиха брат си Йосиф са умре.
– Каин, който уби брат си Авел поради ревност (Битие 4).
– Цар Саул, който се опита да убие Давид поради ревност (1 Царе 18-30).
– Петър, който три пъти отрече, че познава Исус.
– Петър, който поради страх от вярващите евреи, отрече, че познава вярващите сред езичниците (Галатяни 2 глава).

Възниква следният въпрос: как да се отнасяме към онези, които действат непочтително между нас? Разбира се, това поучение не отрича нуждата да коригираме другите, да дисциплинираме светиите или дори да уволним даден човек или да го отлъчим от църквата поради неподходящо поведение, което нанася вреди на църквата, семейството или организацията.

Матей 18:15-17 ни дава насоки какво да правим в такива случаи. Когато не коригираме такова непочтено поведение, ние всъщност снижаваме стандартите на почит за всички останали и нанасяме вреди на организациите си. Но дори в такива случаи, трябва да сме сигурни, че не отиваме в крайности при изобличаването на хора, че се опитваме да възстановим тези хора с кротък дух (Галатяни 6:1-4) и не си позволяваме да таим огорчение или непростителност към тях.

Винаги когато съм предизвикан от човек с непочтително поведение към мен и стигна до безизходна ситуация, поради това че той не желае да се промени или да се покае, заемам позиция, която наричам “позиция по подразбиране” – почитам делото на кръвта на Исус и прощавам на човека точно както Бог е простил на мен (прочети Ефесяни 4:32-5:1).

Накрая, ако искаме славата на Бог да падне върху нашите църкви и организации, трябва да се почитаме един друг по същия начин, по който Исус ни подари славата, която Той прие от своя Отец.


12.10.2009
Др. Джоузеф Матера

Тайни за молитвата

ТАЙНАТА ЗА МОЛИТВАТА НА ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ

Исус е нашият защитник, ходатай, адвокат и Господар. Той стои между нас и Отец. Няма място в Библията, където да е записано, че Исус е казал на учениците Си да се молят на Него. Те при всички случаи трябваше да се молят на Отца, в Неговото Име.

Ако искаме молитвата ни със сигурност да достигне трона, трябва да дойдем според правилата записани в Божието Слово. Йоан 16:23-24 "И в онзи ден няма да Ме молите за нищо. Истина, истина ви казвам, каквото и да попросите от Отца в Мое име, ще ви бъде. Досега нищо не сте искали в Мое име, искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна".

Забележете, че Той казва: "В онзи ден няма да Ме молите..." Исус каза това точно преди да ги напусне. Той говореше за застъпническото Си място от дясно на Отца, когато се възнесе и седна горе. Един друг превод казва: "В онзи ден няма да се молите на Мен." Исус каза да се молим на Отца в Неговото име. Няма друг път.

Можем да кажем на Исуса колко Го обичаме и ценим, но когато се отнася до молене и просене (искане), трябва да молим Отец чрез Господа Исуса.

Ефесяни 3:14-15 казва: "Затова прекланям колене пред Отца на Нашия Господ Исус Христос, по които се наименува цялото семейство на небето и земята". Не е важно в каква църква членуваш, а към кое семейство принадлежиш.

Мнозина знаят за молитвата към Бога, но не знаят нищо за молитвата към Отца. Те не говорят като хора, които наистина Го познават. Той е Бог на света, а за мен - Баща. Истинска радост е да знаеш, че Отец ще отговори на молитвите ти.

Смит Уигълзуърд работил по ремонта на една голяма къща един ден, когато дамата от семейството влязла в стаята и заключила вратата. Тя попитала Уигълзуърд: "Какво може да е това, което предизвиква прекрасното изражение в лицето Ви?" Той й казал, че на закуска същата сутрин дошла съпругата му и му съобщила, че две от децата са болни. Казал й, че преди да започнат да ядат, те се качили горе положили ръце на тях и те били моментално изцелени.

Той бил така щастлив, защото бе поискал и получил и радостта му бе пълна. Тогава дамата го попитала дали и тя може да Го познае като такъв. На това място тя приела Господа като неин Спасител. Тогава го попитала дали може да остане дълго в това преживяване, а той й казал, че единствения начин да го запази е да го предаде, да каже и на приятелите се за спасението.

Както виждате, Уигълзъурд би бил твърде разтревожен и печален, ако децата му продължаваха да бъдат болни. Напротив лицето му сияело. Вярвам че така трябва да е с всички християни. "Искайте и ще ви се даде, за да бъде радостта ви пълна". Трябва да имаш тази радост дори преди отговорът да е дошъл.

Друг път Уигълзуърд бил изправен пред голяма финансова криза. Той бил на гости у един много богат човек, но нищо не казал за своя проблем. Бил предал всяка грижа на Господа и си подсвиркал весело. Богатият не бил в настроение и казал на Уигълзуърд, че би дал всичко, което притежава, за да има неговата радост. Уигълзуърд му казал, че не би му струвало нищо. Всичко, което трябвало да направи било да предаде грижите си на Исуса.

Преди няколко години проповядвах в една църква близо до къщи. Пастирът ме помоли да остана и да проповядвам по-дълго, след като бях стоял цяла седмица. Попита ме от каква заплата имах нужда. Казах му и той отговори, че това било повече, отколкото бе получавал кой да е евангелизатор, но за мен биха дали. Тогава се съгласихме да вярваме, че моите нужди ще се отговорят. В неделя преди вечерната служба си отидохме у дома и докато бях там, открих, че нови нужди бяха се появили и аз се нуждаех от няколкостотин долара повече. Знаех, че когато се върнех да проповядвам в неделя, пастирът ще бъде разочарован. Бях вече се задължил да бъда у него за две седмици, затова всичко, което можех да направя беше да се моля Господ да направи всичко.

Когато се върнах в събранието не казах нищо на пастира. По-късно той ми каза, че бюджетът не стигал и не могат да ми платят и минимума. Тогава аз му казах, сумата която ми беше необходима да си посрещна нуждите. Той много се разтревожи, но аз му казах, че имам вяра и той успя да се съгласи с мен. По-късно съпругата му ми каза, че забелязала, че всичките притеснения не ме тревожат и аз изглеждам толкова радостен, както винаги. Когато службата свърши, аз имах парите. Слава Богу! Виждате, че нуждата се появи и беше задоволена. Той ми даде дори повече, отколкото се нуждаех, защото вървях с вярване, а, не с виждане. Ефес. 5:20 казва: "Като благодарим винаги за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос", Павел ни казва, че на Отца, а не на Исуса да благодарим.

Чрез името на Исуса имаме достъп (идваме) до сърцето на Отца. Когато желаем да получим отговор, нека следваме учението на Словото. Молете се на Отца, в името на Исуса.

Ако отидеш в банката с чек и помолиш касиера да превърне чека в пари за някой приятел той ще попита дали имаш пари в депозит като гаранция. Или пък, ако чекът е на името на човек, който има сметка точно в тази банка, няма да те питат нищо. Понякога молитвите ни остават безплодни, защото начинът ни е грешен.

Благодаря на Бога, че Исус стои в небето. Той е единственият достъп до Отца. Нека да използуваме мощното Му Име, което е дадено на нас. Той ни даде сила на осиновление, чрез която викаме в Неговото име.

Казва се: "В Мое име бесове ще изгонвате". Имаме право да използуваме това име срещу дявола. Имаме право в това име да заповядваме на демоните, които вързват човешката душа.

Преди няколко години провеждах събрания в Източен Тексас и там изследвахме въпроса за молитвата. Две неща се случиха, които промениха целия ми живот. Винаги съм вярвал в Божественото изцеление, но имаше някои случаи, от които се страхувах. Това бяха заболяванията на ума или пък обладани хора. Тогава Господ ми даде това сравнение. Това е като човек, който отива до колата си, за да я отключи. Той може да казва, че е отключил колата, но в същност не той, а ключът е извършил отключването. Когато пали колата, не той, а ключът извършва действието. Ключът започва горенето. Ключът е значимият фактор във всяка ситуация.

Започнах да гледам на нещата от тази страна: аз няма да извърша изгонването на демона. Но Исус ми е дал ключа да го извърша. Исус е самият ключ. Страхът ми от изгонването на демони изчезна. Второ, прозрях и нещо друго, когато си лежах в леглото си и учех. Следете внимателно, след като прочетете Словото внимателно и размишлявате, духът ни има нужда от обучение и трениране. Това, че само четете Словото, не значи, че духът ви е обучен. Мога с часове да седя и да чета огромен научен материал, без да разбирам какво чета. То трябва да проникне в теб, докато получиш откровение в сърцето си.

Преди години четох теорията на относителността на Айнщайн и не разбирах какво четях. Когато свърших четенето знаех по-малко, отколкото, когато започнах. Обърках се съвсем.

Мисля, че много пъти, когато хората започнат да четат Словото, те не знаят какво четат. Опитват се да Го разберат с ума си. Трябва да получиш откровение в сърцето си. Както си лежах и четях, започнах да размишлявам върху стиховете, които бях прочел. Започнах да виждам нещо, което никога до тогава не бях прозрял. Видях, че дяволът е автор на всичкото зло и че той е богът на този свят. Сатана е ослепил и вързал хората. Започнах да виждам, че хората от моето семейство, които не бяха спасени са вързани от дявола! Никой не би карал колата си със 100 км в час и не би се опитвал да се убие, ако е с нормален разсъдък. Но един умопомрачен или пиян човек би го направил, защото не знае какво върши.

Никой интелигентен човек не би прекарал живота си, като кара стремглаво и директно към ада, ако е с нормален разсъдък. Когато блудният син се завърнал у дома, Библията казва: "той дойде на себе си". Такова откровение получих по този въпрос, че се промених.

Бях се молил за най-големия си брат, който се луташе в мрака, но изведнъж открих, че всичките ми молитви и пост са били правени в неверие.

Станах с Библията и казах: "В името на Господа Исуса Христа, ти нечисти дяволе и демон от ада и вие духове, които връзвате душата на моя брат, аз ви вързвам, в името на Господа Исуса Христа". Бях много, радостен, защото знаех, че това беше равносилно на реална победа. Поставих Библията долу и излязох навън като си подсвирках и пеех.

След около две седмици, както ходех из спалнята, чух глас, който ми каза: "0, ти нали не мислиш, че той наистина ще бъде някога спасен?!" Спрях като закован, като премахнах тази мисъл от ума си и дори не си позволих да мисля за това въобще. Но дълбоко вътре в себе си се смеех. Казах на дявола, че съм претендирал за спасението му и знаех, че то ще стане.

След два дни, на същото това място, аз чух гласът отново. Зададе същия въпрос. Отново спрях и го отстраних от ума си. Казах на дявола, че съм претендирал за спасението му и съм разчупил силата на сатана над моя брат.

След няколко дни получих писмо от съпругата ми, която ми съобщава, че брат ми бе спасен. Писах й веднага, какво се бе случило и й обясних, че знаех това преди 2-3 седмици. Името на Исуса принадлежи и на тебе. Това име има власт на земята. Ако дяволът, владее арената на мислите ти ще ядеш много бой от него. Ако го държиш в арената на вярата, той е вече твоя жертва. Бори се с оръжието на вярата.

Петър казва: "Вашият враг дяволът, като рикаещ лъв, обикаля и търси кого да погълне: на който противостоите твърдо във вяра, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света" /І Петр. 5:8-9/. Трябва да вярваш със сърце и душа, че това което Словото казва е истина. Виждате, дяволът се бори с мен два пъти. Той се опита да ме победи в царството на мислите: "Нали не мислиш, че брат ти някога ще се спаси?" Ето какво ми казваше постоянно. И ето точно по този начин стои въпросът у мнозина - умът. Те се объркват, те са болни и притеснени, носят неприятни гримаси на лицата си.

Вие, обаче трябва да се водите от вътрешния човек от сърцето и духа си. Исус казва: "Каквото изповядате с устата си и не се усъмните в сърцето си, но повярвате ще ви бъде".

Същата година проповядвах в Порт Артур, Тексас и службите протичаха добре, с много изцеления. Една методистка посещаваше събранията и накрая дойде да ми благодари за проведените уроци. Каза ми, че е била болна от 20 год. и не можела да работи. Дори не можела да става и да приготвя закуската на съпруга си. Била на 40 год. и имала две големи дъщери. Лекарите не могли да й помогнат. Присъствувала на много изцелителни събрания, но не успявала да получи изцелението. Но на моето събрание, каза тя, съм я научил какво да направи.

След известно време, получих писмо от същата лейди, с едно дарение, тя казваше, че искала да има участие в изцелението на други. Казваше, че до тогава не знаела огромното значение на Словото на Бога и името на Исуса. Усамотена у дома си тя чела от Писанията, вдигнала Библията и казала: "Сатана, ти си вързвал тялото ми през всичките тези години, аз разчупвам твоята власт над моя живот и обявявам моето освобождение и, изцеление". Тя добавяше, че за първи път от 20 години сама си свършила всичката домакинска работа. Шест месеца изминали и тя била здрава. Казваше, че има енергията и пъргавината на юноша.

После пишеше за съпруга си, който не бил спасен. Не искал да ходи с нея на църква, въпреки че бил добър съпруг. Тя взела Библията и в собствения си дом казала: "В името на Исуса аз разчупвам силата на дявола върху моя съпруг и обявявам спасението му”. Това подействувало като магическа пръчка. През нощта той станал ново създание. Казва, че те били най-щастливи в този момент от живота си. Пишеше за дъщерите си, които пушели и ходели на танци. Тя отново вдигнала ръце към небето и разчупила властта на дявола върху тях и претендирала за спасението им. За десетина дни те станали нови създания. Били освободени от всеки навик, който ги държал и дом им станало небето.

Писанието казва: "Мощното Име, името на могъщия, принадлежи на църквата и на Божието чадо. Сега отворете устата си и изречете това Име, защото това име носи власт на небето, земята и под земята, между човеци, ангели и демони. И те ще се покорят на твоя глас в това Име."


ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА КЪМ ОТЦА

Йоана 16:23-24. Исус каза това, точно преди да отиде на кръста. Той имаше предвид деня, в който ние живеем, деня, в който отиде на кръста и деня, в който накрая ще седне от дясно на Отца. Сега Той е наш защитник, адвокат и Господ. Той стои между Отца и нас. Когато казва: "В онзи ден.." Има в предвид деня на Новия Завет. Когато Исус беше тук на земята, учениците Му можеха да разговарят с Него лично в плът. Един мой приятел-мисионер никога не получава отговори, когато се моли. Това за него е голяма борба. Той се моли на Исуса. Аз пък се моля на Отца в името на Исуса. Молил съм се така в продължение на 29 години и съм получил всичко, за което съм се молил. Обикновено го получавам веднага. Може, обаче да бъде и за няколко дни, както паричните нужди, защото парите идват по разни канали.

Ако този мой приятел ме помоли да се моля за негови финансови нужди, тогава аз и той трябва да се съгласим в това. Но неговата воля може да блокира моята воля и вяра, защото имаме власт над демони и зли духове, но нямаме власт над човешкия дух. Ако имахме власт над волята на човека, можехме да направим всички да, се спасят.

В книгата си "Проповеди върху властта на демоните, болестта и смъртта", Джон Лейк разказва как са се молили за един болен от диабет. Те коленичили, когато Лейк попитал болния какви са тези 5000 долара, които непрекъснато му се натрапвали. Той отговорил, че неговият брат и той са били заедно в един бизнес и брат му умира. Снаха му искала да ликвидират с бизнеса и той приключил сметките, но задържал 5000 долара за себе си, защото смятал, че ги е заслужил, въпреки че парите в същност били нейни. Тогава той казал на Лейк, че има повече от 5000 долара в банката, а Лейк му казал да напише чек за тази сума и след това ще се моли за него. Мъжът написал чека, отишъл до пощата и го изпратил на снаха си. Когато, се върнал бил изцелен. Понякога неща от този род неутрализират ефекта от молитвите ни.

Някои казват, че вярват Писанието, но... Не казвай "но". В този стих няма никакво "но". Някой казват, че вярват Писанията, ако... Не виждам и "ако" в стиха. Просто приемете Исуса в Неговото Слово. В 24-ти стих се казва: "До сега нищо не сте искали в мое име". До тогава не бяха го молили за нищо в Неговото Име, защото Той беше все още на земята. Нямаше смисъл от това преди да е започнал застъпническото си ходатайство от дясната страна на Отца. "Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна". Радостта ви не може да е пълна, ако не са задоволени нуждите ви. Радостта ви



В Източен Тексас един мой приятел мисионер отишъл на риболов с приятели в една река и една мокасина-змия го ухапала. Другите много се уплашили, защото не били спасени. Моят приятел я отърсил в името на Исуса и си продължил работата. Те го наблюдавали и забелязали, че отровата не му повлияла. Това не е крайност, защото е Библейска. Библията казва: "Ако изпиете нещо смъртоносно то няма да ви навреди". Това означава, че ако случайно пиете отрова, вие имате право да претендирате имунитет в името на Исуса.

Преди няколко години организаторът на Събранията в областта Тексас казал на група мисионери, че преди време имало един метох в Корпус Кристи. Това било преди много години и мисионерите нямали много пари да отсядат в хубави хотели, така че наемали хотели, трета класа. В стаите нямало вода за пиене, а по един бидон. Всички яли в палатка. След обяда на някои от тях започнало да им прилошава. Накрая около 20-30 много се разболяли, така започнали да се молят един за друг. Като се молили, някой имал откровение, че водата в хотела би-ла отровена и така казали на останалите от групата да не я пият повече. Всички били изцелени. После занесли останалата вода в близката санитарна станция за изследване. От там им казали, че отровата била достатъчна да убие цял полк.

Някой се опитал да изиграе горчива шега, защото всички знаели, че тази група вярват в чудеса и изцеление. Никой от компанията не се нуждаел от медицинска помощ. Те имали право да обявят имунитет в името на Исуса, защото отравянето било случайно.

Забележете какво се казва: "В Мое име... ще говорите нови езици... На болни ще полагате ръце и те ще оздравяват". Вие полагате ръце в Неговото име. Вие говорите на езици, а Святият Дух ще съчинява речта. Имате право да правите това в името на Исуса. Това е толкова силно и законно. Обикновеното божие чадо има толкова право да използува името на Исуса срещу дявола, колкото и един мисионер. Някои ми каза, че ако имал достатъчно вяра би изпълнил стиховете. Исус не каза нищо за вяра. Той каза, че това се отнася за този, който вярва в Неговото име. Ти вече имаш тази вяра.

Ако вярваш в името на Исуса, тогава използвай го. Това не е да се бориш за вяра, а просто вземане на правото си, смело и използуване на това, което ти принадлежи.

В света на бизнеса имаш право да използуваш всичко, каквото ти принадлежи. Тогава не мислиш дали имаш вяра или не. Това дори не ти идва на ум. По същия начин този, който се нуждае от изцеление действува според това, което му принадлежи.

Повечето време хората не вярват какво е необходимо в божественото изцеление. Те просто умствено приемат, че тези неща са така. Има хора, които редовно обикалят църквите, като изповядват, че вярват в истинността на Божието Слово, но все пак не получават изцеление. Те не действуват и не използуват името на Исуса. Яков казва: "Бъдете не само слушатели, а и изпълнители". Въпросът е да знаеш какво ти принадлежи и да действуваш. Ти вземаш своето легално право. Яков продължава: "Тъй, че ако някой е само слушател на Словото, а не изпълнител, той мами себе си". Имаме много самомамещи се хора. Името на Исуса ни принадлежи точно както ръцете и нозете ми принадлежат. Аз просто ги използувам, защото са мои. Ще видите, че дяволът ще иска да ви обърка. Ще иска да ви разколебае. Но името на Исуса е твое ползувай го. Ако не получаваш резултати от молитвите си, тогава ти си неуспешен молител. Ако не очакваш резултати, тогава няма нужда да се молиш. Моли се до Успех. Големи сделки носят на бизнеса големи печалби. Трябва да печелим в молитвата.

Базата на християнството е живата вяра, която е в допир с живия Бог, който чува и отговаря на молитвите. Трябва да се молим за резултати. Ако се молим, а не следват отговори, тогава трябва да търсим къде е бедата. Всичко, което Бог има, се предлага на нас само, ако се молим. В ранните дни на нашето движение имаше един проповедник Джемисон - бивш презвитериански служител. В свидетелството си казваше, че веднъж, когато четял лекции в един западен град в гората се разразил небивал пожар. Около 10 часа сутринта той бил в бръснарницата, когато влязъл един човек с телеграма в която молили събраните в близката палатка да се молят за дъжд.

Мъжете в салона започнали да говорят за тези събрания, в които хората вярвали в подобно нещо. Но се страхували да занесат телеграмата в палатката. Така г-н Джемисон се съгласил да я занесе, като я предал на проповедника.
Той усмирил всички, които се молили и прочел телеграмата и в същия момент започнали да се молят. След това благодарили на Бога, че ще завали дъжд. Служителят дал на Джемисон телеграмата и му казал да изпрати обратно нова и да пише, че ще завали около 10 часа същата нощ.

Това го шокирало. Той се върнал обратно в бръснарницата и казал на мъжете какво се бе случило. Всички се смели и прочели прогнозата за времето, в която се казвало, че дъжд няма да има за 4 - 5 дни. Джемисон отишъл на лекциите си, след което се прибрал в къщи. Съпругата му била изпрала дрехи и ги оставила вън на простора а той й подметнал да ги прибере, защото ще вали. Смяли се и двамата, а към 9:30 ч. си легнали. Изведнъж били събудени от светкавица и гръм. Валяло!

Това накарало Джемисон да се зачуди. Той започнал да посещава шатровите събрания. Седял накрая и си записвал всичко. Не можел да разбере защо не могъл да види всичко това преди.

Знаел, че в църквата имало една жена, чиято дъщеря била луда. Чувал бе, че тази жена и някои други щели да ходят Да се опитват да изгонят злия дух. Джемисон попитал дали и той можел да отиде. Срещнал се с тях на входа и служителят им казал, че не могат да влязат, защото момичето буйствало и можело да ги убие. Заведени били до една оградена клетка и вътре стояло младо момиче, приличащо на животно. То съскало и плюело и очите му святкали.

През цялото време служителят им казвал, че не могат да влязат вътре, защото ако влязат той ще си загуби службата. Въпреки това отключил вратата. Майката влязла и десетена жени паднали на колене и започнали да се молят. Джемисон и служителят стояли на страна и наблюдавали. Дъщерята се отдръпнала назад, покатерила се по решетъчната стена. От там скочила върху майка си като звяр, а майката отстъпила на страни. Момичето паднало и започнало да се вдига. Майката я държала долу и казвала: "Излез от нея, демоне в името на Исуса".

Джемисон стоял и гледал като омагьосан. За около 10 минути майката повтаряла това. Изведнъж дъщерята се отпуснала и попитала дали това е майка й. Хвърлила се на врата й и започнала да я прегръща и целува. Майката вярвала и получила това, което желаела.


ТАЙНАТА ЗА МОЛИТВАТА В ИСУСОВОТО ИМЕ

Нека отново погледнем Йоана 16:23-24. Ние ще се молим за резултати в името на Исуса от Отца. Ако не следват резултати тогава молитвеният ни живот е един провал.

Спомням си за Д-р Чарлз Прайс. Някой му позвънил по телефона и го помолил да дойде в болницата. Той, разбира се не отишъл, поради липса на време, но личността била много близо до него и накрая той се съгласил да отиде. Жената била повярвала от неговите пропо-веди. Когато пристигнал разбрал, че тя умира от рак.

Лекарят влязъл, докато той бил там, така Д-р Прайс казал на жената, че ще си отиде в къщи да се помоли за нея. Лекарят му казал навън, че това ще бъде малко преди да умре. Мислил, че би било добра идея да се помоли за успокоение на нервите й. Но Д-р Прайс му казал, че няма да се моли за успокоение, а Бог да я изцели, при което лекарят го изгледал много учудено Знаел, че е невъзможно. Но Д-р Прайс се помолил за нея и тя била изцелена! Той се молил за резултати!

Пи Си Нелсен, божий служител бил блъснат от кола и лекарите заявили, че ще загуби бедрото си, но той бил изцелен. Тогава свикал изцелителни събрания по цялата страна в разни църкви. Веднъж провеждал събрание при баптистите и се молил за болните.

Един мъж, пастир в друга баптиска църква в Арканзас попаднал на семинар с Нелсон и чул, че той провеждал тези служби. Посетил няколко от тях и много остро реагирал. Говорил на семейството си за Нелсон и те решили да отидат. Тръгнали заедно с майка му, която също живеела при тях. На другата сутрин говорили за събранията на закуска. Баптиският пастир мислил, че не е редно да се моли за някой публично. Най-малкото му дете, което било 5-годишно казало, че единствената разлика, което то виждало била, че татко му се молил за хората в неделя сутрин и казвал: "Господи, благослови болните" и не очаквал нещо да се случи. Нелсон се молил, като че ли очаквал Бог да ги изцели веднага. Това накарало пастирът да се замисли. Решил вече да взaимства от Нелсон. Също видял, че трябва да се моли за резултати.

Бог чува и отговаря на молитвите. Той иска да чуе и отговори и на твоята молитва. Бог не постави всички тези изявления за молитвата в Библията просто да запълни празно пространство. Те са тук заради нас Исая 43:25, 26 казва: "Аз, Аз съм, който изличих всичките ви беззакония, заради себе си и няма да си спомням греховете ви. Подсети ме, за да съдим заедно: постави делото си, за да бъдеш оправдан".

Забележете, че Бог казва: "Подсети ме..." Тези, които са били силни в молитва, винаги са напомняли на Бога за Неговите обещания и посочвали Словото Му.

Чарлз Фини е вероятно царят на молитвата. Знае се, че той е човекът, който с молитвата си предизвиква съживления. Има най-големи успехи и неговите обръщеници са най-твърди от всички от времето на апостол Павел до сега. Известно е, че 85% от покаялите се остават верни на Бога.

Муди беше голям евангелизатор, но само 50% от покаяните се утвърждаваха. Ние имахме едно голямо раздвижване през последните 50 години, но не повече от 50% оставаха верни на Бога. Фини имаше най-големи числени резултати, що се отнася до пазене плода на труда му, от времето на апостол Павел до сега. Четох, например в автобиографията на Фини, че през 1829 г. отишъл в градчето Рочестър, Ню Йорк, където практически всички в града се спасили. Всички магазини за алкохол били затворени. Не останало и местенце в целия град, където да може да се купи алкохол. Имало такова съживление, че когато в града пристигнал цирк, само двама отишли да го гледат и той бил затворен. Единственият театър в града бил също затворен. Всички се интересували от Бога. Съживлението било на лице. Хората не се вълнували от нищо друго.

Четох веднъж, че отишъл да води друго събрание, когато бил Презвитерианин. Бил говорил за около 15 минути, когато Божията сила връхлетяла върху него. Около 400 души паднали от столовете на пода. И това била Презвитерианска църква!
Той не знаел какво става, но казва, че после разбрал, че всички са били грешници които са се спасили в момента, когато паднали. Молил се за съживление. Той бил истински човек на молитвата. Казва се, че е имал няколко преживявания в молитва, които наистина го променили. Добавил, че се е чул да казва на Господа: "Господи, Ти нали не смяташ, че ние няма да имаме съживление. Ти не мислиш, че можеш да ни лишиш от благословенията си?" Открил, че напомня на Бога, какво е обещал.

Джордж Уитфийлд, друг служител, излязъл от Англия, за да проповядва по улиците. Говорил на градския площад в Бостън, щата Месечусетс. Когато започнал да проповядва, хората се катерили по дърветата да го виждат, защото тълпата била толкова голяма. Казвал им да слязат долу, защото, когато силата Божия дойде, ще изпопадат от дърветата.

Уигълзуърд казва, че Бог е доволен от децата си, когато имат дръзновение да казват: "Боже, Ти си обещал. Сега стори така". Ти го казваш с вяра. Това е в съгласие с Божието Слово. Те напомнят на Бога какво е обещал. Щом Бог иска да Му напомняме, нека го сторим.

Сигурно се изправяме пред големи нужди навсякъде. Хора умират от нуждата си от Христа. Болните имат нужда от изцеление. Слабите - от сила. Какъв е твоя дял. Във волята му ли си? Вършиш ли това, което Той иска от тебе? Животът ти прав ли е пред Бога? Сърцето ти осъжда ли те? Ако е така, побързай да се примириш с Него още сега. Благодаря на Бога, че за това не е необходимо много време. 3а каквото и да се молиш, извоювай го с молитва. Ти не се бориш с Бога, а воюваш с демони. Бог иска да ти изпрати отговора. Това е духовна борба срещу господаря на тъмнината.

Библията казва в Ефес. 6:12: "Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началства, сили и власти на тъмнината на този свят, срещу духовните сили на нечестието на високи места". Падни долу пред Всемогъщия и си проправяй с борба пътя сред облака демони, които ще пречат на молитвата ти. Ние имаме оръжия, с които да се борим с дявола. Мечът на Духа, който е Божието Слово и мощното име на Исуса са наши оръжия. Демоните не могат да устоят пред тях. Ти можеш да разгромиш дявола всеки път. Моли се до победа. Ако се молиш за болен, претендирай за освобождението в Исусовото име. Исус казва: "В мое име те ще полагат ръце на болните и те ще оздравеят". Полагайте ръце на болните и те ще оздравеят. Полагайте ръце на тях и претендирайте за тяхното освобождение в името на Исуса. Ти имаш солидна основа.

Ако се нуждаеш от пари, моли се да се освободят. Тъй като парите са тука в това царство. Бог не е производител. Той няма да ти създаде пари и да ги пусни като дъжд от небето. Бог постави всичкото сребро и злато и добитък на хиляди купчини тук за теб и мен. Той не ги създаде за дявола и неговото обкръжение. Създаде ги и даде господство на Адам над всички тях. Тогава Адам направи голяма сделка и продаде на дявола, така дяволът стана бог на този свят, тъй като имаше власт над всичко. Първоначално Адам беше богът на този свят, тъй като имаше власт над всичко, но той го продаде на дявола, така че властта сега е у него. Но благодаря на Бога, че Исус дойде и разгроми дявола. Той ни даде право да използуваме Неговото име.

Веднъж бях нападнат от бедност и бях свел нос до земята. Тогава прозрях нещо. Господ ми каза никога да не се моля за пари. Каза ми да не го моля за пари, защото парите са долу, тук. Научи ме, че в името на Исуса трябва да заповядам на парите да дойдат. От каквото и да се нуждаех или исках, трябваше да претендирам за него. Той каза, че иска чедата му да имат най-доброто. В словото се казва, че иска чадата му да ядат най-доброто от земята. Казва още: "Ако вие, които сте зли, знаете да давате добри дарове на децата си, колко повече вашият Небесен Отец ще ви даде добри неща, когато искате от Него".

Трябва да разберем принципите, по които Бог работи. Дал ни е името на Исуса. Каза ми, че той не е този, който спира финансите от мен, не е Този, който не желае децата ми да имат добра храна. Ако беше така, Той не би бил добър Баща. Той ми напомни, че дори и най-старият грешник, който е баща се интересува от децата си, дори и животните са загрижени за своите рожби. Каза ми, че никога не е имало земен баща, който да желае да направи за децата си повече от Него. Проблемът беше, че чадата Му не желаят да Му сътрудничат. Каза ми да заповя



Проповядвайки на едно открито събрание през 1954 г. се срещнах с една жена, за чийто съпруг сме се молили. Бях чул, че той бил спасен, виждате всички без двама бяха спасени за около месец и другите, двама получиха спасение преди изтичането на годината. Когато събранието приключи, тази двойка дойде при мен и съпругът каза: "Брат Хегин искам да те прегърна, ти знаеш, че съм ти брат". Каза, че е бил спасен същата година, след като се преместили в Калифорния. Тогава жена му добави, че разказала на пастира там за онова молитвено събрание, а той й отговорил, че никога не бил чувал подобно нещо. Радвах се, че онази молитва все още действуваше.

Когато вървим по Божието Слово, то никога не пропада. Исус каза: "Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било, което да поискат от Отца, който е на небесата, ще им бъде /Мат. 18:19/. Той не казва, може да бъде сторено или, че е вероятно да го стори, а ако се съгласим за нещo ще бъде! Молитвата означава борба (триумф). Означава борба (триумф над) с демони, които се опитват да попречат на нещата да се случват.

Преди няколко години проповядвах в Западен Тексас по Рождество. Въпреки, че бях стоял там три седмици, пастирът искаше да остана още три седмици. Имах още една служба преди Рождество. Тогава пастирът ме уведоми, че всяка година трябвало да плащат данък на църковния имот и всяка неделя вечер той събирал дарения за тази цел. Той каза, че ако остана, той първо ще събере даренията за данъка, а после - за мен. Каза ми, че разбира, че ще се нуждая от допълнително пари по Рождество, тъй като няма да имам събрания по време на почивките, но не беше сигурен дали хората ще дадат допълнително.

Въпреки това се съгласих да остана, като вярвах, че ще получа достатъчно. Писах на жена ми, че ще остана и исках тя да отвори Библията си следващата неделя следобяд на Матей 18:19 и да каже на Господа колко пари ни трябват. Уверих я, че ще направя и аз същото. Ние претендирахме за половината от това, което получавахме всяка седмица.

Тази неделя вечер пастирът събра даренията за данъка и след това за мен. Получих три долара повече отколкото бях попросил. На следващата седмица се случи същото.

В неделята преди Рождество в църквата имаше малка рождественска програма и аз проповядвах само 15 минути. Не само това, но пътувах през цялата нощ, за да стигна у дома за Рождество. Както и да е, пастирът събра най-напред за данъка, а след това за мен. Отидохме до дома му и той ме попита колко бях получил. Казах му, че дяконите още не бяха ми казали. Намерихме ги заети в преброяването на парите. Дарението беше с около 20 долара. по-малко от необходимите. Предложих да ги преброим отново, защото парите трябваше да бъдат там, защото сме ги поискали. Казах му, че жена ми и аз сме се молили и ако парите не бяха там, аз трябваше да тръгна по всяка църква, където съм проповядвал и да кажа, че Исус е лъжец и Библията не е вярна. Ако е така, бих я захвърлил. Такава е моята откровеност.

Не искам да кажа, че нещата ще падат върху нас като зрели череши от дървото, защото трябва да си отстояваш правата. Ти трябва да ги отстояваш пред дявола. Във всичко друго в живота хората ще се борят за правата си и за това, което им принадлежи. Ще изгубят от съня си и ще положат всяко старание, но когато дойде до духовни неща ще затворят очи и ще играят на мъртви. Трябва да открием, къде е отговора. Божието слово действува.

Колко пъти в молитва съм изследвал правата си отново и отново. Ако имам един ценен златен пръстен и го загубя, аз ще огледам земята много внима-телно, където, предполагам, че се намира, тогава ще падна на колене и ръце, ще пълзя наоко-ло и ще го търся. Що се отнася; до духовните неща ще върша същото, като изследвам стъпките си.

Казах на пастира защо трябваше парите да са там. Ние отново ги преброихме, но все недостигаха. Той преброи половината пари, а аз - другата. После той преброи моята половина, а аз - неговата. Все стигахме до същата цифра. Казах му, че трябва да са там. Пак ги преброихме. Той каза, че трябва да броим цяла нощ докато ги получим.

Изведнъж се сетих, че съпругата на пастира си беше купила Библия от мен преди службата. Тя бе сложила парите в плик. Тя ми каза, че имала лично дарение, което не желае да мине през църквата. Каза ми дори да не казвам на съпруга й. То беше от 25 долара и аз бях забравил за това. Тогава му казах, че имах дарението и имах 5 долара над попросеното.

Стойте върху Божието Слово и казвайте, че трябва да бъде. Погледнете бурята в лицето, както Павел направи. Исусовата дума е по-сигурна от думата на ангел. Павел каза: "До мене беше тази нощ ангел от Бога". Той завършва: "И така, господа, аз вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми е говорил". Погледнете противоречивите обстоятелства в лице и кажете: "Затова, господа, аз вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми е говорил". Тогава ще откриете, че дяволът и демоните ще отстъпят и отговорът ще дойде.

Отстоявайте правата си и Бог ще ви чуе. Погледнете смрачените облаци в лицето и кажете: "И така господа, аз вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми е говорил". Той ще ви чуе.


ТАЙНАТА ЗА МОЛИТВА В СЪГЛАСИЕ И МОЛИТВА В ДУХА

Тук говорим за тайни в молитвата. Ето и тайната за съгласието. Матей 18:19: "Пак ви казвам, ако двама от вас се съгласят на земята за нещо и поискат ще им бъде дадено от Отца, който е на небесата". Не поставяйте ограничения върху това. Нека го приемем като Слово.

Разказаха ми за пастира на една църква, който непрекъснато казвал: "Това не означава това" и "онова не означава онова". Накрая едно момиченце попитало: "Ако Исус не искаше да каже това, което е казал, тогава защо не е казал какво е искал да каже?" Симпатична мисъл, нали. Ако Той не искаше да каже това, което е казал, защо тогава не е казал, какво е искал да каже? Аз вярвам, че е казал точно това, което е имал в предвид.

Всичко необходимо е двама човека и второто условие и да са на земята. Това е достатъчно. Най-силният израз за съгласие на всеки език е "ДА". Не можеш да изразиш по друг начин по-твърдо съгласие. В Йоана Исус казва: "Ако поискате нещо в Мое име, аз ще го сторя".

Пи Си Нелсон казва, че по-буквалното значение на гръцки език това е, че дори ако Исус няма това, което искаш - ще го създаде за теб.

Проповядвах в Салем, щата Орегон през 1957 г. по време на едно влошаване на пазара - т. нар. рецесия, която бе завладяла нацията. Орегон беше един от щатите, който чувствуваше влошаването най-силно. Един безработен механик от църквата ми сложи спирачки на колата в дома си. Беше работил за една компания в продължение на 19 години като механик, но тя фалирала. Спомням си как този човек и жена му ни казваха по-късно, когато вечеряхме заедно, че когато съм проповядвал върху изповедта с устата и вярата в сърцето ще доведе отговора и съм поканил всички да дойдат напред и когато се прибрали в къщи, съпругата попитала мъжа си, какво бе изповядал, той й задал същия въпрос. Те имали имот, който се опитвали да продадат в продължение на няколко години. Тя казала на съпруга си, че е помолила да се продаде всичко. Той бил споменал същото.

На другата сутрин на закуска тя казала на мъжа си да отиде до посредника по недвижимия имот отново и до го опише. В неделя сутрин той отишъл при него който му казал, че имуществото няма да се продаде. Християнинът му отвърнал, че както и да е той желае имота да се опише. Агентът се съгласил и му предложил да се срещне с човека, който преди бе искал да го купи, но на по-ниска цена. Братът намерил мъжа и разбрал, че той все още бил заинтересован и дори бе го взел на предложената цена. За тези две години те се молели да получат парите само ако бяха го изрекли. Вместо да вярват със сърцето си, те се молили Бог да направи нещо. Ние също имаме свой дял.

Този мой приятел работил по горите, когато времето било добро. Мъжът, който купил имота имал камионопроизводително предприятие и попитал приятеля ми дали би искал да го назначи на работа. Той приел предложението, работата била щатна и му плащали 100 долара повече отколкото преди. Съпругата му казваше, че винаги е знаела, че стихът за тях е в Библията, но за първи път постъпила по него.

Тъжно е, че изпълнени с Духа християни преминават живота си и никога не действуват по Словото. То е вярно, Исус не каза, че може да бъде сторено или че съществува такава вероятност. Напротив, Той каза, че ще бъде! Ако се съгласите за нещо, ще бъде. Вместо да спориш със Словото, защо не се съгласиш с Него?

Преди години бях баптист и имах един приятел, който работеше за брат си в един малък гараж, където едва се побираше една кола. Това бе по време на инфлацията. Брат му му плащаше 3 долара седмично и го хранеше. Освен това двамата се опитвали да помагат на родителите си, които били много бедни. Спомням се веднъж как се спрях да се видя с единия, който работеше над един шевролет 34. Брат му беше току що напуснал. Каза ми, че иска да се моля за него. Имал приятелка и искали да се оженят, но не можел да си позволи това с 3 долара седмично. Помоли ме да се моля за него да си намери работа, тъй като дори нямал друг чифт панталони.

Отишъл на едно място за работа, но хората, които приели молбата му казали, че преди него имало 2000 души. Готвел се да подаде молба в един памучен завод и ме молеше да се съгласим за отговор. Каза ми, че и дори да вижда, че почти нямало вакантни места, той знае че Бог ще направи нещо. Казах му за Матей 18:19 и се съгласихме, че той ще получи отговор за десетина дни. На десетия ден го извикаха и той започна работа за 10 долара седмично. Скоро си купи два костюма и след около 9 месеца се ожени. Той беше на това място, докато бе повишен в началник и печелеше добри пари.

Тогава Бог го призова да проповядва и той влезе в служение. Това беше първата ми опитност на действие по този стих от Писанията. Той ще се сбъдне, защото е Божие Слово. Ти може да си силен в молитва сам, но може да си по-силен с някой друг заедно. Библията казва, че сам ще победи 1.000, а двама – 10.000. Двама могат да направят 10 пъти повече от сам.

Спомням си, Смит Уигълзъурд разказваше за една англичанка презвитерианка, която бе дошла до малката му мисия и получила кръщение в Святия Дух. Върнала се в своята църква и започнала да говори на език, при което я изхвърлили навън. Съпругът й бил на път и веднага му казали, че трябва да сложи край на това или в противен случай ще трябва да я изключат от обществото. Той се върнал в къщи ядосан и заявил, че тя трябва да избира между Святия Дух и него. Дал й 10 дни срок да реши. Тя изпратила да повикат Уигълзуърд да се помоли за нея.

Когато той дошъл, видял, че лицето и очите й били червени от плач. Казала му, че е твърде закъснял, въпреки това той я уверил, че Бог никога не го е пращал някъде късно. Тя предала историята и добавила, че е десетия ден. На закуска същата сутрин съпругът я попитал какво е решението й. Тя му казала, че не може да се откаже от Святия Дух, а той си събрал багажа и напуснал.

Уигълзуърд й казал, че ако се съгласят, той ще се върне. Тя отговорила "Да, но ти не познаваш моя съпруг". Той отговорил: "Не, не го познавам, но познавам моя Исус". Тя го уведомила, че съпругът й никога не пречупвал думата си. След малко Уигълзуърд успял да й покаже какво казва Словото. Казал й, че всичко което могат да направят е да се съгласят на земята. Накрая тя решила да се съгласи. Молили се на Бога съпругът й да се върне. Докато се молили Духът я изпълнил. Уигълзуърд й казал, че когато съпругът й се върне тази нощ /той не казал "ако"/ тя трябва да бъде много мила и да се държи сякаш нищо не се е случило. Добавил, че след като съпругът й си легне тя трябва да отиде в другата стая, да започне да се моли в Духа и когато се изпълни да отиде тихичко до него и да положи ръка като претендира за душата му.

Вижте, вие имате авторитет в собствената си къща. Уигълзуърд си отишъл и съпругът й се върнал същата нощ. Тя му сготвила любимата му вечеря и по-късно, когато се молила, тя положила ръка и изискала душата му. В минутата, в която го докоснала, той скочил от леглото и помолил Исуса да го спаси. Тогава признал, че е бил член на църква, но не е бил спасен в действителност. За няколко минути се покаял и изпълнил с Духа. Всичко това се случило, защото те се съгласили.

Вижте Римл. 8:26 казва: "Така и Духът ни помага в нашите немощи, защото не знаем как да се молим, но Духът сам ходатайствува за нас в нашите неизговорими стенания". Д-р Нелсон потвърждава това с гръцкия текст, който казва: "със стенания, които не могат да се изрекат с Думи". Изговаряне означава нормалната реч. Този стих включва също и молитва на езици. Това е в съгласие с 1 Коринт. 14:14. Друг превод казва: "Моят Дух, чрез Святия Дух в мен се моли". Ние не знаем точно за какво и как да се молим. Ти не можеш да знаеш с естествения си ум за какво и как да се молиш.

Например, ако се моля за някой, който познавам, Бог да го благослови, всичко, което правя е да успокоя съвестта си, че съм се молил за него. Ти можеш само да кажеш какво искаш, но ние не знаем за какво трябва да се молим. Благодаря на Бога, че Духът ни помага в нашите немощи. Това не означава че Святия Дух върши нещо отделно от тебе. Това би направило него отговорен за молитвения ти живот, а Той не е, тъй като Библията учи, че ти си отговорен. Тези стенания излизат от твоя дух и от твоите устни, а Святия Дух ти помага. Някои неща просто не могат да се изкажат с думи. Често като се молиш по този начин ти ходатайствуваш. Молитвата на ходатайство е молитва за друг.

Чарлз Фини започнал служението си като презвитерианин, а по-късно станал конгрешанин. Знаел нещо за Святия Дух. Познат е като човекът, който с молитвата си предизвиква съживления. Веднъж провеждал съживително събрание, в което един от личните лекари имал съпруга прекрасна християнка и ръководителка, но докторът бил безверник. Той се присмивал на жена си. Тя настоявала Фини да дойде у тях и той се съгласил да отиде един понеделник за обяд.

Този доктор имал брат - фермер, който бил също вярващ човек и идвал на събранията. Фермерът също бил у тях, така че на уреченото време, всички седнали на масата. Жената помолила Фини да се моли, но като навел глава духът му почувствувал, че Господ иска фермерът да се моли. Той започнал, но изведнъж се хванал за корема и започнал да стене. Тогава скочил от масата и изтичал до спалнята. Докторът помислил, че нещо го заболяло и скочил след него. Фини ги последвал. Когато влязъл в стаята, докторът излизал да си вземе чантата, като мислил, че брат му има стомашна криза. Въпреки това, Фини знаел какво става. Той спрял доктора, уведомил го, че няма нищо страшно с брат му, но че е почувствувал Духът на ходатайство и вярвал, че се молил за изгубената душа на доктора.
Докторът казал, че не вярва, при което оставил Фини и влезнал в стаята си.

Фини започнал и той да се моли.

Кенет Е. Хегин

Силата на пълното прощение

На 1 септември миналата година беше извършен жесток терористичен акт срещу едно училище в Беслан, Северна Осетия; 330 души загинаха, между които 186 деца. Светът беше потресен от тази трагедия.

Пастирът на Баптистката църква в Беслан загуби пет от 8-те си деца, които учели в училището. На погребението той събрал сили да говори и вместо очаквания призив за възмездие и правосъдие, призовал хората да простят на терористите.

Присъстващите представители на медиите били поразени и той бил поканен да говори по Националната телевизия и да отправи същото послание за прошка и помирение към цялата нация.

Футуролозите казват, че едно от най-големите предизвикателства пред народите през третото хилядолетие ще бъде въпросът за прощението. Нарастващият тероризъм в световен мащаб, конфликтът между исляма и християнството, взаимоотношенията между все по-богатите индустриализирани страни и все по-обедняващите развиващи се страни, етническите конфликти, взаимоотношенията между работници и работодатели, между съпрузи, родители и деца, между деноминации и църкви, ще поставят все по-често пред нас въпросът за прошката.

В Господната молитва ние се молим: "Прости ни, както и ние прощаваме..."

Но какво означава да простим? Какво представлява прошката?

Ние нараняваме себе си, когато живеем непрекъснато с мисълта за това, което ни се е случило и с желанието за възмездието на тези, които са ни наранили. Но още повече оскърбяваме Божия Святи Дух. И затова губим вътрешния си мир. Павел ясно подчертава това в Ефесяни 4:30-32: "И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението. Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас."

Пълното прощение излиза от рамките на нашия човешки разум. То е възможно единствено там, при кръста.

Ние всички имаме истории, в които трябва да простим на някого. Но как да простиш на човека, на когото си се доверила с цялата си обич, а той ти изневерява може би с най-добрата ти приятелка? Или на съпруга и бащата, който се прибира пиян вечер и пребива от бой жената и децата си? Или на бащата, дръзнал да малтретира сексуално собственото си дете? На изнасилвача? На крадеца? На наркодилъра, който трови децата ни? На убиеца? Списъкът е безкраен.

Най-голямото доказателство за пълно прощение е, когато от сърце се помолим Бог да прости на виновните, на тези, които са ни наранили - да ги освободи от задължението за вината. Да бъдат освободени, като че ли не са направили нищо. Това е най-голямото свидетелство за света около нас.

Има нещо свръхестествено в пълното прощение. То е противно на нашето човешко естество. Нашият свят е подчинен на закона "зъб за зъб". Защо Бог иска от нас нещо което е противно на природата ни? Защо прощението е толкова важно, че става център на нашата вяра? Защото това е, което Бог направи. Той примири света със себе си в Христос и повери на нас вестта на примирението (ІІ Кор. 5:19). "Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им и повери на нас посланието на примирението."

В Словото ни е дадена заповед да си прощаваме. Ефесяни 4:32 и Колосяни 3:13: "Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така и вие прощавайте."

Р. Т. Кендъл в книгата си "Пълно прощение" изброява десет неща, които включва пълното прощение. И така, какво означава да простиш напълно?

1. Да съзнаваш напълно какво ти е направил някой и все пак да простиш.

Пълното прощение не е да забравиш какво някой е направил, да го извиниш или да откажеш да видиш какво е станало. Понякога ние се стараем да омаловажим вината, защото ни е по-лесно да простим нещо по-малко. Има случаи, когато хората погребват дълбоко в себе си спомена за случилото се, защото то е толкова болезнено и страшно, че предпочитат да не си спомнят за него, като че ли никога не се случвало. Това става често при сексуално и физическо малтретиране и насилие в детството. Но болката е там и тя продължава да разяжда, даже и да е подтисната. Пълно прощение има само тогава, когато осъзнаем какво някой е направил, без да го отричаме или омаловажаваме и въпреки това сме готови да простим.

Пълното прощение е болезнено. Но когато зная напълно какво са направили и приема в сърцето си, че ще бъдат благословени, без каквито и да е последствия за греха си, тогава съм прекрачила границата на свръхестественото. Това означава, че започвам да приличам на Исус.

2. Съзнателно да избереш да не пазиш никакъв спомен за стореното.

Любовта "не държи сметка за зло" (І Кор. 13:5). Защо пазим споменът? За да го използваме. За да докажем какво се е случило.

Любовта е въпрос на избор. Пълното прощение също е въпрос на избор. То не е чувство, а акт на волята. Ние много пъти казваме: "Да простиш, означава да забравиш." Но има неща, които не можем да забравим. Как може пастирът в Беслан да забрави убитите си 5 деца? Или Кори тен Бум да забрави смъртта на сестра си, умряла пред очите й от мъченията в концлагера?

Прощението е избор да унищожиш спомена за злото, което е било извършено, преди да си направи гнездо в сърцето ти. Това означава съзнателно да не позволяваш на мислите да се връщат непрекъснато към извършеното зло. По този начин огорчението няма възможност да расте. Но когато кажем: "Аз никога няма да забравя", ние наторяваме почвата и я подготвяме за постоянно огорчение. И Сатана се възползва от това, за да вземе превес в нашия живот и да почне да ни контролира.

3. Да се откажеш от възмездие.

Това е същността на пълното прощение. По естество ние не можем да понесем мисълта, че някой може да се измъкне, без да е получил това, което е заслужил. Следователно ние искаме отмъщение, наказание. Страхът, че няма да бъдат наказани е противен на съвършената любов. Когато съвършената любов - любовта на Исус влезе, желанието нашият неприятел да бъде наказан, напуска. Следователно пълното прощение е отказ да накажеш.

Разплатата принадлежи на Бога. "На Мен принадлежи възмездието, Аз ще отплатя" (Римляни 12:19). И когато ние откажем да наказваме, а Бог харесва това - това Го освобождава да реши какво трябва да бъде направено. Но ако ние се месим в Неговите пътища - Той може да ни остави да правим каквото искаме, но тогава няма да има нито божествено отмъщение, нито истинско правосъдие - само лична отплата. Когато прощаваме искрено, пускаме на свобода един затворник, който се оказва, че сме самите ние.

Голгота разсича възела между справедливостта и прощението. В крайна сметка прошката е проявление на вярата. Когато прощавам на някого, аз съм убеден, че Бог раздава правда по-добре от мен. Когато прощавам, се отказвам от правото си да търся възмездие и предоставям на Бога да решава всички въпроси на справедливостта. Филип Янси казва: "Когато прощавам, злото не изчезва, ала отслабва хватката си спрямо мен и го поема Бог, Който знае какво да прави!"

4. Да не споделяш какво са ти сторили.

Да кажеш на някого с цел да нараниш репутацията или името на този, който те е наранил, е желание да го накажеш. Затова обикновено ние искаме да разкажем. „Аз ще ти кажа какво ми направи тя, за да мислиш лошо за нея. Това е моят начин да я накажа.”

Когато Бог ми е простил, Той е простил напълно и заради Исусовата кръв, която ме е умила, Той няма да изяви греховете ми. Но когато аз разкажа за това, което ми е било сторено, аз го правя с цел да накажа и Бог не одобрява това.

5. Показване на пълна, незаслужена, даром показана милост!

Когато става въпрос за показване на милост, това е Божията милост. "И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Да бъдем милостиви означава, не да раздаваме правосъдие, но напротив, да показваме незаслужена милост. Благодатта е, да получим това, което не заслужаваме, а милостта е да не получим това, което заслужаваме (наказание). Така че, когато показваме милост, ние не раздаваме правосъдие на тези, които са ни наранили.

Разбира се, има случаи, когато правосъдието трябва да бъде приложено. Изнасилвачът трябва да бъде поставен зад решетките, за да не продължи да наранява други хора. Същото е и с убиеца.

Луис Смийдс казва, че прошката не е същото като помилването: можеш да простиш на някого за злото, което ти е причинил и пак да настояваш да бъде наказан за него. Ала, ако намериш сили за прошка, ти отприщваш целебната й сила и вътре в себе си, и в човека, който те е наранил.



6. Да бъдеш щедър в прощението (да проявяваш благост).

Благост означава да показваш благодат и милост едновременно. Във Филипяни 4:5 се казва: "Вашата кротост да бъде позната на всички човеци". Гръцката дума е преведена в някои от българските преводи като кротост, другаде като благост. Павел използва тази дума в контекста на една свада между Еводия и Синтихия. Моля Еводия и Синтихия да бъдат единомислени, казва той. Ако могат да бъдат благи една към друга.

Явно и двете са били силни личности и всяка една от тях е била сигурна, че тя е права. Всяка е искала другата да изглежда виновна. Опитайте се да бъдете благи една към друга, казва Павел. Благостта е необикновено качество, много рядко срещано. Тя е напълно противоположна на законничеството. Това е качество, което имаше Исус.

Когато една група себеправедни религиозни водачи доведе при Исус една жена, хваната в акта на прелюбодеяние, грехът беше явен. Какво беше отношението на Исус? Благост (благодат и милост едновременно). Благостта означава да премълчиш някои факти, които знаеш, че са верни. За себеправедните хора това е почти невъзможно; те твърдят винаги, че постъпват според истината.

Пълното прощение е благост, която понякога е готова да пренебрегне истината, за да не допусне човекът да бъде увреден по някакъв начин. Класически пример в това отношение е епизодът от романа "Клетниците" на Виктор Юго.

Жан Валжан, който е попаднал в каторгата за един откраднат хляб, след 19 години излиза на свобода. Няма къде да пренощува и търси подслон в дома на един свещеник. Свещеникът го посреща като скъп гостенин. През нощта Жан Валжан става, взима сребърните прибори, с които са го гощавали на вечеря и се измъква тихо от дома. На следващия ден е заловен от полицията и доведен в дома на свещеника, при което той го посреща с думите: "Братко мой, защо си си тръгнал без да вземеш сребърните свещници? Нали помниш, че аз ти ги подарих заедно с приборите?" Този жест на незаслужено прощение и милост променя животът на Жан Валжан завинаги.

Прошката е един вид "духовна хирургия". Когато прощаваш на някого, ти "изрязваш" злото от човека, вече не го възприемаш като онзи, който ти е навредил, а като човек, който има нужда от теб.

7. Истинското прощение е вътрешно преживяване, то настъпва в сърцето.

Истинското прощение трябва да настъпи в сърцето, иначе е безсмислено. Ако не сме простили истински в сърцето си на тези, които са ни наранили, тогава огорчението рано или късно ще се появи отново.

Ето защо възстановяването на отношенията не е толкова важно за пълното прощение. Даже и другата страна да не иска да се извини или да се примири, ако аз съм простил в сърцето си, тогава съм постигнала победата в себе си. Примерът на Исус е достатъчен в това отношение. Той каза на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат".

Ако тези, които са ме наранили, не искат да се примирят с мен, това не е вече мой проблем. Аз съм го предала на Бога. Въпросът е отношението в моето сърце. І Йоан 3:21 "Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност пред Бога." Затова става дума при пълното прощение - да имаме увереност пред Бога. Той се грижи и иска да знае дали аз наистина съм простила и когато аз знам и имам Неговото одобрение и любов, тогава съм истински щастлива.

8. Отсъствие на огорчение.

Огорчението е изключително желание за отмъщение, което идва от дълбоко нараняване. То е на първо място в списъка на нещата, които оскърбяват Святия Дух. Огорчението се изразява по много начини - загуба на настроение, раздразнителност, безсъние, депресия, изолация, негативно отношение, неразположение, болестни прояви - повишено кръвно налягане, главоболие, болки в гърба и т. н. Когато Святият Дух е огорчен, аз съм оставена сама на себе си, което означава, че трябва да се боря с гняв и страх, но когато Святият Дух не е огорчен, Той е в мен и ми помага да мисля ясно и да изявявам благостта на Духа, дава ми радост, мир и познаване на Неговата воля.

Огорчението е обърнато към миналото, вкопчило се е в него, изживява го отново и отново, чопли раната и тя никога не заздравява. То ни държи в емоционален затвор. Ако не простя, се оказвам заложник на миналото.

Когато прощаваме искрено и щедро, пускаме на свобода един затворник и после установяваме, че този затворник сме били самите ние.

9. Да простиш на Бога.

Въпреки, че не винаги го съзнаваме, но нашето огорчение води началото си от гняв срещу Бога. Това може да бъде несъзнателен или непризнат гняв. Истината е, че често нашето огорчение е насочено срещу Бога.

Защо? Защото е допуснал да се случат лоши неща. Допуснал е да страдаме, когато не сме направили нищо, което да заслужава такова лошо отношение. Само глупав човек би твърдял, че знае отговора на въпроса: "Защо Бог допуска злото и страданието да продължават, ако има силата да ги спре?" Но нямаше да има нужда от вяра, ако знаехме отговора за произхода и причината на злото и страданието.

Божието Слово казва в Римляни 8:28, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога. Бог обръща злото в добро. И освен това Той изпрати Собствения Си Син да пострада, невинният за виновните. А за нещата, които се случват в моя живот, Той знае точно какво върши и защо. И затова ние трябва да простим на Бога, че е позволил на злото да докосне нашия живот.

10. Да простиш на себе си.

Много често хората казват: "Аз знам, че Бог ми е простил, но аз не мога да простя на себе си". Пълното прощение означава да простим и на себе си.

Много често това е по-трудно, отколкото да простиш на другите. Ние живеем с чувството за вината на минали грехове, неизпълнен дълг, и това непрекъснато ни смачква и ни държи в робство на вината. Исус знаеше, че се борим с този проблем. И затова, когато се яви неочаквано на учениците след възкресението, Той искаше да ги увери, че са напълно простени. Той искаше те да простят на себе си. Петър се беше отрекъл, те Го изоставиха в Гетсимания. Но като че ли нищо не беше се случило, Той им каза: "Както Отец прати Мен, така и Аз изпращам вас." (Йоан 20:21). Той им повери задача. Това им даде достойнство. Те се почувстваха ценни.

І Йоан 1:9 казва: "Ако изповядате греховете си, Той е верен и праведен да ви прости греховете." Човекът, който не е простил на себе си, е нещастен човек. Резултатът от това е, че много често той не може да прости на другите и обратно.

Бог ни е простил и Той не ни припомня повече греховете ни. Сатана е този, който продължава да ни обвинява (Откровение 12:11) и експлоатира нашето чувство за вина за свои цели.

Чудесният резултат от пълното прощение (на другите и на себе си), е, че сме оставили всичко в миналото, на Божията грижа и уповаваме Той да възстанови пропиляното време ("И ще ви върна годините, които изпояде скакалецът" - Йоил 2), и да обърне всичко за добро. И тогава Бог има бъдеще за нас. (Мойсей беше убиец, но Бог даде чрез него Десетте заповеди; Давид беше прелюбодеец и убиец, чрез неговото потомство Бог изпрати Исус на земята; Йона избяга от Бога, но Бог го употреби за съживлението на Ниневия; Петър стана предател, но Бог имаше план за него). Всички тези хора трябваше да простят на себе си за миналото си. И Бог имаше бъдеще за тях. Бог ни познава, Той знае естеството ни и въпреки това ни обича, Той ни е простил и има бъдеще за нас.

Преди няколко години група вярващи съветници били изпратени в Судан, за да помогнат на хора, преживели ужасите на междуплеменна война, при която църкви били изгорени, жени и деца избити, понякога цели селища опожарени. Някои от хората успели да се спасят от този ужас, се намирали в много тежко състояние и трябвало някой да поговори с тях и да им помогне да освободят душите си от ужаса на преживяното и от желанието за възмездие.

И така, група вярващи психолози и съветници били изпратени с тази задача. Те се срещнали и изслушали историите на някои от тези хора, при което моят познат каза: „Аз бях сразен. Един от тези пастири, който на косъм спасил живота си, разказвал как нападнали селото им - през къща събирали жените и децата в една къща, след което изнасилвали жените и момичетата и подпалвали къщата пред очите на мъжете им. След това мъжете бивали избити. Следвали една след друга от ужасни по-ужасни истории.”

Моят познат каза: "Аз съзнавах, че не съм в състояние да кажа нищо на тези хора. Не бях изпитал и една стохилядна от страданието, което те бяха преживяли, как можех да им говоря и да ги съветвам. Думите ми щяха да звучат кухо и фалшиво, като подигравка. Излязох извън къщата, където бяхме се събрали и отчаяно се молех, Бог да ми помогне. И тогава Божият Дух ми пошепна в сърцето: "Заведи ги при КРЪСТА!"

Аз се наведох, взех две груби парчета дърво от земята и сглобих един кръст. Поставих кръста в стаята и казах: "Братя, аз не мога нищо да ви кажа, защото не съм преживял вашето страдание, но познавам Един, Който единствен може да ви помогне. Напишете на лист хартия всичката си болка, мъка, страдание и желанието да отмъстите, да накажете тези, които са ви сторили това зло. И сложете тези послания в подножието на кръста. Занесете всичко при Исуса, Който понесе за нас вината на греха ни."

Той продължи да разказва: "Настъпи гробно мълчание. Никой не помръдваше. След време някои взеха листчетата и започнаха да пишат. Пишеха дълго, много дълго. И тогава от дъното на стаята се изправи висок едър мъж, този, чиято жена и дъщери бяха изнасилени пред очите му и след това изгорени. С лице набраздено от страданието, очите му гледаха кухо и безжизнено, той се отправи към кръста в предната част на стаята и започна да пее със своя дрезгав плътен глас: На Исуса аз предавам, всичко давам от сърце - скърби, болки и страдание. Всичко давам аз, всичко давам аз. Мой Спасителю, на Тебе всичко давам аз."

Сълзите се стичаха по набраздените му бузи. След него втори, трети и скоро всички започнаха да пеят и да оставят посланията си пред Кръста.

И тогава се случи чудото. Един след друг те коленичеха и казваха: "Прощаваме", и Божият мир влезе в тази стая, и изпълни огорчените сърца на тези мъже.

Пълното прощение излиза извън рамките на нашия човешки разум. То е възможно само там, при Кръста. Само, когато осъзнаем величието на Божията милост и благодат към нас, само тогава можем истински да простим. И това е най-голямото свидетелство за този свят.

"По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако се обичате един друг". А как можем да се обичаме един друг, ако не си прощаваме? Как можем да говорим на света за Божията любов и прощение, ако ние не си прощаваме? Ние се молим за съживление на църквите ни, за изливане на Божия Дух над този народ и тази страна, но не пречим ли на Божия Дух да работи между нас, като Го огорчаваме с непростителността си?

Бог иска да освободим сърцата си от всяко чувство на огорчение, чувство на желание за отплата и възмездие, чувство на горчивина. Иска да освободим тези, срещу които таим някакво огорчение, да ги предадем на Исуса и да се помолим Той да ги благослови. Бог иска да започне от мен и теб, днес, за да Го освободим да благослови домовете ни, църквите ни, народа ни и страната ни.

* * *

Авторката, д-р Благодатка Ангелова - Неделчева, е председател на женския отдел на Обединени евангелски църкви. Желанието й е да види по-младите и по-възрастните вярващи в нашите църкви да работят заедно за благословението на народа ни.

София, 2005 г.