2009/09/22

Божията правда

Който за нас направи грешен (Гръцки: Грях) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни (Гръцки: Правда пред Бога).
- ІІ КОРИНТЯНИ 5:21

"Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях..." Проведох тест с хора, които трябваше да прочетат тази част от стиха и тогава ги попитах:
-Колко от вас вярват, че това е така?
Всички вдигнаха ръка. После им прочетох последната част на същия стих: "...за да станем ние чрез Него правда пред Бога."
- Следователно - казах аз - ние сме Божията правда в Христос. Кои от вас вярват, че това е така?
Дори и половината от хората не вдигнаха ръка. Но след като първата част от стиха отговаря на истината, значи и втората част е вярна! Това е Божието снабдяване за нас. Трябва само да осъзнаем, че то ни принадлежи!

Изповед: Исус стана грях за мен, за да стана Божията правда чрез Него. Аз съм Божията правда чрез Христос. Бог ми даде правда. Аз съм праведен точно сега!

2009/09/21

Състоянието на праведност

Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос
- РИМЛЯНИ 5:17
Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
- РИМЛЯНИ 10:10

Повечето от хората считат, че праведността е стадий на духовно развитие, който се достига чрез непорочен живот. Библията ни учи да живеем непорочно, но това не е достатъчно, за да бъдем оправдани. (Иначе нямаше да имаме нужда от Исус.) Праведност означава състояние на невинност спрямо Бога. Праведността е дар, а дарът, в момента, в който го получиш, е цял и завършен. От друга страна, плодът е стадий на духовно развитие - това е нещо, което расте и се развива. Благодаря на Бога, ние можем да израстваме духовно - но не израстваме в праведност. Всъщност в небето ти няма да бъдеш повече праведен, отколкото си в момента. Как си станал праведен? Ти беше роден такъв! Праведността идва чрез новорождението. Със сърцето си ти повярва и беше оправдан. Когато се новороди, ти получи живота и природата на Бог Отец (Йоан 5:24,26; ІІ Посл. на Петър 1:4) и това те направи праведен!

Изповед: Аз имам праведност. Тя ми беше подарена. Аз я приех чрез вяра при новорождението си. Аз съм в състояние на невинност пред Бога. Аз съм праведен.

Бог, нашата правда

Сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички /и на всички/, които вярват; защото няма разлика.
- РИМЛЯНИ 3:22

За да бъдеш повече от победител, т.е. да достигнеш до най-високата степен на вяра, ще трябва да познаваш реалността на твоята праведност в Христос.
Прочети Римл. 3:21-26 и подчертай този пасаж в Библията си. Размишлявай върху него - храни се с него - дотогава докато той стане част от твоето съзнание.
Римляни 3:26 казва: "...за да покаже правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса."
Какво ни казва това Слово? Казва ни, че Бог е праведен и че Той ни оправдава поради вярата ни в Исус.

Изповед: Бог Отец ме нарича праведен чрез Исус Христос. Бог Отец - моят собствен Баща - ме нарича праведен, защото вярвам в Исус. Следователно аз съм праведен. Аз приемам праведността на Бога.

2009/09/19

Нови факти

Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".
- ІІ КОРИНТЯНИ 6:14-16

За да имаш силна вяра, ти трябва да гледаш на себе си така, както Бог гледа на теб и трябва да казваш за себе си това, което Бог казва за теб.
В Писанието вярващите са наречени вярващи, а невярващите - невярващи. Затова можеш да наричаш себе си вярващ.
Вярващите са наречени правда, а невярващите - беззаконие. Наричал ли си някога себе си правда? Щом като Библията казва, че си, значи това е вярно.
Вярващите са наречени светлина, а невярващите - тъмнина.
"И какво съгласие има Христос с Велиала?" Тук Църквата е идентифицирана с Христос. Христос е Главата, ние сме Тялото. Главата ти няма друго име освен това, което има тялото ти, нали така?
Размишлявай върху това и позволи на тази истина да проникне в теб. Това е база за вяра!

Изповед: Понеже съм в Христос - аз съм вярващ. Аз съм праведност и светлина. Аз съм един, който вярва. Аз съм храм на Бога.

Paul Wilbur - Days of Elijah (lyrics)

2009/09/18

Йехова Рафа:

“Аз Съм Господ, Който те изцелявам”

Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам (Изход 15:26).

Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете. И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели (Матей 4:23-24).

А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе" (Матей 8:16-17).

И мнозина тръгнаха след Исус, и Той ги изцели всички (Матей 12:15б).

Като залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него, а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги (Лука 4:40).

И като свика дванадесетте апостоли, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести... И те тръгнаха, и отиваха по селата, и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде (Лука 9:1,6).

Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца (Йоан 14:12).

* * *
Има толкова много болни християни днес - в дух, душа и тяло. Защо това е така? Защо по времето на Стария Завет около три милиона евреи в пустинята преживяха четиридесет години на съвършено здраве (Второзаконие 8:4, Псалм 105:37), а днес толкова много от нас са болни? Та ние имаме по-превъзходен Завет! Това означава, че Бог има и по-превъзходни благословения за всички нас, които живеем под благодат, а не под Закон. Малахия 3:6 ни казва, че Бог не се променя. Евреи 13:8 твърди, че Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Той е същият!
Едно от имената на Триединния Бог е Йехова Рафа. Това означава Аз Съм Господ, който те изцелявам или казано с други думи: Господ - мой Лекар. Името е израз на същността на Бог: Неговото присъствие носи изцеление на хората в дух, душа и тяло; природата Му е да изцелява.
Медицината твърди, че има 39 основни вида заболявания сред хората. Когато Господ Исус дойде в плът на тази земя, Той беше бит, преди да бъде разпнат от грешни човеци. Знаеш ли колко удара понесе Той тогава? Четиридесет без един: точно 39 удара с разкъсващи кожата римски бичове - за всеки вид заболяване по един удар. Не е ли удивително? Тези ужасни страдания на Исус не бяха случайни. Той пророкува за предстоящата Си смърт: Човешкият Син трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен (Лука 9:22), а Святият Дух написа чрез ръката на пророк Исая стотици години преди това пророчеството: С Неговите рани ние се изцелихме (Исая 53:5). Забележи! Тук е използвано минало свършено време: ние се изцелихме. Вече!
Изцелението на всеки, който вярва в името на Божия Син, е факт от преди 2000 години, когато Исус го изработи съвършено на Голгота. Христос взе на Себе Си всеки наш грях, стана проклет вместо нас, натовари се с нашите немощи, болести и болки, за да бъдем ние свободни, здрави, благословени и да Му служим с радост всеки ден от живота си. С Неговите рани ние се изцелихме. Защо тогава много християни днес продължават да ходят болни и обременени?
Потърсих отговор на тези и други подобни въпроси в Писанията. С незаменимата помощ на Святият Дух ще разгледам няколко теми за изцелението тук. Докато четеш, помни, че източникът на болестите е сатаната, а Господ Исус Христос дойде, за да съсипе неговите дела. Затова Той освобождаваше всички угнетявани от дявола, като изцеляваше всяка болест и всяка немощ сред хората по Негово време (Матей 4:23). Болестта е враг на Бог и твой враг. Исус Христос не само изцеляваше тези, които имаха нужда от изцеление, но заповяда същите дела и на нас. Матей 10:8 казва на теб и мен: Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте. Виж и Марко 16:17-18, Лука 10:9, Йоан 14:12.
Размишлявай в молитва върху тези стихове и търси мнението на Бог. Той иска да извикаш към Него, за да ти открие велики и тайни неща, които не знаеш. Дано отвори очите на сърцето ти, за да видиш чудесни неща в Неговия Закон. Дано отвори ухо в теб, за да чуеш Неговото послание към теб сега. Дано ти даде дух на мъдрост и на откровение, за да познаеш и приемеш съвършената Му воля за себе си и другите. Моля се да бъдеш изобилно благословен, докато четеш. Моля се Бог да излее дух на вяра върху теб - пълна, детска вяра в цялото Негово Слово, във вечната Му любов към теб, в Неговата свята воля да бъдеш съвършено здрав. Моля се също Небесният Отец да те изцели от каквато и болест да си болен, докато четеш. Моля Го в името на Неговия Син - Исус, защото само чрез това Име има спасение за теб от твоите болести и от всяко друго зло.
Татко, изцели човека, който чете сега! На Теб принадлежи славата. Алилуя!

І тема: Ти какво казваш за изцелението? А Словото на Бог какво казва?
Относно изцелението често съм срещала някои заблуди - лъжи на дявола, които хората на Бог по една или друга причина са приели за истинни. Да видим какво казва Библията за тях!

1. “Аз не заслужавам да получа изцеление, защото съм много грешен.” Това нашепва нашият враг, дяволът в духовните уши на лековерни християни. И вместо да потърсят Божието мнение по въпроса, което е ясно разкрито чрез Святия Дух в Библията, те вярват сляпо в лъжите на лукавия. Какво казва Словото на Бог за това? Римляни 3:23 действително твърди, че всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога. Всички включва и теб и мен, защото наистина праведен няма нито един. Да видим обаче какво казва 24 стих: А с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Кои се оправдават даром? Същите онези хора от 23 стих, тоест всички, а това отново включва теб и мен. Слава на Бог!
Какво означава да сме оправдани даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса? Означава, че получаваш Божиите дарове (включително и изцелението) даром - без заслуги. Не са ти нужни заслуги. Не ти трябват! Приемаш всяко добро нещо като безценен, незаслужен дар заради жертвата на Господ Исус - само чрез вяра в Неговото име. Просто имай доверие на Бог.
Името Исус Христос е дадено за спасение на човеците и няма друго име нито на земята, нито на Небето, чрез което можем да се спасим. От какво се спасяваме? От проклятията. От греха. От болестите. От дявола. От света. От нас самите. От всяко зло. Така че, приятелю, Бог не работи по заслуги. И ти, и аз, и всеки човек, сме родени под грях и заслужаваме смърт, но Вечният Отец ни изкупи чрез жертвата на Своя Единороден Син, който предаде Себе Си доброволно чрез Святия Дух на смърт, за да получим вечен живот; който стана проклет, за да бъдем свободни от всяко проклятие; който понесе всеки наш грях, за да станем слуги на Правдата; и с чиито рани ние оздравяхме от всяка болест и от всяка немощ. На Него да бъде вечна слава. Амин.
Затова, ако до сега си вярвал, че не заслужаваш да получиш изцеление, аз те моля в името на Исус, да застанеш в молитва пред Бог Отец, за да ти разкрие Той Своето мнение от Библията чрез Святия Дух, и Бог ще го направи, защото е верен. Размишлявай над 6 глава на Римляни. Виж Лука 9:11 А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Исус ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление. Как ни посреща Исус? С готовност. Той винаги е готов и желае да ни помогне. И моля те, забележи също, че Бог не говори за заслуги, но за нужда от изцеление: Исус изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. Ти имаш ли нужда от изцеление? Ако имаш такава нужда, значи си в групата на онези, които Бог изцелява. Само трябва да Му се довериш. Обикновена вяра! В Евангелията виждаме Господ Исус често да казва на хората думите: Да бъде според вярата ти! (Матей 8:13, 9:2,29, Марко 2:5, 10:52, Лука 1:45, 5:20). Това означава, че ако ти Му се довериш, че те обича и иска да бъдеш здрав, ще оздравееш. Просто е. Само го приеми с детска вяра, с пълно доверие.
Така че, не слушай дявола, когато ти говори, че ти нямаш заслуги. Не го слушай! Той е лъжец и на лъжата баща (Йоан 8:44). Заслуги въобще не ти трябват. Просто имай доверие на Бог Всемогъщи, който те възлюби с вечна любов и затова продължава да ти показва милост (Еремия 31:3, Ефесяни 2:4). Помни това: не са ти нужни заслуги - Исус Христос е всичко, от което се нуждаеш. Имай Му пълно доверие и приеми изцелението си в Неговото свято име! На Триединния Бог принадлежат и Царството, и силата, и славата завинаги! Алилуя! Амин.

2. “Бог вече не изцелява.” Това е друга от лъжите на дявола. Словото на Бог казва точно обратното. Господ Исус Христос изцеляваше множествата от всякакви болести и всякакви немощи (Матей 4:23, 9:35), а Евреи 13:8 твърди, че Исус Христос е същият вчера днес и до века. Излиза, че и днес Исус Христос изцелява всякаква болест и всякаква немощ, защото 2 + 2 = 4. Виждаш ли? В противен случай ще излезе, че Бог се променя, а това е напълно невъзможно. Изключено е!
Така че, какво трябва да направиш ти, болни ми приятелю? Да се довериш на Божието Слово и да бъдеш здрав от болестта си. Не позволявай на дявола да посее съмнение в ума ти. Ти трябва да му се съпротивляваш и той ще бяга от теб (Яков 4:7, І Петр. 5:9). Довери се на Бог, както детенце се доверява на своите любящи родители. Имай Му пълно доверие! Той заслужава това.
Една жена повярва, че ако само се докосне до крайчеца на Неговата дреха, ще бъде изцелена от болестта си. Тя беше похарчила всичките си пари и всичкия си имот по лекари, но й беше станало дори по-зле. Един ден тази жена чу, че в нейния град е дошъл Исус от Назарет, който изцелява всякаква болест и всякаква немощ между хората. Тази жена повярва в това. Успя да се пребори с тълпата и да се докосне до крайчеца на Неговата дреха. В същия миг изцелителната сила на Бог протече през нея и тя беше съвършено изцелена от болестта си (Марко 5:25-34). Алелуя!
Твоята вяра докосва сърцето на Господ и ти също можеш да бъдеш изцелен от каквато и болест да си болен. Просто протегни ръката на вярата си и докосни крайчеца на Неговата дреха. Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги! Той те обича. Ти си скъпоценен за Него.

3. “Болестта ми е от Господа и аз трябва да бъда търпелив.” Лъжа на дявола! Библията ни учи точно обратното. Източникът на всяка болест е сатаната, защото Исус Христос дойде да съсипе неговите дела, а Той изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между хората.
Ако болестта беше от Бог, Исус нямаше да я изцелява, защото иначе какъв Бог щеше да е този, който съсипва Своите Собствени дела? Царство, разделено против себе си не може да устои. Писано е. А и Господ Исус не каза нито веднъж на нито един болен: “Ти трябва да си търпелив. Остани болен, няма да те изцеля.” Никога! Нищо подобно! В Словото виждаме точно обратното.
Господ посрещаше с готовност хората, състрадаваше на всеки нуждаещ се, задоволяваше всякаква нужда - хранеше гладните, изцеляваше болните, освобождаваше вързаните, утешаваше наскърбените. Помни, че Бог винаги е готов да ни помогне. Той е любящ, добър, нежен, пълен с милост и всемогъщ. Болестта е твой враг и Негов враг. Затова Бог изцелява хората. Затова едно от имената Му е Аз Съм Господ, който те изцелявам. Той не би съсипвал Собствените Си дела, но е твоят Лекар. Дяволът идва да открадне, да заколи, да убие, да съсипе, да измами, да изкуши, той обикаля като рикаещ лъв и се чуди кого да погълне. Но Исус го победи на кръста.
В І Йоан 3:8 се казва: Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. Деяния 10:38 твърди, че Бог Отец помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила, също, че Исус обикаля да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него. Забеляза ли кого изцелява Бог? Той изцелява кого? Всички угнетявани от дявола. Е, как мислиш сега? Кой е източникът на болестите? Разбира се, че е нашият враг, дяволът! Така че, приятелю, не се връзвай на неговите лъжи, че болестта ти е от Господа. Болестите са от дявола.
Виж какво пише в Притчи 4:20-22 Сине мой, внимавай на думите Ми, приклони ухото си към беседите Ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот за тия, които ги намират, и здраве за цялата им снага. Думите на Бог са живот и здраве за цялата ти снага, когато ги намираш и внимаваш на Тях. Бог не ти носи болести, а точно обратното: Той е Лекарят на лекарите, а дяволът е на лъжата баща. Така че, какво трябва да правиш ти? Противи се на дявола! Но слушай Бог и следвай Него! Амин.

4. “Болестта ми служи за моето духовно израстване и аз трябва да бъда благодарен на Бог за нея.” Не е вярно. Това е заблуда от лукавия! Словото ни учи, че през много скърби ще влезем в Царството и че наказанието принася правда като мирен плод за онези, които са се обучавали чрез него, но никъде не пише нещо подобно за болестите. Скръб и наказание не е равно на болест. Напълно различни неща са. Страшно е да изопачаваш Словото на Бог. Не бива!
Ако болестите служеха за нашето духовно израстване, Господ щеше да напише това в Библията. Ако болестите служеха за добро, Исус нямаше да ни освобождава от всяка болест и всяка немощ. Ако дори и в един единствен случай болестта можеше да послужи, Бог все на някого би казал: Остани си болен, за да израснеш духовно. Или: Бъди благодарен за болестта си. Но такива неща не виждаме никъде в Библията. Господ Исус пострада на позорния стълб и на кръста: беше бит и разпнат, за да можем с Неговите рани да бъдем изцелени в дух, душа и тяло.
Как да благодаря за болести, след като Исус плати толкова скъпа цена, за да ме освободи от тях?! Някои християни цитират Римляни 8:28, че всичко съдейства за добро на онези, които любят Бог и казват, че болестите също съдействали за наше добро. Братко, едно е, когато Бог обръща дефекта в ефект или злото в добро, като решава проблемите и прославя Своето Име, но съвсем друго е да твърдиш, че злото е добро. Първото е истина от Словото, но второто е лъжа от дявола и мерзост за Господа. Така че, внимавай в нещата, които вярваш и които изповядваш.
В Йоан 9:4 Исус каза, че ние трябва да вършим делата на Отец, след което изцели слепеца. Той ни учи да се противим на дявола и да съсипваме делата му, а не да се примиряваме с тях. Не се връзвай на благовидната опаковка на тази лъжа, че трябва да благодарим на Бог за болестите. Не! Ние трябва да Го молим за изцеление, вместо да се примиряваме със сатанинските планове за нашия живот. Бог ни каза, че тези знамения ще придружават повярвалите: на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват, а не да благодарим за болестите им и че болните ще израснат духовно.
Господ ни заповяда да изцеляваме болните, защото болестта служи за добро единствено, когато бъде обърната на здраве, чрез изцелителната сила на Бог Всемогъщи! Сама по себе си болестта не е добро, а зло. Виж Йоан 9:1-7, където е описана историята за изцеления слепец и те моля, размишлявай. Дано мнението на Бог стане твое мнение. Нека твоята уста говори Неговите Думи. Нека доверието ти в Господа Исуса Христа да расте всеки ден! И нека Святият Дух те използва като инструмент за почтена употреба, за да съсипва делата на дявола чрез теб. Амин.

5. “Болестта е моят кръст от Господа, който Той иска да нося всеки ден.” О, приятелю, ако ти вярваш в това, се заблуждаваш като не познаваш нито Писанията, нито Божията сила.
Наистина всеки от нас има кръст (товар, бреме, иго), който Господ иска да носим, докато Го следваме всеки ден, но Той никога не е имал предвид болестите тук. Ще ти го докажа от Словото на Бог. Нека прочетем внимателно библейските стихове, които говорят по този въпрос.
Лука 23-25 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Стих 24 обяснява за какъв кръст става дума тук: Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? Тук се говори за умирането на егото, а не за болести. Ако ти искаш да спасиш живота си, ще го изгубиш. Ако обичаш каквото и да било друго повече от Исус, ще го изгубиш, но ако изгубиш всичко заради Него, ще го спечелиш. Кръстът от Бог или товарът от Него носи плода на Духа, подобно на всяко нещо, което Бог ни дава. Помни това! От плода ще познаеш.
Матей 11:28-30 казва: Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. Какво ще намерим ние, когато отидем при Исус? Покой на душите си. Не болест. А какво е бремето от Бог? Леко. И какво е игото Му? Благо. Ти познаваш ли някой болен, който да твърди, че болестта му е блага или лека? Може би някои пациент от психиатрията? И дечицата знаят, че болестта не е нито блага, нито лека, но тя е зло. Болестта е бреме от дявола - връзка, хомот, който Бог строшава поради помазанието (Исая 10:27). Така че, не се примирявай с болестите, а ги отхвърляй и моли Йехова Рафа за пълно изцеление в името на Неговия Син Исус.

6. “В Библията пише за този трън в плътта на Павел, който Бог не пожела да отмахне. Може и моята болест да е моят трън, от който Господ да не иска да ме освободи.” Ако ти вярваш в това, значи ходиш в църква, в която нямат правилно разбиране за тръна в плътта на апостол Павел и си пропуснал да изпиташ онова, което чуваш, а вместо това си го приел за истина от Бога. Затова те моля отново да прочетеш ІІ Коринтяни 12:7-10 и да размишляваш над всяка дума от това Слово.
Виж какво пише там. Размишлявай в молитва - с упование в Божията мъдрост, а не в човешко тълкуване! Виж добре и прогледай за причината Господ да допусне този трън в плътта на Павел.
Първо: трън в плътта не е равно на болест. Ако ставаше дума за болест, Господ щеше да напише болест, а нямаше да пише трън в плътта. Бог винаги има предвид точно онова, което казва - Той не е човек, та да лъже. Второ: в стих 7 се уточнява, че трънът в плътта е пратеник от сатана - да мъчи Павел, за да не се превъзнася поради какво? Поради премногото си откровения! Колко болни хора познаваш, които имат “премного откровения”? Питам те, понеже аз не познавам нито един.
Приятелю, не се оставяй на дявола да те лъже. Ти нямаш трън в плътта и Бог не ти е говорил, че трябва да имаш. Но дори и да го направи, това няма да е болест! Волята на Господ е да бъдеш здрав! Толкова е просто! Само трябва да Му се довериш. Обикновена вяра. Повярвай и ще живееш!

ІІ тема: Защо някои от Божиите хора не получават изцеление?

ІІ Летописи 36:16 Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление. Тук откриваме три от причините за липсата на изцеление сред вярващите хора. Ако ти си болен, но се присмиваш на Божии посланици, презираш Словата на Господ или се подиграваш с пророците Му, няма да получиш изцелението, което Бог би искал да ти подари. Нека разгледаме всяка от причините за липса на изцеление тук поотделно.
Първо: Какво означава да се присмиваш на Божий посланик? Означава да се подиграваш, да презираш Божий пратеник. От Библията разбираме, че това е мерзост за Господ. Какво се случи с децата, които се подиграваха на пророк Елисей? Бяха разкъсани от мечки (ІV Царе 2:23-24). Страшно, нали? Но е факт. Така че, внимавай с присмиването и подигравките, приятелю!
Библията казва, че който приема изпратения от Бога човек, всъщност приема Бог Самия (Матей 10:40; 18:5; Марко 9:37; Лука 9:48; Йоан 13:20). Когато Господ Исус се яви на апостол Павел по пътя за Дамаск, Той го попита: Савле, Савле, защо Ме гониш? (Деяния 9:4). А апостол Павел гонеше християните. Виждаш ли? За Исус е едно и също нещо - Той се отъждествява с хората Си. Писанието казва, че каквото направим на един от най-малките и скромни братя на Исус, на Него го правим, а това включва както доброто, така и злото (Матей 25:40, 45). Излиза, че да се подиграваш на Божий посланик, за Бог е равносилно на това, да се подиграваш на Него Самия, а Той не е за подиграване (Галатяни 6:7). Да се присмиваш на Божиите посланици е грях, който ти пречи да получиш изцеление. Ако Святият Дух те изобличава сега, моля те, покай се и помоли Отец да те освободи. Нека кръвта на Исус те очисти от всяко присмиване и презрение!
Спомни си дали не си се подигравал на някой Божий човек, та било то и на такъв, който е дошъл в църквата с “оплескани дрехи” и ти си го презрял; или на някой, който не е имал твоите изискани обноски и се е държал грубо или невъзпитано. Мечките, които разкъсаха децата в ІV Царе 2 глава са преобрази на демони. Ако се присмиваш на Божии посланици, ти с други думи отваряш врата на демони, които идват да разкъсат живота ти, общението ти с Бог и с другите християни. Не допускай това! Ние сме призовани да се съпротивляваме на дявола, а не да му отваряме вратата на сърцето си. Бог иска да се изпълваме със Святия Дух, с благодарение, дух на молитва и хваление. Съпротивлявай се на дявола и той ще бяга от теб! И прави това всеки ден!
Второ: Ако презираш Словата на Господа, това е пречка да получиш изцелението, което Бог има за теб. Какво значи да презираш Словата на Господ? Библията твърди във ІІ Тимотей 3:16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата. Когато Бог казва всичкото (или цялото), Той има предвид точно това.
Замисли се сега дали има някоя част от Библията, дори един единствен стих от Словото на Бог, за който ти да си казал в сърцето си: Това не може да е точно така. Или: Това не важи за мен. Не бързай да си казваш, че няма Слово, което да си презрял. Извикай за Божието мнение по въпроса! Единственото важно нещо за всеки от нас е как Бог вижда нещата, а не как ние ги виждаме. Така че, уповавай на Него сега - Той да ти открие дали има Слово, което да си презрял, макар и несъзнателно. Исус каза, че нито йота, нито точка от Закона няма да премине, докато не се сбъдне всичко. И ако точките в Библията са от такова значение, то колко повече всяка дума!
През първи век имаше фарисеи, садукеи, николаити и много други, които се наричаха с името на Господ. Днес също има дори още повече. И както тогава Исус мъмреше мнозина от тях, така и днес съществуват хора, които се заблуждават и изопачават Словото на Бог в едно или друго отношение. Обаче, ако Святият Дух ти дава очи да видиш нечия заблуда, знай, че дяволът може да се възползва от това, за да посее съмнение в твоето сърце по отношение на заблудата.
Например някои от братята и сестрите ни, които провеждат Богослуженията си в събота, са стигнали до злоупотреба с Четвъртата Заповед на Бог. Превърнали са (неусетно за тях самите) съботата в бог - идол, на който отдават незаслужена почит. Това обаче, не означава, че ние трябва да презрем тази Заповед на Бог към нас. Не допускай това! На мен ми се наложи да изследвам темата за съботата в Библията през 2004 и бях изумена да науча, че когато Господ казва събота, Той няма предвид просто деня от седмицата, а много повече от това. Виж Левит 16:29-31 и 23:26-32, където Той нарича деня на умилостивението (десетия ден на седмия месец) събота. Той всяка година е бил различен ден от седмицата - от понеделник до неделя, но Бог го нарича просто събота. В Левит 25:1-7 Господ нарича всяка седма година събота, а във ІІ Летописи 36:21 нарича още по-голям период от време събота. Когато Бог казва събота, има предвид много повече от деня на седмицата. В Неемия 9:14 се казва: “...и им направи позната святата Своя събота...” Бог трябва да ти направи позната съботата. Затова, моли се Той да даде това откровение и на хората, които имат погрешно разбиране за съботата, вместо да ги съдиш. И не смей да презираш Четвъртата Заповед! Тя е част от Словото.
Някои хора от други деноминации стигат до крайност и идолопоклонство с една от дарбите на Святия Дух, като твърдят, че не можеш да бъдеш спасен, ако не говориш езици. Те грешат, но нека не презираме тяхната слабост, нито тази дарба, защото тя е една от деветте дарби на Святия Дух и като част от Словото, е Боговдъхновена. Злоупотребите не трябва да стават повод да отхвърляме доброто. Никой не изхвърля истинските бисери и диаманти само, защото има фалшиви, нали? Би било връх на глупостта. Колко повече това важи за духовните неща! Съгласна съм, че има хора, които злоупотребяват, изопачават и не разбират правилно кръщението със Святия Дух, но това не трябва да се превръща в причина да отхвърляш тази заповед на Бог към всички нас. Той наистина иска да бъдем кръстени с Духа Му. Ако се обърнеш към Него с молба да ти обясни какво има предвид под кръщение със Святия Дух и Го помолиш да ти даде дух на мъдрост и на откровение, за да прозреш тази Истина от Словото Му, Той ще го направи, защото е верен. Не изхвърляй истинския бисер!
Извикай към Исус Христос, който е Кръстителят със Святия Дух и познавай Неговото кръщение, Неговата вярност и любов от опит. Помни, че колкото и да е презряна в очите ни която и да било християнска деноминация, Бог има Свои верни навсякъде, където изповядват Исуса Христа за Господ и Спасител. А ако има дори десет праведника, Бог запазва града (Битие 18:32). Това важи и за деноминациите. Не смей да презираш нищо, нито дума, дори и точките от Словото на Бог, чиято благост и дълготърпение са предназначени да ни водят към покаяние. Господ в голямата Си милост ни предупреждава, че ако презираме Словата Му, няма да получим изцеление. И Той прави това, защото ни обича. Всяка Негова заповед към нас е добра и е продиктувана от голямата Му, вечна и непроменима любов. Ако пък мислиш, че не можеш или нямаш сили да изпълниш която и да било част от Словото Му, припомни си тази препоръка: Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре! Никога не ще допусне да се поклати праведният (Псалм 55:22).
Трето: Ако ние се подиграваме на пророците, няма да получим изцеление. Има много стихове в Библията, които ни говорят за подигравателите и ние знаем, че те няма да наследят Царството Божие. Оня, който ги вдъхновява, е подигравателен демон. Обаче гневът на Господа пламва още по-силно, когато някой се подиграва на пророците Му, защото това всъщност е подиграване с Него Самия, а както всички добре знаем - Бог не е за подиграване (Галатяни 6:7).
Кой човек е пророк? Който говори думите на Бог, не своите. Това е някой, когото Бог ти изпраща. В Словото се казва, че който приеме пророк в име на пророк, награда на пророк ще получи (Матей 10:41). Когато погледнем в цялата Библия, пророците са най-преследваните, най-гонените, най-презираните хора през всички времена. Затова е чудно, че който приеме пророка като пророк, ще получи и същата награда. Защо това е така? Нека размишляваме заедно.
В Числа 14:2 четем как хората роптаеха против Мойсей и Аарон и Бог прие това Лично, защото в 11 стих казва: До кога ще Ме презират тези хора? Михала презря Давид и поради това остана бездетна до деня на смъртта си (ІІ Царе 6:16-23). Исая ходи три години гол и бос по Божие нареждане (Исая 20:2-3). Мислиш ли, че е изглеждал много духовен в очите на своите съвременници? Еремия беше подиграван, обвиняван, гонен, хулен (Еремия 20:7,10). Езекил беше пращан при бунтовни хора, които го отхвърляха (Езекил 2, 3). Когато Господ Исус ходеше в плът по тази земя, беше хулен и подиграван (Лука 8:53, І Петрово 2:23). Апостол Павел страдаше от лъжебратя, имаше хора, които търсеха причини против него (ІІ Коринтяни 11:12-13,26). В ІІІ-то Йоан 1:10а четем, че и любимият ученик на Исус не беше пожален от одумване и клюки и беше наричан с лъжливи имена и т. н. Няма да намериш човек на Бог в цялата Библия, който да не търпеше преследване, обиди, хули, гонения - всеки Негов пророк беше отхвърлян и гонен.
Затова се чудех защо Бог дава същата награда на оня, който приема пророка като пророк. Един ден просто осъзнах, че ти не можеш да приемеш човека като пророк, освен ако и ти самият не си такъв. Единствен Бог Всемогъщи може да ти свидетелства, че човекът е пратен от Него, а ти трябва да си във връзка с Него, за да разбереш това. Ако си човек на Бог, чуваш гласа Му и ще разбереш свидетелството на Святия Дух. Това е - Господ е справедлив Съдия и съвършен във всичко. Мислите на Бог не са като нашите мисли, а много по-високи. В Йов 36:5 четем: Бог не презира никого. Ако презираш, ти правиш това в плътта си, чрез демон - пратеник на сатана да те мъчи, защото Святият Дух не е способен на такова нещо. Той е Бог, а Бог не презира никого!
Ако пък си мислиш, че никога не би отхвърлил Божиите пророци и не би им се подиграл при никакви обстоятелства, това вече е свидетелство срещу теб, защото Исус цитира фарисеите в Матей 23:30 Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците, и добавя в ст. 31: Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците. Трябва да знаем, че по плът ние с теб не сме по-добри от фарисеите, нито от останалите, които убиваха с камъни пратениците на Бог.
Плътта винаги е искала, иска и ще иска обратното на Духа. Писано е. А това значи всяка плът, включително моята и твоята. Затова Бог ни призовава да се изпълваме с Неговия Дух, който е единствената ни гаранция - залогът свише, че ние ще знаем по свръхестествен начин кой човек е изпратен от Бог именно поради Неговото вярно, истинно свидетелство вътре в нас. Амин.
Има отровен хляб навън, но ти копней за Хляба от Небето. Така не само ще се храниш с изрядна манна ти самият, но Бог ще храни и другите чрез теб. Бъди проводник на този Хляб! Той се казва Исус. Има толкова заблуди сред хората, но ти винаги уповавай на Бог да те опазва от дявола, а Той е верен да го прави. Има лъжи, приети за верни твърдения, но ти търси винаги Истината и така ще я намираш навсякъде и във всичко! Истината е Господ Исус. Има много пътища, които се виждат прави в очите на хората, но Пътят към Небето е Исус. Има много духове: и човешки, и нечисти, но ти се изпълвай само със Святия Дух - Духът на Истината, Когото Отец изпрати заради Исус. Изпълвай се с Него всеки ден! Има всякакви учения, но Учението на Бог всъщност е Личност на име Исус. Следвай Него и така ще бъдеш винаги в правилното Учение. Няма по-пълно Учение от цялата Библия, а Словото се въплъти в Исус. Той затова ти казва: “Следвай Ме!” Той е Учението!

Освен по горните причини, защо хората на Бог не получават изцеление? Някои правят всичко друго, освен да търсят Оня, у Когото е помощта им и изцелението им. Те уж вярват в Исуса Христа, дори вярват в Божията чудотворна сила и мощ и знаят, че Бог ги обича, но сърцето им всъщност отстои далеч от Него и въобще не Му се доверяват на практика. Зоват Го с устните си, но всичко остава на ниво ум. Сърцето им не участва в тяхната вяра и практически се отричат от собствените си думи. Защо? Святият Дух написа чрез ръката на апостол Яков, че вяра без дела е мъртва. Вярата се показва от делата. Ако твърдиш, че вярваш в изцелителната сила на Бог, това все по нещо трябва да си проличи. Вярата се показва от делата, а не от думите. Сега нека обобщим причините накратко:
Някои хора на Бог не получават изцелението, за което се молят...
1) Защото се присмиват на Божиите посланици, презират Словата на Бог и се подиграват с Неговите пророци (ІІ Летописи 36:16). Моли се Бог да ти открие чрез Духа Си дали в сърцето ти има присмех, презрение и подигравки към Божиите посланици или към Словата на Господ.
2) Поради неверие (Марко 6:5-6 Исус не можеше да извърши там никакво велико дело, и чудеше се за тяхното неверие). Вместо да даваш място на неверието и съмненията, приеми с детска вяра Словото в Псалм 103:3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести. Имай доверие на Бог и бъди изцелен в името на Исус.
3) Защото не слушат гласа на Бог, не вършат Неговата воля и не изпълняват Неговите заповеди, въпреки че се наричат с Неговото име (Изход 15:26, Второзаконие 7:12-15). Помни, че вярата идва от слушането на Божието Слово и че вярата се показва от делата. Бъди не само слушател на Закона, а Негов изпълнител. Не бързай да кажеш: Не мога. Чрез Духа Божий можеш.
4) Поради грях (Йоан 5:14 не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо). Моли се Бог да ти открие тайните прегрешения и бъди очистен от тях в името на Исуса. Чрез Духа на Господ умъртвявай телесните си части всеки ден. Нека Словото: Съразпнах се с Христа и сега вече не аз, а Той да живее в мен, да бъде живот в сърцето ти постоянно! Амин.
5) Защото ядат Божия хляб и пият Господната чаша недостойно, без да разпознават Тялото на Господ (І Коринтяни 11:27-31). Моли се Бог да ти дава духовно разпознаване. Нека Той ти дава всеки ден очи да разпознаваш Неговото тяло, да виждаш Исус Христос, когато гледаш братята и сестрите си, защото само тогава ръката не би могла да каже на крака: Не ми трябваш!
6) Поради липса на страхопочитание към Бог и пренебрегване на Неговите святи Заповеди (Второзаконие 28:58-60). Помни, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Моли се Той да те изпълва със свят страх всеки ден. Искай от Него да ти даде да се страхуваш от името Му с неразделено сърце. Така ще наследиш земята и ще се храниш с увереност!
7) Заради непокорство и нарушаване на Завета (Левит 26:14-16). Понякога болестта идва като наказание за непокорство и нарушаване на Божия Завет. В такива случаи молитвата ни трябва да бъде подобна на тази: “Небесни Татко, моля Те, открий ми дали има непокорство в сърцето ми! Дай ми да се видя през Твоите очи и имай милост към мен. Спомни си Твоя Завет и подействай заради Името Си и милостта Си. Да се не посрамя, защото на Тебе съм уповал. Амин.” Бъди честен с Бог и признай, че на нас принадлежи срам, а на Него слава завинаги. Предай Му се и Му се покори сега!
8) Поради липса на помазание (Исая 10:27, Исая 61:1-4). Не смей да обвиняваш който и да било служител на Бог за липсата му на помазание. Да си помазан въобще не е лесно. Цената е твърде висока! Ако имаш някакви претенции към другите, помни, че на Небето ти ще отговаряш само за собственото си стоене пред Бог, както и за собствената си липса на помазание. Така че, моли се в името на Исуса за помазание в собствения си живот!!! Моли Господ да помазва ръцете ти така, че като ги полагаш на болните, Той да ги изцелява. Искай и ще ти се даде! Амин.
Нека да се помолим заедно: Татко Небесен, молим Те в името на Господ Исус, да откриеш сега на човека, който чете, дали има присмиване, презрение и подигравка в сърцето му. Моля Те, Господи, дай на всеки от нас да се види през Твоите очи! Имай милост към нас и ни дари освобождение заради Името Си. Искаме да познаем Истината: Теб, Исусе, за да бъдем свободни. Ти си Господ, Който ни изцеляваш от всяка болест в дух, душа и тяло. Освободи ни и ни изцели съвършено за Своя слава, Татко. Милост, о, Давидов Сине, слепотата ни вдигни!
Очисти ни от всяко неверие, Господи! Моля Те да съсипеш всяко дело на дявола в човека, който чете сега, всяка крепост в неговия ум. Изпълни го с Твоя Дух и го научи да върши волята Ти на земята. Нека бъде изцелен в дух, душа и тяло, за Твоя слава! Благодарим Ти, че отговаряш на тази молитва. Величаем Те. Твои са царството, силата и славата до вечните векове. Амин.

ІІІ тема: Няколко думи за духовното изцеление

Ние сме триединни, подобно на Бог, защото Той ни направи по Своя образ и подобие: с дух, душа и тяло. Така че, освен физическо има душевно и духовно изцеление. Те са тясно свързани. Словото ни казва, че първо е невидимото и тогава е видимото (Евреи 11:3). Затова често видимите болести се дължат на невидими причини или на тайни грехове, като например: непростителност, окултизъм, идолопоклонство, гордост, себеправедност, лицемерие, осъждение, клюка, одумване, оплакване, бунт. Израилтяните в пустинята бяха сполетявани от бедствия, когато изпитваха Бога, блудстваха или роптаеха срещу Божиите слуги. Ти роптаеш ли? Мърмориш ли? Недоволен ли си от живота си? Бунтуваш ли се срещу съдбата, която Господ ти е отредил? Блудстваш ли телесно или духовно? Съдиш ли? Живееш ли в грях и лицемерие? Презираш ли различните от теб хора?
Исая 59:1-2 казва: Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, нито ухото Му е отъпяло та да не може да чува, но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува. Бог не отговаря на молитвите ни за изцеление, когато има беззакония и грехове, които ни отделят от Него. Бог е твърде свят, за да гледа злото, затова не желае да чува молбите ни. Има хора, които с години се молят за изцеление, но не получават такова. Може причината да се крие в наличието на грях.
Святият Дух ще ти открие дали има скрит грях в живота ти. Давид се моли с тези думи: Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения. Още и от гордост предпази слугата Си, да ме не завладее. Тогава ще бъда непорочен, и ще бъда чист от много престъпления. Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, Канаро моя и избавителю мой, (Псалм 19:12-14). Той се моли да бъде очистен от прегрешенията, които не осъзнава. Те са тайни за него, но не и за Бог. Нека и ние се молим така! Нека ежедневно копнеем сърцата ни да бъдат чисти в размишленията си, тогава Бог ще ни дари Своите мисли. От каквото препълва сърцето, говорят устата. Затова нека бъдем пълни с Неговото Слово, за да бъдат и думите ни, и размишленията на сърцата ни угодни Нему.
В Еремия 17:9-10 Бог ни казва: Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно, кой може да го познае? Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всекиго според постъпките му, и според плода на делата му. Не можем сами да познаем сърцата си, ако Бог не ни покаже да се видим през Неговите очи. Сърце, в което живее Исус, има плода на Духа, както и делата на Господа. Нека Бог да отнеме каменните ни сърца, да ни даде меки сърца и да ни изпълва с Духа Си всеки ден. Ние носим Съкровището в пръстен съд.
Сине мой, внимавай на думите Ми, приклони ухото си към беседите Ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот за тия, които ги намират, и здраве за цялата им снага. Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота. Отмахни от себе си опърничави уста, и отдалечи от себе си развратени устни, (Притчи 4:20-24). Какво означава да внимаваш на Божиите думи? Вниманието изисква съсредоточаване. Да се страхуваме от името на Бог с неразделено - не раздвоено, а цяло сърце; да Го обичаме с цялото си същество; да внимаваме на Неговото Слово с целия си ум, сърце и душа. Бог е ревнив и не можем да Го зарадваме с част от своето внимание, с част от своето време или с част от своята любов. Той иска пълно предаване. Той иска целия теб.
Какво значи да приклониш ухото си към Неговите беседи? Беседата е разговор. Да си приклониш ухото е израз на поклонение и смирение. Тук става дума за Слово на Бог лично към нас, за отговор, който Той вече ни е дал. Как можем да опазим дълбоко в сърцето си думите и отговорите на Бог? Като ги почитаме, като ги ценим и обичаме, като се изпълваме ежедневно със Святия Дух, Който ни припомня всичко, което Исус вече ни е казал, като четем Библията всеки ден - с отворено духовно ухо, в молитва. Ако изпълним тези неща, имаме обещание за живот и здраве за цялата ни снага. После Бог ни призовава повече от всичко друго да пазим сърцето си, защото от него са изворите на живота. От това зависи и нашето говорене. Сърцето ни трябва да е пълно с Думите на Бог, които са Думи на вечен живот. Тогава ще имаме и съвършено здраве. Важно е не само да обичаме доброто, но и да мразим злото - да отмахнем от себе си опърничави уста, да отдалечим от себе си развратни устни. Когато някой говори неугодно на Бог, не го слушай! Отдалечи се от него и не бъди културен, а духовен според Божия Стандарт (виж Псалм 1). Съпротивявай се на дявола и той ще бяга!
Сега да видим и едно от най-категоричните обещания на Бог за здраве: Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните, защото Аз съм Господ, Който те изцелявам (Изход 15:26).
Ако ти не слушаш гласа на Бог, ако не вършиш онова, което Му е угодно, ако не пазиш всичките Му повеления, тоест ако правиш точно обратното на заповяданото ни от Господа, има голяма вероятност да се разболееш. Ако обаче изпълняваме условията, изброени в това чудесно обещание, ние ще познаваме Бог, Който ни изцелява и Той ще ни пази в съвършено здраве - в дух, душа и тяло. Амин. Обърни внимание на думата прилежно. Бог иска не просто да слушаш гласа Му, но да Го слушаш прилежно - с внимание, старание и постоянство. Трябва винаги да се стремим да вършим онова, което Му е угодно, а Бог ще ни осигури силите за това. Забележи, че заповедите Му също се слушат, а не само четат. Дори когато четем Писанията, ние трябва да се ослушваме за посланието на Бог Всемогъщи към нас в конкретния момент, защото буквата убива, но Духът е, който ни дава живот. Нека четем с молитва и да очакваме Святия Дух да ни оживява Словото на Бог, да Го прави живот в сърцата ни. Исус все още превръща водата във вино.
Ние сме като онези делви, които учениците напълниха в Кана Галилейска. Като четем Библията, ние се “пълним с вода”, която е преобраз на Словото Божие, а когато Святият Дух идва върху нас, Той превръща тази “вода” във “вино” - тоест в дух и живот, за слава на Бога Отца. Амин.

Когато говорим за грях, не мога да не спомена някои от най-разпространените грехове днес в средите на вярващите: одумване, осъждение, гняв. Може би на пръв поглед ти изглеждат безобидни, но ние често забравяме, че дяволът се преправя на светъл ангел, а неговите служители на служители на правдата. Той така добре може да “опакова” примерно клюката, като молитвена нужда или в споделяне на проблем, че да заслепи очите на сърцето ти; или да ”облече” осъждението в “благовидната дреха” на “справедливото” възмущение; или може да нарече “свещен” гнева ти.
Имаше един брат, който толкова често се гневеше, така беше вързан в това нещо, че се чудех как е възможно да не вижда истинското си състояние. Когато цитираше стиха: Гневете се, но без да съгрешавате, се чуваше само първата му част и едва ли не звучеше като препоръка: Гневете се! Виждах с духовните си очи, че този човек има нужда от освобождение. Молех се.
Един ден Святият Дух ми показа нещо - една разлика в Личностите от Троицата. Когато Бог Отец ходеше с евреите, като ги освободи от Египетското робство, често им се разгневяваше. На толкова много места четем, че гневът на Отец пламна срещу хората Му, че Той им се разгневи твърде много и т. н. Когато Бог Син дойде в плът на земята, за 33 години Той се разгневи един единствен път, когато размаха бича в Храма, за да изгони среброменителите и търговците от там. Това е твърде малко за 33 години, нали? На Петдесятница дойде Бог Святият Дух - Той обаче никога, нито веднъж не се разгневи. Той е нежен. Силен, но нежен. Святият Дух няма нищо общо с гнева.
Колкото и да наричаше този брат гнева си “свещен”, той просто беше вързан от дявола с демон на гняв. Зло е в очите на Господа, когато вместо да се молим за Неговото мнение, ние започваме да търсим в Словото оправдание за греховете си. Естествено, братът не осъзнаваше, че прави това. Бог ми откри, че духовната му слепота се дължи на идолопоклонство. Той разчиташе на своя ум за духовните неща. Това е грях пред Господа. Да, Бог ни е дарил умовете, но Той ни ги е дал, за да ни служат те на нас, а не, за да служим ние на тях, като ги превръщаме в идоли.
Разпознаването е духовно нещо - една от дарбите на Святия Дух, и то не се извършва чрез нашия ум, но чрез Духа на Бог. Виждаш ли разликата? Същият брат беше вързан и в други области от живота си, поради идолопоклонството си. Той използваше ума си, за да търси стихове, които да напасва на своя характер и поведение. Бог толкова много искаше да го освободи! Затова и ми влагаше духовен товар - да се моля. Пращал ме е няколко пъти със Слово, но братът по една или друга причина Го отхвърляше. Накрая той се разболя и физически. Бог да се смили за него!
Идолопоклонството е като греха на чародейството. Поради Своята милост, Бог пращаше при този човек и други хора със Слово, за да го избави, освободи и изцели, но понеже той презираше Божиите пратеници и Неговото свято Слово, остана вързан от дявола. Гняв, зависти, клюка, одумване, осъждение, разцепления - всички тези неща следват едно след друго, защото когато Духът на Бог не царува в нашите сърца, идват нечисти духове. Най-яркият пример за това е Саул. Когато Святият Дух го напусна, дойде нечист. Тогава става лесно на дявола да праща още и още свои пратеници, да мъчи хората с болести и всякакви дела на плътта, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му. Понякога се изпълняват страшни стихове, като този във ІІ Солунци 2:11-12 И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата. Фарисеите бяха искрени хора с добри намерения. Вярваха, че вървят по пътя на спасението, а пътуваха към ада. Имаха се за деца на Авраам, Божии избрани. Исус ги изобличаваше, но не Му вярваха. Затова Го разпнаха. Това е начинът, по който действа духът на заблуждението - прави те да виждаш бялото черно, а черното - бяло.
Друг твърде разпространен грях, на който специално искам да се спра, е клюката. Имаше време в моя живот, когато бях вързана от демони на одумване, клюка и осъждение. Естествено, аз не осъзнавах това, докато Бог в милостта Си не ми го откри. Ето как се случи. Виждах една сестра с власт да одумва в църквата и виждах как заразява цялото стадо. Сякаш никой друг, освен мен не забелязваше това. Тогава реших да направя нещо. Започнах да постя и да се моля Бог да я изобличи и освободи. А като идваха сестри вкъщи, аз им казвах: Святият Дух ми откри това и това за тази и тази сестра. Нека се молим за нея. Мина седмица, втора, трета. Нищо не се случваше. Започнах да губя търпение. Застанах пред Бог в молитва и Го попитах защо се бави и не прави нищо по въпроса.
В сърцето ми имаше очакване Той да ме поздрави, загдето приемам присърце чуждите нужди. Докато чаках Божествения отговор, се почувствах водена да прочета Матей 7 глава. Като стигнах до 5 стих, направо замръзнах на място. Сякаш някой ми удари шамар, когато прочетох гръмкото обръщение: Лицемерецо. Знаех, че се отнася за мен, но не можех да проумея защо. Има неща, които можем да познаем само от опит. Беше ми невъзможно да приема веднага това изобличение. Започнах да чета главата отначало. Всяка дума се забиваше право в сърцето ми, като горещ нож в масло: Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти, а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око (Матей 7:1-5).
Винаги, когато съм очаквала Бог да ме похвали, Той ме е мъмрил, а когато съм очаквала да ме накаже, ме е утешавал. Не разбрах веднага как е възможно да ме счита за лицемерец, как гредата се оказа в моето око, а не в нейното, и как така излезе, че не виждам ясно? Не разбирах. Изглеждаше ми несправедливо и нелогично по човешки, но същевременно знаех със съвършено знание, че Бог ми говореше, а Той винаги е прав. Затова Го помолих да ми обясни по-подробно ситуацията и Той го направи. Оказа се, че нещата се виждат по напълно различен начин през Неговите очи.
Сестрата, която одумваше и клюкарстваше, вършеше това в незнание. Тя не осъзнаваше какво прави. Господ Исус се моли от кръста: Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат. От друга страна Бог отваряше моите духовни очи да видя греха й, за да се моля за нея. Тогава Святият Дух ме попита: Пращах ли те Аз да споделяш с другите сестри греха, който ти показвах? Казах: Не, Господи..., но... Той каза: Това е одумване, клюкарстване и осъждение. Ама аз си мислех, че споделям молитвени нужди със сестрите. Господ знаеше това! Бях убедена, че върша добро, но Бог нарече това одумване и клюкарстване, а Той никога не греши. Мислех си също, че възмущението ми е справедливо, защото сестрата заразяваше цялото стадо; тя вършеше открито този грях, а другите дори не го забелязваха, но Бог нарече моето отношение осъждение, а Той винаги е прав.
Оказа се, че прибавям на одумването осъждение. Сестрата одумваше, а аз хем я одумвах, хем я съдех, вместо да ходатайствам за нея чрез Святия Дух. Ето как сламката се превръща в греда - като добавяш грях върху грях, вместо да растеш от слава в слава, както Бог иска. Когато Той ми показа всичко това, аз се ужасих от видяното с духовните ми очи. О, каква грозна гледка! Тогава казах на Бог, че не искам повече да съм такава и Го попитах какво да направя. Господ каза: Отсечи го! Тогава Му казах: Няма да мръдна от тук, докато не ме освободиш. И Бог го направи. Благодаря Му от цялото си сърце за огромната Му милост и че тогава изля върху ми дух на покаяние и молитва.
Ти може би сега си мислиш, че не одумваш, но нека ти кажа още нещо. Клюкарстването има две страни: един, който говори и друг, който го слуша. Ако слушаш клюки, ти клюкарстваш. О, да. Ще ти го докажа от Библията. В Малахия 2:12 се казва: Господ ще изтреби от Якововите шатри човека, който прави това, да видим сега кой човек прави това: Както оня, който поучава (или говори) това, така и оня, който го слуша. Според Бог, и като говориш, и като слушаш, ти всъщност правиш това. Извикай към Него сега и Той ще те освободи от греха! Отсечи го!
След време Бог ще допусне при теб да идват и други хора, които са вързани от тези демони, за да те изпита и използва. Те ще идват да ти говорят клюки, но ти по-добре ги прекъсвай с думите: Млъкни! Това е клюка, грях. Не желая да те слушам. Бъди твърд и безкомпромисен. Не се страхувай как ще те приемат хората. Важното е Бог да е доволен от теб! Твоето бъдеще зависи единствено от Неговото мнение. Тези, които искрено обичат Господ Исус, обичат и Неговите изобличения и Бог ще ги освобождава. Ако някой обикне повече клюката (да не бъде), можеш само да се молиш Господ да му даде да намрази злото, както Той го мрази, да му даде да има Неговото отношение към клюката.
Все пак Бог не освобождава хората от техните приятели, но само от враговете им. Ако ти се удоволстваш в греха и не желаеш свобода и святост, ще си останеш вързан в него (пак да не бъде).
О, има и още нещо около моето освобождение, което вярвам, че ще ти бъде полезно. Аз все още бях учудена, че съм клюкарствала, одумвала и осъждала, без да осъзнавам това. Преди Бог да ми даде да се видя през Неговите очи, бях напълно уверена не само, че не върша зло, но и искрено вярвах, че върша добро. Спомняш ли си? Очаквах да получа награда за голямата си “духовност”. Ето какво попитах Бог тогава: Татко, ако това е клюкарстване и одумване, кажи ми, за какво искаш да си говорим, когато се събираме? Веднага Святият Дух ме заведе да чета Деяния на апостолите - края на 14 глава и 15-та, където на три места пише: И те разказваха всичко, което Бог беше извършил чрез тях. Ти имаш ли какво да разкажеш? Петър, Павел, Филип и останалите имаха. Всеки човек на Бог има. Откровението на апостол Йоан ни казва, че ние побеждаваме дявола чрез кръвта на Агнето и силата на своето свидетелство. Има сила в кръвта на Агнето. И има сила в твоето свидетелство. Не го крий. Споделяй го! Изпълвай се с Духа на Бог и разказвай всичко, което Той върши чрез теб!
Помни също, че няма безобидни грехове. Словото на Бог ни говори за малки лисици, които пояждат лозята още преди да завържат плод. Апостол Павел говори за греха, който лесно ни сплита.
Исус Христос е Освободителят от всяко зло. Издигни очите си към хълмите, от гдето иде помощта ти - помощта ти е от Господа. Застани на коленете си! Извикай към Него. Направи го сега!
Бог не гледа на лице. Той иска да си свободен от всеки демон на одумване, клюкарстване, гняв и осъждение, от всяка окова на дявола, от всяко робство, от всеки грях, от волята на плътта, света и всяко друго нещо, което те отдалечава от Него. Застани на коленете си веднага и не ставай, докато не бъдеш освободен от всяко робство, от всяка връзка и окова, в името на Исус!

ІІІ тема: Как да получа изцеление?

В Библията откриваме, че Бог не действа по шаблони. Тримата слепци бяха изцелени по три различни начина - Вартимей чрез вяра (Марко 10:46-53), другия чрез изгонване на демон (Матей 12:22) и третия чрез кал и умиване в къпалнята Силоам (Йоан 9:1-7). Замислял ли се беше?
Прокажените също бяха изцелявани по различен начин - Мириам се очисти, след като Мойсей се помоли за нея (Числа 12:13-15). Нееман трябваше да се потопи седем пъти в река Йордан (ІV Царе 5:1-14), десетимата прокажени просто трябваше да се покажат на свещениците и като отиваха, очистваха се (Лука 17:12-14). Всъщност не съм открила и два напълно еднакви случая на изцеление в Библията. Не знам защо това е така. Очевидно Бог е Бог на разнообразието.
Изглежда като правило наличието на вяра у хората, за да получат изцеление, защото Господ Исус казва: Да бъде според вярата ви! (Матей 9:29) Твоята вяра те изцели (Матей 9:22, 5:34, Марко 10:52, Лука 8:48, 17:19, 18:42). Нито в Израиля съм намерил такава вяра (Лука 7:9). О, жено, голяма е твоята вяра (Матей 15:28). Необходимостта от доверие в Бог, за да получим изцеление, се вижда много ясно и в този пример: Не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. И чудеше се за тяхното неверие (Марк 6:5-6). Очевидно неверието на хората пречеше на Божията изцелителна сила да протече. Исус се чуди, когато ние не Му се доверяваме. Бог е учуден. Нашето неверие възпрепятства Неговата намеса в живота ни за наше добро, защото е факт, че без вяра е невъзможно да угодим на Бог (Евреи 11:6).
Обаче въпреки тези многобройни примери, които категорично доказват, че е необходимо да се доверяваме на Бог, за да получим изцеление, има все пак и други, при които виждаме как Исус изцелява, без да има вяра у болния. В Лука 14:1-4 се казва: Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха. И ето, пред Него имаше някой си красничав човек. И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не? А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.
Тук не пише, че човекът е имал вяра. Не всеки е с очакване на чудо. Не можем да гадаем, нито да си измисляме, че човекът е вярвал в своето изцеление или в Божия Син. Не е написано. Исус просто го видя в къщата на един фарисейски началник, хвана го, изцели го и го пусна. Това пише!
Йоан 5:5-15 казва: И там имаше един човек болен от 38 години. Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш? Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене. Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи. И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота. Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си. Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи? Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи? А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал от там, тъй като имаше множество народ на това място. По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели. Този човек също нямаше вяра в Божия Син и гледаше на обстоятелствата. Дори не беше разбрал кой е Исус. Така че, понякога Бог изцелява и без да има вяра у болния. Не знам защо това е така, но Той е Бог Всемогъщ и мъдър!
От друга страна някои хора казват: “Не получавам изцеление, защото нямам достатъчно вяра.” Това изказване има вид на благочестие и на пръв поглед звучи библейско, но всъщност не е. В горните два примера не виждаме хората да са имали вяра, но Господ Исус все пак ги изцели. Има и трети случай, описан в Евангелието на Марко 9 глава. Там бащата заведе своя син при Бог и учениците не можаха да изгонят демона от него. После Господ Исус дойде и поговори с този баща. Виж диалога между тях. Бащата Му каза: И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие. Да виждаш някъде тук вяра?! Аз не. И въпреки това Исус изцели сина на този човек... Колкото повече изследвам този предмет, толкова повече стигам до извода, че всъщност Господ Исус е нашата вяра. Щом Той присъства някъде, изцеленията, чудесата и знаменията стават най-естественото нещо. Това е, към което трябва да се стремим с цялото си сърце - да преживяваме реалността на Бог всеки ден - Неговото чудесно, свято, изцеляващо и освобождаващо присъствие. Бог е Дух, а Духът е Господ и където Святият Дух е Господар, там царува свобода - там има изцеление в дух, душа и тяло.
И все пак, как да получиш ти изцеление? На този въпрос може да ти отговори Единствен Изцелителят. Така че, допитай се до Него! Той е Лекарят на лекарите. И помни, че има само едно общо нещо измежду всички свръхестествени изцеления - Самият Изцелител. Така че, ти търси присъствието на Йехова Рафа и Неговото мнение за теб и болестта ти. Помни също, че Господарят Исус Христос от Назарет продължава да изцелява, защото Той е същият вчера, днес и завинаги. Изцеляваше тогава, прави го и днес, ще го прави и до идването Си в слава, до Оня велик Ден, когато ще грабне Своята победоносна църква, ще обърше всяка сълза от очите ни и скръб не ще има вече. Нито болест. Тогава ще бъде унищожен и последния ни враг - смъртта. Алилуя!
Нека до тогава се молим заедно Бог да ни даде това помазание, което ни е определил, за да може да се строши всеки хомот, да падне всяко робство. Волята на Господ е да прогласим чрез Неговия Дух освобождение на пленниците, развързване връзките на вързаните и благоприятната Господна година за Божия слава. Ние сме призовани не само да ходим в съвършено здраве, но и да носим изцелителната сила на Бог Всемогъщи на останалите хора, които не Го познават. Амин.

Щастлив съм

Исус Христос за мен е смисъл на живота.
Във Него имам радост и веселие;
извира сладък мир от кръста на Голгота
и носи благодат, небесно утешение.

В Исус Христос съм в мир и пълнота от радост.
При Него само радостта е чиста, свята
и Той със Своята любов и нежна благост
дарява ми живот, какъвто няма на земята.

Но аз не мога, не дори не искам
щастлив да съм и радостен, доволен,
когато всеки ден за жалост вижда
край себе си нещастни, недоволни хора.

Как искам всеки грешник да намери
при Бога щастие и пълна радост!
И вместо тук да гони празните химери
да вкуси неговата изобилна благост.

Да можех, изкачил бил Джомолънгма.
И там огрях от светлина със взор в небето,
запял бих с мощния си глас сърдечно,
та да ме чуе всеки, цялата планета:

“Обични мои братя, мили хора,
при извора на щастие елате!
Щастлив съм! От личен опит казвам:
в Исус животът е наистина прекрасен!”

ЧУДОТО, НАРЕЧЕНО „ЖЕНА” !

Наистина, жените имат силата да oмайват мъжете!

Те устояват на трудностите и носят своя товар,

но пазят щастието, любовта и радостта...

Те пеят, когато им се плаче,

и плачат, когато са щастливи,

усмихват се, когато искат да изкрещят,

а се смеят се, когато са притеснени и изнервени...

Борят се за това, в което вярват!

Изправят се смело срещу несправедливостта.

Не приемат "НЕ" за отговор,

когато вярвят, че има по-добро решение...

Те се лишават,

за да може семейството им да има достатъчно.

Те придружават до лекаря свой уплашен приятел или приятелка.

Жените ОБИЧАТ БЕЗУСЛОВНО!...

Плачат от радост, когато детето им успее

и ликуват за успелите си приятели...

Щастливи са, когато чуят за сватба или

за раждането на дете.

Скърбят,

когато приятел си отиде от този свят.

Сърцата им се раздират

при загубата на член от семейството.

И все пак са силни,

когато вече си мислите,

Че не им е останала повече сила...

Знаят, че добра дума, прегръдка и целувка

могат да излекуват разбитото сърце...

Жените се изявяват във всякакви

форми, ръстове и цветове.

Те ще карат коли и камиони,

ще управляват самолети,

ще ходят, ще плуват ...

Или ...

просто ще ти изпратят и-мейл,

за да ти покажат,

колко много държат на ТЕБ!!!

Сърцето на една жена е това,

което кара светът да се движи напред!...

Те носят Радост, Надежда и Любов!

Те са състрадателни и вярват в идеали!

Те подкрепят семейството и приятелите си!

Те притежават жизнено важни ценности,

които раздават щедро и от сърце!

И все пак, ако жените имат

някакъв недостатък,

той се изразява единствено в това:



ТЕ ЗАБРАВЯТ, ЧЕ МНОГО СА ЦЕННИ !

Да бъдеш дъщеря на Бог днес

E изключително благословение! Аз се вдъхновявам от живота на тези добри и верни жени.

От началото на света Бог им е възложил огромна отговорност. Той ги е изпратил на земята във времена като тези, за да осъществят една огромна и велика мисия. Нашият Небесен Отец моли дъщерите Си да бъдат добродетелни, да живеят в праведност, за да изпълнят Неговите цели като мисия на живота си. Бог иска от Своите дъщери да успяват. И Той ще им помага, когато те търсят Неговата помощ. Можете да разпознаете жената, която е благодарна, че е дъщеря на Бога, по външния й вид. Тези жени разбират настойничеството над телата си и се отнасят към тях с достойнство. Те се грижат за телата си така, както биха се грижили за свят храм, защото разбират поуката на Господ:

„Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?“

(1. Коринтяни 3:16)

Жени, които обичат Бог, никога не биха злоупотребили или опетнили образа на храма с рисунки. Нито пък биха отворили широко вратите на тази свята, посветена сграда и поканили света да я разгледа. Колко по-свято е тялото, защото не е направено от човек. То е създадено и формирано от Бог, а ние, хората, сме настойниците, пазителите на невинността и чистотата, която е дошла от Небесата.

„Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.“ (1. Коринтяни 3:17)

Изпълнените с благодарност дъщери на Бог пазят телата си внимателно, защото знаят, че са извор на живот, а те - почитат живота. Те не откриват телата си, за да получат одобрението на света. Те запазват скромността си, за да получат одобрението на своя Небесен Отец, защото знаят, че Той много ги обича.

Можете да познаете жените, които са благодарни, че са дъщери на Бог, по тяхното отношение и поведение: Те желаят да изпълняват Божиите наредби, да обичат Неговите деца и да им служат, да ги поучават относно Спасението, да ги призовават към покаяние, да помагат на онези, които са в затруднение, да ги направляват в извършването на Божието дело, да им предават Неговото послание ... Тези Божии жени разбират, че е нещо добро да благословят и другите вярващи, канейки ги в дома си.

Можете да разпознаете жените, които са благодарни, че са дъщери на Бога, по способностите им. Те достигат своя божествен потенциал и увеличават даровете, дадени им от Бог. Те са способни, силни жени, които благославят семействата си и служат на другите.

Можете да разпознаете жените, които са благодарни да бъдат дъщери на Бог, по почитта им към майчинството, дори когато този дар не им е бил даден за известно време. При тези обстоятелства, тяхното праведно влияние може да бъде благослов в живота на децата, които обичат. Тяхното поведение, чрез примера, който дават, може да се отрази върху обстановката на един изпълнен с вяра дом (или да изпълнят един светски дом с вяра) и да донесат истината в сърцата на съпруга и на децата си.

Благодарните дъщери на Бог Го обичат и поучават и децата си на това: да Го обичат без предразсъдъци и резерви. Когато наблюдавате милите и нежни майки в действие, виждаме жени с голяма сила. Техните семейства могат да почувстват духа на любов, уважение и безопасност, когато са в близост до тях, ако самите те търсят другарството и напътствията на Светия Дух. Семействата на такива Божии жени са благословени от тяхната мъдрост и правилна преценка. Животът на съпрузите и децата, които те непрестанно благословят, ще допринесат за стабилността на обществата по целия свят.

Благодарните дъщери на Бог учат своите собствени деца на изкуството да създават домове, изпълнени с радост. Те се стремят децата им да получат най-доброто образование и самите те имат жажда за знание. Те помагат на децата си да развиват умения, които могат да използват в служба на другите. Те знаят, че пътят, който са избрали, не е лек, но осъзнават също така, че тези цели напълно заслужават техните максимални усилия. Божиите дъщери знаят, че природата на жените е тази, която може да донесе вечни благословения и те живеят, за да развиват тази божествена характеристика. Със сигурност, когато една жена почита майчинството, децата й ще станат добри родители и ще я нарекат благословена! (вж. Притчи 31:28).

Божиите жени никога не могат да бъдат като жените от света. Светът има достатъчно жени, които са „мъжествени/мъжкарани“, но ние се нуждаем от жени, които са нежни. Има достатъчно жени, които са „агресивни“, но ние се нуждаем от жени, които са мили. Има достатъчно жени, които са груби, но ние се нуждаем от жени, които са изтънчени. Има достатъчно жени, които са известни и богати, но ние се нуждаем от жени, които имат вярата. Има достатъчно алчност, но ние се нуждаем от повече доброта. Има достатъчно суета, но ние се нуждаем от добродетел. Има достатъчно популярност, но ние се нуждаем от повече чистота.

Сестри, независимо от възрастта си, моля разберете всичко това, КОЕТО СТЕ и ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ, за живеете с Него в царските палати, които Той е подготвил за вас на Небесата. Ползвайте с благодарност безценните дарове, които сте получили от нашия Небесен Отец, за да помогнем на човечеството да мисли по-праведно, да обърне поглед нагоре – най-напред към Кръста и към Бог, а след това да Го приеме и започне на Го следва. Моля се за това в името на Исус Христос. Амин! Да бъде!

Послушанието

Нашият Бог е Бог на устройството и мира. И в Христовата църква ние сме призвани да пазим единството на духа в съюза на мира. И за да следваме тези слова, на всекиго от нас са необходими: мъдрост, която е скромна и послушна, и смирение. Ис. 57:15 "Аз живея със смирените..." И, съвместявайки тези понятия , ние получаваме смиреномъдрие. Според смиреномъдрието ние трябва да почитаме всекиго като по-висш от нас. За някои тези думи са дивотия, безсмислица. Днешният век ни говори, че трябва да бъдем независими, с нас трябва да се съобразяват особено, нашето мнение винаги е правилно, а истината може да бъде относителна. Но, забележете, така говори светът, а Бог говори, бъдете като послушни деца. И в послушанието има бъдеще за църквата. Някои казват, че всички трябва да се подчиняваме един на друг и често, с това твърдение, оправдават своето нехристиянско поведение, непокорството си, нежеланието си да се съобразяват с мнението на общността,но това е повърхностен подход към тълкуването на Библията.
На първо място, ние се подчиняваме на Христа, като Глава на Църквата. Мт. 17:5 "Него слушайте". Нататък, следвайки установените от Бога принципи, децата се подчиняват на родителите си, жените - на мъжете си, членовете на църквата - на поставените служители. Когато сме в послушание, ние изпълняваме волята на Бога и допринасяме за хармоничното израстване на църквата. И за служителите на църквата има повеление от Бога - да вразумяват безчинниците. Вероятно безчинниците са хора, отхвърлящи йерерхията и координацията в църквите. Обикновено такива хора считат себе си за най-умни, а мнението на служителите, а и на цялата църква за тях не значи нещо. Получава се нещо като "цялата рота е в крак, само аз не съм".
Но безчинството е само начало на отстъпничеството , по-нататък става по-страшно. Някои общности искат пастор да бъде представител на сексуалните малцинства, на други повече допада жена-пастор, трети искат по въпросите на вярат да се ръководят не от авторитета на Библията, а просто от хуманизма, който затваря очи пред всяка глупост, и даже нечистота. Публичната църква е най-популярната църква в Америка църква, където се проповядва, че всичко е позволено, църква, където няма никакви авторитети, там няма нужда от послушание. Членовете на църквата там се стремят да угаждат само на себе си.
Но ние сме длъжни да разбираме, че духовност, това не значи яростно да отстояваме своето мнение, а по-скоро да се обличаме в смиреномъдрие, да имаме по-голямо желание да слушаме, отколкото да говорим и да се учим, вместо да учим другите.
И накрая, трябва да помним, че непокорството е точно такъв грях, както и вълшебството. А послушанието на Господа е по-скъпо от много жертви. Дано Бог ни даде сили да живеем в послушание, за да наследим благословлението. Народ, който желае духовно събуждане и благословено бъдеще, говори с думите на съотечествениците на Ездра: "както Си казал, така и ще направим" (Езд. 10:17). Християните са хора, на чието послушание можеш да се надяваш. "Покорявайте се на наставниците си и бъдете покорни, защото те непрестанно се грижат за душите ви" (Евр. 13-17).

Жива вода

Дойдох да пия аз вода
от извора Христа.
Бях мръсен, грешен, уморен,
но пих и бях спасен!

Ела да пием ний сега
от живата вода.
Христос ни чака и зове
живот да ни даде!

А изворът кристален бе
и бистър кат сълза.
Разбрах – Исус ми бе дарил
от живта вода!

Запях аз песен на хвала
на Господа Христа.
И сякаш не с нозе вървях,
а със крила летях!

Усещам в себе си сега
пречудна лекота!
Христос товара ми отне
та аз да съм добре.

Сега вървя и ще тръбя,
та всеки, който чуй -
при извора да доведа,
сърце си да измий!

Бремето на вината

Веднъж един от членовете на нашата църква организира за ръководството на общността рождествена вечер. Идеята беше проста: за цена на входния билет на празника беше обявено ястие с печени изделия собствено производство и всички присъстващи трябваше да разменят един с друг. Предполагаше се, че всеки участник във вечерта ще си взема питка направо от подноса и ще изяде толкова питки, колкото е донесъл.
Много е просто, ако умеете да печете. А ако не? Какво да правите, ако трудно различавате тиган от тенджера? Ако вие като мен сте съвършено бездарни в кулинарното изкуство? Ако с престилка се чувствате като културист в балетни обувки? Не се съмнявам - ще имате проблеми.
Аз се оказах точно в такова положение. Нямаше какво да занеса на вечеринката, тъй че нямаше какво да правя там. Щях да се чувствам излишен, всички ще ме заобикалят, ще отбягват общуване с мен и най-накрая ще ме изгонят навън (жал ли ви е вече за мен?).
Ето в каква бъркотия попаднах.
Но не ми се обиждайте, ако ви кажа, че вашето положение е още по-лошо.
Бог организира празнична вечер...вечер, в сравнение с която всички остнали тържества са просто нищо. Не празник на домашното печиво, а истински пир! Не с клюки, бъбрене и смешки в киносалона на местния клуб, а с благоговейно съзерцание с широко отворени очи на всичко, което става в тронната зала на Бога.
Да, списъкът с гостите впечатлява. Интересува ви какво е преживял Йона в корема на кита? Можете да го питате лично. Но повече от имената на гостите впечатлява характерът им: няма амбиции, няма демонстрации на сила. Чувството за вина, срам и печал се оставя на входа. Болестите, смъртта и депресията тук са страшни проклятия от далечното минало. С това живеем днес. Нищо от това няма да има там.
Там ние ясно ще видим това, което днес виждаме смътно. Ще видим Бога. Не с вяра. Не с очите на Моисей, Авраам или Давид. Не в Писанието, не в залеза и не в летния дъжд. Това, което ще видим не са Божиите дела и думи: ние ще видим Него Самия! Той не е домакин на празника, Той Сам е празник. Неговата благост е главната съставна част на това тържество. Гласът Му звучи като музика. Очите Му излъчват светлина. Любовта Му е безкрайна тема за беседи.
Само един проблем има: цената на входния билет е много висока. За да попаднеш там, трябва да си праведен. Не добър, не порядъчен. Не честен данъкоплатец и не добросъвестен енориаш.
Гражданите на небето са праведни. Пра-вед-ни!
Всички ние ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ постъваме правилно. Но малко от нас постъпват правилно в повечето от случаите. А кой от нас постъпва правилно винаги? Според Павел, никой. "Няма праведен ни един..." (Римл. 3:10).
В това твърдение Павел е непреклонен: "няма кой да върши добро, няма ни един" (Римл. 3:12)
Някой може да ми възрази: "Макс! Аз, разбира се, не съм съвършен, но съм по-добър от много други хора. Аз водя добропорядъчен живот. Не престъпвам закона. Не разбивам сърца. Аз обичам хората. Помагам им. Аз мога да нарека себе си праведен човек...в сравнение с други хора."
Във връзка с това си спомням за моята майка. Тя често ме упрекваше за безпорядъка в стаята ми. А аз я молех да отиде и да види какво става в стаята на брат ми, защото там беше много по-зле, отколкото при мен. "Сега виждаш ли, мамо, че моята стая е чиста?"
Този подход никога не проработваше. Тя ме водеше долу, в хола, в своята стая. Там виждах какво значи истински ред. Моята майка беше правилен човек. В шкафа и беше подредено. Леглото и беше оправено. Банята и беше в ред. В сравнение с нейната стая моята обител представляваше съвършено противоположна картина. Тя ми показваше своята и казваше: "Ето на кое казвам аз истински ред!"
Праведността е природата на Бога.
"Нашият Бог и Спасител Исус Христос винаги постъпва праведно" (?Петр.1:1).
"...Господ е праведен, обича правдата..." (Пс. 10:7).
Праведността на Бога "пребъдва вовек" (Пс. 70:19).
Исая нарича Бога "праведен и спасяващ" (Ис. 45:21).
Преди смъртта си Исус се обръща към Бога с думите "Отче праведни" (Ин. 17:25).
Долавяте ли? Бог е праведен. Неговият съд е праведен. (Римл. 1:321 2:5). Законът Му е праведен (Римл.8:4). Делата Му са праведни (Дан. 9:16). Накрая, пророк Даниил възкликва: "...Праведен е Господ Бог наш..." (Дан. 9:14).
Бог никога не греши. Той нито веднъж не е взел грешно решение, не е заел погрешна позиция, не е тръгнал по грешен път, не е произнесъл лъжливи думи, не е сгрешил в начина на действие, Той никога не закъснява и никога не пристига по-рано. Той въобще никога не е "прекалено" - прекалено шумен или прекалено тих, прекалено бърз или прекалено бавен. Той винаги е прав и винаги ще бъде прав. Той е праведен.
Когато става въпрос за праведност, само Бог има право да държи банка. Ние със своята праведност се объркваме така, че даже не знаем за кой край на билярдната маса да се хванем. И търпим поражение.
Ще поиска ли праведният Бог да прекара вечността в компанията на такива неправедни хора като нас? Ще приеме ли Харвард в редиците си лентяя, изключен от училище за слаб успех? Разбира се, това би бил великодушен жест, но той не би бил правилен. Ако Бог приемаше при Себе Си неправедни, това щеше да изглежда още по-привлекателно, но ще бъде ли правилно? Щеше ли да бъде прав Бог, ако беше затворил очите Си за греховете ни? Ако беше намалил стандартите Си? Не, в този случай Той нямаше да бъде прав. Ако Бог представлява нещо, то е Праведност.
Той каза на Исая, че ще направи "съдът мерило и правдата кантар" и с тях ще оценява дома Си. (Ис. 28:17). Ако в нас няма праведност, ние оставаме в антрето. Или, казано с думите на Павел, "всички сме грешни, всеки от нас, всички сме в една потъваща лодка" (Римл. 3:19). Тогава какво да правим?
Да продължаваме да носим на гърба си товара на вината? Мнозина правят така. А ако бремето ни беше видимо? Знаете ли какво щеше да се открие тогава? Куфари с вина. Пътни чанти с показващи се навън спешни дела, пиянски свади, скандали и интриги. Огледайте се наоколо. Виждате ли този момък в сивото памучно сако? Вече няколко десетилетия той влачи след себе си каручката със своите разочарования. Или този юноша с увисналите джинси и обица на носа? Той би дал всичко, за да върне назад думите, хвърлени днес сутринта в лицето на майка му. но нищо не може да направи. Като на буксир продължава да тегли след себе си тази тежест. Виждате ли тази жена в делови костюм? Съдейки по външността и, вече и е време да се кандидатира за сенатор. А в действителност и се иска да побегне накъдето и гледат очите за помощ, но не може. Би побегнала, ако не беше товарът, който навсякъде носи със себе си.
Чуйте. Умората ви навежда към земята. Самонадеяността ви води в грешна посока. Всички огорчения и разочарования ви лишават от воля. Тревогата ви угнетява. А чувството за вина? То ви изяжда.
И какво да правим? Нашият господ е праведен, а ние винаги грешим. Неговият пир е предназначен за невинни, но това не е за нас. Какво да правим все пак?
Ще ви кажа какво направих аз. Признах нуждата си. Помните ли дилемата ми с печивата? Ето какво съобщение изпратих тогава по електронната поща на поканеното на празника ръководство на църквата: "Аз съвсем не умея да приготвям печива, затова няма да присъствам на вечерта".
Съжали ли ме някой от организаторите на празника? Не.
Съжали ли ме някой от щатния персонал? Не.
Само една сестра от църквата беше милостива към мен. Не знам как е научила за моя проблем. Може би е видяла името ми в списъка с неотложни молитвени нужди. Но ето какво се случи: няколко минути преди празника ми връчиха подарък - чиния с домашни бисквити. Дванадесет едри топчета печено тесто - истинско въплъщение на любов и доброта.
Благодарение на този подарък ми беше предложено почетно място на празничната маса.
Приех ли този дар? Да. Като принц, който носи своята корона на възглавничка, аз внесох моя подарък в стаята, поставих го на масата и се изправих в целия си ръст.
Благодарение на една добра душа, чула моя глас, аз станах участник в празнична трапеза.
И вие ще получите същото, защото Бог чува молбата ви. Само че Той е направил повече - о, несравнимо повече от чиния с бисквити.
Бил най-страшният и най-прекрасният момент от историята на цивилизацията. Исус стоял пред небесния трибунал. Простирайки ръце над творението, Той молел Бога: "Накажи Мен за греховете им! Виждаш ли този убиец? Възложи на Мен презназначеното за него наказание! А тази блудница? Ще взема на Себе Си найния позор! Този изверг, крадец, лъжец? Направи на Мен това, което са заслужили те! Постъпи с Мен така, както Ти постъпваш с грешниците".
Бог го направи. "...Защото Христос, за да ни доведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, праведника за неправедните..." (1 Петр. 3:18).
Да, праведността е природата на Бога; да, ние сме далеч от праведността, да, праведност е това, което Бог иска от нас. Но "Бог знае как да примири хората със Себе Си" (Римл. 3:21).
Давид изразява тази мисъл така: "Той ме води по пътищата на правдата..." (Пс. 22:2-3).
пътят на правдата е път на праведността - той е тясна извита пътека, изкачваща се към върха по стръмен хълм, на върха на който стои кръст. В подножието на кръста са сложени куфари и чанти - голямо количество пълни с грехове чанти и куфари. Подножието на Голгота е сметище на нашата вина. не искате ли и вие да оставите там своята?
Още една, последна забележка по повод на рожденствената вечер и печивата. Знаеха ли присъстващите, че аз нищо не съм изпекъл за празничната маса? Ако не знаеха, аз им казах. Аз заявих на всички, че съм там само поради нечия милост. Единствената ми заслуга беше само собственото ми признание.
Същото ще трябва да направим и пред лицето на вечността.



Макс Лукадо

Чудесата (2)

Библейски текст: Римляни 8:18-28


Чудото е необяснимо. То нарушава естествените закони. По-точно нарушава нашата представа за възможно и невъзможно. Нашата представа не е меродавна. Преди няколко века хората са смятали за невъзможно да се направи една машина от метал, която тежи сто тона и тя да лети във въздуха. Ако биха видели такава гледка, биха казали, че това е чудо. Но то не е чудо. Днес никой не смята самолетите за чудо. Може би след сто години (ако ни има тогава изобщо) ще е нормално хора да летят във въздуха без някакви видими съоръжения. За нас това сега е невъзможно и би било чудо ако видиш някой да се издига и да лети.

Постиженията на техниката ни правят по-предпазливи в предсказанията. Малцина дръзват да заявяват коя идея е осъществима и коя не е. Прогресът помага на вярващите да преместят вниманието си от жаждата за чудо и за чудотворна намеса на Бога в живота ни към духовните страни на вярата. Съвременният вярващ е по-улеснен да иска от Бога да му помогне в борбата с греха, да го освободи от съмненията, да утвърди вярата му във вечния живот – все духовни нужди; а не да очаква от Него само чудеса, които да му помагат в земния живот (избавление от болести, даване на храна). Днешното общество е развило сравнително ефективна система за взаимопомощ, която не допуска да има хора в крайна бедност, които да умират от глад. Колкото и да сме недоволни от тази система, особено в нашата страна, трябва да признаем, че обществото все пак полага някакви грижи щото всички да живеят що-годе добре, да не изпадат в крайни форми на мизерия. Има социални помощи, има помощи за безработни, има пенсии за възрастни. Едно време ги е нямало тези неща и тогава болните са зависели изцяло от своите роднини, както и възрастните. Затова хората са имали много деца, за да има кой да ги гледа на старини. Децата са били нещо като форма на социална осигуровка. Днес никой не разчита да бъде гледан от децата си. държавата поема тази грижа чрез пенсиите и чрез старческите домове.

Развитието на медицината също е спомогнало вярващите да наблегнат на духовното. По времето на Господ Исус (и изобщо в древността, а и по-късно, допреди един-два века) на практика не е имало медицина. Лекарите са били също толкова невежи, колкото и всички останали. Хората не са имали ваксини и лекарства, не са знаели как да се правят операции и терапии. Болният не е имал други шансове да оздравее, освен да се моли и да очаква свръхестествена помощ от Бога. Затова Исус толкова често правеше това. Той не можеше да остане безразличен пред лицето на болестите, след като хората нямаха на кого друг да разчитат. Но днес медицината може да се справи с много болести и да осигури на всички хора възможност да достигнат ония 70 или 80 години живот, които са им дадени от Бога. Тя се е справила с епидемии като холера или чума, които допреди няколко века са затривали цели държави и хората не са можели да избягат от тях. Някой ще възрази, че днешната медицина е ужасно недостатъчна и често лекарите помагат на хората по-бързо да завършат земния си път, отколкото да го удължат. Така е. Все пак трябва да бъдем коректни и да й признаем, че тя дава някаква сигурност. Поне сме опазени от елементарни болести, от които преди няколко века хората са били напълно безпомощни.

В този ред на мисли стигаме до извода, че да се обърнеш към лекарите за помощ не значи, че нямаш вяра в Бога. Ние вече не сме в положението на древните хора, които просто не са имали възможност да получат медицинска помощ. По онова време медицината е била по-скоро мистика, шарлатанство, намеса на разни тъмни духовни сили, магии, невежество. Да се обръщаш към нея наистина е означавало да загърбиш живия Бог и да очакващ помощ от разни зли сили. Но днес медицината е нещо съвсем друго. Тя се основава върху вековни наблюдения, върху опита, върху логиката, върху разгадаването на естествените факти, които Бог е вложил в творението и в частност в човека. Лекарят вече не е баяч, запитвач на зли духове, знахар, магьосник и т.н., а обикновен работник, който е научил някои неща и ги прилага. Не бива да смятаме медицината за конкурент на Бога, още по-малкото за враг. Тя лекува тялото, Бог лекува душата. Не че е лошо да се молим дори за невинни и леки болести. Но тогава рискуваме нашата вяра да се концентрира изцяло върху материалното, да бъде средство за лечение и получаване на помощ в работата, в парите, в ежедневните проблеми и да се подцени духовната й страна. За земните ни проблеми и хората могат да ни помогнат; но за вечния живот може да ни помогне само Бог и ние Го търсим главно заради това, а не за да сме здрави, щастливи и богати. Има неща, които сами можем да си доставим и трябва да се постараем да го сторим. Има и неща, които само Бог може да ни даде.

Чудесата на прогреса не вредят на вярата. Напротив, помагат й да се съсредоточи върху духовното. Съвременният човек е осигурен. Има хляб, има дом, има удобства, има лекари, има социална защита. Това не значи, че няма нужда от Бога. Ако няма, значи неговата вяра е била неправилна, имала е за цел само да му осигури добър живот, но не е правила най-важното – да открие на човека защо е на тази земя и как да направи така, че след като си изживее живота, да не изчезне безследно, а да продължи да живее. Всъщност това е същината на вярата и е чудесно, че днес ние можем да се съсредоточим именно върху него, а не да искаме от Бога само чудотворни намеси в живота ни, които да ни дадат хляб, здраве и грижа в болестта и старостта.

Така чудото все повече преминава в сферата на духовното, на невидимото. За древните чудо е било, примерно, слепият да прогледне. Днес хората с проблеми в зрението имат лекари, които да ги излекуват, да им направят операция, да им дадат очила. Така хората могат да се съсредоточат върху това да прогледнат духовно и да не бъдат слепи за Бога, за себе си, за смисъла на съществуването си, за бъдещето си. А онези, които имат проблеми със зрението и лекарите не могат да им помогнат, пак могат да се молят и да очакват, че Бог ще ги изцели по чудотворен начин. За древните е било чудо, например, мъртвият да възкръсне. Днес медицината помага на хората изобщо да не умират, за да няма нужда да възкръснат. Лекарите „връщат хора от оня свят”, като използват различни спешни методи за съживяване (реанимиране, както се казва по научному). Това помага на вярващия да насочи вниманието си към другото, към духовната смърт, от която вече само Бог може да ни спаси. Но все пак лекарите далеч не са всемогъщи и всеки болен може да се моли за своето излекуване. То може да стане пак чрез лекари, на които обаче Бог дава нужната мъдрост и умение. Лекарите определено се нуждаят от това, защото понякога повече вредят, отколкото помагат (да се надяваме, че го правят от неумение, а не нарочно).

Нужно е да имаме предвид тези факти, защото виждаме тревожната тенденция с напредъка на науката и техниката, на медицината и общественото осигуряване хората все повече да обръщат гръб на Бога. Това определено се наблюдава в богатите страни, където хората живеят в благополучие. То показва, че тяхната вяра е била само средство за получаване на помощ за ежедневието и за най-насъщни нужди, а не духовна необходимост. И когато те са забогатели, са захвърлили вярата. Тя вече не им трябва. Имат си доктори, имат си доходи, имат си всичко.

Освен това често чуваме бляскави предсказания за великолепно бъдеще на човечеството, което ще живее в далеч по-голям разкош и сигурност, отколкото днес. Говорят за фантастични неща – за суперкомпютри, за машини, които вършат невероятни неща. Говорят, че медицината щяла да осигури относително безсмъртие на хората и те да живеят по хиляда години. Това са до голяма степен неосъществими блянове на самоуверени умове, защото наистина прогресът е впечатляващ, но в същото време виждаме по света да се вършат невероятни неправди, хора да живеят в ужасяващи условия. Все още се избиваме един друг като животни, хора умират от елементарни болести при толкова много лекари и такава медицина. Да не говорим за екологията, за това, че планетата ни е на ръба на възможностите си и май нищо не може да спре самоубийствения ни ход към пропастта. Но нека за миг си представим, че тези пророчества се сбъднат. Значи ли това, че Бог става излишен? Че хората вече нямат нужда от Него? Че вече сами са богове, имат всичко, безсмъртни са, здрави са, силни са, богати са и религията е спомен от миналото?

Нека повторим още веднъж, че нуждата на човека от Бога е преди всичко духовна. Важно е как ще живеем на тази земя. Важно е да сме здрави и жизнени, да се щастливи и спокойни. Но още по-важно е имаме ли вечен живот, спасени ли са душите ни, освободени ли сме от греховете си чрез кръвта на Христа, примирени ли сме с нашия Създател, срещу Когото сме се разбунтували и сме влезли във война? Това е истинската цел на християнството.

Голямото чудо не е само във физическото изцеление, което някой ще получи по божествен начин, а много повече в покаянието и вярата, в това, че Бог ни е нужен, въпреки че иначе всичко ни е наред и нямаме нужда нито от лечение, нито от пари, нито от хора, които да ни гледат.

Това трябва да бъде оценено. Който го оцени, значи има духовно зрение. Не е духовен слепец. Разбира от божествените неща. Вижда ги.

За да оцени чудесата, човек трябва да има известен опит. Този опит му е дал да разбере, че има закони, на които всички се покоряват. Например, кой повече ще се удиви, ако види летящ кон? Едно дете на годинка или човек на зряла възраст? Разбира се, възрастния. Защото той знае, че конете не летят. Но за детето това не е чудо. То не знае нищо за конете, не знае, че те не летят. И като види летящ кон, няма да се впечатли ни най-малко. Странно е, че когато дойде цирк, родителите водят малките си деца и кой знае защо си мислят, че те ще бъдат безкрайно впечатлени, че слоновете се изправят на задните си крака, че лъвовете скачат през запалени обръчи или че делфините играят с топка. Тези неща са интересни за възрастните. Те знаят от опит какво представлява едно животно и колко е трудно то да бъде дресирано. Но за децата това, което животните правят, е нормално и няма нищо интересно. За тях интересни са самите животни, интересни са движенията им, звуците, които издават.

Чудесата (1)

Библейски текст: Йоан 4:46-54


Все още сме близо до събитието, което разтърси изоснови духовния свят и подпечата валидността на Христовото дело – възкресението. Това беше събитие, което увенча земния живот на Спасителя и Го превърна в победителя над смъртта и ада. Но, както виждаме от Евангелията, не всички го приеха с пълна вяра. Имаше съмнения, имаше неудовлетворени умове, които искаха нещо повече от емоционални твърдения на този и онзи, че Исус е възкръснал. Това ни кара да насочим мисълта си към темата за чудото и неговата роля в живота на човека, който или е вярващ, или е скептик, или напълно отрича всичко, което не е потвърдено по най-категоричен начин.

Историята със съмнението на Тома ни отпраща към друга история, описана в Лука 16:19-31. Това е една притча, разказана от Господ Исус. Богаташът живееше весело и се забавляваше бляскаво, но дойде краят и той се озова в едно мрачно и мъчително място. Тогава той реши да прояви благородство и да се погрижи за петимата си братя. Помоли Авраам да прати Лазар при тях и да ги предупреди да внимават, за да не отидат и те там. Трудно е да се съгласим, че един егоист като него би се загрижил толкова за братята си. Може би това беше само една плитка хитрост, за да се опита този нещастник да пооблекчи малко мъките си. Но това е друга тема. Важен е отговорът на Авраам: „Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях”. На това богаташът възрази, че ако отиде някой от мъртвите, те ще се покаят. Но Авраам прекрати този безплоден разговор с категоричното: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.”

От тази притча следва изводът, че чудото не носи вяра и не убеждава. Което звучи доста странно. Всеки би казал, че е точно обратното. Чудото кара хората да вярват. Знаем популярната реплика, която казват скептиците: „Ако видя, ще повярвам.” Господ Исус уверява, че и тогава тези, които не искат да повярват, няма да повярват.

Едно е неверието, което идва от безсилие. Такова неверие показа бащата на обладаното от бяс момче. Той искаше да повярва, че Исус може да изцели неговия син, но не можеше. Имаше толкова факти, които го караха да смята, че е невъзможно синът му да оздравее – беше го виждал много пъти да припада, беше ходил по лекари, беше молил апостолите да изгонят беса – но напразно. Нямаше никакъв резултат. Все пак в Христос той виждаше последната надежда; този човек му се струваше далеч по-силен от всички други. Затова възкликна: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!” (Мр.9:24) Исус не го упрекна, а освободи момчето. Така постигна двоен ефект: хем избави едно младо същество от болестта, хем освободи бащата от неверието му. Не е лесно да пренебрегнем целия си житейски опит и всичките жестоки факти, които ни убеждават, че има непобедими болести, че има и смърт. Това може да стане само с божествена помощ. Както виждаме, Господ Исус не упрекна бащата и му даде това, което искаше. Вярата не е твърдо убеждение, което ние сами си изграждаме с усилието на собствения ум и воля, а е дар от Бога. Тя се дава на ония, които искрено я искат и на които им е омръзнало да се покоряват на неверието, съмнението и скептицизма.

Съвсем друго е неверието, което идва от гняв, от завист, от инат. Например случая с изцелението на сгърбената жена, която Исус изцели (Лк.13:10-14). Тая жена беше страдала цели осемнайсет години. Когато Исус я изцели, началникът на синагогата се възмути, че така Той нарушава съботата: „Има шест дни, в които трябва да се работи, в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.” Удивително! Този човек не забелязваше свръхестественото дело, извършено току-що, не се радваше, че една болна жена е оздравяла, а се хващаше за някаква събота! Ние се учудваме как фарисеите можаха да разпънат Христос след всичките чудеса, които Той беше извършил и в които те лесно можеха да се уверят с очите си и ръцете си. това не беше неверие от липса на факти, а от злоба, от инат, от фанатизъм. Който казва, че ще повярва, ако види, лъже. Няма да повярва и ако види. Защото не иска. Защото да повярва значи да подчини живота си на друга воля, която ще го кара да върши не това, което иска, а съвсем друго. Такава сделка не му е изгодна.

Господ Исус ни предупреждава, че когато дойде Антихрист, той ще извърши големи знамения. „Мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина” (Мат.24:5). Идването му ще бъде „съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса” (2Сол.2:9). В Откровение се разказва за звяра, който „вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слезе от небето на земята пред човеците” (13:13). Тези чудеса не бива да ни карат да повярваме в него. Колкото и убедително да изглежда, колкото и факти да има. Явно чудесата не са доказателство за истината. Истината е нещо отделно, което не зависи от доказателства и чудеса. Когато предсказаните събития започват да се случват, ние трябва да влезем в ролята на неверниците, на съмняващите се, на критиците, които поставят убеждението по-горе от чудото. Вярващият човек не бива да бъде лековерен. Той трябва да държи една здравословна доза съмнение в себе си. Трябва добре да познава Божието слово и когато види нещо, противоречащо на него, да разбере бързо, че това е измама.

Фактът, че възкръсналият Христос се явяваше само на Своите приятели, на ония, които щяха да повярват в Него, защото искаха да повярват, ясно говори, че Господ помага на ония, които Го любят, а не на скептиците, които искат доказателства и факти и след като им се дадат, пак ще си правят каквото си знаят. В случая с Тома има един детайл, който е многозначителен. Исус каза: „Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали” (Йн.20:29). Значи, Тома все пак повярва. Как е повярвал, друг въпрос, но той беше вярващ, а не виждащ и не пипащ. Той продължи да вярва и след като видя възкръсналия. „Не бъде невярващ, а вярващ”, каза му Исус. И след видяното Тома трябваше да бъде вярващ. Не пипащ, не виждащ, а вярващ.

Чудото няма да замени вярата. Нещо повече, не бива да я заменя, защото тогава ако дойде някой друг и ни покаже чудо, ще тръгнем след него. Някой ще каже, че не всеки може да прави чудеса. Така е. Но има един, който може да ги прави и той ни стига. Ако го последваме, той ще ни отведе там, където не бива да отиваме – в ада.

От тези мисли се поражда въпросът що е чудо и как да реагираме, когато го видим. Явно чудото може да бъде и опасно, съблазнително, погубително. Словото ни предупреждава за това. То ни учи да обичаме Бога и да вършим волята Му, а не да чакаме чудеса. Опасно е влечението на вярващите към чудесата! Забелязваме тази тенденция и тя е тревожна. Някой водач бива признаван само ако върши чудеса. Ако не върши, не го имат за нищо. Той може да говори мъдро, задълбочено, вярно, библейски, но какво от това? Важен е оня, дето лекува сакати, гони духове, отваря очи на слепи. Вярно е, че и в Словото има нещо подобно. Когато Йоан Кръстител изпрати учениците си при Христос, за да Го попитат Той ли е очакваният Месия, Исус доказа това, като извърши много чудеса пред очите им (Мат.11:2-6). Пратениците сигурно се шашнаха от тия велики дела и не им остана и капка съмнение. Тогава Господ Исус каза: „Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени”, но добави: „и на сиромасите се проповядва благовестието” (5). Господ Исус никога не забравяше да добави благовестието към чудесата. Нещо, което Сатана винаги забравя и по това можем да разпознаем неговата намеса. Тук не е за пропускане и социалният елемент: Спасителят помагаше на хората от дъното – на бедни, на болни, на прокажени, които бяха изолирани някъде и чакаха да умрат. На сиромасите се благовестваше. На сиромасите. Кой се грижи за сиромасите? Големите чудотворци работят с богатите и силните, а за сиромасите не ги е еня. Тяхната цел е да правят кариера, да печелят авторитет и влияние, а не да се занимават с разни просяци.

И тъй, какво е чудо? То е нарушение на естествените закономерности. Чудо е слепият да оздравее, без да бъде опериран. Чудо е мъртвият да възкръсне. Чудо е прокаженият да бъде очистен. За това няма обяснение. То противоречи на опита, на здравия разум.

Дали е така? Дали чудото не е просто нещо, което в дадения момент е необяснимо, но след време става ясно, че то е нещо нормално? Нека си помислим само за момент как би се почувствал един човек отпреди 200-300 години, ако му се удаде да дойде за малко в днешния свят. Той би помислил, че е попаднал сред някакви божества. Един телевизор, на който се появяват движещи се фигури, би го хвърлил в удивление. Една кола, движеща се със сто километра, би го накарала да му настръхнат косите. Един огромен самолет, стотици тонове метал, издигащ се с грохот в небето, би го смаял. И колко още други неща има, които хората някога не са си помисляли, че са възможни, ще види той! А ние сме свикнали с тях. Те не ни впечатляват. Ако човекът от миналото види как един възрастен господин, ослепял поради едно просто перде на очите, отива и бива опериран набързо с лазер и проглежда, ще си помисли, че лекарите са богове. А те не са. Те използват постиженията на технологията. Същото бихме изпитали ние, ако можем да надникнем в бъдещето, след 200-300 години (то е много съмнително ще го има ли дотогава човечеството при това лудо самоубийство, което вършим постоянно, но както и да е).

Христовите чудеса не бяха от тоя вид. Те си остават и до днес необясними и невъзможни за повтаряне. Но е възможно нещо да ни изглежда чудо просто защото е непонятно от гледна точка на съвременното познание и ние трябва да имаме предвид този фактор. Ако Антихрист се опита да ни смайва с технически чудеса, не бива да се хващаме. Техниката си е техника, вярата си е вяра. Техниката може да облекчи живота ни, но не и да спаси душите ни.

Всичко за мен

Моята снимка
Млад човек,който обича да общува с другите хора,обича истинското приятелство.Най-добрият ми приятел се казва Исус Христос и Той е причината за всичко добро в моят живот.Той ми помага всеки ден да бъда близо до Него,и да помагам на тези,които Той обича. Обичам да се грижа за деца,и харесвам да съм от полза на приятелите ми около мен.

Търсене в този блог

Последователи

Етикети

Моят списък с блогове