Свидетелство за Божието царство, ада и завръщането на Христос - от Анжелика Замбрано, която е била мъртва за 23 часа
Едно младо момиче от Еквадор на име Анжелика, умряло. В продължение на 23 часа тя била в рая и ада и също така видяла повторното завръщане на Христос. Станала свидетел на това, как Исус плачел, когато гледал тълпите от изгубени души; един свят, който Го бил отхвърлил; църква, по-голямата част от която не е готова да Го посрещне; хора, които са спрели да свидетелстват на изгубените; индустрия, която бълва развлечения от всякакъв вид и която примамвала дори и деца в лапите на сатана. Анжелика видяла как много от идолите на съвременната ни култура се мъчели в преизподнята – известни певци, артисти, шоумени... дори и папата. На нея й бил показан и рая – небесното царство, което било чудно приготвено и готово, невъобразимо славно място, където злото не съществува. Исус Христос се завръща само за Своите святи служители – хората, които са осветили себе си. Много от Божиите деца няма да бъдат готови за този ден, но ще бъдат оставени в света, който скоро ще бъде унищожен.
Максима (майката): Казвам се Максима Замбрано Мора. Посещаваме църквата „Каса де орасион” в Ел Емпалме. Постехме 15 дни, като викахме към Бога. Дъщеря ми Анжелика също се присъедини към нас. По време на 15-дневния пост погледнах отвъд естественото – нещо, което не беше ми се случвало преди. Постехме и се молехме не само в църквата, но и в къщи, като очаквахме Бог да ни проговори. Господ ни окуражи. Бяхме доста изкушавани. Много пъти бяхме на ръба да се поддадем на изкушението, но Бог беше с нас и ни помагаше. Той ни посочи Еремия 33:3, „Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш”. Оказа се, че дъщеря ми се беше молила настойчво точно за това, въпреки че в момента аз все още не го знаех.
Анжелика (дъщерята): Казвам се Анжелика Елизабет Замбрано Мора. На 18 години съм и уча в „Колегио Хосе Мария Велазо Ибара” в Ел Кантон, Ел Емпалме, Еквадор. За първи път приех Исус, когато бях на 12, но после си казах: „Никoй от приятелите ми не е евангелист. Чувствам се странно сред тях”. Така че, аз се отвърнах от Бога и заживях уасно лош живот. Но Бог ме изтръгна от този начин на живот. На 15-я си рожден ден аз се помирих с Него, въпреки че все още имах колебания. Библията казва: „Понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:8) и аз бях точно такава. Баща ми казваше: „Не ти е от полза да харесваш това. Изглежда ужасно. Не е правилно.” Обаче аз му отвръщах: „Това съм си аз и така ми харесва. Не искам никoй да ми казва как да се държа, как да се обличам и какво да правя.” Тогава баща ми отговаряше със следните думи: „Бог все още не Си е свършил работата с теб. Той ще те промени.”
Когато станах на 17, аз се приближих до Бога. На 28 април застанах пред Него и Му казах: „Господи, чувствам се ужасно. Знам, че съм грешница.” Просто Му казах как се чувствам. „Боже, прости ми. Искам да запишеш името ми в Книгата на живота и да ме приемеш за Свое дете.” Покаях се и Му дадох живота си. Казах му: „Господи, искам да ме промениш. Искам да бъда различна.” Виках с цялото си сърце Бог да ме промени. Но времето си минаваше, а аз не чувствах да е настъпила промяна в мен. Единственото, което се промени, беше, че почнах да ходя на църква, да чета Библията и да се моля. И към момента това беше единствената видима промяна в живота ми.
През август ме поканиха да взема участие в 15-дневен пост. Реших да се присъединя, но преди това казах: „Господи, през времето на този пост искам да работиш с мен.” По време на поста Бог говори почти на всички, освен на мен. Чувствах се така, сякаш Той не ме беше забелязал и това нарани чувствата ми. Молех се: „Господи, няма ли да работиш с мен?” Плачех и продължавах да се моля: „Боже, ти изобщо обичаш ли ме? Тук ли си?
С мен ли си? Защо не ми говориш, както говориш на другите? Ти им казваш толкова много неща, даже пророческо слово им даваш, а на мен – нищо.” Помолих Го да ми даде знак (потвърждение), че е с мене и Той го направи чрез Еремия 33:3, „Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.”
Казах: „Господи, ти ли ми проговори току-що?”, защото чух Неговия глас и в същото време видях пред себе си изписани думите от Еремия 33:3. Попитах: „Боже, това за мен ли се отнася?" Запазих тези думи в себе си, като в същото време всички свидетелстваха
какво им е казал Бог и какво бяха видели. Но аз пазех тайна и само размишлявах върху тези думи – „Извикай към Мене” означава „моли се”, обаче какво ли значи „велики и тайни неща”? Така че Му казах: „Господи, искам да ми покажеш рая, но не ми показвай ада, защото съм чувала, че той е ужасно място.” Но после се помолих с цялото си сърце: „Боже, ако е волята Ти да ми покажеш каквото и да било, направи го, но първо ме промени. Искам да се променя.”
Когато постът приключи, ние се изправихме пред изпитания и трудности. Понякога се чувствах много слаба, за да продължа да ходя с Господа, но Той ми даде сила. Започнах да чувам Неговия глас и да Го опознавам по-добре. Станахме добри приятели. Бог е нашият най-добър Приятел – Святият Дух. Казах Му: „Господи, ти си най-добрият ми Приятел. Искам да Те опозная по-добре.” И така, споделях всички мои мисли с Него.
Молих се през целия август. После, през ноември, един Божий служител дойде у дома и каза: „Бог да те благослови!” Отговорих: „Амин”. Той продължи: „Аз съм тук, за да ти предам едно послание от Бога. Ти трябва да се приготвиш, защото Той ще ти покаже велики и тайни неща, които не знаеш. Ще ти покаже рая и ада, защото ти си поискала това, според словото в Еремия 33:3”. Казах му: „Ти откъде знаеш? С никой не съм споделяла това”, а служителят отговори: „Богът, на когото служиш и когото хвалиш, е същият, когото и аз славя. Той ми го каза.” Започнахме да се молим заедно с някои сестри от църквата и членове на семейството ми. В момента, в който започнахме да се молих, видях небесата да се отварят и казах: „Виждам небето да се отваря и два ангела, които слизат!” Мъжът каза: „Попитай ги защо са дошли".
Те бяха високи и красиви, с прекрасни криле. Бяха огромни и искряха. Сякаш бяха прозрачни... Блестяха като злато. Бяха обути в кристални сандали и облечени с святи одежди. Попитах ги: „Защо сте дошли?" Те се усмихнаха и отговориха: „Дойдохме, за да изпълним едно поръчение... Тук сме, защото ти трябва да посетиш ада и рая. И няма да си тръгнем, докато това не се изпълни.” Отговорих им: „Добре, но аз искам да видя само рая. Предпочитам да не ходя в ада.” Те се усмихнаха. Останаха на местата си, но не казаха и дума повече. Дори и след като свършихме да се молим, аз все още можех да ги видя.
Започнах да виждам и Святия Дух, който е моят най-добър Приятел. Той е свят! Той е всезнаещ! Той е вездесъщ! Можех да го видя – прозрачен, но в същото време блестящ, сияен образ... Усмихващ се... С любящ поглед! Трудно ми е да го опиша, защото е по-красив от ангелите! Те са красиви по свой начин, но Святият Дух е много по-красив от тях! Можех да чуя гласа Му, изпълнен с любов и нежност. Трудно ми е да опиша Неговия глас – глас като от шум от мълния, но който в същото време казва: „Аз Съм с теб”. Затова аз ще се стремя да вървя с Бога, дори и когато съм заобиколена от изпитания. Казах: „Да бъде волята Ти, Боже”.
Продължавах да виждам ангелите в училище, дори и в класната ми стая. Бях толкова радостна и щастлива, че можех да ги виждам! Божият служител, който ме посети в къщи каза да се подготвя, защото щях да видя ада и рая. Но той също ми каза нещо, което беше много трудно за възприемане: „Ти ще умреш.” Никак не ми беше лесно да приема тези думи. „Как така ще умра? Аз съм много млада!” Но той отговори: „Не се тревожи за нищо. Всичко, което Бог върши, е съвършено. Той ще ти върне живота обратно, за да свидетелстваш за ада и рая. Бог иска всички да знаят, че те саществуват.” Казах: „Амин. Но как ще умра? Кола ли ще ме блъсне?” Най-различни мисли нахлуваха в главата ми, но Бог ми каза да не се тревожя за нищо, защото всичко е под контрол. Отговорих: „Благодаря ти, Господи!”
На 6 ноември, когато се върнах от училище, ангелите все още бяха с мене. Дори и докато славех Бога. Те не разговаряха с мен. Само казваха „Свят, свят, свят. Алелуя”, отдавайки слава, чест и хвалейки нашия Небесен Баща. Святят Дух също беше с ангелите и аз се радвах много. Някои хора смятат, че Евангелието е скучно, но това е огромна лъжа, идваща от дявола, целяща да държи настрана тези, които търсят Божието присъствие. И аз мислех по същия начин, но след като срещнах Бога и Святия Дух, разбрах, че Евангелието не е никак досадно. То е най-хубавото преживяване, което някой може да има тук, на земята! Можех да виждам, да си играя и дори да разговарям със Святия Дух. Ангелите обаче, не ми говореха. Те славеха Бога.
Казвах: „Святи Душе, ела с мен, да направя това или онова” и Той идваше. Можех да Го видя и да Го усетя ясно. Виждах как се изправя и дори Му приготвих място да седне. Въпреки че много хора не могат да Го видят, Той е тук! Така нашето приятелство продължи. След като веднъж си преживял лични взаимоотношения с Него, няма да искаш да ги прекратиш. Няма начин да разруша тази връзка. Когато се замисля от къде ме измъкна Той, каква бях преди, толкова съм Му благодарна за Неговата милост, за всичката Му любов към човечеството и към мен!
На 7 ноември, когато се връщах в къщи, чух глас: „Приготви се, защото днес ще умреш!” Знаех, че това беше Святият Дух, защото Го виждах. Пренебрегнах гласа Му и казах: „Но аз не искам да умра днес,” а Той повтори: „Приготви се, защото ще умреш днес!” Този път Той го каза по-високо и с власт. Отговорих: „Господи, знам, че Ти ми говориш. просто искам да ми потвърдиш и след това прави с мен, каквото смяташ за правилно. Ще извърша всичко, което поискаш. Ще се предам на Теб, дори и да ме е страх, защото знам, че Ти си с мене и че си реален.”
Помолих се така: „Нека този човек, когото ти използва първия път, да ми донесе послание от Тебе. Нека той да отиде у дома, преди аз да съм се прибрала и нека ми каже, че днес ще умра.” Бог знае нашето минало, настояще и бъдеще. Той е знаел какво
ще поискам от Него, така че когато се прибрах в къщи, Божият служител беше вече там.
Максима: Ние бяхме в кухнята, когато дъщеря ми се прибра вкъщи. След като видя Божия слуга, Анжелика каза: „Бог да те благослови." Мъжът отвърна: „Бог да те благослови. Готова ли си? Днес е денят, в който Господ ще те вземе, в 16 часа след обяд.” Анжелика беше в шок поради факта, че бог беше отговорил на молбата й.
Анжелика: Когато чух тези думи, казах: Амин... Но аз не искам да умра. Не мога да умра точно сега! Не, Господи, много ме е страх. Страх ме е. Ужасена съм...” Божият служител отговори: „Нека се помолим в името на Исуса, страхът да си отиде от теб точно сега!” Казах Амин и се помолихме. Скоро страхът ме напусна и една невероятна радост ме заля. Мислейки си, че смъртта е най-хубавото нещо, което може да ми случи, започнах да се радвам и смея, и всички ме гледаха учудено. Те забелязаха как от печално настроението ми се промени във весело! Усмихвах се, подскачах и пеех.
Максима: Дъщеря ми мигновено почувства радост в сърцето си и започна да се храни. Тя си хапна от всичко по малко и каза: „Ако не се върна... Е, поне се нахраних.”
Анжелика: Всички започнаха да се смеят и ме питаха: „Защо се радваш толкова, вместо да тъжиш? Толкова си радостна и весела!” Аз им отвръщах: „Как няма да съм? Отивам да видя Господа, ще бъда с Него, но не зная, дали ще се върна. Затова искам да раздам всичко, което имам.” Всички ме изгледаха втрещено и казаха: „Искаш да раздадеш всичко, което притежаваш ли?” Майка ми ме гледаше с широко отворени от почуда очи.
Максима: Дъщеря ми започна да раздава всички свои вещи, абсолютно всички! Сестрите от църквата бяха също у нас и тя даде по нещо на всяка от тях. Попитах я защо го прави. Анжелика отговори: „Ако се върна, те може да ми върнат нещата, а ако не, ще ги задържат.”
Анжелика: Представям си колко тъжно й е станало на майка ми, когато казах това. но пък аз бях толкова щастлива, че започнах да раздавам всичко, което имах – дрехи, обувки, дори и леглото, джи-ес-ем-а си, всичко... но при едно условие – ако се върна, те ще трябва да ми върнат всичко! Всички започнаха да се смеят.
Максима: Тя беше непоколебима, но като нейна майка, на мен ми беше изключително тежко и тъжно. Не ми беше лесно. Чудех се: „Господи, когато настъпи моментът, как ще умре тя?” Не разбирах. Те започнаха да се молят, а аз подреждах нещо из къщи. Казаха ми да отида да се моля с тях, но аз отвърнах: „Вие продължавайте. Ще се присъединя към вас след малко. Нека свърша първо това.”
Анжелика: Всички ме наблюдаваха, докато се молехме. Казах: „Господи, искам да върша волята Ти. Ти не си човек, та да лъжеш или да се откажеш от думите Си. Зная, че си реален. Ако няма на мига да изпълня това, което искаш, по-добре направо ме порибери при Себе Си, но ако ще върша волята Ти, върни ме обратно. И моля Те, помогни ми да казвам истината, подготви ме, научи ме да проповядвам и да призовавам хората да се покаят.” Това беше най-кратката молитва, която съм казвала. Споделих я с Божия служител и добавих: „Не казвай на майка ми, какво поисках от Господ.” „Няма”, каза той. „Но в момента, в който Бог те прибере, ще й кажа.” Продължихме да се молим, като се събрахме в кръг.
Максима: В 15:30 Бог Каза на служителя Си да помаже дъщеря ми. Някои от нас влязоха в стаята и и я помазаха. Той ни даде две минути, за да я помажем цялата – от косата... цялото й тяло.
СМЪРТТА
Анжелика: Майка ми и една друга сестра от църквата, Фатима Аварете, ме помазаха с масло, но докато го правеха, аз почувствах сякаш нещо ме покриваше... като стъкло, което ме обграждаше. Трудно е да се опише. Сякаш ме покриваха с доспехи. Не можех да си обясня как, но бях покрита. След като ме помазаха, те се опитаха да ме докоснат, но не успяха.
Максима: Докато се молехме над Анжелика, аз се опитах да положа ръце върху нея, но не можех да я пипна. Тя беше покрита с нещо. Странно, но никoй не можжеше да я докосне! Покритието започваше от главата й до самите й крака, с дебелина 30 см. Това ме шокира най-много! Преди съм полага ръце на хора, служейки на Бога, но такова нещо не ми се беше случвало. Казах: „Нещо става” и започнах да се моля и да славя Бога. Изведнъж ме обвзе радост! Тъгата и болката, които имах в съцето, си бяха отишли и аз се чувствах радостна и щастлива. Продължихме да се молим и в 16 часа дъщеря ми падна на пода!
Анжелика: Докато се молеха, аз започнах да си поемам въздух все по-трудно. Не можех да дишам. Почувствах болка в гръдния кош и сърцето си. Кръвта ми сякаш спря и ужасна болка обхвана тялото ми. Единственото, което можех да кажа беше: „Господи, дай ми сила... Боже, дай ми сила", защото чувствах, че не мога да продължа да се държа. Нямах сили. Малкото сила, която ми беше останала, ме напускаше. Когато погледнах към небето, в духовния свят, не с физическите си очи, аз видях небесата да се отварят. Видях ангели, не два или десетина, а милиони, които се събираха. По средата на милионите ангели аз видях светлина – 10.000 пъти по-ярка от тази на слънцето. Казах: „Господи, ти идваш!”
Максима: Когато Анжелика падна на пода, ние се опитахме да я изправим, но тя не можеше да стои на краката си. Вече можехме да я докоснем. Тя казваше: „Молете се. Нямам сили. Мамо, няма сили и изпитвам болка!” първо я заболя сърцето. После болката премина в коремната област. Продължавахме да се молим и да умоляваме Бога, но Той взе живота й! Никога преди това не бях виждала някой да умира пред очите ми, а трябваше да гледам как собствената ми дъщеря агонизира! Изобщо не ми беше лесно. Не можех да разбера последните й думи. После тя просто млъкна. Поставих ръка на челото й и едно огледало близо до устата й, за да разбера дали Анжелика все още дишаше. Не дишаше. Просто замря. Пипнах я. Беше все още топла. Нормално. Завих я в чаршаф и след известно време тя започна да изстива, докато стана много студена, а косата й падаше назад, като на умрял човек. Тялото на дъщеря ми стана ледено студено.
Анжелика: Исус слизаше, а аз усещах как тялото ми умира. Докато Господ и ангелите се приближаваха, почувствах, че напускам тялото си. Не бях себе си. Не бях жива, умирах, агонизирах! Когато се строполих на пода, те вече бяха тук. Къщата беше пълна с ангели, а сред тях видях светлина, по-силна от тази на слънцето! Беше много трудно. Чувствах невъобразима болка; духът и душата ми сякаш бяха изтръгнати! Пищях и плачех, докато гледах собственото си тяло на пода. Питах: „Господи, какво се случва? Какво става?” Исках да докосна тялото си, да се върна обратно в него, но като се опитах, сякаш сграбчих въздуха. Не можех да го пипна. Ръката ми минаваше право през него. Никой от хората, които се молеха в стаята, не можеше да ме чуе. Извиках: „Боже, помогни ми!”
Максима: Съпругът ми пристигна, докато се молехме и видя дъщеря ни умряла. Бог ми даде сила в този момент, защото не знаех какво да правя. Сякаш Анжелика беше в кома, но някак си знаех, че тя е добре, защото това, което се случваше, беше Божие дело. Така че казах: „Господи, да бъде волята Ти!”
ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС
Анжелика: В този момент чух гласа на господа – красив, силен като гръм глас, но и изпълнен с любов: „Не бой се, дъще, защото Аз Съм Йехова, твоят Бог и Съм дошъл, за да ти покажа това, което Съм ти обещал. Стани, защото Аз Съм Йехова, който те държи за дясната ръка и ти казва: Не се страхувай, Аз ще ти помогна!” Изведнъж се изправих. Бях коленичила, гледайки тялото си, в което исках да се върна, но не можех. Когато чух гласа Му, страхът ми ме напусна и аз вече не бях уплашена.
Когато започнах да вървя, ангелите ми проправяха път. Блестеше толкова ярка светлина! Бях изпълнена с мир. Когато се огледах, видях красив, висок, изящен, мускулест мъж. Светлината струеше от него. Тя беше толкова ярка, че не можех да видя чертите на лицето Му, но пък виждах красивата Му коса от блестящо злато и белите му одежди с широк златен колан, който опасваше и гърдите Му. На него пишеше „Цар на царете и Господ на господарите!” Погледнах към нозете Му. Те бяха обути в блестящи сандали от лъчисто злато. Исус беше толкова прекрасен! Той протегна ръка към мен. Когато я поех, не се почувствах по начина, по който се чувствах, когато се опитах да докосна тялото си. Моята ръка не мина през Неговата.
Попитах Господа: „Какво става?” , а Той ми отговори: „Ще ти покажа ада, така че като се върнеш на земята, ще кажеш на хората, че адът е реален, че той съществува. Също, ще ти покажа и Моята слава, за да кажеш на людете Ми, да бъдат готови, защото славата Ми е реална и Аз Съм реален.” После добави: „Дъще, не се страхувай!” И аз отговорих: „Господи, искам да видя само рая. Не искам в ада, защото съм чувала, че там е ужасно!” Той каза: „Дъще, Аз ще бъда с тебе! Няма да те изоставя в това място. Искам да ти го покажа, защото мнозина знаят, че ада съществува, но не се страхуват от него. Смятат, че адът е шега, че е някаква закачка; други пък изобщо не знаят за него. Ето защо ще ти го покажа, защото повече са тези, които погиват отколкото онези, които влизат в славата Ми.” Когато Исус каза това, видях сълзи да се стичат по страните Му. Попитах: „Боже, защо плачеш?” Той отвърна: „Защото много са тези, които погиват. Ще ти покажа ада, за да говориш истината, когато се завърнеш на земята и за да не попаднете на това място!”
АДЪТ
Изведнъж, докато Исус говореше, всичко започна да се движи. Земята се разтресе и се разтвори и аз видях една много тъмна и дълбока дупка. Ние бяхме стъпили на нещо като скала, а ангелите ни обкръжаваха. Казах: „Боже, не искам да слизам в това място!” Той отговри: „Дъще, не бой се, защото Аз Съм с теб!” За части от секундата се спуснахме в черната дупка. Опитах се да се огледам наоколо, но беше ужасно тъмно. Успях да видя един огромен кръг и чух милиони гласове. Беше ми много горещо. Чувствах как кожата ми изгаряше.
Попитах: „Господи, какво е това? Не искам да съм тук.” Бог обясни, че това е тунелът, който води към ада. Наоколо се носеше ужасна и отблъскваща миризма, от която ти се повдигаше. Помолих Исус да не ме завежда по-нататък, а Той отговори: „Дъще, необходимо е да дойдеш и да опознаеш мястото.” Крещях: „Ама, защо, Господи,
защо?” и Той каза: „За да кажеш истината на това поколение; човечеството погива; хората са изгубени; много малко влизат в царството Ми.” Казвайки това, Исус започна да плаче. Неговите думи ме укрепиха и окуражиха и аз продължих да вървя.
Стигнахме до края на тунела. Когато погледнах надолу, видях бездна с огнени пламъци. Господ каза: „Дъще, вземи това.” Той ми подаде една голяма папка с листа за писане. „Вземи и този молив, за да запишеш всичко, което ще ти покажа и всичко, което видиш, чуеш и преживееш.” Отговорих: „Добре, ще го направя, но аз вече видях толкова много. Виждам как души се мъчат в тези безмерни пламъци.”
Максима: Времето минаваше, а дъщеря ми все още лежеше, без да мърда. „Какво става, Боже?” Сълзи се стичаха по лицето й, но когато ги избърсвах, те рукваха отново. Сложих огледало до устата й, за да видя дали Анжелика дишаше, но – нищо. Проверихме пулса й – нищо. Поставихме ръце на стомаха й – пак нищо. Божият служител каза: „Мястото, където тя се намира в момента, не е място на радост, а на мъчения.”
Анжелика: Казах на Исус: „Ще свидетелствам, че адът е реален и че съществува, но ме изведи от тук веднага!” Той каза: „Дъще, ние дори не сме и влезли в него, а вече искаш да те изведа от тук!” „О, Господи, изведи ме от тук!” Започнахме да потъваме в бездната. Аз пищях и плачех: „Боже, не, не, не, не – не искам да ходя там!”, а Той отговаряше: „Ти трябва да го видиш.”
Видях най-различни демони – и малки, и големи. Те тичаха много бързо и носеха нещо в ръцете си. „Господи, защо бягат така и какво носят?” Той отговори: „Те тичат толкова бързо, защото знаят, че не им остава много време. Времето за унищожението на човечеството е кратко. В ръцете си носят стрели за поразяване на хората. На всеки демон му е дадено някакво име и според името, което му е дадано, той носи и стрели, за да унищожи личността и да я доведе в ада. Целта на демона е да унищожи човека и да го доведе в това ужасно място.” Виждах как демоните бързаха и се отправяха към земята. Исус ми каза: „Те отиват в света, за да доведат и захвърлят хора в ада." Докато говореше, Той плачеше. Плачеше толкова много! Плачеше за човечеството през цялото време. Аз също плачех.
Максима: Дъщеря ми беше мъртва за цели 23 часа, но аз не уведомих властите. Молех се: „Господи, ще чакам 24 часа. Ако не се върне до 24 часа, ще извикам доктор.” Но Бог я върна, преди да изтекат 24 часа.
Анжелика: Бог ме попита: „Готова ли си да видиш това, което ще ти покажа?” Отговорих: „Да, господи”. Той ме заведе до една клетка, където видях млада жена, измъчвана в пламъците. Забелязах, че на клетката имаше някакъв номер, въпреки че не разбирах числата. Те сякаш бяха написани наобратно. На друга клетка имаше огромна метална плоча и младият мъж, който беше в нея, имаше изписано на челото си числото „666”. На кожата му беше залепена голяма метална плоча. Червеите, които го ядяха, не можеха да я повредят; нито пък пламъците – да я стопят. Той крещеше: „Господи, смили се за мене. Изведи ме от това място. Прости ми.” Исус отговори: „Твърде късно е, твърде късно. Давал съм ти толкова възможности, но ти не се покая.”
Попитах Исус: „Господи, той защо е тук?” Тогава го разпознах. На земята младият човек е познавал Божието Слово, но отведнъж се е откъснал от Бога, предпочитайки алкохола и наркотиците. Тръгнал по грешния път, вместо да следва примера на Исус. Господ го предупреждавал много пъти, какво би могло да му се случи. „Дъще, той е на това
място, защото всеки който отхвърля Словото Ми, вече е осъден – Словото, което Аз Съм изрекъл, ще го осъди в последния ден” (Йоан 12:48). Исус заплака. Плачът на Христос е по-различен от нашия. Той плаче и стене с дълбока болка в сърцето си.
„Не създадох ада за човеците”, каза Той и аз Го запитах: „Защо тогава има толкова много хора тук?” Исус отговори: „Дъще, Аз създадох ада за сатана и неговите ангели, които са демоните (Матей 25:41), но поради греха и липсата на покаяние, човечеството свършва тук. Повече са тези, които погиват, отколкото онези, които влизат в славата ми (Матей 7:14)”. Той продължаваше да плаче. И аз изпитвах болка, когато Го виждах как ридае.
„Дъще, Аз дадох живота Си за човеците, за да не погинат и да не свършат на това място. Дадох живота си от любов и милост, за да се покае човечеството и да влезе в небесното царство.” Исус изстена като някой, който вече не можеше да издържа на болката. Ето колко много Го болеше, когато гледаше хората, страдащи в ада.
Знаейки, че Бог е до мен, аз се чувствах в безопастност. Помислих си: „Ако изоставя Исус, няма да мога да се измъкна от това място”. Попитах Го: „Исусе, а има ли
някои от моите роднини тук?” Той ме погледна, а аз плачех. Каза: „Дъще, Аз Съм с теб.” Толкова бях уплашена! Заведе ме до друга клетка. Никога не бих си и представила, че можех да видя някои от роднините ми там. Видях как тази жена беше измъчвана. Тя беше покрита с червеи, които изяждаха лицето й, а демоните забиваха в тялото й нещо като харпун (копие). Жената викаше: „Не, Господи, имай милост към мене, моля Те, изведи ме от това място само за една минута.” (виж Лука 16:24).
Хората в ада са измъчвани, поради спомените си за това, какво са вършили на земята. Демоните им се подиграват, казвайки: „Хвали и прославяй – това е твоето царство” и хората започват да крещят, защото си спомнят, че са знаели за Бога и са чували Словото Му. Тези, които са знаели за Бога, са измъчвани двойно повече от другите. Господ каза: „Няма друг шанс за хората, които са вече тук; но все още има шанс за онези, които са живи.” Попитах: „Боже, защо моята баба е тук? Не зная дали изобщо Те е познавала. Защо е в ада?" Исус отговори: „Тя не можа да прости... Дъще, на този, който не прости, нито Аз ще му простя.” Отново Го попитах: „Господи, но Ти прощаваш и си милостив.” „Да, но е необходимо да се прощава. Хората тук не са простили на някого. Ето защо толкова много са на това място. Те не простиха. Иди и кажи на човечеството, че
сега е времето да простят, особено Моите люде, защото много от тях все още не са простили. кажи им да се освободят от завистта, сърденето, яда, омразата в сърцата си, защото е настъпило време да простят! Ако за тези, които не са простили, смъртта дойде неочаквано, те ще отидат в ада, защото никoй не може да си купи живот!”
Видях как прабаба ми беше погълната от огъня и крещейки „Ааааа", тя започна да хули и проклина Божието име; всеки, който е в ада, сквернослови Божието име. Докато напускахме мястото, където беше прабаба ми, аз видях, че адът е пълен с измъчвани души. Много хора протягаха ръце към Исуса, молейки Го да им помогне и да ги изведе от това страшно място, но Той не можеше да направи нищо повече за тях и те започваха да Го хулят. Исус заплака и каза: „Боли ме, когато ги слушам. Дълбоко страдам, когато ги виждам тук, защото не мога да направя нищо повече за тях. Това, което искам да ти кажа е, че все още има шанс за тези, които са на земята, за тези, които все още са живи, които все още не са умрели; те все още имат време да се покаят!"
Бог ми каза, че има много известни хора в ада, а също и мнозина, които приживе са знаели за Бога. Той каза: „Ще ти покажа друга част от огнената пещ.” Пристигнахме на място, където една жена беше заобиколена от огнена пламъци. Тя беше в огромни
мъки и пищеше, умоляваики Бога за милост. Исус посочи към нея и ми каза: „Дъще, заобиколената с пламъци жена, която виждаш, е Селена.” Докато се приближавахме към нея, тя започна да вика: „Божееее, имай милост към мене! Прости ми и ме изведи от това място!” Но Бог отговори: „Твърде късно е, твърде късно! Не можеш да се покаеш сега!”
Селена ме погледна и каза: „Моля те, умолявам те, иди и кажи на хората за тук. Говори и не млъквай! Иди и им кажи да не идват на това място; кажи им да не слушат моите песни и да не ги пеят.” (І Йоан 2:15). Аз я попитах: „Защо искаш да им кажа това?” „Защото всеки път, когато хората слушат и пеят моите песни, аз съм измъчвана още повече, а и тези, които пеят и слушат моите песни, ще дойдат тук. Моля те, иди им кажи, да не идват на това място! Кажи им, че адът е реален!" Тя започна да пищи, а демоните от разстояние почнаха да мятат копия по тялото й. Селена викаше: „Помогни ми, Боже, имай милост към мене!” Но Господ тъжно отговаряше: „Твърде късно е!”
Обходих с поглед цялото място. Беше пълно с певци и артисти, които са умрели. Всичко, което те правеха, беше, да пеят. Не спираха да пеят. Бог ми обясни: „Дъще, хората, които са тук, продължават да правят това, което са вършили на земята, ако не се покаят.”
Докато наблюдавах мястото, забелязах, че много демони изсипват нещо, подобно на дъжд. Помислих, че вали, но хората в пламъците бяагаха от дъжда и пищяха: „Не, Исусе, не! Не може да бъде...”, а демоните се смееха и им казваха: „Хвалете и прославяйте, защото това е вашето царство за вечността!” Видях как пламъците се усилиха и как червеите, пълзящи по хората, станаха още повече. Нямаше вода! Това беше сяра, която усилваше пламъците на огъня и страданията на хората. Попитах исус: „Господи, какво става? Какво е това?” Той отговори: „Това е наградата на всеки, който не се е покаял.” (виж Псалм 11:6).
После Исус ме заведе на място, където се намираше един много известен човек. До този момент, аз бях живяла като колеблива млада християнка. Мислех си, че всеки, който умре, отива на небето; че тези, които отслужваха литургии също отиваха на небето,
но грешах. Когато папа Йоан Павел 2 умря, моите приятели и роднините ми казваха, че той е в рая. Всички телевизонни станции и медии казваха: „Папа Йоан Павел Втори умря. Нека почива в мир. Той сега се радва с Гопода и с ангелите на небето.” И аз им вярвах. Но явно съм се залъгвала, защото го видях в ада, мъчейки се в огнените пламъци. погледнах го право в лицето – наистина беше Папа Йоан Павел Втори! Исус ми каза: „Дъще, този, мъж, когото виджаш тук, е папа Йоан Павел Втори. Да, той е в ада, измъчван е, защото не се покая!” Попитах: „Защо е тук, господи? Та, той проповядва в църквата!” Исус отговори: „Никoй блудник, никoй идолопоклонник, никой, който е алчен или лъже, няма да наследи царството Ми!” (виж Ефесяни 5:5).
„Да, знам, че е така, но искам да знам защо той е тук. Та, той проповядваше пред стотици.” „Да, може да е казал много неща, но никога не каза истината такава, каквато е. Не каза истината, въпреки че я знаеше. И въпреки, че я знаеше, той предпочете парите пред проповядване Словото на спасението. Той не казваше истината; не казваше, че адът е реален и че небето съществува. Затова сега е тук.” Когато погледнах към него, видях, че една змия с шипове по нея се беше обвила около врата му. Той се опитваше да я махне. Помолих Исус: „Помогни му, Господи!” Мъжът викаше неистово: „Помогни ми, Господи, имай милост към мен; прости ми! Покайвам се! Искам да се върна на земята; искам да се върна, за да се покая!" Исус го погледна и каза: „Ти знаеше много добре. Знаеше, че това място съществува. Твърде късно е... Няма друга възможност за тебе!"
Бог каза: „Виж, дъще. Ще ти покажа живота на този човек.” Исус ми показа огромен екран, на който видях как този човек отслужваше литургии много пъти пред маси от хора. Хората, които присъстваха там, бяха идолопоклонници. Исус каза:
„Виж, дъще, колко много идолопоклонници има на това място. Идолопоклонството няма да спаси никого. Аз Съм единственият, който може да спаси. Няма друг, който да може спаси погиващите. Обичам грешниците, но мразя греха. Иди и кажи на човечеството, че ги обичам и че искам те да дойдат при Мен."
Докато Бог говореше, аз видях как този човек получи много монети и банкноти; пари, които можеше да запази за себе си. Имаше ужасно много пари; видях го да седи на престол, но също можех да видя и отвъд това. Истина е, че тези мъже нямат право да сключват брак, но аз ви уверявам, не си го измислям, Господ ми го показа, че те там спят с монахини, с много жени (сестра Шарлот споделя: http://www.youtube.com/watch?v=-Q_aj8YPaKE). Бог ми показа, как тези мъже живеят в блудство. Словото учи, че никой, който живее в блудство, няма да наследи Божието царство. Докато гледах всичко това, Исус ми каза: „Всичко, което ти показвам, продължава да се случва. Начинът, по който той е живял, е начин на живот на много хора; това се случва с много свещеници и папи.” После добави: „Иди и кажи на човечеството, че е време да се обърне към Мен.”
Бог ми показа едно място, където всички хора вървяха към ада. Попитах: „Господи, как така те вървят към ада?” „Ще ти покажа”. Показа ми един тунел, през който вървяха много хора. Те бяха оковани във вериги от главата до петите. Бяха облечени в черно и носеха товар на гърба си. Исус каза: „Виж ги! Тези, които виждаш тук, все още не Ме
познават. Товарът, който носят на гърба си, е грехът, но иди и им кажи да дадат товара си на Мене и Аз ще им дам покой, ще им простя всички грехове. Иди и кажи на тези хора да дойдат при Мен, защото Аз ги очаквам с отворени обятия, но също им кажи, че те вървят към ада.”
Докато наблюдавах, как хората вървяха към това лошо място, аз казах: „Господи, онзи там е братовчед ми. Да, този млад мъж е братовчед ми, а и това младо момиче, тя също ми е братовчедка. Семейството ми пътува към ада!” Исус отговори: „Те са се запътили насам, но ти иди им кажи, че вървят към ада. Иди им кажи, че Аз Съм те избрал за
Мой воин, Мой страж, което означава, че ти ще говориш истината. Ти трябва да им кажеш какво ти показах. Ако не говориш за видяното тук и нещо се случи с този човек, кръвта му ще бъде върху тебе, но ако отидеш при него и направиш това, което ти казвам, после този човек ще отговаря пред Мене. Ако той/тя не се покае, отговорността,
с която беше натоварена, ще се вдигне от тебе. Тази личност ще отговаря пред Мене и кръвта му няма да бъде върху теб. (Езекил 3:18).
Исус ми каза, че много известни и важни хора са на път за ада. Например, Майкъл Джексън. Той беше известен по целия свят, но беше сатанист. Много хора не приемат това, но то е истина. Той сключи завет със сатана, споразумя се с дявола за слава и привличане на много фенове. Начинът, по който стъпваше, докато танцуваше, е начинът, по който ходят демоните в ада, докато измъчват хората. Те се плъзгат назад, не се движат напред, като крещят в същото време, наслаждавайки се на мъките, които причиняват. Казвам ви – Майкъл Джексън е в ада! Бог ми го показа, след като
вече беше мъртъв. Видях го да се мъчи в пламъците. Извиках към Исуса: „Защо?” Не ми беше лесно да гледам, как този човек беше измъчван и как крещеше. Всеки, който слуша или пее неговите песни, или просто му е фен – предупреждавам ви – сатана ви улавя в мрежата си, за да можете да свършите в ада! Точно сега, отречете се в името на Исус!
Господ исус иска да ви освободи, за да не погинете!
Исус ми каза: „Има много хора, които Ме познават, но те вървят към това място!” Аз запитах: „Как така хора, които те познават, свършват в ада?” Той отговори: „Това са тези, които са напуснали пътя Ми и имат двойствен начин на живот.” Започна да ми показва хората, които вървяха към ада. Те бяха оковани във вериги от главата до петите.
Всеки от тях беше облечен в бели дрехи, но те бяха изпокъсани, изпоцапани или пък смачкани. Исус каза: „Виж как людете Ми са се отдалечили от Мен. Искам да ти кажа, че не идвам за тези хора. Идвам за светиите, готовите, без петно, без бръчка, без недостатък... Кажи на тези да се върнат в стария път.” (Ефесяни 5:26-27).
Видях много от моите чичовци и други хора, които се бяха отдалечили от Божия път. „Иди им кажи, че ги чакам; да предадат товара си на Мен и аз ще ги успокоя. Дъще, те вървят насам; иди и кажи на чичовците си и на останалите си роднини, че те са се запътили към ада! Много от тях няма да ти повярват, но Аз Съм твоят верен свидетел. Аз никога няма да те оставя. Дори и да не ти повярват, ти иди им кажи истината, защото Аз Съм с теб. Ще ти покажа и как хората пристигат на това място.”
Отидохме в един тунел, от който огромни тълпи от хора падаха в бездната. Не 1000, не 2000, ами толкова, колкото е пясъкът в морето – безброй. Те падаха с всяка секунда, сякаш хвърляш шепи пясък в бездната. душите падаха много бързо. Исус плачеше. Той каза: „Ето как човечеството погива. Ето как то е загубено за вечността... Дъще, боли Ме, като гледам колко много хора погиват! Демоните също се събират тук.” „Правят си събрания ли?" „Да. Те се събират, за да съставят план, какво биха могли да причинят на човечеството. Провеждат тайни срещи.” Казвайки това, Исус ме заведе в една килия, където имаше дървени маса и столове. Там бяха насядали демоните – най-различни видове. Господ обясни: „В момента планират как да разрушат пасторски семейства, мисионери, евангелисти, и всички, които Ме познават. Искат да ги унищожат. Те имат много стрели.” Демоните се хилеха и се подиграваха, казвайки: „Нека да унищожим човечеството и да го доведем на това място.”
Исус каза: „Иди и им кажи, че Аз Съм с тях. Кажи им да не оставят отворени врати, да не оставят нито едно място за сатана, тъй като той обикаля като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне.” (І Петрово 5:8). Словото казва, че сатана ходи като..., защото единственият истински лъв е лавът от Юда, Исус Христос от Назарет (Откровение 5:5). Исус каза: „Дъще, те искат най-вече да разрушат семействата на пасторите.” „Защо?”, попитах аз. „Защото те са поставени като пастири над много хора, които са овцете на стадото, ръководейки стадото, което Бог им е поверил, а демоните искат хората да се върнат обратно в света; да се обърнат назад и да свършат в ада... Иди и кажи на пасторите да говорят истината. Иди им кажи да проповядват истината и да говорят това, което Аз им казвам и никога да не запазят думите Ми само за себе си.”
Докато си тръгвахме от това място, Исус ми каза: „Искам да ти покажа още нещо... Тук има и деца.” Удивих се: „Деца ли, Господи? Тук?! Словото ти казва: „Оставете децата да дойдат при Мене и не ги спирайте, защото небесното царство принадлежи на такива като тях” (Матей 19:14). Исус отговори: „Това, което каза, е вярно. На тях пренадлежи небесното царство, но детето трябва да дойде при Мен, защото този, който идва при Мен, Аз никак няма да го върна.” (Йоан 6:37). На момента Исус ми показа едно 8-годишно момче, което беше измъчвано в огъня. Момчето плачеше: „Господи, имай милост към мен. Изведи ме от това място, не искам да съм тук!” То плачеше и пищеше. Видях демони около това момче, които приличаха на героите от анимационните филмчета – Бен 10, Покемон, Дорал и т. н. „Господи, защо това дете е тук?” Исус ми показа един голям екран, на който видях живота на детето. Видях как то прекарваше по-голямата част от времето си пред телевизора, гледайки тези анимационни филмчета.
Исус каза: „Тези анимационни филмчета, сапунените опери и филмите, които гледате всеки ден по телевизията, са инструментите на сатана за унищожаване на човечеството. Ето как стана всичко.” Видях как момчето не слушаше и се бунтуваше срещу родителите си. Когато родителите му искаха да разговарят с него, то избягваше присъствието им, хвърляйки и чупейки разни неща, като не им се покоряваше... То умря, понеже го блъсна кола. „От тогава момчето е на това място.” Погледнах момчето, което се мъчеше в пламъците. Исус каза: „Дъще, иди и кажи на родителите да възпитават децата си според както е написано в Словото Ми.” (Притчи 22:6). Божието Слово е истинно. То ни казва да поправяме детето с пръчка, но не винаги, а само когато то не се покорява на родителите си (виж Притчи 22:15).
Господ ми каза нещо, което беше много тъжно и болезнено: „Дъще, тук има много деца, паднали в капана на греха поради аниционните филми и непослушанието си.” Попитах Го: „Господи, защо тези анимационни филмчета са причината децата да свършат тук?” Той обясни: „Защото анимационните герои са демони, които носят бунт, непокорство, горчивина и омраза в сърцата на децата. Други демони влизат в тях, така че тези деца да не могат да вършат добри неща, а лоши. Онова, което децата виждат по телевизията, те искат да го направят в действителност.”
Адът съществува. Той е реален. Дори и децата трябва да вземат решение кого да последват. Отново попитах: „Господи, кажи ми, защо тези деца са тук?” „Веднъж, когато децата са разбрали, че има рай и ад, те трябва да изберат мястото, където искат да прекарат вечността."
Божието царство
Мога да ви разкажа още много неща за ада, но сега искам да ви споделя какво видях в рая. Исус каза: „Дъще, сега ще ти покажа какво Съм приготвил за Моите святи хора.” Напуснахме ада, минавайки през един тунел. Пътувайки през тунела, изведнъж се озовахме на едно място, където имаше светлина. Там нямаше тъмнина, мъчения и пламъци. Исус каза: „Дъще, ще ти покажа Моята слава.” И така, ние влязохме в небесно царство. Скоро се озовахме пред врата, на която с огромни златни букви пишеше: „Добре дошли в небесното царство!” Исус каза: „Дъще, влез, защото Аз Съм Вратата и този, който влиза през Мене, ще влиза и ще излиза, и паша ще намира.” (виж Йоан 10:9).
След като Господ изрече тези думи, вратата се отвори и ние влязохме през нея. Видях ангели да отдават слава и чест, и да възхваляват нашия Небесен Баща! (Откр. 7:11-12). Продължавайки да вървим, ние стигнахме до една маса, на която можех да видя началото, но не и края. (Откр. 19:9). Видях огромен престол и един по-малък. Край тях бяха разположени стотици столове. Между столовете имаше и одежди, а до тях корони. Господ ми каза: „Дъще, короната, която виждаш, е короната на живота!” (Откр. 2:10). Исус каза: „Дъще, всичко това съм приготвил за хората Ми.” Видях, че масата беше покрита с бяла покривка поръбена със злато. Върху нея бяха наредени чинии, златни бокали, плодове... Всичко беше сервирано. Беше толкова красиво! На масата имаше и голям съд с вино за вечерята. Исус каза: „Дъще, всичко е приготвено за пристигането на Моята църква.”
Отидохме на друго място – градина, в която имаше много хора. Всред тях бяха и много известни личности, за които се говори в Библията, но всички те бяха млади. Там беше и младежът, който с голяма кърпа в ръка, игра и танцува, славейки Господа. „Дъще, този млад човек, когото виждаш, е слугата ми Давид.” Той хвалеше нашия Небесен Баща. Друг млад мъж мина край нас и Исус каза: „А този е Йешуа; онзи е Мойсей, а другият е Авраам.” Исус ги наричаше по име. Всички те имаха едно и също изражение на лицето! Исус каза: „Тази жена тук е слугинята ми Мария Магдалена, а другата е Сара.” После добави: „А това е Мария. Същата Мария, която роди Исуса Христа, Който Съм Аз. Дъще, искам да ти кажа, че тя не знае какво се случва на земята. Искам да отидеш и да кажеш на човечеството, на идолопоклонниците и на тези, които величаят идоли, че те няма да наследят Моето царство. но ако се покаят, те ще влязат в небесната Ми обител. Кажи им, че ги обичам; че Мария няма знание за нищо от това, което се случва на земята и че Единственият, Когото трябва да славословят и хвалят Съм Аз. Защото нито Мария, нито свети Георги, нито който и да е друг светец може да ви предложи спасение. Аз Съм единственият, Който може да спасява и извън мене никой, никой, никой не дава спасение!” Той го повтори три пъти – че никой друг, освен Него, не може да спасява. Само Той може да даде спасение на погиващите!
Човечеството е било заблудено, вярвайки в тъй наречените светци, които всъщност не са никакви светци. Това са демони, действащи чрез идол, направен от човешки ръце. Искам да ви уверя, че Бог желае да ви даде най-доброто! Той иска да влезете в небесното царство; да се покаете и да оставите идолопоклонничеството. То няма да ви спаси. Исус Христос от Назарет е Този, Който дарява спасение; Който даде живота Си за вас, за мен и за цялото човечество! Господ има велико послание за хората. Плачейки, Той ми каза: „Моля те, дъще, недей да мълчиш, а иди и им кажи истината, иди и разкажи какво ти показах.”
Видях как Мария славеше Господа. Видях и жени с много красиви, дълги коси. „Господи, колко красив е начинът, по който носят косите си!” „Дъще това, което виждаш е воалът, който Съм дал на жената. Иди и кажи на жените да се грижат за този воал, които Съм им дал.” После ми каза: „Искам да ти покажа нещо много важно.” Погледнах нататък и в далечината видях един искрящ град, град от злато! „Господи, какво е това? Искам да отида там.” Исус каза: „Ще ти покажа. Това, което виждаш, е небесното обиталище, небесните домове, които са приготвени за Моите хора.”
Запътихме се нататък и стигнахме до златен мост. След като преминахме от другата страна, стигнахме до улици от чисто злато. (Откр. 21:21). Всичко беше толкова красиво и блестящо, като искрящо стъкло; беше абсолютно свръхестествено и необяснимо! Видяхме небесните къщи и как хиляди ангели ги строяха. Някои ангели строяха много бързо, други по-бавно, а трети просто си седяха и не строяха. Попитах Исус: „Защо някои от ангелите строят бързо, други бавно, а има и такива, които са спрели да строят?” Господ обясни: „Така работят хората Ми на земята, а работата на ангелите зависи от работата на хората. Моите хора вече не разпространяват Евангелието, не
постят. Те спряха да ходят из улиците и да разпространяват брошури със стихове от Словото ми, които казват истината. Моите хора ги е срам. Иди и им кажи да се върнат в стария си път. Тези ангели, които виждаш, че са спрели да строят, са ангелите на хората, които са се отклонили от Моя път. Дъще, иди и кажи на хората Ми да се върнат в старите пътища.” (Еремия 6:16). Казвайки това, Исус заплака.
Чух как някъде пееха хора. Затова казах на Исус: „Господи, моля Те, заведи ме там, където пеят хората.” Исус ме гледаше. Мога да кажа, че ме гледаше, но аз не виждах лицето Му, а само движенията на лицето Му. Сълзи обливаха одеждите Му. Попитах Го, защо плаче, но Той не ми отговори. После пристигнахме в една градина. Там, между небесните къщи, видях цветя, които се поклащаха. Това трябва да е било пеенето, което чух. Бог ги посочи и каза: „Виж, те Ме възхваляват; те Ме славят, а Моите хора не правят това, което правеха преди. Те спряха да Ми отдават хвала; не Ме славословят вече! Не Ме търсят така, както Ме търсеха преди! Ето защо ти казах да отидеш и да им кажеш да започнат да Ме търсят отново, защото Аз ще дойда, ще дойда, ще дойда само за тези, които Ме търсят в дух и истина; за хора, които са готови; за тези, които са осветили себе си.” Плачейки, Исус каза: „Аз идвам! Аз идвам!” Тогава ми стана ясно защо плачеше. Исус се връщаше, но не за тези, които бяха с разделено сърце (хладки). Той се връща само за онези, които Го търсят с дух и истина.
Тогава Бог ми каза, че е време да се върна на земята. „Господи, не искам да се връщам. Какво искаш да кажеш с това „на земята”? Аз искам да остана с Теб! Ти ме доведе тук и аз няма да мръдна от това място, защото съм с Теб!” „Дъще, необходимо е да се върнеш на земята, за да свидетелстваш, че Моята слава е реална; че това, което ще ти покажа сега, също е истина и че това, което видя, и то е реално! За да може човечеството да дойде при Мен, да се покае и да не погине!” Плачейки, аз паднах в нозете му. Видях рани по тях. „Господи, какви са тези рани?” „Получих ги в деня, в който дадох живота Си за хората.” „Покажи ми и белезите по ръцете Си, Господи. Защо те са все още по ръцете Ти?” „Това са белезите, останали от раните ми.” Попитах Го: „Тези белези ще изчезнат ли някога от ръцете Ти, Господи?” „Ще изчезнат, когато всички светии се съберат тук ... Дъще, а сега трябва да те заведа на земята. Семейството ти и народите те очакват.”
Отказах да се върна, но Той посочи към земята: „Погледни! Тези, които виждаш там, долу са роднините ти, а тялото, което лежи там, е твоето и ти трябва да се върнеш в него. Време е да си вървиш.”
После ме заведе до една красива река, с кристално чиста и бистра вода. „Дъще, влез във водата и се потопи.” Преди да вляза в кристалната река със живата вода, аз бях обзета от невъобразима радост, но след като се потопих и излязох от водата, ликувах! Все още си мислех, че може би няма да се върна в къщи, но Исус ми каза: „Дъще, трябва да отидеш на земята, но преди това ще ти покажа още нещо... Завръщането Ми на земята за Моите свети хора. Ще ти покажа деня на грабването.”
Грабването и голямата скръб
Отидохме до едно място, където имаше огромен екран, на който имаше много хора. Можех да видя целия свят. Тогава видях, как изведнъж хиляди хора изчезнаха. Децата в утробите на бременните жени изчезнаха и те крещяха като луди. Децата по цялата земята също изчезнаха. Много хора тичаха насам-натам панически и крещяха. „Не може да бъде! Не може да бъде! Какво става?”
Видях и тези, които са знаели за Бога, но бяха оставени (Мат. 24:40-41). Те казваха, че Христос се е
завърнал и че това е грабването. Пищяха и искаха да се самоубият, но не можеха. Господ ми каза: „Дъще, през онези дни смъртта ще побегне. Тогава и Святият Дух няма да бъде на земята.” (Откр. 9:6). Ставаха много злополуки, но не видях нито един мъртъв човек. Всички бяха живи, въпреки че бяха ранени. Видях огромни тълпи от хиляди души.
Господ ми каза: „Дъще, виж как ще се случи всичко.” Виждах как хората се щураха от едно място на друго, викайки: „Исус дойде, Исус дойде!” Те умоляваха отчаяно: „Господи, прости ми, прости ми, вземи ме със Себе Си!” Бог тъжно ми каза: „Тогава ще бъде твърде късно. Времето за покаяние е сега... Дъще, иди и кажи на човечеството да Ме потърси, защото по онова време вече хората няма да имат шанс да го направят (Исая 55:6). Ще бъде твърде късно за всички тези, които са останали на земята.” Плачейки Той каза: „Аз ще дойда на света така, както е казано в 1 Солунци 4:16-17, но не всички ще отидат с Господа, а само тези, които вършат Неговата воля (Матей 7:21) и които живеят свято.” Бог ми каза: „Само тези, които са осветили себе си, ще влязат в небесното царство (Евреи 12:14). Никой не знае нито деня, нито часа, когато Аз ще дойда за хората Си, нито дори ангелите. (Матей 24:36).”
На екрана видях, как хората се щураха насам-натам. Медиите и телевизията казваха: „Исус дойде!” Екранът угасна и Исус каза: „Аз ще дойда за святите хора!” Това беше всичко, което Той ми показа, след което ме върна на земята.
Завръщане на земята
Максима: „Когато дъщеря ми се върна, тялото й лежеше на пода. Тя каза само „Мм” и нищо повече. А аз казах: Благодаря Ти, Господи, защото тя си дойде. Всички започнахме на благодарим на Исус. Бавно, малко по малко, тя започна да диша. След около 5 часа Анжелика отвори очи и вече можеше да говори. В началото едва разбирахме какво искаше да каже; не говореше разбираемо. Нямаше сила. Трябваше да спуснем пердетата на прозорците, защото очите й не можеха да понесат светлината. Всички бяхме толкова любопитни и с нетърпение чакахме да ни разкаже какво беше видяла. Но понеже беше изтощена, не можеше да ни каже много. Минаха две седмици, преди да успее да сподели пълното си свидетелство с нас. След всичко, което тя преживя, дойдоха демони, за да я тормозят. Анжелика можеше да ги вижда съвсем ясно, въпреки че те се опитваха да се крият в сенките. Появиха се три дни след нейното завръщане, преди Анжелика да можеше да говори. Тя ги попита, какво искат, а те й отговориха: „Дойдохме, за да сключим договор с теб. Трябва да мълчиш. Не бива да казваш нищо за това, което видя там, долу, в ада. Ако проговориш – ще те убием.”
Тя описа демоните като грозни, големи и дебели. Каза, че няма думи, с които да ги опише, защото били толкова ужасни на глед. Тя ги смъмряше, но те не си отиваха. Когато идваха, те скачаха върху нея и се опитваха да я удушат. Анжелика се бореше с тях, смъмряше ги, но нямаше сили. Веднъж, когато ги смъмри, се появи ярка светлина и тогава те избягаха. Това беше Господ!
Това, през което дъщеря ми премина, не беше никак лесно. Беше й дадено проникновено послание към цялото човечество – да търси Бога! Но ние, хората, си мислим, че това, което вършим, е добро. Младежите, които употребяват алкохол и наркотици, си мислят, че това също е ок, но не е! Едно от най-тежките преживявания, които дъщеря ми е имала в ада, е било, когато е видяла много шоумени там, танцьори, та дори и папа Йоан Павел Втори. Време е да потърсим Бога, да се покаем и да смирим себе си пред Него! Божието Словото е истинно. То казва: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.” (Марк 13:31) Божието Слово ще се изпълни своевременно!
Бог също й е показал тунел, през който много хора са вървели към ада, а мнозина други са вече в ада! Адът е реален! Той съществува! Но дори и сред Божиите люде има такива, които не вярват, че адът е реалност. Много хора не вярват това. Главното послание е, че трябва да търсим Господа не само с устни, но от най-дълбоките места на сърцето си, защото Той идва скоро. Исус каза: „Вече не съм на вратата, Аз Съм извън нея. Идвам много скоро. Моето идване наближава. Моите хора са Ме изоставили и са се върнали към светските неща... Кажи на хората Ми да се върнат в старите си пътища.” Църквата днес трябва да се върне в старите си пътища, които са огъня, с които да търсим Господ! Когато тръбата засвири, трябва да сме готови да посрещнем Господа. Ще бъде ЧУДЕСНО!
Божието настойчиво послание
Анжелика говори пред публика: Господ ми каза: „Дъще, в онези дни Святият Дух няма да е на земята повече. В онези дни Той няма да е на земята повече.” (2 Солунци 2:7). Видях невероятно автомобилно движение с много злополуки; мнозина искаха да се самоубият, но Исус каза: „Те ще търсят смъртта, но тя ще побегне от хората. В онези дни нито смъртта ще се намери на земята.” (Откр. 9:6). Видях хора, които гледаха телевизия и четяха списания, в които се казваше „Стотици и стотици са изчезнали!” Много от тях знаеха, че това е Исус, който беше дошъл за Своите святи хора. Тези, които са познавали Бога, но бяха оставени, бродеха из улиците, плачейки, като искаха да се самоубият, но не можеха.
Докато бях на небето, Исус каза: „Ще дойда за свят народ. Ще дойда много скоро за Моята църква.” Но преди две седмици Исус ми каза: „Дъще, много Съм доволен, когато те виждам, как вършиш и изпълняваш това, което Съм ти казал. Но не казвай на хората Ми, че ще дойда скоро. Кажи им, че идвам (бел. прев. – т. е., „На път Съм”). После Бог ми каза отново: „Кажи им, че идвам и че идвам един за свят народ. Кажи им, че само тези, които са осветили себе си; само тези, които са се осветили, ще Ме видят!... Говори и не млъквай! Продължавай да говориш това, което Съм ти казал!”
Анжелика се моли с публиката: Моля всички да затворят очи и да поставят дясната си ръка на сърцето. Вдигнете лявата си ръка и ако чувствате, сякаш ви се плаче, плачете. Кажете на Господа какво чувствате в сърцето си, а тези, които искат да приемат Исус за личен Спасител, повтаряйте след мен: Господи, благодаря Ти за Твоята любов и милост. Благодаря Ти за Словото, което днес достигна до сърцето ми. Татко, моля за Твоята прошка. Прости ми. Умий ме с драгоценната Си кръв. Запиши името ми в книгата на живота. Приеми ме за Свое дете, о, Боже. Точно сега прощавам на всеки, на когото не съм. Отричам се от слабостта си, че не съм можел/а да простя. Отричам се от всичко, което е възпрепятствало Твоето действие (господство) в живота ми. Моля Те да ме промениш и да ме изпълваш с присъствието Си всеки ден. Благодаря Ти, Татко, благодаря Ти, Исусе и Святи Душе, в името на Исус. Амин.”
Анжелика: Това свидетелство не е шега, не е лъжа, не е измислица, не е сън. Адът е реален! Адът съществува! на всеки, които не вярва аз искам да кажа - ада е реален, много е истински! Нямам думи да ви кажа колко е истински. ще ми се и вие да можете да го преживеете."
Анжелика говори с разказвача: Времето наближава. Бог дава знамения, които да разкрият на човечеството какво ще се случи. Недейте да си отреждате място сред осъдените – дяволът иска точно това! Запитайте се, дали пък не вървите през тунела към ада? Днес е денят на спасението ви; днес е денят, в който да поканиш Исус, твоя Спасител в живота си. Ето няколко прости, но силни думички, които можеш да кажеш: „Приемам Те, Исусе, като мой Господ и единствен Спасител. Давам ти живота и душата си от цялото си сърце. Искам да бъда с Теб през цялата вечност.” Избери края на своята съдба – живот или смърт, рай или ад, Исус или дявола. Едно е напълно ясно – или принадлежиш на Исус, или на сатана; правиш или това, което е добро или онова, което е неправилно. Ти решаваш своята съдба – вечен живот или огненото езеро. Реши днес. Исус Христос умря на кръста за всеки един от нас; за нашите грехове и ни даде шанса да се спасим чрез Неговата милост. Приеми Христос като свой единствен Спасител! И сега, след като чухте това свидетелство, не го отхвърляйте, за да не съжалявате за това в ада, прекарвайки там вечността!
Откровение 19:9 „И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.”
Откровение 20:15 „Портите му не ще се затварят денем, а нощ не ще има там.”
Откровение 21:4 „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.”
Откровение 21:1 „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.”
Откровение 21:8 „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.”
Изход 20:3-6 „Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.”
Откровение 21:21 „И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.”
Откровение 21:27 „И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.”
Откровение 22:7 „Ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.”
Откровение 22:11 „Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.”
Откровение 22:12 „Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.”
Откровение 22:13-15 „Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града. А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.”
Публикации
