Из речта на майка Тереза при получаването на Нобеловата награда за мир през 1979 година в Осло
Нека всички заедно да благодарим на Бога за прекрасната възможност заедно да изразим радостта, че разпространяваме мир, радостта, че обичаме заедно и че Го обичаме, че най-бедните сред бедните са наши братя и сестри. Събрали сме се тук, за да благодарим на Бога за този подарък.
На всички вас аз дадох молитвата за мир, с която преди много години се молеше Франциск Асиски, и си мисля, дали той не е чувствал същата необходимост да се моли за мира - такава, каквато я чувстваме днес.
И така, молете се с мен: “Направи ни достойни, Господи, да служим на всички ближни по света, които живеят в бедност и глад. Дай им чрез нашите ръце техния днешен хляб, чрез нашата пълна с разбиране любов мир и радост. Господи, направи ме слуга на Твоето Царство, за да мога да дам любов там, където има омраза, където цари несправедливост - да дам духа на прошката; където има неединство - да настъпи единство; където има съмнение - да дойде надежда; където има сенки - да влезе светлина; където има тъга - да преизпълва радост. Господи, направи така, че да търся, да утешавам, вместо да бъда утешавана; да разбирам, вместо да бъда разбирана; да обичам, вместо да бъда обичана; сащото чрез самозабравата човек ще намери; чрз прошката ще постигнем опрощение; чрез стремежа ще се събудим за вечния живот. Амин.”
Бог така е обичал света, че му е подарил Сина Си; дал му е девица, светата Дева Мария, и тя тръгва - в момента, в който в нея се ражда живот - да го носи на другите. И какво прави тя? Тя служи. Тя разпространява радостта да обичаш другите. Исус Христос обича теб и мен, Той даде живота си за нас. Но сякаш това не беше достатъчно за Него, Той продължаваше да казва: “Обичайте така, както ви обичах, както ви обичам.” Как трябва да обичаме? Да обичаме, като даваме, защото Той ни даде Сина Си. Той даде живота Си за нас и Той продължава да дава - Той дава тук, навсякъде, в нашия собствен живот и в живота на другите.
За Него не беше достатъчно да умре за нас, Той искаше ние да се обичаме взаимно, да Го виждаме в другите.
И за да е сигурен, че разбираме от какво имаме нужда, Той казваше, че в часа на смъртта ще бъдем питани за това, какво сме били за бедните, гладните, голите, бездомните. Гладни - не за хляб, а за любов, голи - не заради парчето дреха по телата, а заради това, че са без човешко достойнство; бездомни - не само защото нямат дом, а защото са забравени от всички, необичани, неценени от никого. Той каза: “И най-малкото, което сте направили на тези мои братя, сте го направили на Мен.”
Така прекрасно е за нас да усещаме святостта чрез тази любов. Святостта не е лукс за малцина, а е обикновено задължение за всеки от нас. И чрез тази любов, чрез тази любов един към друг, ние ще я постигнем.
Днес, когато получавам тази голяма награда - аз лично съм съвсем недостойна - съм щастлива заради нашите бедни, щастлива, защото мога да разбера бедните, по-точно казано, бедността сред хората. Благодарна и много щастлива съм да я получа от името на гладните, бездомните, слепите, болните от проказа. От името на всички тези, които се чувстват нежелани, необичани, ощетени, които са изключени от обществото ни. Приемам тази награда от тяхно име и съм сигурна, че тази награда ще донесе една нова, пълна с разбиране любов между богати и бедни. Тук виждаме Христос, затова Той дойде на земята, за да донесе това послание на бедните.
Преди няколко седмици бедни се бяха събрали заедно. Искахме да оповестим на бедните радостното послание: “Бог ни обича и ние Го обичаме, всички сме създадени от Неговата обичаща ръка, за да обичаме и за да бъдем обичани.”
Нашите бедни са невероятни хора, те са ценни хора. Те не се нуждаят от нашето съчувствие и нашата симпатия. Те се нуждаят от нашето уважение, те искат да се отнасяме към тях с любов и зачитане. И аз чувствам, че най-голямата бедност се състои в това, че едва сега се учим да разбираме каква е смъртта на нашите братя.
Никога няма да забравя, как намерих един мъж на улицата. Той беше покрит с червеи. Лицето му беше единственото място, което беше останало чисто. Заведох мъжа в дома за умиращи и той каза само едно изречение: “Живеех като животно на улицата, а сега ще умра като ангел, обичан и обграден от грижи.” И той умря прекрасно. Той отиде в Божия дом. Смъртта не е нищо друго, освен пътят към Божия дом. Усещам, че той се радваше на тази любов, че беше щастлив, че означава нещо за някого.
Живея с едно убеждение, което искам да споделя пред вас: Най-големият разрушител на мира днес е писъкът на невинното, нероденото дете. Когато една майка може да убие собственото си дете, какво по-страшно престъпление има от това, да се убиваме? В Светото Писание е казано: “Дори когато майката е забравила детето си, Аз няма да го забравя.” Но днес милиони неродени деца биват убивани, а ние не казваме нищо. Във вестниците четем това и онова, но никой не говори за милионите малки, които са посрещнати със същата любов, както вие и аз, с Божия живот. И ние не казваме нищо, неми сме.
И аз Ви моля от името на малките: спасете нероденото дете, разпознайте Христос в него!
Когато Мария посещава Елизабет, детето Йоан подскача от радост в скута й, когато Мария влиза в къщата. Нероденото носи радост. Затова обещаваме да спасим всяко неродено дете. Дайте на всяко дете възможността да обича и да бъде обичано. Ние ще победим абортите. С Божията помощ ще успеем. Боже, благослови работата ни. Спасили сме хиляди деца, те намериха дом, в който да бъдат обичани, където да бъдат желани, където донесоха радост.
Затова ви призовавам, ваши височества, дами и господа, всички вие, които сте дошли от много страни по света: Молете се, да имаме смелост да защитим неродения живот. Тук, в Норвегия, имаме възможността да се застъпим за това.
Господ ви благослови, но в много семейства може би има някой, който не е гладен за парче хляб, който се чувства забравен или необичан, който се нуждае от любов. Любовта започва в къщи, първо там.
Никога няма да забравя едно малко дете на четири години. Някак то чуло: “Майка Тереза няма захар за своите деца.” Когато се прибрало при родителите си в къщи, то казало: “Три дни няма да ям захар, ще я подаря на майка Тереза.” След три дни родителите му го доведоха при мен и то ми подари малко бурканче със захар. Как обичаше това малко дете! Обичаше така, че болеше. Не забравяйте, че на земята има много деца, много майки, много мъже, които нямат това, което имате вие, и мислете за това, че те обичат така, че боли.
Преди известно време срещнах дете на улицата, в чието лице можех да видя, че беше гладно. Не знам в продължение на колко дни не беше яло. Дадох му парче хляб и детето яде троха по троха. Казах на детето: “Изяш хляба!” Детето ме погледна с големите си очи и каза: “Страхувам се да изям хляба, защото ще свърши, а когато свърши, отново ще бъда гладен!”
Великодушието на бедните е реалност. Един ден мъж дойде при мен и ми каза: “Там живее едно хиндуистко семейство с осем деца, които отдавна гладуват.” Взех ориз и той ме заведе при тях. Очите им светеха от глад. Докато бях там, майката раздели ориза на две и излезна с едната половина. Когато тя се върна, я попитах какво е направила. Тя отговори: “Те също са гладни.” Тя знаеше, че нейните съседи, мюсюлманско семейство, също са гладни. Това, което най-много ме удиви, не беше фактът, че тя дава нещо на съседите си, а това, че в страданието си, в глада си тя знаеше, че още някой е гладен. Тя имаше смелостта да сподели това, което има, да сподели любов.
Това искам от вас: Обичайте бедните, не им обръщайте гръб, защото ако обърнете гръб на бедните, вие се отвръщате от Христос. Той превърна Себе Си също в гладуващ, гол, бездомен, така че да имаме възможността да Го обичаме. Къде е Бог? Как можем да Го обичаме? Не е достатъчно да кажем: “Боже Господи, обичам Те!” Ние обичаме Бога в този свят, когато даваме нещо от себе си. Естествено, аз мога сама да изям захарта, но аз мога и да я споделя с другите. Мога да я дам на възрастни, мога да я дам на деца. Когато даваме през целия ден, през целия живот, някой хубав ден ще бъдем изненадани, когато хората споделят с нас и се радват на това.
Така аз се моля за вас, да отнесете молитвата при своите семейства. Плодът на молитвата ще бъде вярата, че го правим за Христос.
Когато наистина вярваме, ще започнем да обичаме и тогава ще се обичаме взаимно, първо в нашия собствен дом, после сред нашите съседи, тогава сред хората от цялата страна, в която живеем. Нека всички да отправим молитвата: “Господи, дай ни смелост, да пазим всяко дете.” Защото детето е най-големият дар на Бога за семейството, за народа и за света. Бог да ви благослови!
Публикации
-