Възлюбен

Защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.
- ЙОАН 16:27

Нищо не може да е по-силно и носещо по-голяма утеха от факта, че самият Отец те познава, обича и копнее да те благослови! В действителност Йоан 17:23 казва, че Бог ни обича толкова, колкото обича Исус. Каква главозамайваща мисъл! И все пак е истина! Исус каза това! Бог Отец е твоят Баща! Той се грижи за теб, интересува се от теб като личност – не само за християните като цяло или пък за Църквата. Бог се интересува от всяко Негово дете поотделно и обича всеки от нас еднакво. Опознай своя Баща чрез Неговото Слово. То ще те научи на всичко относно Небесния ти Баща. Ще ти разкрие Неговата любов, характера Му, как Той се грижи за теб, колко те обича. Той е всичко, което Словото казва, че е! Той ще направи всичко, което Словото казва, че ще направи!

Изповед: Аз обичам Исус и вярвам, че Той е Божият Син. Затова Отец ме обича. Бог ме познава. Той се грижи за мен, копнее да ме благослови, в Негов интерес е да съм добре. Ще Го позная чрез Словото. Бог е всичко, което Словото казва, че е. Той ще направи всичко, което Словото казва, че ще направи.

Разбиране и изграждане отношение на почит

Докато постех и се молех, по време на една конференция в Аржентина, където бях поканен като говорител, Господ започна да излива в духа ми това поучение относно почитта.

Наскоро, по време на друга конференция, чух пастор Емори Гудман да казва, че разбирането на концепцията за почитта е извършило революция в живота и служението му. В този момент осъзнах, че и аз ще трябва да задълбоча разбирането си по този въпрос. До момента на писането на тази статия все още не съм чел, нито съм слушал поучение на тази тема. Затова ако има някакво припокриване с казаното от други учители, то се дължи на Святия Дух, който учи всеки от нас.


Какво представлява почитта

В този контекст почитта е свързана с това да признаем ценността на човешката личност, да празнуваме нея, нейните постижения и да й направим заслуженото място според дадената й от Бога почит. Почитта е производна на поклонението. Най-великият пример за поклонение е, когато човек се покланя на Бог като на свой Създател чрез песен, думи, действия и като не поставя никой друг бог пред истинския Бог. Библейски примери за това можем да намерим в Книгата Откровение, когато старците и живите същества идват пред трона и се покланят на Божия Агнец (в Откровение 4:6-11 обитателите на небето се покланят на Бог като Му отдават слава, почит и хвала.)

Тъй като хората са сътворени същества, а не са Създателят, никога не трябва да им се покланяме. Но тъй като те са сътворени в образа и подобието на Бог (Битие 1:28) те трябва да бъдат почитани като носители на Божия образ и като венец на Неговото творение (Псалм 8:3-4).

Тъй като почитта не е същата като поклонението, но е белег на поклонение, по същият начин както топлината произлиза от слънцето, но не е слънце, то тогава да почиташ човешките същества не нарушава първата от Десетте заповеди в Изход 20:3. Поклонението е най-висшият и най-силният израз на почит, но почитта към достойни хора, заради определени техни качества е жизненоважна за освобождаването на хармонията, синергията и силата на Царството на земята. На практика Бог дори излива славата Си върху онези, които вярно Го следват (прочети Исая 60:2), а Исус ни казва в Своята молитва на царството, че Той дава на църквата славата, която Отец е дал на Него (Йоан 17:22).

Много пастори и лидери са раздразнени, защото не усещат силата и присъствието на Бог в църквите си. Освен това много хора в църквата са раздразнени, защото не се чувстват оценени и освободени в царствената си съдба. Ние си мислим, че това ще дойде автоматично с молитва, постене, изцеления и велико проповядване. Но само, ако пасторите помогнат за създаването на култура на почит в църквите си и ако членовете на църквите се научат как да уважават и почитат духовната власт, ще дойде невероятно освобождаване на Божията слава помежду ни!

Да почитаме Бог по правилния начин

Ние почитаме Бог първо и преди всичко, отдавайки Му славата, която се дължи на името Му и като нямаме никакви други богове освен Него. Това означава, че нашият живот, привързаност, цели и стремежи трябва да бъдат изцяло подчинени на Неговата воля за живота ни и на Неговото царство. Павел описа този начин на живот като “единственото нещо”, заради което той живее: да познае Христос и да стане съобразен със смъртта и възкресението Му (Филипяни 3:7-10).

Нещо повече, тъй като почитта е основана върху ценността, а ценността определя колко финанси отделяме на някого или за нещо, един от основните признаци, че Бог е почетен в нашия живот, се вижда от това колко финанси даваме и жертваме за Неговото царство. Притчи 3:9 свързва даването на финанси с почитта към Господа. На друго място в петокнижието Словото ни учи да не идваме при Господа с празни ръце (което означава, че всеки път, когато се събираш с Божиите хора, за да се покланяте на Господа, ти трябва да носиш принос или дар.)

Най-точното определение за финанси и почит означава, че ние не даваме на даден човек, защото той е във финансова нужда; ние даваме на даден човек, защото това е начин да го почетем, заради това, което е той и заради онова, което е направил. (Трето Царе 10 глава ни учи, че земните царе и царици, които идваха да чуят мъдростта на Соломон, го почитаха като го обсипваха с дарове, макар той вече да беше най-богатият човек по лицето на земята!)

Принципи на почитане на хора


I. Почитане на родителите – Петата заповед

Изход 20:12 ни учи да почитаме бащите и майките си, за да ни бъде добре в земята, която Господ ни дава. Тъй като заповедта да почитаме бащите и майките си е единствената от Десетте заповеди, в която се говори за почит, ние знаем, че основата на почитта ни към човешките същества започва първо и преди всичко с почитането на нашите физически и духовни родители. Ако ние не можем да почитаме родителите си, ние не бихме могли да почитаме адекватно когото и да било друг, защото нашите родители са положили основата на нашите емоции в детството, а духовните родители са положили основата на нашия духовен растеж.

Почитта към родителите е свързана с духовните бащи и майки в еврейската култура. През 60-те години на миналия век чрез Англия и Съединените Щати на земята беше освободен дух на бунт, най-лошия от времето на Френската революция насам, когато бяха направени опити да се отхвърли всяка религия и вяра в Бога.

Западната култура премина от почит към възрастните хора, заради тяхната мъдрост и житейски опит, към омраза към всеки на възраст над 30 години, създавайки по този начин така наречената “пропаст между поколенията”, при която родителите са учени да очакват децата им да се забъркват в проблеми и емоционално да се дистанцират от тях, докато успеят да намерят себе си и тогава да се върнат вкъщи.

Нашата култура не е успяла да се възстанови напълно от този дух на бунт. В момента повсеместно медиите възхваляват младостта, силата, красотата и сексуалните способности като най-висши идеали, докато на възрастните хора се гледа като на обременяващ товар, който децата трябва да изоставят и изпратят в старчески дом.

Макар Библията да казва, че сивите коси са венец на мъдрост, сега дори възрастните хора си правят лифтинг на лицето, инжектират си ботокс, боядисват си косата, инжектират си хормони на растежа в стремежа си да изглеждат млади и да бъдат в крак това, което е приемливо в културата ни.

И така, интерпретирайки всичко това, ние най-основно разбираме следното:

– Да почиташ родителите си е свързано с това да почиташ тяхната мъдрост, опит и постижения, учейки се от техните грешки и успехи и надграждайки над тях, за да достигнеш по-високото ниво. Онези, които таят непростителност към родителите си, поради провалите им, не ги почитат и следователно не достигат по-високо ниво, защото не са свободни от емоциите си, свързани с греха на непростителността.

– Почитта към нашите бащи и майки ни пази от бунт към власт в живота ни, който е като греха на магьосничеството (1 Царе 15:23). Макар почитта не винаги да означава подчинение, тя е свързана с дух на покорство, при който ние внимателно преценяваме онова, което нашите биологични родители казват, и им отговаряме с най-голямо уважение и смирение.

– Почитта към власт означава да се молим за нашите родители и да вярваме, че ще прекарат последните години от живота си в мир, наблюдавайки как децата им растат и стават по-велики от тях.
– Да почитаме родителите си означава да ги подкрепяме финансово, когато се пенсионират.
– Да почитаме родителите си означава да се грижим за тях, когато са болни.


II. Духовна власт (1 Солунци 5:12-13; Евреи 13:7,13)

– Почитта към духовната власт е свързана с това да позволим на хората в позиция на власт да говорят в живота ни и да ни дават съвет.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да говорят пророчески в живота ни.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да ни потърсят лична отговорност, когато допуснем грешки.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да ни позиционират правилно в Божието царство и в църквата.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да уважаваме решенията, които те вземат в църквата.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с приемането и ходенето в любов към другите духовни деца на нашите духовни родители.
– Почитта към нашите духовни и биологични родители е свързана с това да не ги изобличаваме пред други хора, когато открием грях в живота им (прочети Битие 9:20-28).
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с празнуването на тяхното богоугодно наследство и изграждането на живота ни върху него, докато в същото време запазим личния си призив и идентичност.
– Да подкрепяме цялостното видение на локалната църква, основана от нашите духовни бащи и майки.


III. Да се почитаме един друг

Отчайващо се нуждаем да създадем култура на почит в нашите църкви и организации. Когато се учим да практикуваме почит към хората около нас, ние наистина ще освободим славата на Бог в нашите църкви и организации. Следват няколко основни принципа в почитта един към друг. Ние отдаваме почит един на друг когато:
– Уважаваме всяко човешко същество като създадено в образа на Бог. (Аз обичам да се обръщам към бездомните хора по улицата с “Господине”, когато ги питам за указания как да стигна до дадено място. Приятно ми е да видя как се чувстват почетени и как очите им светват от желание да направят всичко възможно, за да ми дадат правилните инструкции.)
– Считаме другите хора по-горни от себе си съгласно отношението на Христос, демонстрирано във Филипяни 2:3-12.
– Признаем и празнуваме уникалните дарби, персоналности и призвания на другите хора.
– Изразяваме почит спрямо тях с нашите думи, в тяхно отсъствие.
– Разбираме специфичните предизвикателства към хората и как Господ работи в тях, за да ги доведе до зрялост в уникалното им призвание. (Познаването на произхода и предисторията на даден човек ни помага да го почитаме по правилния начин.)
– Отстъпваме един на друг и правим място за изява на дарбите на някой друг.
(Ревността е противоположна на почитта, защото тя изгражда несигурност и ограничава способността ни да приемем призванието, способностите и мястото на друг човек в царството.
– Разпознаваме истинската стойност на приноса на всеки човек и споделяме това с него и с другите.
– Дадем на даден човек паричен подарък или публична похвала и признание, съответстващо на качеството, жертвата и вида работа, която е извършил.
– Направим всичко, което е по силите ни в молитва, с добри дела и чрез работа в екип, за да помогнем на хората около нас да изпълнят призива си в Царството.
– Използваме дарбите си, за да служим и да защитаваме другите хора.
– Отдаваме почит и уважение на даден човек, доверявайки се на думите му.
– Когато държим на думата си към даден човек, ние го почитаме и показваме уважение към него.
– Когато съпрузите обичат съпругите си, те не обръщат внимание на слабостите им и се посвещават на успеха им.
– Когато съпругите уважават съпрузите си, въпреки техните недостатъци, те ги освобождават да ги обичат и да снабдяват за тях и за семейството си.



IV. Благословенията, идващи от почитта към другите

– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да ти се доверява.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да те благославя.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да ти служи.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш на свой ред да те почита и хвали.
– Когато почиташ някого, ти го насърчаваш да остане верен на призванието си да служи на Бог и да постигне най-доброто, на което е способен.

V. Характеристики на достойните за почит хора
– Първо и преди всичко те почитат Бог с най-голямата почит и слава.
– Те са верни на принципите си хора, които действат въз основа на своята отговорност, а не на чувствата си.
– Те са смирени хора, които разпознават стойността и ценността на другите, а не само своята.
– Това са хора, които демонстрират превъзходство в живота си.
– Те не приемат живота и дарбите си от Бога за даденост, но винаги са благодарни заради онова, с което са благословени.
– Те не ласкаят другите за лична изгода.
– Те не се впечатляват от преходни богатства, удоволствия и власт.


VI. Библейски примери за хора, достойни за почит

– Йосиф, който не се разведе с Мария, когато беше бременна с Исус (Матей 1:19-20).
– Йосиф, когато отказа да легне с жената на Потифар (Битие 39:7-10).
– Йов, когато отказа да прокълне Бога (Йов 2:9-10).
– Животът на добродетелната жена от Притчи 31.
– Исус, който умря на кръста заради предстоящата му радост, покорявайки се на волята на Своя Отец (Евреи 12:1-3).


VII. Библейски примери за мъже, недостойни за почит

– Юда Искариотски, който предаде Исус с целувка.
– Димас, който изостави Павел в труден за него момент (2 Тимотей 4:9).
– Онан, който отказа да въздигне потомство на брат си.
– Цар Ахав, който позволи на жена си Езавел да убие Навутей заради лозето му (3 Царе 21).
– Синовете на Яков, които поради ревност оставиха брат си Йосиф са умре.
– Каин, който уби брат си Авел поради ревност (Битие 4).
– Цар Саул, който се опита да убие Давид поради ревност (1 Царе 18-30).
– Петър, който три пъти отрече, че познава Исус.
– Петър, който поради страх от вярващите евреи, отрече, че познава вярващите сред езичниците (Галатяни 2 глава).

Възниква следният въпрос: как да се отнасяме към онези, които действат непочтително между нас? Разбира се, това поучение не отрича нуждата да коригираме другите, да дисциплинираме светиите или дори да уволним даден човек или да го отлъчим от църквата поради неподходящо поведение, което нанася вреди на църквата, семейството или организацията.

Матей 18:15-17 ни дава насоки какво да правим в такива случаи. Когато не коригираме такова непочтено поведение, ние всъщност снижаваме стандартите на почит за всички останали и нанасяме вреди на организациите си. Но дори в такива случаи, трябва да сме сигурни, че не отиваме в крайности при изобличаването на хора, че се опитваме да възстановим тези хора с кротък дух (Галатяни 6:1-4) и не си позволяваме да таим огорчение или непростителност към тях.

Винаги когато съм предизвикан от човек с непочтително поведение към мен и стигна до безизходна ситуация, поради това че той не желае да се промени или да се покае, заемам позиция, която наричам “позиция по подразбиране” – почитам делото на кръвта на Исус и прощавам на човека точно както Бог е простил на мен (прочети Ефесяни 4:32-5:1).

Накрая, ако искаме славата на Бог да падне върху нашите църкви и организации, трябва да се почитаме един друг по същия начин, по който Исус ни подари славата, която Той прие от своя Отец.


12.10.2009
Др. Джоузеф Матера

Тайни за молитвата

ТАЙНАТА ЗА МОЛИТВАТА НА ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ

Исус е нашият защитник, ходатай, адвокат и Господар. Той стои между нас и Отец. Няма място в Библията, където да е записано, че Исус е казал на учениците Си да се молят на Него. Те при всички случаи трябваше да се молят на Отца, в Неговото Име.

Ако искаме молитвата ни със сигурност да достигне трона, трябва да дойдем според правилата записани в Божието Слово. Йоан 16:23-24 "И в онзи ден няма да Ме молите за нищо. Истина, истина ви казвам, каквото и да попросите от Отца в Мое име, ще ви бъде. Досега нищо не сте искали в Мое име, искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна".

Забележете, че Той казва: "В онзи ден няма да Ме молите..." Исус каза това точно преди да ги напусне. Той говореше за застъпническото Си място от дясно на Отца, когато се възнесе и седна горе. Един друг превод казва: "В онзи ден няма да се молите на Мен." Исус каза да се молим на Отца в Неговото име. Няма друг път.

Можем да кажем на Исуса колко Го обичаме и ценим, но когато се отнася до молене и просене (искане), трябва да молим Отец чрез Господа Исуса.

Ефесяни 3:14-15 казва: "Затова прекланям колене пред Отца на Нашия Господ Исус Христос, по които се наименува цялото семейство на небето и земята". Не е важно в каква църква членуваш, а към кое семейство принадлежиш.

Мнозина знаят за молитвата към Бога, но не знаят нищо за молитвата към Отца. Те не говорят като хора, които наистина Го познават. Той е Бог на света, а за мен - Баща. Истинска радост е да знаеш, че Отец ще отговори на молитвите ти.

Смит Уигълзуърд работил по ремонта на една голяма къща един ден, когато дамата от семейството влязла в стаята и заключила вратата. Тя попитала Уигълзуърд: "Какво може да е това, което предизвиква прекрасното изражение в лицето Ви?" Той й казал, че на закуска същата сутрин дошла съпругата му и му съобщила, че две от децата са болни. Казал й, че преди да започнат да ядат, те се качили горе положили ръце на тях и те били моментално изцелени.

Той бил така щастлив, защото бе поискал и получил и радостта му бе пълна. Тогава дамата го попитала дали и тя може да Го познае като такъв. На това място тя приела Господа като неин Спасител. Тогава го попитала дали може да остане дълго в това преживяване, а той й казал, че единствения начин да го запази е да го предаде, да каже и на приятелите се за спасението.

Както виждате, Уигълзъурд би бил твърде разтревожен и печален, ако децата му продължаваха да бъдат болни. Напротив лицето му сияело. Вярвам че така трябва да е с всички християни. "Искайте и ще ви се даде, за да бъде радостта ви пълна". Трябва да имаш тази радост дори преди отговорът да е дошъл.

Друг път Уигълзуърд бил изправен пред голяма финансова криза. Той бил на гости у един много богат човек, но нищо не казал за своя проблем. Бил предал всяка грижа на Господа и си подсвиркал весело. Богатият не бил в настроение и казал на Уигълзуърд, че би дал всичко, което притежава, за да има неговата радост. Уигълзуърд му казал, че не би му струвало нищо. Всичко, което трябвало да направи било да предаде грижите си на Исуса.

Преди няколко години проповядвах в една църква близо до къщи. Пастирът ме помоли да остана и да проповядвам по-дълго, след като бях стоял цяла седмица. Попита ме от каква заплата имах нужда. Казах му и той отговори, че това било повече, отколкото бе получавал кой да е евангелизатор, но за мен биха дали. Тогава се съгласихме да вярваме, че моите нужди ще се отговорят. В неделя преди вечерната служба си отидохме у дома и докато бях там, открих, че нови нужди бяха се появили и аз се нуждаех от няколкостотин долара повече. Знаех, че когато се върнех да проповядвам в неделя, пастирът ще бъде разочарован. Бях вече се задължил да бъда у него за две седмици, затова всичко, което можех да направя беше да се моля Господ да направи всичко.

Когато се върнах в събранието не казах нищо на пастира. По-късно той ми каза, че бюджетът не стигал и не могат да ми платят и минимума. Тогава аз му казах, сумата която ми беше необходима да си посрещна нуждите. Той много се разтревожи, но аз му казах, че имам вяра и той успя да се съгласи с мен. По-късно съпругата му ми каза, че забелязала, че всичките притеснения не ме тревожат и аз изглеждам толкова радостен, както винаги. Когато службата свърши, аз имах парите. Слава Богу! Виждате, че нуждата се появи и беше задоволена. Той ми даде дори повече, отколкото се нуждаех, защото вървях с вярване, а, не с виждане. Ефес. 5:20 казва: "Като благодарим винаги за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос", Павел ни казва, че на Отца, а не на Исуса да благодарим.

Чрез името на Исуса имаме достъп (идваме) до сърцето на Отца. Когато желаем да получим отговор, нека следваме учението на Словото. Молете се на Отца, в името на Исуса.

Ако отидеш в банката с чек и помолиш касиера да превърне чека в пари за някой приятел той ще попита дали имаш пари в депозит като гаранция. Или пък, ако чекът е на името на човек, който има сметка точно в тази банка, няма да те питат нищо. Понякога молитвите ни остават безплодни, защото начинът ни е грешен.

Благодаря на Бога, че Исус стои в небето. Той е единственият достъп до Отца. Нека да използуваме мощното Му Име, което е дадено на нас. Той ни даде сила на осиновление, чрез която викаме в Неговото име.

Казва се: "В Мое име бесове ще изгонвате". Имаме право да използуваме това име срещу дявола. Имаме право в това име да заповядваме на демоните, които вързват човешката душа.

Преди няколко години провеждах събрания в Източен Тексас и там изследвахме въпроса за молитвата. Две неща се случиха, които промениха целия ми живот. Винаги съм вярвал в Божественото изцеление, но имаше някои случаи, от които се страхувах. Това бяха заболяванията на ума или пък обладани хора. Тогава Господ ми даде това сравнение. Това е като човек, който отива до колата си, за да я отключи. Той може да казва, че е отключил колата, но в същност не той, а ключът е извършил отключването. Когато пали колата, не той, а ключът извършва действието. Ключът започва горенето. Ключът е значимият фактор във всяка ситуация.

Започнах да гледам на нещата от тази страна: аз няма да извърша изгонването на демона. Но Исус ми е дал ключа да го извърша. Исус е самият ключ. Страхът ми от изгонването на демони изчезна. Второ, прозрях и нещо друго, когато си лежах в леглото си и учех. Следете внимателно, след като прочетете Словото внимателно и размишлявате, духът ни има нужда от обучение и трениране. Това, че само четете Словото, не значи, че духът ви е обучен. Мога с часове да седя и да чета огромен научен материал, без да разбирам какво чета. То трябва да проникне в теб, докато получиш откровение в сърцето си.

Преди години четох теорията на относителността на Айнщайн и не разбирах какво четях. Когато свърших четенето знаех по-малко, отколкото, когато започнах. Обърках се съвсем.

Мисля, че много пъти, когато хората започнат да четат Словото, те не знаят какво четат. Опитват се да Го разберат с ума си. Трябва да получиш откровение в сърцето си. Както си лежах и четях, започнах да размишлявам върху стиховете, които бях прочел. Започнах да виждам нещо, което никога до тогава не бях прозрял. Видях, че дяволът е автор на всичкото зло и че той е богът на този свят. Сатана е ослепил и вързал хората. Започнах да виждам, че хората от моето семейство, които не бяха спасени са вързани от дявола! Никой не би карал колата си със 100 км в час и не би се опитвал да се убие, ако е с нормален разсъдък. Но един умопомрачен или пиян човек би го направил, защото не знае какво върши.

Никой интелигентен човек не би прекарал живота си, като кара стремглаво и директно към ада, ако е с нормален разсъдък. Когато блудният син се завърнал у дома, Библията казва: "той дойде на себе си". Такова откровение получих по този въпрос, че се промених.

Бях се молил за най-големия си брат, който се луташе в мрака, но изведнъж открих, че всичките ми молитви и пост са били правени в неверие.

Станах с Библията и казах: "В името на Господа Исуса Христа, ти нечисти дяволе и демон от ада и вие духове, които връзвате душата на моя брат, аз ви вързвам, в името на Господа Исуса Христа". Бях много, радостен, защото знаех, че това беше равносилно на реална победа. Поставих Библията долу и излязох навън като си подсвирках и пеех.

След около две седмици, както ходех из спалнята, чух глас, който ми каза: "0, ти нали не мислиш, че той наистина ще бъде някога спасен?!" Спрях като закован, като премахнах тази мисъл от ума си и дори не си позволих да мисля за това въобще. Но дълбоко вътре в себе си се смеех. Казах на дявола, че съм претендирал за спасението му и знаех, че то ще стане.

След два дни, на същото това място, аз чух гласът отново. Зададе същия въпрос. Отново спрях и го отстраних от ума си. Казах на дявола, че съм претендирал за спасението му и съм разчупил силата на сатана над моя брат.

След няколко дни получих писмо от съпругата ми, която ми съобщава, че брат ми бе спасен. Писах й веднага, какво се бе случило и й обясних, че знаех това преди 2-3 седмици. Името на Исуса принадлежи и на тебе. Това име има власт на земята. Ако дяволът, владее арената на мислите ти ще ядеш много бой от него. Ако го държиш в арената на вярата, той е вече твоя жертва. Бори се с оръжието на вярата.

Петър казва: "Вашият враг дяволът, като рикаещ лъв, обикаля и търси кого да погълне: на който противостоите твърдо във вяра, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света" /І Петр. 5:8-9/. Трябва да вярваш със сърце и душа, че това което Словото казва е истина. Виждате, дяволът се бори с мен два пъти. Той се опита да ме победи в царството на мислите: "Нали не мислиш, че брат ти някога ще се спаси?" Ето какво ми казваше постоянно. И ето точно по този начин стои въпросът у мнозина - умът. Те се объркват, те са болни и притеснени, носят неприятни гримаси на лицата си.

Вие, обаче трябва да се водите от вътрешния човек от сърцето и духа си. Исус казва: "Каквото изповядате с устата си и не се усъмните в сърцето си, но повярвате ще ви бъде".

Същата година проповядвах в Порт Артур, Тексас и службите протичаха добре, с много изцеления. Една методистка посещаваше събранията и накрая дойде да ми благодари за проведените уроци. Каза ми, че е била болна от 20 год. и не можела да работи. Дори не можела да става и да приготвя закуската на съпруга си. Била на 40 год. и имала две големи дъщери. Лекарите не могли да й помогнат. Присъствувала на много изцелителни събрания, но не успявала да получи изцелението. Но на моето събрание, каза тя, съм я научил какво да направи.

След известно време, получих писмо от същата лейди, с едно дарение, тя казваше, че искала да има участие в изцелението на други. Казваше, че до тогава не знаела огромното значение на Словото на Бога и името на Исуса. Усамотена у дома си тя чела от Писанията, вдигнала Библията и казала: "Сатана, ти си вързвал тялото ми през всичките тези години, аз разчупвам твоята власт над моя живот и обявявам моето освобождение и, изцеление". Тя добавяше, че за първи път от 20 години сама си свършила всичката домакинска работа. Шест месеца изминали и тя била здрава. Казваше, че има енергията и пъргавината на юноша.

После пишеше за съпруга си, който не бил спасен. Не искал да ходи с нея на църква, въпреки че бил добър съпруг. Тя взела Библията и в собствения си дом казала: "В името на Исуса аз разчупвам силата на дявола върху моя съпруг и обявявам спасението му”. Това подействувало като магическа пръчка. През нощта той станал ново създание. Казва, че те били най-щастливи в този момент от живота си. Пишеше за дъщерите си, които пушели и ходели на танци. Тя отново вдигнала ръце към небето и разчупила властта на дявола върху тях и претендирала за спасението им. За десетина дни те станали нови създания. Били освободени от всеки навик, който ги държал и дом им станало небето.

Писанието казва: "Мощното Име, името на могъщия, принадлежи на църквата и на Божието чадо. Сега отворете устата си и изречете това Име, защото това име носи власт на небето, земята и под земята, между човеци, ангели и демони. И те ще се покорят на твоя глас в това Име."


ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА КЪМ ОТЦА

Йоана 16:23-24. Исус каза това, точно преди да отиде на кръста. Той имаше предвид деня, в който ние живеем, деня, в който отиде на кръста и деня, в който накрая ще седне от дясно на Отца. Сега Той е наш защитник, адвокат и Господ. Той стои между Отца и нас. Когато казва: "В онзи ден.." Има в предвид деня на Новия Завет. Когато Исус беше тук на земята, учениците Му можеха да разговарят с Него лично в плът. Един мой приятел-мисионер никога не получава отговори, когато се моли. Това за него е голяма борба. Той се моли на Исуса. Аз пък се моля на Отца в името на Исуса. Молил съм се така в продължение на 29 години и съм получил всичко, за което съм се молил. Обикновено го получавам веднага. Може, обаче да бъде и за няколко дни, както паричните нужди, защото парите идват по разни канали.

Ако този мой приятел ме помоли да се моля за негови финансови нужди, тогава аз и той трябва да се съгласим в това. Но неговата воля може да блокира моята воля и вяра, защото имаме власт над демони и зли духове, но нямаме власт над човешкия дух. Ако имахме власт над волята на човека, можехме да направим всички да, се спасят.

В книгата си "Проповеди върху властта на демоните, болестта и смъртта", Джон Лейк разказва как са се молили за един болен от диабет. Те коленичили, когато Лейк попитал болния какви са тези 5000 долара, които непрекъснато му се натрапвали. Той отговорил, че неговият брат и той са били заедно в един бизнес и брат му умира. Снаха му искала да ликвидират с бизнеса и той приключил сметките, но задържал 5000 долара за себе си, защото смятал, че ги е заслужил, въпреки че парите в същност били нейни. Тогава той казал на Лейк, че има повече от 5000 долара в банката, а Лейк му казал да напише чек за тази сума и след това ще се моли за него. Мъжът написал чека, отишъл до пощата и го изпратил на снаха си. Когато, се върнал бил изцелен. Понякога неща от този род неутрализират ефекта от молитвите ни.

Някои казват, че вярват Писанието, но... Не казвай "но". В този стих няма никакво "но". Някой казват, че вярват Писанията, ако... Не виждам и "ако" в стиха. Просто приемете Исуса в Неговото Слово. В 24-ти стих се казва: "До сега нищо не сте искали в мое име". До тогава не бяха го молили за нищо в Неговото Име, защото Той беше все още на земята. Нямаше смисъл от това преди да е започнал застъпническото си ходатайство от дясната страна на Отца. "Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна". Радостта ви не може да е пълна, ако не са задоволени нуждите ви. Радостта ви



В Източен Тексас един мой приятел мисионер отишъл на риболов с приятели в една река и една мокасина-змия го ухапала. Другите много се уплашили, защото не били спасени. Моят приятел я отърсил в името на Исуса и си продължил работата. Те го наблюдавали и забелязали, че отровата не му повлияла. Това не е крайност, защото е Библейска. Библията казва: "Ако изпиете нещо смъртоносно то няма да ви навреди". Това означава, че ако случайно пиете отрова, вие имате право да претендирате имунитет в името на Исуса.

Преди няколко години организаторът на Събранията в областта Тексас казал на група мисионери, че преди време имало един метох в Корпус Кристи. Това било преди много години и мисионерите нямали много пари да отсядат в хубави хотели, така че наемали хотели, трета класа. В стаите нямало вода за пиене, а по един бидон. Всички яли в палатка. След обяда на някои от тях започнало да им прилошава. Накрая около 20-30 много се разболяли, така започнали да се молят един за друг. Като се молили, някой имал откровение, че водата в хотела би-ла отровена и така казали на останалите от групата да не я пият повече. Всички били изцелени. После занесли останалата вода в близката санитарна станция за изследване. От там им казали, че отровата била достатъчна да убие цял полк.

Някой се опитал да изиграе горчива шега, защото всички знаели, че тази група вярват в чудеса и изцеление. Никой от компанията не се нуждаел от медицинска помощ. Те имали право да обявят имунитет в името на Исуса, защото отравянето било случайно.

Забележете какво се казва: "В Мое име... ще говорите нови езици... На болни ще полагате ръце и те ще оздравяват". Вие полагате ръце в Неговото име. Вие говорите на езици, а Святият Дух ще съчинява речта. Имате право да правите това в името на Исуса. Това е толкова силно и законно. Обикновеното божие чадо има толкова право да използува името на Исуса срещу дявола, колкото и един мисионер. Някои ми каза, че ако имал достатъчно вяра би изпълнил стиховете. Исус не каза нищо за вяра. Той каза, че това се отнася за този, който вярва в Неговото име. Ти вече имаш тази вяра.

Ако вярваш в името на Исуса, тогава използвай го. Това не е да се бориш за вяра, а просто вземане на правото си, смело и използуване на това, което ти принадлежи.

В света на бизнеса имаш право да използуваш всичко, каквото ти принадлежи. Тогава не мислиш дали имаш вяра или не. Това дори не ти идва на ум. По същия начин този, който се нуждае от изцеление действува според това, което му принадлежи.

Повечето време хората не вярват какво е необходимо в божественото изцеление. Те просто умствено приемат, че тези неща са така. Има хора, които редовно обикалят църквите, като изповядват, че вярват в истинността на Божието Слово, но все пак не получават изцеление. Те не действуват и не използуват името на Исуса. Яков казва: "Бъдете не само слушатели, а и изпълнители". Въпросът е да знаеш какво ти принадлежи и да действуваш. Ти вземаш своето легално право. Яков продължава: "Тъй, че ако някой е само слушател на Словото, а не изпълнител, той мами себе си". Имаме много самомамещи се хора. Името на Исуса ни принадлежи точно както ръцете и нозете ми принадлежат. Аз просто ги използувам, защото са мои. Ще видите, че дяволът ще иска да ви обърка. Ще иска да ви разколебае. Но името на Исуса е твое ползувай го. Ако не получаваш резултати от молитвите си, тогава ти си неуспешен молител. Ако не очакваш резултати, тогава няма нужда да се молиш. Моли се до Успех. Големи сделки носят на бизнеса големи печалби. Трябва да печелим в молитвата.

Базата на християнството е живата вяра, която е в допир с живия Бог, който чува и отговаря на молитвите. Трябва да се молим за резултати. Ако се молим, а не следват отговори, тогава трябва да търсим къде е бедата. Всичко, което Бог има, се предлага на нас само, ако се молим. В ранните дни на нашето движение имаше един проповедник Джемисон - бивш презвитериански служител. В свидетелството си казваше, че веднъж, когато четял лекции в един западен град в гората се разразил небивал пожар. Около 10 часа сутринта той бил в бръснарницата, когато влязъл един човек с телеграма в която молили събраните в близката палатка да се молят за дъжд.

Мъжете в салона започнали да говорят за тези събрания, в които хората вярвали в подобно нещо. Но се страхували да занесат телеграмата в палатката. Така г-н Джемисон се съгласил да я занесе, като я предал на проповедника.
Той усмирил всички, които се молили и прочел телеграмата и в същия момент започнали да се молят. След това благодарили на Бога, че ще завали дъжд. Служителят дал на Джемисон телеграмата и му казал да изпрати обратно нова и да пише, че ще завали около 10 часа същата нощ.

Това го шокирало. Той се върнал обратно в бръснарницата и казал на мъжете какво се бе случило. Всички се смели и прочели прогнозата за времето, в която се казвало, че дъжд няма да има за 4 - 5 дни. Джемисон отишъл на лекциите си, след което се прибрал в къщи. Съпругата му била изпрала дрехи и ги оставила вън на простора а той й подметнал да ги прибере, защото ще вали. Смяли се и двамата, а към 9:30 ч. си легнали. Изведнъж били събудени от светкавица и гръм. Валяло!

Това накарало Джемисон да се зачуди. Той започнал да посещава шатровите събрания. Седял накрая и си записвал всичко. Не можел да разбере защо не могъл да види всичко това преди.

Знаел, че в църквата имало една жена, чиято дъщеря била луда. Чувал бе, че тази жена и някои други щели да ходят Да се опитват да изгонят злия дух. Джемисон попитал дали и той можел да отиде. Срещнал се с тях на входа и служителят им казал, че не могат да влязат, защото момичето буйствало и можело да ги убие. Заведени били до една оградена клетка и вътре стояло младо момиче, приличащо на животно. То съскало и плюело и очите му святкали.

През цялото време служителят им казвал, че не могат да влязат вътре, защото ако влязат той ще си загуби службата. Въпреки това отключил вратата. Майката влязла и десетена жени паднали на колене и започнали да се молят. Джемисон и служителят стояли на страна и наблюдавали. Дъщерята се отдръпнала назад, покатерила се по решетъчната стена. От там скочила върху майка си като звяр, а майката отстъпила на страни. Момичето паднало и започнало да се вдига. Майката я държала долу и казвала: "Излез от нея, демоне в името на Исуса".

Джемисон стоял и гледал като омагьосан. За около 10 минути майката повтаряла това. Изведнъж дъщерята се отпуснала и попитала дали това е майка й. Хвърлила се на врата й и започнала да я прегръща и целува. Майката вярвала и получила това, което желаела.


ТАЙНАТА ЗА МОЛИТВАТА В ИСУСОВОТО ИМЕ

Нека отново погледнем Йоана 16:23-24. Ние ще се молим за резултати в името на Исуса от Отца. Ако не следват резултати тогава молитвеният ни живот е един провал.

Спомням си за Д-р Чарлз Прайс. Някой му позвънил по телефона и го помолил да дойде в болницата. Той, разбира се не отишъл, поради липса на време, но личността била много близо до него и накрая той се съгласил да отиде. Жената била повярвала от неговите пропо-веди. Когато пристигнал разбрал, че тя умира от рак.

Лекарят влязъл, докато той бил там, така Д-р Прайс казал на жената, че ще си отиде в къщи да се помоли за нея. Лекарят му казал навън, че това ще бъде малко преди да умре. Мислил, че би било добра идея да се помоли за успокоение на нервите й. Но Д-р Прайс му казал, че няма да се моли за успокоение, а Бог да я изцели, при което лекарят го изгледал много учудено Знаел, че е невъзможно. Но Д-р Прайс се помолил за нея и тя била изцелена! Той се молил за резултати!

Пи Си Нелсен, божий служител бил блъснат от кола и лекарите заявили, че ще загуби бедрото си, но той бил изцелен. Тогава свикал изцелителни събрания по цялата страна в разни църкви. Веднъж провеждал събрание при баптистите и се молил за болните.

Един мъж, пастир в друга баптиска църква в Арканзас попаднал на семинар с Нелсон и чул, че той провеждал тези служби. Посетил няколко от тях и много остро реагирал. Говорил на семейството си за Нелсон и те решили да отидат. Тръгнали заедно с майка му, която също живеела при тях. На другата сутрин говорили за събранията на закуска. Баптиският пастир мислил, че не е редно да се моли за някой публично. Най-малкото му дете, което било 5-годишно казало, че единствената разлика, което то виждало била, че татко му се молил за хората в неделя сутрин и казвал: "Господи, благослови болните" и не очаквал нещо да се случи. Нелсон се молил, като че ли очаквал Бог да ги изцели веднага. Това накарало пастирът да се замисли. Решил вече да взaимства от Нелсон. Също видял, че трябва да се моли за резултати.

Бог чува и отговаря на молитвите. Той иска да чуе и отговори и на твоята молитва. Бог не постави всички тези изявления за молитвата в Библията просто да запълни празно пространство. Те са тук заради нас Исая 43:25, 26 казва: "Аз, Аз съм, който изличих всичките ви беззакония, заради себе си и няма да си спомням греховете ви. Подсети ме, за да съдим заедно: постави делото си, за да бъдеш оправдан".

Забележете, че Бог казва: "Подсети ме..." Тези, които са били силни в молитва, винаги са напомняли на Бога за Неговите обещания и посочвали Словото Му.

Чарлз Фини е вероятно царят на молитвата. Знае се, че той е човекът, който с молитвата си предизвиква съживления. Има най-големи успехи и неговите обръщеници са най-твърди от всички от времето на апостол Павел до сега. Известно е, че 85% от покаялите се остават верни на Бога.

Муди беше голям евангелизатор, но само 50% от покаяните се утвърждаваха. Ние имахме едно голямо раздвижване през последните 50 години, но не повече от 50% оставаха верни на Бога. Фини имаше най-големи числени резултати, що се отнася до пазене плода на труда му, от времето на апостол Павел до сега. Четох, например в автобиографията на Фини, че през 1829 г. отишъл в градчето Рочестър, Ню Йорк, където практически всички в града се спасили. Всички магазини за алкохол били затворени. Не останало и местенце в целия град, където да може да се купи алкохол. Имало такова съживление, че когато в града пристигнал цирк, само двама отишли да го гледат и той бил затворен. Единственият театър в града бил също затворен. Всички се интересували от Бога. Съживлението било на лице. Хората не се вълнували от нищо друго.

Четох веднъж, че отишъл да води друго събрание, когато бил Презвитерианин. Бил говорил за около 15 минути, когато Божията сила връхлетяла върху него. Около 400 души паднали от столовете на пода. И това била Презвитерианска църква!
Той не знаел какво става, но казва, че после разбрал, че всички са били грешници които са се спасили в момента, когато паднали. Молил се за съживление. Той бил истински човек на молитвата. Казва се, че е имал няколко преживявания в молитва, които наистина го променили. Добавил, че се е чул да казва на Господа: "Господи, Ти нали не смяташ, че ние няма да имаме съживление. Ти не мислиш, че можеш да ни лишиш от благословенията си?" Открил, че напомня на Бога, какво е обещал.

Джордж Уитфийлд, друг служител, излязъл от Англия, за да проповядва по улиците. Говорил на градския площад в Бостън, щата Месечусетс. Когато започнал да проповядва, хората се катерили по дърветата да го виждат, защото тълпата била толкова голяма. Казвал им да слязат долу, защото, когато силата Божия дойде, ще изпопадат от дърветата.

Уигълзуърд казва, че Бог е доволен от децата си, когато имат дръзновение да казват: "Боже, Ти си обещал. Сега стори така". Ти го казваш с вяра. Това е в съгласие с Божието Слово. Те напомнят на Бога какво е обещал. Щом Бог иска да Му напомняме, нека го сторим.

Сигурно се изправяме пред големи нужди навсякъде. Хора умират от нуждата си от Христа. Болните имат нужда от изцеление. Слабите - от сила. Какъв е твоя дял. Във волята му ли си? Вършиш ли това, което Той иска от тебе? Животът ти прав ли е пред Бога? Сърцето ти осъжда ли те? Ако е така, побързай да се примириш с Него още сега. Благодаря на Бога, че за това не е необходимо много време. 3а каквото и да се молиш, извоювай го с молитва. Ти не се бориш с Бога, а воюваш с демони. Бог иска да ти изпрати отговора. Това е духовна борба срещу господаря на тъмнината.

Библията казва в Ефес. 6:12: "Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началства, сили и власти на тъмнината на този свят, срещу духовните сили на нечестието на високи места". Падни долу пред Всемогъщия и си проправяй с борба пътя сред облака демони, които ще пречат на молитвата ти. Ние имаме оръжия, с които да се борим с дявола. Мечът на Духа, който е Божието Слово и мощното име на Исуса са наши оръжия. Демоните не могат да устоят пред тях. Ти можеш да разгромиш дявола всеки път. Моли се до победа. Ако се молиш за болен, претендирай за освобождението в Исусовото име. Исус казва: "В мое име те ще полагат ръце на болните и те ще оздравеят". Полагайте ръце на болните и те ще оздравеят. Полагайте ръце на тях и претендирайте за тяхното освобождение в името на Исуса. Ти имаш солидна основа.

Ако се нуждаеш от пари, моли се да се освободят. Тъй като парите са тука в това царство. Бог не е производител. Той няма да ти създаде пари и да ги пусни като дъжд от небето. Бог постави всичкото сребро и злато и добитък на хиляди купчини тук за теб и мен. Той не ги създаде за дявола и неговото обкръжение. Създаде ги и даде господство на Адам над всички тях. Тогава Адам направи голяма сделка и продаде на дявола, така дяволът стана бог на този свят, тъй като имаше власт над всичко. Първоначално Адам беше богът на този свят, тъй като имаше власт над всичко, но той го продаде на дявола, така че властта сега е у него. Но благодаря на Бога, че Исус дойде и разгроми дявола. Той ни даде право да използуваме Неговото име.

Веднъж бях нападнат от бедност и бях свел нос до земята. Тогава прозрях нещо. Господ ми каза никога да не се моля за пари. Каза ми да не го моля за пари, защото парите са долу, тук. Научи ме, че в името на Исуса трябва да заповядам на парите да дойдат. От каквото и да се нуждаех или исках, трябваше да претендирам за него. Той каза, че иска чедата му да имат най-доброто. В словото се казва, че иска чадата му да ядат най-доброто от земята. Казва още: "Ако вие, които сте зли, знаете да давате добри дарове на децата си, колко повече вашият Небесен Отец ще ви даде добри неща, когато искате от Него".

Трябва да разберем принципите, по които Бог работи. Дал ни е името на Исуса. Каза ми, че той не е този, който спира финансите от мен, не е Този, който не желае децата ми да имат добра храна. Ако беше така, Той не би бил добър Баща. Той ми напомни, че дори и най-старият грешник, който е баща се интересува от децата си, дори и животните са загрижени за своите рожби. Каза ми, че никога не е имало земен баща, който да желае да направи за децата си повече от Него. Проблемът беше, че чадата Му не желаят да Му сътрудничат. Каза ми да заповя



Проповядвайки на едно открито събрание през 1954 г. се срещнах с една жена, за чийто съпруг сме се молили. Бях чул, че той бил спасен, виждате всички без двама бяха спасени за около месец и другите, двама получиха спасение преди изтичането на годината. Когато събранието приключи, тази двойка дойде при мен и съпругът каза: "Брат Хегин искам да те прегърна, ти знаеш, че съм ти брат". Каза, че е бил спасен същата година, след като се преместили в Калифорния. Тогава жена му добави, че разказала на пастира там за онова молитвено събрание, а той й отговорил, че никога не бил чувал подобно нещо. Радвах се, че онази молитва все още действуваше.

Когато вървим по Божието Слово, то никога не пропада. Исус каза: "Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било, което да поискат от Отца, който е на небесата, ще им бъде /Мат. 18:19/. Той не казва, може да бъде сторено или, че е вероятно да го стори, а ако се съгласим за нещo ще бъде! Молитвата означава борба (триумф). Означава борба (триумф над) с демони, които се опитват да попречат на нещата да се случват.

Преди няколко години проповядвах в Западен Тексас по Рождество. Въпреки, че бях стоял там три седмици, пастирът искаше да остана още три седмици. Имах още една служба преди Рождество. Тогава пастирът ме уведоми, че всяка година трябвало да плащат данък на църковния имот и всяка неделя вечер той събирал дарения за тази цел. Той каза, че ако остана, той първо ще събере даренията за данъка, а после - за мен. Каза ми, че разбира, че ще се нуждая от допълнително пари по Рождество, тъй като няма да имам събрания по време на почивките, но не беше сигурен дали хората ще дадат допълнително.

Въпреки това се съгласих да остана, като вярвах, че ще получа достатъчно. Писах на жена ми, че ще остана и исках тя да отвори Библията си следващата неделя следобяд на Матей 18:19 и да каже на Господа колко пари ни трябват. Уверих я, че ще направя и аз същото. Ние претендирахме за половината от това, което получавахме всяка седмица.

Тази неделя вечер пастирът събра даренията за данъка и след това за мен. Получих три долара повече отколкото бях попросил. На следващата седмица се случи същото.

В неделята преди Рождество в църквата имаше малка рождественска програма и аз проповядвах само 15 минути. Не само това, но пътувах през цялата нощ, за да стигна у дома за Рождество. Както и да е, пастирът събра най-напред за данъка, а след това за мен. Отидохме до дома му и той ме попита колко бях получил. Казах му, че дяконите още не бяха ми казали. Намерихме ги заети в преброяването на парите. Дарението беше с около 20 долара. по-малко от необходимите. Предложих да ги преброим отново, защото парите трябваше да бъдат там, защото сме ги поискали. Казах му, че жена ми и аз сме се молили и ако парите не бяха там, аз трябваше да тръгна по всяка църква, където съм проповядвал и да кажа, че Исус е лъжец и Библията не е вярна. Ако е така, бих я захвърлил. Такава е моята откровеност.

Не искам да кажа, че нещата ще падат върху нас като зрели череши от дървото, защото трябва да си отстояваш правата. Ти трябва да ги отстояваш пред дявола. Във всичко друго в живота хората ще се борят за правата си и за това, което им принадлежи. Ще изгубят от съня си и ще положат всяко старание, но когато дойде до духовни неща ще затворят очи и ще играят на мъртви. Трябва да открием, къде е отговора. Божието слово действува.

Колко пъти в молитва съм изследвал правата си отново и отново. Ако имам един ценен златен пръстен и го загубя, аз ще огледам земята много внима-телно, където, предполагам, че се намира, тогава ще падна на колене и ръце, ще пълзя наоко-ло и ще го търся. Що се отнася; до духовните неща ще върша същото, като изследвам стъпките си.

Казах на пастира защо трябваше парите да са там. Ние отново ги преброихме, но все недостигаха. Той преброи половината пари, а аз - другата. После той преброи моята половина, а аз - неговата. Все стигахме до същата цифра. Казах му, че трябва да са там. Пак ги преброихме. Той каза, че трябва да броим цяла нощ докато ги получим.

Изведнъж се сетих, че съпругата на пастира си беше купила Библия от мен преди службата. Тя бе сложила парите в плик. Тя ми каза, че имала лично дарение, което не желае да мине през църквата. Каза ми дори да не казвам на съпруга й. То беше от 25 долара и аз бях забравил за това. Тогава му казах, че имах дарението и имах 5 долара над попросеното.

Стойте върху Божието Слово и казвайте, че трябва да бъде. Погледнете бурята в лицето, както Павел направи. Исусовата дума е по-сигурна от думата на ангел. Павел каза: "До мене беше тази нощ ангел от Бога". Той завършва: "И така, господа, аз вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми е говорил". Погледнете противоречивите обстоятелства в лице и кажете: "Затова, господа, аз вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми е говорил". Тогава ще откриете, че дяволът и демоните ще отстъпят и отговорът ще дойде.

Отстоявайте правата си и Бог ще ви чуе. Погледнете смрачените облаци в лицето и кажете: "И така господа, аз вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми е говорил". Той ще ви чуе.


ТАЙНАТА ЗА МОЛИТВА В СЪГЛАСИЕ И МОЛИТВА В ДУХА

Тук говорим за тайни в молитвата. Ето и тайната за съгласието. Матей 18:19: "Пак ви казвам, ако двама от вас се съгласят на земята за нещо и поискат ще им бъде дадено от Отца, който е на небесата". Не поставяйте ограничения върху това. Нека го приемем като Слово.

Разказаха ми за пастира на една църква, който непрекъснато казвал: "Това не означава това" и "онова не означава онова". Накрая едно момиченце попитало: "Ако Исус не искаше да каже това, което е казал, тогава защо не е казал какво е искал да каже?" Симпатична мисъл, нали. Ако Той не искаше да каже това, което е казал, защо тогава не е казал, какво е искал да каже? Аз вярвам, че е казал точно това, което е имал в предвид.

Всичко необходимо е двама човека и второто условие и да са на земята. Това е достатъчно. Най-силният израз за съгласие на всеки език е "ДА". Не можеш да изразиш по друг начин по-твърдо съгласие. В Йоана Исус казва: "Ако поискате нещо в Мое име, аз ще го сторя".

Пи Си Нелсон казва, че по-буквалното значение на гръцки език това е, че дори ако Исус няма това, което искаш - ще го създаде за теб.

Проповядвах в Салем, щата Орегон през 1957 г. по време на едно влошаване на пазара - т. нар. рецесия, която бе завладяла нацията. Орегон беше един от щатите, който чувствуваше влошаването най-силно. Един безработен механик от църквата ми сложи спирачки на колата в дома си. Беше работил за една компания в продължение на 19 години като механик, но тя фалирала. Спомням си как този човек и жена му ни казваха по-късно, когато вечеряхме заедно, че когато съм проповядвал върху изповедта с устата и вярата в сърцето ще доведе отговора и съм поканил всички да дойдат напред и когато се прибрали в къщи, съпругата попитала мъжа си, какво бе изповядал, той й задал същия въпрос. Те имали имот, който се опитвали да продадат в продължение на няколко години. Тя казала на съпруга си, че е помолила да се продаде всичко. Той бил споменал същото.

На другата сутрин на закуска тя казала на мъжа си да отиде до посредника по недвижимия имот отново и до го опише. В неделя сутрин той отишъл при него който му казал, че имуществото няма да се продаде. Християнинът му отвърнал, че както и да е той желае имота да се опише. Агентът се съгласил и му предложил да се срещне с човека, който преди бе искал да го купи, но на по-ниска цена. Братът намерил мъжа и разбрал, че той все още бил заинтересован и дори бе го взел на предложената цена. За тези две години те се молели да получат парите само ако бяха го изрекли. Вместо да вярват със сърцето си, те се молили Бог да направи нещо. Ние също имаме свой дял.

Този мой приятел работил по горите, когато времето било добро. Мъжът, който купил имота имал камионопроизводително предприятие и попитал приятеля ми дали би искал да го назначи на работа. Той приел предложението, работата била щатна и му плащали 100 долара повече отколкото преди. Съпругата му казваше, че винаги е знаела, че стихът за тях е в Библията, но за първи път постъпила по него.

Тъжно е, че изпълнени с Духа християни преминават живота си и никога не действуват по Словото. То е вярно, Исус не каза, че може да бъде сторено или че съществува такава вероятност. Напротив, Той каза, че ще бъде! Ако се съгласите за нещо, ще бъде. Вместо да спориш със Словото, защо не се съгласиш с Него?

Преди години бях баптист и имах един приятел, който работеше за брат си в един малък гараж, където едва се побираше една кола. Това бе по време на инфлацията. Брат му му плащаше 3 долара седмично и го хранеше. Освен това двамата се опитвали да помагат на родителите си, които били много бедни. Спомням се веднъж как се спрях да се видя с единия, който работеше над един шевролет 34. Брат му беше току що напуснал. Каза ми, че иска да се моля за него. Имал приятелка и искали да се оженят, но не можел да си позволи това с 3 долара седмично. Помоли ме да се моля за него да си намери работа, тъй като дори нямал друг чифт панталони.

Отишъл на едно място за работа, но хората, които приели молбата му казали, че преди него имало 2000 души. Готвел се да подаде молба в един памучен завод и ме молеше да се съгласим за отговор. Каза ми, че и дори да вижда, че почти нямало вакантни места, той знае че Бог ще направи нещо. Казах му за Матей 18:19 и се съгласихме, че той ще получи отговор за десетина дни. На десетия ден го извикаха и той започна работа за 10 долара седмично. Скоро си купи два костюма и след около 9 месеца се ожени. Той беше на това място, докато бе повишен в началник и печелеше добри пари.

Тогава Бог го призова да проповядва и той влезе в служение. Това беше първата ми опитност на действие по този стих от Писанията. Той ще се сбъдне, защото е Божие Слово. Ти може да си силен в молитва сам, но може да си по-силен с някой друг заедно. Библията казва, че сам ще победи 1.000, а двама – 10.000. Двама могат да направят 10 пъти повече от сам.

Спомням си, Смит Уигълзъурд разказваше за една англичанка презвитерианка, която бе дошла до малката му мисия и получила кръщение в Святия Дух. Върнала се в своята църква и започнала да говори на език, при което я изхвърлили навън. Съпругът й бил на път и веднага му казали, че трябва да сложи край на това или в противен случай ще трябва да я изключат от обществото. Той се върнал в къщи ядосан и заявил, че тя трябва да избира между Святия Дух и него. Дал й 10 дни срок да реши. Тя изпратила да повикат Уигълзуърд да се помоли за нея.

Когато той дошъл, видял, че лицето и очите й били червени от плач. Казала му, че е твърде закъснял, въпреки това той я уверил, че Бог никога не го е пращал някъде късно. Тя предала историята и добавила, че е десетия ден. На закуска същата сутрин съпругът я попитал какво е решението й. Тя му казала, че не може да се откаже от Святия Дух, а той си събрал багажа и напуснал.

Уигълзуърд й казал, че ако се съгласят, той ще се върне. Тя отговорила "Да, но ти не познаваш моя съпруг". Той отговорил: "Не, не го познавам, но познавам моя Исус". Тя го уведомила, че съпругът й никога не пречупвал думата си. След малко Уигълзуърд успял да й покаже какво казва Словото. Казал й, че всичко което могат да направят е да се съгласят на земята. Накрая тя решила да се съгласи. Молили се на Бога съпругът й да се върне. Докато се молили Духът я изпълнил. Уигълзуърд й казал, че когато съпругът й се върне тази нощ /той не казал "ако"/ тя трябва да бъде много мила и да се държи сякаш нищо не се е случило. Добавил, че след като съпругът й си легне тя трябва да отиде в другата стая, да започне да се моли в Духа и когато се изпълни да отиде тихичко до него и да положи ръка като претендира за душата му.

Вижте, вие имате авторитет в собствената си къща. Уигълзуърд си отишъл и съпругът й се върнал същата нощ. Тя му сготвила любимата му вечеря и по-късно, когато се молила, тя положила ръка и изискала душата му. В минутата, в която го докоснала, той скочил от леглото и помолил Исуса да го спаси. Тогава признал, че е бил член на църква, но не е бил спасен в действителност. За няколко минути се покаял и изпълнил с Духа. Всичко това се случило, защото те се съгласили.

Вижте Римл. 8:26 казва: "Така и Духът ни помага в нашите немощи, защото не знаем как да се молим, но Духът сам ходатайствува за нас в нашите неизговорими стенания". Д-р Нелсон потвърждава това с гръцкия текст, който казва: "със стенания, които не могат да се изрекат с Думи". Изговаряне означава нормалната реч. Този стих включва също и молитва на езици. Това е в съгласие с 1 Коринт. 14:14. Друг превод казва: "Моят Дух, чрез Святия Дух в мен се моли". Ние не знаем точно за какво и как да се молим. Ти не можеш да знаеш с естествения си ум за какво и как да се молиш.

Например, ако се моля за някой, който познавам, Бог да го благослови, всичко, което правя е да успокоя съвестта си, че съм се молил за него. Ти можеш само да кажеш какво искаш, но ние не знаем за какво трябва да се молим. Благодаря на Бога, че Духът ни помага в нашите немощи. Това не означава че Святия Дух върши нещо отделно от тебе. Това би направило него отговорен за молитвения ти живот, а Той не е, тъй като Библията учи, че ти си отговорен. Тези стенания излизат от твоя дух и от твоите устни, а Святия Дух ти помага. Някои неща просто не могат да се изкажат с думи. Често като се молиш по този начин ти ходатайствуваш. Молитвата на ходатайство е молитва за друг.

Чарлз Фини започнал служението си като презвитерианин, а по-късно станал конгрешанин. Знаел нещо за Святия Дух. Познат е като човекът, който с молитвата си предизвиква съживления. Веднъж провеждал съживително събрание, в което един от личните лекари имал съпруга прекрасна християнка и ръководителка, но докторът бил безверник. Той се присмивал на жена си. Тя настоявала Фини да дойде у тях и той се съгласил да отиде един понеделник за обяд.

Този доктор имал брат - фермер, който бил също вярващ човек и идвал на събранията. Фермерът също бил у тях, така че на уреченото време, всички седнали на масата. Жената помолила Фини да се моли, но като навел глава духът му почувствувал, че Господ иска фермерът да се моли. Той започнал, но изведнъж се хванал за корема и започнал да стене. Тогава скочил от масата и изтичал до спалнята. Докторът помислил, че нещо го заболяло и скочил след него. Фини ги последвал. Когато влязъл в стаята, докторът излизал да си вземе чантата, като мислил, че брат му има стомашна криза. Въпреки това, Фини знаел какво става. Той спрял доктора, уведомил го, че няма нищо страшно с брат му, но че е почувствувал Духът на ходатайство и вярвал, че се молил за изгубената душа на доктора.
Докторът казал, че не вярва, при което оставил Фини и влезнал в стаята си.

Фини започнал и той да се моли.

Кенет Е. Хегин

Силата на пълното прощение

На 1 септември миналата година беше извършен жесток терористичен акт срещу едно училище в Беслан, Северна Осетия; 330 души загинаха, между които 186 деца. Светът беше потресен от тази трагедия.

Пастирът на Баптистката църква в Беслан загуби пет от 8-те си деца, които учели в училището. На погребението той събрал сили да говори и вместо очаквания призив за възмездие и правосъдие, призовал хората да простят на терористите.

Присъстващите представители на медиите били поразени и той бил поканен да говори по Националната телевизия и да отправи същото послание за прошка и помирение към цялата нация.

Футуролозите казват, че едно от най-големите предизвикателства пред народите през третото хилядолетие ще бъде въпросът за прощението. Нарастващият тероризъм в световен мащаб, конфликтът между исляма и християнството, взаимоотношенията между все по-богатите индустриализирани страни и все по-обедняващите развиващи се страни, етническите конфликти, взаимоотношенията между работници и работодатели, между съпрузи, родители и деца, между деноминации и църкви, ще поставят все по-често пред нас въпросът за прошката.

В Господната молитва ние се молим: "Прости ни, както и ние прощаваме..."

Но какво означава да простим? Какво представлява прошката?

Ние нараняваме себе си, когато живеем непрекъснато с мисълта за това, което ни се е случило и с желанието за възмездието на тези, които са ни наранили. Но още повече оскърбяваме Божия Святи Дух. И затова губим вътрешния си мир. Павел ясно подчертава това в Ефесяни 4:30-32: "И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението. Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас."

Пълното прощение излиза от рамките на нашия човешки разум. То е възможно единствено там, при кръста.

Ние всички имаме истории, в които трябва да простим на някого. Но как да простиш на човека, на когото си се доверила с цялата си обич, а той ти изневерява може би с най-добрата ти приятелка? Или на съпруга и бащата, който се прибира пиян вечер и пребива от бой жената и децата си? Или на бащата, дръзнал да малтретира сексуално собственото си дете? На изнасилвача? На крадеца? На наркодилъра, който трови децата ни? На убиеца? Списъкът е безкраен.

Най-голямото доказателство за пълно прощение е, когато от сърце се помолим Бог да прости на виновните, на тези, които са ни наранили - да ги освободи от задължението за вината. Да бъдат освободени, като че ли не са направили нищо. Това е най-голямото свидетелство за света около нас.

Има нещо свръхестествено в пълното прощение. То е противно на нашето човешко естество. Нашият свят е подчинен на закона "зъб за зъб". Защо Бог иска от нас нещо което е противно на природата ни? Защо прощението е толкова важно, че става център на нашата вяра? Защото това е, което Бог направи. Той примири света със себе си в Христос и повери на нас вестта на примирението (ІІ Кор. 5:19). "Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им и повери на нас посланието на примирението."

В Словото ни е дадена заповед да си прощаваме. Ефесяни 4:32 и Колосяни 3:13: "Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така и вие прощавайте."

Р. Т. Кендъл в книгата си "Пълно прощение" изброява десет неща, които включва пълното прощение. И така, какво означава да простиш напълно?

1. Да съзнаваш напълно какво ти е направил някой и все пак да простиш.

Пълното прощение не е да забравиш какво някой е направил, да го извиниш или да откажеш да видиш какво е станало. Понякога ние се стараем да омаловажим вината, защото ни е по-лесно да простим нещо по-малко. Има случаи, когато хората погребват дълбоко в себе си спомена за случилото се, защото то е толкова болезнено и страшно, че предпочитат да не си спомнят за него, като че ли никога не се случвало. Това става често при сексуално и физическо малтретиране и насилие в детството. Но болката е там и тя продължава да разяжда, даже и да е подтисната. Пълно прощение има само тогава, когато осъзнаем какво някой е направил, без да го отричаме или омаловажаваме и въпреки това сме готови да простим.

Пълното прощение е болезнено. Но когато зная напълно какво са направили и приема в сърцето си, че ще бъдат благословени, без каквито и да е последствия за греха си, тогава съм прекрачила границата на свръхестественото. Това означава, че започвам да приличам на Исус.

2. Съзнателно да избереш да не пазиш никакъв спомен за стореното.

Любовта "не държи сметка за зло" (І Кор. 13:5). Защо пазим споменът? За да го използваме. За да докажем какво се е случило.

Любовта е въпрос на избор. Пълното прощение също е въпрос на избор. То не е чувство, а акт на волята. Ние много пъти казваме: "Да простиш, означава да забравиш." Но има неща, които не можем да забравим. Как може пастирът в Беслан да забрави убитите си 5 деца? Или Кори тен Бум да забрави смъртта на сестра си, умряла пред очите й от мъченията в концлагера?

Прощението е избор да унищожиш спомена за злото, което е било извършено, преди да си направи гнездо в сърцето ти. Това означава съзнателно да не позволяваш на мислите да се връщат непрекъснато към извършеното зло. По този начин огорчението няма възможност да расте. Но когато кажем: "Аз никога няма да забравя", ние наторяваме почвата и я подготвяме за постоянно огорчение. И Сатана се възползва от това, за да вземе превес в нашия живот и да почне да ни контролира.

3. Да се откажеш от възмездие.

Това е същността на пълното прощение. По естество ние не можем да понесем мисълта, че някой може да се измъкне, без да е получил това, което е заслужил. Следователно ние искаме отмъщение, наказание. Страхът, че няма да бъдат наказани е противен на съвършената любов. Когато съвършената любов - любовта на Исус влезе, желанието нашият неприятел да бъде наказан, напуска. Следователно пълното прощение е отказ да накажеш.

Разплатата принадлежи на Бога. "На Мен принадлежи възмездието, Аз ще отплатя" (Римляни 12:19). И когато ние откажем да наказваме, а Бог харесва това - това Го освобождава да реши какво трябва да бъде направено. Но ако ние се месим в Неговите пътища - Той може да ни остави да правим каквото искаме, но тогава няма да има нито божествено отмъщение, нито истинско правосъдие - само лична отплата. Когато прощаваме искрено, пускаме на свобода един затворник, който се оказва, че сме самите ние.

Голгота разсича възела между справедливостта и прощението. В крайна сметка прошката е проявление на вярата. Когато прощавам на някого, аз съм убеден, че Бог раздава правда по-добре от мен. Когато прощавам, се отказвам от правото си да търся възмездие и предоставям на Бога да решава всички въпроси на справедливостта. Филип Янси казва: "Когато прощавам, злото не изчезва, ала отслабва хватката си спрямо мен и го поема Бог, Който знае какво да прави!"

4. Да не споделяш какво са ти сторили.

Да кажеш на някого с цел да нараниш репутацията или името на този, който те е наранил, е желание да го накажеш. Затова обикновено ние искаме да разкажем. „Аз ще ти кажа какво ми направи тя, за да мислиш лошо за нея. Това е моят начин да я накажа.”

Когато Бог ми е простил, Той е простил напълно и заради Исусовата кръв, която ме е умила, Той няма да изяви греховете ми. Но когато аз разкажа за това, което ми е било сторено, аз го правя с цел да накажа и Бог не одобрява това.

5. Показване на пълна, незаслужена, даром показана милост!

Когато става въпрос за показване на милост, това е Божията милост. "И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Да бъдем милостиви означава, не да раздаваме правосъдие, но напротив, да показваме незаслужена милост. Благодатта е, да получим това, което не заслужаваме, а милостта е да не получим това, което заслужаваме (наказание). Така че, когато показваме милост, ние не раздаваме правосъдие на тези, които са ни наранили.

Разбира се, има случаи, когато правосъдието трябва да бъде приложено. Изнасилвачът трябва да бъде поставен зад решетките, за да не продължи да наранява други хора. Същото е и с убиеца.

Луис Смийдс казва, че прошката не е същото като помилването: можеш да простиш на някого за злото, което ти е причинил и пак да настояваш да бъде наказан за него. Ала, ако намериш сили за прошка, ти отприщваш целебната й сила и вътре в себе си, и в човека, който те е наранил.



6. Да бъдеш щедър в прощението (да проявяваш благост).

Благост означава да показваш благодат и милост едновременно. Във Филипяни 4:5 се казва: "Вашата кротост да бъде позната на всички човеци". Гръцката дума е преведена в някои от българските преводи като кротост, другаде като благост. Павел използва тази дума в контекста на една свада между Еводия и Синтихия. Моля Еводия и Синтихия да бъдат единомислени, казва той. Ако могат да бъдат благи една към друга.

Явно и двете са били силни личности и всяка една от тях е била сигурна, че тя е права. Всяка е искала другата да изглежда виновна. Опитайте се да бъдете благи една към друга, казва Павел. Благостта е необикновено качество, много рядко срещано. Тя е напълно противоположна на законничеството. Това е качество, което имаше Исус.

Когато една група себеправедни религиозни водачи доведе при Исус една жена, хваната в акта на прелюбодеяние, грехът беше явен. Какво беше отношението на Исус? Благост (благодат и милост едновременно). Благостта означава да премълчиш някои факти, които знаеш, че са верни. За себеправедните хора това е почти невъзможно; те твърдят винаги, че постъпват според истината.

Пълното прощение е благост, която понякога е готова да пренебрегне истината, за да не допусне човекът да бъде увреден по някакъв начин. Класически пример в това отношение е епизодът от романа "Клетниците" на Виктор Юго.

Жан Валжан, който е попаднал в каторгата за един откраднат хляб, след 19 години излиза на свобода. Няма къде да пренощува и търси подслон в дома на един свещеник. Свещеникът го посреща като скъп гостенин. През нощта Жан Валжан става, взима сребърните прибори, с които са го гощавали на вечеря и се измъква тихо от дома. На следващия ден е заловен от полицията и доведен в дома на свещеника, при което той го посреща с думите: "Братко мой, защо си си тръгнал без да вземеш сребърните свещници? Нали помниш, че аз ти ги подарих заедно с приборите?" Този жест на незаслужено прощение и милост променя животът на Жан Валжан завинаги.

Прошката е един вид "духовна хирургия". Когато прощаваш на някого, ти "изрязваш" злото от човека, вече не го възприемаш като онзи, който ти е навредил, а като човек, който има нужда от теб.

7. Истинското прощение е вътрешно преживяване, то настъпва в сърцето.

Истинското прощение трябва да настъпи в сърцето, иначе е безсмислено. Ако не сме простили истински в сърцето си на тези, които са ни наранили, тогава огорчението рано или късно ще се появи отново.

Ето защо възстановяването на отношенията не е толкова важно за пълното прощение. Даже и другата страна да не иска да се извини или да се примири, ако аз съм простил в сърцето си, тогава съм постигнала победата в себе си. Примерът на Исус е достатъчен в това отношение. Той каза на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат".

Ако тези, които са ме наранили, не искат да се примирят с мен, това не е вече мой проблем. Аз съм го предала на Бога. Въпросът е отношението в моето сърце. І Йоан 3:21 "Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност пред Бога." Затова става дума при пълното прощение - да имаме увереност пред Бога. Той се грижи и иска да знае дали аз наистина съм простила и когато аз знам и имам Неговото одобрение и любов, тогава съм истински щастлива.

8. Отсъствие на огорчение.

Огорчението е изключително желание за отмъщение, което идва от дълбоко нараняване. То е на първо място в списъка на нещата, които оскърбяват Святия Дух. Огорчението се изразява по много начини - загуба на настроение, раздразнителност, безсъние, депресия, изолация, негативно отношение, неразположение, болестни прояви - повишено кръвно налягане, главоболие, болки в гърба и т. н. Когато Святият Дух е огорчен, аз съм оставена сама на себе си, което означава, че трябва да се боря с гняв и страх, но когато Святият Дух не е огорчен, Той е в мен и ми помага да мисля ясно и да изявявам благостта на Духа, дава ми радост, мир и познаване на Неговата воля.

Огорчението е обърнато към миналото, вкопчило се е в него, изживява го отново и отново, чопли раната и тя никога не заздравява. То ни държи в емоционален затвор. Ако не простя, се оказвам заложник на миналото.

Когато прощаваме искрено и щедро, пускаме на свобода един затворник и после установяваме, че този затворник сме били самите ние.

9. Да простиш на Бога.

Въпреки, че не винаги го съзнаваме, но нашето огорчение води началото си от гняв срещу Бога. Това може да бъде несъзнателен или непризнат гняв. Истината е, че често нашето огорчение е насочено срещу Бога.

Защо? Защото е допуснал да се случат лоши неща. Допуснал е да страдаме, когато не сме направили нищо, което да заслужава такова лошо отношение. Само глупав човек би твърдял, че знае отговора на въпроса: "Защо Бог допуска злото и страданието да продължават, ако има силата да ги спре?" Но нямаше да има нужда от вяра, ако знаехме отговора за произхода и причината на злото и страданието.

Божието Слово казва в Римляни 8:28, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога. Бог обръща злото в добро. И освен това Той изпрати Собствения Си Син да пострада, невинният за виновните. А за нещата, които се случват в моя живот, Той знае точно какво върши и защо. И затова ние трябва да простим на Бога, че е позволил на злото да докосне нашия живот.

10. Да простиш на себе си.

Много често хората казват: "Аз знам, че Бог ми е простил, но аз не мога да простя на себе си". Пълното прощение означава да простим и на себе си.

Много често това е по-трудно, отколкото да простиш на другите. Ние живеем с чувството за вината на минали грехове, неизпълнен дълг, и това непрекъснато ни смачква и ни държи в робство на вината. Исус знаеше, че се борим с този проблем. И затова, когато се яви неочаквано на учениците след възкресението, Той искаше да ги увери, че са напълно простени. Той искаше те да простят на себе си. Петър се беше отрекъл, те Го изоставиха в Гетсимания. Но като че ли нищо не беше се случило, Той им каза: "Както Отец прати Мен, така и Аз изпращам вас." (Йоан 20:21). Той им повери задача. Това им даде достойнство. Те се почувстваха ценни.

І Йоан 1:9 казва: "Ако изповядате греховете си, Той е верен и праведен да ви прости греховете." Човекът, който не е простил на себе си, е нещастен човек. Резултатът от това е, че много често той не може да прости на другите и обратно.

Бог ни е простил и Той не ни припомня повече греховете ни. Сатана е този, който продължава да ни обвинява (Откровение 12:11) и експлоатира нашето чувство за вина за свои цели.

Чудесният резултат от пълното прощение (на другите и на себе си), е, че сме оставили всичко в миналото, на Божията грижа и уповаваме Той да възстанови пропиляното време ("И ще ви върна годините, които изпояде скакалецът" - Йоил 2), и да обърне всичко за добро. И тогава Бог има бъдеще за нас. (Мойсей беше убиец, но Бог даде чрез него Десетте заповеди; Давид беше прелюбодеец и убиец, чрез неговото потомство Бог изпрати Исус на земята; Йона избяга от Бога, но Бог го употреби за съживлението на Ниневия; Петър стана предател, но Бог имаше план за него). Всички тези хора трябваше да простят на себе си за миналото си. И Бог имаше бъдеще за тях. Бог ни познава, Той знае естеството ни и въпреки това ни обича, Той ни е простил и има бъдеще за нас.

Преди няколко години група вярващи съветници били изпратени в Судан, за да помогнат на хора, преживели ужасите на междуплеменна война, при която църкви били изгорени, жени и деца избити, понякога цели селища опожарени. Някои от хората успели да се спасят от този ужас, се намирали в много тежко състояние и трябвало някой да поговори с тях и да им помогне да освободят душите си от ужаса на преживяното и от желанието за възмездие.

И така, група вярващи психолози и съветници били изпратени с тази задача. Те се срещнали и изслушали историите на някои от тези хора, при което моят познат каза: „Аз бях сразен. Един от тези пастири, който на косъм спасил живота си, разказвал как нападнали селото им - през къща събирали жените и децата в една къща, след което изнасилвали жените и момичетата и подпалвали къщата пред очите на мъжете им. След това мъжете бивали избити. Следвали една след друга от ужасни по-ужасни истории.”

Моят познат каза: "Аз съзнавах, че не съм в състояние да кажа нищо на тези хора. Не бях изпитал и една стохилядна от страданието, което те бяха преживяли, как можех да им говоря и да ги съветвам. Думите ми щяха да звучат кухо и фалшиво, като подигравка. Излязох извън къщата, където бяхме се събрали и отчаяно се молех, Бог да ми помогне. И тогава Божият Дух ми пошепна в сърцето: "Заведи ги при КРЪСТА!"

Аз се наведох, взех две груби парчета дърво от земята и сглобих един кръст. Поставих кръста в стаята и казах: "Братя, аз не мога нищо да ви кажа, защото не съм преживял вашето страдание, но познавам Един, Който единствен може да ви помогне. Напишете на лист хартия всичката си болка, мъка, страдание и желанието да отмъстите, да накажете тези, които са ви сторили това зло. И сложете тези послания в подножието на кръста. Занесете всичко при Исуса, Който понесе за нас вината на греха ни."

Той продължи да разказва: "Настъпи гробно мълчание. Никой не помръдваше. След време някои взеха листчетата и започнаха да пишат. Пишеха дълго, много дълго. И тогава от дъното на стаята се изправи висок едър мъж, този, чиято жена и дъщери бяха изнасилени пред очите му и след това изгорени. С лице набраздено от страданието, очите му гледаха кухо и безжизнено, той се отправи към кръста в предната част на стаята и започна да пее със своя дрезгав плътен глас: На Исуса аз предавам, всичко давам от сърце - скърби, болки и страдание. Всичко давам аз, всичко давам аз. Мой Спасителю, на Тебе всичко давам аз."

Сълзите се стичаха по набраздените му бузи. След него втори, трети и скоро всички започнаха да пеят и да оставят посланията си пред Кръста.

И тогава се случи чудото. Един след друг те коленичеха и казваха: "Прощаваме", и Божият мир влезе в тази стая, и изпълни огорчените сърца на тези мъже.

Пълното прощение излиза извън рамките на нашия човешки разум. То е възможно само там, при Кръста. Само, когато осъзнаем величието на Божията милост и благодат към нас, само тогава можем истински да простим. И това е най-голямото свидетелство за този свят.

"По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако се обичате един друг". А как можем да се обичаме един друг, ако не си прощаваме? Как можем да говорим на света за Божията любов и прощение, ако ние не си прощаваме? Ние се молим за съживление на църквите ни, за изливане на Божия Дух над този народ и тази страна, но не пречим ли на Божия Дух да работи между нас, като Го огорчаваме с непростителността си?

Бог иска да освободим сърцата си от всяко чувство на огорчение, чувство на желание за отплата и възмездие, чувство на горчивина. Иска да освободим тези, срещу които таим някакво огорчение, да ги предадем на Исуса и да се помолим Той да ги благослови. Бог иска да започне от мен и теб, днес, за да Го освободим да благослови домовете ни, църквите ни, народа ни и страната ни.

* * *

Авторката, д-р Благодатка Ангелова - Неделчева, е председател на женския отдел на Обединени евангелски църкви. Желанието й е да види по-младите и по-възрастните вярващи в нашите църкви да работят заедно за благословението на народа ни.

София, 2005 г.

Молитвата е сила (продължение)

4. Последната, четвъртата картина, подобно на Сикстинската Мадона на Рафаел в Дрезденската галерия, стои съвсем отделена от другите. Със страхопочитание и смирено мълчание пристъпваме по-близо и виждаме Исус в Гетцимания.

Ето хълма, покрит със стари маслинови дръвчета. На преден план виждаме група мъже, заспали на земята. Малко по-нататък под дърветата друга по-малка група мъже лежат неподвижно - те също спят. Още по-навътре в градината съзираме самотния образ на Исус -съвсем сам, изоставен, както никога досега. Син Божий и Син Човешки, Бог и Човек!

Никой художник досега не е могъл да означи границата между божественото и човешкото в образа на Исус. Защото връзката между Бога и човека е тъй свята сама по себе си, щото човешкият разум никога не би могъл да я докосне. Тук Исус като човек е най-затрогващ. Ние едва се осмеляваме да говорим, защото земята, на която стоим, е свята. Борбата на утрешния ден е известна. В Гетцимания съзираме очертанията на Голготския кръст. Победата е спечелена тук. Невъзможно е за нас, хората, които от векове носим печата на греха, да разберем отвращението, което Безгрешният изпитва от съприкосновението с греха. Той трябваше да стане „грешник за нас” -това ние никога не ще можем да разберем.

Никой израз не е достатъчно силен, за да предаде това, което Исус е чувствал тогава. Там, под дърветата, съвсем сам, Той поема борбата. До нас достига само частица от молитвата Му: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша” - колко е траела молитвата на Исус, ние не знаем, но напрежението на Неговия Дух е било тъй страшно, че ангел дошъл от небето, за да Го укрепи - Лука 22:43. В 44 стих, от същата глава, четем: „И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.” На колене, в гореща молитва Исус извоюва победата над Себе Си: „Да бъде не Моята, но Твоята воля.”

Божията воля за спасението на света трябваше да бъде изпълнена: „Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, Който вярва в него, но да има вечен живот.” Заради целия свят Исус трябваше да пострада, за да бъдем ние спасени.

Всяка истинска молитва се произнася със смирение, на колене - в усамотение пред Бог. Ако това беше необходимо за Исус през дните на най-големите Му страдания, колко повече, колко безкрайно повече е нужно за нас.

Нека включим в своя всекидневен план решението си да срещаме Бог насаме, пред разтворената Библия, и в това свято общение да предаваме волята си напълно в Неговите ръце. Тогава ще имаме по-светъл поглед и по-широк кръгозор. Тогава ще достигнем до истинското себеотрицание. Като се молим с простота, ще чакаме с търпение. Колкото и малко да разбираме Божиите пътища сега, ще дойде ден, когато мракът, който ни обкръжава, ще премине в утрото на новия ден, озарен от светлината на Неговото явление. Тогава ще го видим „лице с лице” там, във Вечността.

ЧАСТ ТРЕТА - КАК ДА СЕ МОЛИМ?

Ролята на слуха при молитвата

„Който има уши, нека слуша.” При молитвата слухът има също голямо значение, както и говорът. Слухът отваря път на говора. Детето най-напред слуша думата и после я изговаря. При нормално развитие говорът се развива предимно посредством слуха. Този е природният закон. Слухът до голяма степен оформя характера. Това, което слухът възприема, разумът го преработва, а езикът - изговаря.

Същия ред намираме в Исая 50:4 – „Господ Йеова ми даде език на учените, за да зная, как да помогна с дума на уморения. Всяка заран Той събужда ухото ми, за да слушам като учащите се.” Тук езикът на учениците е обучението. Езикът е резултат на събуденото ухо. Ето една от причините, поради която мнозина от нас нямаме обучен език, защото много рядко даваме на Бог възможност да ни говори. Очебиен факт е, че най-големите хора на молитвата са били в тясна връзка с Бог. Те са чувствали Божието присъствие особено силно и съзнанието за Неговото величие и любов ги съкрушавало.

В Стария завет се срещат няколко мощни герои на молитвата. Поради голямото падение на израелския народ, Бог казва: „Даже Мойсей и Самуил, ако бяха застанали пред Мен, пак душата Ми не би се смилила за тия люде” (Еремия 15:1). Когато апостол Яков трябваше да посочи на разпръснатите юдеи-християни пример на човек, силен в молитвата, той им говори за пророк Илия и за неговата чудна опитност на върха Кармил. Тези трима – Мойсей, Самуил и Илия, изиграха важна роля пред големите кризи в историята на Израел.

Мойсей беше основател на Израелската държава и възпитател на народа. Самуил беше търпеливият учител, който въведе нов ред в нещата на националния живот. Илия беше суровият водач на народа през времето, когато поколението на Йеова беше застрашено да бъде официално отхвърлено. И тримата изпъкват като мощни хора на молитвата.

Интересно е да се проследи колко внимателно са се вслушали в Божия глас. Техният слух още от рано беше упражнен, и то доста продължително, докато стана крайно чувствителен. Това важи с особено голяма сила за Мойсей - изтъкнатия великан на народа, най-големия юрист на историята, чийто слух бе подготвен в течение на два различни периода. Най-напред в продължение на 40 години, прекарани в Мадиамската пустиня, където беше сам със стадата, със звънците и с Бога.

Там, далеч от шума на Египет, той свикна с тишината. Колко тих е Божият глас. Колко малко хора са достатъчно силни, за да могат да понасят самотата и тишината. В заобикалящата го тишина Мойсей свикна да разпознава тихия, нежен Божий глас. После следваха два пъти по 40 дни, през които Мойсей слушаше на планината това, което Бог му говореше.

За Самуил обучението започна още по-рано, отколкото при Мойсей. Още като дете, почти непривикнал със земния шум, той долови Божия глас и скоро свикна да го разпознава. Много скоро израелският народ узна, че сред него има един, който говори с Бог. Сърцето и слухът на малкото дете са особено чувствителни за „гласа отгоре”. Дано да можехме и ние като децата да имаме такъв остър слух за Божия глас и в напредналите години на нашия живот.

За третия от тримата мъже на молитвата – Илия, много не знаем, освен някои чудни събития, в които той играе главната роля. От тях най-важна и най-подробно описана е сцената на върха Кармил, когато се отключиха прозорците на небето и заваля дъжд. Трябва да се отбележи, че осемнадесетата глава на 3 Царе, където е описана борбата на върха Кармил, започва с думи, които Бог отправя към пророк Илия: „Господното слово дойде към Илия... Ще дам дъжд на земята.” Тази беше гранитната канара, на която се основаваше продължителната молитва на Илия. Този е и правилният ред: първо Божия глас, а след това гласа на човека. Когато този ред се спазва, резултатът е поразителен.

Можем ли с увереност да се молим за покаянието на близките си? Божието сърце жадува за спасението на погиналия и грешен свят. Затова Той даде Своя Единороден Син и изпрати Святия Дух, за да осъществи в сърцата на хората това, което Синът Божий извърши за тях. Бог даде на човека най-мощното от всички оръжия – молитвата, посредством която ставаме Божии съработници.

На същото основание Бог поставя хората в приятелски и роднински връзки помежду им. Всяко духовно влияние от Божия страна, но също така и от страна на Сатана, става посредством хората. При това без съгласието на човека Бог не желае да влезе в неговото сърце, а Сатана не може. Бог иска да докосне хората чрез други хора. Затова Бог ни е дал най-силните роднински връзки, за да може да се докосне до всекиго - чрез някой друг. Родството е специална човешка връзка на тази земя. Понякога, съм бивал запитван от сериозни добросъвестни хора, дали не е егоистично да се грижим особено много за своите близки. Но ако ти не се молиш за тях, кой друг би го сторил? Кой би могъл така продължително и с такава усърдна вяра да се моли за тях? Тъкмо затова Бог ни е поставил в отношение на близка любов и привързаност един към друг.

Ако в едно семейство само един е във връзка с Бог, то той е вратата, през която Бог може да достигне цялото семейство. Всекидневното общуване дава възможност за това, но същевременно то означава и отговорност пред Бог. Колкото по-сърдечни са връзките ни един към друг, толкова по-големи са възможностите ни и толкова по-голяма е нашата отговорност.

Себеотрицанието не изключва правилните лични интереси, нито тези на близките ни, но поставя схващанията ни в правилно съотношение и ни учи да забравяме себе си заради другите. Не само че не е егоистично да се молим за близките си, но това отговаря на Божия план и ние трябва да го вършим. Имам най-голямо отговорност за този, с когото съм най-тясно свързан.

Затова и често се поставя въпросът: „Можем ли да се молим с увереност за покаянието на нашите близки?” Този въпрос интересува всеки вярващ. “Веднъж, - казва Гордон, - след като бях говорил на тази тема с особена положителност, дойде една моя позната, високообразована жена и ми каза: „Не вярвам, че имаме право да се молим за обръщението на близките си!” „Защо?” - запитах аз. Тя замълча за момент, с мъка овладя дълбокото си вълнение и след това каза: „Имам брат, който е невярващ. Театърът, киното, клубът, виното - това съставлява животът му. Моето горещо желание е той да стане истински християнин. Обаче не вярвам, че мога с увереност да се моля за неговото обръщение. Той има свободна воля, нали? А Бог не иска да спаси никого без неговата воля...”



Ще повторя това, което тогава казах на онази жена. Вярно е, че човек има свободна воля спрямо Бог. Обаче по отношение на греха, егоизма и предразсъдъците той е напълно поробен. Целта на вашата молитва не е да пречупите волята на някой и да го заставите да промени възгледите си. Вашата цел е по-скоро да освободите неговата воля от вредните влияния, които са му дали погрешно направление. Да отстраните праха от очите му, за да стане погледът му ясен. А щом веднъж той се освободи, може да вижда ясно и да преценява нещата без предразсъдък. Тогава съществува всякаква вероятност да употреби волята си така, че да избере единствено правилното.

Можете да се молите за вашия ближен приблизително така: „Господи, избави го от лукавия и изпълни волята си над него с Твоята сила и слава в името на Победителя, Исус Христос..” Тази молитва се основава на три места от словото: „Бог иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1Тимотей 2:4). Тази е Божията воля и за вашия ближен.

„Господ не иска да погиват някои, но всички да дойдат до покаяние” (2 Петр.3:9). Тази е Божията воля и за човека, за когото мислите в този момент.

„Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде” (Йоан 15:7). Следователно само когато пребъдваме в Христа, можем с увереност да застанем в молитва пред Бог.

Молитвата, в името на Исус, прогонва Сатана от обсега на човешката воля и й дава свобода, за да може да избере доброто. Сатана отстъпва само стъпка по стъпка, затова молитвата ви трябва да бъде ясна и определена. „Той обикаля като рикаещ лъв и търси кого да погълне” (1 Петрово 5:8). Поради това молитвата ни трябва да бъде постоянна.

Как да се молим? Обещания, дадени за молитвата.

В основата на всяка истинска молитва лежи правилното ни отношение към Бог. Първоначално човекът е бил във връзка с Бог, но поради греха тази връзка е била прекъсната. Човекът не е бил в състояние да я възстанови, именно поради това дойде Исус. Той беше Бог и човек и имаше връзка и с Бога, и с човека. Затова единствено чрез Исус ние можем да имаме общение с Бог. Пролятата кръв на кръста е основа на молитвата. Можем да се молим истински само тогава, когато се приближаваме до Бог - чрез Христа. Чрез Него получаваме прощение на греховете си.

В евангелията са отбелязани шест места, където Исус говори за молитвата и дава шест обещания за нея. Първото от тези обещания намираме в Матей 18:19,20: „Казвам ви, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата” (Мат.18:19). А след това следва пояснението: „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях” (Мат.18:20). Това значи, че ако двама се молят, всъщност те са трима, защото Исус е посред тях. Той е невидим, но винаги присъстващ! Ако някога изпаднем в униние и си кажем: „Бог слуша молитвата ни, много сме грешни и слаби...” Разбира се, нещо подобно ние никога не трябва да мислим. Но ако такава мисъл ни мине през ума, не трябва да забравяме, че там, където човешките сърца отправят усърдна молитва към Бог, Исус се моли заедно с тях. А Бог Отец, винаги слуша молитвата на Исус.

Второто обещание се намира в Марка 11:22-24: „А Исус им каза: Имайте вяра в Бога...” - молитвата трябва да бъде отправена винаги към Бог. „Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и се хвърли в морето...” - Исус избра най-невероятното, което би могло да се случи. Никъде не се казва Той да е премествал някаква планина. Изглежда, че това не е било необходимо. Обаче Исус съзнателно избра най-мъчното, за да илюстрира мисълта си. Можем ли да си представим, че планина като Витоша, например, би могла да се премести и да се хвърли в морето?

„И не се усъмни в сърцето си...” - така Исус описва вярата - „но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: “Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне.” Колко безгранично мощни са тези думи!

Последните четири обещания намираме в последните думи на Исус през нощта преди предаването Му. В Йоан 14:13,14, четем: „Каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.” - повтарянето на обещанието подчертава колко неограничени могат да бъдат молбите ни. В Йоан 15:7 четем: „Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде.” В Йоан 15:16 Исус каза на Своите ученици: „Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви бъде.”

Последното от шестте обещания намираме в Йоан 16:23,24: „Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте поискали в Мое име, искайте и ще получавате, за да бъде радостта ви пълна.” Всички тези обещания са по-всеобемащи от всичко, писано в Библията върху молитвата. В тях няма никакви ограничения, нито по отношение на този, който се моли, нито по отношение на това, за което се моли. И все пак са посочени три ограничения:

1. Молитвата трябва да бъде отправена чрез Христа.

2. Този, който се моли, трябва да е в пълно единодушие с Него.

3. Той трябва да има вяра.

Нека не забравяме освен това, че Исус изказа тези обещания не пред народа, т.е. пред широк кръг слушатели, а пред интимната среда на Своите дванадесет ученици. Тогава, когато книжниците и фарисеите бяха оформили своите обвинения срещу Него и бяха решили Неговата смърт. Исус често се оттегляше настрана от народа, за да поучава и наставлява учениците Си.

Но преди да им даде тези обещания, Той им каза: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си и така нека Ме последва” (Мат.16:24). И само този, който през целия си живот се съобразява с тези думи, т.е. отрекъл се е от себе си и е прославил Христос, може да очаква, че ще получи от Бог това, за което се е молил. Несъмнено тук се крие и причината, защо молитвите на много от хората нямат сила. От друга страна, този, който тихо и решително следва Исус и непрестанно се вслушва във вътрешния глас, който ясно му посочва пътя, по който трябва да върви, с изненада ще види значението, което придобива молитвата за него.

Да следваме Христос, това значи да разчитаме на Неговата жива сила, но това означава и още нещо: да бъдем с Него в пустинята - сред най-силните изкушения. За някого това ще означава усамотение - тишина в Назарет, за другиго ще значи да бъде зле оценен, както Исус беше оценен в Юдея през първата година на Своята дейност. За трети загуба на приятели, както беше с Исус през последните шест месеца на живота Му. Без съмнение за всекиго ще бъде Гетцимания, но и Голгота, макар и не по начина, по който Исус я изживя. Този тежък път става лек тогава, когато доброволно вървим по него.

И ако някой ни попита, защо условията, при които можем да получим отговор на молитвата си, са толкова категорични. Трябва да му припомним, че истинската основа на молитвата е съгласуването и единството на нашите цели с Божията цел. Да се молим не значи да се стремим да спечелим благословението на Бог, Който се противопоставя на нашите желания. Това би било предизвикателство спрямо Него. Основата на истинската молитва е пълно съгласуване на целите.

При молитвата се постига такова сърдечно докосване между човека на земята и истинския Бог, щото в молбата ни Бог ни внушава Своите мисли и Своята воля за нещата от този свят, сред който живеем.

Когато разглеждаме живота на Исус тук, на земята, виждаме колко много се е молил Той насаме. Това е отбелязано на много места от евангелията. При това Исус казва, че е дошъл да върши не Своята воля, но волята на Своя небесен Баща. И на трето място виждаме каква чудна сила се излъчваше от Него. Всеки човешки живот има някаква цел, към която се стреми. Всички ние имаме цели. Каква е твоята и моята цел? Дали се стремим да угодим на Бог? Дали вършим Неговата воля?

Голяма утеха за нас е да знаем, че Бог ни оценява не според успехите, които сме постигнали в живота, но според подбудите, които са ни ръководили. Не според това какво сме, но според горещия копнеж на сърцето ни, според върховната воля на нашия живот. Бог ще изпълни сърцата ни със сила, когато има доверие в нас, че ще употребим тази сила изключително за Него. Когато следваме Христа без фанатизъм и преструвки така, както Той ни води всеки ден. Тогава горните шест обещания, които Исус дава, ще бъдат напълно на наше разположение.

И така на въпроса: „Как да се молим?”, Гордон отговаря със следните шест точки:

1. Преди всичко трябва да отделяме време за молитва. Най-добре заран, когато духът е бодър и възприемчив. Ние всички сме твърде заети и нямаме свободно време, обаче въпреки това трябва да отделим от времето си. Необходимо е да можем разумно да преценяваме нещата, иначе лесно ще прахосаме силите си в маловажни дреболии и ще пропуснем същественото.

2. Трябва да имаме определено място за молитва. Разбира се, че можем да отделим навсякъде място: на улицата, в трамвая, в кухнята, когато готвим или мием чиниите – защо не? Обаче нека бъдем сигурни, че не бихме го сторили, ако нямаме навика да се срещаме със своя Бог на едно определено място.

Исус казва: „Когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и затвори вратата.” Тази врата е много важна! „Помоли се на своя Отец, Който е в тайно.” Тук, в това затворено място, е Бог. Човек се нуждае да остане сам, за да разбере, че никога не е сам, защото само в усамотението можем да почувстваме Божието присъствие. В тази вътрешна стаичка, на която сме затворили вратата, външният шум не може да проникне, но вътрешното ни ухо може да долови Божия глас. Затова е особено важно да затворим вратата, т.е. да се откъснем от външния свят.

3. При молитвата е необходимо да имаме Божието слово при себе си и да го четем, преди да сме се помолили. Молитвата е не само говорене с Бог, но преди всичко слушане. Трябва да чуем какво Бог ни казва. Жалко е, че ние рядко Му даваме възможност да ни говори. Бог непрекъснато ни говори, обаче Неговият глас е много често заглушаван от земния шум. Той ни говори чрез Словото Си. Това именно дава на Библията изключителното й значение между всички други книги.



Който чете Божието слово с благословение и го изучава с всички свои духовни сили, на него ще се открие великата Божия воля. И тогава онова, което има да кажем на Бог, ще бъде в пълна хармония с това, което Той ни казва.

4. Святият Дух трябва да ни научи да се молим. Колкото повече се молим, толкова по-ясно осъзнаваме, че не знаем да се молим. Апостол Павел знаеше това от опит. Обаче Бог, Който познава нашата немощ, ни е изпратил Святия Дух, за да живее в нас и да ни научи как да се молим. Затова, когато се затворим в скришната си стаичка с Божието Слово, нека се молим Святият дух да ни научи как да се молим и Той ще го стори. Тогава ще видим, че молитвата ни ще бъде преобразена и изказана с по-малко думи, обаче ще бъде изпълнена с твърдата увереност, че това, за което се молим, ще ни бъде дадено.

Най-важното изискване в християнския живот е да бъдем покорни на Святия Дух, Който ни ръководи в молитвите ни. Той е Божият представител в духовната борба на този свят и знае как трябва да се молим, за да спечелим победата. Може би ще трябва да почакаме малко преди да започнем молитвата си. Нека чакаме спокойно и Святият Дух ще ни посочи за какво да се молим и как да се молим.

В псалмите и в книгите на пророк Исая се среща хубавата дума: „Чакай, чакай Господа.” Тя има дълбоко значение. В нея се съдържа издръжливост, търпение - готовност да бъдем покорни на Бог във всяко нещо и тихо спокойствие на душата, която се вслушва в Божия глас.

5. Молитвата ни трябва да бъде в името на Исус Христос. Нека запомним това завинаги, без Христа ние нямаме достъп до Бог. Грехът ни отделя от Него. Поради това Исус умря вместо нас. Той проля кръвта Си за нашите грехове и за нашето оправдание. Затова единствено чрез Неговото свято име се осмеляваме да застанем в молитва пред Бог. Исус победи Сатана и поради това, Когато се молим в името на Исус, дяволът е принуден да се оттегли.

6. Едно друго, много познато и при все това твърде зле разбирано условие е, че трябва да се молим с вяра. Трябва да вярваме, че Бог може да отговори на молитвата ни. Той е готов да стори това и ние трябва да Му благодарим за Неговата готовност с пълната увереност, че Той ще отговори на молитвата ни. Всяко съмнение е пречка за молитвите ни. Може би ще трябва да повтаряме много пъти молитвите си не, за да склоним Бог да ни отговори, а защото молитвата е решително оръжие в духовната борба и защото всяка молитва е удар срещу неприятеля на душите ни.

Не е нужно да повтаряме механически, че имаме вяра - това е погрешно, защото по този начин няма да добием истинска вяра. Увереността, че Бог е готов да отговори на молитвите ни, не се създава изведнъж сред уличния прах. Вярата се заражда и закрепва във всяко сърце, което ежедневно отделя време, за да застане в усамотение пред Бог и да слуша гласа и словото Му. В това сърце се поражда детска и силна вяра, на която Бог отговаря.

Вярата има четири белега:

1. Тя е разумна – вярата никога не противоречи на разума.

2. Тя е покорна на Божията воля.

3. Тя е готова да чака отговор на молитвата така, както пророк Илия чакаше на колене наведен до земята – ІІІ Царе 18:42,43.

4. И най-сетне тя е постоянна, не се уморява, не отпуща лесно криле: „Иди пак, седем пъти, иди”, каза пророк Илия, „дори 70 пъти по 7" - той знаеше добре Божията воля. Знаеше, че тя е неизменна и затова беше уверен, че забавянето се дължеше на някой друг, а този друг беше Сатана. И затова Илия продължаваше да се моли. Молитва, изречена в името на Победителя, прогонва неприятеля на душите ни.

Има един поразителен пример за силата на истинската молитва в живота на известния евангелизатор Муди. В началото на неговата дейност и без съмнение тъкмо там, в силата на молитвата, се крие обяснението на изключителната му способност да печели души. При едно пътуване в една далечна страна Муди бил поканен от местния пастир да говори на неделната служба – сутринта и вечерта. На сутрешното богослужение църквата била пълна с богомолци, но Муди чувствал, че никой друг път не му е било така трудно да говори, както сега. Хората слушали със студено внимание, лицата им били изваяни като леден камък. Муди се чувствал много неудобно, имал желание да си отиде и вече никога да не се върне. Вечерта положението било съвсем същото.

Църквата била пълна, хората слушали с привидно благоволение, но не се забелязвал никакъв интерес, нито разбиране. Муди почувствал мъчителна тегота, но към средата на проповедта настъпила внезапна промяна. Като че ли прозорците на небето се разтворили и лек полъх повял отгоре. Атмосферата в църквата се променила. Лицата на хората – също. Това направило силно впечатление на евангелизатора – още повече че накрая на проповедта той се видял принуден да помоли хората, които решават да следват Христа, да се изправят. Муди си мислел, че е възможно да има такива между присъстващите, но за негово учудване се изправило голямо множество от хора. Той се обърнал към пастира и го запитал: „Какво значи това?!”

„Не зная” – отговорил пастирът. „Може би не са ме разбрали добре, казал Муди, ще се изразя по-ясно.” Тогава помолил онези, които искат да станат Христови последователи, да отидат за второто събрание в долния салон, като им обяснил какво разбира под тези думи. В долния салон хората се тълпели така, че изпълнили всички места й мнозина останали прави. След като казал няколко думи, Муди пак помолил да се изправят онези, които искат да бъдат истински християни. Този път той бил уверен, че са го разбрали, въпреки че се изправили всички. Той пак се обърнал към местния пастир с въпроса: „Какво значи това?!”

Пастирът отговорил: „Никак не зная, туй е нещо съвсем ново.” Събранията продължили 10 дни. Настъпило голямо духовно съживление не само в тази църква, но и в цялата околност. На какво се дължал този чудесен резултат? Той не бил дело нито на Муди, нито на местния пастир. И двамата били еднакво учудени от всичко. Под повърхността се криела някаква тайна, която Муди се заел да открие. Постепенно той узнал следното: Преди известно време една християнка от църквата заболяла тежко. Лекарите й обяснили, че болестта не е опасна за живота й, но ще я прикове на легло в продължение на много години. Болната се опитала да си даде сметка какво значи да бъде откъсната от външния свят и да лежи години наред на легло. Тя размишлявала за своя изминал живот и си казала: „Какво съм направила за Бог досега? Абсолютно нищо. А какво мога да направя сега, когато не съм в състояние да върша нищо друго, освен да лежа?” Точно в този момент я озарила една мисъл: „Мога да се моля!”

Нека помним, че много често Бог си служи по този начин и с нас. Той ни откъсва за известно време от външния свят, защото само така може да отклони вниманието ни от другите неща и да ни насочи към вечните истини и към това, което иска от нас. Тази болна жена решила да се моли и намерила правия път. Вътрешно подбудена, тя започнала да се моли за църквата си. Сестра й, която живеела при нея и се грижела за нея, я свързвала с външния свят. Когато се връщала от богослужение в неделя, болната я запитвала: „Днес имаше ли нещо особено в църквата?” „Не!” - отговаряла винаги сестрата. След молитвените събрания през седмицата болната пак попитала: „Имаше ли някакъв особен интерес днес?” „Не, нямаше нищо особено. Все същите братя се молеха, както обикновено.” Един неделен ден сестрата се върнала развълнувана от църква и казала: „Знаеш ли кой проповядва днес?” „Не. Кой беше?” - попитала болната. „Един непознат, някой си Муди.”

Бледото лице на болната станало още по-бледо, с треперещи устни тя казала тихо: „Знам какво значи това. Нещо ще се случи в нашата църква. Моля ти се, не ми донасяй храна днес. Искам да прекарам деня в пост и молитва.” И тя усърдно се молила. Вечерта настъпила онази чудна промяна, за която говорихме вече.

Когато Муди посетил болната, тя му разказала как преди две години прочела в един църковен вестник една негова проповед и сърцето й запламтяло. Запомнила името на Муди и започнала да се моли да дойде в нейната църква. Изминали месеци, но болната продължавала да се моли. Никой не знаел за молитвата й, освен Бог и тя самата. Нямало никаква промяна, но тя продължавала да се моли и постигнала целта си, както става с всяка молитва, продиктувана от Святия Дух. Бог изпратил своя служител в онази църква и чудният резултат не закъснял.

Мнозина не вярват, но аз съм твърде убеден, - казва Гордон, - че молитвите на онази жена, са съдействали за духовното съживление и покаяние на няколко хиляди души. Името на Муди и имената на неговите съработници са добре познати, но името на тази, която най-много е съдействала за неговата дейност, е останало неизвестно. Нейната служба е била скрита. Бог винаги е търсел и продължава да търси хора, които са с ясно и определено отношение към Него, за да може чрез тях да извърши волята Си. Следователно най-важно при молитвата е да узнаем каква е Божията воля и да се молим тя да бъде осъществена тук, на земята така, както е горе на Небето.

Господ Исус Христос ни остави образец на истинската молитва. Той се молеше често. Молитвата съставляваше част от живота Му. Тя беше не само навик за Него, но и необходимост. Исус прибягваше към молитва при всички случаи от Своя земен живот. Когато беше в изкушение, Той се молеше. Когато Го обвиняваха, Той се молеше. Сред големите множества народ Той се молеше. Когато беше уморен, Той черпеше сили от вечния извор чрез молитва и получаваше сила, която се излъчваше от Него. Преди и след важни събития от живота Си Той винаги отделяше време за молитва.

Дано и ние се научим да се молим така, че Неговият молитвен Дух да проникне в нас. Трябва всеки ден редовно да прекарваме в Неговото присъствие и силите, които получаваме, да употребяваме във всекидневния си живот за Божия славa.

Автор: С. Гордон