2009/09/30

Помощник

И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.
- ЙОАН 14:16

Тъжно е да установиш, че някои християни игнорират Святия Дух, Който живее в тях. Те погрешно мислят, че Той идва в нас и установява
пълен контрол върху живота ни, така че можем да вършим без усилие автоматично всичко, което трябва. Но не е така. Демоните правят това. Те принуждават хората да вършат неща против волята им. Демоните упражняват натиск и контрол върху хората. Святият Дух обаче е джентълмен. Той никога няма да те принуди да извършиш нещо против волята ти. В Писанието виждаме, че Святият
Дух ръководи, напътства и подтиква. Би могъл да получиш от Него нежно "побутване", но никога не ще те накара на сила да направиш нещо.
"Защо Бог не направи това и това?" - оплакват се някои хора. Святият Дух няма да направи нищо, докато не Му дадеш да работи за теб! Той е изпратен, за да ти бъде Помощник - не да върши твоята работа - а да ти помага да я вършиш.
Когато знаеш, че Святият Дух е в теб, ти можеш да постъпваш съзнателно според Божието Слово и Святият Дух ще действа чрез теб. Започни да говориш в съгласие с днешната изповед. Тогава ще
откриеш, че Този, Който живее в теб ще стане все по-реален за теб.

Изповед: По-великият е в мен.Той ще ми помогне. Аз завися от Него. Той ще ме избави и ще ме направи успешен!

2009/09/29

Щафетата на живота

Призивът за погиващите

В Последните времена, в които живеем днес, Бог повече отвсякога търси верни хора, които да достигнат до милионите погиващи народи и да ги призоват към спасение. Особено голяма е нуждата от мисионери, които да предадат Добрата вест на погиващите в прозореца 10/40. Не остава още много време. Исус чака вече почти 2000 години, докато целият свят чуе за Него. Тези 2000 години са напълно достатъчни, за да се обиколи цялото земно кълбо и да се посетят всичките народи. Но днес въпреки улеснените съвременни начини на придвижване това все още не е осъществено!

Разбира се, никой не може да осуети Божия план за спасението на хора от всеки народ и език. Колко представители на различните народи обаче ще влязат в Неговото царство, зависи от нас и отклика ни към Божия призив да достигнем неспасените. Затова ние сме пряко отговорни! Някои християни не остават безразлични и тръгват след осъществяването на Божия план на Земята. По-голямата част обаче изтъкват различни причини и извинения, за да не се включат в тази спасителна мисия.

За тези, които още не са откликнали на призива

Обръщам се към християните, които казват: „Аз не ставам за тази работа. Мисионерството е за хората, които знаят как да благовестват на невярващите. Моята сила е в друго – по-скоро мога да се занимавам с новоповярвали и да уча хора, които вече са приели Господа.”

Бог ни показва, че това мислене е погрешно. Апостол Павел пише към коринтяните: „Аз насадих, Аполос напои...” (I Кор. 3:6). Ако Аполос не беше напоил, дали църквата в Коринт щеше да бъде „обогатена чрез Него във всичко, с всяко слово и всяко знание, така че да не остават назад в никоя дарба...” (I Кор. 1:4–8)? Аполос не беше местен учител. Той беше дошъл първоначално от Александрия в Ефес и след това в Коринт на мястото на Павел (Деяния 18:24–28, 19:1). Ако всяко мисионерско дело е обгрижвано от всички видове служения, не само от благовестителите, то какво би спряло Божието Слово да достигне до най-далечните народи, и то за по-малко от 2000 години?

Престоят в Китай, 2008 година

Последните два месеца бяхме далече от България – в Китай. Там бяхме свидетели на промяната, която Бог извършваше с живота на хората. Свидетелствата на вярващите, при които Бог ни заведе, не са свързани само с тяхното обращение към Христос, а и със значимата промяна в живота им. В града, в който престояхме, християните (или поне хората, наричащи себе си християни) посещаваха единствено местната официална Триединна църква. В местността дори нямаше домашни църкви, с изключение на една група вярващи, следващи някои странни учения. Официалната църква посещаваха и хора, които искрено желаеха да познават Господа, но за съжаление нямаше кой да ги научи на основните истини от Божието Слово. Те нямаха водно кръщение, а т.нар. попръскване, което в тези църкви се смята за истинското водно кръщение. Християните от официалната църква нямаха основните знания за покаянието и вярата. Те знаеха само църковните правила и красиви думи от Словото, които за тях бяха абстракция. Господ ни даде ползотворно време да ги учим на основните християнски принципи, но не само като знание, а и като начин на живот. Особено видима беше промяната у тези, които приеха водно кръщение, каквото Библията описва. Преди този акт на вяра те се бореха да излязат от проблемите си, но след това бяха свободни за нов живот.

Една сестра имаше неразбирателства със съпруга си и бракът им се разпадаше. Причината се криеше до голяма степен в поведението на жената. Но след като тя се кръсти във вода, характерът й се промени, тя се изпълни с Божия мир. Съпругът й видя това и сега той иска да живее с нея.

Друга сестра в Господа от детството си имаше нечист дух, който беше предизвикал нервна болест – често ръцете и краката й ставаха безчувствени (тя сподели, че се чувства, сякаш не са нейни), а при повече умствено напрежение изпадаше в силно главоболие до умопобъркване. След като се кръсти, не получи нито един пристъп. Интересното е, че в молитвата никой не гонеше демони от нея.

Брат, който беше попръскан, при това още като невярващ, се кръсти във вода. Той беше поставен на работа в официалната църква като един от лидерите там и мнозина го следваха. Знаеше, че ако пасторът разбере как е кръстен във вода, ще бъде уволнен от църквата като слепеца, който беше отлъчен от синагогата, когато изповяда Исус (Йоан 9:33–34). Въпреки това той прие истинското водно кръщение. Тогава Господ подейства със сила в него. Той стана по-дързостен да проповядва истинското Слово на Бог.

Други хора също преживяха промени в живота си – получаваха Божия мир, възстановяваха се взаимоотношенията им с техни близки, придобиваха увереност да се уповават на Господа. Вместо да се съсредоточават върху собствените си проблеми, имаха готовност да се учат и да израстват във вярата. Сега те вече са готови да благовестват на невярващи, защото имат какво да им споделят.

Да предадем вярното учение

Апостол Павел казва на Тимотей: „И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат” (I Тим. 2:2). Ако ние бяхме единствените, които предават Евангелието на невярващите в Китай, кога щяха да чуят за Христос милионите китайци, живеещи в града и околностите? Но ако предадем вярното учение на местните хора и те го предадат на още няколко души, какво би станало? Лесно може да се сметне, че не след дълго време Словото ще достигне до всички, та дори и те да са милиони.

Това е щафетата на живота от Господ, която с участието на всички служители докарва Неговото царство на Земята. Ако търсиш своето призвание, не подминавай тази щафета. На това поле има най-много работа, но най-малко работници. Когато Исус казва: „Жетвата е изобилна, а работниците малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници” (Матей 9:37–38), Той няма предвид само другите работници. Това Слово може да се отнася и за теб!



Бойко Божидаров
Българска мисионерска мрежа, 09.09.2008

Насадени и плодоносни или безхаберни и безплодни

Плодът на праведния е дърво на живот (Притчи 11:30)

Колко е силно сравнението, което Бог използва, за да ни помогне да осъзнаем важността на мисията, която е възложена на праведните в този свят! Плодът или ефектът от праведния начин на живот е сравнен по значение с най-важното нещо, съществувало в изгубения Рай – Дървото на живота.

Трагедията на Адам и Ева се състоеше в загубата на тяхната праведност. Веднага след като съгрешиха, те бяха изгонени от Едем и им бе отнет достъпът до Дървото на живота. Това дърво се оказа и най-строго охраняваният обект на Земята: „Така Той изпъди Адам и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към Дървото на живота” (Битие 3:24).

С други думи, загубата на праведност означаваше и загуба на истинския живот, чийто основен символ беше Дървото на живота. Със същата сила обаче е валидно и обратното – възприетата праведност представлява възстановяване на истинския живот.

Така още с появата на Адамовото потомство Бог започна да предлага възстановяване на праведността чрез вяра в Него. Божията воля беше и остава това, правдата отново да навлезе и да се разпространи в света чрез плодовете на хората, приели да живеят праведен живот. Малко хора до идването на Христос можеха да бъдат наречени проповедници на правдата – хора като Авел, Енoх и Ной. Според Евреи 11 техният пример и досега вдъхновява и говори.

След като праведността е основа за връзката ни с Бог, както и причина за вечния живот (Дървото на живота), никак не трябва да се чудим, че най-голяма съпротива в този свят ще срещат праведните хора: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени” (ІІ Коринтяни 3:12).

Неслучайно смисълът на тежката атака, предприета от Сатана срещу Йов, се съдържа в следните думи: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри” (Йов 2:9). Заради праведния живот на Йов Бог се удоволстваше, а Сатана изпадаше в ярост. От първите две глави на тази древна книга разбираме, че праведността на Йов беше причината Господ да се хвали с него.

Текстът в Исая 61:1–3, с който Исус оповестява началото на Своето служение – „Духът на Господа Йехова е на Мене”, завършва с описание на Божията цел за спасените: „За да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той.”

Разбрахме съдбоносното значение на праведността, сравнена с Дървото на живота, но текстът на разглеждания стих има и своето важно продължение – Притчи 11:30: „Плодът на праведния е дърво на живот и който е мъдър, придобива души.” Необходимо е да обърнем специално внимание на тази истина, защото църковната история е пълна с примери на хора, възприели нуждата да придобият и запазят праведността като самоцел. Това разбиране обаче изпълнява само частично Божията воля. Такова непълно осъзнаване е имал и основоположникът на отшелничеството, преподобният Павел Тивейски. В неговото житие четем: „След дълго бродене из пустинята младият отшелник намерил една пещера, край която имало финикова палма и едно изворче. Това било предостатъчно, за да преживее напълно сам цели 91 години. Почти един век свети Павел не видял човешко същество, срещал само дивите зверове на източната пустиня.”
Не били малко и вярващите, посветили се на друг „подвиг” – юродството заради Христос. В житието на свети Андрей заради Христа юродив е записано следното: „Светата Христова църква знае много такива юродиви. (Уви, така е!) Такъв бил и свети Андрей, просиял като юродив в Цариград през 9.–10. век.” Юродивите били вярващи, които пред останалите хора се правели на луди и безумни с цел да впечатлят Господ до каква степен са се отрекли от себе си. Разбира се, тези „светии” никак не се и замисляли, че поведението им отблъсква от християнството душите, за които Христос е платил толкова скъпа цена. Да, наистина за придобиването на души за Царството е нужна мъдрост!

Учениците бяха повикани от Исус, за да бъдат специално обучени и така да станат „ловци на човеци”. В наши дни много църкви са забравили, че за достигането на бързо променящия се свят се изисква и промяна на методите, формите и стиловете, чрез които представяме Евангелието. Вече със съжаление може да се каже, че в комуникацията ни със света сме стигнали дотам да говорим с него на различен език. Това тревожно състояние ни предизвиква да отговорим на един въпрос: ще допуснем ли да занемарим най-ценното настойничество, което ни е поверено – разпространението на Христовото благовестие?

Успешния подход е и ще си остане примерът на апостол Павел: „Защото при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него” (І Коринтяни 9:19–22).

Ще се посветим ли и ние да живеем и да участваме в разпространението на вестта за разпнатия Христос сред народите?

„Господи, наистина се нуждаем от твоята мъдрост, за да изпълним волята Ти и да придобием души от това поколение, от всеки народ по света. Посади всички нас, дарените с Христовата правда, навсякъде сред хората от този свят и направи плода ни да бъде дърво на живот за тях. Изпълни ни с пълнотата на Твоята благодат, за да служим за прослава на великото Ти Име. Амин.”

БММ, Николай Сомов "Здрава основа", 29.06.2009

Реката

Из книгата „Който има уши, нека слуша!”


Безгрижният смях на децата достигаше чак до дома на бащата и огласяше цялата гора. Нямаше нищо по-хубаво от това, да ги гледаш как играят и се гмуркат в бистрите води на реката. Те бяха напълно свободни. Нямаше грим и досадни гримаси, зад които всъщност се криеха уморени и отегчени лица. Нямаше скъпи дрехи и накити, зад които прозира бедността на душата. Те бяха такива, каквито бяха – деца на Баща си. Не беше необходимо да се доказват, нито да се борят, за да получат нещата, от които се нуждаят. Бащата отлично познаваше всяка тяхна нужда и копнеж и докато те бяха в дома му и се къпеха в реката, Той се грижеше за тях. Безпристрастно и справедливо.

Домът му беше поставен в центъра на градината и от него изтичаше реката, която веселеше всички. Някои твърдяха, че тя изтича от самото сърце на Бащата. И може би не грешаха. Реката криеше много тайни. Макар водите й да бяха като тези на всички реки, не беше много лесно да влезнеш в нея. Мнозина се бяха опитвали сами да покорят гордите й води, но само леко се бяха оплискали о бреговете й. Тя оставаше недостъпна за онези, които не бяха готови да се предадат напълно на любовта на Бащата или пък пазеха в себе си огорчение и непростителност. Онези, които се смятаха за „големи”, които бяха претърпели много или постигнали големи успехи в далечните земи, най-трудно съумяваха да се оставят на нейните води да ги носят. А реката можеше да бъде покорена само с пълно предаване или покорство. Тогава всичко ставаше леко. И най-слабият човек можеше да носи планини на раменете си, защото всъщност не той, но водите на реката го правеха възможно.

За да получиш, трябва да дадеш. Реката искаше от тях да пуснат всичко, което имат – и хубавото, и лошото, за да могат да стигнат до Бащата. Всъщност това беше единственият път до дома Му. Онези, които бяха поели по него, знаеха, че Бащата очаква децата си в края на пътя, затова бяха захвърлили всичко и точно като малчугани, напълно зависими от тате, играеха и се радваха на богатствата на реката. Привлечени от любовта си към Тате, те се гмуркаха на дъното, където имаше безброй скъпоценни камъни. Те криеха мъдростта на Бащата и им помагаха по пътя към Него. Децата ги пазеха като безценно съкровище и когато имаха възможност, ги споделяха с другите в реката. Мъдростта само разпалваше глада и жаждата им да познават повече Онзи, Който беше създал всичко това.

Реката отмиваше чувството на вина и срам, болката и грижите и оставяше в децата чувство на сигурност. Сигурност в Неговата любов и грижа. Не беше необходимо да я заслужат. Това не беше тяхната заплата, а подарък от Баща, Който ги обича.

Мнозина не можеха да го приемат и сами отхвърляха любовта Му. Те живееха далече от реката – там, където имаше плач и болка. В пустошта те градяха свой собствен свят, основан на съревнование и борба. Оцеляваха само най-добрите. Най-добрите, но в какво? В изблъскването с лакти, в мачкането и унижаването на по-слабите, в лъжите и кражбите. Колкото повече, толкова по-добре! Кому е нужно всичко това?!

Основната разлика между двете места беше в радостта и мира, които напълно липсваха от Града на сенките. Така го наричаха, защото с течение на времето и безбройните безсънни нощи хората бяха заприличали на тъмни сенки без души. Рядко се случваше да чуеш смях из земите им, пък и веднага се намираше кой да го заглуши или направо да го накара да замлъкне. Законът беше: ако аз съм зле, и всеки около мен също ще страда. Нямаше любов и състрадание – само страх, който ги контролираше напълно. Нямаха доверие в никого, дори и в себе си, затова бяха безкрайно самотни и все пак отказваха да се предадат в реката на Бащата. Страхуваха се да не би да изгубят онова, което с много усилия бяха постигнали – един свят на сенките, нереален и безличен, който не можеше да засити глада в душите им. А животът изтичаше като пясък между пръстите им. Времето безмилостно тиктакаше като стар ръждясал часовник, който безмилостно и неуморно отмерва броя на дните, седмиците и годините. А може би на грешките или неизказаните думи, пропуснатите възможности и липсата на любов и приемане.

Знаете ли в кой от двата свята живеете?

Единият привидно дава усещане за сила и успех. Кара те да се чувстваш жив, защото се бориш. Но заедно с него идва и болката, разочарованието и дълбоката зееща дупка в душата ти. Градиш пясъчни кули, които времето изяжда.

Другият, макар да не може да бъде видян със очите, ни носи радост и наслада, които не могат да бъдат описани. Кара ни да се чувстваме не живи, а вечни, защото така сме създадени. Кара ни да се наслаждаваме на временното обиталище, което ни е дадено, докато не се срещнем в Неговия дом. Ние не умираме, просто преминаваме от едно състояние в друго.

За онези от вас, които се съмнявате в моите думи, ще кажа, че мнозина от Града на сенките вярват в съществуването на душата, дори медицински е доказано, че когато човек умира, тялото му олеква с няколко грама, но нека ви попитам какво ще стане с вас тогава? Ако душата съществува и е жива, то тогава раят и адът са също реални. Има път до дома на Бащата, реката води към него и ни помага да носим с лекота товара, който ни е даден.

Моля те, помисли за това!

Лилия Даскалова

Двете дървета

Из книгата „Който има уши, нека слуша”

– Колко прекрасни нови листенца? Страхотно! – мислеше си смокиновото дърво и само не можеше да се начуди: – Как може да съм толкова хубаво, че и полезно на всичкото отгоре! Като му дойде времето и узрее плодът, най-важните личности в града ще ядат от мене.

Ех, мечти! И защо не? Из между всичките смокинови дръвчета нямало по-хубаво от него. Зелените му листа се виждали още от пътя и нежно приканвали минувачите да се отбият, за да похапнат. Е, разбира се, като му дойде времето. А дотогава... дървото не спирало да мечтае, да се хвали и приказва, като че вече е цъфнало и вързало плод. Тези, които го слушали, с нетърпение чакали да дойде моментът, за да опитат от него.

– И все пак времето ще покаже... – бил коментарът на околните дръвчета.

А времето минавало...

Една делнична сутрин листата на дърветата се събудили от шумните разговори на множествата хора, минаващи точно покрай тях.

– Брей, това трябва да е някаква много важна личност – казали си те, – щом толкова много хора го следват.

И зашумолели с листа, предавайки новината на по-отдалечените дървета.

И изведнъж... О, чудо! Вниманието на всички се насочило именно към тях. Човекът в ослепително бели дрехи приближил дръвчетата, а на тях направо щяла да им се пръсне кората от вълнение.

– Какво ли иска? И при кого ли ще се спре? – не можели да се начудят те.

Естествено, нашето смокиново дърво тръпнело в очакване – нали това била мечтата му! Изпъвало стъбло и пъчело красивите си зелени листа колкото може. Човекът се приближил до него, нежно разлистил клони и като не намерил нищо за ядене, гневно отминал, а на дървото заповядал да умре.

Ама, че страшна история, а? Така е! Горкото дърво започнало да се оправдава:

– Ама сега не ми е сезонът и затова нищо не мога да ти дам! Ела след няколко месеца.

– Добре – казал човекът, – но тогава мен няма да ме има. Сега имам нужда от теб. Нахрани ме!

Колкото и да се оправдавало дървото, че му трябва само още малко време и какво ли още не, човекът отминал. Шумът от стъпките му и разговорите бавно отминал, но в ушите на дърветата продължавали да отекват страшните думи: „Да изсъхнеш! Да те няма...”

Как беше възможно най-напетото, най-зеленото измежду всичките дървета и такава съдба? Беше станала грешка! Едва ли. Човекът с белите дрехи говорел като някой, който има власт да изпълни заканата си. Та нали Той бил засадил дървото, познавал го доста добре. А плодно дръвче, което не дава плод, се отсича, защото не става за нищо.

Брей, че странна история. Кой е прав и кой не? Дървото ли, защото не му било дошло времето да ражда, или човекът, който го проклел, защото искал нещо, което не можел да получи...

Ще ви кажа какво се случило накрая. След няколко дни отново всички дървета се събудили от шума на приближаващите хора. И с голяма изненада всички присъстващи установили, че китното смокиново дръвче го няма. Било си на мястото де, но цялото изсъхнало и мъртво. Сърцето му така и не понесло мисълта, че тогава, когато дошъл моментът да блесне пред всички, то не било готово.

Тази история ме подсеща за едно друго дърво, което се намира в една друга градина, на едно друго – по-хубаво място. Необикновеното в случая е, че това дърво ражда плод всеки месец – за него няма сезони, а листата му служат не само за красота, но и носят изцеление на нациите. Досещате ли се?

Все си мисля, че Бог не беше сърдит на дървото, а на нас, които се оприличаваме на него. Търсим си извинение, за да не вършим онова, за което сме създадени, и се украсяваме с думи. Приказваме ли, приказваме... Така трябва да бъде, така ще стане. Много ги разбираме тия работи, но когато дойде човек и разгърне клоните, за да види какъв е плодът, изведнъж открива, че всичко това са само приказки – шума, листа и нищо друго. Е, хубави листа, зелени и големи, но ако няма плод в живота ни – не ми се мисли... Бог ни е направил да бъдем от втория вид дървета. Дърво, което не се интересува от сезоните. Ако Господ има нужда от теб сега, по-добре не се оправдавай, ами виж какво имаш. Нахрани го. Откъде знаеш дали не си бил роден точно за този момент!





Лилия Даскалова-04.09.2008

Снабдителите

Из книгата на „Който има уши, нека слуша”

Небето причерня и облаците скриха слънцето. Сякаш черна пелена отдели земята от небесния простор. Грехът натежа.

Но нали знаете, че над тази тъмна завеса все още грее слънце и небето е приказно синьо. Въпросът е как да пробием до него!?

Има тежест и товар, който всички ние носим. Има бреме, което ни смазва. Има грешки, които трудно ще си простим, и тайни, които разяждат отвътре.

Но също така има Един, Който прости греха ни и пое товара ни върху Своите плещи.

И ето, видях как на различни места по Земята хора бяха паднали на коленете си и отправяха горещи молби и молитви към Небето. И тези молитви се издигаха нагоре като снопове светлина, които пробиваха мрака и стигаха до трона на Бог.

И ето какво чух: това са Божите доставчици между Небето и Земята. Чрез молитвата на праведния неща ще идват и ще възлизат на Небето. И само там, където има искрени вярващи, които се молят усърдно, ще има снабдяване.

Не затваряй устата си, защото Господ ни е поставил стражи над градовете, в които живеем, над семействата, в които сме родени. Нека свалим Небето на Земята. (Да бъде Неговото царство както на Небето, така и на Земята…) Вие сте Божието снабдяване!

Домът Господен ще се нарече дом на молитва, не на проповедите или хвалението, въпреки че Бог обитава в него. На живата връзка между Небето и Земята. Не се заблуждавайте – ние имаме отговорността и привилегията да Го търсим, след като Той вече ни се откри чрез делото на изкуплението. Днес ние трябва да правим крачки към Него. Не Той следва нашите планове и програми, но ние Него. И кой друг, ако не църквата и Неговите люде трябва да познават волята и гласа Му. Нелепо е да търсим отговори на въпросите си в книгите, когато можем да паднем на колене и да потърсим съвета на най-мъдрия, Първия и Последния, Началото и Края.

О, роде невярващ, от света ли, от мръсен извор ли ще черпиш вода?...

Когато в тебе съм положил извори на жива вода!

Още ли не си проумял плана и волята на Този, Който те е пратил да ходиш по тази Земя?

Потърси Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя.

Извикай към Мене с разкаяно сърце и Аз ще чуя гласа ти.

И ще простра ръката Си над тебе.

Отвърни се от пътя си и Ме последвай!

Не считай себе си за мъдър – питай Него! И нека Той те води. Нека не Го търсим само когато сме в нужда, защото и невярващите правят така. Но разликата между тях и нас, които се наричаме с Неговото име, е, че ние живеем, движим се и дишаме в Него – всеки ден!

Не оставяйте да отлети денят, без да сте отъркали коленете си в пода...

Не, ние не просим, не умоляваме! Напротив, ние знаем какво притежаваме в Него. Просто искаме да приседнем в нозете Му – нашия мощен Баща и Спасител, в Когото е скрито всичко, от което се нуждаем и за което мечтаем.

При кого другиго да отидем?


Лилия Даскалова

Пътят

От книгата „Който има уши, нека слуша”


Това е едно видение, което Бог ми даде преди години и вярвам, че всеки, който е избрал да следва Христос и Неговия път, трябва да чуе това.


Пътят беше тесен и труден. Извиваше се и преминаваше през една огромна и гъста гора. Видях стотици хора, приготвени за път, с големи раници на гръб, които бавно и в нишка следваха пътеката. Те бяха устремени и готови да стигнат до определена точка в края на пътя. Не знаех къде всъщност беше това. Нямаше табели или знаци, които да насочват. Просто една тясна пътека, по която по-голямата част от времето трябваше да ходиш сам, защото нямаше достатъчно място за двама.

Изведнъж забелязах нещо много странно. Високо в клоните на дърветата имаше скрити стотици змии от всякакъв вид, които се движеха едновременно с хората, като се прехвърляха от клон на клон. Очевидно това беше начинът им на предвижване. И докато хората долу рядко поглеждаха нагоре и бяха абсолютно в неведение относно тяхното присъствие, то змиите следяха с голямо внимание всяко тяхно движение и промяна в поведението.

Докато хората се движеха, всичко беше наред, но в момента, в който някой от тях спираше, змиите се хвърляха върху него и го обвиваха с тяло така, че той не можеше вече да продължи по пътя.

Пътят се простираше през много тежки терени и като че ли хората никога не знаеха кога ще има завой или по-гориста и тъмна местност, затова много от тях се умориха и решиха да спрат, за да си починат. Намеренията им бяха да продължат по-късно, когато съберат сили или имат възможност, но това никога не се случи, защото змиите обвиха краката им и те останаха там – уморени и утеготени от живота. Вечно недоволни от нещо, събиращи провизии.

Недоволството на други пък беше, че не могат да следват общото темпо. Те искаха другите да се съобразяват с тях и настояваха, че имат право на любов и грижа от страна на другите в колоната, които по някакъв начин трябваше да им помогнат да носят товара си. Някои от раниците на тези хора бяха пълни с толкова много неща, че едвам вървяха под тежестта им. За определено време те получиха помощ и съчувствие от останалите пътници, но това беше възможно само в леките участъци. И постепенно те започнаха все повече да изнемогват под товара, да мрънкат и роптаят. В крайна сметка те също спряха, огорчиха се и не можаха да продължат. Станаха пленници на змиите, за които дори не подозираха. Те смятаха себе си за прави.

Имаше и друга група от хора, които бяха непреклонни в трудните участъци и дори на моменти водеха колоната, но когато дойдоха до места с хубави поляни, където пътят се разширяваше и можеха да ходят в компания, като че изгубиха целта от поглед и решиха да останат и да построят домовете си тук, около водата и поляните. Компанията беше добра и благословенията – изобилни!

Те също се превърнаха в пленници и не достигнаха до края. Имаше и много други, които спряха и без значение, колко основателна беше причината, те не можаха да продължат. Някои спряха, за да помогнат на приятели... и останаха с тях.

Накрая редицата с хора, които следваха пътя, беше толкова малка, че можеха да бъдат преброени. Но колкото по-далече стигаха те, толкова повече се разреждаха дърветата и змиите губеха способност да ги следват. Докато накрая не излязоха на едно равно място, откъдето се виждаше крайната точка на пътя.

Видяха, че това беше един хълм. Сега змиите наистина ожесточено търсеха начин да се доберат до малцината останали на пътя, но това ставаше все по-невъзможно. Онези, които бяха останали, бавно, но неуморно се катереха по хълма.

Видях как стигнаха до върха и не знам какво очакваха да видят... но Господната слава дойде и сам Господ слизаше с нея. Всички присъстващи паднаха като мъртви по лице.

Това беше крайната точка... това беше в края на пътя... срещата с Него.

Изведнъж забелязах, че всички бяха паднали по лице на земята, всички освен един мъж, който изплашено гледаше и побутваше с бастуна си краката на човека до него: „Какво става? Кой ще ми каже?”

Учудих се как изобщо беше стигнал дотук. Очевидно не познаваше Бог. Някой го беше теглил през целия път. Бог да благослови сърцето му, но сега всеки стоеше сам пред Него.



Моля ви, не спирайте по средата на пътя. Не се оставяйте да бъдете оплетени в мрежите на Сатана. Дори в момента да сте в някоя от тези групи хора, които са останали, в Словото се казва: „... противете се на дявола и той ще бяга от вас” (Яков 4:7). И още: „По-велик е Този, Който е в нас, от този, който е в света” (І Йоан 4:4).

Бъдете бързи да се покаете за собствените си грешки и да простите тези на другите – нека ви води гласът на любовта.



Лилия Даскалова-28.05.2009

Царят

От книгата „Който има уши, нека слуша”

В сън или наяве – няма значение. Видях едно удивително видение. То промени живота ми. Ето го и него.

Както си стоях в залата на един провинциален театър, изведнъж се озовах в тронната зала на Бога в небето. Картината, която видях, не подлежи на описание. Всичко наоколо се къпеше в ослепителна светлина. В средата на залата, чиито размери бяха огромни, се издигаше престолът на Бог. Него не можех да видя ясно – само светлината, която излъчваше фигурата Му, както и дрехите, с които беше облечен. Всичко беше много красиво, но не то привлече вниманието ми.
Видях една огромна процесия от хора – от всеки народ, език или нация, съществували някога на Земята. Беше много интересно да видиш облеклото им и начина, по който изглеждат. Някои от тях бяха от Древността и носеха причудливи роби, други пък бяха облечени в огромни рокли и старовремски костюми, много бяха в традиционни носии, с които показваха от коя част на света идват и от кой народ са. Успях да разпозная някои лица от близката история на човечеството. Всички те чакаха своя ред, за да се представят пред Царя. Те оставяха в подножието на трона своите дарове. Една редица от хора, чийто край не можех да видя.

Имаше откриватели, които поставяха откритията си пред Бога. Велики музиканти и артисти предаваха инструментите си. Царе поставяха короните си в краката Му. Картината беше величествена и много тържествена. Всеки имаше дар. Очите на Царя следяха с одобрение поднасящите, но Той не помръдваше от мястото Си.

Изведнъж ме обхвана паника. Започнах да ровя из джобовете си. Нямах нищо. Какво ще Му дам? Какво съм постигнала в живота си? Умът ми трескаво се бореше, за да открие нещо, за което да се хване. Не можех да застана пред Бога с празни ръце. По-добре беше да умра, но се предполага, че в този момент вече си мъртъв, така че преживяването беше ужасно. Пълна безизходица. Мислех си: „Добре, Боже, аз съм Ти служила през по-голямата част от съзнателния си живот.“ Но тогава дойде ужасяващата реалност – това не беше моя заслуга и съответно не можеше да представлява дар. Спомних си хората, които съм довела до Бога, но и това не е нещо, което можеш да представиш пред Царя. Ние не можем никого да спасим, но Бог в милостта Си използва назаем устите ни. Същото важи за изцелението и всичко друго. Ужас! Прииска ми се да се върна на Земята, за да имам възможност да придобия дар. Нямах идея, какъв трябва да бъде, но не понасях повече мисълта да стоя в очакване да срещна моя Цар с празни ръце. И тогава... чух глас, който ми каза: „Виж!”

В този момент беше дошъл редът на един доста обикновен човек. От дрехите му не можех да преценя с какво се е занимавал приживе, изглеждаше не само обикновено, но дори доста бедно. Човекът започна да рови из джобовете на смачканата си дреха, като че беше скрил нещо изключително ценно. Изведнъж всичко потъна в дълбока тишина и всички погледи бяха приковани към онова, което се случваше в подножието на трона. Какъв ли дар имаше този човек? Най-накрая той извади един малък пакет. Започна да изхвърля хартиите, с които беше обвил дара си, за да го предпази от нараняване. Но какво беше това? От хартиите се показа един най-обикновен речен камък. Озадачена стоях и се чудех какво е това, когато изведнъж Бог стана от трона. Това е нещо, което никога няма да забравя. Този човек накара Господ да стане от трона! Той се приближи към коленичилия, взе камъка и го стри в ръката Си. Като падна горната обвивка, в дланта Му остана скъпоценен камък.

Бях удивена, както и хората в залата. Тогава гласът ми каза: „Този човек е можел да има всичко, докато е бил на Земята. Той е имал нужните способности, за да бъде известен, богат и влиятелен, но пред всичко това той е избрал Мен.

Всички онези мигове в живота, когато е трябвало да избираш пред собствените си желания, мисли и страсти и ти си избрал Мен, са като скъпоценни камъни в ръката Ми. На Земята те нямат никаква стойност, точно както този речен камък, но на небето няма нищо по-ценно от тях.”
След тези думи видението изчезна и аз се озовах отново в същия прашен и мръсен, стар театрален салон. Дълго време не можех да мисля за нищо друго. Иска ми се да събера повече камъни за моя Цар, нищо че някой тук може да ме сметне за луда.



Боже, не моята, но Твоята воля да бъде!



Лилия Даскалова, 26.08.2009

Ухание за Христос в различни страни

Представиме ви Илия Панов и неговата музика, с която той служи както на български, така и на цигански език. Той има издадени над 15 диска, като много от песните в тях са авторски. Една от моите любими песни е по Псалом 139: Господи, окръжил си ме отпред и отзад (Англал манде синян).

Докато разговаряхме с него и съпругата му Райна в техния уютен дом в квартал „Факултета”, София, аз го помолих да ми напише текста на цигански език. По стените в дома им могат да се видят картини с библейски стихове, както и снимката на пастор Даниел Розен от Ерусалим, свирещ на еврейския рог шофар. Пастор Даниел е като духовен баща за Илия.

Райна с усмивка споделя, че те като семейство се молят заедно и това е най-голямата им сила. Заедно се покланят на Бог, като Го хвалят, както домът на Исус Навиев. В момента Илия Панов ръководи църква „Християнски живот”. Но неговото желание е да може изцяло да се посвети в международно служение като християнски музикант.

Вече повече от 12 години семейството на Илия е предоставило помещение от своя дом, в което да се събира църквата. Това е посвещение, което те са направили към Господ.

Цялото му семейство служи на Бог с хваление – той, съпругата му, четиримата им синове. Момчетата свирят на различни инструменти – най-големият, Асен, свири на пиано, Ангел – на барабани, Мойсей – на цигулка, а Серафим – също на пиано. Никой не може да остане безразличен, когато е около тях, защото те принасят слава на Господ Исус Христос и са пример на много хора.

Музиката на Илия Панов се слуша в Европа, САЩ и Канада. През март той посети заедно със съпругата си Израел. Пастор Даниел се бе погрижил да посетят 4 църкви.

Попитах събеседника ми кой е стихът от Библията за живота му. Това е стихът от Евангелие на Йоан 4:24: Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Друг от любимите стихове на него и на църквата, която води, е Исая 40:31: онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.



Ще завършим с още едно послание на Илия Панов:

Чакай Господа, докато се молиш!

Чакай Господа, докато четеш Словото Му!

Чакай Господа, докато се покланяш!

Чакай Господа, докато Му пееш хвала!

Чакай Господа и ще подновиш силите си!

Чакай Господа и няма да се умориш!

Лъчезара Йосифова, 14.04.2009

Моята задача е да предизвикам църквата

Три награди „Грами”, 22 музикални албума, един филм... Световноизвестният християнски изпълнител Майкъл Смит има зад гърба си 26 успешни години на сцената. В момента е на световно турне, за да представи новия си албум с песни за хваление и поклонение A New Hallelujah.

При престоя му в Цюрих с него разговаря журналистката Янине Анликер от германския християнски портал Jesus.de.



Какво те прави щастлив?

Първото и най-важно за мен е, че знам кой съм – последовател на Бога. Второто е, че Бог ме обича. Осъзнавайки този факт, това ме прави най-щастливия човек на света. След това е семейството ми. Всичко тези неща ми носят много радост в живота.



А музиката?

Тя осигурява препитанието ми (смее се). Аз съм създаден да правя музика. Това е дарът, даден ми от Бога. Успехът ми осигурява платформата, чрез която мога да кажа на хората за вярата си. Най-страхотното е, че успехът ми дава възможност до известна степен да променя света, да открия хора, с които заедно да го направим. Независимо дали става дума за борбата със СПИН, или за моя тийнейджърски клуб Rockatown в Нешвил. На когото много е дадено, много ще се изисква. Аз живея да давам това, което съм получил. Но мисля, че бих могъл да давам и повече.



Искаш да даваш повече, отколкото даваш сега?

Мисля си, че давам много, но когато в края на моя живота си направя искрена равносметка, ще се запитам: „Наистина ли съм се раздавал докрай?”

С Мартин Смит от „Дилириъс” си говорихме скоро за това. И двамата имаме сърце за бедните, но въпреки това със семействата си посещаваме красиви места през ваканциите си, харчим пари за развлечения – как може човек да намери хармонията между това, да се радва на живота и да има сърце за бедните?



В момента си на световно турне с албума A New Hallelujah. Какво е посланието на този албум?

Това, което искам да кажа с песните в албума, е, че бащиното сърце на Бога е огромно и преливащо от милосърдие. Бог е милостив. За съжаление все още много църкви проповядват спасението чрез дела, а не по Божия благодат. Това не е истинското Евангелие.



Кое те вдъхнови да напишеш този албум?

Възможността да пропътувам целия свят – Бразилия, Кения, Азия, Австралия, цяла Европа. Във всички тези страни съм виждал как хора с различен етнически произход се молят на Бога. Това ме насърчи. И затова реших да направя албум, който да достигне този свят.



На какво те учи Бог в момента?

Бог ме учи да се наслаждавам на времето, прекарано с Него. Често си мислим, че трябва постоянно да работим за Бог, но понякога Той иска просто да се отпуснем в Неговите обятия и да си почиваме. Да се насладим на момента. Твърде много хора се борят с вината и мислят за миналото, безпокоят се за бъдещето. Всичко, което имаме, е настоящият момент. Ние не можем да гарантираме какво ще се случи в следващия миг, затова нека се опитаме да живеем тук и сега.

Превод: Емилия Илиева, 15.07.2009

„Евангелието според U2”

Нова книга за една от най-добрите рокгрупи в света

За някои мъжът с огромните слънчеви очила е истеричен певец, защото навсякъде призовава за спасението на света. За други той е един от най-надарените рок-музиканти на нашето време, притежаващ интелект и преливащ от идеи.

Нова книга осветлява християнския път на Боно и на останалите членове на една от най-успешните рокбанди в света – U2. В новата си книга „Евангелието според U2” авторът Грег Гарет представя тримата членове на групата и най-вече вокалиста Боно през призмата на християнската им вяра. Гарет не е първият, който превръща религиозния мироглед на Боно и компания в сюжет на книга. Още преди 7 години Стив Стокман написа „Духовният път на U2”. Самият Боно, чието истинско име е Пол Хюсън, през 2007 г. издаде книгата „По пътя” (On The Move), в която разказва за вярата си и ангажимента към бедните в света. Доста текстове на U2 всъщност могат да бъдат тълкувани като християнски, като например Looking for to save my soul („Търся спасение за душата си”), Looking in the places where no flowers grow („Търся места, където не растат цветя”), Won't you tell me something true („Няма ли да ми покажеш истината”), I believe in you („Вярвам в теб”) и др.

Други песни говорят съвсем открито за Библията или вярата и често основните музикални сюжети, написани от Боно и музикантите от групата, са справедливостта, мирът и любовта. Авторът на книгата разкрива един важен и малко известен факт за Боно и колегите му от бандата – всичките посещават харизматична църква („Шалом”) в Дъблин.

„За американските християни е важно да знаят тази група християнска ли е, или не. Ако техните любими изпълнители освен всичко друго са и християни, хората могат да им се доверят много повече. Това искат феновете най-много”, смята Гарет. Той дава примери със заглавия на песни на U2, които могат да бъдат интерпретирани като молитва – Gloria („Слава”), Rejoice („Радвай се”) или „40”, която е музикална препратка към Псалм 40 от Библията.

В края на книгата си авторът обобщава 10 поуки, които можем да съхраним в сърцето си след срещата ни (реална или просто литературна) с Боно и компания: „Животът е пътуване, а вярата означава никога да не спираме да търсим Бог. Ние не сме родени просто да живеем, а сме сътворени от Бог, за да си помагаме един на друг. Всички ние търсим извисяване (еlevation) и повечето го намираме чрез Святия Дух. И на първо място – да заложим всичко пред олтара на любовта”, завършва Гарет.

Превод: Емилия Илиева, 03.09.2009

Единството на християните

Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. (Йоан 17:21)

Основното и най-важно задължение на всеки християнин е да покаже на думи и на дело, че Исус Христос е Син на Бога, т.е. с живота си да направи Христос видим и познаваем за света. В богословието има изобилен доказателствен материал, който показва божествената същност на Спасителя. Новият завет е пълен с факти относно уникалния характер на личността, учението и делото на Христос. Самият Господ Исус Христос ни е дал един изключително лесен и достъпен за всеки християнин метод, чрез който да се покаже на света, че Той е Бог. И този метод не изисква нито висше богословско образование или особени ораторски способности, нито някакви специални усилия, нито пък кой знае каква голяма интелигентност. Той е достъпен за всеки, който е приел Христос за свой личен Спасител. Самият Христос показва начина, по който това може да се постигне: „Ако искате светът да разбере, че Аз Съм Син Божи (т.е. самият Бог), то вие, Моите последователи, живейте в единство.” По-лесно от това няма. А историята през последните 17 века показва, че по-неизпълнимо нещо в християнството през вековете не е имало. Това продължава и сега.

Така се натъкваме на непонятен парадокс, който може да бъде формулиран по следния начин: Господ Исус Христос се моли за единство на Своите последователи. Тези последователи се именуват с Неговото име, но същевременно отхвърлят тази Негова молитва, живеейки в безлюбие към останалите Негови последователи. Този факт поставя под съмнение правото на тези последователи да носят името християни.


Могат да се посочат няколко причини за разделението на християнския свят.

На първо място, това поставя под въпрос искреността на вярата и обичта към Самия Христос: Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди (Йоан 14:15). Молитвата на Спасителя към Неговия Отец е много по-важно и съкровено от една заповед. Това, че Господ Исус 5 пъти моли Своя Отец за единство на последователите Си, показва дълбочината на тази молитва и важността на единството между християните. Нищо, че в последващите столетия тази молитва не е изпълнена, а и сега не се изпълнява. Много по-важно е, че тя се превръща в много силен тест за качеството на личната вяра и силата на любовта към Бога. Разбира се, единството предполага наличието на поне две страни. Ако едната от тях го желае, а другата – не, то първата не подлежи под осъждението на греха безлюбие.

На второ място, игнорира се авторитетът на Самия Христос и Неговото Слово. И когато това се случи, този авторитет се заменя с други, човешки авторитети, личности, предания, ритуали, традиции и т.н. Те се поставят наравно с Божия авторитет и със Словото на Бога. При такова духовно невежество вярата автоматично се превръща в религия – процес, който е започнал чрез обявяването на християнството като държавна религия в 4. век от Константин Велики. Този процес особено силно ескалира днес и при трите големи християнски религии, между които съществува поносимост и толерантност, но в никакъв случай християнска любов. А това нанася голям удар върху авторитета на и християнската вяра, която и без друго е обект на постоянни критики от страна на света и другите религии.

Човек по природа е склонен да дава предимство само на своята праведност и познания, изявявайки по този начин претенцията, че той единствен е притежател на истинското богопознание и богопочитание. Така се идва до игнориране правото на другия относно същността на вярата и формите на нейната изява. Тази категория християни или цели религиозни общности са забравили, че в духовния живот на човека съществува един-единствен мащаб и критерии за истинско богопознание и богопочитание. И това е Господ Исус Христос и Неговото Слово – Библията. Това е единственият фундамент (І Коринтяни 3:11), върху който може и трябва да се гради нашата вяра. Който игнорира този фундамент или прибавя други авторитети към него, се е отклонил от истинското богопознание и дава зелена светлина на личните амбиции, властолюбието и егоизма. По този начин бързо и лесно се отваря вратата за нахлуване на света и суеверието в църквата. А това неминуемо води до разделение и безлюбие.

Ще спомена и следващата причина за разделението на християнския свят – пренебрегване силата на молитвата. Господ Исус Христос е дал на Своите последователи това мощно оръжие за укрепване на единството между тях. Ако доктринални или ритуални различия са причина за разделение, то молитвата би трябвало да бъде в състояние да преодолее тези различия, да стопи дистанцията между християните и да ги направи едно цяло. А когато това не може да стане, причината за безлюбието трябва да се търси не в доктринално-ритуалните различия, а в качеството на вярата. Съвсем близко до ума е, че този, който отказва да се моли заедно с друг и за друг християнин, трябва да търси най-напред причината в себе си и в своята вярност към Христос и Неговото Слово. Такива християни съзнателно се подлагат на големия риск да изпаднат в лицемерие, молейки Бога да им прости прегрешенията, без те да са простили на другите. Рискуват твърде много, заставайки пред великия Съдия, без преди това да се примирили с враговете си. Такива християни са изложени на голямата опасност да станат съблазън за света и друговерците, както и да игнорират авторитета на основоположника на вярата – Христос. Такива християни изпадат в грях, осъждайки чужд слуга.

Как трябва да постъпи истинският християнин, който подава ръка за единство и братолюбие, а тази ръка не се приема? Словото на Бога дава само един задължителен отговор – да се молим за тези, които не приемат нашата покана (Матей 5:44).

Проф. Дечко Свиленов, 13.06.2009

„Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие“

Принципът за вярващите, представляващи едно тяло, е един от най-основните в Библията. Ако аз съм последовател на Христос, то тогава съм едно тяло с всички вярващи както в България, така и по целия свят. Да бъдем част от Христовото тяло, не го правят личните ни заслуги, външният вид или годините, прекарани в църква, а вярата ни в Бог, в Неговия Син Исус Христос и старанието ни да живеем свят живот.


Единството е Божията воля и призив към нас, но то е факт, ако отговаряме на критериите, посочени по-горе. Едно тяло не може да функционира нормално, ако частите му воюват помежду си. То не може да устои, ако те се хулят, завиждат и мразят.

Не е задължително винаги да мислим по един и същи начин, всички да имаме еднакви интереси, но за да бъде единодушието реалност, всички ние трябва да сме посветени на Бог като най-важното нещо в живота ни. Нужно е всеки ден да разпъваме своето Аз и не на последно място – да търсим мир с всички (Евреи 12:14). Мир може да има единствено ако всеки от нас отдава почит на другия и го смята за по-горен от себе си (Филипяни 2:3). А за да бъде реалност това, всички ние трябва да търсим общение с Бог.


За да има истинско, силно и ползотворно единство в една общност, най-важното е Божието присъствие във всички нейни членове. Само по този начин всеки един от нас би превъзмогнал огорчението си и би простил на този, който го е наранил. Само така ще можем да превъзмогнем своето его и ще можем да правим това, което бихме искали другите да правят на нас (Матей 7:12). Така ще спрем да търсим съчицата в чуждото око (Матей 7:3).

В Псалм 133 Бог три пъти е повтаря думата угодно. Единодушието е угодно на Бог. Когато ние потискаме плътта си, за да служим на другите, това е угодно на Бог. Той се радва и ни възнаграждава с „благословение – живот до века“ (Псалм 133:3).

Имаме основание да бъдем единни. Исус е пролял Своята кръв за всички нас.

Знаем как да бъдем единни – да вярваме в Него и да Го следваме.



Остава въпросът, готови ли сме да угодим на Бога?


Ивайло Ябълкаров, 26.05.2009

Какво ни казва Бог

Живеем в пророчески времена. Вярвам, че точно сега се изпълняват писанията от Римляни 8:22–23, че Земята въздиша и стене за истинските синове на Бог, които трябва да се въздигнат: „И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, тоест изкупването на нашето тяло.“ Бог ни възражда отново с цел да ни постави на друго стъпало.

Моля се чрез това кратко послание всички да проумеем целта на Бог за живота си. Еклисиаст 3:1 казва: „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.” Във физическия свят имаме четири сезона, но в свръхестествения и духовния – пет. И тъй като всеки сезон е създаден от Бог, той е добър и плодоносен.


Зимата
Това е сезон, през който Бог дава вдъхновени мисли, видения и сънища. Сезонът, когато се вкореняваме по-дълбоко в молитва, размишление и хваление. Това също е време за почивка от предишния сезон и подготовка за следващия. Молитвата ми е виденията ни да се утвърждават и корените ни да бъдат все по-дълбоки. Ако това е сезонът, в който се намираме сега, то можем да размислим върху миналото си, да поправим пътищата си и да се подготвим да приемем това, което Бог е приготвил за нас.


Пролетта
Това е сезонът на сеитбата – оране, засаждане и отглеждане на семената, които всъщност са идеи, виждане, финансови вложения, взаимоотношения с други хора, служение. Нека да направим така, че повече семена да попаднат на добра почва! През този сезон трябва да се борим срещу враговете на успеха и непрекъснато да изкореняваме поникващите плевели. Трябва да се борим и срещу врага, който ще ни пречи да се реализираме. Това е сезонът, през който се сее.


Лятото
Това е времето на успеха – раждането, жътвата, усърдния труд. Нека да не се страхуваме през този сезон – да не поглеждаме нито вляво, нито вдясно, но да нагласим ума си така, че да минем през съмненията, през гнилите и болни думи, през изпитанията. Нека да устояваме!

Притчи 6:6–11 ни дават един ценен урок и ни напомнят, че мравката складира зимнина през лятото и ранната есен.

Есента
Това е времето, когато имаме нужда от благодат. Може да се обезкуражим малко поради това, че източниците (на реколтата) ще намалеят. Това е сезонът на прочистване и изхвърляне на някои неща. Сезон на голяма жертва. Сезон, в който ще трябва да се откажем от нашия Исаак. Това е сезонът, в който ще разберем какво преживя праведният Йов. Ние ще преминем през него и ще излезем с двойно повече!

Зимата – сезонът за отдаване на дължимото

Това е сезонът, през който плодовете от семената, които са били засети през миналите сезони, ще бъдат пожънати, сезон на установяване и изваждане наяве. Време, когато ще влезем в ритъма на Божията воля.

Нека помазанието на синовете на Исаак да слезе над нас в този ден, давайки ни сила, за да можем да вървим в правилното време от Бог.

Галатяни 6:9: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.“

Бъдете благословени!

Даниел Розен, 08.08.2009

Да останеш верен – въпрос на чест или по-скоро на обич

Да останеш верен. Верен ли? Във век като нашия това понятие звучи някак старомодно. Защо е нужно да оставаш верен? Днес имаш едно разбиране за живота си, утре – друго. Днес цениш нещо или някого, утре вече ти е все едно или просто решаваш, че нов хоризонт се открива пред теб. Всеки, който дръзне да стои на пътя ти, ще бъде отстранен. А последствията – кой ли мисли за тях, особено когато те няма как да бъдат измерени материално и във времеви план. И така верността се превръща в непотребен мит. Приемливо обаче е да бъдеш верен на себе си – егоизмът ни залива едва ли не оправдано. Противниците на тази идея трябва да бъдат погребани. А що се отнася до вярност във взаимоотношенията ни, нейните основи са подкопани. В нашето общество сякаш не е проблем да изневеряваш на съпруга или съпругата си, не е проблем да си безотговорен родител, да не се интересуваш от детето и „малкия му свят“. Не е проблем да си приятел само за забавленията или пък да си неверен последовател, християнин, стига да не е фрапантно. Защо излишно да си усложняваме живота с тази вярност?
Да погледнем нещата от друг ъгъл. Какво всъщност показва верността?

Вярвам, ще се съгласите, че тя е израз на обич, дълбока любов, признателност, уважение. Трудно е да практикуваме вярност, но какво по-хубаво от това, някой да покаже вярност към нас, нали? Бихме били благодарни. Бихме се чувствали почетени.

Да приемем, че сме се преборили с егоизма си и сме показали вярност към околните и към Господа. Чудесно! Но тук вече идва ред на въпрос от следващо ниво: дали не сме били верни първо поради себеуважението си, личното достойнство и чувство за чест? Не гъделичкаме ли с подобна фалшива вярност егото си... отново? Самодоволни сме, че сме устояли, че сме се справили и сме останали верни, сякаш сме имали и имаме силата да го постигнем сами, без Божията помощ и любов, както и търпението на близките ни. Къде са любовта и признателността към Бог? А към околните?

Истина е, че верността изисква постоянство и дисциплина. Изисква жертви. Не е лесно да си верен на Бога, а и на хората, когато си онеправдан, наранен... Но си струва. Истинско и достойно е да останеш верен не толкова заради собственото си име и себеуважение, а защото обичаш Този, към Когото проявяваш вярност. Да останеш верен на Него, а не на себе си и собствените си принципи. Да останеш верен на Неговото Слово, а не на своя модел за начин на живот. Да останеш верен на Неговото специфично водителство, а не на човешката псевдомъдрост и воля.

Да, има една особеност: „Щом избереш да бъдеш верен на Исус Христос, ще влезеш във война с Аза си“ (Осуалд Чеймбърс). Но нима не си струва Азът ни да умре за себе си и на негово място да заживее личност, подобна на Христос?

Дано се научим да показваме вярност на първо място към Бога, а после и към близките ни. Най-хубавият дар на вярност е този на нашия Господ: „Ако сме неверни, Той верен остава, защото не може да се отрече от Себе Си” (ІІ Тимотей 2:13)... И защото ни обича.


Калина Тончева, 14.09.2009

Какво казва Библията за кредитите и дълговете

Владислав Генов е от Шумен и е християнин от 2 години. Преди да повярва, е управлявал малък и среден бизнес. Сега той е част от Евангелската петдесятна църква, Варна, и има фирма, която ръководи според Божите стандарти.


Дълговете въвеждат ли ни в робство? Кредитът дълг ли е?
Има много книги и курсове, които ни учат как да печелим повече пари, но почти няма такива, които да ни учат как да харчим правилно. Един от проблемите е не че печелим недостатъчно, а че харчим неразумно. Когато харчим повече, отколкото получаваме, ние изпадаме в дълг. Почти винаги думата „изпадаме“ се заменя от по-деликатната „използваме“. Прочетете внимателно изречението: „Използването на дългове от хората става все по-популярно средство да се придобие нещо, за което те не могат да платят цялата сума в момента, но срещу малка и достъпна първоначална вноска могат да придобият и да ползват стоката веднага.“

Всичко дотук е чудесно, но в това изречение не се казва цялата истина. А тя е, че не придобиваме собствеността на тази стока, а само се ползваме от нея до момента, в който я изплатим напълно ведно със съответната лихва.

Кое ни дава гаранция обаче, че ще получаваме сигурни приходи в бъдеще през този период? Ако имате пълната сума в някоя ваша банкова сметка, това е добре. Но ако работодателят ви не е в състояние да ви плаща от следващия месец? А ако ви съкрати? Ако бизнесът ви намали рязко приходите си поради независещи и непредвидени от вас причини? Ако си мислите, че това е просто един „черен сценарий“, погледнете всекидневните финансови новини. Това се нарича дълг. Дългът е особено сериозен проблем във време на глобална финансова криза.



Какво всъщност представлява дългът?

Това е парично задължение – заем, който трябва да се изплати от един човек на друг или на организация. Дългът включва пари, дължими на компаниите, за кредитни карти, банкови заеми, заеми от семейство и приятели, заеми за покупка на лек автомобил или недвижима собственост. Ако заемът не може да бъде върнат, този, на когото се дължат пари, може да се обърне към съдия-изпълнител. Съдия-изпълнителите възстановяват парите, които хората дължат на техните клиенти. Ако не можете да изплатите дълга, те могат законно да ви конфискуват вещите и да ги продадат на търг, за да покрият дълга. Тук е мястото да отговорим на въпроса: „Кредитът дълг ли е?“ Да, кредитът е дълг.



Какво казва Библията за дълга?

Библията не одобрява дълговете. Тя не казва, че е грях да изпаднеш в дълг, но не насърчава ни най-малко използването им.

„Не оставайте никому длъжни в нищо“ (Римляни 13:8). Причината, поради която Господ не насърчава дълговете, е, че така Неговите деца стават зависими не от Него, а от този, на когото дължат.

„Който взема назаем, е слуга на заемодавеца“ (Притчи 22:7). Господ желае ние да бъдем свободни и да Му служим, а не да бъдем финансови роби на заемодателите си. Ако сме изпаднали в дълг, една от причините е непокорството: „Но ако не слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не изпълняваш старателно всичките Му заповеди и наредбите Му, които днес ти давам, то всички тези проклятия ще дойдат върху теб и ще те придружават“ (Второзаконие 28:15).

„Чужденецът, който е сред тебе, ще се издига все повече над теб, а ти ще пропадаш още надолу. Той ще заема на теб, а ти няма да заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка“ (Второзаконие 28:43– 44).

Но как така? Аз ходя на църква, помагам на хората, благовествам, работя на две места... но парите все не ми достигат. А има толкова много необходими неща... Попита ли Бог в молитва, преди да купиш поредното нещо, което е „много необходимо“? Или просто си преценил, че това е изключително нужно, и с прекалена самоувереност в бъдещето си изтеглил кредит и си го купил. А когато дойде моментът на поредната вноска и парите не достигат, тогава падаш на колене и започваш усърдно да се молиш.

Разбираме ли къде е непокорството? Ние не считаме за необходимо да се допитаме до Господа за това, а дори и да сме го направили, сме оставили на чувствата си да надделеят. Ако Господ ни е позволил да изтеглим заем, Той ще се погрижи за всяка една вноска. Господ е обещал за всеки, който Му е покорен: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и старателно изпълняваш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ, твоят Бог, ще те издигне над всички племена на света. И всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те придружават, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог.

Господ ще ти отвори доброто Си съкровище – небето, за да дава дъжд на земята ти навреме и да благославя всички дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш назаем” (Второзаконие 28:1–2, 12).

Изпадането в дълг е израз на прекалената ни самоувереност за бъдещето. Ние решаваме със стиснати очи, че в бъдеще все някак ще се оправим. Библията не приема подобно поведение: „Слушайте сега, вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще останем там една година и ще търгуваме, и ще спечелим, когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва. Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова” (Яков 4:13–15).



Кои са факторите, които водят до изпадане в дълг?

Липса на знание – много хора не са обучени как да харчат.

Липса на планиране и дисциплина – често харчим импулсивно, без да имаме план или бюджет, които да ни показват, че не надминаваме приходите си.

Угаждане – често харчим, за да угодим на своите желания.

Обстоятелства – често се случва да изпадаме в дълг поради неочаквани спешни нужди – болести, загуба на работа, икономическа криза и др.



Как да се освободим от дълга?

1. Трябва да осъзнаем, че постъпваме неправилно, и да вземем решение в сърцето си да се освободим от дълга: „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни... А Бог направи така, че Даниил да придобие благоволение и милост...” (Даниил 1:8–9).

2. Да се молим: „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6).

В ІV Царе 4:1–7 една вдовица беше под заплаха да загуби своите деца в робство в полза на кредитора си. Тогава тя помоли Елисей за помощ и Господ чрез него преумножи и малкото, което тя имаше. Така тя освободи децата си.

3. Да даваме на Господа – да не си спестяваме десятъка, да не се оправдаваме с това: „Бог ще ми влезе в положението.“ Ето какво казва Самият Той: „Ще краде ли човек от Бога? Вие обаче Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите“ (Малахия 3:8).

Това е правилният начин: „Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще се преливат от ново вино“ (Притчи 3:9–10).
4. Да не правим нови дългове: „Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред – и страдат“ (Притчи 22:3).

5. Да си направим план за разходите или бюджет, който да е съобразен с приходите ни.

6. Да си направим погасителен план за всеки дълг (кредит), като започнем с изплащането на най-малкия дълг или този с най-голяма лихва. Защото, като изплатим този с най-голяма лихва, ще загубим по-малко пари. Като изплатим най-малкия бързо, това ще ни насърчи и за другите. След като изплатим даден дълг, можем да прибавим сумата, която сме давали за тази вноска, към сумата за вноската по следващия – така ще правим по-големи вноски (ако е позволено) и ще изплатим и следващия дълг по-бързо.

7. Да обмислим вариант за допълнителни доходи.

Георги Зидаров, 12.05.2009

„Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа”

Наскоро се случи Божие чудо в моя живот, което ме остави безмълвен.
Една ранна утрин се приготвях да пътувам до малък град, където трябваше да посетя предишното си работно място, за да взема важни документи. Няколко дни преди това се опитвах да открия начин, по който документите да дойдат при мен, без да се налага да пътувам. Какво ли не опитах, но все нямаше успех. Примирих се с факта, че ще загубя няколко часа за 5 минути работа в този град... дори спрях да се моля за това.

Точно тогава, рано сутринта, само минута преди да стигна до автогарата и да си купя билет, телефонът ми звънна. Беше моя колежка, с която предната седмица се опитвах да се свържа. Тя ми каза, че може да ми донесе необходимите документи в същия ден. Това ако не е чудо!

Аз правех своите планове. Подреждах нещата по моя начин. Планирах свои човешки варианти, а Бог свърши точно това, от което имах нужда, по Свой чуден път.

Това преживяване ми припомни за написаното в Притчи 16:1: Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

Аз разбирам този стих по този начин: мога да планирам деня или седмицата, или дори годината. Мога да казвам: „Днес ще бъда тук, утре ще се срещна с някого...“ Но всъщност не мога да знам какво ще бъде утре (Яков 4:14).

Бог казва следното: Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще останем там една година и ще търгуваме, и ще спечелим, когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва. Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова (Яков 4:13–15).

Това в същото време не означава, че трябва да се движим по течението и да не планираме нищо, да не поемаме отговорности, понеже не знаем какво ни чака утре!

На работното си място планираме дейностите си понякога за цяла година, понякога за месец, но най-често за седмицата.

Не, тези стихове не означават да не планираме и да не полагаме усилия. За мен те означават, че аз трябва да предвидя, да се опитам да направя каквото трябва, но да предоставя на Бог правото да променя плановете ми или да ги променя, както на Него е угодно.

Така се случи с мен. Аз се молих. Търсех различни варианти, за да получа документите. Звънях на различни телефони. Говорих с много хора и накрая се подготвих да изпълня последния вариант. Но Бог имаше нещо друго за мен. Чудо!

Една мисъл казва, че няма нищо лошо да си правим планове, но да предоставим на Бог гумичката, за да ги трие и променя.

Ивайло Ябълкаров, 25.06.2009

„За всичко благодарете“

Благодарността е хваление и поклонение пред Бог. Да казваме „благодаря“, не е много лесно. За някои това е признак на слабост или претенциозност. Но благодарността към Бог за Неговите дела е една от жертвите, които израелският народ трябваше да принася. В Левит 22:29 се казва, че благодарствената жертва трябва да се принася така, че да бъде приета.

Трудно е да бъдем благодарни. Лесно е да бъдем недоволни и мрънкащи.

От кои избираме да бъдем? От тези, които благодарят на Бога, или такива, които вечно недоволстват?



Защо е толкова трудно да сме благодарни?

За да бъдем такива, е необходимо да погледнем на това, което вече имаме в живота си. Един философ е казал, че ние винаги гледаме на онова, което нямаме, и никога не поглеждаме към това, което имаме. Много по-лесно е да мислим за това, което искаме да притежаваме, а по-трудно е да отбележим факта, че сме здрави, имаме дом, семейство. Много по-лесно е да роптаем, че колегите ни са ужасни или скучни, а по-трудно е да благодарим на Бог, че имаме работа. Много по-лесно е да мрънкаме, че нямаме достатъчно приятели, а по-трудно е да сме благодарни, че все пак имаме такива, а и че имаме Него.

Библията казва, че трябва да сме благодарни за всичко, защото това е Божията воля за нас (І Солунци 5:18). Всичко означава да бъдем благодарни на Бог за проблемите, за трудностите и за неотговорените молитви.

Дори и да не сме получили желаният отговор, трябва да знаем, че Господ не ни е забравил и че ни слуша, когато викаме към Него: „Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си?

Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя“ (Исая 49:15).

„Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евреи 13:5).

Искам да благодаря на Бог за едно Негово чудо в моя живот. Ще свидетелствам за това, как Той ме излекува от няколко болести. Бях на 17 години. Отскоро бях тръгнал на църква. Често имах стомашни проблеми. Най-накрая отидох на лекар и ми пуснаха различни изследвания.
Препращаха ме от доктор на доктор, при всяко посещение на поредния лекарски кабинет ми откриваха нова болест. И така, след като преминах през няколко различни специалисти и ми направиха много рентгенови снимки и изследвания, се установи, че имам кучешка тения, някакъв вид хепатит, прегънат стомах, проблеми с червата, гастрит и съмнения за язва. Всички доктори ми казваха, че ще се наложи операция, за да ми оправят стомаха. Една от лекарките дори заяви, че подобен случай не е виждала.

Това беше диагнозата. Сега е ред на чудото.

Още преди да тръгна на тези изследвания, бяхме започнали да се молим. Бях представил тази нужда пред младежката група в църквата и те също ме подкрепяха.

При последния лекар трябваше да отида само за да уточним датата на операцията. Той обаче реши да ми направи още една рентгенова снимка. Когато я взе, ми каза, че няма и следа от кучешка тения, язва, хепатит и проблем с червата. Според него имам вероятно гастрит. Но оттогава не съм имал същите проблеми. Според лекаря прегънатият ми стомах няма нужда от операция, а от съвсем кратка и безболезнена манипулация. Ето това е чудо! Бог ме излекува, защото е велик и многомилостив.

Ако ти имаш свидетелство за Неговата милост, можеш да Го прославиш, като го споделиш с други, за да ги насърчиш в тяхната вяра и упование. Бог заслужава да бъде прославен за всичките Му прекрасни дела в живота ни.

Ивайло Ябълкаров, 22.07.2009

„Господ подкрепя всички падащи“ (Псалм 145:14)

Обичам спорта. Не че съм добър, но обичам да играя. Играл съм футбол, волейбол, баскетбол, тенис. Пробвал съм дори бейзбол и американски футбол. Карал съм колело и скейтборд. И макар да съм спортен фен, в „кариерата“ ми има повече загуби, отколкото победи. Повече падания, отколкото успехи и често ми се е случвало да се контузя. Честно казано, докато играя футбол, прекарвам повече време паднал на земята, отколкото на краката си.

Веднъж докато играех баскетбол, дриблирайки, паднах и си пукнах костта на ръката. Цял месец бях в гипс. Друг път, докато се спусках с колелото си с висока скорост по стръмно надолнище, паднах и си ударих носа много силно. Поради този инцидент на снимките от първия учебен ден съм с кафяво петно на носа. Малко по-късно отново паднах с колелото много лошо. Този път се опитах да сляза в движение. Последиците – счупен преден зъб.

Това не са всичките ми падания. Физическите ми падания бяха болезнени, но с нищо не могат да се сравнят с духовните падения.

Колко пъти съм обещавал да се променя, да бъда различен. Колко пъти съм обещавал на Бог, че повече няма да правя така. Колко пъти съм започвал наново и пак съм се провалял.

Всъщност аз не съм единственият, който пада и се проваля. В Библията има много подобни примери. Петър твърдеше, че никога няма да се отрече от Исус, и изразяваше готовност да даде живота си за Него. Въпреки обещанието си той се отрече от Христос три пъти.

Друг от учениците на Исус – Тома, беше наречен Неверни, защото искаше да се увери лично, че Исус наистина е възкръснал. Какво падение! Нима Божият Син не беше говорил, че ще умре, но и че ще възкръсне? Нима Тома не беше свидетел на възкресението на Лазар, на дъщерята на Яир, на сина на вдовицата от Наин?

В Библията има предупреждение към всички нас – ако си мислим, че стоим, да внимаваме да не паднем (І Коринтяни 10:12). В първите стихове на глава 10 на същото послание апостол Павел дава пример с евреите, които бяха изведени от египетската земя, но отхвърлиха Бог, Който стори това чудо. Това е предупреждение и към нас, които мислим, че можем да правим каквото си поискаме, без да има последствия.

Основателният въпрос към всички нас, падащите, е защо падаме. Ако се върнем към моите злополучни падания, причината за тях е невниманието ми. В Библията има описани много причини за човешкото падение – идолопоклонство, сребролюбие, нечестив живот. Ако не сме внимателни към Божието Слово, ако не се доверяваме на Бог, то ние лесно ще се препънем и ще паднем. Да разчитаме на Бог – това е начинът да се предпазим от подхлъзване.



Едни споменават колесници, а други коне, но ние ще споменем името на Господа, нашия Бог. Те се спънаха и паднаха... (Псалм 20:7, 8)



Защо падаме? На кого уповаваме?

Падаме, защото невинаги разчитаме на Бог. Падаме, защото животът ни не е построен на правилната основа. Ако градим на пясък, а не на канарата Христос (Матей 7:26, 27), ако живеем за себе си, а не за да следваме и прославяме Бог, ако търсим първо своето удобство, а не Неговото царство, ще падаме и ще се удряме, ще се нараняваме и ще страдаме.

Не е приятно да си с обелен нос. Болезнено е да си с наранена ръка. Ужасно е да си счупиш зъб.

В Библията нашите падения се наричат грехове. Те носят след себе си последствия. Болезнени, неприятни, ужасни. Но те могат да имат и положителна страна. Могат да ни научат да бъдем по-внимателни. Могат да ни покажат, че сами не можем да се справим. Могат да ни накарат да разберем, че за да избегнем паденията, е необходимо да се „облегнем на Господа” (Псалм 37:7). Облягането на Господа е израз на упование в Него. Не можем да разчитаме на колесници, коне или собствените си сили, но можем да се доверим на Него. Когато ходим в светлината, ще избегнем препъванията в тъмнината. За да ходим в светлина, е необходимо да бъдем близо до Бог и в трудности да търсим Него, понеже Той е обещал да бъде близо до всеки, който Го призовава (Псалм 145:18).

Да живеем свят живот, лишен от грехове, е трудно. В нас се води борба между плътта и духа. Сами не можем да се справим. Нужен ни е Бог. Но не само Той има дял в тази борба. Дали ще надвие плътта, или победител ще бъде духът, зависи от всекидневните решения, които вземаме. Божието Слово съветва да се пазим от изкушения (Галатяни 6:1). Не можем да си играем с огъня и да си мислим, че няма да се опарим.



Дори и да паднем, дори и да съгрешим, все още има надежда за нас. Не трябва да се отказваме, когато претърпим поражение, а напротив – още повече да търсим Бог. Да не спираме да Го призоваваме.

В един от филмите от трилогията „Властелинът на пръстените“ пазителят на пръстена Фродо се отчайва от трудностите, пред които е изправен. В опит да го насърчи, приятелят му Сам споделя, че героите във всички приказки и митове са се изправяли срещу силите на мрака, но са се справяли, защото са се държали за нещо. Въпросът на Фродо е: „Ние за какво се държим, Сам?“

За да живеем живот, лишен от падения и грехове, е необходимо да се хванем здраво за Бог.
Никога не съм се катерил по изкуствена стена, но съм чувал, че когато се качваш, ти поставят колан, по който минава въже. Въжето се държи на земята от някой опитен катерач. Така, дори да се подхлъзнеш, изпуснеш и полетиш надолу, човекът под теб опъва въжето и ти увисваш във въздуха, без да се нараниш.

Животът ни често е сравняван с изкачване на хълм. Случва се да се уморим или да се подхлъзнем и да паднем, но Бог е обещал да бъде до нас и да се грижи за нас. Паднем ли, Той ни вдига, почиства раната и я превързва. Понякога дори ни носи до самия връх. Бог е Този, Който може да ни предпази от препъване (Юда 1:24). Но това не означава, че не трябва да си отваряме очите и да внимаваме къде стъпваме. Слава на Бога, че Той дава пореден шанс на нас, падналите. Защо? Защото иска да бъдем с Него. Поради тази причина Той прости на Петър, когато се отрече от Него. А Петър даде живота си за Христос. Същото се случи и с „неверния“ Тома, който изповяда: „Бог мой, Господ мой“. Той също умря като мъченик за вярата си.

Бог е готов да прости и на нас паденията и греховете ни, но ние готови ли сме да се облегнем и доверим на Него?

Ивайло Ябълкаров, 28.09.2009

Способност

И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".
- ІІ КОРИНТЯНИ 6:16

Малко християни живеят със съзнанието, че Бог живее в тях. Ако не знаят как да направят нещо, те не биха могли да кажат, че ще го направят.
Какво имам предвид? Когато дойдат трудности в живота им, някои християни веднага казват: "Не, не мога да го направя." Защо? Защото се доверяват на себе си, на плътта, за успех. Те знаят, че нямат
способността да направят определено нещо.
Но ако живеем със съзнанието, че Бог е в нас, тогава ще знаем, че Той е способен да направи всичко.Тогава ще спрем да казваме: "Не мога" и
ще започнем да говорим с увереност: "Мога, защото уповавам на Бога! Мога, защото Бог е в мен! Мога, защото по-велик е Този, Който е в мен
от онзи, който е в света!" Независимо от това, с което се конфронтираш - например видимо непреодолими трудности - можеш да кажеш: "Бог ще ме избави! Той ще ме направи успешен! По-великият живее в мен!"
Това е библейска вяра. Това е говорене с вяра. И тогава Бог ще действа за теб!

Изповед: Духът на Бога живее в мен. Доверявам се на Този, Който живее в мен. Той е способен. Мога да направя всичко, защото Духът на Бога е в мен и Той има всички способности.

2009/09/28

По-Великият е в мен

Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.
- І ЙОАН 4:4

Би трябвало да бъде нещо обичайно за теб във всяка житейска криза да казваш: Аз съм победител. Аз съм повече от победител. Създателят живее в мен. Той може да ме избави и да ме направи успешен. Няма да се проваля.
Това не значи, че се хвалиш със себе си, а с Този, Който е в теб. По този начин Бог ще действа на твоя страна! Ако си новороден, изпълнен с Духа вярващ, ти имаш в себе си всичко, от което се нуждаеш, за да победиш. Целият потенциал от сила, която съществува, се намира в теб!
Ако се довериш на Библията и започнеш да изповядваш това, което тя казва, По-Великият ще даде просветление на ума ти, насока на духа ти,
изцеление на тялото ти и помощ във всеки аспект на живота ти.

Изповед: По-велик е Този, Който е в мен, от онзи, който е в света. По-Великият е по-велик от дявола, по-велик от заразна болест, по- велик от бедност, по-велик от смъртта, по-велик от цялата сила на противника. И Той живее в мен! Аз няма да се проваля!

2009/09/27

Бог в нас

Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
- І КОРИНТЯНИ 3:16

Когато Бог ни направи нови създания, Той превърна телата ни в Свой дом и вече не обитава в построена на земята Светая Светих. Бог каза:
"Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас?..." (І Коринт. 6:19).
Трябва да осъзнаем добре, че сме храм на Святия Дух, че Бог е в нас! Върху фасадата на една красива църква в Тексас е издълбан стих от
Стария Завет и там се казва, че тази църковна сграда е храм на Бога. Този надпис ме провокира всеки път, когато мина оттам. Защо? Защото
тези хора толерираха една лъжа точно върху фасадата на църквата им! Некоректно е да се каже, че църковната сграда е Божий дом, защото
Той обитава там. Това би се отнасяло в случай, че сградата е посветена на Бога. Но трябва да внимаваме да не смесваме духовните неща с
естествените. Не сградата на поклонение, а твоето тяло е дом или храм на Бога. Мисълта за този факт ще ти помогне да живееш в покорство и вяра.

Изповед: Тялото ми е храм на Бога. Бог обитава постоянно в ме

2009/09/26

Приемане на Святия Дух

И те всички се изпълниха със Светия Дух...
- ДЕЯНИЯ 2:4
...Пратиха им Петра и Йоана, които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
- ДЕЯНИЯ 8:14,15
...Приехте ли Светия Дух като повярвахте?
- ДЕЯНИЯ 19:2

Почти всички християни в ранната новозаветна църква са били изпълнени със Святия Дух. Това е било придружено със свръхестествен знак и със спонтанно говорене на чужди езици. Посланията са писани до вярващи, които са познавали Исус като Спасител и са били изпълнени със Святия Дух.
Благодаря на Бога, Святият Дух е и в нас. Но твърде често новородени и изпълнени със Святия Дух хора мислят за себе си така, сякаш са получили благословение или някакъв вид опитност. Така те пропускат напълно това, което Словото ни учи! В действителност една Божествена Личност идва да живее в нас! Самият Бог в Личността на
Святия Дух обитава в нас!

Изповед: Самият Бог в Личността на Святия Дух обитава в мен. Създателят обитава в мен. Бог живее в мен.

2009/09/25

Magdalena

Царуване с правда

Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта (незаслужено благоволение) и на дарбата, сиреч правдата (състояние на невинност спрямо Бога), ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос (Месията, Помазаника).
- РИМЛЯНИ 5:17
(Разширена Библия)

Един от най-големите ни проблеми е, че отлагаме всичко за в бъдеще. Спомни си какви песни пеем: "Когато всички отидем в Небето..." Благодаря на Бога, че ще отидем там, но трябва ли да чакаме докато идем в Небето, за да можем да се радваме на Божиите благословения. Не, ние можем да ги имаме сега! Да, ние ще царуваме в Небето с Христос. Но не трябва да чакаме, докато това стане! Кога ще царуваме според Писанието? Сега! В живота! В този живот! Как? Чрез Исус Христос!
Павел използва думата "царуват", защото по Негово време е имало царе. Всеки цар е владеел на собствената си територия. Думата му е имала върховен авторитет. Това, което казвал, е ставало! Той е царувал. Словото казва, че ние царуваме в живота чрез Христос Исус. Защо? Защото сме станали Божията правда в Христос.

Изповед: Поради това, че съм приел дара на правдата, който ме поставя в положението на невинен пред Бога, аз царувам в живота чрез единия, Исус Христос. Аз управлявам като праведен цар своето владение. Това, което казвам, става!

Снабдяване

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости
греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
- І ЙОАН 1:9

Веднъж някой ми зададе следния въпрос:
- От Писанието ми става ясно, че ние сме получили пълно прощение за миналите ни грехове, че правдата ни бе подарена и че бяхме направени
праведни нови създания. Но какво да кажа за онези грехове, които съм извършил откакто съм християнин?
Благодаря на Бога за Неговото снабдяване в І Йоан 1:9! Този стих не се отнася за грешници, а за християни! І Послание на Йоан е написано за християни (І Йоан 2:1,2).
Когато един човек съгреши, той е под осъждение. Той губи съзнанието на праведността. Но когато изповяда пред Господ: “Аз съгреших. Разочаровах Те. Прости ми, Господи, в Името на Исус”,
Господ прави две неща:
1. Той му прощава;
2. Той го очиства.
От какво го очиства? От всяка неправда!
Неправда е думата "правда" с представка "не". Щом сме очистени от неправдата, следователно сме отново праведни! Слава на Господ!

Изповед: Благодаря Ти, Отче, за Твоето снабдяване в І Йоан 1:9.
Благодаря Ти за верността. Ти ми прощаваш и ме омиваш от всяка неправда, за да бъда постоянно в състояние на невинност спрямо Теб.

Ефективна молитва

Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
- ЯКОВ 5:16

Исус, Който е праведен, стана нашата правда (І Коринт. 1:30). Ти имаш сигурно положение пред Бога. Следователно, можеш да стоиш в Божието присъствие, като че никога не си направил нищо лошо или грях - без чувство на осъждение и без духовен комплекс за малоценност! Поради това в Евреи 4:16 пише: "Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да
придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."
Веднъж узнал тази мощна духовна истина, не е необходимо да търсиш някого, който да се моли за теб. Ти ще разбереш, че Бог Отец те чува също толкова бързо, колкото и всеки друг вярващ. Защо? Защото имаш същото добро положение пред Бога, както и всеки друг християнин.
Бог не обича една част от Тялото си повече от друга. Някои хора си мислят: Ако се помоли за тази моя нужда, молитвата му ще подейства. Той е истински Божий човек! Не, този християнин
може би е научил по-добре от теб да извлича полза от това, което му принадлежи. Той обаче не е по-праведен от теб и желанието на Бога не е да чуе молитвата му по-скоро, отколкото твоята молитва.

Изповед: Аз съм Божията правда в Христос. Тъй като съм праведен, Бог ме слуша, когато се моля. Молитвата ми има голяма сила.

Владението на Царицата-книга от Питър Вагнер

Разпространение на Божието Царство в прозореца 40/70

Питър Вагнер
/ превод Кънчо Георгиев/

Съдържание:

1. Силата на стратегическото ходатайство – Питър Вагнер
2. Молитвата разтърсва света – Питър Вагнер
3. Разтопяване на леда в Прозорец 40/70 – Питър Вагнер
4. Смразяващото управление на Царицата – Чък Пиърс
5. Пожънването на богатството от владението на Царицата –Чък Пиърс
6. Огън и лед: фокусиране върху Русия и Испания – Синди Джейкъбс
7. Важността на Европа – Роджър Мичел
8. Времето на меча наближава! – Марта Лусия
9. Събиране на Небето и земята в молитва за прозорец 40/70 – Марти Касиди

Глава 1
Силата на стратегическото ходатайство
От С. Питер Вагнер

Най-невероятната инициатива за стратегическо ходатайство, която познавам, се случи в един двугодишен период, наречен „Операция – Палата на Царицата”. Видението за тази забележителна духовна организация започна да се оформя в Ефес, Турция, през август 1997 година, заедно с няколко молитвени мероприятия, които завършиха през октомври 1999 с „Ефеско празнуване” – четиричасова молитва и поклонение пред Бога, заедно с кампанията „Молитва за прозорец ІV”, проведена под егидата на Обединената Молитвена Пътека 2000 г. сл. Хр. Ще представя малко повече информация относно тези молитвени усилия по-късно, но преди всичко бих желал да обясня защо заглавието на книгата е Владението на Царицата.
Владението на Царицата

Предишната ми книга, Противопоставянето на Небесната Царица (Wagner Publications), представя цялостната обстановка, която води към „Операция – Палата на Царицата” и „Ефеско празнуване”. Царицата, за която говорим, е Небесната Царица, една от най-хитрите и коварни членове на сатанинската йерархия на тъмнината. Противопоставянето на Небесната Царица съдържа информация, която ме доведе до едно доста радикално заключение: [Противопоставянето на Небесната Царица] е демонично княжество, което под ръководството на Сатана, носи най-голямата отговорност за това да държи невярващите в духовна тъмнина” (стр. 17).
Настоящето проучване, което успяхме да извършим по въпроса за Небесната Царица от началото на „Операция – Палата на Царицата”, послужи за още по-категоричното потвърждение на тази хипотеза. Наред с всички останали заключения, ние достигнахме до извода, че една от физическите стратегически точки, от които Небесната Царица излъчва своята злостна сила, може би дори най-централната физическа точка, е Ефес, Турция. Затова, ние считаме Ефес за палат на тази царица, заради което и нарекохме двугодишната си стратегическа инициатива „Операция – Палата на Царицата”.
Прозорец 40/70
Повече от ясно е вече, че областта на света, в който Небесната Царица, по всяка вероятност упражнява своя най-голям неоспорван контрол, отколкото коя да е друга област, е Прозорецът 40/70, който се простира между 40-ти и 70-ти градус северна ширина – от Исландия на запад, до края на Сибир на изток.
Решихме да го наречем Прозорец 40/70 „Владението на Царицата”, защото вярваме, че тя държи по-голяма част от населението именно в този район заслепени за евангелието на Исус Христос в сравнение с други подобни райони на света. Нейните дегизиращи маски изглежда са две: първо, една нереална или несъществуваща Мария сред население, което преди е било християнско и второ, богинята на луната (например, древният Копринен Път) сред население, което сега е мюсюлманско.

Сканирай картината на владението на Царицата

Тази книга, Владението на Царицата: Разпространение на Божието Царство в прозореца 40/70, е истинско предизвикателство за някои християни (със сигурност обаче не и за цялото Христово тяло) да се присъединят към нас в нашата инициатива за стратегическо ходатайство, която е толкова обширна колкото и „Операцията – Палата на Царицата”, че дори и по-обширна, която ние наричаме „Операция – Владението на Царицата”.
Духовното воюване не е за всеки

Осъзнавам, че често съм използвал терминът „стратегическо ходатайство” без да обясня какво точно има предвид. Нека кажа още отначало, че тази книга не представлява първоначална подготовка за духовно воюване. Тя е за много напреднали. Затова и казах, че тя не е за цялото Христово тяло. Когато Бог даде първия закон за воюване във Второзаконие 20 глава, Той ясно им каза, че войната на е за всеки. Онези, които си бяха построили нови къщи или посяли лозя, които току що са се оженили или са се страхували, са били изключвани без да им се налага наказание (виж Втор. 20:5-8). Бог е избрал само малцина за битката. От 32 хиляди с Гидеон, Бог избра само 300, за да победи мадиамците (виж Съдии 7:2-6).
Бог извършва нещо подобно днес. Той избира малцина за битка, не защото те са по-големи или по-силни, или по-бързи, или по-умни, или по-добре изглеждащи, или по-ценни за Него отколкото останалите в тялото Христово. Така както преди Той избра „безнадеждни” личности като Авраам, Моисей, Естир и Давид, така и днес Той ги избира, защото решава именно тях да помаже и упълномощи да извършват определена задача в Неговото Царство в това време. Те ще проявят състрадание по изгубените души, те ще проявят разбиране за тайните действия на невидимия свят, те ще имат дарби на ходатайство и пророчество, те ще бъдат святи, те ще проявят безусловно покорство на Бога и те няма да обичат живота си до такава степен, че ако се наложи, да не го пожертват.

Стратегическо ходатайство
се фокусира върху изгубените души

В миналото Бог избра 300 човека, за да разгроми мадиамците. Днешното воюване обаче, не е срещу плът и кръв, но срещу властите и духовните сили на тъмнината в този век (виж Ефес. 6:12). Победата в тази съвременна война ще дойде, когато множества изгубени души бъдат изтръгнати от властта на Сатана и предадени на Бога (виж Деяния 26:18).
Основната цел на „Операция – Владението на Царицата” е успешното евангелизиране. Библейската причина, поради която повечето хора не са спасени, е поради това, че богът на този свят е заслепил умовете им (виж ІІ Кор. 4:3-4). Бог не желае никой от тях да погине в ада. Неговото слово към нас е следното: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария (и прозорец 40/70)”, ако мога да си позволя малко по-свободна интерпретация (виж Деяния 1:8). Божиите хора са онези, които трябва да изпълнят тази мисия по евангелизирането на света.
Никой отговорен генерал не изпраща сухопътните си войски в битката, преди да е постигнал първо въздушен контрол. Извършването на нещо такова би означавало самоубийство. Но в нашите методи на евангелизиране ние често сме извършвали именно такова нещо, за което сме наистина виновни. Ние изпращаме мисионери и евангелизатори, основатели на църкви и пастори в територии, където да достигат неспасени хора и се чудим защо те толкова често се връщат разгромени, наранени и обезсърчени. Причината за това е, че въздушният принц все още контролира въздушната област. Нашата задача е да го изместим, така че светлината на евангелието да засияе, а основното оръжие за постигане на това е стратегическо ходатайство.

Три нива на духовно воюване

Онези, които са следяли внимателно развитието на световното молитвено движение през 90-те години, знаят, че Интернационалната Мрежа за Духовно Воюване е определила, че е полезно да се разграничават три нива на духовно воюване:

Ниво – наземно духовно воюване, което включва изгонване на демони от отделните личности.
Ниво – окултно духовно воюване, което се конфронтира с по-организираните форми на демонична сила, като например магьосничество, сатанизъм, масонство, източни религии и други подобни форми на окултизъм.
Ниво – стратегическо духовно воюване, което се конфронтира с власти и началства от най-висок ранг, упражняващи влияние върху цели градове или нации, определени групи от хора или други социални мрежи от хора.

Терминът „стратегическо ходатайство” поставя молитвени дейности като „Операция – Владението на Царицата” основно в категорията на стратегическото духовно воюване. Важно е все пак да знаем, че светът на тъмнината е свят, в който каквото и да се случи в едно от трите нива, то има вълнообразен ефект и върху другите две. Онези стратегически ходатаи, които Господ призовава да воюват на фронтовата линия на „Операция – Владението на Царицата”, ще открият, че ще бъдат въвлечени и в трите нива на духовно воюване. И все пак, основният фокус ще си остане стратегическото духовно воюване.
Пророческо ходатайство

Нека да прибавим друго прилагателно, „пророческо”, когато говорим за стратегическо ходатайство. Преди молитвеното движение от 90-те, малцина говориха за „пророческо ходатайство”, но сега този термин и практикуването му е доста разпространено. Всъщност, Барбара Уентробъл наскоро написа цяла книга по тази тема, наречена „Пророческо ходатайство”. Тя казва: „В пророческото ходатайство, ние навлизаме в присъствието на Господа и чуваме Неговия ум и съвет, след което сме способни да пророкуваме неща, които са в Неговото сърце. Твърде често ние се молим за неща, които са в нашите сърца, заради което и се проваляме да чуем Бога. Единствено чрез търсене, чуване и изговаряне на Неговия ум можем да станем свидетели на един мощен духовен пробив” .
Пророческото ходатайство, според както ние го разбираме за „Операция – Владението на Царицата”, може да включва някакво външно поведение, което съвсем разбираемо може да се стори странно за много християни. Например, някои от заглавията в книгата на Барбара Уентробъл включват: „Танцуване, извикване и пляскане с ръце”, „Молитвен поход”, „Пророческа музика”, „Пророчески прокламации”, „Стратегически декларации”, „Духовни викове”, както и други доста нетрадиционни действия, които малцина са виждали в своите молитвени събирания в сряда вечер, например.
Пророчески действия

През 90-те онези от нас, които участваха в световното молитвено движение, научихме доста относно силата на пророческите действия. В процеса всички малко или много „пооткачихме”, което накара определени хора да се отдръпнат от практикуването на този вид молитва. Съществува едно насърчително нещо, което съм забелязал обаче и ако не се лъжа, това е, че днес има доста по-малко „откачване”, отколкото да кажем допреди десетина години. Все още срещам ходатаи, които искат да бъдат „откачени”, но повечето от тях са готови и желаещи да се научат как да подобряват този подход.
Барбара Уентробъл описва пророческото действие като „нещо извършено, което има авторитета на пророка; действие или степен, която предрича или предвещава” . Ето и дефиницията на Датч Шийтс: „Пророческото действие или изявление е нещо, казано или извършено в естественият свят според насоката на Бога за подготвянето на път за Себе Си, за да се движи в духовната област” .
Можем да си припомним за библейски пророчески действия, като например Еремия, който си зарови пояса на едно място за определено време (виж Ерем. 13) или Исая, който ходеше гол (виж Исая 20), или войските на Исус Навиев, които обикаляха около града седем пъти и свиреха с тръбите (виж Ис. Нав. 6).
Божии орли

Докато пиша тази книга, ние вече плануваме да изпратим първият пророчески, стратегически ходатайствен екип на това, което наричаме „Божии орли” в прозорец 40/70, по света във връзка с „Операция – Владението на Царицата”. Чък Пиърс, който е автор на една от главите в тази книга, чувства, че „Операция – Владението на Царицата” е предопределена да отвори невероятни складове на финансови ресурси за световен евангелизъм. Като водач на този седем членен молитвен екип, Чък беше организирал стратегическа сесия в Световният Молитвен Център. Точно преди тази сесия един от ходатаите на Чък написа и каза, че докато се е молила за него, тя чула Бог (пророческо ходатайство!) да казва, че екипът е трябвало да зарови по една златна монета във всеки град, където се събира за молитва. Докато го споделяше с групата, жена ми, Дорис, спомена, че на последната конференция някой е дарил кесийка с малки златни монети, което тя все още не беше споделила. Всички бяха въодушевени и насърчени. Преброихме градовете, които общо бяха десет. След това Дорис донесе кесийката с монетите и я постави на масата. Те бяха точно десет! Изглеждаха като покрити с пудра захар! Всяка една от тях беше 1/10 унция с изгравиран орел на предната страна!
Не са много хората, които плануват да обикалят света тази година и да заравят златни монети в десет града. Но тези Божии орли именно това ще правят, което е израз на тяхното искрено покорство на Бога. Това е класически пример за пророческо ходатайство и пророческо действие, което има потенциал да променя света.
Пресни примери на стратегическо ходатайство

Имаше много изключителни молитвени инициативи по време на това необикновено десетилетие на 90-те години. Мисля си за четирите Проекта за Молитва През Прозореца, всеки от които мобилизира между 20 и 40 милиона ходатаи, които се молеха за едно и също нещо в един и същи ден в продължение на един месец. Мисля си за Денят за Промяна на Света през 1994 г. с първият международен марш за Исус. Мисля си за годишната молитва по време на Рамадан, наречен „Мюсюлмански Молитвен Фокус”. Мисля си за 1993 г., когато Армията Гидеон се събра в Корея; за 1,937-те недостигнати групи „Витания”; посвещението на Световния Молитвен Център в Колорадо Спрингс и много други събития.
Тук обаче съм избрал само четири молитвени действия, които много по-добре от останалите ще ни помогнат да разберем стратегическото ходатайство, пророческите действия и „Операция – Владението на Царицата”.
Основни молитвени точки през 1991 и 1994

Когато Роджър Макнайт, който беше свързан с Youth With a Mission (YWAM) в Австралия, чул, че ние сме планирали Денят за Промяна на Света за 25 юни, 1994, си спомнил за „Стратегията – Основни Молитвени Точки”, която YWAM беше експериментирала през 1991 г. Те бяха изследвали най-крайните географски точки на шестте континента – север, юг, изток, запад – и бяха изпратили екип от стратегически ходатаи във всичките 24 точки да се молят в един и същи ден. Въпреки че това начинание за достигането на 24 места било огромно предизвикателство, те успяли да го извършат.
През 1994 г. Обединена Молитвена Пътека 2000 г. сл. Хр. се включва и спомага за разширяването и достигането не само до 24-те основни точки на света, но също и за достигането на главните точки в огромен брой държави. Никога не сме имали възможността да получим пълен отчет за това събитие, но със сигурност знаем, че Харолд Кабалерос от Гватемала, нашият латино-американски координатор, извърши невероятна работа. Той очерта основните точки в Централна Америка, Южна Америка, всяка латино-американска нация, както и град Гватемала, където той живее. Той имаше метални колове, произведени и специално изписани за всяка основна точка. Стратегическите ходатаи не само, че успяха да достигнат всяка основна точка, но докато се молеха, те също извършваха пророческо забиване на коловете в земята, като изискваха определената област за Божието Царство.

Помирителен марш – 1996-1999

Силата на отъждествяващото (заместническото) покаяние в стратегическото ходатайство стана познато през 90-те чрез Джон Досън и други. Някои молитвени водачи в Англия, като Джон Пресди бяха оформили концепцията за молитвени експедиции с екипи от стратегически ходатаи, които да очертаят картата от Лондон до Берлин например, като се молят стратегически, докато вървят по този маршрут.
Лин Грийн от Youth With a Mission съчета тези идеи и поведе Тялото Христово в най-масовия пример, който трябва да датираме за пророческо действие, съсредоточено върху отъждествяващото или заместническото покаяние. Той и неговият екип очертали всички познати пътища от първия кръстоносен поход – от Кьолн, Германия до Ерусалим. След това, на 900-ната годишнина от първия кръстоносен поход, който обхваща периода 1096-1099, стотици ходатаи са извървели този път в продължение на три години с една и съща точка в своята програма: публично покаяние за греховете на християнските предци спрямо мюсюлманите и евреите в тази област. Тяхното величествено влизане в Ерусалим на 15 юли 1999 г. се превръща в един от ярките моменти в историята на християнството за това десетилетие.


Операция Леден Замък – 1997

Ана Мендес, координаторът на мрежата за духовно воюване за южно Мексико, беше водила ходатаи в усърдна молитва за Прозорец 10/40, като стигна дотам, че основа молитвена кула „Прозорец 10/40” в столицата Мексико Сити. Един ден, докато била на тази кула, Господ и показал, че най-голямата крепост на тъмнината за целият Прозорец 10/40 е планината Еверест в Хималаите. Тя имала видение за Хималаите, в което видяла огромна ледена крепост, заради което ние нарекохме експедицията „Операция – Ледена Крепост”. Това беше първото директно щурмуване към Небесната Царица. Първоначалното име на планината Еверест в Непал е „Сагармата” и означава „Майката на Вселената”!
През септември 1997 екип от 24 стратегически ходатаи бяха откарани в Непал. Групата, водена от жена ми Дорис, се молеше в продължение на три седмици в един хотел без гореща вода на височина от около 4500 м. надморското равнище. Други се молеха на базата Еверест, намираща се на около 6000 м. Ана, заедно с екип, който беше провел обучение в Алпите, премина през бездънни ледници и достигна височина от 6500 м., където те извършиха серия от пророчески действия на мястото, което считаха, че се намира физическата управленска точка на Небесната Царица. Това включваше такъв физически, емоционален и духовен риск, че ние държахме тази стратегическа експедиция в тайна, докато всички се прибраха в безопасност по домовете си.

Операция – Палата на Царицата – 1997-1999

Кулминацията на тези стратегически ходатайствени събития на десетилетието беше „Операция – Палата на Царицата”, за което споменах в началото на тази глава. Когато Дорис и аз посетихме Турция за първи път през 1997 г., двамата поотделно получихме пророческо слово от Господа. Дорис усети, че силата на Ефеската Диана все още беше там, макар и представена в различна форма. Аз видях древния амфитиатър, където Павел беше преживял размирицата поради „богинята” Диана (виж Деяния 19), изпълнена с християни, хвалещи Исус от Назарет. Така се роди „Операция – Палата на Царицата”.
В продължение на две години ние мобилизирахме Международната Мрежа за Духовно Воюване за фронтална атака срещу Небесната Царица. Публикувахме книгата „Противопоставяне на Небесната Царица” (Wagner Publications). Духовните географи в много страни локализираха духовните управленчески точки, в които Царицата се беше дегизирала и използваше успешно. Безброй молитвени обучения, съчетани с пророчески действия, бяха извършени, но най-голямата концентрация на такива беше през август 1999 г.
Голямо слънчево затъмнение се случи от Англия до Индия в ивица от над 100 км широчина и 13 км дължина, като Турция беше по средата. Ходатаите имаха пророческо слово, че това ще служи като всеобщо усилие от страна на практикуващите окултизъм да увеличат своята злостна и пагубна сила в света. Тогава в Денвер Пост писаха: „Небесата ще представят своя кулминационен спектакъл, когато последното слънчево затъмнение на милениума се разстели върху териториите на Европа и Средния Изток”. Много представители на Ню Ейдж, вещици, вълшебници, шамани, магьосници, медуими и други подобни бяха буквално претъпкали хотелите по цялата тази ивица.
Междувременно, Мрежата за Духовно Воюване беше провела обучение тип „зелена барета” на 17 екипа стратегически ходатаи, наречени „Лъвове”, които бяха разположени по ивицата на затъмнението. В Англия 18 подобни екипа бяха обучени под ръководството на Рождър Митчел. Общо екипите бяха 35. Стратегическото ходатайство и пророческите действия помагаха да се неутрализират всяка окултна сила, която беше призована от областта на тъмнината. Наред с други неща, беше ни съобщено, че известна румънска вещица отменила участието си в церемониите по време на слънчевото затъмнение, защото духовете, с които общувала, повече не й отговаряли!

Ефеско празнуване

Първи октомври, 1999 г. „Ефеското празнуване” беше за нас едно величествено събитие, погледнато от която и да е страна. Около 5000 човека от 62 страни се събраха в амфитеатъра на древен Ефес, Турция, за да хвалят Бога и да се молят, да славословят и да прокламират Словото в продължение на четири часа без прекъсване. Всичко завърши с едно великолепно изпълнение на „Алелуйя” от Хендел, от Корейския Методиски хор Куанг Лим. Святият Дух ни посети с помазание на състрадание и щедрост, което ни помогна да съберем 75 хиляди долара в помощ на Турският Протестантски Комитет за Подпомагане при Земетресения.
Интензивността на стратегическото ходатайство през последното десетилетие на миналия век никога не е било виждано в такава степен в историята на църквата. И все пак, даде ли то нужния резултат, който очаквахме? Отговорът на този въпрос представям в следващата глава.

Глава 2
Молитвата разтърсва света
от С. Питер Вагнер

В първа глава говорих за стратегическото ходатайство и как то прераства в молитвено нападение, а също как е пробивало територията на нашия неприятел. И все пак, трябва да си отговорим на един съществен въпрос, а именно: Има ли полза от цялата тази повсеместна, масивна молитва?

Има ли полза от нашата повсеместна, масивна молитва?

Това е много важен въпрос за мен, тъй като аз съм такъв тип човек, който обича да се занимава с конкретни задачи. Ако аз работя определена работа, искам да видя конкретни резултати от тази работа или най-малко ми се ще да видя значителен измерим прогрес спрямо определената цел. Често съм бил критикуван от някои хора, че съм много прагматичен, на което единствено мога да кажа, че те са прави! Ако Бог ми е дал определена задача, аз се старая да направя всичко необходимо, за да постигна целта, която Той има предвид. Винаги съм чувствал, че покорството на Бога изисква един прагматичен и ефективен подход. Ако се случи така, че поради някаква причина не успея да извърша конкретната задача, аз доста се разочаровам от себе си.
Молитва, разпростираща се в един по-продължителен период от време, може да ни отегчи и обезсърчи, ако не виждаме видими резултати от това, за което се молим. Знам, че има такива ходатаи, които са успели да преодолеят това чувство, но аз все още не съм сред тях. Ако аз се моля: „Твоето царство да дойде, Твоята воля да бъде както на Небето, така и на земята”, аз се нуждая да бъде насърчен, като видя реални доказателства за действието на Бога. Ако нашата основна цел е да евангелизираме света, което всъщност е точно така, аз искам да видя повече хора да се спасяват и повече църкви да се основават, след всичките ни стратегически молитви.
За щастие, молитвените ни действия от 90-те не са били нито скучни, нито обезсърчаващи. И въобще се съмнявам, дали е имало друго такова десетилетие в историята на църквата, което да може да се похвали с такива удивителни отговори на молитви, които да са разтърсвали света толкова мощно. Отговорите на нашите молитви през 90-те могат да попаднат в три интересни категории, които ще опиша по-подробно, след което ще приключа тази глава с някои доказателства за това как земетресенията могат да са свързани с молитвата и да покажат как молитвата буквално може да „разтърси света”.
Двата най-важни молитвени отговора

Поради възможността да представя своята гледна точка върху историята на последните десет години, искам да изкажа своето предположение относно това кои са двата най-важни молитвени отговора. Единият основно включва социалните условия, а другият – евангелизаторския плод. И двата са важни за Божието царство.
Драматичният край на апартейда. Южна Африка се къпеше в кървава баня. На всички стана ясно, че легалното разделение на черни и бели, наречено „апартейд”, бе на път да си отиде. Повечето сценарии за краят на апартейда включваха всякакви форми на жестока гражданска война. Но молитвеното движение в Южна Африка, включващо активна отбрана чрез стратегическо ходатайство, се беше превърнало във високо организирано и координирано ядро. Краят на апартейда без проливане на кръв беше социален феномен, който никой политически анализатор не би могъл да предвиди. Битката, съвсем очевидно, беше спечелена в невидимия свят.
Основаването на църкви в Прозорец 10/40. В началото на десетилетието на 90-те движението 2000 г. сл. хр. беше установило 1739 големи етнически групи в Прозорец 10/40, които не бяха достигнати за Евангелието. Обединената Молитвена Пътека и Интернационалната Мрежа за Духовно Воюване фокусираха своите усилия в стратегическото си ходатайство в достигането на тези групи от хора. Вярно е, че до края на това десетилетие не всички групи бяха достигнати, но също е вярно, че повечето от тези етноси, с изключение на около 500, бяха благословени с възможността да инициират собствени движения за създаване на църкви. В никое друго десетилетие в историята не е виждано такава огромна степен на мисиологичен прогрес. Това е причината да се чувствам насърчен!

Разтърсване на четирите главни антихристиянски сили

През 1990 година четирите най-големи антихристиянски сили на земята бяха комунизма, будизма, хиндуизма и исляма. Буквално милиони вярващи се молеха контролът, който тези нечестиви сили имаха върху живота и съдбите на хората, да бъде разчупен веднъж и завинаги. Имаше различни инициативи, като духовно топографиране, молитвени походи, молитвени експедиции, публикуване на молитвени ръководства и духовно воюване на стратегическо ниво, което година след година съвсем конкретно се насочваше към едно или друго препятствие на евангелието.
Какви бяха резултатите?
Комунизмът, с всичките си намерения и цели, си отиде! Грандиозният марксически експеримент като спасител на обществото се провали. Теологията на атеизма никога не можеше и никога няма да очарова хората, които са създадени по образа на Бога. Дори нации, които запазиха комунизма като политическа платформа, вече не ще бъдат способни да възпрат хода на евангелието. Комунистически Китай е възприеман като най-голямата жетва на души в сравнение с цялата християнска история, като се изчислява, че около 20 до 35 хиляди човека се спасяват всеки ден. Изповядващият атеизъм, Фидел Кастро, който безмилостно преследваше християни преди 1990 година, в края на десетилетието се оказа сред 100-хилядно множество, което пееше, танцуваше и развяваше евангелски знамена на площада Хаванска Революция. Дори в Северна Корея опозицията на евангелието не е толкова политически и идеологически комунистическа, както е „Юхе” – поклонение към личността на Ким Йонг Втори.
Духовете, овластяващи будизма, са вече подгонени! Будизмът повече няма силата, която преди имаше в Китай, както и в двете Кореи. Тайланд преди беше най-съпротивляващата се на евангелието страна, но през това десетилетие се случиха драматични промени и църквите сега се роят сред будистите, които се обръщат към Христос. Будизмът вече няма този предишен контрол над югоизточна Азия. През 1998 година Далай Лама свика конференция на будиските лидери в Кийото, Япония, на която основната точка от програмата беше: „Какво ще правим с всички наши будисти, особено по-младите, които са станали християни?”
Духовете, овластяващи хиндуизма, са разбити на пух и прах! В Непал, единственото хиндуистко царство, в началото на десетилетието имаше едва две-три хиляди вярващи. Присъда със затвор е цената, която мнозина от тях е трябвало да платят за това, че са последвали Христос. Към края на десетилетието обаче, е изчислено, че вярващите са около половин милион, а някои считат, че са много повече. Групата Сентинел на Джордж Отис-младши, е изкарала Непал от своя стратегически списък на страните, включени в „Мишена 20”. Северна Индия беше духовно застояла до 1990 година. Днес евангелието се разпространява с чудеса и знамения по цялата територия. Някой твърдят, че в един от най-трудно достижимите райони за евангелието, Сикким, сега е с повече от 20 процента християнско население.
Духовете, овластяващи Исляма, са страшно изнервени! Ислямът беше най-трудно преодолимата бариера за евангелието в края на 1990 година. Повече от един милиард души продължават да бъдат държани в духовна тъмнина от тези началства и власти. Един от най-изтъкнатите е Небесната Царица, често дегизиращ се като богинята Луна. В тази крепост на тъмнината обаче, се появиха големи пукнатини. Индонезия, например, е една от най-големите мюсюлмански страни в света. В продължение на години обаче правителството отказва да публикува своите религиозни статистики поради срама от постоянния растеж на християнството. През 90-те уплашени индонезийски мюсюлмани изгориха повече от 1000 християнски църкви, но Бог използва всяка една от тях, за да подпомогне, а не да възпре, разпространението на евангелието. Множества обръщения на мюсюлмани към християнската вяра бяха известени в Средния Изток в резултат на видения, сънища и чудотворни изцеления, където публичното проповядване на евангелието е забранено.
Тези бариери срещу евангелието все още не са отстранени, но несъмнено те са много по-малко преди да предприемем действия за повсеместно, масивно стратегическо ходатайство през 90-те.

Широкоразпространен, укрепващ вярата монумент

В този нов милениум евангелието се разпространява много по-бързо, отколкото някой си бе представял през 1990 година. Намираме се в центъра на най-голямата жетва, която светът някога е виждал. В настоящето, в което живеем, се вижда повсеместен устрем на Божието царство в повечето части на света. Има две невероятни книги, които представят сведения от различни национални центрове за невероятното действие на Бога и устрема на Неговото царство. Те са написани от приятели, които бяха наши сподвижници през 90-те. Може дълго да търсите по рафтовете за мисиология в най-големите християнски библиотеки, но няма да намерите такива забележителни книги, написани през последните десетилетия. Силно ви препоръчвам да прочетете тези две книги:
Отвъд всяка представа на Дик Ийстман. Ийстман казва, че това, което аз наричам духовен устрем „е част от едно помитащо глобално съживление и увеличаващата се жетва от човешки души, белязано с удивителни чудеса и знамения, които съм уверен, че ще ви вдъхновят да повярвате, че Великото Поръчение може съвсем реално да се изпълни в нашето поколение” .
Движението на Святия Дух в Прозорец 10/40 от Луис Буш и Бевърли Пегс. Те казват: „Бог отговаря по свръхестествен начин на Своите деца по целия свят. Врати, които преди са се считали за невъзможно да бъдат отворени, сега се отварят за евангелието. Бог използва изцеления, чудеса, сънища, видения, ангелски срещи и други божествено изпратени феномени, за да приведе при Исус Христос не само отделни хора, а цели семейства, дори селища” .
Не е възможно да обобщя в една или две страници какво казват тези две книги, но въпреки това ми се иска да придам малко от привкуса на това как е било отговаряно на молитвите; така че аз просто наслуки ще спомена за Божието действие в някои части на света само с по няколко изречения, които ще коментирам, което се надявам да се превърне в едно истинско насърчение за онези, които са се молили усърдно в продължение на повече от десет години.
Африка. Африка, на юг от Сахара, е вече повече от 50 процента християнизирана. Някои мюсюлмани са толкова обезпокоени, че се опитват да възпрепятстват разпространението на евангелието чрез геноцид, както се случва в Судан, например. През 1999 година Райханд Бонке счупи всички рекорди, като по време на евангелизация в Бенин присъстваха 500 хиляди души. Считаше се, че тази цифра никога няма да бъде достигната, но още през същата година в Нигерия се събра още по-голямо множество от хора! Повече от един милион души взеха решение да приемат Христос в тази кампания!
Латинска Америка. Съживителен огън се разпали в Бразилия, Аржентина, Гватемала и други места. В Кали, Колумбия, вярващите претъпкват футболен стадион с повече от 50 хиляди души за нощна молитвени срещи четири пъти в годината. Евангелските вярващи в Гватемала представляват вече 50 процента от населението на страната и вероятно имат най-висок процент новородени християни от коя да е друга нация по света. Първият напълно трансформиран град в света, Алмолонга, е също в Гватемала, където последният затвор бе затворен преди четири години, поради това, че няма повече престъпници!
Южна Азия. В Кашмир, Северна Индия, само 45 църкви бяха основани през 1990 година, въпреки че християнството датира още от времето на апостолите. През следващите пет години, от 1990 до 1995 година, 50 нови църкви бяха основани. След това, само за две години, от 1995 до 1997 година, още 50 църкви бяха основани. Това е този вид устрем, който стратегическото ходатайство през 90-те произведе.
Северна Америка. Ние, които живеем в Северна Америка, може би сме твърде близко, за да видим добре, но християните от други континенти, понякога цели самолети с хора, идват тук, за да преживеят силата на Святия Дух. Съживленията от Торонто и Браунсвийл са познати на целия свят. Все още обаче нямаме необходимия брой вярващи, които са необходими за промяната на цялото общество; и все пак, устремът е в полза на Божието Царство.
Мексико. Един от най-забележимите резултати на „Операция – Палата на Царицата” се случи наскоро в Мексико, където най-важният дух на Небесната Царица се дегизира във Девицата на Гуадалапул, който всъщност е светията-патрон на цяло Мексико. Ана Мендес проведе стратегическо духовно воюване по време на годишния фестивал на Гуадалапул през 1995 година, който се проведе с най-малко участници от създаването си. След това, тя ръководи Операция Леден Замък, за който споменах в предната глава. Впоследствие тя обучи „Лъвовете” или най-усърдните ходатаи за Операция – Палата на Царицата. През 1999 година един вярващ свещеник, Гулермо Шуленбург, който е бил ректор на базиликата в Гуадалапул в продължение на 33 години, разкри тайната за съществуването на идолопоклонство в Гуадалапул. Той представи доказателства на Ватикана за предполагаемото появяване на Гуадалапул на Хуан Диего през 1531 година, което всъщност е било блъф. Последицата от това беше, че папата забави канонизирането на Хуан Диего за светец, което беше запланувано да стане през 2000 година. Ана Мендес възкликва: „Алелуйя! Ударихме Царицата!”
Филмът Исус. Филмът Исус, продуциран от Campus Crusade for Christ, е без съмнение най-ефективното евангелизаторско средство, на което сме ставали свидетели. Потоци от молитви следваха този забележителен инструмент за разпространение на евангелието. В началото на 1990 година, 330 милиона души са гледали филмът Исус, а към 2000 година цифрата е около 2.9 милиарда, което означава с 2.6 милиарда души повече в сравнение с началото на десетилетието. В началото на 90-те имаше около 143 превода на филма, докато през 1999 година цифрата нарасна до 547, т.е. с 404 повече! А какво да кажем за решенията на хората да приемат Христос? През 90-те 76.5 милиона души са приели Исус Христос само чрез прожектирането на филма Исус!

Молитва и земетресения!

„Ефеско празнуване”, което представляваше кулминацията на Операция – Палата на Царицата, имаше огромен успех. Определящият фактор за успеха или провала на този момент изцяло зависеше от мощното земетресение в Турция, което се случи на 17 август 1999 година. В контекста на това турско земетресение, Чък Пиърс написа: „Може ли молитвата да създаде такава реална промяна в духовната атмосфера на даден район, че това да повлияе върху природата толкова осезаемо?” Мисля, че отговорът на този въпрос е „да”! Нека видим това.

Нещо се раздвижва в Турция

Турция е много важна страна за глобалното молитвено движение. Тя е свързващата нация между Прозорец 10/40 и Прозорец 40/70. Средният годишен растеж на християнството в Турция беше 17 процента през 90-те, но въпреки че процентът е висок, реалното число на повярвалите е минимално. През 1990 година в Турция имаше 261 вярващи, и само 1100 в края на 1999 година. Турция е огромна страна с 68 милионно население, със силно чуждестранно мисионерско присъствие и свобода на религията. Въпреки че 99 процента от турците са мюсюлмани, в по-голямата си част, те са просто едни номинални вярващи в исляма.
Въз основа на тези факти, Турция би трябвало да е вече около 10 до 20 процента християнизирана, което би спомогнала за успешното разпространение на Божието Царство. 1100 християни обаче не биха могли да свършат тази работа. През юли 1999 година, докато се молех за Турция, почувствах, че Господ ми проговори, като ми каза, че в Турция ще има 18 милиона вярващи преди Дорис и аз да умрем! В продължение на 200 години, след служението на Павел, Тимотей и Йоан, Турция е била център на световното християнство. Имам много голяма увереност, че силата на Бог скоро ще възвърне първоначалната позиция на Турция.
Както вече споменах в предишната глава, именно в Ефес, Турция, Дорис и аз получихме божествената задача, която стана позната като Операция – Палата на Царицата. Направихме всичко необходимо, за да свикаме Международната Мрежа за Духовно Воюване и глобалното Христово тяло в Турция за събитието „Ефеско празнуване”. В началото Турция не беше фокусът на нашите молитви, а просто една от 64-те нации от Прозорец 10/40, върху които се бяхме концентрирали. Фактът обаче, че празненството беше организирано в Ефес, на което присъстваха много ходатаи от различни страни, до голяма степен повлия на молитвите ни. Всъщност, единствената книга, публикувана през това десетилетие, която се фокусираше само върху една нация, беше Молитва през територията на Турция на Андрю Джаксън и Джордж Отис, младши (Wagner Publications).

Едно земетресение може да промени доста неща

Процесът, който доведе събитията до „Ефеското празнуване”, не вървеше добре за нас по отношение на подкрепата, която очаквахме от вярващите в Турция. Стратегическо ходатайство беше напълно нова концепция за много от турските християнски лидери, заради което те не бяха изцяло готови да подкрепят действията на Духовната Мрежа за Духовно Воюване в своята страна. Мнозина се молеха, но трябва да призная, че аз бях обезсърчен. Тогава, на 17 август 1999 година дойде земетресението! Всичко се промени! Поради международните новинарски медии, Турция беше във фокуса на молитвите на християните по света и това продължи цели шест седмици до 1 октомври, когато проведохме „Ефеско празнуване”.
Християните от цял свят откликнаха подобаващо на тази трагедия в една мюсюлманска страна. На следващия ден след земетресението, два подпомагащи екипа от New Life Church от Колорадо Спрингс пристигнаха в Турция, изпратени незабавно от Косово, където служеха. В рамките на седмица 25-30 работника отидоха в Турция от Световния Молитвен Център и New Life Church, включително двама от Eagles of God от Global Harvest Ministries. Християнски екипи от Сингапур, Хонг Конг, Южна Африка и други места също пристигнаха в Турция. Учудените турски мюсюлмани заявиха по националните медии: „Никога не сме знаели, че християните ни обичат!”

Молитва за Турция!

В този момент ние променихме програмата на Ефеското празнуване. Вместо хваление и молитва в Турция, то се превърна в хваление и молитва за Турция. Най-високопоставените ръководители на църквите в Турция не просто с радост посетиха Ефеското празнуване, но те също и мощно послужиха от платформата. Не по-малко от 500 вярващи, около половината Христово тяло в Турция, присъстваше на събитието. Те всички бяха дълбоко докоснати, когато успяхме да съберем 75 хиляди долара дарение за възстановяване от земетресението.
Поражение за Царицата

А Небесната Царица получи доста тежък удар. Духовната атмосфера над цяла Турция се промени. Полицията, която затваряше богослужебните зали преди, сега с радост и приятелско отношение ги отваряше наново. На 26 декември 1999 година на вярващите в Измир им беше позволено да проведат градско честване на Рождество Христово, където присъстваха 1300 души. Всичките четири сателитни телевизионни станции отразяваха това честване, а също и две национални телевизионни мрежи. Една жена сподели, че преди Ефеското празнуване никой в Турция не бе чувал за протестанти – те си мислели, че всички християни били католици. Телевизията отрази факта, че протестанти се молят за Божието благословение над Турция. На другия ден след Ефеското празнуване няколко човека попитали тази жена: „Ти една от онези протестантки ли си, които обичат Турция?” Тя била неимоверно щастлива да чуе този въпрос!
Божиите пътища са често тайнствени, но аз не считам, че това земетресение е било просто един сеизмографски феномен. Възприемам това разтърсване в естествения свят като резултат от предишно разтърсване на невидимия свят, станало възможно чрез усърдно, стратегическо ходатайство. Всъщност, Сюзан Райън, жената, участвала от страна на Eagles of God във възстановяването след земетресението, си спомня как е говорила с един турски християнски лидер, участвал в една конференция през 1997 година. Разговорът бил толкова важен за нея, че тя си водила записки. По-късно, когато си препрочитала записките, тя открила, че там било записано: „Земетресение с исторически размер идва в Турция, което ще започне да разтърсва исляма и да променя социалния манталитет на нацията!”


Молитвата разтърсва света

Вярвам, че един ден, когато Турция е благословена с 18 милиона вярващи, бъдещите историци ще проследят произхода на това движение и ще стигнат до земетресението на 17 август 1999 година. Да, молитвата наистина разтърсва света!
Глава 3
Разтопяване на леда в Прозорец 40/70
от С. Питер Вагнер

За разлика от Процорец 10/40 по-голяма част от Прозорец 40/70 е покрит с лед за по няколко месеца през годината. Но, когато се покрие с лед, Пролетта пристига! Такава, в резюме, е надеждата на Операция – Владението на Царицата.
Защо Прозорец 40/70?

Когато се прибрах вкъщи от Ефеското празнуване, бях доста изтощен. Да отговаряш за най-интензивното двугодишно стратегическо ходатайство, което някога се е провеждало, е наистина доста отговорно, най-меко казано. Помислих си, че заслужавам малко почивка и релаксация.
Но не и Чък Пиърс. Тъкмо си бях разопаковал багажа, когато той ми каза: „Питър, не си ли вече апостол на глобалното молитвено движение?” Веднага схванах, че това беше реторичен въпрос и зачаках следващата възможност да се появи. И тя се появи! Трябваше да си призная, че дори молитвените лидери от Ефеското празнуване, които бяха близко до мен и които аз дълбоко уважавах, започнаха да ми подхвърлят много ясни послания: „Без видение, хората погиват”, ми напомняха те.
Но аз нямах никаква представа накъде трябваше да вървим оттук нататък. Чък Пиърс обаче сложи край на моята летаргия, като каза: „Питър, като апостол на глобалното молитвено движение, ти си отговорен за предаване на видението, от което всички ние се нуждаем. Ако не започнеш да търсиш Господа, за да получиш следващото видение, сме застрашени да изгубим инерцията, която Бог ни даде за цялото това десетилетие!” Дотук беше моето желание за почивка и релаксация!

Допитване до Господа

Направих всичко, което знаех, че трябва да се направи и започнах да се допитвам до Господа: „Господи, къде искаш да продължим за в бъдеще?” Това все пак не беше 40-дневен или 3-дневен пост. Доколкото си спомням, казах това на Господа, докато си взимах душ следващата сутрин и след закуска откровението започна да идва – ясно и бързо. Преди обяд вече бях сигурен, че Той иска ние да се концентрираме върху Прозорец 40/70 за следващите пет години. Аз знаех, че Той искаше да се придвижим от Операция – Палата на Царицата, който завърши с Ефеското празнуване, към Операция – Владението на Царицата. Знаех, че Бог искаше да се фокусираме върху онази част от света, в която се намираше най-голямото нехристиянско население по лицето на земята. В тази област началството на тъмнината, отговорно за неутрализиране на влиянието на християнството, беше Небесната Царица. Най-изненадващото нещо за мен самия беше, че допреди да получа това откровение от Бога, аз никога не съм се интересувал от Прозорец 40/70.
И така, по време на обяд аз споделих тези неща, както и някои други мисли, с моят екип от Global Harvest Ministries . Все едно, че фойерверки бях подпалил! Мигновеното, високо-волтово потвърждение, че това наистина е нещото, което Духът казва на църквите, беше невероятно за мен, всъщност по-вълнуващо отколкото предполагах. От този момент нова информация за Прозорец 40/70 започна буквално да се влива. Ходатаи след ходатаи започнаха да чувстват подтик да се молят за Европа, Евроазия, Русия, Турския Пояс, Гърция, Рим, Полша, Испания, Монголия, Северна Корея, провинцията Хинджиянг в Китай и много други места, които се раждаха в техните духове. Скоро, след като обявих видението, ми беше казано, че трима от моите лични ходатаи вече са знаели, че ние ще преместим към Прозорец 40/70 и то още преди да бях попитал Господа. Бог обаче не им позволил да ми кажат; трябваше сам да открия това.

Предизвикателството на Прозорец 40/70

Множество важни съображения помогнаха на тима от Global Harvest Ministries да разбере защо Бог е избрал да насочи вниманието ни именно към Прозорец 40/70. Много от основните ходатаи в глобалното молитвено движение често казваха: „И не забравяйте...” или „Помислихте ли относно...”, или „Господ ми е говорил същото”, или други подобни фрази. Знанието ни за Прозорец 10/40 се увеличи неимоверно много през 90-те и същото нещо започна да се случва и с Прозорец 40/70.
Сега обаче имахме едно предимство, което допреди 10 години ни липсваше, а именно че Световният Молитвен Център е вече добре съоръжен с техническата инфраструктура, която да служи като неограничен комуникационен център за търсещите, за ходатаите и за молитвените лидери. Наблюдателният пункт на Световният Молитвен Център, под ръководството на Дерик Тримбъл, събира огромно количество духовни топографски данни и чрез Операция – Владението на Царицата те ще могат да предоставят постоянно текуща и осъвременена информация, от която ние се нуждаем за по-осведомено стратегическо ходатайство, което ще бъде много по-ефективно в сравнение с миналото. Затова и нашите молитви ще бъдат насочени към по-специфични мишени отколкото преди.

Какво е „Царицата”?

Операцията – Палата на Царицата, приключена в Турция е създадена поради призната и утвърдена размножителна мрежа за световно поклонение на една богиня. Както вече споменах, ние я наричаме Палата на „Царицата”, защото считаме, че Небесната Царица е основното началство, упълномощено от Сатана да държи невярващите в духовна тъмнина и ние отъждествяваме древния Ефес като един от нейните основни контролиращи центрове, където тя преди се е откривала в личността на Диана. Наричаме я „палат”, защото храмът на Диана (Артемис) в Ефес обединява, наред с други неща, и древното поклонение на Цибеле, богинята на Луната (Син), както и предаността към Мамон (храмът е бил първият исторически първообраз на това, което днес ни е познато като Световна Банка).
Не е изненадващо, че Ефес е било мястото, избрано от църквата за провеждане на Ефеския Събор от 431 г., който е помогнал за узаконяването на Мариопоклонството, което е толкова широкоразпространено днес, защото то официално заявява, че Мария е „майката на Бога”. Турция и Ефес са включени както в Прозорец 10/40, така и в Прозорец 40/70, заради което ние гледаме на Турция като на възлова нация, върху която е насочено основното ни внимание. Както вече видяхме, огромната любов на вярващите по света към Турция беше разпалена чрез земетресението и Ефеското празнуване.
Неистинска Мария в Прозорец 40/70

Основно под формата на неистинска (фалшива) Мария, Небесната Царица е успяла да навлезе надълбоко и поквари голяма част от традиционното християнство, намиращо се в Прозорец 40/70. Мисля си, че скоро ще се появи статистика, която да покаже, че Прозорец 40/70, чиято основна духовна преданост е към неистинската Мария, многократно ще надвишава хората, чиято основна духовна преданост е към Исус Христос. За съжаление, резултатът е, че откритото идолопоклонение се е превърнало в норма сред множество християнски църкви, намиращи се в Прозорец 40/70, което и представлява огромна бариера за спасението на изгубените души. Латинска Америка беше в същата ситуация през 50-те години на 20 век, но духовният климат там вече драстично се промени.
Вследствие на това, Прозорец 40/70 е най-голямата част от света, където християнството трябва да се съживи. Затова и нарекох тази глава „Разтопяването на леда в Прозорец 40/70”. Духовен ледников период е погълнал този масивен блок от света. Както споменах в предната глава, сведения за съживление се появяват от много различни части на света, включително и от Прозорец 40/70. Вярващи си резервират билети за пътуване, за да посетят местата, от които произтичат съживленията и със собствените си очи да видят това, което Святият Дух прави. За съжаление, много малко християни предпочитат да посетят Прозорец 40/70. А в Прозорец 40/70 има повече неспасени християни, отколкото коя да е друга част на света!

Състрадание за Прозорец 40/70

В последните месеци много ключови лидери на Мрежата за Духовно Воюване бяха водени от Бога да се молят за Прозорец 40/70. Дори преди Ефеското празнуване, бях помолил Роджър Мичел от Обединеното Кралство (който също е написал глава 7) да поеме координацията на всички европейски Мрежи за Духовно Воюване вместо да координира само Северна Европа както допреди това правеше. Рождър е бил един от най-посветените и будни от всички други координатори неговото познание за духовните условия в Прозорец 40/70 не отстъпваха на никой друг. Харолд Кабалерос, подобен ефективен координатор на Мрежата за Духовно Воюване сред испано-говорящата латинска Америка, освободи този пост, за да се посвети изцяло на Испания, която е ключова нация в целия Прозорец 40/70. Синди Джейкъбс също насочи по-голяма част от програмата си към Испания за следващите десет години. Тя е и автор на глава 6. Като заговорих за Испания, трябва да се отбележи факта, че има по-нисък процент на новородени християни в Испания, която традиционно се води „християнска” нация, отколкото в Япония, прословута със съпротивата си спрямо християнската вяра.
Герда Лайтгоб от Южна Африка е била водена да се концентрира върху Полша. Тя е убедена, че Полша е най-идолопоклоническата страна. Ана Мендес от Мексико и Марти Касиди (автор на глава 9) носят в сърцата си необикновено бреме за Италия и Гърция. Алис Смит се присъедини към тях, като по-специално се насочи към Италия. Тя чувства, че ще трябва да основем база в Рим за действието на Прозорец 40/70. Синди Джакобс наскоро е получила директиви от Господа относно служение в Русия, като в това се включва и една неотложна задача за руските евреи, за което тя говори в своята глава. Марта Лусия от Christian International, още един от нашите автори, е получила пророчески инструкции относно Прозорец 40/70 много преди който и да е от нас.
Швейцария, считана от мнозина за центъра на световните финанси, е също в Прозорец 40/70 и много пророчески ходатаи разпознават връзка между Небесната Царица и духът на Мамон. Споменах, че храмът на Диана в Ефес е бил първият преобраз на съвременната Световна Банка. Чък Пиърс с пророчески дух обяснява повече за това в своята глава, представена в тази книга.
Прозорец 40/70 включва Брюксел, Белгия, щабът на Обединените Нации, където широко се е разпространило и активно се подкрепя поклонението на Гая или Майката Земя. Някои от нейните защитници чувстват, че тя, която представлява друга изкусна маска на Небесната Царица, трябва бъде възприета като почитано божество от цялата човешка раса!

Турският мюсюлмански сектор на Прозорец 40/70

Има два основни сектора в Прозорец 40/70, един християнски и един мюсюлмански. Искам също да кажа, че не бива да се пренебрегват други изключително важни области като Северна Корея, Северен Китай, Монголия и японският остров Хокайдо. Нека засега се спрем на мюсюлманската област.
Огромният мюсюлмански сектор на Прозорец 40/70 е в сърцето на не-арабския турски ислям, който черпи значителна духовна сила от богинята Луна, още една от многообразните прояви на Небесната Царица. В скорошния си отчет (AD 2000) Люис Буш привлече вниманието ни към „Турският Пояс”, също наречен „Прозорец 35/45”, който обединява нации, намиращи се на древния Копринен Път от Гърция до Китай. Много от тези нации са бивши републики на СССР. Ходатаи в Сингапур, които имат едни от най-успешните молитвени движения, чувстват, че Господ ги призовава да се фокусират за известно време върху Копринения Път. Други ще поемат върху плещите си подобно ходатайствено бреме.
Признаци за духовен пробив в Турския Пояс, който се намира в Прозорец 40/70, показват настъпването на момента кайрос, изискващ усърдна и концентрирана молитва. Например, през 1990 година в целия Турски Пояс имаше само около 1600 вярващи, докато броят им през 1999 година се е увеличил до над 43 хиляди! Много е възможно пробивът, за който сме се молили сред арабските мюсюлмани в Прозорец 40/70, накрая да дойде като следствие на пробив сред турските мюсюлмани първо, малко по на север в Прозорец 40/70.
Ефектът на доминото

Докато се фокусираме върху нашите инициативи за стратегическо ходатайство и духовно воюване в Прозорец 40/70 през следващите няколко години, то със сигурност това ще произведе допълнителен ефект извън нещата, които ние правим. Усилията ни ще рефлектират върху други нации и региони на света, чиито културни корени се намират именно в Прозорец 40/70. Това означава, че нации като Америка, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Латинска Америка, Филипините и други нации ще се ползват неимоверно много от Операция – Владението на Царицата.
Повече от вероятно е, че с увеличаване на интензитета на нашето духовно топографско изследване в Прозорец 40/70 ние ще открием някои от причините за това защо някои молитвени инициативи в страните и регионите, които току-що споменах, не са достигнали до някакви съществени резултати. Научили сме, че в духовното воюване на всички нива, ние ставаме по-подготвени, ако можем да достигнем до корена на каквато и да е форма на демонично угнетение, с което вероятно ще е необходимо да се занимаваме за в бъдеще. Някои корени на определени ситуации в Южна Африка, например, могат да бъдат открити в Германия или някои корени на духовни ситуации в Перу могат да бъдат открити в Испания, а някои корени на духовни ситуации в Австралия могат да бъдат открити в Англия. Мога да продължавам да изброявам подобни сходности. По тази причина Операция – Владението на Царицата обещава да вдигне нивото на стратегическата молитва не само в Прозорец 40/70, но също и по целия свят.
Рисковани странични ефекти

Когато и да се рекламират описания на определени лекарства в Америка, федералното правителство изисква да се представят също на хората възможните странични ефекти, дори когато тези странични ефекти е вероятно да се появят само в редки случаи. Вярвам, че е необходимо да бъдем напълно откровени, като посочим възможните странични ефекти на Операция – Владението на Царицата.
Опитът, който сме придобили от стратегическото духовно воюване, ни е показвал, че много често е по-лесно да се справяме с началствата на тъмнината в нехристиянските региони с религии като хиндуизъм, ислям, будизъм, анимизъм или шинтоизъм, отколкото да се справяме с религиозните началства, които са успяли да се вмъкнат в самото християнство. Относително малко са тези, с които се сблъскахме в обсега на Прозорец 40/70, когато се молихме през 90-те. Но нека не се заблуждаваме, защото те са едни от най-основните врагове, които трябваше да преодоляваме в Прозорец 40/70. Те са особено силни, когато религиозните духове сключат нечестиви съюзи с политическите духове.
Такива алианси издигат бариери, с които постоянно се сблъскваме в Операция – Владението на Царицата. Необходимо е да бъдем нащрек за предсказуема възможност на остра опозиция от вече внедрени лидери на старите религиозни мехове на Прозорец 40/70, основно от римокатолическата църква и клонове на православната църква. Възможно е те да се обединят от по-либералните и екуменически сегменти на традиционното протестантство и вероятно англиканската църква.
Докато от една страна сме призовани да си молим за тези християнски църкви, така че Бог да изпраща съживление, реформация и благословение, то от друга страна това не е време за компромиси или за търсене на някакъв дребен общ знаменател, под който да се обединяваме. Товия и Санавалат може и да се опитат да залъгват Операция – Владението на Царицата като ни привикват да седнем и да дискутираме заедно, но моето усещане е, че трябва да отвърнем с отговора на Неемия: „Защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?” (Неем. 6:3).

Време да вземем твърда позиция

Според мен, дошло е времето да вземем твърда позиция по отношение на истината и правдата, особено що се касае по въпроса за идолопоклонството, което по мое мнение е основната крепост, издигната от Небесната Царица сред християнските църкви. Бог няма да позволи съюз с две страни. Той не одобрява онези, които едновременно правят съюз с творението и с Твореца (виж Римл. 1:25). Идоли и картини на мъртви личности, пред които хората се покланят, на които даряват дарове, на които въздават хвала, на които се молят, пред които коленичат, на които посвещават себе си и своите роднини, палят свещи, горят тамян и очакват да получат спасение, нямат място сред християнските църкви.
Няколко пъти съм казвал, че основният мотив на Операция – Владението на Царицата е спасението на души и изпълнението на Великото Поръчение. Ако продължаваме да фокусираме умовете и сърцата си, както и своите молитви върху съдбите на множеството хора, в и извън християнските църкви, които не познават лично Христос, ние ще поддържаме правилната посока, която ще ни помогне да преодолеем каквато и опозиция би се изпречила на пътя ни.

Разтопяване на леда за нов старт

Голяма част от Прозорец 40/70 се намира точно на същата позиция, в която Латинска Америка беше преди 50 години. Днес ние виждаме съживителни огньове, които горят по територията на Латинска Америка, както и факта, че Небесната Царица губи своя контрол. Вярваме, че в един кратък период от време, духовният лед, покриващ Прозорец 40/70, ще се разтопи под горещината на съживителните огньове, които ярко горят от Исландия до Сърбия.
Едно нещо, което ми дава надежда, е осъзнаването, че Прозорец 40/70 е точката на много нови стартове, които Бог инициира: Едемската градина, планината Арарат, Ур Халдейски, Антиох, Витенберг, Алдерсгейт и много други, които се намират именно в Прозорец 40/70. Вярвам, че един друг нов старт се явява на хоризонта за Прозорец 40/70 и че ние ще бъдем очевидци как той се случва в нашето поколение, докато ние се покоряваме на Бога и обединяваме нашите глобални сили в мощни молитви.
Наистина, пролетта настъпва!
Глава 4
Смразяващото управление на Царицата
от Чък Пиърс

Чък Пиърс е всеобщо признат пророчески глас и водач в световното молитвено движение. Той служи под ръководството на С. Питър и Дорис Вагнер като вицепрезидент на Global Harvest Ministries към Световният Молитвен Център. Той също е ръкоположен служител и служи като президент на Glory of Zion International Ministries в Дентън, Тексас, което се развива и действа в Eagles of God Apostolic Intercessory Teams , които са изпратени да се молят за ключови световни позиции. Чък координира молитвата за множество от основните духовни събития и събирания по света, а също служи като помощник координатор на Assistant Coordinator of the U.S. Spiritual Warfare заедно със Синди и Майк Джейкъбс.

В последната глава, „Разтопяване на леда в Прозорец 40/70”, Питър Вагнер ни напомня, че Прозорец 40/70 е най-голямата област в света, която християните са пренебрегнали и изоставили. Той казва: „Духовен ледников период е погълнал този масивен блок от света. Както споменах в предната глава, сведения за съживление се появяват от много различни части на света, включително и от Прозорец 40/70. Вярващи си резервират билети за пътуване, за да посетят местата, от които произтичат съживленията и със собствените си очи да видят това, което Святият Дух прави. За съжаление, много малко християни предпочитат да посетят Прозорец 40/70. А в Прозорец 40/70 има повече неспасени християни, отколкото коя да е друга част на света!”

„Винаги има зима, но никога Рождество Христово”

Чели ли сте някога класическата книга на К. С. Луис Лъвът, Вещицата и Дрешникът? Това е една от любимите приказки за деца и възрастни по целия свят. Сигурен съм обаче, че все още не сме успели да доловим цялостния духовен смисъл на тази алегория. В тази история едно малко момиченце, на име Люси, открива, че напуска светът на родителите си и влиза в друго царство, наречено Нарния. Това царство е съставено от много нации. В него „винаги има зима, но никога Рождество Христово.” Какво нещастие!
Коя е била причината за тази нещастна ситуация? Бялата Вещица, Джадия – царицата на Нарния, незаконно завладяла и управлявала цялата страна. Тя отправяла проклятия към всяко създание, което оспорвало нейната система на власт. Когато изричала проклятие, което и да е създание или човек автоматично замръзвали и се превръщали в камък. Поради тази причина цялата страна се страхувала от Бялата Вещица.
Бялата Вещица също имала способността да преобразява създанията и личностите, така че те да изпълняват нейната воля. Братът на Люси, Едмунд, бил преобразен в момента, в който последвал Люси в страната Нарня. Бялата Вещица го срещнала и отслабила силата му, като му предложила фалшиво и временно задоволство във формата на бонбон, който се наричал „турско лакомство”, чрез който покварила неговото естество и съвест. Така, един ценен участник в съдбата на страната бил преобразен да изпълнява нейните цели; бил в пълен контрол на нейната власт.
Като че ли Лъвът, Вещицата и Дрешникът представлява притча за това как Небесната Царица е завладяла Прозорец 40/70 и е докарала „зима, но никога Рождество Христово”. Когато разглеждаме тази история през призмата на случващото се в Прозорец 40/70, няколко въпроса съвсем естествено възникват в съзнанието ни. Как Царицата държи под контрол всички източници в тази област? Как тя държи замразени ценни авоари, така че те да не могат да бъдат използвани в Божието Царство? Как може цялото богатство и ресурси на този район да бъдат усвоени за реализирането на Божия заветен план? Това са все въпроси, на които е посветена тази глава.

Разбиране на Божия план за териториална власт

Както в по-горе представената история, така и в Прозорец 40/70, основната тема е владеене. Затова е важно да разберем какво точно означава думата „владеене”. Без разбиране на тази дума ние не можем да упражняваме апостолски авторитет в който и да е регион на света. Владеене означава власт да управляваш или ръководиш, като накараш цялата територия да признае и да се подчини на авторитета или управлението ти. Въпреки че често се злоупотребява с термините власт и владеене, съществува невероятен принцип, разкрит в цялото Божие Слово, относно граници, владеене и власт.
Когато Бог настани Адам и Ева в Едемската градина, Той им каза да „обработват” и „пазят” границите й. Те не се справиха добре с поставената им задача. Тогава Бог започна да търси човек, чрез когото да може да благослови земята и намери Аврам. Аврам живееше в Ур, Халдейски град, където хората предимно се покланяха на Небесната Царица. Той беше изведен от тази система на поклонение, за да последва един свят Бог, Който определя граници на свобода и благоуспяване.
Когато Аврам откликна позитивно на Божия призив да изостави езическия начин на поклонение и да Го последва, Господ издаде съгласие или направи завет с Аврам. Покорството му на Бог му даде специална власт и всъщност се стигна до промяна на името му от Аврам на Авраам. Това беше причината Бог да навлезе в живота на Авраам. От Битие 15 глава разбираме, че Бог установи ясни граници за наследството на Авраам.
Постоянното покорство на Авраам винаги го приближаваше по-близко и по-близко до усвояването на пълното обещание, дадено му от Всемогъщия Бог. Въпреки че той не доживя да види цялостното изпълнение на Божията дума в границите на обещаното му наследство, желанието му да се откаже от поклонението на Небесната Царица и вместо това да последва Бог създаде предпоставка всеки човешки род на земята, включително вие и аз, да бъде благословен (виж Битие 12:3). Божият завет, даден на Авраам, създаде прецедент в цялата човешка раса, който се предава от поколение на поколение. Бог има наследство за нас. Твоето наследство е частта, която Бог се е съгласил да ти даде на земята. Нашето наследство или част има граници, установени при раздаването на земята.
Исус дойде да изпълни изкупителния план на Отец на земята. Покорството Му на кръста ни позволи да бъдем „вписани” в Божия заветен план. Вписването в тази план вече ни прави Авраамови чада. Тази позиция ни дава достъп до всички принципи и обещания, които се отнасяха за живота на Авраам. Как това се отнася за нас по отношение на нашата част или наследство сега на земята?
В Новия Завет откриваме същия пример за установяване на граници. Във ІІ Коринтяни 10 гл. Павел говори за духовно воюване. Там той посочва апостолската си власт и ограниченията според нейните териториални граници. В стих 13 четем: „Ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог е определил, като мярка, която да достигне дори до вас...” Харесва ми превода в Новата Интернационална Библия: „Ние ще ограничим нашата хвалба в границите на полето, което Бог е определил за нас...” Веднъж след като установим кои са нашите граници, ние можем да отключим наследството, което се намира в тях. Веднъж след като знаем кои са установените граници, ние имаме пълна териториална власт да се движим в тези граници.

Апостолска власт: Отключване на жетвените полета в Прозорец 40/70

Каква невероятна промяна се случи, когато Господ подтикна Питър Вагнер да мобилизира армия, която да навлезе в границите на Прозорец 40/70! Тази „промяна на видението” създаде ключовото кайрос време за Тялото Христово. Кайрос означава установено или подходящо време за духовен пробив. Тази дума също означава ключово време за отключване на онова, което е било заключено зад вратите или е в незаконните граници. С други думи, това е времето да възстановим онова, което врагът незаконно е отнел и владее в настоящето.
Когато Бог започна да променя видението ни чрез Питър Вагнер, ние навлязохме във времето кайрос, за да отключим полето, наречено Прозорец 40/70. А за да стане това реалност, ние трябва да разберем какво точно Небесната Царица владее незаконно в този регион. Това също означава да разберем каква е апостолската ни сфера на действие и дадена власт. Никакво незаконно духовно владеене няма да бъде в състояние да удържи своите позиции, ако правилната Божия власт застане на своето място.
В рамките на всяко поле на земята има някаква жетва. Ако изучавате въпроса за жетвата в Библията, ще откриете, че има само един кратък прозорец на възможности за събиране на реколтата през годината. Вярвам, че навлизаме в този прозорец на възможности и затова трябва да започнем да се молим, имайки това наум.
Всеки един от нас има поле за действие. В това поле има много източници. Най-ценните източници са хората. Когато Бог говори за жетва, Той изразява Своето сърце, което копнее да пожъне човешките души от полето на земята. В Матей 9:36-39 четем: „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си”.
За да бъдем успешни в Божия призив по прибиране на жетвата, ние трябва да имаме очи да видим множествата; сърца, пълни със състрадание; както и готовност да отидем на полето, където Бог има работа за нас. За да изпълним Божия призив по прибиране на жетвата е необходимо също да се отключат някои материални източници. Без ресурсите, необходими за прибирането на реколтата, целта не може да бъде постигната. В следващата глава ще говори по-подробно по този въпрос.
Забележете как текстът в Матей 9:36-38 представя поръчението на Христовите последователи да отидат на жетвата. Именно по този начин започна и апостолското служение. Помнете, че това бяха последователи на самия Господ. Думата последовател означава учащ се. Думата апостол обаче означава специален пратеник; делегат; човек, на комуто е възложена специална задача или роля; човек, изпратен с послание. Необходимо е установяването на апостолската власт в това поле, за да може да се отключи процеса по прибиране на жетвата. Затова в Матей 10 глава откриваме как Господ призовава и изпраща Своите последователи в една нова апостолска област, за да отидат и подготвят жетвата. Цялата тази глава си заслужава внимателно да се изучи.
В Матей 10 глава виждаме прекрасния модел на Господ Исус за това как се подготвя и прибира реколтата в една цяла област. Нека направя едно кратко обобщение на тази глава.
1. Той обучи Своите последователи относно обсега на тяхната мисия. Той им каза, че в това време те не трябва да отиват при езичниците и самаряните, но единствено при евреите – изгубените овце на Израел. Необходимо е да разберем обсега или границите на нашето призвание. В границите на това призвание ние ще имаме апостолска власт.
2. Той им обясни съдържанието на посланието, което да разпространяват. Те трябваше да проповядват, че Небесното царство наближава. По тази причина, във всяка територия вие трябва да разберете, че управлението на Божието царство има своите граници, в които се простира.
3. Той определи работата, която те трябваше да извършат. Те трябваше да имат власт над нечистите духове, за да ги изгонват; трябваше да изцеляват всеки вид болест и немощ; трябваше да очистват прокажени и да възкресяват мъртви. Всичко това самият Господ им показа със Своя личен пример и те трябваше да отидат да вършат същото в полето, където Той ги изпращаше.
4. Той също им определи количеството екипировка и запаси, които трябваше да имат. Той искаше те да бъдат зависими от мястото, в което отиваха. Това щеше да бъде един от начините, по които Отец щеше да определи, дали да отключи тази област. Ако хората ги приемеха и снабдяваха нуждите им, те щяха да останат там. Ако не ги приемеха, те трябваше да напуснат областта и да отърсят праха от дрехите си на това място. Това щеше да определи Божия съд над тази област.
5. Той им обясни важността на това, което аз наричам, устояваща апостолска вяра. Учениците на Исус трябваше да устояват дори насред гонения. Имаше фалшиви апостоли и правителствен контрол, които бяха срещу Божието царство. Господ им обясни, че ще има също членове от определени семейства, които ще се противят на посланието в тази област. Затова, без устояваща вяра те не биха могли да направят пробив в тази територия.
Виждаме, че апостолската власт играе ключова роля за духовния пробив на дадена територия. Апостолите имаха способността да прощават това, което не беше според Божието намерение на тази територия. Откриваме този принцип в Йоан 20 гл. Апостолите представляваха ключовия фактор, според който Господ определяше дали да благослови или да осъди определена област. Апостолите също имаха власт над демоните в тази област. Те имаха способността да демонстрират свръхестествена сила, която привличаше цели региони към животодаряващия Бог.
Когато пристъпваме към областта на Прозорец 40/70, ние трябва да я възприемаме с апостолския възглед, ако желаем да пожънем този район. Именно в това е разликата между Прозорец 40/70 и Прозорец 10/40. В Прозорец 10/40 имаше много малка апостолска власт. Там ние действахме повече като пионери, като раждащи нещо ново, като пробиващи в тъмнината. При Прозорец 40/70 обаче ние трябва да изкараме наяве това, което е било родено, но никога не е успяло да достигне до зрялост. Ние трябва да открием съществуващата апостолска сила на всяка територия в рамките на този Прозорец. Ние трябва да помагаме на водачите, които работят там, да насърчаваме техния духовен растеж и зрялост, както и да прокламираме, че тяхното влияние ще започне да се разширява по цялата тази област. Като правим това, ние ще предизвикаме жътва в техния регион.

Ефес: Пример на апостолска власт, която отключва един цял регион

Обичам посланието към Ефесяните. Обичам да изучавам съживленията в град Ефес. Можем да открием за такова съживление в Деяния на апостолите 19 глава. Стих 2 съдържа ключовия въпрос, който промени целия курс на историята, когато Павел пристигна в Ефес. Той срещна Аполос, който беше апостолски представител в този регион и го попита: „Приехте ли Святия Дух, когато повярвахте?” Аполос никога не беше чувал за Святия Дух. Той само беше кръстен в „Йоановото кръщение”. Затова Павел положи ръце върху него и те започнаха да говорят на чужди езици и да пророкуват. Той също ги кръсти в името на Господ Исус. Това даде старт на последвалите събития, които промениха курса на християнската история и които ни дават пример за това как апостолската власт действа след смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Книгата Ефесяни ни дава такъв модел. Павел се моли за ефесяните да имат духовно просветление относно личността на Исус Христос. След това той се моли те да имат духовно просветление относно надеждата на тяхното призвание в този регион. Той им обяснява, че те имат нова идентичност, която няма нищо общо със света, управляван от духовната тъмнина. После дава изчерпателни обяснения за това как те са били поставени в небесни места над всяко началство и власт. Той ги поучава как същият Дух, Който възкреси Исус от гроба, ги е просветил и поставил в позиции, където те биха могли да имат победа над обкръжаващата ги среда.
Павел предупреждава ефесяните да проумеят голямата Божия любов и да бъдат утвърдени в Христовата любов. След това започва да им говори за взаимоотношенията помежду им. Той всъщност ги наставлява да направят така, че всичките им взаимоотношения да бъдат според Божия ред. Съпруги и съпрузи трябва да имат правилни взаимоотношения. Деца и родители трябва да имат правилни взаимоотношения. Слуги и господари трябва да са изрядни във всекидневните им взаимоотношения. После Павел ги наставлява във войната срещу демоничните сили, които са ги завладели и управляват техния град. За това се говори в 6 глава.
Павел знаеше, че има цяла система на идолопоклонство в Ефес, която е била свързана с Диана или Артемис. Тя е била управляващия „силен мъж” и тя е имала власти и сили под себе си, които са прониквали във всеки аспект на обществото. Тези сили са управлявали икономическата система, правителствената система, образователната система и духовната система.
Харесва ми това, което се казва в Ефесяни 2:1-3: „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тозш свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите”. Но след това Павел прави едно от най-прекрасните изявления в цялата Библия: „Бог обаче...”
Павел знаеше, че любовта на Бога можеше да промени посоката на обществото в Ефес. Той знаеше, че Божията любов и благодат могат да създадат една нова идентичност на тези хора и тази нова идентичност да бъде способна да отхвърли идолопоклонническата система на Диана, която до този момент е доминирала над цялото им общество.

Незаконното йерархично владеене на Царицата

Така както споменах по-рано, Небесната Царица или Диана, незаконно е управлявала тази територия. Сега обаче Бог е упълномощил свой апостолски щаб да навлезе в тази територия и да предизвика промени. Едно йерархично правителство може да упражнява власт над един цял регион. Ако правителството е нечестиво или управлява извън Божията суверенна сила, неговите поданици биват подтиснати. Царицата е подтискала цели региони. Как Небесната Царица е успяла да завземе тази и други територии?
Има една невероятна статия със заглавие „Произходът на греха и Небесната Царица” . Тази статия описва произхода на Небесната Царица и как е успяла да се адаптира в библейската и обществена история. Повечето от нас са осведомени за съществуването на политеизъм в ранната история. На повечето от тези богове хората са се покланяли във формата на идоли, свързани или с луната, или със слънцето.
Разбиране на бог/богиня-луна

Хората са вярвали, че чрез общуване с един от „боговете” умът на човека започва да преживява „реалността”. Поради тази причина, е имало усилено търсене да се открие богът, който стои зад всички тези божества. Вярвало се, че чрез откриването на това, което се нарича „богът на мъдростта”, се отключват точките на съзнанието и безсмъртието. Затова, когато човек се покланя на луната, се стига до единение между космическата реалност и умствения аспект у човека. Въз основа на това вярване се е създала една цяла система на поклонение на луната и космическите божества.
Луната е била възприемана като истинския съпруг на всички жени, защото е считана, че е от мъжки род. Циклите, през които е преминавала обаче, са се свързвали с физиологията на жените. С други думи, на луната се гледало като на регулатор и причина за менструацията. Луната била източника на потока кръв при човешката плодовитост, както и служеща за функционирането на ума. В езическите поклонения се вярвало, че във времето на месечния си цикъл жените всъщност са имали сексуални взаимоотношения с луната. Също се вярвало, че лунната светлина служела за успешното зачатие.
Широкоразпространеното име на лунния бог било Син, богът на мъдростта. Като издънка на това име лунният бог имал още много други имена, които обхващали множество култури, включително Нана – Сумерийският патрон на Ур, Йера от Угарит, Кусу от Хури, Илумку от Сабеани от Йемен, Сома от Индо-Арианите, Йаху, София и много други. Поклонението на тези божества се е превърнало в звездно и между-културно поклонение.
Бог решава да направи нещо ново на земята, за да разчупи тази система от божества в обществото. Затова Той се свърза с един човек на земята, на име Аврам. Както споменах вече, Бог призова Аврам от Ур Халдейски. Той наистина изостави поклонението на Нана и Нингал. В юдео-християнската традиция, Яхве, Който е истинският Бог, е Богът на откровението. От онзи момент нататък, Той е бил познат като Бог, Който е бил в постоянна връзка със Своите хора, за да им покаже как да водят един благоуспяващ и победоносен живот на земята, сътворена от самия Него.
За съжаление обаче, хората на земята все повече привикват към поклонение на тази лунно-слънчева система и биват управлявани от боговете, създадени в тази система (Роджър Мичел също говори по този въпрос в своята статия в глава 7). Тези богове представляват идолопоклоннически демонични сили, които заплашват хората, ако те се опитат да избегнат техния контрол.
Каква е заплахата върху хората, които се покланят на Небесната Царица? Тя е позната като богиня на войната. Тя е контролирала земеделската система на земята, заради което просперитета на хората изцяло зависело от нейното благословение. Мамонският бог управлявал индиректно от името на Царицата. Тя също е била позната като богинята на плодовитостта. Научаваме за това от древната система на поклонение на Ваал, за която ще стане дума в следващата глава.
Затова, демоничните сили, свързани с нея, ще заплашват хората с война, смут и хаос. Царицата също ще ги заплашва с безплодие или бедност, ако те се опитат да се освободят от нейната незаконна система. Именно чрез използването на страх тази система е управлявала през вековете. Тя е била основана в град Ефес, един съвременен град, разположен на територия, където ранното християнство се е разпространявало. Тя все още съществува по много райони в света – особено в Прозорец 40/70.
Духовно Глобално Затопляне в Прозорец 40/70

Бог обаче! Павел е знаел, че след като е бил призован от Божия Дух да проповядва евангелието в град Ефес, той непременно ще има успех. Когато апостолската власт навлезе в определено място, то винаги силата и авторитета на Господ Исус Христос биват изявени. Тази огромна сила е предизвиквала всичко, което било хладко или дори замръзнало, да се размрази и затопли, след което Божият огън бивал освобождаван и цялата територия горяла в изпълнението на Божиите намерения.
Важно е да разберем стратегията на Павел, когато влизаше в Ефес, което ще ни помогне в осъществяването на нашите методи за достигането на Прозорец 40/70.
1. Павел открива съществуващ апостолски тим и излива върху тях прясно помазание. Вече обясних как Павел извърши това с Аполос. Затова Святият Дух започва да задвижва апостолския тим в този регион по нов начин. Библията ни казва, че Павел е открил тим от 12 човека в Ефес (Деяния 19:7).
2. Павел прокламира истината относно Божието царство на съществуващите религиозни системи с цел да промени техните разбирания относно това коя е единствената истина. Той спореше с тях в синагогата всеки ден в продължение на три месеца, като се опитваше да промени погрешния модел, който следваха.
3. Бог извършваше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел. Нечисти духове напускаха телата на хората и много болести биваха изцелявани. Затова и Павел показа своя авторитет в името на Исус Христос над името на Диана. В Деяния 19:20 се казва: „Така силно растеше и преодоляваше Господното учение”.
4. Той се противопостави на Небесната Царица в тяхната икономическа система. Един от занаятчиите, изработващ сребърни храмчета на Диана, събра всички останали занаятчии, които изработваха същите идоли и им каза: „О мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство”. След това, той обяснява на всички насъбрали се занаятчии как Павел е направил така, че техният бизнес да изпадне в презрение. Ако той продължава да унижава значимостта на Диана, тогава те биха изгубили средството си за забогатяване.
5. Той конфронтира градската структура, управлявана от демонична сила с Божието царство. Павел изгонва демон от една млада жена-слугиня. Този конкретен демон имал териториален контрол, така че веднъж изгонен, той вече изгубва своя териториален превес над хората. Това води до голям смут, защото освобождаването от контрола на този демон, дава възможност за изява на Божията сила в този регион.
Това е нещото, което трябва да се случи във всяка географска граница на Прозорец 40/70. Веднъж след като тези модели, представени в тази глава, започнат да се случват, това ще е началото на духовното размразяване. Студенината, която не е позволявала посените в този район семена на евангелието да поникнат, ще трябва да се подчини на Божия огън.
Ще завърша с историята, която разказах в началото за Царицата на Нарния, Бялата Вещица, която незаконно е управлявала Нарния. Обичам тази история, защото веднъж след като Аслан (лъв, който символизира Исус) започва да се движи из района, всичко, което Царицата е замразила до този момент, се разтопява, стопля и връща към живот.
Нека заявим, че Господ Исус Христос сега се движи чрез силата на Своя Святи Дух и че семената на съживление в Прозорец 40/70 ще се пробудят, и че Божият огън ще разпали този регион!

Глава 5
Пожънването на богатството от владението на Царицата
от Чък Пиърс
Ново движение на Бога във владението на Царицата

Питър Вагнер завършва глава 3, като казва: „Голяма част от Прозорец 40/70 се намира точно на същата позиция, в която Латинска Америка беше преди 50 години. Днес ние виждаме съживителни огньове, които горят по територията на Латинска Америка, както и факта, че Небесната Царица губи своя контрол. Вярваме, че в един кратък период от време духовният лед, покриващ Прозорец 40/70, ще се разтопи под горещината на съживителните огньове, които ярко горят от Исландия до Сърбия”.
Той също заявява: „Докато се фокусираме върху нашите инициативи за стратегическо ходатайство и духовно воюване в Прозорец 40/70 през следващите няколко години, то със сигурност това ще произведе допълнителен ефект извън нещата, които ние правим. Усилията ни ще рефлектират върху други нации и региони на света, чиито културни корени се намират именно в Прозорец 40/70. Това означава, че нации като Америка, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Латинска Америка, Филипините и други нации ще се ползват неимоверно много от Операция – Владението на Царицата”.
„Повече от вероятно е, че с увеличаване на интензитета на нашето духовно топографско изследване в Прозорец 40/70 ние ще открием някои от причините за това защо някои молитвени инициативи в страните и регионите, които току-що споменах, не са достигнали до някакви съществени резултати”.
Имах привилегията, заедно със Синди Джейкъбс и Боби Биърли, да водя тим от 40 ходатаи в Турция, като част от Операция – Владението на Царицата, във всички седем първоначални църковни места, изброени в книгата Откровение. Когато бяхме в Пергам, Синди водеше целия тим в молитва и в това време Господ започна да поставя товар в сърцето ми относно това как демоничната структура, която описахме по-рано в глава 4, държеше богатството на този цял регион. Когато демоничната структура се установила по целия свят, богатството на различни региони започнало да се използва за делата на тъмнината.
Пътуване по света

След това Господ ми показа пътека, която щеше да ме отведе до ключови градове по света, с цел да се моля за отключване и пренасочване на богатството от кохортата на Небесната Царица, а именно, Мамонът. Господ ми говори, че ако отида и взема със себе си тим от ходатаи по тези места, ще видя как Той ще освободи богатството, необходимо за Божия заветен план за Неговата бъдеща жетва са земята. Така и направих – през февруари 2000 г. аз поведох тим от ходатаи по целия свят. Три бяха целите на нашето пътуване.
Първо, желанието ни беше да се свържем и да изпросим от Бога апостолско лидерство, което да се издигне по цялата земя. Вече споменах важността от това в предишната глава.
Втората ни цел беше да изпробваме комуникационната система на ходатаите, която се бе развивала през последните десет години. Щаб квартирата на тази комуникационна система сега е установена в Световния Молитвен Център в Колорадо Спрингс. Така бихме могли да комуникираме по-лесно с тези ходатаи от всяка точка на земното кълбо и да им помагаме да фокусират правилно молитвите си за духовен пробив.
Нашата трета и ключова цел на пътуването ни беше да се срещнем с ключови лидери от различни градове и да се обединим по въпроса за отключването на Божието заветно богатство във всеки регион. Стратегическите и пророчески ходатаи трасираха пътя за промяна чрез своите молитви. Знаехме, че ако повалим духовните сили, които задържат материалните ресурси, то богатството необходимо за жетвата щеше да бъде освободено. Докато пътувахме, достигнахме до едно важно заключение: ще са необходими повече откровения и повече материално снабдяване в бъдещето пред нас, за да може планът на Бога за жетва да се изпълни. С други думи, ще се нуждаем от пари и ресурси, съчетани с откровение от Бога, за да изпълним задачата, която ни е дал.
Онова пътуване беше най-целенасоченото ходатайствено пътуване, в което съм участвал. Ние трябва да се научим на пренасочване и разбиране на богатството, а също и как да се движим напред в жетвата. Посетихме следните градове: Чикаго, Франкфурт, Лондон, Берлин, Варшава, Цюрих, Сингапур, Лос Анжелис, Денвър и Колорадо Спрингс. Във всеки град се срещахме с лидери, молихме се, давахме дарове и след това отивахме на ключови места в тези градове, където декларирахме неща според Божията воля, които да освободят богатството за целите на Неговото Царство. Бог се движеше толкова мощно, че няма да ми стигне цялата тази глава, за да опиша какво се случи във всеки град. Все пак, ще представя в най-основни линии някои от нещата, които просто да ви дадат представа за това как Бог участваше в цялото това пътуване.

Разбиране на Божия план за заветното богатство

Обичам този стих: „Внимавайте да вършите всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която се е клел Господ на бащите ви. И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не” (Втор. 8:1-2). Този пасаж представлява заповедта, която Господ даде на Своите хора, когато дойде времето те да влязат и завладеят обещанието, което Той беше дал на Авраам 470 години преди това.
Във всеки нов период на църковната история Господ подновява Своето видение, призив и цел за Неговото Тяло. Ние просто узряваме за сезона, който Бог има за нас в това време от историята. Затова Господ казва, че е дошло време Неговите хора да влязат в обещанията, които Той е освободил в тяхната територия. Това са все обещания, които никога не са доведени до пълнота в предишните поколения. Всеки път, когато влизаме в нов сезон в историята, Господ прави следните неща:
1. Освобождава нова власт.
2. Упълномощава нови водачи.
3. Кара хората да искат да живеят в ново ниво на святост.
4. Предава нови стратегии за победа.
5. Пренасочва силата Си към спечелване на богатството, така че целите на Неговото царство да бъдат изпълнени.
Както Господ чакаше в продължение на 470 години преди Неговите хора да бъдат готови да „влязат” и по този начин да изпълни Своето обещание към Авраам, така аз вярвам, че Той ни чака и нас днес. Исус Навиев беше лидер, който поведе Божиите заветни хора в заветните териториални граници, обявени в Битие 15 глава. Исус Навиев трябваше да научава всеки ден стратегиите, които да му помагат да напредва и „завладее” Божието обещано наследство. Той беше Божият ръководител за своя сезон.
Поради тази причина, наличието на апостолски лидери, които разбират целите на Бога и знаят как да търсят Господ за стратегии, основани на Неговите откровения, е толкова важно за всяко поколение. С други думи, ако ще трябва да преодоляваме следващото препятствие, независимо дали е град, народ или каквото и да е, ние се нуждаем от хора, които да получават инструкции от Господа за това как да напредваме. Ние се нуждаем от лидери, които да ни отведат към полетата, където е жетвата. И трябва също да се научим какво да правим с плячките, придобити от войната, когато ги видим как се пренасочват към Царството на Господа. Това, което е написано в книгата Исус Навиев, трябва да се превърне в урок за нас и да произведе принципи за жетва, които още днес да приложим.

Библейски възглед за богатството

Първо, трябва да си зададем един фундаментален въпрос: Какво е богатството?
Има няколко начина, по които Библията разглежда въпроса за богатството. Въпреки това обаче във Второзаконие 8:18 Господ ни казва: „Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти” (специално подчертавам думите „сила” и „богатство”). Сила означава жизненост, мощ или капацитет, независимо дали физическа, умствена или духовна. Богатство означава материални ресурси, мощ и плячките от война, необходими за изпълнението на Божия план на земята.
Библията показва две възможни отношения към богатството: едното като благословение от Бога, а другото като поклонение на Мамона. Богатството е белег за благословение от Бога. Всички патриарси бяха богати. Богатството на Соломон се възприемаше като Божие благоволение към него. Йов притежаваше богатство; изгуби го, след което обаче получи двойно повече. Исус също ни увещава да умножаваме това, което притежаваме (Лука 19 гл.). Но Той ни предупреждава също, че копнежът по богатствата и удоволствията могат да възпрепятстват растежа на вярата ни. Исус разглеждаше въпроса с парите и богатството като духовна сила (Матей 6:24), заради което предупреждаваше да внимаваме да не станем противници на Бога.

Правилен християнски възглед относно богатството

Правилният възглед на християните относно богатството трябва да бъде пречупван единствено и само през призмата на напредъка на Божието царство. Свидетели смe на една от най-големите духовни жетви, които се случват днес на земята, но заедно с това, трябва да видим и пренасочването на богатството, така както се случи по времето на Исус Навиев. Живеем в такъв период от историята, в който е необходимо богатството на света да бъде канализирано в служения, които помагат на хората и разпространяват на хората.
Не трябва да се страхуваме, когато говорим за богатство. Не трябва да се страхуваме, когато говорим за пожъване на онова, което Бог ни е дал да жънем. Не трябва да се страхуваме от умножаване и увеличаване на богатството. Парите сами по себе си не са нещо лошо. Първо Тимотей 6:10 ни казва, че „сребролюбието е корен на всяко зло”. Това не означава, че парите са нещо зло или аморално. Моралността на парите идва от човека, който ги използва. Човек не бива да бърка парите с отношението на сърцето му към тях.
Не трябва също да се поддаваме на представата, че да бъдеш беден, означава да си духовен. Това учение води началото си от едно езическо мислене, наречено досетизъм, което заявява, че материалното е зло, а само умът добър. Досетизмът е причинил много проблеми в християнството, включително като е създало разделение между свещено и светско.
Трябва също да правим разлика между собственото си достойнство и парите, които притежаваме. Достойнството ни не зависи от това колко пари имаме, а от настойничеството ни пред Бога. Сега, след като тези неправилни схващания са отстранени, ние сме свободни да продължим с работата си по жетвата, от която сме част и за която трябва да търсим водителство от Бога, за да я извършим успешно. Това също ни дава видението и фокуса, чрез които да отхвърлим всичко, което се опитва да възпрепятства призива ни от Бога за тази жетва.

Избягване на капаните

Когато разглеждаме тези въпроси, свързани с богатството, трябва да сме наясно, че има също съвсем реални капани, от които трябва да се пазим. Когато се изправяме в битка срещу врага, за да пренасочим богатството на света към Божието царство, ние трябва да се пазим от сребролюбие (І Тимотей 6:10). Гръцката дума филаргуриа се отнася до алчност и скъперничество, което всъщност е ненаситност за богатства, а също означава и пожелаване, което неконтролируемо и погрешно желае притежанията на другите. Ако не сме внимателни, това ще бъде плодът, който парите ще произведат в сърцата ни. Също трябва да се пазим от примамката на богатствата (Марк 4:19). Това обикновено се случва с неограничената власт, която парите осигуряват. Това ще произведе всяко сърце, което се стреми да манипулира хората чрез неискреност и външни преструвки.
Парите са добро нещо, когато ни служат. Ако обаче ние започнем да им служим и те имат власт над нас, тогава започват проблемите. Има толкова много хора на Запад, които са били прокълнати заради богатството си. В Библията са описани не малко примери на хора с неправилни мотиви относно богатството, като Юда Искариотски, Исав, Гиезий, Анания и Сапфира, Лот и Ахан. Всички те попаднаха в клопката на нечестивите си пожелания.
Когато настъпваме и притискаме своя враг, трябва да се отречем от всичко, което ни свързва с Мамона. Трябва да изследваме своите поведенчески маниери, както и тези на своята рода, според както говорихме преди това. Трябва винаги да се движим във времето на Божия завет за нас. Когато отнемаш Божието богатство от Божието време и начини, ти ще навлечеш проклятие върху това богатство. Многото пари са проклинали онези, чиито сърца са се привързвали към тях. Затова, ако не знаеш как да пресечеш проклятието преди да получиш парите, то проклятието ще дойде с парите, които получаваш. Именно за това говори трета глава на Малахия. Един от начините да пресечем пътя на проклятието към нас е като даваме десятъци и други доброволни дарения. Трябва да се молим за Тялото Христово, така че то да разбере какво означава да ограбваш Бога, като задържа десятъците и приносите си.
Мъдрост в богатството

Трябва да сме изградили настойнически манталитет преди Бог да освободи богатството Си към нас, като се предпазваме от всякакви неразумни действия и стратегии, които водят към поражение. Предпазването е необходима характеристика на Бог, която служи за изграждане на Неговото царство. Притчи 21:5 казва: „Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, а на всеки припрян – само оскъдност”. Притчи 17:16 казва: „Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум?”
Отново парите са въпрос, който се нуждаем да разберем както трябва и то още сега. Те обаче не са единственият проблем, който трябва да схванем добре. Ние все още нямаме манталитета да отвържем богатство за Тялото, а това е мъдростта, която обезоръжава демоничните структури. Затова, ако молиш Бог за пари, моли Го също и за мъдрост. Трето Йоан 2 казва, че е необходимо да има баланс между душата и духа ти, за да достигнеш до благополучие. Това е принципът на завета ни с Бога. Имаше осъждение върху онези, които не проявиха добро настойничество спрямо дареното им от Бога, за да изпълнят Неговата цел и план (Лука 19). Днес е денят за покаяние, помирение и умножение.

Пожънване на Ханаан

Това е времето, когато Бог ни дава стратегия за пожъване на полетата, от които самите ние сме част. Обясних в предната глава как врагът се опитва да замрази доставките на нашите полета. Използвах примера с бялата вещица от Нарня като аналогия на Небесната Царица. Също обясних как апостолската власт би могла да отхвърли властите и началствата, които задържат доставките, необходими за напредъка на заветните цели на Божието царство.
Във Второзаконие 8:18 четем, че Бог говори това на Своя народ, когато ги подготвяше да ги заведе в обещаната земя. Ние знаем, че те щяха да бъдат в духовна война с бога Мамон. Когато изучавате историята на Ханаан, ще откриете, че управляващият бог там е бил Мамон. Задачата или мисията, която Исус Навиев и дванадесетте племена на Израел трябваше да изпълнят беше да прехвърлят богатството от всички жители на този район в заветния план на Божието царство. Затова Мамон трябваше първо да бъде победен и богатството му, което беше държано чрез фалшивото поклонение, прехвърлено към тях.
Небесната Царица и Ханаан

Как всичко това се отнася до Небесната Царица? Ами всъщност йерархическата структура на Небесната царица управлява Мамон. Има две икономически системи на земята. Бог притежава едната икономическа система, заради което и ни учи да бъдем добри настойници в нея. Сатана притежава другата икономическа система и Мамон е този, който я управлява. Този бог, чрез демонични сили, контролира администрацията, прехвърлянето и разпределянето на богатството в системата. Матей 6:24 е ключов пасаж за разбиране на тази система. В него се казва: „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на Мамона”.
Мамон контролира всички световни финанси, особено по отношение на доставките и разпределението им. Мамон е подпомаган от други демони в администрирането, прехвърлянето и разпределението на богатството. Мамон е едновременно принц на икономиката и принц на религиите. Както Марти Касади посочва в своята глава, Мамон е свързан с Вавилонската система. Притчи 13:22 казва, че ние можем да прехвърляме „каиил” от грешните на праведния. Богатство или „каиил” означава мощ, сила, армия, богатства, плячка от битка, плодове от война. За да може да се случи това прехвърляне, ние трябва да се предадем на стратегическа молитва, специално насочена към тази цел.

Резултати от стратегическа молитва за прехвърляне на богатството

Ето един пример какво може да се случи в резултат на стратегическа молитва, насочена за прехвърляне на богатство. В едно околосветско пътуване, което споменах по-рано, беше повдигнат въпроса за откраднатото еврейско богатство по време на Холокоста. Бог ни водеше по следния начин: първо, отидохме в Берлин, където правителството, ръководило тези ужасни събития, беше съществувало. След това, отидохме във Варшава, където голяма част от еврейското богатство беше откраднато. Бяхме отведени в една стая, където повечето от нещата бяха се случили в нея. След това ни заведоха на едно място, където богатството беше категоризирано. От там ние отлетяхме за Швейцария, където също голяма част от богатството беше складирана. Можете вече да си представите до какви резултати ни доведе това ходатайство. Непосредствените отговори на тази молитва включваха също молбата на президента на Германия за прошка, буквално дни, след като започнахме да се молим. Господ има пътека на живот, която разчупва структурите, водещи към смърт и контрол.
Една статия на Асошиейтед Прес от 16 февруари, 2000 година, гласеше: „Германският президент представи едно емоционално обръщение към Израелския парламент на 16 февруари, с молба за прошка за Холокоста. Йоханес Рау, един евангелски християнин, говори на Кнесет в Германия, което е исторически прецедент, като каза, че прекланя глава пред шестте милиона жертви. Законодателите аплодираха с почит, но някои от тях протестираха, заявявайки, че не желаят немски да се говори в техния парламент. Един законодател, който е наблюдавал нацистките войски да обикалят евреите във Варшавското гето, нарече немския език „език на Сатана”... Рау, дългогодишен приятел на Израел, посети мемориала, посветен на Холокоста, Яд Вашем. В книгата за посетители той записа цитат от един немски служител и нацистки дисидент, Дитрих Бонхофер: „Вероятно Великият Съд ще бъде утре. В този случай, ние с радост трябва да спрем (да работим) за едно по-добро бъдеще, но не и преди това” .
След завръщането ни в Америка, ние продължихме да виждаме още реални отговори на нашите молитви. На 28 февруари, в 2000 издания на Time Magazine имаше сложени рекламни брошури с въпроса: „Представете си, че вашето семейство има осигурителна полица за Холокоста, а вие просто не знаете за това?” Рекламата с въпроса беше изписана на 23 езика.
На следващия ден, 29 февруари, Асошиейтед Прес съобщава, че директорите на британския музей са публикували списък с 350 произведения на изкуството, намиращи се в техните галерии, като вярват, че те може да са били откраднати от нацистите по време на втората световна война. Този първи по рода си списък беше оценен на десетки милиони долари, като най-вероятно нацистите са откраднали стотици хиляди картини и скулптури, които преди това са принадлежали на евреите и други жертви на Хитлерова Германия.

Стратегическата молитва може също да доведе до смяна на правителството

По време на молитвите си за възстановяването на щетите от Холокоста, Господ също ни ръководеше да се молим за остатъчните последствия от нацизма. Друг незабавен и драматичен отговор на общата ни молитва дойде на 29 февруари, 2000 г., когато Джордж Хайдър, водачът на австрийската Партия на Свободата, подаде оставка, като беше остро критикуван от международното общество, включително Европейския Съюз и Съединените Щати. По-ранни изявления на Хайдер са възхвалявали работната политика на Адолф Хитлер и са описвали концентрационните лагери през Втората Световна Война като „лагери за наказание”. Неговата оставка ще помогне да се неутрализира разделението и насилието, което се надигна след избирането му, а също и накара мнозина да се страхуват от повторното съживяването на про-нацистките идеологии.
Това са само няколко примера, които илюстрират какво се случва, когато започнем да се молим с ясен фокус и стратегия, защото нашето ходатайство се присъединява с ходатайството на хората, които са се молили в продължение на десетилетия. Врагът трябва да освободи богатството на този район и да го върне обратно за изпълнение на Божия заветен план. Ако се молим, ще видим чудеса.

Проблеми, свързани с богатството в прозорец 40/70

Представяме списък с някои от проблемите, които врагът използва, за да контролира богатствата на Прозорец 40/70 и които ние трябва да вземаме предвид, когато се молим за прехвърляне на богатството в Божието Царство:

Търговските пътища (напр. Коприненият Път)
Коприненият Път, който се простира от Истанбул, Турция до Пекин, Китай (около 6000 км), е един от най-известните и преуспяващи търговски маршрути в историята. Седемстотната годишнина от невероятното 24-годишно околосветско пътуване на Марко Поло бе отбелязана през 1995 година. Големи части от разширението на Пътя, който минава през 19 страни, сега е отворен за международна туристическа търговия. Освен че е маршрут, по който се обменят коприна, бижута и злато, Коприненията Път е бил критична артерия за размяната на културни, философски и религиозни идеи. Пакистан, Афганистан, Таджикистан, няколко от страните, намиращи се на Копринения Път, днес използват тази проправена пътека за продаване на опиум. Афганистан е най-големият производител и износител в света на опиум.
Молитвен фокус: Карл Маркс, бащата на комунизма през 20 век, е казал: „Религията е белег на едно депресирано същество, сърцето на един безсърдечен свят и душата на бездушни условия. Тя е опиумът на народите”. Помолете Бог да премахне духовния опиум на религията, varhu хората, живяли под управлението на комунизма (бившите комунистически държави), за да стигнат до познание на Възкръсналия и Жив Христос.
Морско превъзходство (Англия, Испания, Франция, Рим, Норвежци/викинги)
За много страни в Европа възможността да увеличат земите си или да увеличат богатството си е било считано като наличие на морска власт. Англия си е спечелила лошата слава, че територията е толкова голяма, че „слънцето никога не залязва над британското знаме”. Причината за това се дължи на тяхното господство над световните океани. Испания плячкосала богатството на Америките, като са пълнили корабите си със злато, чиято цена често се заплащала с цената на кръвта на един цял народ, като например Инките. Норвежците пък са отворили цяла миграционна пътека до Северна Америка. Един човек, който е илюстрирал важността на хората по онова време да имат морско превъзходство, бил гръцкият корабен магнат, Аристотел Онасис. Между впрочем, той е бил роден в Смирна и напуснал страната поради атаката на армията на Ататурк.
Молитвен фокус: „По-добре е свършването на работата, отколкото започването й” (Екл. 7:8). В началото „Божият Дух се носеше над водата”. В края, търговците по моретата ще бъдат онези, които ще оплакват падането на Вавилонската система (Откр. 18:19). Сега, с наближаването на последните времена, помолете Божия Дух да се понесе над онези неща от търговското мореплаване и морското превъзходство, така че да остави „по-доброто” за накрая.
Европейски Съюз
Измежду многото теми, разгорещено дебатирани от европейските членове, може би няма толкова гореща тема колкото въпроса за приемането на евродолара. Една от теориите, които се дискутират между икономистите е, че с участието на Германия в единна европейска валута, тя ще бъде до голяма степен обезоръжена да започне отново война срещу своите съседи. Други гледат на въвеждането на евродолара като на възможност за превъзходство над американския долар. Трети пък гледат на общата валута като на изгубване на суверенността на отделните държави.
Молитвен фокус: В евангелието на Лука Исус казва: „Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве. Затова, внимавайте как слушате; защото който има, на него ще му се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има” (8:17-18). Въпреки опитите на някои политически и икономически анализатори да предугадят бъдещето на Европа, само Бог в действителност знае как ще завършат нещата. Помолете се Бог да разкрие тайните неща, така че църквата в Европа да чуе и трансферът на богатството да бъде изпълнен според Божия план и ред.

Швейцарските банки
Наскоро се разтръби по медиите, че по време на Втората Световна Война нацистите са скрили милиони, във формата на злато, което е било откраднато от евреите и съхранено в швейцарски банки (за да бъде точен – тогава 300 милиона, чиято равностойност днес възлиза на 2.6 милиарда). Иронията е, че златото, както и други заграбени активи, се е превърнало във финансов лост за Хитлер, който купувал сурови материали, необходими за войната. Американският заместник-министър на търговията, Стюарт Ейзестат, наскоро изнесе доклад, в който се разкрива, че 41 страни са участвали в разграбването на златото по време на Втората Световна Война, което днес се оценява на 5.6 милиарда долара. Едно обстойно проучване на около 15 милиона документа доказват, че Америка и Англия също са участвали в това разграбване. Наскоро се повдигна въпроса и за ролята на Ватикана във връзка със златото на нацистите.
Молитвен фокус: Въпреки че неутралната позиция създава вид на благовиден подход за разрешаване на конфликти, неутралитетът днес всъщност е една фасада на политическата сцена. Двата основни проблема на тази молитва са следните: Швейцария да направи съзнателна стъпка към подчинение на водачеството на Христос и тази вяра да освободи богатството за света. „Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство... Невъзможното за човеците за Бога е възможно” (Лука 18:25, 27б).

Германска индустриализация (включва плана Маршал)
Индустриалната природа на германския работник спомогна за създаването на цялата индустриална сила преди започването на Втората Световна Война, така че Хитлер да има способността да обяви война. След войната съюзническите войски опустошават Германия и Япония. Европейската Възстановителна Програма, по-известна като плана Маршал – по името на американският държавен секретар, Джордж Катлет Маршал, представляваше помощта на Обединените Нации за оздравяването на тези нации. Съединените Щати вложиха 13 милиарда долара за различни помощни програми. Сумата беше възприета като малка жертва, която да предотврати опитите на Съветския Съюз да наложи комунистическия модел на управление над много европейски страни.
Англия и Франция призоваха други европейски страни, включително и Съветския Съюз, на среща в Париж. Когато делегатите на Съветския Съюз научават, че ООН настояват те да си сътрудничат с капиталистическите общества от западна Европа, както и за прозрачност при изразходване на фондовете, те напускат Париж и създават свой собствен план за интегриране на комунистическите държави в източна Европа. Една икономическа завеса раздели континента. Такава беше причината за разделението на Европа, но фондовете по плана Маршал са до голяма степен причина за успеха на съвременната германска икономика (автомобилостроене, технологии, комуникационни и банкови системи).
Молитвен фокус: Съществува един принцип, който се гради върху основата на благославянето на другите. Помолете Господа да ви помогне да осъзнаете и оцените какво точно е било посяно в след-военна Германия. „На когото много е поверено, от него и повече ще се изисква” (Лука 12:48). Германците са пословични със своето инженерство и изобретателност. Затова, помолете се за изобретателни потоци и финансови благословения, които да бъдат пожънати в Божието Царство.

Ватикана
Имотите, принадлежащи на Римокатолическата църква, са неизмерими. Твърди се също, че Ватикана е депозирала огромни богатства в Швейцарските банки. Изглежда, че съществува много ясно връзка между Ватикана и Швейцария. Фактът, че въоръжените пазачи на Ватикана са „швейцарски стражи”, говори, че има нещо повече от това да се показва само религиозна почит. Продължаваме да се опитваме да откриваме колко много и къде Ватикана държи своето богатство.
Молитвен фокус: Ватикана е разположена в една област на Рим, позната като Святия Престол. Съществува доста мистериозност около Римокатолическата църква и нейните управляващи посредници във Ватикана. Помолете Святия на Израел да премахне завесата, за да можем да проникнем на по-дълбоко и „видим” как Бог иска да освободи Ватикана и всички, криещи се под мантията на религията.

Организирана престъпност
Когато правителствата започват да стават потиснически по отношение на свободния пазар, като или налагат стриктни закони, или пък се намесват в търсенето и предлагането, тогава винаги се появява група, която ще доставя онези продукти, които липсват в обществото. В повечето случаи тези продукти ще се разпространяват по нелегални или незаконни пътища. Организирани престъпни синдикати действат в почти всяка страна на света. Никъде обаче те не са така организирани и действащи с такъв масивен контрол както в Прозорец 40/70.
Повечето страни, където организираната престъпност е намерила подходяща почва за развитие, са Русия и бившите сателитни страни на Съветския Съюз (напр. Унгария, Украйна, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан). Водачите в много от тези нации са единни, че най-голямата криминална опасност в този район е в следствие на нарко-престъпленията. Полша е една от най-големите централно-европейските страни, които изнасят наркотици. Тя също е основният трансферен маршрут за откраднати коли от Западна Европа, които се изнасят на изток. Други страни имат свои собствени проблеми. Според унгарската полиция, поради организираната престъпност загубите за страната всяка година възлизат на около 500 милиона долара.
Молитвен фокус: служи на Социалните инфраструктури, изградени под натиска и управлението на престъпните организации, са уязвими да изгубят основните морални елементи на своята културна идентичност. Все пак, трябва да помним, че Господ е защитник на сираците, вдовиците и подтиснатите. Помолете Господ да освободи онези системи, които създават робство и подтискат социалните структури. Призовете църквата да се изправи и започне да обществото, където организираната престъпност се е превърнала в част от ежедневието на обществото.

Феодални системи (монархия и „старите пари”)
Освен Ватикана, царските семейства в Европа са успяли да се превърнат в крепост, където се държат „старите пари”. Във времето на управлението на монархическите и феодални системи, царе, царици, императори, херцози, барони и всякакво друго ниво на господство са печелили своето богатство за сметка на своите васали , намиращи се в техния „протекторат”. Голяма част от имуществото, нотариалните актове и богатството е било предавано от поколение на поколение. Въпреки че монархическият тип управление не съществува повече, все още има такива, които са успяли да натрупат пари въз основа на зоркия и подпомагащ поглед на монархиите. Връзката между църквата (Католическата църква) и троновете в Европа не може да се сбърка.
Молитвен фокус: Има няколко осъдителни стиха, говорещи за „земните царе” в книгата Откровение. Независимо от откритата вражда на тези „царе” с Всемогъщия, Христос остава единственият Управител (виж Откр. 1:5). Помолете Бог да изпрати свежо слово чрез Святия Дух, чрез което да „обвини света за грях, за правда и за съдба” (Йоан 16:8). Молете се някои от тези „царе” да се спасят, дори ако трябва да бъдат изтръгнати като главня от огън.

Предприемете прехвърляне!
Вярвам, че словото за нас в това време е: предприемане! Това означава да предприемем операция, да предприемем нов курс, да предприемем ново начинание.
Рибарите хвърлят във водата мрежи във формата на кръг с тежести по краищата, заради което те потъват и шнур около тях затяга улова, който попада в тях.
В Лука 5 глава четем, че Петър правеше това през цялата нощ, но усилията му бяха безуспешни. Затова той беше изтощен и отчаян, без да знае къде точно да хвърли мрежата. След това Исус му даде насока, която беше напълно противоположна на неговия начин на мислене. Той най-общо му каза: „Предприеми ново действие, като отидеш малко по-навътре и по-надълбоко”.
Петър прояви съмнение дали Исус наистина би могъл да разбере, ситуацията, в която е попаднал, тъй като това му се случваше всекидневно, както и методите, които използваше, за да снабди нуждите си. Когато обаче се подчини на думата на Исус, той извлече богат улов, който беше достатъчен не само за него, но можеше да снабди и нуждите на неговите партньори. Чудото надви съмнението. Тогава Господ му каза: „Сега иди и лови души (хора)”. След тази явна демонстрация на власт, учениците тръгнаха да благовестват.
Когато започнем да се молим за Прозорец 40/70, Господ иска да извърши чудеса във всекидневния ни живот. Това ще отпуши необходимите доставки, които да задоволят нуждите ни. Но по-важното е, че това ще отпуши вяра в сърцата ни, която ще ни даде необходимия тласък да изпълним целите на Божието Царство в тази конкретна територия. Когато видим чудотворното движение на Господ в живота ни, тогава ще добием и вярата, че целият този район може да бъде освободен от лапите на Небесната Царица и Мамона.
Стратегическото пророческо ходатайство трябва да бъде мъдро съчетано с апостолското ръководство за духовен пробив и успешно прибиране на жетвата. Затова ние трябва да продължим да се молим комуникационната система между ходатаите да стане много ефективна и да бъде правилно свързана с апостолското ръководство и визия. Тази комуникация е от жизненоважно значение, когато ние се фокусираме върху нашето мисионерско поле в Прозорец 40/70. Както ходатаите, така и апостолското ръководство ще трябва да се обединят, за да бъдат успешни.
Така че бъдете готови да предприемете курс в едно ново измерение, докато ние се молим за отпушване на духовна жетва, която е била възпрепятствана от врага в Прозорец 40/70!

Глава 6
Огън и лед: фокусиране върху Русия и Испания
от Синди Джейкъбс
Синди Джейкъбс е ръкоположен служител, често наричана „специалист по духовно воюване”. Тя пътува по много страни и се среща с лидери и ходатаи и е изпълнена с огромно желание да събаря сатанинските крепости над градове, области и нации. Синди е президент и съосновател (заедно с нейния съпруг, Майк) на Генерали на Ходатайството, което представлява мисионерска организация, посветена за обучение на хора в молитва и духовно воюване. Синди също служи като координатор на Американската Мрежа за Духовно Воюване – мрежа от лидери, които създават стратегии за духовно воюване за Съединените Щати, с цел национално съживление.
---------------------------
¬¬¬¬¬ Докато Бог насочва цялото световно молитвено движение към Прозорец 40/70, важно е всички да осъзнаем нуждата и духовната значимост на две стратегически нации, а именно Русия и Испания. Наричам тази глава „Огън и лед”, защото в тези нации наблюдаваме наличието на две крайности в сърцата на хората. Имаме огромното желание да видим ледените сърца на тези нации да загорят ярко за Исус Христос. Интересът ми към тези две страни има пророчески характер. Аз ги считам като ключови за достигането на света за Исус Христос.
Русия
Пророчески сън
Този призив за иницииране на молитва за Русия дойде до мен по време на един сън. Сънят беше точно това, което аз наричам „нощно видение” или „пророчески сън”. Видях една сцена с църква, която беше бомбардирана. Куполите бяха разрушени. Пред църквата имаше нещо, което приличаше на изоставено летище. Когато се събудих от този сън, чувство на голяма скръб ме обзе. Господ ми проговори и каза: „Призовавам те обратно в Русия”.
След това позвъних на един приятел, Бил Грейг Младши, който имаше особена привързаност към Русия и му разказах съня си. Той много добре разбираше за какво говоря. Тази църква беше разположена извън Санкт Петербург и беше бомбардирана от нацистите по време на Втората Световна Война. Полето, което видях в съня си, се бе превърнало в гробище за 90 хиляди нацистки войници, които са били убити по време на обсадата на града, който по това време вече се наричал Ленинград. Ужасяващо, но факт – изчислено е, че около милион и половина руснаци (повечето цивилни) са умрели по това време.
Решаващият фактор
Сънят, както и разговорът ми с Бил Грейг Младши, възбуди интереса ми към Русия и ме накара да проуча каква беше настоящата ситуация по отношение на ходатайствената молитва за тази нация. Открих, че повечето хора са се молили и посещавали Русия непосредствено след падането на комунизма, но интересът постепенно намалял в последните години. Междувременно, тази нация в момента се намира в ужасно състояние. Престъпността, местните банди, както и руската мафия носят огромни, ужасяващи заплахи. Страната има отчайваща нужда от молитва.
Когато говори с Бил Грейг, той ми даде много добро обяснение за причината, довела до това сериозно изкривяване. Той ми каза: „Синди, един ден се молих на Господ за Русия и Го попитах как така тази страна е стигнала до това ужасно състояние, на което Господ ми каза: „Няма молитва”. Неговият коментар ме заинтригува, тъй като той продължи да ми обяснява как в продължение на години сме се молили за Китай и за преследваната църква там, докато много малко хора са се молили със същото усърдие за Съветския Съюз, понеже по време на Студената Война той е бил считан като наш враг.
Докато Бил ми обясняваше това, си спомних за онези години, прекарани в детската градина, когато се криехме под масите, докато играехме на „въздушни нападения”. Ние се подготвяхме за скорошна атака от Съветския Съюз. Мнозина бяха толкова уплашени от това, което можеше Студената Война да докара, че си правиха окопи в задните дворове на къщите си. Резултатът от тази заплаха за нападение над Съединените Щати все още съществува тогава. Това бе и причината, поради която се молихме толкова усърдно за Китай, а в същото време пренебрегвахме Съветския Съюз.
Нека Бог отвори сърцата ви за Русия, тъй като тя е една забравена страна, и да започнете да се молите за нея. Русия е страна, намираща се на кръстопът. Тя може да се върне към задушаващото си минало, но може и да се превърне в гигант, който да изпраща мисионери по целия свят. Нашите молитви ще бъдат решаващия фактор за това.
В допълнение на това, както и по-късно ще обясня с повече подробности, животът на много руски евреи зависи от молитвите на Божиите хора.
Нуждата на Русия
Уникалното месторазположение на Русия, разпростираща се на два континента – Европа и Азия, е повлияло на нейната история и формирало нейната съдба. Това е най-голямата страна в света, обхващаща единадесет времеви зони. Според едно изчисление, направено през 1998 година, населението й достига 146 120 000 души. Според определена информация, която получих наскоро, в Русия има 650 хиляди сиропиталища и над един милион деца, които живеят по улиците. Само 7 % от населението се определя като протестантско. Някои статистики сочат, че едва 473 мисионери работят в тази огромна страна. Има 101 местни езика, които се говорят в Руската федерация. Много от етническите групи, като уралските турци, все още се нуждаят от преводи на своя местен език.
Ранно християнство
Историята на Русия е толкова многостранна и сложна, че просто е невъзможно да се опише в тази малка глава. Надявам се да дам на вас, ходатаи, за които е написана тази книга, стимул да я изучавате повече, така че молитвите ви да бъдат по-резултатни. Вместо само да ви давам статистични данни, бих желала да споделя с вас какви са корените на проблема, които трябва да се изтръгнат чрез духовно воюване, за да освободим този гигант, наречен Руска Федерация.
Най-ранната писмена история на Русия, Основни Летописи, заявяват, че името Русия идва от едно викингско племе, което се казвало варангски руси. Първата област, Киевска Рус (съвременен Киев) представлявала важен търговски център. Киев, въпреки че сега се намира в Украйна, а не в Русия, е изиграл съществена роля, защото той е началната точка, откъдето тръгва християнството към Русия.
Принц Владимир превърнал християнството в държавна религия през 988 години и създал първата държавна църква. В резултат на това, повечето от източните славяни, които като цяло са се покланяли на природата и нейните явления, се обърнали към християнството. Руското православие има свои църкви в почти всеки град днес, дори сред преобладаващо мюсюлманско-населените места. Ако тези църкви преживеят съживление и се откъснат от моралната и всякаква друга форма на поквара, те ще могат успешно да се използват като сгради за слава на Бога.

Кърваво минало

Една основна черта, която характеризира историята на Русия, е съществуването на масови кървави убийства. Един от владелите, който пръв нарича себе си цар, Иван Страшни, е избил множество църковни водачи, включително и своя син в пристъп на гняв. Докато бяхме в Москва преди няколко години, научихме, че Иван Страшни е изкарал очите на архитекта на катедралата Свети Васил на Червения площад, за да не може той никога повече да построи по-хубава постройка.Градове като Санкт Петербург са били построени върху телата на мъртви селяни, които буквално представляват основата на града. За тези заклани души никога не е извършвано подобаващо погребение. Телата им просто са били покрити. Не случайно Червеният Площад се нарича точно така.
Мнозина от вас знаят за бившия руски ръководител, Йосиф Сталин. По време на неговото управление, той е затворил 55 хиляди църкви, като е оставил само стотина, просто за да покаже пред света, че в страната има „религиозна свобода”. В допълнение на това, той е екзекутирал 50 хиляди православни свещеници. Със сигурност, тази кръв вика от земята.
По-рано споделих за масовите кръвопролития по време на Втората Световна Война. Дерик Трибъл от Обсерваторията в Световния Молитвен Център в Колородо Спрингс е открил карта, осеяна с гулаци (принудителни трудови лагери) и концентрационни лагери от онзи период. Нацистите са построили концентрационни лагери и са затваряли евреи в тях, докато са напредвали към Русия, и то много често с помощта на местни хора, които са приемали нацизма. Естествено, много християни също са били убити в този период.
Докато се молих за Русия, става ясно, че земята е осквернена с тези масови кървави кланета, заради което и се намира под проклятие (виж Левит 18:25 и Осия 4:1-3). Безбройните убийства, войни, поквара, комунизъм и погроми срещу евреите са опетнили земята с грях. (За повече информация по въпроса за изцелението на земята виж книгата на Алистер Петри, Изливане на Небето върху земята, налична след септември 2001 година).

Проклятието Распутин

Окултизмът е също част от проклятието върху тази страна, практикувано от хора като Грегорий Йефимович Распутин (1872-1916), които са били неимоверно зли. Распутин е вярвал в доктрината, че човек е най-близко до Бога, когато почувства „свята безстрастност”. Той считал, че най-добрият начин за достигане на това състояние бил чрез сексуално изтощение, което идва след продължителен разврат.
Распутин първо бил призован в палата от Николай и Александрия през 1908 година, за да спре кървенето на техния хемофиличен син. В този период царският палат тънел в мистицизъм и окултизъм. В отчаянието си да помогнат на своя син Николай и Александрия се поддали на голяма заблуда и вярвали, че предупреждението на Распутин, че съдбите както на детето, така и на династията са безвъзвратно свързани с него. Възможно ли е този тип врачуване да е донесъл проклятие върху земята? Мисля, че да. Распутин станал още по-разгулен в поведението си, като проповядвал, че физическият контакт с него имал очистителен и изцелителен ефект.
Трима руски благородници се опитали да отровят Распутин. Отровата обаче не подействала, затова те го простреляли. Въпреки това обаче той някак си успял да остане жив. Най-накрая, те го вързали и го хвърлили в река Нева. Счита се, че най-вероятно смъртта му настъпила след удавяне в реката.
Защо отделяме толкова много внимание на този човек в тази глава? Защото виждаме какъв пагубен ефект човек като Распутин може да има върху една страна. Само за пример – в Аржентина Жозе Лопес Рега, социалният министър, който е служил под управлението на Хуан Перон през седемдесетте, публично проклел страната за това, че изгубил власт през 1976 година. В последвалите години добре развиващата се икономика на Аржентина започнала драматично да запада. През 1990 година Дорис Вагнер и аз посетихме Аржентина няколко пъти и с помощта на доста ключови аржентински водачи и ходатаи успяхме да разчупим проклятието чрез стратегическо духовно воюване. Оттогава насам се случват драматични промени в икономиката и духовния климат на Аржентина, като цялата нация преживява съживление. Би ли могло същото нещо да се случи и в Русия?
Окаяното състояние на руските евреи
Умишлено оставих въпроса за руските евреи за край на този разбор върху Русия, защото има огромна нужда от молитва, която трябва да бъде специално подчертана.
В скорошна среща на Апостолския Съвет на Пророческите Стареи Бог ясно ни говори, че има реална опасност от надигащи се погроми, при които руските евреи да бъдат застрашени. Тъй като чувствахме, че времето, в което ще започне преследването им, ще бъде много скоро, ние осъзнахме, че само молитвата може да променя историята, поради което и това пророческо слово е призив за ходатайство в тяхна полза.
За да разберете повече за съществуващата ситуация, вие трябва да разберете какво всъщност означава думата погром. Погром е ужасяваща руска дума, която означава разруха, бунтове и нападения от тълпи хора. Дефиницията в речника ни казва, че това е организирано клане, особено на евреи. Първият по-мащабен погром се случва след убийството на цар Александър Втори през 1881 година. Независимо че само един евреин бил свързан с неговото покушение, неверни слухове настроили тълпите в повече от 200 града. Погромите били чести в периода 1903-1946.
Когато пророците при Апостолския Съвет на Пророческите Стареи получиха слово от Господа относно руските евреи, повечето от нас до този момент не знаеха нищо за случващото се вътре в Русия. От този момент нататък обаче започнахме да получаваме постоянно тревожни новини. Една възстановена синагога е била обезобразена през 1999 година от антиеврейски група, чийто подразделения се намират в поне десет града. Доклади са били представяни в Американския Сенат към подотдела за Чуждестранните Взаимоотношения, че антисемитизмът се засилва в Русия.
Изчислено е, че над половин милион евреи са живяли през 1999 година в Русия. Имиграцията на руските евреи се е увеличила със сто процента в първата половина на 1999 година. Понастоящем около 3 хиляди евреи имигрират в Русия всеки месец. С тези темпове след около 12 или малко повече години всички руски евреи ще са имигрирали в Русия. Наскоро в една статия на еврейската преса беше написано: „Има само минута до началото на погромите” , което всъщност означава, че бунтът срещу евреите всеки момент може да стане реалност.
Тези факти трябва да ни отрезвят и насърчат към молитва. Какво щеше да се случи, ако евреите бяха напуснали Германия преди Хитлер да започне да ги унищожава? Трябва да викаме към Бога за Русия и да се молим за защита над руските евреи.

Обобщение

Не мога да привърша тази секция от главата, ако не кажа, че руснаците са много изобретателен народ. Те се славят със своите творци на изкуството и съвсем възможно е от тях да произлезе един съвременен Веселеил - майсторът, когото Бог помаза с изключителни творчески умения за изграждането на храма в пустинята (Изход 31:2).
Има много новини, които прииждат от Русия днес. Госпъл Лайт Пъбликейшън е изработила материали за Неделно Училище, които представят евангелието по такъв начин, че руските водачи на православната църква искат да ги използват и за своите паства. Помнете, те притежават всички тези невероятно красиви сгради, готови да се изпълнят, когато съживлението дойде и отнесе всичко, което не угажда на Бога и Русия ще стане страна, пълна с Неговата слава.

Испания

Преди няколко години моят добър приятел Харлод Кабалерос ме попита, дали ще се позаинтересувам, ако ми предложат да отида в Испания и да поучавам там. И преди бях получавала покани да поучавам в Испания, но сега почувствах, че е точното време да отида. Друга особена причина, която ме подбуди да отида да работя в Испания, беше поради моят зет, Том, който беше роден в Кадис, Испания.
Първата година, когато отидох в Испания (1998), знаех, че Бог има специален призив в моя живот за тази нация. Двама от моите приятели, Пако Гарсия и Харлод Кабалерос, имаха специално видение да основат хиляда църкви в Испания и Португалия. За да разберете тази огромна нужда, първо е необходимо да ви представя някои тъжни статистики.Населението на Испания е 40 460 055 души. От това многомилионно население само 88 547 са вярващи, което е само 0.2 %. Освен това, има 7 400 „побласионес” – места в области, градове и квартали, където няма никаква евангелска църква.
Испания е известна със своите красиви градове. Тя е една от най-големите страни в Европа и заема пет шести от Иберийския полуостров. Португалия заема другата една шеста. Господ ми даде пророческо слово при първото ми посещение, че двете страни заедно ще се превърнат в пример за изкупителния дар на Бога.
Испания заема стратегическо място за цяла Европа, както и за Африка, защото Африка е само на около 12 км. от южната й част, където се намира Гибралтарския пролив. Вярвам, че когато Божият Дух се движи над Испания, Той ще използва тази нация за евангелизирането на Евпора, както и на северна Африка, където живеят толкова много недостигнати за евангелието групи от хора.

Испанската инквизиция

Има два исторически факта, с които трябва да се съобразяваме, когато се молим за Испания. Те са: испанската инквизиция и търговията с роби.
Инквизицията идва от латинската дума inquiro (да разследвам, да разпитвам), което изкарва наяве факта, че инквизиторите не са чакали оплаквания да достигат до тях, но самите те са търсили еретици и други закононарушители. Процедурата е давала време на заподозрените да изповядат престъпленията си преди да бъдат отведени при инквизитора. Ако не са си признавали, те били подлагани на изтезания за извличане на признания и информация относно разпространяваните ереси.
Католическите монарси, Ферндинанд и Изабела, изисквали от папата разрешението за специална инквизиция, която да се бори с вероотстъпниците – бивши евреи и мюсюлмани, както и с еретиците. Първата инквизиция действала на територията на Севиля, където инквизиторът Томас де Торкуемада, инициирал пропагандна кампания срещу евреите. През 1492 година той убедил Фердинанд и Изабела да изгонят всички евреи, които отказвали да бъдат кръстени във вода, което означавало общо 170 хиляди царски поданици.
Това решение за изгонване на евреите е доста учудващо, като се има предвид, че евреите винаги вярно са служили на испанските монарси и са предоставяли цял елит от образовани граждани. Мнозина обаче били обзети от завист поради богатствата им. Няма и съмнение, че хората на власт са се облагодетелствали, като са конфискували имуществото на евреите. В това време много евреи преминали в нелегалност, като изповядвали, че са християни, но по-късно били залавяни и осъждани за това, че са прикрити еретици.
Според едно изчисление поне две хиляди евреи били изгорени на клада. Вярва се, че измежду тях е имало много протестанти, които са били истински вярващи. Други били умъртвявани поради практикуването на магьосничество. Инквизициите в края на краищата били забранени през 1834 година.
Така както в Русия, испанската земя е осквернена чрез тези масови кървави кланета. Молитвени екипи са били изпращани в Испания, за да донесат изцеление на земята. Такъв е Вторият Съвет „Към Ерусалим”, състоящ се от Дан Юстер, Дон Финто и Джон Доусън и други, които са само част от хората, които са се молили за земята. В допълнение на това, издигат се цели екипи от испански ходатаи, които също се молят за страната си.
Пако Гарсиа, координаторът на Испанската Мрежа за Духовно Воюване, е един от тези водещи ходатаи в Испания. Пако доведе екипи в Международния Конгрес за Духовно Воюване в Гватемала през октомври 1998 година, където те искрено се покаяха от името на цяла Латинска Америка и страните за техните ужасни злоупотреби по време на колониалните времена. Някои от страните, получили такова покаяние, включват Куба и Филипините, които също са били под испанско владение.

Испанската търговия с роби

Второто злодейство, което споменах по-горе, е испанската търговия с роби. Правото на монопол за снабдяване с африкански роби за испанските колони в Америките е било преговаряно според това, което се нарича asiento de Negros. Asiento de Negros означава “договор за негри” в Испания. Това се случва между 16 и 18 век. Предприемачът или asentista, се съгласява да достави предварително договорен брой мъже и жени роби за продажба на американските пазари. В периода 1600-1750 е изчислено, че 450 хиляди африканци са били изпратени чрез системата asiento.
Злодеянията с търговията на роби са добре познати, така че аз няма да представям официални документи, доказващо наличието им през вековете. Наскоро говорих на ходатаи от Испания, които правят планове за пътуване из цялата страна, за да се покаят от ужасните грехове срещу африканските народи.
Небесната Царица
Не можем да завършим тази глава без да обсъдим солидното присъствие на идолопоклонство, което държи Испания чрез поклонението на Небесната Царица. Чувала съм, че някои градове се покланят на около 52 богини-девици! Съпротивата спрямо онези, които се опитват да се опълчат срещу този дух е много голяма и те често се изправят пред духа на смъртта, който се опитва да убие всеки, опълчващ се срещу Небесната Царица. Знам, че ще дойде денят, когато нейната власт ще бъде пречупена в тази земя и хората ще почитат Мария, майката на Исус, без да се покланят на Небесната Царица. Според статистики на християнски и мисионерски съюзи по времето на написването на тази книга в Испания има 1109 мисионери. Няколко пастори обаче ми казаха, че духовната битка е толкова усилна, че всяка година идват по 1000 нови мисионери, но други 1000 си тръгват от страната. Трябва да викаме към Бога за тази земя.
Заключение
Заедно с борбата срещу издигнатите крепости, за които писах в секцията, отнасяща се до Испания, трябва да знаем, че има и много бисери на наслада, които е необходимо да бъдат освободени в тази страна. Например, Кадис, който е в близост до града, от който произхожда Пако Гарсия, а също е и рожденият град на моя зет, е бил град за строене на Тарсийските кораби (Исая 60:9). Има много ценности в тази красива нация и Бог има много изкупителни цели за нея. Моля ви, продължавайте да издигате Испания пред Бог, така че да видим идването на Неговото Царство и извършването на Неговата воля в тази стратегическа страна.

За повече информация относно основаването на църкви в Испания свържете се с Гери и Мерелин Хартмън (Gerry and Marilyn Hartman) на P. O. Box 4120 Bethlehem, PA 18018-0120; email – mhartsl28@aol.com. Пако Гарсия (Paco Garcia) може да бъде намерен на email – nuevavida@inpacto.com, а връзка с Гватемалския офис може да получите чрез Харлод Кабалерос (Harold Caballeros) и Оскар Бенитес (Oscar Benitez) на El Shaddai, Section 98, P. O. Box 02-5289, Miami, FL 33102.

Глава 7
Важността на Европа
от Роджър Мичел

Роджър Мичел и съпругата му, Сю, живеят в Обединеното Кралство и са ръководители на служението Passion, което се фокусира върху служението за помирение и стратегии за достигане на градовете. Целта за съществуването на Passion е в утвърждаването и развитието на тези инициативи, както и в подпомагането на новите форми на прояви в църквата и мисиите, които ще произтичат от тях. В допълнение на това, Роджър е координатор на Европейската Мрежа за Духовно Воюване, а също е член на Борда на Коалицията за Международно Помирение. Роджър и Сю са също част от екип, основал една нова местна църква в Camden Town, Северен Лондон.
---------------------------
¬¬¬¬¬През последното десетилетие Европа беше буквално залята с екипи от лидери и ходатаи от страни, които гледат на себе си като деца на европейската империя и мисия. Тези посетители идват от Южна Америка, Африка и Азия. Често със сълзи на очи и с огромна лична цена, те постоянно ни напомнят, че са дошли, за да кажат благодаря за полученото Евангелие, за да кажат, че ще има съживление в Европа и да кажат, че са дошли, за да помогнат в прибирането на наближаващата реколта.
Сърцата на децата се обръщат към бащите и ние, европейците, трябва да сме сигурни, че сърцата на бащите също се обръщат към сърцата на нашите деца (това е тяхна терминология, а не моя). Има два основни начина, по които това може да се случи. Първо, ние трябва да признаем и изповядаме греховете на Европа и второ, трябва да открием и разрушим духовните крепости, които са били издигнати чрез общите ни грехове, а също и да се справим с духовните сили, които ги обитават. Това е нашата апостолска и пророческа задача, ако искаме да подготвим пътя на Господа за една нова епоха на Евангелието на нашия континент.
Греховете на „бащите”
През последните няколко години ходатайствените лидери са се опитвали да открият греха на Европа и първите симптоми са вече налице. Някои от тези симптоми съм успял да ги идентифицирам и списъкът, който представям по-долу, е опит да дам доколкото е възможно най-ясна картина. Нямам претенции, че списъкът е изчерпателен и окончателен.

1. Ние сме потискали и разделяли църквата.
Вместо да практикуваме радикалното слугинско лидерство, към което Исус ни призова, ние сме позволили на един контролиращ имперски дух да завладее църквата. Това особено се откроява от времето на обръщението на римския император Константин през 4 век. Още в това време ние сме отказали правото на съществуването на еврейска църква, с всичките й отличителни черти и култура. През 10 век сме разделили църквата на православна на изток и римокатолическа на запад. През 16 век отново сме разделили църквата на католическа и протестантска, през 18 век – на традиционна и свободомислеща и през 20 век – на петдесятна, харизматична и други подобни. Няма нищо лошо в културните различия между християните, нито в различията по отношение на въпроси, свързани с доктрините или семейството. Лошото е в разделенията – брат мрази брата, бащи не позволяват на духовните си синове да израстват и синове се отделят от бащите си без наличие на прошка и помирение. Наистина Исус пророкува, че тези неща ще се случат, но това не означава, че те са правилни и е необходимо да се покаем, че сме ги допуснали.

2. Ние сме отхвърляли евреите
От времето на Никейския Събор през 4 век ние сме отказали правото на месианската църква да съществува, настоявайки, че новоповярвалите евреи живеят като езичници – и всичко това чак до 20 век. Ние сме отхвърляли и жестоко сме преследвали и убивали евреи за това, че не приемат Месията, въпреки че те са нашите духовни бащи, тъй като Исус и всички ранни църковни отци са били евреи.

3. Ние сме разменили духовната си власт със светска власт
С обръщението на национални и политически водачи към Христос ние нееднократно сме разменяли духовната власт със светска, като сме използвали националните правителства, законодателства и военна мощ, за да се противопоставяме на наши събратя-християни. Използвали сме светска сила по време на кръстоносните походи срещу евреи и мюсюлмани, както и за религиозни войни с други съседни европейски страни.

4. Виновни сме за възникването и развитието на хуманизма във всевъзможните му форми
Контролиращият дух на средновековната църква е отчасти потушен от Реформацията и Ренесанса, които са дали възможност на Божието Слово и Божия Дух да пробият духовния мрак. Въпреки че това е много добро постижение, то също е спомогнало за издигането на идолопоклонството и хуманизма. Появата на социализма и капитализма доведоха до подтисничество и робство на милиони хора по света. През последните години хуманизмът доведе до загубата на сексуална идентичност и развитието на хомосексуализма, който е неизбежен, след като се покланяме на творението, а не на Твореца, според както Павел пояснява в Римляни първа глава.

5. Ние също сме виновни за враждебния колониализъм в света
От 16 век насам ние сме заграбвали земи, участвали сме в масови кланета на хора и сме водили политика на арогантно несправедлива търговия. Въпреки че колонизиране на народите вече не съществува, ние продължаваме да показваме отношение на превъзходство, почиващо на расова основа, били сме винаги жадни да управляваме и сме показвали неблагожелателен и неприемлив дух към страните извън Европа.

6. Жертвали сме децата си на олтарите на собствената си национална гордост
Тази тенденция достигнала своя апогей по времето на Първата Световна Война, когато европейските народи са показали готовност и решимост да пожертват 13 милиона от своите деца в името на националната си гордост. Ще бъде незадоволително да кажа, че много от тези деца доброволно са жертвали живота си и загубата им направо е съкрушавала сърцата на техните родители. Четвърто Царе 3:26-27 показва какви са последствията от такива действия. Огромна духовна сила се е отприщила срещу Божиите хора и Божието царство. Тъкмо това се случи в последвалите години на 20 век, включително и демоничните крепости на нацизма, който израства в раните на следвоенна Германия и завършва с геноцид на около шест милиона евреи.

7. Ние сме се превърнали в добра почва за възникването на съвременното магьосничество
Ние сме почвата, която е родила съвременното масонство по света. То е продължение на древното идолопоклонство и окултизъм. Масонството е играло огромна роля за съществуването на несправедлива търговия в епохата на европейските колонизации и имперските войни, които са били водени, за да я защитават. В цяла Европа църковните ни сгради и кметски площади по села и градове са осквернени с фини маскирани обелискове и езически храмове, пълни с масонски и духовни изображения, водещи началото си от древно идолопоклонство и магьосничество, които обрисуват окултни сили от жертвите и кръвопролитията на световни войни, инициирани от Европа през 20 век. В по-съвременен план магьосничеството е намерило израз в така наречените ню-ейдж пазари и произведения на изкуството, както и в събудения интерес по древните окултни практики от пред-християнска Европа.
Тези грехове трябва да проучим и признаем, както и смирено да се покаем като европейци, като позволим на Господ да ни посочи начините, по които да го направим. Бащите на Израел във времето на възстановяването на нацията от пленничество са библейският източник и вдъхновение, от които се нуждаем. Даниил и Неемия са две личности, които на практика показват как това трябва да се направи: „Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото Ти съгрешихме” (Даниил 9:8). „И аз и бащиният ми дом сме съгрешили; много се развратихме пред Теб” (Неемия 1:6-7).
Грехове от духовни крепости

Библейски принцип е, че всеки грях, от който човек не се е покаял, води до демонизиране. Юда Искариотски е добър пример за това. Той първо бе описан като крадец. Тъй като кражбите му не преставаха, Сатана отиде и постави в сърцето му желание да предаде Исус (виж Йоан 13:2). По-късно се казва, че Сатана влезе в него. Това, което се случва по-нататък, показва процеса на общия грях и демонизиране, като описва как демоничните крепости се формират в един град или нация, или за конкретната цел на нашата дискусия – континент. Юда излиза и заговорничи с водачите на евреите, които вече са се сдушили, привлечени от общата си алчност за политическа власт, статукво и пари. Сега те обединяват усилията си с Юда и създават духовна крепост, която се използва от Сатана, за да арестува, несправедливо осъди и разпъне Исус.
Тези грехове на Европа, които току-що очертахме, са започнали с личните грехове на европейските бащи, но впоследствие са се развили в крепости, които Сатана и неговите демонични сили са използвали като силова база срещу Божието Царство. Важно е да разберем какви всъщност са тези сили, ако искаме да ги разпознаем и обезоръжим. Такава е именно и целта на Мрежата за Духовно Воюване. Ние твърдим, че силите (властите), обитаващи духовните крепости в Европа, до голяма степен могат да бъдат разбрани и обрисувани, ако се пречупят през познанието ни за Небесната Царица и духът на Езавел. Сега ще се опитаме да разберем тези власти, както и начина, по който са успяли да получат такива контролиращи позиции на нашия континент.

Кръв, която осквернява и кръв, която обогатява

След грехопадението в Едемската градина, първият записан грях, беше убийството на Авел от неговия брат, Каин. Причината за извършването на този грях беше завист. Каин завиждаше на жертвата, която неговият брат принесе пред Бога. С жертвата си Авел искаше да се поклони на Бога и покрие греха, докато Каин искаше да се самоизтъкне и прослави себе си. Вместо да се поправи от Божията забележка, Каин уби своя брат. Бог му каза: „Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка” (Битие 4:10-11).
Каин заяви, че наказанието му е твърде тежко да го понесе и вместо да бъде „бежанец и скитник по земята”, което Бог първоначално беше решил, за да ограничи последствията от проклятието, той реши да напусне Божието присъствие и да построи първия град. Потомъкът на Каин, Ламех, продължи и задълбочи неговия грях, като го превърна в това, което наричаме положителен баланс: „Понеже мъж убих, за това, че ме нарани, да! юноша затова, че ме смаза” (Битие 4:23). Такъв е произходът на цивилизацията. Още от много отдавна жертвите на хората са се считали като нещо много ценно – те не са били възприемани като средство за оскверняване на земята и нанасяне на проклятие върху онези, които са ги принасяли, а като на средство за обогатяване на земята и осигуряване на благословение върху онези, които са ги принесли.
Тази пълна промяна от Божия начин и намерение за живот и благословение скоро се превърнала в основа на хуманистичната религия, която се разпространила по цялата човешка цивилизация, а именно, изборът й да бъде далеч от Божието присъствие. Първоначалният мит пресъздава сцена, в която богинята се влюбва в един мъж, който бива пожертван, за да се върне обратно при нея, но вече като нейн син. Кръвопролитието благославя земята и майката и синът стават обекти на поклонение и повод за по-нататъшни жертвоприношения.
Тези тема за поклонение на богинята и човешките жертвоприношения са формирали основата на религиите на световните империи: Изис и Озирис в Египет, Артемис в Гърция, Минерва в Рим. С навлизането на евангелието в Европа те са се преобразили в Мария и Британия. Най-често срещаното наименование на тази богиня е Небесната Царица.
В Библията ясно се обяснява, че ако човек не се е покаял от греховете си, това ще го доведе до демонизиране. Когато тези грехове продължават да се извършват, като човек постоянно прави погрешен избор, това създава общо споразумение или крепост в него, която постепенно се превръща в обиталище на демонични сили. Тези сили действат под ръководството на главни демони или архдемони, подобно на архангелите. Убедени сме, че точно такъв е случаят тук и че Небесната Царица представлява реална духовна същност/личност. Има и библейски стихове, които ясно подкрепят това становище – Еремия 7:6 и 44:18-19.
Кръв, която очиства

Обратният път към присъствието на Бог е пътят, по който Авел първи тръгна, където предназначението на жертвата беше да покрие греха; където животното беше ходатайственото приношение, изграждащо мост между човека и Бога, въплъщавайки цената за греха, както за Бога, така и за човека; където се очистиха резултатите от проклятието, причинено от грехопадението. Исус дойде, за да се превърне в приношение и да ходатайства пред Бога веднъж и завинаги за цялото човечество. Неговата кръв очиства.
За съжаление обаче, това послание често е било изопачавано в Европа, след като християнството става официална религия на Римската империя във времето на обръщението на Константин през 4 век. Поклонението на Мария или персонификацията на държавата тогава се узаконява чрез религиозните изрази на християнството по примера на Британия в Британската империя, като прекалено често това е водещата тенденция в онова време.

Поклонението на богинята и човешките жертвоприношения

През цялата история на европейското евангелизиране следните две тенденции са се смесвали една с друга – от една страна, поклонението на живия Бог и проповядването на Христос, разпънат на Голгота, а от друга, някакви форми на поклонение на богинята и човешките жертви, особено по време на война. Тези две тенденции стигат своя апогей през 20 век, когато бащите на Европа са имали възможността да изберат между разпространението на евангелието и гордостта на империята. Двете най-големи мисионерски нации навремето, Англия и Германия, избраха втората възможност, заради което потопиха Европа в кървава баня, в която 13 милиона деца от Европа бяха пожертвани на олтара на имперската гордост, както вече споменах по-горе.
Масоните са едни от главните подбудители, повлияли към взимането на това решение, чрез възстановяването на древните жертвени сцени при изпълнението на своите ритуали. Това, че масоните са разбирали приложението на тези решения по този начин, става явно от многото масонски храмове и паметници, символи и произведения на изкуството, които доказват, че човешки жертви са се принасяли на боговете и богините, свързани със слънцето.
Връзката между войната и империята с поклонението на богините на слънцето и луната или техните разнообразни преобразувания се вижда от връзката на Англия (Britain) по време на Римската инвазия и първата поява на английски (Britannia) образ във формата на Минерва – римската богиня на войната. След това, отново първата поява на така наречената Дева Мария при Уолсингъм по време на завладяването на Англия от норманите . Това е причината Уолсингъм да се превърне едно от трите най-често посещавани места за поклонение в Европа за следващите 500 години (другите две места са Рим и Сантиаго де Компостела). Уолсингамския храм бива разрушен по време на Реформацията. Въпреки това обаче, предполагаемата Дева се появява отново през 1921 година след края на Първата Световна Война и храмът отново бива възстановен. Днес това е един англо-католически храм, посветен на Небесната Царица.
Сигурно е важно в този момент да обсъдим последиците от поклонението на Небесната Царица в рамките на църквата и как трябва да се отнасяме спрямо онези църкви, които са допуснали съществуването на такова поклонение. Мисля, че старозаветните писания могат много да ни помогнат за постигането на тази цел, а също състоянието на Северното царство на Израел ни дава помощен паралел. Нито Бог, нито Неговите пророци са се отказвали лесно от Севера, но са се молили, пророкували и работили усърдно за покаянието и реформата, доколкото това е било възможно. Това и ние трябва да сторим. Необходимо е да внимаваме да не показваме арогантно отношение, като си спомняме, че южното царство, Юда, често попадаше в същите грехове.

Небесната Царица и Езавел

Има три конкретни библейски случая, които ни дават рамката за разбиране на облика на духовните сили в Европа.
1. Исус ясно говори за необходимостта първо да се вържи силния човек, преди да бъде ограбен (виж Матей 12:28-29). Очакванията ни са, че ще бъдем способни да разпознаем силния човек на Европа.
2. Откровение 2 и 3 глави представя седем града и словото на Исус към всеки един от тях. Тези градове са много важни за нас, тъй като те са представлявали входните врати на евангелието към Европа, която разбира се по-късно става „ракетната площадка” за останали езически свят. Ето защо, напредъкът на евангелието в тези входни градове е много важно за разбиране. Става ясно, че има три конкретни крепости, които се появяват в тези градове: николаитите, Валаам и Езавел.
Добре е да знаем, че значението на николаитите е победители (от гръцката дума nikao, която означава победител и laos, която означава народ). Валаам е водил своите хора към идолопоклонство чрез боговете на Моав, който е класически израз на мъжко-женската коалиция, включваща жертвоприношения на Небесната Царица (виж 4 Царе 3 глава). Езавел е доставяла власт за контрол, от която духът на николаитите да може да действа, като води хората към поклонение на Небесната Царица. Фактът, че нито тези градове, нито техните църкви съществуват днес, недвусмислено показва, че тези власти са успяли да надмогнат над църквата и отново да нахлуят на европейския континент, като са се обединили с по-ранните крепости на своите власти от времето на пред-християнската епоха. Старият Завет ясно свързва поклонението на Небесната Царица с осъждението и пленничеството, което идва над Израел (виж Еремия 7:17-20 и 44:18-23).
3. Пророчеството на Захария е от голямо значение, тъй като то представлява наръчник на апостолското и пророческото ходатайство, като започва с видение на ангелски наблюдатели (глава 1); след това следва насърчение към надигащото се ново поколение, на което Господ обещава, че може и ще спаси града, като го възстанови (глава 2); после показва нуждата от покаяние както за самите тях, така и за бащите им и действието на Святия Дух (глави 3 и 4). Следва едно видение от съществено значение за нашите цели, в което „нечестието” във формата на женски дух се изявява и поставя на престол в Сенаар (Вавел/Вавилон) с помощта на други два женски духа.
Това многозначимо откровение за облика на силите, които се противопоставят на Божия Дух и Божието Царство, предполагат, че царството на тъмнината се проявява в имперски вид, надигайки се срещу Бог чрез помощта на два женски духа. Считам, че във връзка с облика на крепостите, които се изявяват във входните градове, това са Небесната Царица и Езавел, които осигуряват власт на земята за царството на тъмнината.
Важно е да отбележа в този момент, че когато говоря за женската природа на тези три изражения на тъмнината, аз не се отнасям негативно към женския пол. Според начина, по който Бог е сътворил човека, отбелязано в Битие 1:26-28, става ясно, че мъжът е израз на управление, докато жената е израз на утвърждаване и умножаване на това управление. Оттук и обрисуването на царството на тъмнината в женска форма само показва крепостта, установена в имперска власт, така като новият Ерусалим и Божието Царство в Откровение са описани в женски род.
Убедени сме, че греховете на Европа са открили път за проявата на тези две сили – Небесната Царица и Езавел – които работят за издигането на сатанинската власт сред страните от европейския континент. Ние можем и трябва да ги разкрием и победим, ако искаме да станем свидетели на духовен пробив за повторно евангелизиране на Европа, към която Бог ни е призовал днес.

Глава 8
Времето на меча наближава!
от Марта Луция
Марта Луция е лидер на ходатайствения молитвен екип, работещ за Мрежата на Християнските Международни Служения под ръководството на епископ Бил Хамон. Тя е помазан ходатай и надарен учител, като се специализира в подпомагането на Божиите хора да развият ефективен молитвен живот. В допълнение на това, Марта също участва в екипа Божиите Орли под ръководството на Чък Пиърс и пътува по целия свят, участвайки в различни молитвени походи.
---------------------------
¬¬Стоях в нашата стая за духовно воюване в Християнската Мрежа, като агонизирах в молитва върху огромната световна карта, разпростираща се по цялата стена. Била съм тук стотици пъти, за да ходатайствам за милиардите изгубени и безнадеждни души, които живеят в тъмните и изоставени места на света, познати като Прозорец 40/70. Толкова много отчаяни, безпътни човешки души! Толкова много, които умират без Исус! И все пак, насред цялата тази печал, през годините бяхме свидетели на множеството чудеса, когато Тяло Христово се фокусираше върху молитвата за тази нуждаеща се земя. Имаше толкова много, за което Бог да бъде прославен, тъй като Неговата светлина ставаше все по-осезаема през последните години. И отново, докато се молех, исках Бог да направи светлината Си още по-ярка.
Тогава това се случи. Това бе мигът, в който чух гласът на Бога да казва: „Промени фокуса си! Съсредоточи се върху Прозорец 40/70!” При тези думи очите ми се насочиха нависоко и се спряха на 40-ия паралел. Докато бях втренчила поглед в него, можех да видя военни демони, които стояха с териториална власт за започване на нападение. Тогава Господ ми каза: „Тези военни демони са готови да започнат нова война. Вие вече сте извършвали духовно воюване в Прозорец 10/40, но ако тези военни демони успеят да започнат война, която са обмисляли и планирали, тогава разпространението на евангелието ще бъде значително забавено в този Прозорец”.

Втората Световна Война

През 1992 година епископ Бил Хамон, основател на Християнската Международна Мрежа и многоуважаван пророчески глас днес, пророкува, че Сатана е планирал Трета Световна Война. Ето част от пророчеството му:
„Видях зли духове, които да се надигат все повече сред хората и нациите, които отразяват амбицията на Сатана да покори всяка страна и да управлява света... Това ще бъде познато като Източно-Западната Война. Целта на Източните съюзници е да отхвърлят страните от Европейския Общ Пазар, след което да завладеят Америка и останалия свят.”
„...Милиони хора ще умират в настъпващата война, включително и хиляди американци. Политиците няма да могат да направят нищо, за да предотвратят тази война... Ако ние успеем да спечелим битката в духовната област срещу началствата и властите, които всъщност подтикват Източните съюзници, тогава няма да има нужда да се бием във физическия свят...
Това, което църквата на Исус Христос ще направи, ще бъде предопределящо.”
„... Война ще се води и тя ще бъде спечелена. Тя ще бъде осъществена или чрез свръхестественото воюване на Църковната Армия на Бога, или ще се води от естествените армии на Изтока и Запада, или комбинация от двете. Всичко зависи от това дали достатъчен брой християни ще откликнат положително в предприемането на подходящи, нападателни действия. Църквата трябва усилено да напада с откровения относно начините, по които трябва да се спрат плановете на неприятеля. Не трябва да бъдем пасивни и просто да изчакваме да видим какво ще се случи или пък да казваме, че трябва да приемем неизбежното, предопределено да се случи, за което ние нищо не можем да направим. Нека се молим църквата по целия свят да се изправи и да се превърне в една военна духовна армия на Бога в името на нашия Господ, нашите деца и нашите народи”.
Моят основен дар е в това, което наричам пазач/пророк. Аз също съм молитвен войн. Като такъв, аз се опитвам да проумея нещата, които Господ иска да извърши и затова Го питам: „Какво трябва да бъде духовното воюване, че да видим изпълнението на Твоята воля?” Когато чух Бог да ми казва, че е време да преместя фокуса си към Прозорец 40/70, веднага се сетих за пророчеството на Бил Хамон. Докато размишлявах над думите му, започна да ми става ясно, че военните демони, които видях да стоят на 40-ия паралел, бяха всъщност същите, подбудили тази световна война.
Осъзнах, че е време църквата да се изправи и да осуети ужасните кръвопролития, които тази война ще донесе, а стратегията, необходима за постигането на това, е да се фокусираме върху разгромяването на демоните в Прозорец 40/70!
Демоничната стратегия

Вече може и да се чудите защо му трябва на Сатана да започва такава война. Ако погледнем отвъд явната скръб и човешко страдание, което несъмнено ще донесе истинско удоволствие на нашия враг, има една духовна стратегия, криеща се зад тази сцена. Матей 24:14 казва: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи и тогава ще дойде свършекът”.
Може ли Сатана да възпрепятства този свършек? Не. Откровение 20:10 казва: „И дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в огненото жупелно езеро, където са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени ден и нощ до вечни векове”. Може ли Сатана да възпрепятства изпълнението на това пророчество? По никакъв начин!
Има възможност за Сатана обаче, ако предизвика война, да увеличи времето си като управител на този свят. Този начин на мислене е ясен – по време на война, всичко останало замира. Такава война би блокирала или поне значително задържала проповядването на евангелието в района на Прозорец 10/40, тъй като страните, които са във война, сериозно ограничават пропускателния си режим. Освен това, историята показва, че страните, участващи във война, имат тенденцията да прогонват всички чужди граждани, които изглеждат подозрителни, а това често включва и християнски работници и мисионери. Ако Сатана може да спре потока на евангелието, дори за кратък период от време, неговото време може малко да бъде удължено. Историята показва, че неведнъж врагове от север са атакували и подтискали хората на юг. Затова, не е нелогично духовната, а и физическата, агресия да започне от Прозорец 40/70 към Прозорец 10/40 в опит да се възпрепятства движението на Бога там.

Военни демони

Има йерархичност на началствата и властите, която вече твърдо е постановена и която, както ще обсъдим след малко, е подбудила големи войни на земята, произхождащи от Прозорец 40/70. Небесната Царица, изявяваща се под различни дегизиращи форми, е начело на тази демонична структура. Чрез дегизирането си като Дева Мария, тя контролирала голяма част от Британската империя, като я е покорила чрез война и кръвопролития. Чрез дегизирането си в богинята Луна тя е предизвикала много мюсюлмански джихади или свещени войни. В допълнение на това, много военно настроени племена като Скитите, Аланите, Хуните и Кязарите, се покланяли на „божествената Майка”.
В допълнение на Небесната Царица други високо-поставени териториални духове на областта са такива, чиято задача е да всяват страх, угнетение, скръб, униние, отпадналост и унес. Самият дух на бъдещия антихрист – дух, познат като Гога, може да се появи от тези териториални духове. Езекиил пророкува срещу Гога и неговите военни кохорти (38 и 39 глави). Езекиил започва да издава указ за осъждение на този дух, като казва:
„И Господното слово дойде към мене и рече: Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал, Ще те обърна, ще туря кука на челюстите ти и ще те извадя, с цялата ти войска, коне и конници, всички напълно въоръжени, едно голямо пълчище с щитове и щитчета, всички употребяващи ножове” (38:1-4).
Имената на съюзниците на Гога, записани в Езекиил 38 глава, могат да бъдат отъждествени с хора, живяли по планинските райони, югоизточно от Черно море и югозападно от Каспийско море, намиращи се днес в централна Турция. Това е от съществена важност, тъй като Турция се счита, духовно и физически, за ключова страна между Прозорец 10/40 и Прозорец 40/70. Затова началствата и властите, които стоят зад тези военни народи и срещу които Бог насочва лицето Си, са главни духове в района на Прозорец 40/70. Когато изучаваме имената на тези духове в Библията, можем да разберем какви крепости Сатана има, срещу които ние сме призовани да воюваме. Нека прочетем няколко от пасажите, които представят имената на тези духове:
„Яван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове” (Ез. 27:13).
„Там е Мосох, Тувал и цялото му множество; гробовете му са около него; всички са необрязани, убити от нож, защото причиняваха ужас в земята на живите” (Ез. 32:26).
„Горко ми, защото странствувам в Мосох, живея в Кидарските шатри! Дълго време живя душата ми с ония, които мразят мир. Аз съм за мир; но когато говоря, те са за бой” (Пс. 120:5-7).
„И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, чието число е като морския пясък” (Откр. 20:7-8).
Това са военни духове, които постоянно разпалват войни, за да разменят души на човешки създания. Те в действителност са търговци на слуги или трафиканти на човешки души. Духовете държат хората в робство като военнопленници между царството на тъмнината и царството на светлината. Чрез постоянното подбуждане на войни в естествения свят, тези териториални духове са способни да заробват цели народи в районите на война.
Друга причина, поради която тези духове копнеят постоянно да разпалват войни, е защото в Езекиил 36 и 37 глави се говори за възстановяването на земята и Израелския народ. В глава 38 се казва, че Гога ще застане срещу един възстановен Израел. Чрез разпалването на войни и невъзможността на Израел да стигне до пълно възстановяване, тези духове могат също да забавят съда, пророкуван за тях в Езекиил 38 глава за период от време (но не и вечно).
Ако вярвате, че Великото Поръчение е главната задача, поставена ни от Бог, тогава можем да разберем защо сме в конфликт с тези конкретни духове. Нашето призвание е да освободим пленниците, като ги измъкнем от ръката на Сатана и ги заведем в Божието Царство. Това е и причината за съществуването на този сблъсък между нас и тези духове в Прозорец 40/70.

Какво ни разкрива историята

С фокусиране на вниманието си върху Прозорец 40/70 ние трябва да осъзнаем факта, че военните духове от този район са оставили отличителни знаци върху земята през цялата човешка история, като са предизвиквали война след война, като са създали основни атомни сили и като са формирали политически и религиозни крепости.
Много от големите войни на земята са започвали от този район, тъй като тези военни демони са освобождавали своята сила в живота на такива мъже като Александър Велики, Кублай Хан, Чингис Хан, Петър Велики, Наполеон, Хитлер и Сталин, които представляват само една малка част. В допълнение на това, много от световните империи, които са завладявали земи и народи, произхождат от Прозорец 40/70, включително Римската Империя, Отоманската Империя, Британската Империя и Съветския Съюз. Някои философии, които противоречат на Библията, включително хуманизмът и комунизмът, произхождат също от този район.
Мобилизирането на демоничната йерархия в този район за война не е нищо ново за Сатана. Той го е правил в продължение на хилядолетия. Той отново подбужда тези сили към война. Този път обаче Господ е подготвил мощна армия от войници, които да осуетят плановете на Сатана и да проправят път за евангелието на Исус Христос както никога досега. Поради тази причина Бог ни фокусира вниманието върху Прозорец 40/70.
Апостолско ходатайство

През десетилетието на 90-те Бог ни научи на доста неща относно духовното воюване и как да воюваме в поднебесната. Питър Вагнер много добре обяснява този въпрос в първите глави на тази книга. Той също ни посочва важните уроци, на които Господ ни е учил относно пророческото ходатайство. Не вярвам, че бихме могли да осъществим всичко, което е необходимо, без разбиране на пророческото ходатайство и пророческите действия, както и важната роля, която те играят в духовното воюване.
В допълнение на пророческото ходатайство вярвам, че Господ води Своето Тяло към едно ново ниво на духовно воюване, което аз наричам апостолско ходатайство. Чух Чък Пиърс да го нарича „законодателно ходатайство”. Този тип молитвено воюване е постановен с такава сила, че земята и нейните жители няма как да не откликнат положително. Те трябва да се синхронизират с Бога и Неговите цели.
Изглежда, че само Бог е можел да упражнява такава власт, с която да говори на земята, но в определени времена Той е избирал Свои светии да говорят в апостолско ходатайство. Библейски пример за това е Илия, който се помоли по такъв начин, че самата атмосфера откликна на молитвата му и предизвика голяма суша. Беше необходима друга подобна молитва за прекратяването й.
Това е видът молитва, която ни позволява да извършваме дори по-големи дела от тези на Исус, когато беше на земята. Исус ни казва: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца. И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя” (Йоан 14:12-14).
Апостолската молитва е видът молитва, която ще възпре планираната от демоните Световна Война. Това е видът молитва, с която се нуждаем да воюваме в Прозорец 40/70. Това е видът молитва, която ще промени света!
Нова позиция

Как можем да станем такива ходатаи, че да имаме силата да се молим с апостолска власт? Трябва да започнем да се молим от напълно нова позиция, като стоим в поднебесната заедно със Самия Бог. Ефесяни 2:4-6 казва: „Бог обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса”.
Единственият начин, по който можем да влезем в тази нова позиция е чрез изкуплението на душата и смърт за себе-то! Когато душите ни са изкупени, духът се издига във възкресенски живот и сяда в небесни места с Христос. Не можем обаче да бъдем възкресени в тази нова позиция, докато не умрем за себе си. Това е избор, който трябва да направим след придобиване на спасението. Трябва да изберем да водим живот на пълна святост и жертва пред Господа, като поставяме Неговата воля над своята. Едва тогава ще можем да седнем на ходатайствено място в близост до Него.
Само от тази позиция ще имаме силата да се молим с апостолска власт, защото само в тази позиция сме достатъчно близко до Отец, за да знаем за какво трябва да се молим. Ако стоим от дясната страна на Отец и участваме в нещата, за които Исус се моли, ще знаем какво е завързано и какво е отвързано в Небето. Така ще можем да прокламираме определени неща и ще бъдем сигурни, че те ще се случат на земята. Това е същността на апостолското ходатайство.
Когато достигнем това място в Христос и седим с Него, ще можем да виждаме света както Той го вижда и тогава ще знаем точно каква мисия има да изпълняваме. Заради позицията, която имаме при Отец, ще бъдем способни да се молим, говорим, прокламираме и освобождаваме онези неща, които Бог вече е развързал от Небето за земята и ще видим светът променен! Но както Марти Касади ни казва в своята глава, това ще изисква ново ниво на посвещение и ново ниво на святост, за да се влезе в новото ниво на апостолска молитва, която ще спомогне за реализирането на Божиите цели в Прозорец 40/70.
Времето на меча наближава – по един или друг начин! Ако се синхронизираме обаче с небесните места и воюваме в духа, тогава мечът няма да дойде, за да убие милиони, какъвто е планът на Сатана, но ще дойде, за да освободи безбройни множества хора, които са държани в плен от царството на тъмнината!
Глава 9
Събиране на Небето и земята в молитва за Прозорец 40/70
от Марти Касиди
Марти Касиди е ръкоположен служител, който служи като изпълнителен секретар на Global Harvest Miniseries под ръководството на Питър и Дорис Вагнер. Със сърце, което непрестанно ходатайства за нациите, Марти често се включва като ходатай и молитвен водач в молитвените стаи на международни конференции. Тя е член на екипа Божии Орли под ръководството на Чък Пиърс и често е пътувала в Прозорец 40/70, както и по целия свят, за да служи в молитвените походи.¬¬
Това наистина ли е лукс?

Западният свят, особено Съединените Щати, се е превърнал в общество на удобствата, където за всичко единственото нещо, което трябва да се направи, е да се натисне едно копче. Натискаме копчето, за да си измием чиниите, за да изтеглим пари от банкомата, да сготвим храна, да движим автомобилите си и да се забавляваме, като седим пред големите екрани на телевизорите.
Замисляли ли сме сериозно обаче ние, както и всички призовани да се молят за нациите, за цената, която вероятно плащаме за целия този „лукс”? В едно общество, в което луксът е всекидневна тема, въпреки че често не определяме нещата около нас като луксозни, ние сме станали безчувствени, притъпени спрямо последиците от начина, по който водим ежедневния си живот.
Не казвам, че тези неща са лоши сами по себе си. Само казвам, че трябва да изпитаме себе си и да разберем до каква степен бихме били готови да изпълним повелята „иди и продай всичко”, ако Господ го изисква това от нас. Бихме ли били готови да се откажем от начина си на живот, който е пълен с лукс, за да последваме Божия призив да се молим за нациите?

Комерсиален Вавилон

Когато започваме да търсим съгласие между Небето и земята относно това как да се молим за Прозорец 40/70, ние, особено онези от нас, които са западняци, трябва да си направим сериозна и внимателна равносметка за това как съотнасяме духовния си живот спрямо лукса, който ни заобикаля. Необходимо е да осъзнаем, че врагът може да използва един живот, пълен със задоволство и спокойствие, за да създаде „комерсиален Вавилон” в обществото и в сърцата ни.
От библейска гледна точка Вавилон представлява един свят на бунт спрямо Бога. В Откровение 17 и 18 глави виждаме, че Вавилон е описан като проститутка, която съблазнява хората и ги отклонява от евангелието чрез своя блясък и чар.
• Откровение 18:4-5 казва: „И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди”.
• Откровение 18:11 казва: „И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им”.
Вярвам, че „нея” се отнася до комерсиалния Вавилон. Дава ни се картина на търговците на земята, които плачат, защото никой не купува стоките им. Този комерсиален Вавилон може да бъде сравнен с религиозен Вавилон. И религиозният Вавилон, за който се говори в Откровение 17 глава, и комерсиалният Вавилон, според както е представен в Откровение 18 глава, извършват блудства със царете на земята, а също има и други сходства между тях.
Но, както Гордън Линди подчертава в една своя книжка, Двата града Вавилон: „Едно по-обстойно наблюдение (на Откровение 17 и 18 глави) показва, че има много показатели на несъвместими договори, което практически прави невъзможно да се отъждествят двата града с един”.
Линдзи продължава с представянето на списък от договори, като част от тях са:
„И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като казваха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя! (Откр. 18:19).
„Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди. (Откр. 18:8).
Търговците не са описани в първия стих, представени са във втория.
„И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. (Откр. 17:16).
„Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти! (Откр. 18:10)”.

Отделени

В Лука 16:13 биваме предупредени от Исус за служенето на двама господари: „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона”.
Защо се занимавам въобще с този въпрос, свързан с комерсиалния Вавилон? Защото, ако искаме да участваме в духовно воюване в Прозорец 40/70, трябва да сме сигурни, че не сме пленници нито на религиозния, нито на комерсиалния Вавилон, тъй като и двете крепости съществуват в страните, намиращи се в този район. Една от религиозните крепости в света е Рим, а манталитетът на Лондон и Швейцария е синонимен с огромни богатства. Ако влезем в духовно воюване в Прозорец 40/70 без да сме се справили с тези потенциални крепости в себе си, то ние ставаме уязвими на атаките на врага!
Многократно виждаме примери в Божието Слово, които предупреждават Неговите хора да стоят „отделени” от фалшивите богове и от обичаите на идолопоклонническите нации. За да избегнем жертви, ние не трябва да влизаме в битката за Прозорец 40/70 без преди това да щателно да сме изпитали и молили Бог да ни покаже къде сме уязвими в тези Вавилонски системи.
Колко от нас са искали от Господа да ни покаже по какъв начин сме държани в плен от мамона или от лукса? Търсили ли сме Господното откровение, което да ни покаже крепостите в умовете ни и можем ли със сигурност да твърдим за себе си, че сме свободни от религиозни духове?
Ако чувствате, че сте призвани да воювате духовно в тази област, моля ви, прекарайте достатъчно време с Господа, в което да проучите дали нямате някаква връзка с религиозния или комерсиалния Вавилон.

Къде са нашите корени?

Докато се самоизпитваме пред Господа, трябва да помним, че за мнозина от нас в Съединените Щати потеклото ни произхожда именно от страни, намиращи се в Прозорец 40/70. Тъй като определени потомствени грехове може да се прекосили океана с нашите праотци, трябва да знаем, че ние също сме предразположени да имаме някои от техните крепости в живота си. Битката за Прозорец 10/40 не е толкова личен за нас, защото той се фокусира върху откритото идолопоклонство, което за мнозина от нас на Запад е напълно чуждо. Да, ние имаме своите собствени идоли, но явното идолопоклонство не е чест от нашия рутинен начин на живот.
Съвсем различно е обаче с Прозорец 40/70. Много от нашите корени произхождат именно от такива религиозни духове, които са окупирали Прозорец 40/70. Колко от нас могат да кажат, че произхождат от Протестантската Реформация или от Католическата църква? Трудно е да се говори за „религиозни духове”, с които трябва да се справим в Прозорец 40/70, без да споменем как тези духове се съотнасят към „интелектуалните духове”, които аз ще нарича „Принцът на Гърция”.

Принцът на Гърция: един религиозен дух

Съединените Щати са в голяма степен повлияни от интелектуалните презумпции на хуманистичното мислене, което е също познато като Принцът на Гърция. Това е духът, който стои зад „програмно-семинарното” мислене, което много църкви използват днес. Този дух в най-добрият случай може да бъде определен като светски хуманизъм, но трябва да сме наясно, че той в никакъв случай не оставя място за действието на Святия Дух. Когато изпипаните до „съвършенство” планове на този „програмно-семинарен” тип институции се променят, ще видите религиозният дух как надига главата си.
За този контролиращ умовете дух се споменава във 2 Тимотей 4:3-4, където Павел споделя с Тимотей, че „ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните”.
В своята книга, Апостолски стратегии, които повлияват на нациите, доктор Джонатан Дейвид пише: „Вълната на измама, манипулация и магьосничество вече са проникнали в живота на църквата и правителството. Разделенията на църквите, либерализмът и липсата на единство са отслабили духовната сила на много църкви. Издигането на мъже и жени, които отказват да се променят и които се противопоставят на всяка промяна в църквата, вече се е превърнало в огромен проблем. Тези опоненти не позволяват на църквата да се движи в пророчески и апостолски измерения, които Господ освобождава и възстановява днес”.
Религиозните духове, с които ние трябва да се конфронтираме в Прозорец 40/70 са същите, които са окупирали земята по времето на Исус и които окупират голяма част от американското християнство днес. Те са свързани с ритуали и легализъм, и са готови да обвинят и разрушат всичко, което издига гласа си против тях. Голяма част от силата им идва поради „формата”, използвана за поклонение и когато тази „форма” се промени, те разгласяват навсякъде за това. Често ще чуете коментари като:
„Защо да пеем един и същ припев толкова много пъти?”
„Какво стана с начините, по които преди хвалехме Бога?”
„Езиците и апостолските служения са били преустановени с умирането на последния от апостолите на Исус”.
Такива думи ви помагат да разберете начина, по който мислят религиозните духове.
Заедно с разрешаването на вавилонските проблеми в сърцата ни, необходимо е също да се справим с манталитета, който религиозните духове на Принца на Гърция са успяли да вкарат в начина ни на мислене.
Съсредоточи се да победиш

След Ефеското честване Питър Вагнер съобщи, че фокусът на нашето служение се измества към Прозорец 40/70. Тогава започнах да търся усърдно Господа за Неговата стратегия в тази нова мисия. Святият Дух ми проговори много ясно, че воюването в бъдещето няма да е същото както е било в миналото. Стратегиите, които сме използвали в миналото няма да победят властите, срещу които Той желае да се опълчим в бъдещето.Той каза: „Марти, преди ти си воювала, въз основа на властта в кръвта на Исус и Словото на Бога, но за в бъдеще желанието на сърцето Ми за теб е да воюваш в по-голямо съгласие между Небето и земята. Искам да ти покажа как ще призоваваш съгласие между Моята власт в Небето и властта, която обитава на земята чрез обитаването на Святия Дух в светиите. Властта на кръвта и Словото, както и останалите оръжия, които съм ти дал, също ще бъдат използвани. Но Аз искам повече, много повече от теб”.
През следващите седмици исках повече просветление върху това, което Господ ми беше говорил. Бог започна да ме води през Писанието, където ясно се вижда желанието Му съгласието между Небето и земята да стане по-балансирано. Тази стратегия щеше да изисква от нас, които участваме в битката, да умрем за себе си и своите желания, както и да умрем за нуждата си от лукс по начини, които никога не сме виждали досега.
Самият Исус учеше Своите ученици в Йоан 12 глава, че докато семето не падне на земята и не умре, то ще си остане само, но ако умре, ще произведе много повече семена. Той казва още: „Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот” (ст. 25, специално съм поставила „на този свят” в курсив).
На Йоан му се казва в Откровение 12:11, че „те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото те не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт” (отново специално съм поставила думи в курсив, за да наблегна върху тях). Когато се опитваме да навлизаме в стратегиите и битките за спечелване на нации и континенти, от нас ще се изисква повече. Ще трябва да се справим с мамона в сърцата си, а също и с религиозните духове, които ни убеждават, че има само един начин да се „прави църква”. Ще трябва да се борим с всичко погрешно в нас и то в такава степен, че ако е необходимо, ще претърпим смърт, ако е такава волята на Бога, за да победим Неговите неприятели.
В Божия безконечен и съвършен план Неговата воля и Неговото сърце за нас е да ходим от слава в слава, да бъдем променени и да заприличаме на Неговия Син и да знаем, че Този, Който е започнал добро дело в нас, ще го усъвършенства до деня на Христос Исус. Когато Святият Дух ми говореше и казваше, че е необходимо по-голямо съгласие между Небето и земята, стана ми ясно, че Той желае ние, призованите на война, да станем по чувствителни към духовните сили, отколкото сме били преди.
Той иска ние да зарежем нещата от този свят, за да ни даде духовната сила на поднебесната, съгласие между Небето и земята, като използва оръжията на нашето воюване – кръвта на Агнето и Божието Слово, но също да бъдем разчупени, посветени съдове тук на земята, които са научили процеса на умиране за себе си и че, подобно на Исус, можем истински да кажем: „Идва князът на този свят и той няма нищо в Мен” (Йоан 14:30). Това съкрушено състояние пред Господа ще ни даде правилната насока към победата на неприятелите на Прозорец 40/70.

Бог въздига армия, за да съедини Небето и земята

В наскорошно съобщение, изпратено до няколко водачи на световното молитвено движение, както и до членове на Мрежата за Международно Духовно Воюване, Питър Вагнер заявява, че страните от Прозорец 40/70 „покриват дванайсет времеви зони и обхващат вълните на Атлантическия океан, които достигат до Бискайски залив от едната страна и вълните на Тихия океан през Берингово море от другата страна”. Както географските различия, така и културните и политически идеологии са напълно разнородни.
Вярвам, че както виждаме разнородността в религиозните, културните и политически профили на Прозорец 40/70, така ще видим разнородността на войни, които Господ ще въздигне, за да се присъединят към битката. Те ще дойдат от различни континенти и култури, и ще имат различен произход. Но те всички ще имат едно общо нещо: желанието да умрат за себе си, да умрат за нуждата от лукс и да умрат за нуждата от одобрението на другите. Те напълно ще бъдат отдадени и посветени на Господа!
От огъня на обстоятелства до съкрушеността в живот ни Господ, в Своя виртуозен план за нас, ще ни доведе до точката, в която ние ще знаем, че наистина сме чули Неговия призив да се присъединим към тази война за народите. Този вид призив не е „нежно прошепване”, но могъщо знание, че накъдето ви поведе, вие ще Го последвате.
Ще бъде сякаш сте свързани с мрежата на битката. Няма да можете да четете Словото без да видите някоя стратегия или призив за война за това, което е право в очите на Господа. Сърцето ви пулсира силно, за да види как враговете на Господа са в подножието Му (виж Лука 20:42). Това е армия, която копнее да види всяко племе и език, хора и нации стигащи до спасително познание на Исус, защото повече от всичко тази армия ще иска да види завръщането на Исус.
Киел Сьоберг написа следното в своята невероятна книга, Пророческата църква: „В Ефесяни 4 глава Павел говори за изграждане на тялото Христово, за довеждане на Божиите хора до същото духовно израстване, в което се намираха Моисей и Илия, когато говореха с Исус на планината на преображението. Ние ще пораснем в Него, Който е Главата; ние ще пораснем в зрялост, до пълна степен на пълнотата на Христос (Ефесяни 4:12-15). Кога Илия и Моисей придобиха онези опитности, които ги направиха годни за разговор с Исус? Преди или след смъртта на Моисей? Преди или след възнесението на Илия? Преди и за двамата, докато още бяха на земята. По този начин те станаха Божии мъже. Доста често насочваме надеждата си за бъдещия живот, а не за настоящия и затова сме пропуснали толкова много възможности, които Бог е искал да използва в живота ни тук и сега, докато сме на земята. В най-тъмните времена, при свършека на всичко, Исус ще доведе Своята църква до истинска зрялост”.
Не знам за вас, но това последно изречение направо ме развълнува! Исус ни довежда до зрялост тук и сега, със следната причина: да послужим на народите, които са скъпи на сърцето Му! Божията армия е била призована и упълномощена да воюва доброто войнстване на вяра и да спечели за Исус нациите и континентите в света.
Правила за завладяване

В Изход 23 глава и Исус Навиев 23 глава виждаме определени правила, свързани със завладяването. В Изход 23 глава четем за следните разпоредби:
• Ангелско войнство ще ги води по пътя.
• Сам Бог ще унищожи неприятелите им.
• Не се покланяйте на измислени богове, но да ги разрушиш.
• Не пренебрегвайте да се покланяте само на единствения истински Бог.
• Бог ще изпрати смущение и объркване в лагера на неприятелите им.
• Тогава всички врагове ще обърнат гръб и ще бягат.
В Исус Навиев 23 глава четем:
• Бъдете силни, покорявайте се на всичко, писано в книгата на Закона.
• Не се свързвайте с вражеските народи, нито призовавайте техните богове.
• Дръжте се здраво за Господа.
• Сам Господ е пропъдил неприятелите ви.
• Внимавайте да обичате Господа.
Много ясно става от тези две глави, че Господ Бог е Този, Който отговаря за стратегията за война срещу неприятелите и за начина, по който битката се води. Не бива да правим нищо без стратегията на Господа за Прозорец 40/70 или без ясен призив за присъединяване към армията!

Точното време е от значение

Вярвам, че сега, когато някои от вас четат последната глава на тази книга, си задават въпроса, дали вие сте един от тези воини. Вярвам също, че докато търсите Господа, Той ще ви покаже къде може да бъде вашето уязвимо място. Може би искате да попитате: „Ако Господ иска да подаря колата си на някого, трябва ли да го направя?” Можете ли да оставите всичките си роднини и близки изцяло в Неговата ръка? Има ли някаква част от Словото на Бога, в която вие не вярвате напълно? Били ли сте тествани в огъня на този живот и говорил ли ви е Господ лично, докато сте преминавали през тези изпитания?
Стратегическото ниво на духовно воюване, според както Питър Вагнер посочва в глава първа, не е „добра идея” за всеки, който чете тази книга. То не е по-голямо призвание за едни, за разлика от други, а по-скоро е място за неколцина, които са били изпробвани и които са готови да отидат, където Господ ги изпраща, дори и да е необходимо да си вземат еднопосочен билет.
Питър Вагнер, заявява в Конфронтиране на властите: „Един ясен въпрос възниква. Защо Павел не отиде в храма на Диана, докато Йоан отиде? Отговорът е прост – той почива на принципа, който вече споменах няколко пъти: в стратегическото ниво на духовно воюване се преминава само на Божието време”.
В Съдии 7 глава имаме доста добър пример за това как Господ отстранява голяма част от армията на Гедеон, така че Израел да не се възгордява, че те са причината за победата в битката. Времето за битката не е важен въпрос само за тези, които ще водят нападенията, но е също важен за всеки един от нас, които чувстваме, че сме призвани в тази война.
Попитайте Господа за точното време за вашия живот. Рискът е много голям сега, когато се придвижваме към Прозорец 40/70. Армията е била изпитана и тествана през десетилетието на 90-те. Мнозина вече са се съединили с Господа и се молят на национални и международни конференции. Някои от вас може дори да са се присъединили към молитвените насоки за Операция Леден Замък и Операция Палата на Царицата/Честването на Ефес.
Вече сме една доста явна армия, служеща за слава на Господа. Но също сме явни и за врага, който ни мрази. Във войната често има жертви и те са неизбежни, но нека не пропускаме „точното време”, в което да отидем на война, заради което да има жертва. Търсете водителството на Святия Дух и когато Го чуете да ви казва, че е време да се присъедините към Прозорец 40/70, помнете, че Този, който е в нас, е по-велик от този, който е в света!

Всичко за мен

Моята снимка
Млад човек,който обича да общува с другите хора,обича истинското приятелство.Най-добрият ми приятел се казва Исус Христос и Той е причината за всичко добро в моят живот.Той ми помага всеки ден да бъда близо до Него,и да помагам на тези,които Той обича. Обичам да се грижа за деца,и харесвам да съм от полза на приятелите ми около мен.

Търсене в този блог

Последователи

Етикети

Моят списък с блогове