Благодарността е хваление и поклонение пред Бог. Да казваме „благодаря“, не е много лесно. За някои това е признак на слабост или претенциозност. Но благодарността към Бог за Неговите дела е една от жертвите, които израелският народ трябваше да принася. В Левит 22:29 се казва, че благодарствената жертва трябва да се принася така, че да бъде приета.
Трудно е да бъдем благодарни. Лесно е да бъдем недоволни и мрънкащи.
От кои избираме да бъдем? От тези, които благодарят на Бога, или такива, които вечно недоволстват?
Защо е толкова трудно да сме благодарни?
За да бъдем такива, е необходимо да погледнем на това, което вече имаме в живота си. Един философ е казал, че ние винаги гледаме на онова, което нямаме, и никога не поглеждаме към това, което имаме. Много по-лесно е да мислим за това, което искаме да притежаваме, а по-трудно е да отбележим факта, че сме здрави, имаме дом, семейство. Много по-лесно е да роптаем, че колегите ни са ужасни или скучни, а по-трудно е да благодарим на Бог, че имаме работа. Много по-лесно е да мрънкаме, че нямаме достатъчно приятели, а по-трудно е да сме благодарни, че все пак имаме такива, а и че имаме Него.
Библията казва, че трябва да сме благодарни за всичко, защото това е Божията воля за нас (І Солунци 5:18). Всичко означава да бъдем благодарни на Бог за проблемите, за трудностите и за неотговорените молитви.
Дори и да не сме получили желаният отговор, трябва да знаем, че Господ не ни е забравил и че ни слуша, когато викаме към Него: „Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си?
Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя“ (Исая 49:15).
„Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евреи 13:5).
Искам да благодаря на Бог за едно Негово чудо в моя живот. Ще свидетелствам за това, как Той ме излекува от няколко болести. Бях на 17 години. Отскоро бях тръгнал на църква. Често имах стомашни проблеми. Най-накрая отидох на лекар и ми пуснаха различни изследвания.
Препращаха ме от доктор на доктор, при всяко посещение на поредния лекарски кабинет ми откриваха нова болест. И така, след като преминах през няколко различни специалисти и ми направиха много рентгенови снимки и изследвания, се установи, че имам кучешка тения, някакъв вид хепатит, прегънат стомах, проблеми с червата, гастрит и съмнения за язва. Всички доктори ми казваха, че ще се наложи операция, за да ми оправят стомаха. Една от лекарките дори заяви, че подобен случай не е виждала.
Това беше диагнозата. Сега е ред на чудото.
Още преди да тръгна на тези изследвания, бяхме започнали да се молим. Бях представил тази нужда пред младежката група в църквата и те също ме подкрепяха.
При последния лекар трябваше да отида само за да уточним датата на операцията. Той обаче реши да ми направи още една рентгенова снимка. Когато я взе, ми каза, че няма и следа от кучешка тения, язва, хепатит и проблем с червата. Според него имам вероятно гастрит. Но оттогава не съм имал същите проблеми. Според лекаря прегънатият ми стомах няма нужда от операция, а от съвсем кратка и безболезнена манипулация. Ето това е чудо! Бог ме излекува, защото е велик и многомилостив.
Ако ти имаш свидетелство за Неговата милост, можеш да Го прославиш, като го споделиш с други, за да ги насърчиш в тяхната вяра и упование. Бог заслужава да бъде прославен за всичките Му прекрасни дела в живота ни.
Ивайло Ябълкаров, 22.07.2009
-
Няма коментари:
Публикуване на коментар
please post your comment,
thank you!