2009/04/30

Ти ще се посрамиш ли от Христос ?????

Тема: Прочетете, само ако имате време за Бог.

Лесно & Трудно

Защо е толкова трудно да се каже истината, и така лесно да се излъже?

Защо толкова ни се спи в църквата, но след проповедта се събуждаме ?

Защо е толкова трудно да се говори за Бога, и така лесно говорим мръсни неща?

Защо е толкова скучно да четем християнска литература, и ни е толкова забавно да

преглеждаме списания с лошо съдържание ?

Защо е толкова лесно да изтрием съобщения за Бог и да препращаме мръсни съобщения ?

Защо църквите и храмовете са станали по - малки, а барове и клубове нарастват по размер?



¿Предаваш ли се? Мисли, ще го изтриеш ли или ще го препратиш ?

Само не забравяй, че Бог те наблюдава.

Молитвено колело - нека видим дали дяволът може да спре това!

Значението на молитвеното колело е - Когато получите това съобщение да се молите за човека, който ви го е изпратил...

Това е всичко, което трябва да направиш. Няма прикачени файлове и т.н. Това е много мощно.



Ще те помоля не спирай това колело ...



От всички възможни подаръци:

Молитвата е най-добрата. Тя не струва нищо и носи прекрасни награди.

Нека Бог да ви благослови и да ви пази!



Ако това не успее да трогне човек, нищо няма ...

Това Посланието е истинно.

Надявам се, че ще бъдете благословени, като мен, след като прочетете следната история и все пак аз се чудя колко много хора, изтриват това съобщение само като прочетат заглавието.



Един ден Сатана и Исус разговаряха.

Сатана беше се върнал от Едемската градина, и се смееше със пренебрежение казвайки:

- Да Господи.Току що се преумножиха моите последователи там на земята. Устроих им капан, използвах стръв на която не могат да устоят. Всички се хванаха!

- ¿Какво ще правиш с тях? - Попита Исус.

- О, аз ще се забавлявам с тях. - Отговори Сатана. Ще ги науча да се женят и развеждат, и как да се мразят, да злоупотребяват и да се обиждат, и разбира се да пият и пушат, ще ги науча да измислят пистолети и бомби, за да се унищожат взаимно. Наистина ще се забавлявам!

- Какво ще направиш с тях, когато ти омръзнат? - Попита го Исус.

- Ох, ще ги убия. - каза сатана с пълен поглед на омраза и гордост.

- Колко искаш за тях? - Попита го Исус.

- Ах, Ти не ги обичаш тези хора. Те не са добри. Защо Ти са? Ти ще ги вземеш и те ще Те намразят. Ще Ти се изплюят в лицето, ще Те прокълнат и убият. Ти не би искал такива хора!

- Колко ? - Попита Исус отново.

Сатана погледна Исус и подигравателно отговори:

- Всичката Ти кръв, сълзите Ти и живота Ти.

Исус каза:

- Готово !

И така Той плати исканата цена.



БЕЛЕЖКА:

Не е ли смешно колко лесно е да се презира Бога и после да се питаме, защо светът отива към ада.

Не е ли странно как някой може да каже "Аз вярвам в Бог" и да продължава да следва Сатана.

Не е ли странно, да изпращаме хиляди съобщения със вицове чрез електронна поща, които се разпространяват мълниеносно, но когато започнем да изпращаме съобщения, които се отнасят за Бога, хората си мислят, два пъти, преди да го споделят?

Не е ли странно, че когато дойде време да препратиш това съобщение, няма да имаш смелостта да го изпратиш на всички абонати от твоя списък, защото не си сигурен (а) в това, което ще помислят хората за теб?

Не е ли смешно ,че хората се тревожа повече за това, което другите мислят за тях,отколкото какво Бог мисли за тях?

Аз се моля за всеки, който изпрати това съобщение, до всички получатели от твоята

адресната книга, те ще бъдат благословени от Бога по специален начин.



Изпрати го и до човека който ти го е изпратил.

Нека Господ да ви благослови в изобилие !!!!!



Аз изпращам това съобщение, защото не се срамувам от Христос, и искам всички да знаят, че аз обичам с цялото си сърце, Онзи, Който умря за мен, на кръста........



Ти ще се посрамиш ли от Христос ?????

2009/04/25

Благословени скърбящите

Благословени скърбящите
04.17.2009 | ПОУЧЕНИЕ | линк
от д-р Джоузеф Матера

Матей 5:4 "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат."

Въведение
В продължение на много години се чудех какво означава този стих. Мислех си, че Бог иска да се чувстваме зле заради всичкия грях в света и да ходим наоколо депресирани или тъжни през целия ден. Но сега вярвам, че този стих говори за необходимостта да погледнем лице в лице това, които ни е наранило и да се занимаем с него. Само онези, които успеят да преминат този процес на скърбене за несправедливостите или за греха, които са им били причинени, ще успеят да се справят с болката до степен, в която да приемат утехата на Бога.

I. Скърбя означава: оплаквам или жалея за нещо; процес, в който ти се оставяш да изпиташ тежък емоционален товар или болка, докато се преживяваш загуба или емоционална рана.

Това се различава от клиничната депресия; в действителност това е противоположното на самосъжалението, тъй като при скърбенето очите ти се отварят за действителността и заниманията на Бог в дълбините на сърцето ти, а когато се самосъжаляваш, на практика смекчаваш работата на Бог в душата ти, пречeйки на растежа, идващ в процеса на болката и скръбта.

1. Евреите добре разбираха какво означава напълно да осъзнаеш и да изразиш болката. Те се разхождаха наоколо, облечени във вретище и посипваха главите си с пепел. След смъртта на Яков те скърбиха за него с много ридания в продължение на седем дни (Битие 49:10). Когато Моисей умря нацията Израел скърби цели 30 дни (Битие 34:8). Това не се правеше само когато някой умреше, а и когато бяха наскърбени от нещо или някого или когато се покайваха заради грях (Матей 11:20-21, Йона 3:4-10).

Днес ние продължаваме да съгрешаваме, като че ли нищо не е станало, като отказваме да почувстваме болката в Божието сърце и да страдаме с Него заради нашите действия. Когато не погледнем честно и открито неправилните неща, които вършим, ние продължаваме да увековечаваме злите дела!

2. Най-малко 25% от съдържанието на псалмите е плачене за нещо. Например Псалм 22 е пророческа песен за това как щяха да се отнесат с Исус и как Той щеше да се чувства в емоционално отношение поради онова, което хората са Му сторили. Псалм 51 е цяла една песен за божествената скръб; Давид беше мъж според Божието сърце и той знаеше как да понесе вината, която чувстваше и как да изживее болката заради това, че е наранил Бог и Неговия народ. Има дори цяла книга, написана от Еремия, наречена Плачът на Еремия. Второ Коринтяни 7 глава ни учи, че божествената скръб води към покаяние. Давид написа песен, в която заповядва на Израел да пее независимо от загубата, която изпитваше поради смъртта на цар Саул и сина му Йонатан по време на битката (2 Царе 1).

II. Исус: нашият пример за скърбене и понасяне на болката
1. Изразяването на емоции беше част от живота на Исус.
a. Той се разгневи и скърбеше поради закоравялостта на сърцата на религиозните лидери (Марк 3:5).
б. Той се радваше в Духа (Лука 10:21).
в. Той стенеше вътре в Себе Си и се смути (Йоан 11:33-35).
г. Той беше задвижван от състрадание, когато изцеляваше хората (Марк 1:40-44).

2. Исус открито скърбеше дори до смърт, когато беше в Гетсиманската градина (Матей 26:36-39):
“Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Стойте тук, докато отида там да се помоля. И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. ”

3. Исус и Лазар (Йоан 11:33-36)
“Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, дълбоко се развълнува в духа Си и се натъжи. И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите казаха: Виж колко го е обичал! ”
(Понякога се чувствам неловко, когато някой човек, особено жена, започне да плаче! Но не и Исус – Той знаеше как да стане съпричастен към болката на някой друг!)

4. Исус плака за Ерусалим Матей 23:37-39:
“Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име. ”
(За разлика от духовни лидери и християни, Исус не пренебрегваше хората, които не растяха във вярата си в Бог.)

5. Исус беше наречен човек на скърби и навикнал на печал. (Не защото Той беше депресиран или изпълнен със самосъжаление, но Той беше пълен със скръб, защото беше съпричастен към страданията на другите.)

III. Как ние в Америка се справяме с болката
1. В Америка сме научени просто да преглъщаме нещата и да продължаваме напред, без да се справяме с тях. Всичко в това поколение е “бързоразтворимо” и изкуствено. Повечето взаимоотношения, дори браковете, са 2 сантиметра дълбоки и 2 километра широки! Дори повечето женени хора не познават достатъчно своя брачен партньор, а приятелствата на повечето християни се основават върху свързване с останалите в контекста на голяма група от хора и множество дейности. Учили са ни, че дори когато любимият за нас човек си отиде от този свят, ние трябва да скърбим само три дни! Исус каза, че да скърбиш е благословено нещо. Полезно за здравето е не само да размишляваш и да тъгуваш за загубата на любимия човек, а също да осмислиш какво се случва, когато някой те нарани, съгреши спрямо теб, или когато дадено приятелство се е разрушило.

IV. Скърбенето е необходимо за запазване на духовното и емоционалното здраве и за достигане на зрялост

1. Когато някой ви нарани, трябва да погледнете ситуацията открито, да я прецените, и да си признаете какви чувства е породила тя у вас, за да можете напълно да пуснете този човек, да му простите и да продължите напред по пътя към духовна зрялост.

2. Ако продължавате напред във взаимоотношенията си, без напълно да изясните болката и нараняването, което другите са ви нанесли, техните призрачни сенки ще продължат да ви преследват и по-късно в годините невидими силуети (онези от вашето минало, които все още имат негативно влияние върху вас и представляват вашия емоционален багаж) ще образуват пробойни в други важни за вас взаимоотношения и ще им повлияят негативно. Истина е, че наранените хора имат склонността да нараняват други хора!

3. Когато живеем твърде забързано, ние не познаваме дори себе си! Ние не разбираме всички скрити, негативни мисли, неразрешени емоции и болка, които продължават да ни мотивират и днес!

4. Често пъти някои песни, улици, места, видиве мирис, цветове, дори образи, авторитетни фигури и събития могат да предизвикат дълбока болка, депресия и силни колебания в настроението ни, без да разбираме точната причина за това. Тя се крие в начина, по който тези спомени са свързани с даден човек или символична фигура, с които имаме неразрешени проблеми.

5. Спомням си как веднъж по случай рождения ми ден със съпругата ми гледахме филм за бейзбола (“Талантът” с Робърт Редфорд). Аз се депресирах и настроението ми се влоши. В първия момент не разбирах защо, но тогава осъзнах, че този филм ми е напомнил за една моя детска мечта – да стана център нападател на Ню Йорк Янкис. Едва когато навърших 25 години в началото на 80-те трябваше да приема факта, че точно тази моя мечта никога няма да се изпълни! Трябваше да съм разрешил този проблем още когато на 13-годишна възраст един лекар ми каза, че никога няма да мога да си изкарвам прехраната като спортист, защото имам тежко възпаление на колянната става, което щеше да доведе до куцане и силни болки само след няколко месеца професионални тренировки по бейзбол.

Също така, преди няколко години предприех много дълъг пост за едно от децата ми. Едва наскоро осъзнах, че бях започнал този пост на сокове, защото наистина бях осъзнал ситуацията и скърбях за отстъпничеството на едно от моите по-големи деца.


V. Начинът да получим утеха от скърбенето е като простим на невидимите личности в нашия живот и ги освободим((пуснем))

1. В Йоан 20:23 Исус каза: “На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са. ”

2. Понякога в продължение на часове съм се чувствал като парализиран, защото съм разбирал, че не мога да продължа живота си без напълно да осмисля по какъв начин другите са ме наранили, как съм реагирал на това нараняване, както и честно да преценя начина, по който ме е накарало да се чувствам тяхното действие и тогава или да говоря лично с тях, за да разрешим проблема, или просто да занеса проблема пред Бога и да им простя, без да се срещам с тях. Правил съм това в продължение на години и вероятно това е най-голямата причина да се съхраня като християнски лидер вече почти 30 години.

3. Време е да започнете процес на изцеление на вашите емоции и ключови взаимоотношения около вас. Започнете още сега да прощавате и да освобождавате онези, които са съгрешили спрямо вас.

4. Понякога най-големият призрак в стаята сте самите вие; трябва да се научите също да прощавате на самите себе си и да се освободите! Понякога депресията се причинява от гняв към самия себе си. Самоомразата също се среща много често. Трябва да се отърсим от провалите, ако искаме да получим шанса да продължим с Бога!

VI. Нараненият изцелител е тук да изцели раните ви
Исая 53: 3-5 “Той беше презрян и отхвърлен от хората,
човек на скърби и навикнал на печал;
и както човек, от когото хората отвръщат лице,
презрян беше и за нищо не Го счетохме.
Той наистина понесе печалта ни
и със скърбите ни се натовари;
а ние Го счетохме за ударен,
поразен от Бога и наскърбен.
Но Той беше наранен поради нашите престъпления,
беше бит поради нашите беззакония;
върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир,
и с Неговите рани ние се изцелихме. ”

Beautiful creation/movie

I Will give you all my glory

2009/04/23

Думи, които докосват сърцата

Новият завет ни запознава първо с живота на Господ Исус и Неговото дело, а после ни показва как това дело навлиза сред хората и как започва да се разпространява по света. Колкото е важна първата част, толкова е важна и втората, защото едно дело има стойност дотолкова, доколкото е приложимо и върши реална работа. Няма полза от велики идеи, които не се реализират. Те остават някъде извън живота, затворени като в музей, в библиотека, заровени в земята.

Втората част започва твърде впечатляващо. Вестта за Христос стартира с една богата жътва и това е описано още на първите страници на тази част – в началото на Деяния. Ние с благородна завист четем как три хиляди души се покаяха и се прибавиха към малкото ядро. Ако всеки ден се каеха по три хиляди, досега земята да беше станала Божие царство! Това е дело на Святия Дух. Колкото и да анализираме всяка дума, да се мъчим да изиграем отново тази сцена, ако го няма този Дух, всичко ще е само театър. А защо Го няма? Къде е пречката, поради която хората не се каят и отминават с безразличие Божието слово? Можем да отговорим шаблонно, че нямаме вяра, че не сме достатъчно святи, че хората са закоравили сърцата си и т.н. Все пак никой отговор, колкото и верен да е, не бива да ни спира да не опитваме пак, като говорим за Христос, като сеем семето на вярата и се молим то да даде богати плодове. Бог знае кое защо става, но ние не знаем. Ние само трябва да вършим това, което е правилно, пък какъв ще е резултатът, това е извън нашите сили и власт.
По-надолу нека проследим в три стъпки как ап. Петър благовестваше и как стана така, че в края на крайщата спечели три хиляди души само за ден.
Първата цел на апостола беше да говори истината. Той се изправи пред едно голямо множество и започна да говори. Всеки, който застава пред много хора, изживява някаква промяна. Става различна личност. Един се смущава и си забравя речта, друг се стреми да разсмее тези хора, трети – да ги ядоса, четвърти – да ги забавлява, пети – да ги манипулира и покори за свои цели. Рядко ще се намери някой да застане пред публика, за да и́ говори истината. Но истината е нещо относително и субективно. Коя истина? Тази, в която говорителят е убеден? Или тази, която е общоприета? Или тази, която публиката ще хареса? Кой знае истината? Малцина, а може би никой. Знаят част от истината, но не цялата. Ако знаят цялата, не знаят как да я облекат в думи, така че да я обяснят на всички и тя да бъде разбрана?

Да говориш истината е опасно, защото има хора, които не искат да се знае какво правят и какви са. Днес в България истината се знае от всички, но никой не смее да я каже, защото едни силни хора ще бъдат много ядосани от това. Знае се кои са хората, които огробват народа, знае се кои им помагат и кои им замазват дирите. Всичко е ясно. Но никой не казва нищо. Така цялото приказване е само празен шум, лъжа и суета.

Апостолът нямаше друга цел, освен да опише ситуацията, да посочи какво е станало, кой е виновен и какво да се направи. Той авторитетно призова за внимание (14). Искаше да бъде чут не за друго, а защото щеше да говори нещо много важно, много истинско и много необходимо. Така той даде свобода на Святия Дух да действа. Ние ограничаваме действието на Духа с нашите лъжи, полуистини, недомлъвки, премълчавания. Истината е болезнена, но няма какво друго да я замести.
Какво ни пречи да говорим истината?
1. Страхът от последиците.
2. Притеснението, че и ние послъгваме от време на време и нямаме правото да говорим истината.
3. Съмнението дали някой има нужда от истина. Мнозина предпочитат да живеят в лъжа. Така е по-лесно. Когато всички лъжат, какво да се направи? Кому е нужно да знае истината? Искаме да знаем истината за другите, но не искаме те да знаят истината за нас.
4. Страхът, че няма да успеем да я кажем цялата и ще представим някаква полуистина, която е повече лъжа, отколкото истина.

Думите на Петър щяха да избухнат като бомба в оня град. Силните на деня щяха да подскочат и спешно да се захванат да гасят пожара. За християните щеше да започне едно лошо време на гонения, някои щяха да загинат. Така става, когато истината прозвучи. Имаме ли смелост за това? Можем ли да изобличаваме другите, себе си? Или ни е страх, че ще трябва да се подложим на твърде големи промени, което никак не ни изнася.

Святият Дух говореше чрез устата на Петър. Петър не Му пречеше да го прави, а говореше Неговите думи. Петър беше готов да понесе с тялото си, със здравето си, с живота си последиците от Неговите думи. Петър не се плашеше от това, което казва, не се притесняваше, че ще трябва да плаща за тази дързост. Той беше напълно предоставил себе си на Духа и Духът говореше. Това не беше моментно състояние на вдъхновение. Възможно е, ако си по-глупав, да се престрашиш да говориш истината, изпаднал във временно опиянение на емоциите, но после да съжаляваш, че си го направил и да тръгнеш да се извиняваш, да се самоопровергаваш. Това са жалки истории, но виждаме, че се случват често. Някой тръгне да казва нещо, застава в центъра на вниманието, всички са удивени от смелостта му – но после идва изтрезняването и смелчагата се превръща в шушумига, тръгва да обяснява, че не е казал това, а нещо друго – и всичко се превръща в цирк.

На второ място, Петър обясни на хората какво са направили. Това звучи малко странно, защото който прави нещо, трябва да знае какво прави. Няма нужда някой друг да му го обяснява.

По принцип е така, но в действителност често ние не осъзнаваме какво правим. Мислим, че правим нещо правилно, а някой друг идва и ни казва, че грешим. Кой е прав? Може ние да сме прави, може и да не сме. Нека си представим една ситуация, която е твърде типична: в едно семейство има напрежение. Жената се държи с мъжа си зле, обижда го, мърмори му, че не изкарва пари, че не е способен да бъде глава на това семейство. Майка и́ я подкрепя и двете като оси жилят постоянно нещастия човек. Ние чуваме тази история и обладани от свещен гняв се нахвърляме против двете усойници, за да защитим нещастния човечец. Мислим, че прави голяма услуга на тия хора, че им помагаме да се разкаят и да си оправят отношенията. Но на практика наливаме масло в огъня. Конфликтът се задълбочава. Двете жени сега имат още едно жестоко обвинение против своя съпруг и зет: че разгласява семейни тайни, че ги вкарва в хорските уста и т.н. В резултат се оказва, че не правим добро, а лошо. Някой трябва да ни спре, да ни обясни, че не бива да се месим в неща, които не разбираме.
И колко много още възможности има да правим работи, които са дълбоко погрешни и колкото повече се стараем, толкова по-зле става! истината е, че както се нуждаем от огледало, за да знаем как изглежда външността ни, така се нуждаем от хора, които да ни обясняват как изглежда нашето поведение отстрани. Не бива да се сърдим на такива хора! Те ни правят голяма услуга. Те са като лекаря, който трябва да ни каже какво ни има, когато не се чувстваме добре. Той, страничният човек, трябва да ни каже за нещо, което носим в тялото си. Никой не се чуди на тоя факт. Странно е защо сме така чувствителни, когато странични хора ни казват какво правим.

Какво бяха направили юдеите? Те трябваше да узнаят това и Петър беше човекът, който щеше да им каже. Според юдеите наскоро те бяха обвинили един човек от Назарет, наречен Исус, че се прави на Месия и претендира да е законния им цар. Те веднага бяха разбрали, че това е един самозванец и Го бяха разпънали на кръст, понеже Той беше започнал да става опасен. С две думи, юдеите бяха извършили едно добро дело, подбудено от техния патриотизъм. Бяха угодили на своя Бог, Който ги учеше да бъдат ревностни и да изтребват самозванците и бунтовниците.

Петър обаче им каза точно обратното: те са направили едно ужасно престъпление пред Бога, като са отхвърлили и разпънали Неговия Син. Не са познали, че това е техният дългоочакван Месия. Този, когото те са мислели за самозванец, е бил възкресен, прославен и поставен да седне отдясно на Божия престол.

Това е нещо съвсем различно! Кой беше прав? За наше удивление не започна спор. Юдеите хич не бяха от хората, които лесно се дават и приемат изобличение. Тяхната кръв кипваше много бързо и след няколко минути препирня щяха да полетят първите камъни към Петър и неговата компания. Юдеите обичаха да убиват в Божието име и така да трупат актив пред Бога.

Чудно е как тия хора не постъпиха така, а съвсем противоположно. Само преди месец те бяха разпънали Христос по най-брутален начин, а сега се предадоха пред един Негов служител! Какво ги накара? Нима Петър имаше по-силно обаяние от Христос? Нима беше по-убедителен?

Не, просто така трябваше да стане. Христос трябваше да пострада, а Неговите слуги да започнат да жънат това, което Той беше посял. Стана това, че започна великата епоха на благодатта, отвори се вратата, открит беше пътят към небето. Святият Дух дойде, за да прибере зрелите спонове в житницата на Господа.

Добър урок за нас! Онова, което имаме да кажем на невярващите хора наоколо е истината за тяхното отношение към Христос. Те трябва да знаят какво правят. Нима не знаят? Не знаят! Нямат понятие, че с поведението си, с непокаяния си живот, с думите и делата си, с неверието си те разпъват Христос в сърцата си. Те си мислят, че са добри хора, че не правят нищо лошо на никого, че са почтени граждани. И тъй, както са добри и почтени, един ден се гътват и си заминават от тоя свят, без да са разбрали защо са дошли. Това е големият им грях! Те първо вредят на себе си. Може би наистина са добри и почтени, но като безропотно приемат, че животът им е само на тая земя и че няма пред кого да отговарят, те вършат огромно престъпление против себе си. Бог не може да търпи това. Не може да им го прости. Да си умен и зрял човек, да са ти дадени цели 70-80 години и да не разбереш какво става – от това по-голям грях няма. Това си е истинско самоубийство. Да не говорим за по-малките или по-големите грехове, които тези хора вършат. Те допълват картината и допринасят за тяхното окончателно погубление.

Ние имаме да кажем на тоя свят нещо много важно, и то е, че всеки трябва да се помири със своя Създател, против Когото се е разбунтувал и прекарва целия си живот в състояние на война. Трябва да кажем на всеки, че ако продължава да се държи така, ще погине.

Третото нещо, което ап. Петър имаше да каже, беше приятно. Той им съобщи, че има начин да излязат от тази трудна ситуация, в която сами са се вкарали.

Най-напред им обясни, че те са сторили това от невежество. Това не е изрично казано в тази проповед, но се подразбира. По-късно, когато той говореше в храма след изцелението на куция човек (3:17), Петър го каза. „Братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание.” Незнание? Нима може такова ужасно нещо като разпъването на кръст на един човек може да се направи от незнание, и то от такива отлични познавачи на Писанията като юдейските началници? Може, когато умът е заслепен от фанатизъм. Както и да е, това е минало. Така е трябвало да стане. Вие сте виновни, макар че сте изпълнявали нещо предвидено отдавна. Заслужавате Бог да ви изтреби. Но! Бог ви прощава. Бог ви обещава да се помири с вас и да ви благослови изобилно.

После им обясни, че могат да се покаят за деянието си и да бъдат освободени от вината за проляната кръв.

Това не звучи по-малко необичайно. Лекотата, с която тия хора можеха да излязат от кашата, забъркана от самите тях, е смайваща. Но как така? Все пак става дума за убийство! Да убиеш Божия Син и после с едно покаяние не само да не бъдеш наказан, но и да бъдеш приет с любов както пълноправен син на Бога – това звучи нелогично. Все пак човек трябва да си плаща за греховете. Не може така. Ако всеки взема да убива и с едно разкаяние получи прошка, къде ще му излезе краят?

Нека не забравяме, че тук става дума за отношението на Бога към нас, а не за човешки отношения. Обществото си има своите закони и те предвиждат наказание за престъплението. Но Божиите закони засягат сърцето, вътрешния живот. Те се занимават с това как да намерим смисъл на живота си, на какво да се надяваме, в какво да вярваме, как да изчистим съвестта си, как да изкупим вината си. Дори светското правосъдие се повлиява от Божията милост и целта му не е да въздава око за око, а да помогне на грешника да се върне в света на порядъчните хора.

Тези три послания на ап. Петър получиха подобаващ отговор. Хората ги чуха, разбраха какво са направили, разбраха какво им предлага Бог и го послушаха. Така убийците на Господ Исус станаха първите Негови последователи и от тях започна разпространението на Евангелието към всички посоки на земята. Петър се намираше в много затруднено положение да призовава точно тях, най-неподходящите хора, но го направи и успехът беше блестящ. Не защото беше толкова убедителен, а защото Святият Дух ужили в сърцата неговите слушатели.

Робърт Пен Уорън казва чрез устата на един от своите герои: „Ти трябва да твориш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави”. В Ерусалим беше пълно с убийци на Христа. Всички бяха участвали, целият народ беше викал: „Разпни Го!” Святият Дух обаче докосна точно тези хора, не отиде в някой друг град, където живеят по-свестни.

Може би ни изглежда невероятно цялата тази безбожна маса около нас да заслужава да чуе благите вести и да се помири с Бога, против Когото е воювала съзнателно или несъзнателно. Но няма други. Това са хората, към които е отправено посланието на примирението. Това са хората, които трябва да отидат на небето. И ние сме били като тях, и ние не сме заслужавали нещо по-добро. Но Бог е сторил нужното, за да ни върне при Себе Си.

Когато се изправяме пред хората – били те мнозина или само един – за да им кажем какво иска Бог за тях, нека сме готови да изявяваме истината. Не да ги ласкаем и да гледаме да не ги обидим, а да им кажем какво са направили против Бога и себе си. Да се молим Святият Дух да освети всяка дума и да я превърне в стрела, отправена точно към сърцето. Да им покажем духовна любов и благост. Тогава ще изживеем радостта от това да видим, че не сме сами по тесния път на Христа, а имаме голяма и приятна компания.

2009/04/13

Неделя 5 април-гост говорител/пророк от Уелс/Англия

Лука 4:4-10 Святият Дух отведе Исус в пустинята......
Дявола избира кога да дойде и да ви атакува,
моменти на криза или решение,или слабост.
Дявола идва с изкушение и въпроси
Много често врагът идва с ако или въпрос.
Яков ни казва,че човекът който се колебае става уязвим и всичко,което Бог ни е обещал остава настрана.
Двете ни най-големи изкушения с които се сблъскваме са:

1.Какво казва Бог
2.Кой съм аз

Бог изговаря творчески думи-хората да се протегнат с вяра.
Бог може да го сътвори.
Когато Бог ви говори и ви даде мечта във вашият живот,
това е като пътуване,което има начало и край.
Но с Бог самото пътуване е толкова важно,колкото и края.
Ако се фокусираме само в края,може да изгубиме това,което Бог върши в момента,относно съдбата ти в Исус. Това,което влагате определя това,което можете да изтеглите. Когато достигнеме мястото на изпълнение,Бог ще ни даде това от което се нуждаеме. Бог очаква да сме Му партньори и да Го следваме навсякъде.
Видението е важно-смисъл на болката дава видението.
Когато имам трудности и когато преминавам през трудни моменти,когато имаме видението,което Бог ни дава,
можеме да издържиме и да напредваме в Исус.
Бог има съдба и цел за моят живот.Видението осмисля болката.
Аз пътувам пътешествие в Бог.Бог ни говори,дава мечти за нас и семействата ни.Бог е добър,когато Бог обещае,Той отговаря,Той е верен винаги.Божийте приоритети не са като моите.Бог знае как да построи моят живот,Неговата цел,желание.Бог знае от каква основа се нуждаеме.Бог пренарежда основите в моят живот.Ако е здрава основата,може да стоиш,колкото искаш.Бог иска да дълбае дълбоко в живота ни.
Еф.2:21-22
Бог не иска просто да дойде на гости.Имаме нужда Бог повече да обитава в нас.Не искам просто да идва,а да живее в мен/нас.Шатрата представлява присъствието на Бог.В Новия Завет е човешко тяло-ние сме място в което Той живее.
Обитава постоянно.....жилище на Бог.Същият Святи Дух,
който беше с Исус и неговите ученици е и в нас.

2009/04/12

MICHAEL W. SMITH - AGNUS DEI

Благодаря Ти, Боже че си ме създал такава каквато си искал,направил си ме да бъда за благословение на другите около мен.
Ти Си истински творец и любовтта Ти към мен е безкрайна и докосваща моето сърце всеки ден.....Ти заслужаваш цялата ми хвала,благодаря Ти,благодаря Ти....Ти Си мой приятел,верен и чудесен Небесен Татко....моето сърце принадлежи на Теб и само на Теб! С обич,твоята прекрасна принцеса.

Michael W. Smith - You Are Holy (Prince of Peace)

You are holy,
You are mighty,
You are Prince of peace.
You are my best friend.

Твоето име е чудесен

Твоето име е чудесен
Ти Си Отец Небесен
С любовтта Си ни дари
И греховете наши Ти с кръвта Си изми.
Цена на кръста за нас плати
И с ново име ни благослови.
Обичам Те,друг няма като Теб,
Истинен,праведен и вечен!
Благодаря Ти,за всичко! Амин

2009/04/06

In Christ Alone by Newsboys

I love this song

Newsboys - It Is You

I love You
God of wisdom is You.

He Reigns - Newsboys

Той възкръсна от смъртта.
Цялата земя ликува и хвали своя Цар.
и пеем слава,слава,алелуя
Той възкръсна.

Who Am I - Casting Crowns

Who Am I
I`m Yours God......
thanks for that.

2009/04/05

Бог е моя канара

Бог е моя канара,
Той ме пази от врага.
Сутрин,вечер е с мен.
Ще Го хваля всеки ден.

2009/04/04

Господ е моя светлина

Той е този,който ме спасява.
От нищо няма да се боя,защото
Господ пази живота ми.
Избухне ли война,
ще уповавам на Господа.
Господ е моя светлина и ме води по
Неговия път да вървя. Чакай и се надявай
и очаквай Господа, бъди смел и насърчен
Бог твоята опора е до теб всеки ден! Амин

2009/04/03

letter from best friend

Jesus died for you and me,
God loves you!
In Him...your friend......
We can see one day.........in the place where everybody of us will tell to God what he/she done for those who don’t believe in Him.
God needs you.......because He made you.
Stop is a slave to Satan!
He wants to kill you....destroy your body.........he don’t love you........he is not like God.
God is love.
Just think about this.........if you have mind you can understand what I’m talking about.
Don’t be loser in devil kingdom.
Stop!!!!!!!!!! The devil is not your friend........his work is to kill you.
Don’t you understand what will be happened with you, when you is without God........your life is dangerous.
If I’m not your friend.......God is!
And will be forever........He never live you...........like other friends........
I understand you how are feel now, but please open the door of your heart to Jesus, don`t stay without Him.......
it’s still have a hope for you........don’t loose it.
Please seat and read my letter, before you delete it, because this which I write to you right now, is not my words, this words is from God heart, He is talking to you using me.
So please be patient......
God don’t want to loose you......me either.
Dori

днес 04.04 събота

Сине мой или дъще,
не забравяй Моя закон или поучение,
но нека сърцето ти да пази заповедите ми.
Нека милост и добрина отхвърлящи
всяка омраза и лъжа не те напускат никога.
Така,ще намериш ти благоволение в Господа
винаги. Облегни се,уповавай и бъди уверен в
Мен с цялото си сърце и ум. Така ще насочвам
и правя равни пътеките ти.
Не бъди мъдър в своите очи на Господа с
почтителност се бой и покланяй ти.

Той те е скрил с определена цел…

„Костите ми не бяха скрити от Тебе, когато в тайна се работех.” (Псалм 139:15).

ПРЕД ПРАГА НА ПРОБИВА

Чувствали ли сте се някога забравени от Бога? Чувствате ли се невидим? Изглежда ли ви, че Бог благославя всички останали, освен вас? Срещат ли вашите очаквания към Бога със студено безразличие от Негова страна? Ако отговорите са „да”, тогава се радвайте, защото вие сте на ръба на едно чудо! Вие сте на прага на пробива! Вратата на вашата съдба започва да се отваря! Най-трудното време за всяко раждане са няколкото минути точно преди бебето да излезе на бял свят. Вие сте изключително изтощени… Вече не можете да издържате.

Вие сте се напрягали и напъвали и сте изразходвали цялата си сила. Искате да викате: „Не мога повече… Не мога!” Но трябва! Това е моментът, когато да напъвате и да се напрягате най-много. Вие викате: „Не мога”, а всички наоколо викат: „НАПЪВАЙ!”. Тогава, някъде дълбоко във вас се надига сила! Там, където до преди малко имаше отчаяние, сега има непоколебимост. Сега вие викате от дълбините на сърцето си: „Мога” и „Ще стане”.

Вие сте на прага на пробива и вероятно сте се уморили да вярвате, но само вие сте тези, които можете да пробиете за вашето чудо. Само вие можете да родите своята съдба! Само вие можете да се борите за изпълнението на своите мечти. Вашият Бог ще ви даде Своята сила, когато вашата сила се изчерпи. Когато паднете, Той ще ви вдигне, защото „Той дава сила на отслабналите и увеличава силата на немощните” (Исая 40:29).

СКРИТИ ЧУДЕСА И ПЕПЕРУДИ

При мен беше по този начин – чувствах се забравена от Бога. Чудех се, дали обещаното Слово някога ще се изпълни – дали някога Бог ще отвори вратата. Аз се олюлявах толкова дълго на прага на пробива, че започнах да се съмнявам. „Дали изобщо някога ще се случи? Може би Бог е размислил и е променил решението Си...” Бях се уморила от чакане, от молитви, от надежда във вяра. Чувствах се като пеперуда в пашкул, скрита и забравена. По онова време написах тази поема:

НЯКОЙ ДЕН ЩЕ ЛЕТЯ

От време на време не съм на себе си – напоследък все по-често.
Не съм сигурна кое „себе си” съм вече. Чувствам се като какавида в пашкул.
Нито съм вече пеперуда, нито съм гъсеница вече.
Не съм това, което бях преди, нито съм това, което ще бъда.
Не мога да се върна към това, което бях или това, което ми е познато.
Не мога да бързам напред и да бъда това, което още не съм станала.
Това е невъзможно място – като бебе в утробата;
Трябва да чакаш да излезе и да застане до теб.
Надявам се на всеки ден да донесе края на това;
Знам, че Бог почти е свършил работата си.
Радвам се, понеже краят е близо, но болката все още расте.
Става твърде лесно да си никой – просто какавида.
Искам да се предам, но Ти не ми даваш.
Не съм гъсеницата, която бях и не съм пеперудата, която знам, че ставам.
Превръщането в пеперуда е страшно, болезнено и уморително.
Предполагам, че не искам да остана едно нищо,
така че ще издържа на мъчителната болка на този пашкул.
И знам, че някой ден ще летя!

Преди години, живях в къща с много дървета наоколо. През есента, дърветата бяха покрити с пашкули. Ние се разхождахме покрай тях през цялото време без да чуем никакъв звук от тях. Чудото ставаше пред нас, а ние му обръщахме малко внимание. Но през есента, дърветата ни бяха отрупани със стотици прекрасни пеперуди. Децата бягаха между дърветата и всички пеперуди политаха. Това беше славна гледка – стотици пеперуди да изпълват въздуха, слънчевата светлина се отразяваше в техните криле. Гъсениците са грозни за гледане, но пеперудите са великолепни.

Бог обича да прави красиви неща от нещо грозно. Бог обожава да вземе нещо грозно от нашето минало, с което сатана е възнамерявал да ни разруши и го обръща в мощно оръжие, което Той да използва да нашето изграждане. „И ние знаем, че във всичко Бог работи за доброто на тези, които Го обичат, които са призовани според Неговите цели” (Римляни 8:28).

СМЪРТТА РАЖДА ЖИВОТА

Бог те привежда през „грозни” ситуации само, за да те превърне в нещо прекрасно. Кръстът изглеждаше за учениците като края на една мечта. Те очакваха своя Месия да дойде, да победи римляните и да установи Своето Царство на земята. Смъртта на Исус изглеждаше като края на техните мечти. Христос се опита да предупреди учениците Си за Своята предстояща смърт, но когато започна да говори за умиране, Петър обяви: „Това никога няма да Ти се случи!” (Матей 1:22). Христос знаеше, че това трябваше да се случи.

Както семето поставено в земята трябва да умре, за да стане растение, Той знаеше, че Неговият живот на земята – какъвто беше – трябваше да свърши или Той нямаше да донесе дара на вечния живот за тези, които щяха да вярват в Него. „Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.” (Йоан 16:17).

Неговата смърт донесе живот! „Аз Съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее” (Йоан 11:25). „Пашкулът”, в който се намирате сега, е „смъртта”, която ще ви даде съдбата ви. Болезнената ситуация, в която сте точно сега, може да бъде изстрелваща площадка към вашето бъдеще. Ако чувствате, че сте невидими, радвайте се, че сте така. Бог ви е скрил, за да ви променя в тайно, но скоро Той ще ви извади като тайно оръжие и ще ви покаже на света. „Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Баща, Който е на небесата” (Матей 5:16).

Вашият Небесен Баща ще заяви: „Вижте какво е направила Моята благодат!” Светът ще Го прослави, защото ще може да види какво е направил Той във вас. Вие сте Неговият трофей! Неговата награда! Някои може да спорят, че вие нямате право да бъдете там, където Бог ви е поставил. Но гласът на вашите обвинители дори няма да достигне до ушите ви, защото вие сте платили цената; вие сте издържали и сте победили. И „вие ще се издигнете с крила като орли” (Исая 40:31), и да, ще летите! Може би този е денят...

Когато очаквах да родя децата си и датата наближаваше, аз всеки ден се събуждах с очакването, че днес ще е денят, в който ще родя. Всеки ден си мислех: „Днес може да е денят.” Не съм си помисляла, че това няма да се случи днес, защото знаех, че времето ми идваше и че този може да е денят, в който ще родя. Когато денят завършваше без раждане, се чувствах донякъде разочарована. Но идваше нова сутрин и аз ставах с надежда от небето, спомняйки си, че това може да е денят. А аз бях приготвена да тръгна по всяко време; чантите ми бяха в колата, тя беше заредена с бензин.

Всеки ден, в който служите на Бог и чакате Неговото време да се изпълни съдбата ви, е един ден по-близо до раждането й. Като се приближавате към раждането, вие чувствате в духа си, че времето е близо. Може би днес е денят! Вие се оглеждате и виждате братята и сестрите си в Христос да получават обещанията на Бога в своя живот – и вие се радвате за тях. Но кога ще дойде вашият ред? Кога вашата съдба ще бъде на дневен ред, както Бог е обещал?

Всеки ден ние трябва да приготвяме сърцата си да вярваме, че „този може да е денят на изпълнението на Неговите обещания към мен”, и изведнъж Той го прави. Колкото по-дълго служите на Бог, толкова по-дълбоко вие ще Му се доверявате да изпълни обещанията Си към вас. Когато се приближавате към времето за изпълнение на Неговия призив за живота ви, ще знаете, че с всеки изминал ден вие се приближавате към него.

Днес може да е денят, в който получавате едно голямо благословение от Бога. Днес може да съдържа отговора, който очаквате. Чакайте във вяра всеки ден, както една жена чака да роди. Бог не ви довежда до времето на раждане, за да спре целия процес. Той не ви е довел до тук, за да ви остави сега. Той не, ви е забравил! То ще се случи! И запомнете, че „Този, който е започнал добро дело във вас е верен да го завърши” (Филипяни 1:6). „Бог не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го сложи в действие?” (Числа 23:19).

Ако Бог е обещал, Той ще го извърши! Кажете това с мен: Бог ще направи това, което е обещал. Той не ме е забравил, защото аз съм постоянно в мислите Му. Бог чака да се изпълни Неговото слово чрез мен. Това ще се случи! Може този да е денят! Бог не може да лъже; Той не променя мнението Си. Аз избирам да вярвам това, което Бог ми е казал, а не лъжите на страха и съмнението.

Той ви е скрил с определена цел – вие сте Неговото скрито оръжие!

Prince Caspian

Ти си дърво

Ти си дърво посадено отново
в Едем,което дава плод всеки
ден.На Бог се довери,
за да израстваш в Него ти.

2009/04/02

Чудото е в твоите уста

Понякога ти се нуждаеш в твоя живот от чудо от Бога. То може да бъде за теб самия или за някой друг в твоето семейство. Сигурно ти често се намираш в това положение. Мнозина от вас точно сега, докато четат тези редове, се намират в голяма нужда. Ти се нуждаеш сега от чудо в твоя живот. Може би си обхванат от болест или от страшно заболяване. Може би имаш непреодолими финансови трудности. Може би това е едно опърничаво дете. Може би е някаква невидима сила, която те изпълва със страх. Може би изнемогваш и се нуждаеш от чудо.

Тогава аз имам една добра новина за теб! Ти можеш да получиш чудо от Бога. Бог е чудотворец. Той осведомява за много Свои чудеса в Библията. Чети я и ти ще видиш какъв е твоят Бог. В Малахия Той казва: „Защото Аз, Господ, не се променям!”

„Исус Христос е същият вчера, днес и во веки!” (Евреи 13:8). Аз мислех, че времето на чудесата е отминало, но един ден открих, че никога не е имало „време за чудеса”, но че има Бог на чудесата, и че Той никога не се променя! Къде е чудото, от което се нуждаеш така много? И как може то да се осъществи за теб? Много хора тичат по земята насам и натам в търсене на чудото, от което имат нужда. Те вървят от човек на човек, те се надяват, търсят, копнеят и очакват. Със сигурност някои получават помощ, защото Бог използва избраните съдове, но мнозина остават разочаровани. Къде може да намериш чудото?

Да погледнем в Божието Слово: „Но що казва тя? Думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, сиреч думата на вяра, която проповядваме. Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява” (Римляни 10:8-10).

Чудото е в твоята уста! Божиите обещания са добри. „Защото за Бога няма нищо невъзможно” (Лука 1:37). „Защото Аз бързам да изпълня Словото Си” (Еремия 1:12). Тези обещания са в твоите уста. Осмели се да ги изговориш! Осмели се да ги изповядваш! Колко често ти казваш: „Аз вярвам, аз вярвам в Бога.” При това трябва не само да вярваш със сърцето си, но и нещо повече. Словото казва: „Изповядай с устата си!” Изповядването е за спасение! Чудото е на езика ти. То е в твоята уста. Какво имам предвид? Божието обещание: „Бог, който не може да лъже, ни е дал много обещания” (ІІ Коринтяни 1:20). Чудото е в твоята уста.

Осмели се да изговориш на глас обещанията. Кажи ги на себе си! Кажи ги на дявола! Кажи ги на болестта! Кажи ги на планината от трудности! Изповядай ги в лицето на всички противоречиви обстоятелства. Кажи ги, когато имаш болка! Кажи ги, когато си толкова болен, че даже не можеш да мислиш! Бог поглежда, усмихвайки се към теб. Той се радва, че ти си спомняш за Неговото Слово. Със сигурност господ ще изпълни Своите обещания в твоя живот. Когато казваме и изповядваме Словото Му, Той ще направи чудо! Изповядването е за спасение.

`
Най-голямото чудо

Мисля си за времето, когато преживях най-голямото чудо от всички чудеса - спасението на моята душа. Бях упорит и грешен. Вървях с тълпата. Следвах света и го обичах. Бях един загубен грешник по пътя за ада. В Своята милост Бог спаси два пъти живота ми. Веднъж като бебе, когато съм бил на няколко месеца, аз съм скочил от ръцете на моята сестра в открита камина, но Бог е запазил живота ми. Другия път бях юноша и плувах в една река. По средата на реката силите ме изоставиха и няколко пъти потъвах, бях толкова слаб, че нямах сили да извикам на моите приятели. Накрая се предадох и потънах във водата. Едно момче, което плувало върху парче дърво и не знаело, че тялото ми се носи под водата, гмурнало се с главата надолу, ударило се в тялото ми, изтласкало ме на плитко и аз се съживих. О, колко добър и милостив е Бог към всички нас! Без съмнение, скъпи читателю, Той е запазвал и твоя живот много пъти.

В моето изгубено състояние аз се нуждаех от чудо, което да промени сърцето ми и да спаси душата ми. Една нощ към два часа след полунощ се връщах от нощния клуб за вкъщи. И както си вървях през града Фордуър, Тексас, започнах да размишлявам за Бога, за ада, за небето и вечността. В онази нощ Бог започна да отговаря на молитвата на някого. Аз бях изобличен за моя грях, макар че не знаех какво става. Но как получих чудото, от което се нуждаех!

Обадих се на един мой приятел, който беше християнин. Той ми поясни: “Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Каза ми още: “Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки от своя път и Господ възложи на Него (Исус), беззаконието на всички ни.” Той ми назова Божиите обещания. Посочи ми къде се казва: “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада. И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.”

“Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ, ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг, ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна.”

“Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш.”

Повярвах в сърцето си на тези обещания, но не можех да намеря освобождението и мира, от които се нуждаех. Нуждаех се от чудо! Чудото беше в моята уста! Аз отидох с моя приятел на църква. Минах по пътеката с него. Застанах пред всички. Отворих устата си и чудото излезе. С устата си говорих, какво Бог е казал в Своето Слово. Аз приех Исус Христос като мой Спасител и Той спаси душата ми. Изповядвам, че сега съм християнин, основавайки се на авторитета на Неговите големи обещания. Греховете ми са измити в Неговата кръв. Аз съм Божие дете! Това е истина, защото Божиите обещания го казват!

Изповядването на Божиите обещания е за спасение.

В онзи ден чудото на изкуплението на греховете ми стана реалност. Исус ме спаси. Но Той не го направи, докато не отворих устата си и не изповядах, че Неговите обещания са валидни и за мен. Словото (Божиите обещания) са близо до теб, в твоята уста. Ако, ако, ако, ако не само повярваш, но и изповядваш обещанието, това ще ти донесе чудото, от което се нуждаеш.

Чудото е в твоите уста! Не го оставяй да лежи бездейно и пасивно. Изговори го!!!

Изповядването е за спасение. Спасението означава не само спасение на душата. То значи още изцеление, сигурност, освобождение и т. н. Постави Божиите обещания, които са във връзка с твоята ситуация, в сърцето си и ги повярвай. После отвори устата си и изповядай Слово за освобождение, изцеление, сигурност на тялото, душата и духа.

С други думи, ти можеш както си получил чудото на изкупление, така да получиш и други чудеса. В случаи на изцеление или други нужди действието може да не бъде веднага видяно или почувствано, но ако ти продължиш да изповядваш обещанията и не се съмняваш в сърцето си, чудото ще се прояви за прослава на Исусовото име.

Исус е чудотворецът. Думите могат да действат, ако изповядваш Божието Слово. Бог е нашият Лекар. Библията казва: “Те ограничиха Святия Израилев”. Ние можем да ограничим Бог. Той желае да те изцели, да те освободи. Той желае с удоволствие да ти подари чудо! Но ако ти не търсиш обещанията Му, не ги вярваш в сърцето си и не ги изповядваш с устата си, ти ще ограничиш Божията чудотворна сила. Толкова лесно е да тичаш при някой човек. Ние не отхвърляме това, но един ден може да няма при теб никой. Бог желае ти да растеш във вярата. Той желае ти да знаеш, че си важен. Той ще чуе гласа ти: “Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.” На теб! Да, също и на теб!

Бог чува твоето изповядване на Неговите обещания и Той ще го уважи.

`
Изцелението на нашата дъщеря

Спомням си, когато нашата дъщеря се роди. По това време моята жена беше медицинска сестра. Тя веднага откри, че Лиза не беше нормална. Лекарят, който я израждаше, също разбра. Нашата детска лекарка потвърди това по-късно. Каза, че Лиза имаше дефект по рождение. Тя щеше да страда от нещо подобно на детски паралич. Малкото дете нямаше мускулен тонус в тялото си. липсваше и рефлекс за сукане. Тя не можеше да повдигне главата си от леглото, дори и един пръст, макар че беше на пет месеца. Нямаше достатъчно сила, за да пълзи. Тя просто се търкаляше на пода в седнало положение. Ние се нуждаехме от чудо!

Като баптистки проповедник за 14 години аз знаех малко за изцелението. Ние имахме малка светлина за чудотворната сила на Бог. В книгите, които имах в библиотеката си, пишеше, че Бог изпраща болест, за да ни благослови или да ни научи на добър урок. Аз проповядвах, че трябва да сме винаги много внимателни и да казваме: “Ако е Твоята воля, изцели този човек.”

Тогава още не бях кръстен в Святия Дух, но Бог ми помагаше. Аз се затворих в моята библиотека и започнах да изучавам сам ден след ден Божието Слово. Четях четирите Евангелия, докато започнах да виждам Исуса. От тези страници се появи един мощен, състрадателен Чудотворец. Той не беше баптистки Исус, нито методистки, презвитериански или католически. Той беше Синът на живия Бог, който е същият вчера, днес и во веки. Аз Го познах като Един, който е по-велик от всичките ни представи за Него! Не Го видях като Един, който принадлежи към определена деноминация, а като Един, който е достатъчно велик и Който има достатъчно голяма любов към всичките човеци, така че да ги обгърне със Своите мощни ръце.

Винаги четяхме Неговите обещания. Разбрахме, че дяволът е този, който е направил нашата дъщеря да бъде болна. Той искаше тя да бъде инвалид, но Бог желаеше да я излекува.

Ние се молехме за нея, но сякаш нищо не се случи. Тя изглеждаше все така. Защо този чуден Исус не правеше нищо? Ние ограничавахме Святия Израилев! Къде беше нашето чудо? То беше в нашите уста! Естествено, ние знаехме, че чудото е в Исус, но ограничавахме Неговата сила, като не устоявахме в изповедта на Словото Му. Моята жена Доди и аз решихме да отворим устите си и да изповядаме Словото за спасение и изцеление. Това бяха тъжни и тъмни дни за нас, борещите се баптисти, но Бог беше толкова милостив и състрадателен!

Приехме обещанията и започнахме да ги изповядваме всеки ден, въпреки състоянието на нашата дъщеря. Ние заявявахме: “В Неговите рани тя е здрава.” Ние полагахме ръце на нея, защото Словото казва: “Те ще оздравяват.” Исус казва: “Каквото попросите в Мое име, то ще ви бъде.” Ние изповядвахме: “Исус го извършва. Исус го извършва!”

Когато някой ни казваше колко лошо изглежда или ни питаше за нея, ние се опитвахме да му отговорим какво Бог казва, а не какво ние виждаме с нашите очи. Изминаха месеци. Тя не се промени. Къде е чудото? То беше в нашите уста. “Смърт и живот има в силата на езика.” Ние заставахме на страната на Божиите обещания и срещу лъжливите симптоми на дявола. “Господ бърза да изпълни Словото Си.” Бог се усмихваше и ни гледаше. Исус беше близо.

В петия месец детето повдигна главичката си от леглото, като лежеше на корема си. Небесният Бог изпълняваше Своето Слово. Моята жена знаеше, че белег за анормалност е, ако бебето на седем месеца не може да седи само. Петият месец дойде и отмина. Така също и шестият. Сатана ни казваше хиляди пъти, че тя никога няма да бъде нормална, но ние имахме чудото в нашите уста и продължавахме да го изповядваме до освобождение.

Тъкмо, когато и последните критични дни на онези месеци изтичаха и трябваше вече да седи сама, тя се обърна и седна!!! Аз съм сигурен, че ангелите, които следяха това, изведнъж запяха небесна песен за слава на Бога, за Неговата любов и верността към Словото Му.

Сигурен съм, че нашият прославен Исус се усмихваше щастливо над нашата радост, тъй като Той понесе всички наши грехове, болести и болки на Себе Си и откупи изцелението ни. Това беше повратната точка. От тогава тя се развиваше нормално. Днес тя е красиво момиче в служение на Господа. Той извърши делото Си във всяко отношение. Нашият педиатър каза, че това е чудо от Бог. Чудото беше в нашите уста. Ние го изповядвахме с устата си и изцелението дойде.

Ние не говорим тук за положително мислене, нито за владеене на ума над материята. Ние ви напомняме вечното Божие Слово: “Той изпраща Словото Си, та ги изцелява.”

“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.”

“Господи, Твоето Слово е утвърдено на Небето до века.” Трябва да намериш обещанията си и ден и нощ да ги изповядваш. Стой върху Божието Слово и Бог ще Го потвърди.

В случая с Даниил, който три седмици се молеше за нещо определено, Бог каза: “В деня, в който ти Ме призова, отговорът беше изпратен, но сатана попречи за получаването.” Това се случва понякога. Не преставай да изповядваш Божието Слово. То ще стане действителност.

Ако Бог веднага ни изцеляваше, то ние не бихме имали търпение с другите. Ние не бихме растели във вяра. Разбира се, ще има и моментални изцеления, но също и мрачни мигове, когато ще ти се струва, че сте само ти, Бог и Словото Му. Но това е достатъчно, ако ние изповядваме смело Неговите обещания и казваме, че чудото ни принадлежи!


Изцеление от раков тумор

В Тексас живееше една християнка, която откри, че чудото се намира в нейната уста. Аз ще кажа още веднъж, Исус прави чудесата, Бог изцелява, но те действат, когато изповядваме обещанията. Изповядването е за спасение, изцеление, освобождение. Ако ти желаеш да имаш чудо, изцеление или да намериш освобождение, избери пътя, който води натам. Този път е на изповядване на Божиите обещания и на сигурността в нашите сърца, че Бог държи на Словото Си и Го прави реално. Тази чудесна християнка дойде на едно от нашите събрания.

Тогава не знаех нищо за нейното ужасно телесно състояние. Беше едра жена. Тя имаше раков тумор в тялото си и страдаше от дълго време. Очакваше операция. Беше под лекарско наблюдение и болките бяха толкова големи, че тя мислеше, че няма да може да дойде на събрание. Но въпреки това, реши да повика някой, който да я закара. Тя помолила Бог да ми открие чрез дарбата откровение нейното състояние, за да подсили вярата й и да й помогне да намери изцеление.

Така тя стоеше с големи болки на събранието. Но слава на Бога, Исус се вълнува от немощите, които изживяваме. Той толкова съчувства на страдащите. Проповядвах и служех на хората и извиках някои напред за специална молитва. След това казах, че трябва да завършим събранието. По-късно тя ми поясни, че сърцето й извикало от разочарование, защото й се сторило, че е напълно изоставена. Но точно в този момент усетих сигнал в духа си.

Почувствах колебание да завърша събранието. Исус нашепна в сърцето ми, че има още някой, на когото трябва да се помогне. Колко добре е, да знаем, че Исус е винаги при нас и извършва работата Си. помага ни, ако ние работим с Него. Когато излизаме да проповядваме, Той казва: “Аз Съм с вас през всичките дни”. Той и сега е с нас, и тогава беше също.

Казах: “Мисля, че не можем да приключим. Тук има някой, който се нуждае от помощ. Спомних си, че я извиках напред. Нашият скъп Господ ми каза, че тя има раков тумор и че Той желае да я изцели. Това подсили нейната вяра. Спомням си, че заповядах на тумора да изчезне и се молех за изцеление. Казах й да си отиде вкъщи и да изповядва: “С Неговите рани аз съм изцелена!” и подчертах да казва винаги това.

Знаех, че мнозина са били веднага изцелявани, но при нея очевидно нямаше да бъде така. Тя имаше все още болки в едрото си тяло, причинени от тумора. Чудото щеше да дойде от нейната уста... Господ Исус ме подбуди да й кажа, че трябва винаги да повтаря: “С Неговите рани аз съм здрава!” Словото е близо до теб, даже в твоята уста. Ако ти изповядваш, изповедта е изцеление.

Жената си отиде вкъщи, подкрепена в духа си. Тя малко знаеше за страданията, които я очакваха. Каза, че на следващия ден е прекарала най-болезнените часове в своя живот. Като че ли с нея ставало нещо още по-лошо, отколкото преди.

Но тя научила тайната. С голяма вяра и решителност изповядвала ден и нощ: “С Неговите рани аз съм здрава. С Неговите рани аз съм здрава!” Струва ми се, че изповядването на тази смирена християнка е звучало като гръм в небето. То е преминавало покрай звездите и те са били единодушни в песента, че “С Неговите рани аз съм здрава.” То е достигнало вратата на небесното царство и ангелите са издигнали гласовете си и са го превърнали в хваление, което изпълнило небето. “С Неговите рани аз съм здрава!” То достигнало трона на благодатта и милостта, където кръвта е поръсена. Това означава, че “Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония и с Неговите рани ние се изцелихме.”

Исус - Ходатаят на нашето изповядване и Бог, нашият скъп Баща, се изправят, когато пристига обещанието от устата на тази страдаща жена! Изцелението било осъществено въз основа на изповядването на Божието Слово. Ден-два минали и раковият тумор напуснал тялото й. Тя го занесла на лекаря и той потвърдил, че е раков. Нейното тяло започнало бързо да губи от теглото си и сега тя е отново една хубава жена. Днес, много години по-късно, е все така здрава и служи на Бога.

Наскоро тя беше на едно наше богослужение и подсили вярата на църквата ни, като ни разказа това, което вече описах. Дяволът, естествено, е искал да лиши жената от това чудо. Ако той можел да затвори устата й, това щяло да се случи. Той е знаел, че чудото се намира в нейната уста. В изповядването си тя уповавала на Словото и чудото е дошло.

Твоето чудо е в твоята уста. Може би то няма да дойде днес, през следващата седмица или следващия месец, но то ще дойде! Дълбоко в сърцето си виждай себе си освободен от болест, страдание и всички проблеми. Ти си свободен! Вземи тогава Божието Слово и без страх Го изповядвай смело ден и нощ. И ако те попита някой как се чувстваш, не казвай нищо.

Разкажи какво Бог казва за твоята ситуация. Говори за Божиите обещания! Говори не за твоите чувства, а за това - какво Бог казва!

`
Силата на думите

Думи, думи, думи, нека да поговорим малко за тях. Има милиони думи в света. Те се намират в книги, вестници и на много други места. Те са просто думи. Има още и думи, написани в Библията. Хиляди думи има в тази чудесна Книга. Някои от тях изглеждат като всички други думи в света. Те имат същия правопис, но са различни.

Исус казва: “Думите, които Съм ви говорил, дух са и живот са.” Бог казва за Своите думи, че те са живот за всички, които ги намират! Той казва: “Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни”. Библията ни учи: “Всичкото Писание е Боговдъхновено.” Въпреки че думите в Библията изглеждат като всички други, има една разлика. Те са Божии думи. Бог вдъхва живот в тях. Ако ние вземем тези думи от Бога и ги използваме, ще дойде чудо!

Бог употреби думи, за да създаде този свят. Писано е: “Той създаде всичко чрез Словото на Своята мощ”. Той сътвори всичко чрез думи. Бог каза: Да бъде и то стана! Думите в Божиите уста бяха силни! Ако Неговите Думи се изповядват чрез нашите уста, те стават също силни! В Осия 14:2 пише: “Вземете със себе си думи и върнете се при Господа.” Какво можеш ти да вземеш, когато поискаш от Господа да извърши чудо? Какво желае Той да Му занесеш?

Вземи думи. Вземи думи. Вземи Божиите думи! Вземи Божиите обещания и ги изповядай пред Него! Бог каза: “Подсети ме.” Бог желае да Му напомняш Неговите обещания. Библията казва: “Ти си се впримчил с думите на устата си.” Бог казва: “От думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш.” Господ казва: “Смърт и живот има в силата на езика.” Твоите думи са важни. Вземи Божиите думи в твоята уста и ги изговаряй. В книгата Йоил пише: “Слабият нека каже: Аз съм юнак!” Слабият нека каже-каже-каже! Не да се моли, а да каже!

Ако слабите понякога желаят да получат помощ, те трябва да променят речта си. Ако тези, които са в трудност, искат да получат помощ, те трябва да променят речта си. Нека слабите ден и нощ да казват: “Аз съм силен! Господ е сила на живота ми.” Нека болният каже: “С Неговите рани аз се изцелих. Той наистина понесе печалта ми и със скърбите ми се натовари. И с Неговите рани аз се изцелих.” Писано е: “На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.”

“На мен ми положиха ръце и аз се възстановявам. Господ е мой Лекар. Той отне болестта отсред мен. Благославяй, душе моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене, нека хвали Святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести.” Слава на Господа, Той казва: “Всичките”. Кажи го и болестта ще отмине!

Който се намира в трудност, трябва смело да каже: “Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти”. Прогласи: “Бог е с мен. Той е мой Помощник. Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? “Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях!”

Нека тези, които се измъчват от дух на страх, започнат да говорят. Промени своята реч, ако искаш да постигнеш победа. Нека страхливият ден и нощ смело да говори: “Господ е пастир мой, няма да остана в нужда... И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене.... Не бой се, защото Аз Съм с тебе. Не се ужасявай, защото Аз Съм твой Бог. Ще те укрепя, да, ще ти помогна! Ще те подпра с праведната Си десница.”

Който се страхува, трябва отново и отново да казва: “Господ е светлина моя, избавител мой, от кого ще се боя? Бог е сила на живота ми, от кого ще се уплаша? Когато се приближиха при мене злосторници, противниците ми и неприятелите ми, те се спънаха и паднаха.”

Който е преследван от страха, да каже: “Бог ни е дал Дух не на страх, а на сила, любов и себевладение!” Прогласи това: “Нямам дух на страх! Имам силата на Святия Дух! Имам духа на любовта! Имам духа на себевладение!” Изповядвай това на всеки. Не говори за твоите страхове, но говори за това, какво Бог казва за теб. Върши твоята част, изповядвай и страхът ще се стопи, както мъглите пред изгряващото слънце. Нека слабият да каже! Нека който е в беда, да каже! Нека болният да каже! Нека тези, които се нуждаят от чудо, да кажат!

Какво трябва всички тези хора да кажат? Какво трябва ти да кажеш? Кажи това, което Бог казва! Вземи Неговите обещания и пристъпи чрез Господ Исус пред Неговия трон и Му припомни за това. изповядвай, че те ще се осъществят точно сега. В Послание към Евреите е записано: “Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя; така, щото дръзновено казваме: Господ ми е Помощник, няма да се убоя; какво ще ми стори човек?” Това е един много забележително! Обърни внимание: Той казва, че можем дръзновено да говорим!

Бог не ни е дал стотици обещания просто, за да ги вярваме. Той ни ги е дал, за да можем дръзновено да ги изговаряме в нашето изповядване за освобождение. Вземи някои от Неговите обещания, които са във връзка с твоята ситуация, и повярвай с цялото си сърце. Сега започни дръзновено да казваш тези обещания на себе си, на твоите приятели, на твоето семейство и на сатана! На всички заявявай смело: “Това казва Бог, моят Баща. Аз Му вярвам. Сега обещанието ми принадлежи!” Стой на това и го изричай в болка, в страдание, страх и нужда. Исус е нашият Първосвещеник, Когото изповядваме и Той ще гледа това да стане реалност в живота ти.

Библията казва в Марко: “Който рече на тая планина: Вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.”

Помисли, че ние можем да имаме това, което казваме, ако не се усъмним в сърцата си. Ако ти не мислиш, че това е един закон, който действа, то опитай обратното. Това е, което повечето хора вършат. Те вярват, че са болни и че ще станат още по-зле и го разказват на всеки. Попитай ги и те открито и убедително ще ти кажат: Аз съм болен, имам болки и вероятно ще трябва да вляза в болница. Вярвам, че имам рак. И става все по-лошо. И така продължават. Те го вярват, казват и получават това, което казват! Ако действа в обратна посока, то непременно ще действа и в права. Ще действа, когато упражняваме вяра, като изповядваме Божието Слово.

Не се съмнявай! Повярвай в сърцето си това, което Бог казва, изповядвай го и ще получиш това, което казваш. Бог бди, за да бъде Словото Му изпълнено. Има три гласа, които говорят.

Първо: Вика гласът от бедната. Ако рак, болест, слепота и мъка са дошли в живота ти, той вика със силен и гърмящ глас: “Ти си болен! Ти имаш мъка... Ти си болен! Ти имаш мъка...” Това е единият глас.

Второ: Божият глас ни казва в Неговото Слово: “И с Неговите рани ние се изцелихме. Той понесе нашите болести... Той ни изкупи от проклятието, като стана проклет за нас. Той понесе нашите грехове... А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда.”
Симптомите и болестта казват едно, а Бог казва друго.

Трето: Въпросът е какво казваш ти на това! Чия страна ще избереш? Ще отминеш ли и ще изповядваш какво сатана ти е направил или ще стоиш на Божието Слово и ще изповядваш, какво Бог казва? Ако си съгласен, кажи: Амин.

Виж, че Библията казва, нека слабият да каже, не да се моли. Нека слабият да каже: “Аз съм силен.” Така казва Бог: “Нека слабият да каже.” Той трябва да каже нещо. Нека болният да каже: “Аз съм изцелен.” Нека този, който е нападнат от демони, да каже: “Аз съм свободен.” Кажи го въз основа на великото и свято дело на Сина на Живия Бог, който проля кръвта Си, за да те изкупи от тези неща. Виж жената с кръвотечението. Тя каза нещо. В Библията тя казва: “Само, ако се допра до Него, ще оздравея.” Виж Давид, когато застана срещу Голиат. Той каза нещо. Той каза: “Днес Господ ще те предаде в ръката ми.”

Едно от най-чудесните открития, които съм намерил в Библията, е за думите!

Сирофиникиянката, която следваше Исус, не беше спасена и Исус не искаше да я слуша. Когато тя вървеше след Него, Той не казваше нищо. Но учениците казаха: “Отпрати я, защото вика подир нас”. Тя каза: “Господи, дъщеря ми е обхваната от бяс.” Майката на тази дъщеря тичаше след Исуса и викаше за помощ. Тя искаше чудо за малката си дъщеря, която беше вкъщи и се нуждаеше от помощ.

Накрая Исус се обърна и й каза: “Не е правилно да се взема хляба от децата и да се хвърли на кученцата.” А тя отговори: “Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат под трапезата.” Сега слушайте. Той каза: “О, жено, голяма е твоята вяра. И понеже ти каза това, демонът излезе от дъщеря ти.” Помисли за това.

Една жена можеше да каже нещо, да изповяда нещо и един демон напусна дъщеря й. Исус й каза, че демонът напусна дъщеря й въз основа на това, което тя изговори. Казвам ви, много демони действат в дъщери, съпрузи, съпруги, деца, мъже и жени въз основа на нещо, което ние изговаряме. Ние всъщност изповядваме, че искаме да живеем за дявола, ако казваме, че нищо не получаваме, ако казваме, че ще направим нещо противно на Бога. Този вид говорене отваря врата за дявола и силите на тъмнината.

Тази сирофиникиянка дойде при Исуса, молеше го и говореше. Дъщеря й беше на много километри далеч от нея. Но тя получи изцеление за нея въз основа на това, което изповядваше. Мои приятели, важно е какво изговаряте!

Библията казва, че ако ти не се съмняваш в сърцето си, но вярваш, че нещата, които изговаряш, ще станат истински, ти ще имаш това, което казваш. Ако ти се молиш, вярвай, че ще получиш и ще имаш това, което казваш.

Знаеш ли, че това, което си в момента, е резултат от това, което си говорил? Знаеш ли това? Това, което ти изговаряш, се осъществява в твоето тяло, в твоя разум, в твоята физика и духовна същност. Ако ти си слаб и сломен, изпитай се. Ти си продукт на това, което изговаряш, защото получаваш това, което казваш. Ако желаеш да бъдеш друг, то промени речта си. Ако желаеш да промениш живота си, трябва да промениш говоренето си.

Чудото е в твоята уста. Ти няма да намериш проповедник, който ще ти помогне, ако продължаваш да изповядваш делата на дявола и тъмнината. Ти няма да намериш проповедник, който ще ти помогне, ако не изповядваш това, което казва Бог в Словото Си.


Чудото на един проповедник

Чудото, от което се нуждаеш, е в твоята уста! Изповядай на глас това, което вярваш в сърцето си.

Спомням си за един чудесен, даровит проповедник на Евангелието, който добре познавах. Той много страдаше от артрит и едва можеше да стане от леглото си и да върви. Сутрин се къпеше с гореща вода, за да се облекчи и така да започне деня. Купуваше аспирин по цяла кутия.

Болките му бяха чести и не преставаха. Неговите колена и ставите на краката му бяха подути колкото грейпфрут. Аз мога още много да говоря за неговото състояние, но с думи трудно мога да изразя това. Той обичаше Бога и беше изпълнен с Неговия Дух. Опита се да продължи да проповядва. Когато един ден пристигна за служба, на която трябваше да проповядва, се случи нещо. Бог оживи Словото Си в неговото сърце: “С Неговите рани ние се изцелихме.”

Високо във въздуха, докато седял в самолета, изведнъж той повярвал това в сърцето си. Можеше откровено да изповядва: “С Неговите рани аз съм изцелен.” Когато той се приземи, пасторът го посрещна. Тъй като куцукаше, пасторът му каза, пълен със съчувствие: “Как си?” Той го погледна и каза: “О, аз съм изцелен!” Сега пасторът го изгледа така, като че ли си беше изгубил разсъдъка. Когато вечерта с болки отиде на амвона, той застана пред хората и каза дръзновено: “Желая да ви известя, че съм изцелен!”

Представяте ли си?! Той имаше още болки и подути стави! При все това знаеше в сърцето си и изповядваше с устата си, че е изцелен!

Чудото беше в неговата уста и той го изповядваше на глас. Скоро започна да възстановява здравето си и стана напълно променен. Днес няма и следа от болестта и Бог го употребява.

`
Изповед за всеки ден

Добре е за всички ни ежедневно да изповядваме пред Бога Неговото Слово! Ето една изповед, която желая да споделя с вас. Аз съм я правил и я правя пред Него постоянно. “Аз изповядвам с устата си Господ Исус и вярвам в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите. Затова аз съм спасен! Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново.” Аз съм в Христа! Аз съм ново създание! Старото премина, всичко стана ново. Аз имам един нов Баща в небето! Имам нов живот, вечен живот. Имам ново гражданство и то е на небето. Аз живея в нова сфера. Аз съм спасен от силите на тъмнината и съм преселен в царството на възлюбения Му Син.

Приет съм от Възлюбения Син. Името ми е записано в Книгата на Живота. Аз имам нова сила! Имам власт да стъпвам на змии и на скорпии и над цялата сила на врага и нищо няма да ме повреди. Имам власт над всички демони, за да ги изгонвам! Мога да полагам ръце на болни и те ще оздравяват. Аз съм повече от победител чрез Исус Христос. Всичко мога чрез Него. Изповядвам многото благословения от Голгота.

“Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, тъй, щото младостта ти се подновява като на орел.” Всички мои грехове са простени!

Всички мои болести са изцелени! Моят живот е силен в Бога! Венчан съм с Неговата благост! Изповядвам, че нямам страх! “Да, и в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло! Аз не се боя, защото Ти си с мене. Няма да се ужасявам, защото Ти си мой Бог. Ти ще ми помогнеш, ще ме укрепиш, ще ме подпреш с праведната Си десница.”

“Бог ми е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.” Аз имам дух на сила в мен! Имам дух на любов в мен. Имам дух на себевладение. Над мен е кръвта на Агнето! Господ е пред мен. Исус е в мен! Ангелът на Господа е около мен. Божиите вечни ръце са под мен.

“Благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми.” Алилуя! Страх няма място в моя живот. Изповядвам, че това е един добър ден. Аз съм изцелен.

Днес аз съм изпълнен с Божията любов. Днес съм изпълнен с Божията мъдрост. Днес съм изпълнен със Святия Дух. Всичко това ми принадлежи днес! Изповядвам днес, че ще помогна на някого да намери Божията милост и благодат. Днес ще се радвам, че Небето е мой дом.

Аз се радвам днес, че цялото ми семейство влиза в семейството на Господа! Това е моята изповед. Аз я изповядвам дръзновено пред дявола, пред ангелите, пред Господ Исус и пред Бог, моя Баща.

В Исусовото име Ти благодаря, Отче, че имам това, което казвам! Моята изповед е основана на Твоето Слово и възлиза пред Теб. Исус е Първосвещеникът на моята изповед. Днес тя става истина.

Мои приятели, изповядвайте смело всеки ден и вие ще видите, че Бог държи на Словото Си. Чудото е във вашата уста!


Джон Остийн
John Osteen Ministries
Box 23117, Houston
Texas, 77228.

Той е достоен за хвала

Кой е достоен за хвала?
Исус,Той е вечният.
Хвала се носи в Небето,
Ангели кръжат и около
трона на Бога летят.
Слава,слава на Христа.
Само Той е достоен за хвала.
Пред Него ние да се поклоним.
И да Му благодарим.Амин

Jesus

Jesus - Ben Hur

радиоинтервю с д-р Джон Милър,

Това е едно интересно радиоинтервю с д-р Джон Милър, който е изучавал около 20 години въпроса за Пасхалната вечеря, известна като Тайната вечеря.

Откъси от интервю с д-р Джон Милър

Водещ: Вие сте с радиопредаването „Шабат”.

Шалом, Мешпоха! (Мир, Божие семейство!) Мешпоха е еврейска дума, която означава семейство – семейство с еврейско сърце; дума за евреи и неевреи, които стават нов човек в Месията Исус (Йешуа). Пригответе се, да засвирим с внушителния шофар, с цялото величие на Сионската тръба. Искаме всеки човек по лицето на земята да чуе добрата вест. Искаме да запалим сърцето на всеки човек по земята за Месията!

Обещавам ви, че през следващите две седмици, ако следите внимателно това, което предстои да чуете, няма начин да не почувствате сърцето си разпалено за Месията и освен това, за ваша полза, ще бъдете изцелени от всичките си болести. Звучи ли ви интригуващо? На телефона е д-р Джон Милър. Той е доктор по мануална терапия от Тaмпа, Флорида, но не затова съм го поканил в нашето радиопредаване. Поканих го, защото през последните 20 години той е изучавал нещо, което буквално е било откраднато от Църквата. Това е Господната вечеря. Е, ще кажете „Как така Господната вечеря е открадната от Църквата?” Защото дълбокото разбиране по въпроса за Господната вечеря, също както и разбирането за същността на повечето библейски празници, липсва.

Както знаете, Господната вечеря произлиза от последната Пасхална вечеря, известна по света като Тайната вечеря. Сега сме във времето, в което Бог възстановява тайнствата на Църквата. Д-р Милър, искам да Ви задам един въпрос. Вие сте мануален терапевт и сте се посветил да лекувате хората. Ако хората разбираха значението на Господната трапеза и участваха в нея по начина, по който Бог е възнамерявал, бихте ли останали без пациенти– християни – вие и други ваши колеги?

Гост: Да, със сигурност истинските християни нямаше да ми бъдат пациенти. В І Кор.11:29-30 Павел казва: „защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.” За „починали” в стиха е използвана гръцката дума „спят”, която в гръцкия език означава преждевременно починали. Понеже съм лекар, преди 20 години точно този текст привлече вниманието ми. Павел казва на християните „Не разпознавате Господното тяло, затова сте слаби, болнави и това е причината за преждевременната смърт на някои от вас”.

Водещ: Какво означава да не разпознаваме Господното тяло?

Гост: Господната вечеря има два елемента – кръвта и тялото, защото чрез Господната вечеря има две области за изцеление. Духовното изцеление дойде чрез проливане кръвта на Исус, а физическото изцеление дойде чрез камшичните рани на Христовото тяло. Писанието казва: „Чрез Неговите рани ние бяхме изцелени.” Аз съм израснал в църквата. Всички от рода на майка ми и баща ми са били пастори. Наблюдавал съм как болни хора пристъпват към Господната трапеза, ядат, пият и си тръгват болни. Е, това не съответства на думите на Павел. Проблемът е, че те никога не са осъзнали как да вземат от трапезата. Трябва да разберат, че като ядат хляба, трябва да си спомнят как Христос е бил бичуван на Голгота, преди да Го разпънат и Той умря, за да плати за греха им. Понесе това ужасно бичуване за тяхното физическо изцеление. В Матей 8:17 се казва „Той взе на себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе”. Докато войникът на Центуриона нанасяше тези 39 камшични удара върху тялото на Исус, Бог нанасяше нашите болести върху Него.

Водещ: Но защо не разбираме това днес? Имам предвид, ако се опре на разума си, всеки добър християнин би казал „Съгласен съм с това, което казва Джон. Вземал съм Господна вечеря през целия си живот, а не се изцелявам. Защо?”

Гост: Всичко, което Бог ни предостави чрез делото на Исус, се приема с вяра. „Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово”. Аз съм проповядвал това на пасторски и мисионерски семинари по цял свят и всеки път завършвам с Господна вечеря. След службата хора са идвали при мен и са ми казвали, че са вземали Господна вечеря в продължение на 30-40 години и чак тази вечер са получили различно разбиране. Много от тях са били изцелени в момента.

Водещ: Разкажете ми за този Трой Милър, искам да знам какво е станало с него.

Гост: Трой Милър е пастор на пастори. Той е чудесен проповедник и страхотен музикант. Свири професионално на 17 инструмента. Веднъж бях на проповед на Пери Стоун. Стоун говореше за Господнята трапеза и бяха пуснали клип със свидетелство. Доколкото си спомням, Трой е имал рак на бъбреците. Лекарите са направили биопсия на бъбреците му и са изпратили пробата в патологията. Междувременно Бог говорил на майка му. Казал й да иде в болницата и да вземе Господна вечеря заедно с Трой. Трой и майка му са взели Господна вечеря за изцеление на бъбреците му. Не само бъбреците му се излекували, но докторът по патология казал, че в пробата за лабораторно изследване, през микроскопа наблюдава измиране на раковите клетки.

Духовният закон превъзхожда физическия. Бог е изговорил Слово и тази земя е дошла в съществувание. Има два вида наука – науката на духа и науката на материята, на тази земя. Бог е Творец и на двете. Той каза „Да бъде” и така създаде всичко. Това е духовният закон. Материята, създадена от Бога, следва определени физически закони, които учените са открили – напр. гравитацията. Бог се опитва да ни изведе над този свят, който виждаме. Ние живеем във физически тела, така че сме под въздействието на физически закони. А за духовните закони очите ни трябва да са отворени. Както пророк Илия на планината, когато армията го обградила и неговият слуга го попитал „Какво ще правим сега?”, Илия казал „по-голямо множество са с нас”. Бог трябвало да отвори очите на слугата, за да види всички ангели, които ги бяха обкръжили. Това Бог трябва да направи и със своите хора днес. Този свят толкова много ще деградира, че ако човек не знае как да следва духовните закони, няма да се справи дори с нещата, с които се сблъскваме сега.

Моят голям приятел Хал Линдзи написа книгата „Великата планета Земя” и в нея пише: „В последните времена една трета от хората ще загинат от бактерии.” В Матей 24 глава Исус ни предупреждава за увеличаване на земетресенията и бедствията. Християнски медицински общества се свързаха с Хал и му казаха „Това е лудост. В този век на антибиотици няма болест, която да не можем да овладеем”. Вижте от какво бедстваме сега! Спинът е първата болест, срещу която сме безпомощни и обхваща всяка нация. Знаем за осем бактерии, които ако изпуснем от военно-въздушните сили, ще унищожат света с епидемия. Има един вид инфекция, която може да изяде ръката ти буквално за ден и против нея няма антибиотик. Като бях млад, в моя град имаше Туберкулозна болница. Затвориха я, защото медицината овладя туберкулозата. Сега навсякъде в Съединените Щати отново отвориха Туберкулозни болници. Така че, Божиите хора трябва по-скоро да заживеят според Божиите свръхестествени закони, отколкото според физичните закони на този свят.

Водещ: Знаете ли, Джон, четях за Пасхата, която ще празнуваме само след няколко седмици. Ако кръвта на непорочното агне е намазана върху стълбовете на вратата на дома, никаква язва – точно тази дума е използвана, язва- не може да влезе в този дом, нито да нападне човек, който е вътре в дома. После прочетох Второзаконие 28 глава. Там се казва, че няма да ни постигне никакво проклятие и никаква болест. Толкова е всеобхватно, включва всичко, от което сме защитени чрез кръвта на непорочното агне и ако тази кръв защитава, то колко повече възпоменанието кръвта на Исус! Това е отговорът. Не мисля, че някой би трябвало да се страхува, ако има толкова вяра, колкото евреите имаха при общението с Господа чрез оригиналната Пасха.

Ще поучавате за Господната вечеря. Накрая всички ще участваме в нея и вярвам, че ще имаме повече чудеса и случаи на изцеление от всяко друго предаване, което сме излъчвали с когото и да било друг гост в цялата история на това служение. Очаквам това с нетърпение. Божие семейство, искам от вас да вложите цялата си вяра в това. Искам от вас абсолютно да вярвате, че това ще бъде вашият момент – моментът на вашето освобождение. Доколкото разбирам от поучението Ви, Джон, става дума не само за физическо освобождение. То е духовно освобождение, освобождение на нашия ум и на всяка област от живота ни. Не се сещам за по-подходящо време да направим това. Д-р Милър, моля, започнете поучението си за Господнята вечеря.

Гост: Във вчерашното излъчване говорихме за пасажа от I Кор.11:29,30, който ме наведе на мисълта за изцелителната сила на Господната вечеря: „защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.” Лично аз съм израснал в църква и ни е проповядвано, че ако вземем от Господната трапеза със скрит, неизповядан грях от нашия живот, ядем и пием осъждение на себе си. Това се разбира от пасажа, който току що прочетох. Но когато анализираме стиховете от Писанието, това изобщо не е смисълът, който Павел е имал предвид. Защото думата „този” е местоимение и подлог, употребен за грешника, който яде и пие. „Яде” и „пие” са глаголи. „Недостойно” е наречие, което описва глагола, то не описва местоимението. Тук Павел казва, че не човекът, който взема от трапезата е недостоен, а начинът, по който яде и пие от трапезата е недостоен.

Всички ние сме недостойни. Единствено прилагането на Христовата кръв в нашия живот ни прави достойни. Така че, точно Господната трапеза е мястото, където недостойният човек трябва да отиде. В следващата част на стиха Павел обяснява какво значи да ядеш и пиеш недостойно. Именно – да не разпознаеш Господното тяло. Ударението пада върху чашата, която е кръвта за прощение на греховете ни. Но също трябва да акцентираме върху хляба, за да ни напомни, че хлябът представлява тялото на Христос, взело нашите немощи и понесло болестите ни и чрез Неговите рани ние се изцелихме.

Водещ: Като чета това, си мисля, а и винаги са ми казвали, че разпознаването на Господното тяло се изразява в отношението ни към нашите братя и сестри. Затова преди да вземем от Господната трапеза, трябва най-щателно да прегледаме душата си и да видим дали има нещо, за което да се покаем. Това включва ли се в Господната вечеря или не?

Гост: Не, не се включва. Това, което казваш, е вярно. И аз съм чувал да казват това – да не разпознаеш Господното тяло е например, ако аз съм с наднормено тегло и Бог ти даде слово да ми кажеш, че ако не спра да ям толкова много, ще умра преждевременно. Ако не те послушам, след като Бог ти е дал слово за мен, това е не разпознаване на Господното тяло. Това е вярно и е за служение в тялото Христово, но е съвсем ясно за какво Павел не говори тук. Той говори за вземането на Господната вечеря, говори за яденето на Господното тяло.

В този свят от времето, когато Адам съгреши, в света влезе не само греха, а и болестите. Нека поясня за момент. Смятах, че около 50% от болестите са с демоничен произход. В Евангелията се описват 19 души изцелени – като слепият Вартимей, жената с кръвотечението, жената прегърбена на две в продължение на 18 години и т. н. От тези 19 души, изброени в Евангелията като случаи на изцеление, 11 са с изгонване дух на немощ. Това е малко над половината.

Напоследък Бог ми показа значението на Деяния10:38, където се казва за „Исус от Назарет, как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.” На пръв поглед, като четете този стих от Писанието, ще помислите, че в годините на служение на Исус, Той обикаляше и изцеляваше всички, които дяволът угнетяваше. Но това не е така, защото знаем, че в родния си град Христос не е могъл да направи велики дела поради неверието на хората там. Така че, в своя град Той не е изцелявал болните, угнетявани от дявола.

Всъщност значението на стиха е, че всеки, когото Исус е изцелил, е бил угнетяван от дявола по някакъв начин. Хората от църквата, до които Павел е писал, са ставали болни, немощни и са умирали преждевременно поради положението на деградация, в което човекът е изпаднал. Всичко, което ядем, което дишаме и пием, съдържа вредни химикали, действащи срещу тялото ни. Постоянно сме бобмандирани с различни видове радиация и различни замърсители, причиняващи болести. Павел казва, че когато пристъпиш към Господната трапеза и не разпознаеш Господното тяло, ядейки хляба, ти не съзнаваш, че всъщност ядеш Господното тяло, понесло твоите немощи и болести. Поради тази причина ще останеш болен и ще умреш преждевременно.

Водещ: Защо много християнски телевизионни мрежи и християнски телевизионни предавания отделят повече време за ползата от алтернативната медицина и витаминозното хранене, отколкото за това, което вие поучавате?

Гост: В продължение на 15 години имах най-голямата диетологична клиника в Хилсбър Каунти. Изкарвах прехраната си като диетолог. Но изхождайки от Божиите принципи, гледам на храненето като на идолопоклонство. И ще ви кажа защо.

Водещ: Извинете за момент, но нека само да вметна. Много християни биха умряли без някои от тези диети, нали?

Гост: Те така или иначе ще умрат. Хранителните програми няма да спрат това, което се подготвяме да срещнем. Няма да излекуват шарката, нито да ни предпазят от антракс или от последствията на всякакви видове биохимична война. Срещнах Джеси Дуплантис. Онзи ден чел в една статия, че ако се храниш здравословно, ще живееш с около 3 месеца по-дълго отколкото, ако се храниш неправилно. „Аз най-вероятно ще умра от тлъсти пилешки кълки”. Трудно е за сатана да намери добър човек с добри намерения и да му предложи нещо лошо. По-лесно му е да намери добър човек с добри намерения и да му предложи нещо добро. Все пак му се връзваме.

Водещ: Добре, но защо го правим? Защо му се хващаме на въдицата?

Гост: Защото планът на сатана е да прикрие всичко, което Исус направи за нас на Голгота. Това е бил движещият го мотив през цялата история. Всички програми за хранене, излъчвани по християнски телевизии, цитират Стария Завет. И вярно, в Стария Завет Бог постанови закони за храненето. Могат да се ядат само преживни чифтокопитни животни, т. е. кравата, овцата, козата. Свинята е чифтокопитно, но не е от преживните. Кравата преработва това, което е изяла, за 24 часа. При тази химична преработка, отпадните продукти бързо се изхвърлят от тялото. Свинята има тръби, минаващи надолу по краката й. Те се изпразват зад копитата, като от тях капе отпадният продукт, пълен с токсичност.

Ако искаш да заведеш добре охранено прасе на панаир и да го изложиш за продан, можеш да го оставиш върху сухи дървени стърготини да яде само житни зърна и само след два дни това място ще е мокро и вонящо. Защото изядения продукт се преработва в тялото на прасето за 4 часа, а на кравата са нужни 24 часа, така че тя предотвратява токсичността. Ето защо Бог е казал да не се яде свинско, защото е пълно с токсини. Казал е от морските твари да се ядат само тези, които имат скелет.


Рибите плуват и изхвърлят фекалните си материи на дъното на океана, а раците, омарите, стридите и скаридите се хранят с тях. Ако си вземете аквариум, слагате в него красива тропична рибка, но слагате също и морска котка и охлюви, защото тропичната рибка яде храна за рибки, а морската котка и охлювите изяждат фекалиите, които падат на дъното.

Водещ: Повечето месо, което консумираме в днешно време – особено птичето месо, съдържа толкова замърсители, че е не по-малко вредно от свинското, за което Библията ни предупреждава. Имам предвид, че в наши дни всичко е нездравословно, Джон. Тогава какъв е отговорът? Да не ядем ли?

Гост: Отговорът е да ядем от Господнята трапеза всеки ден. Говорихме за законите в Стария Завет, с които Бог забранява да ядем някои определени неща. Като отворим Новия Завет обаче, Исус обяви за невалидни всички закони за хранене, дадени в Стария Завет. Той каза да не се притесняваме какво ще ядем. Можем да ядем всичко, което сложат пред нас. Когато учениците Му бяха готови да ядат с немити ръце и фарисеите се съблазниха, Исус им каза: „Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.” Сега свържете това с учението за молитвата с вяра в Марка 11:23-24 „Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.”

Защо Старият Завет постановява закони за храненето, а Новият Завет ги анулира? Нещо се е случило между Стария и Новия Завет. Исус отиде на Голгота и Бог протегна ръката Си във времето и пространството да достигне до нас, взе нашите грехове, нанесе ги върху Исус и Го направи грешен заради нас. II Кор. 5:21: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.” В същото време на Голгота Бог взе и нашите болести и слабости и ги положи върху Исус. В Матей 8:17 пише: „Той взе на себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе”. На Голгота Исус беше бичуван с 39 камшични удара. Докато Го биеха, Бог Му налагаше нашите болести. Исая 53 глава е великата Месианска глава, която описва как Исус извърши изкуплението ни.

Водещ: Един мой приятел написа докторат върху Адонай Рафа. Това означава Бог, който изцелява, но той доказа, че значението е нещо повече от Бог изцелява. Той е Бог, който възстановява всичко – именно това означава думата Рафа. В Исая 53 глава Рафа от древността е преди идването на Исус. Казват, че определено тук става дума за Месията. Писано е 800 години преди идването на Месията и са го нарекли „Прокажения Месия”. Защо? Защото са видели тези болести върху Него. Даже преди възникването на предразсъдъците, когато традиционните юдеи са чели 53-та глава от книгата на Исая са казали, че се отнася за Месията и са решили да Го наричат „Прокажения Месия” именно поради всички тези болести, които е понесъл. Продължете, Джон.

Гост: Много от художниците на Ренесанса са изобразявали Исус с проказа и всякакви други болести по Него. В Библейския превод „Кинг Джеймс”, в 10 стих четем: „Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал”. Вие знаете, че книгата Евреи изобщо не казва това. Пише, че Бог Го направи болен заради нас. На Голгота Исус взе нашите грехове върху Себе Си и бе направен грешен, без да има грях. В същото време Той бе станал болен, без да има болест. Ако погледнем Голгота от тази страна, в Библията нямаме дадени закони за хранене. Връщам си думите назад. Има един закон за храненето. Павел казва на Тимотей: „Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.”

Точно както в днешно време, когато идем в чужбина. Павел бил изпратил Тимотей на мисионерско пътешествие и ако пиел водата там, можел да заболее от дезинтерия. Днес предупреждаваме хората да не пият водата, а да пият вино, защото ферментите в него убиват микробите.

Водещ: Значи става дума за ферментирало вино. Защо някои хора приемат, че се говори за гроздов сок?

Гост: Защото нямат правилно разбиране. По-нататък ще навлезем в поучението за двата елемента на Господната трапеза и ще видим, че единият елемент е ферментирал, а другият – не. Но искам хората да разберат, че на Голгота Исус е станал болен с техните болести. Затова в Новия Завет Исус казва: „Не се безпокойте какво ще ядете”. Ако положим вярата си в това, което Исус направи – имам предвид „в Неговите рани ние сме изцелени”... (Водещият прекъсва госта).
Водещ: Разбирам мисълта Ви, Джон, но има ли баланс? Вие сте специалист по храненето също както и специалист по библейската тема за изцелението. Кажете ни къде е балансът?

Гост: Разбирам. Ето къде. Ти живееш във физическо тяло и то има физиологични нужди. Храната е непълноценна. Преди 30 години, когато бях в колежа, провеждахме лабораторни изследвания с моркови, купени от магазина. По-малко от половината съдържаха някакви витамини и каротин. Това беше по онова време. Нормално е да приемаш витамини и минерали под формата на храна. Когато пиеш даден витамин за определена болест, вярата ти в делото на изкуплението е разрушена, защото умът ти не може да вярва едновременно в две неща. По логиката на Аристотел, умът може да възприеме само едно нещо за факт. Напр. умът ти може само да вярва, че 2+2=4. Не може едновременно да вярва, че 2+2=4 и 2+2=5. Ако гледаш едноцветна хартия, да кажем – зелена, умът ти не може да вярва, че хартията е хем зелена, хем червена. Аристотел е бил първият, казал, че умът приема само едно нещо за факт. Ако умът ми вярва, че Исус е взел немощите ми и понесъл болестите ми и чрез Неговите рани съм изцелен, не може да вярва още, че трябва да ям определени неща, иначе ще получа артрит.

Водещ: Можем ли да свържем тази посока на мисли с думите на Яков за колебливия човек, който е непостоянен във всичките си пътища?

Гост: Абсолютно. В някое от предишните радиопредавания говорихме, че Бог е Създателят на два вида наука – науката за Духа, според която Той изговори всичко в съществувание, т. е. духовния закон, и науката за материята – елементите, които са в Земята. Можеш да вземаш поливитамини и минерали под формата на храна и да не търсиш нищо друго за лечение на съответна болест, освен раните на Исус.

Водещ: Някой с главоболие може да вземе аспирин и да разчита на лекари, ако е решил да не разчита на Божието Слово, но не може да получи същите резултати, които вярващите получават.

Гост: - Безспорно. Има една стара истина, според която вярата в Бог идва, когато вярата в хората се изчерпи. Докато вярваш на шишенцето с витамини, не можеш да вярваш в Бог. Ние хората сме физиологично обусловени. В наши дни има нещо, което наистина ограбва Църквата и това е – изследването за генетично унаследяване. Подложен си на генетични тестове, за да се установи дали носиш гена на болестта Алцхаймер, диабет или на друга болест. Чуйте! Когато преживях новорождението, придобих нов Баща, който не носи фамилна обремененост! С новорождението, и умът ни трябва да се обнови. „И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.”

От една страна ни се казва да се храним по определен начин, за да сме здрави и да живеем дълго. Но Писанието ни казва „Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.” Това е първата заповед, в която е включено обещание. Сега в какво ще вложиш вярата си – в думите на Бог или в здравословния начин на хранене, посочен от науката?

Водещ: Знаете ли, Мешпоха, все пак науката казва това. А гостът ни е лекар, ексерт по алтернативна медицина и витаминозно хранене и чувате ли какво твърди той? Тогава защо сте в това поприще, Джон, алтернативната медицина, диетология и мануална терапия?

Гост: - Мисля, че Бог ме е поставил в полето на здравеопазването, за да мога да бъда чут от хората. Божият план за мен измества моя. Духовният план превъзхожда физическия.

Сега нека продължим с I Тим. 4:1 „А Духът изрично казва...” Да спрем дотук. Павел пише, че Святият Дух е готов да каже нещо и ще го каже много кратко и с голяма сила. Той говори категорично, „...че в последни времена...” (предполагам всички сме съгласни, че се намираме в последни времена) „някои ще отстъпят от вярата.” А какво е вярата? Вярата е увереност в думите на Бога. Та някои ще отстъпят от думите, с които Бог ни предупреждава за идните събития „и ще слушат измамителни духове” – ето тук ни се казва какво се крие зад тях. Всичко, което идва срещу думите на Бог и срещу вярата, е измамлив дух.

Дяволът не иска да вярвате в това, което Бог е казал. Лъжливите духове и учения са от дявола. Стих 3: „които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.” Вече говорихме, че Бог разграничи животните на чисти и нечисти и в Стария Завет ни заповяда да не ядем нечистите от тях. Но този стих ни говори, че тези, които вярват и знаят истината, могат да приемат с благодарение всички творения, създадени от Бога. Ако вие не вярвате, но знаете истината, то всички животни не са добра храна за вас. Но ако вярвате и знаете истината, а тя е – на Голгота преди 2 хиляди години Исус взе нашите немощи и понесе болестите ни и чрез Неговите рани, ние се изцелихме, тогава можете да ядете всички твари с благодарение.

Да разгледаме следващите два стиха: „Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; понеже се освещава чрез Божието Слово и молитва.” Преди говорих за свинското, обявено от Библията за нечисто. Науката също твърди, че е най-токсичното от всички видове месо. Но този пасаж от Писанията, който току що прочетох ни уверява, че свинското е добро и не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение, защото се освещава чрез Божието Слово. Напомням ви, че то е добро само за онези, които вярват и знаят истината. Бог използва нечистите животни като прототип. Спомнете си как Петър бе на покрива и Бог искаше да го изпрати до къщата на Корнилий – един езичник, италианец. Бог спусна плащаница с нечисти животни и каза на Петър да вземе и да яде. „А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.” И Бог му каза: „Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.” После го изпрати до дома на Корнилий езичника. По онова време на езичниците се гледаше като на нечисти. Но Бог спаси целия дом на Корнилий и изля Святия Дух на него. Веднага Петър се върна при другите ученици да разкаже за случилото се, че Бог наистина изля Святия Си Дух на Корнилиевия дом, както и на тях.

Бог ни казва, че езичниците са нечисти, но Живото Слово, приложено в действие в техния живот, което Слово е Исус – Исус е Словото, дошло в плът – преобразява хората от нечисти в чисти. Когато седна пред свинска пържола, като лекар знам, че за мен не е добре да ям. Но като вярващ в Словото на Бога, аз я приемам с благодарение и Бог прави чудо, като я очиства чрез Словото Си.

Водещ: Но защо изобщо Бог трябва да върши чудо? Защо просто не се откажете от свинската пържола?

Гост: - Защото искам да изразя вярата си в думите на Исус. Той казва да не се притеснявам какво ще ям, а да ям каквото сложат пред мен. И както вие вече отбелязахте, ако се откажа от свинското и го заменя с пилешко или телешко, те също са пълни с химикали. В такъв случай трябва да приложа същото правило. С други думи Бог не иска прекалено да ангажираме ума си с разни диети. Вижте целия християнски телевизионен свят. Всички са толкова ангажирани с това, какво трябва да ядем. В Стария Завет Бог каза на евреите да не влизат във взаимоотношения с други народи, а да се отдалечават от тях, да не приемат техните обичаи, да не се оскверняват с тях и да се хранят така, както Бог им е заповядал. В Новия Завет Бог казва: „Идете по целия свят” и проповядвайте. Така ние трябва да идем при хора с различни от нашите обичаи и начин на хранене.

Веднъж бях на семинар и един Божий мъж с докторантура по хранене седеше до мен. Един човек дойде и му каза: „Господине, имаме откриване в Куба. Бихте ли отишли там да организирате мисионерите в Куба?” И той отговори: „Не. Там ще ме натъпчат със свинско.” Ако трябваше да спазваме определени диети, Божието Евангелие би било ограничаващо за човека. Затова Новият Завет казва „Не се грижете какво ще ядете”. Яжте, защото вече сте изцелени.

Веднъж проповядвах за Господната трапеза в една църква в Ларго, Флорида, и около шест седмици след това по телефона ми се обади непозната жена от тази църква. Каза ми, че със съпруга си същата неделя били извън града, но като се върнали, отишли на църква и всички обсъждали моята проповед за Господната вечеря. Те си поръчали касета със запис на проповедта ми. Жената ми разказа, че съпругът й е много тих и затворен човек. Имал рак на пикочния мехур и ходел с катетър. От тогава, щом се върнел вечер от работа, казвал: „Къде е касетата на д-р Милър?”, тя му я давала и той се затварял в спалнята си. На втората седмица поискал от нея безквасен хляб и вино и тя разбрала, че е приел моето поучение. Този жена беше много развълнувана: „Д-р Милър, сега мъжът ми е напълно изцелен от рака в пикочния мехур и уретрата, не носи катетър, вече пътува с организацията Full Gospel Businessmen Fellowship и проповядва вашето послание за Господната трапеза из цялата страна.” Точно такива хора харесвам...

Църковният свят е основан върху разказваните чудеса. Трябва да преживееш чудо за едно или друго нещо. В определен момент ти очакваш чудо, очакваш това да е твоят ден, и то се случва. Библията иска от нас да достигнем не просто еднократно посещение от Бога, но Бог да заживее в нас. Знам, че всеки дъх, който вдишвам, е замърсен и ще увреди тялото ми. Всяка глътка от каквато и да е напитка също – можете да анализирате състава й и да видите, че съдържа субстанции, вредни за тялото. Същото е с всяка хапка храна. Така че, за да имам Божествено здраве, трябва да живея постоянно с чудеса...

През последните 10 години аз лично вземам Господна трапеза поне веднъж дневно.

Водещ: Има много хора, които смятат, че не могат да го правят в къщи. Трябва пастор или свещеник да им даде от Господната трапеза.

Гост: Много църкви следват това поучение и по този начин са лишили Църквата от общение, а всъщност това общение е започнато в домашна обстановка. Исус постанови Господната вечеря на последната Пасха. Новозаветната църква разчупваше хляб ежедневно от къща на къща. През около 831 г. сл. Хр. възниква „доктрината за преосъществяването”. Първият свещеник, писал за това е...

Водещ: Д-р Милър, има един термин – преосъществяване. Много хора от католическата вяра приемат за истина „преосъществяването” и аз наистина искам да разбера от вас какво мислите.



Гост: Преосъществяването е доктрина, при която свещеникът благославя хляба и виното и те буквално се превръщат в тялото и кръвта на Христос. По време на Пасхата Исус седеше на трапезата, „взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.” Всъщност Исус беше в плът и очевидно хлябът не беше Неговото тяло, а само представляваше тялото Му.

Водещ: Ранната църква вярваше ли в поучението на Католическата църква за преосъществяването?

Гост: Първото писмо за преосъществяването е писано от свещеник през 831 г. сл. Хр., т. е. около 800 години след сформиране на Ранната Църква. Църквата възприема доктрината известно време след това. Разминаването на това вярване с Библията е, че при него чудото се проявява в елементите на Господната трапеза, а в библейското общение чудото се проявява в човека, който яде и пие елементите.

Водещ: Обяснете ми нещо, което вчера отбелязахте – много хора не виждат нуждата от ежедневно общение и когато в Писанието се говори „разчупваха хляба от къща на къща”, те мислят за споделяне на трапезата от гостоприемство. Обяснете защо това схващане е неправилно.

Гост: През 1991 г. Бог ми говори, че ще срещна певеца Джони Кеш и аз трябва да му предам поучението за Господната вечеря. Разбрах, че е много болен и току що беше претърпял операция. Щеше да дойде в Тампа Бе да изнася концерт. По-късно разбрах от съпругата на Джими Картър, че когато тръгнал от Нешвил, е могъл да изрепетира само четири песни, защото се чувствал много зле. Чрез серия от чудеса, същата вечер на концерта Бог ме свърза с Джони Кеш. Дадох му каквото бях приготвил – поднос с хляб и вино, и касета със запис на моя проповед за Господната вечеря. Това стана в събота вечер. Той изпя четирите песни и каза на публиката: „Съжалявам, но Картър Систърс ще завършат концерта”. На следващия ден – неделя, той беше на легло цял ден, а на другия ден трябваше да пътува до Мелбърн, Флорида. По пътя в буса на шоуто на Джони Кеш, той пуснал моята касета да я прослуша. После получих от него следното писмо:

„Уважаеми д-р Милър, благодаря Ви за огромното благословение днес. Първо слушах Вашата касета от начало до край много внимателно, водих си записки и правих извадки на стиховете. После си приготвих малка Господня трапеза. Със съпругата ми положихме ръце, молихме се, разчупихме хляб и пихме вино. В мен дойде изцеление – знам го, почувствах го в тялото и духа си. Това вече ще бъде за мен нещо ежедневно, било сам, с жена ми Джун или с някой друг от семейството. Благодаря. Нека Бог продължи да Ви вдъхновява и учи. Джони Кеш”. Едно изречение от писмото се запечата в ума ми – „Това ще стане нещо ежедневно”.

Тогава се запитах „Боже, какво Джони Кеш е успял да долови, а аз съм пропуснал?”. И ето какво ми откри Господ! В Новия Завет имаме истинското тяло на Христос. В Стария Завет то е било под формата на манна, слизаща от небето. Хлябът, слязъл от небето, е давал физически сили на израилтяните, докато са ходели 40 години из пустинята. В Йоан 6 глава Исус три пъти каза: „Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха... Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето....Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син..., нямате живот в себе си.” Така Исус им казваше, че тази манна е само Негов преобраз.

Аз реших да изследвам Писанието, колко често израилтяните са яли от манната? Спомнете си – те трябваше да я събират всяка сутрин освен в съботен ден, а в петък събираха за два дни. Ако в понеделник бяха събрали достатъчно и за вторник, тя изгниваше и те разбраха да не допускат това. Така че, този вид хляб като преобраз на Христовото тяло в Стария Завет, беше взиман всеки ден. После Бог ме насочи към Деяния 2 глава. В деня на Петдесятница като дойде Святият Дух и седна като огнени езици на главите на хората, те започнаха да говорят на непознати езици. Тогава някои помислиха, че са пияни, но Петър стана и им рече: „тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня; но това е казаното чрез пророк Йоил: И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища”.

Казва се, че от проповедта на Петър са спасени три хиляди души и това поставя началото на Църквата. В Деяния 2 глава четем: „И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.” Този текст ни дава четирите доктрини на Новозаветната църква, които тя постоянно практикуваше. Като продължим надолу в текста, в стих 46 четем: „И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си...” Можете да видите пасажа и ще се уверите, че учениците на Исус са прекарвали ежедневно в храма. Месианските юдеи се срещали в храма при портала на Соломон да дискутират разни въпроси, но не са могли да ядат в храма Господня вечеря, защото еврейските духовни водачи са били против. Затова те се срещали в храма, а после се пръсвали по домовете да участват в общението.

Водещ: Каква промяна означава това за хората, които приемат посланието да участват в общението ежедневно, вместо веднъж месечно, когато пасторът раздава Господня вечеря в църквата?

Гост: Това е единственият начин да живеят в божествено здраве, който знам.

Водещ: Трябва да Ви задам един въпрос. Как сте със здравето?

Гост: Прекрасно. Познавам петдесятен проповедник с изцелително служение и неговия духовен баща – също известен служител. И двамата починаха три дни един след друг и то от един и същи вид рак. Веднъж един проповедник ми се обади и ме попита: „Докторе, какво става? Как така тези титани на вярата с изцелителни дарби, умират от рак?” Казах: „Не знам. Знам само едно нещо, което липсваше в живота им и то е ежедневното вземане на Господната вечеря.” Казах му, че всъщност познавам само един проповедник, който почина така, както би трябвало. Той разбираше великия смисъл на изкуплението и това е Смит Уигълзуърд. Той преобърна два континента надолу с главата. Трима възкръснаха от смъртта благодарение на неговото служение...

Водещ: Искам да ви кажа, че в благословението има свръхестествена сила. Всички тези неща, които буквално са били откраднати от Църквата, се възстановяват за нас днес. Вярвам, че това поколение ще види всичко възстановено. Искам да ви благословя: „Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!” в името на Месия-Шалом, Принцът на мира, Йешуа Хамашиях Цид Кену, Исус Месията – нашата правда.

Д-р Милър е прекарал последните 20 години от живота си в изучаване на темата за Господната вечеря. Поканил съм го да ни поучава по темата цялата тази седмица. Д-р Милър, можете да продължите темата.

Гост: Бих искал да се спра на І Тимотей, 6 глава – последните два стиха. Тук Павел въвежда своето поучение, което току що е предал на Тимотей – всички Божии твари са добри за храна и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение и се освещава със Словото. Това е Божията духовна наука. Медицинската наука казва точно обратното. Чуйте последните два стиха: „ О, Тимотее, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание, на което, като се предадоха някои, отстраниха се от вярата.” С други думи Павел твърди, че ще предадеш вярата си, ако следваш противоречията на науката. Писанието казва да ходим с вяра, а не с виждане, т. е. да следваме духовните закони, а не физическите или да гледаме на невидимите, а не на видимите неща. Защото нещата, които са видими, са преходни, а невидимите са вечни. Павел казва следното: ”...защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат”.

Приемам това за мое лично посвещение. Когато ходя от църква на църква, от една аудитория в друга, не искам да знам между тях нищо друго, освен Христа разпнат. Според Павел сме съставени от три части – дух, душа и тяло. І Сол 5:23 „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.” Исус Христос извърши Своето дело на Голгота в пълнота. На Голгота Той даде Себе Си в жертва, която да те направи цялостен духом, изцелен душевно и изцелен телесно. Исая 53:5 е стихът, обобщаващ смисъла на изкуплението: „Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония”. Престъпленията и беззаконията са грехове. Тази част на стиха се отнася за нашето духовно изкупление. „На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир...” – тук се включва изкуплението на нашия ум и се отнася към душата.

Богословите използват разума, волята и чувствата за охарактеризиране на душата. „И с Неговите рани ние се изцелихме.” – ето и физическата част на изкуплението. Човекът има три съставни части и Христос извърши изкуплението в три части за всяка от тях. Затова Той можа да каже „Свършено е”. Трите вече са цели.

Ти можеш да станеш цялостен духом, душевно и телесно само чрез Христовото дело на Голгота. А Църквата е изгубила точно това Божие послание. Слава Богу, църквите все още са запазили посланието за духовната част на изкуплението. Повечето традиционни църкви проповядват, че Исус заплати за греховете ни и чрез приемането на Исус за личен Спасител, греховете ни са простени. Но ние имаме достъп до психолози и психиатри християни, разполагаме с болници, клиники и диетични програми за тялото, а Исус осигури изцяло пълнота за нас и то за всяка област от нашия живот. Точно затова Павел казва: „Не искам да знам между вас нищо друго, освен Христа и то Него разпнат”. Ако боледуваш в духа си, тялото и ума ти също боледуват. На Голгота Исус Христос даде отговора. Възползвай се.

Чрез същия този метод в трите области, можеш да донесеш греха си пред кръста и да го размениш за Христовата правда. Твоята правда е като мръсна дрипа и не можеш да застанеш пред Бог с нея, но само с Христовата правда. Исус взе твоите грехове, ти вземаш Неговата правда. „На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир...”. Петър каза да предадем цялата си угриженост на Този, Който се грижи за нас. Затова е възможно да го направим, защото на Голгота Исус претърпя невероятно душевно терзание. В кабинета си имам апарат. Поставяш два малки клипса на пръстите си и апаратът измерва входящата и изходяща сила на тока чрез промяна в диаметъра на капилярите при различното съпротивление на тока.

Това е основата на детектора на лъжата. Можеш да включиш апаратурата към човек и ако искаш да му изправиш косите – апаратът ще експлодира, а стрелката ще се изправи. Можеш да включиш апарата на малък интензитет и да задаваш на пациента въпроси. Например името на съпругата му е Алис. Ако го попитам как се казва жена му и той отговори „Алис”, апаратът ще покаже, че е казал истината. Но ако с жена си е имал конфликт, пациентът ще реагира емоционално. Виждаме, че даже и крайните капиляри на пръстите променят размера си според емоционалния ни отговор. Исус беше първият в историята на човечеството, на Когото потта се превърна в капки кръв, когато беше в Гетсиманската градина. По този начин Той извърши душевната част на изкуплението. В Исая 50:6 се казва: „Гърба си дадох на биене и бузите си на скубачите на косми; не скрих лицето си от безчестие и заплювания.” Като понесе срама ни и всяко нещо против нас, Исус извърши душевното изкупление на Голгота. Той понесе несравнимо повече от това, което ние бихме могли.

Никой от нас не се е потил с капки кръв, но Той го преживя. Исая казва: „Той презря срама и претърпя кръста заради предстоящата Нему слава”. Исус не искаше да понесе срам, но като се натовари с греховете ни, трябваше да понесе и срама, който съпровожда нашите грехове. Затова и каза: „Не скрих лицето си от безчестие.”, защото лицето е онази анатомична част, която отразява душевното ни състояние. Ако видите в централния блок на новините известен бизнесмен, арестуван за наркотици, какво би направил той – ще скрие лицето си от камерите. Или ако видите някой да влиза в стаята ви с навирен нос, бихте си казали „О, какъв горделивец”. Така че, лицето отразява същността на душата. „На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир...” Исая 53 глава е главата, която описва изкуплението и там се казва „Той беше презрян и отхвърлен”.

Психолозите и психиатрите биха казали, че всеки от нас в една или друга степен страда от отхвърляне, това не е нещо чуждо за човека. Но вижте какво отхвърляне понесе Исус. Исус създаде света със Своето Слово, създаде нас за Своя наслада и ние се обърнахме срещу Него. Той напусна небесния Си дом, дойде на земята да ни възвърне към предишното състояние на невинност и беше отхвърлен от нас, които Той дойде да възстанови. Стих 7 : „Той беше угнетяван”. Психолозите казват, че всеки е потиснат от нещо или преживява депресия, гнет. Но угнетяването, което Исус преживя, беше далеч по-непоносимо от това, което изобщо можем да си представим. Той претърпя такова душевно страдание, за да можем да прехвърлим на Него всички свои грижи.

Така че, възползвайте се от това по същия начин, по който сте се възползвали от свободата за съгрешавате. Психолозите и психиатрите искат да изследват всичко, което сте преживели в детството си и вероятно ви е повлияло. Това е в противовес с Писанията. Павел казва, че е срамно да говорим за злите дела, извършени в тайно. Обикновено не се говори за това. В колежа съм учил психология. Ръкоположен съм, но не е моя работа да седна с някой човек и да извадя на показ всички периоди от живота му, които са го докарали да това душевно състояние. Нито ръкоположен служител може да ви накара да назовете всичките си грехове. Казвате: „Отче, прости ми за всички грехове” и всички те са простени. Когато разбереш какво е направил Исус за теб на Голгота, можеш да положиш всяка грижа, всяко безпокойство и всеки страх на кръста и да ги размениш за мира, който ни беше даден.

Бих искал да проследим в цялата Библия видовете преобрази за Христовото тяло и как те анулират делото на сатана. Вече започнахме с І Кор. 11, където Павел казва, че ако вземате от трапезата, без да разпознавате Господното тяло, вие си оставате болни, немощни и смъртта ви идва преждевременно.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ на интервюто с д-р Джон Милър:

Искам да се върнем в Едемската градина, в която имаше дърво за познаване на доброто и злото, от което Адам и Ева не трябваше да ядат, но също имаше и дърво на живота. Когато ядоха от дървото за познаване на доброто и злото, Бог реши да ги изпъди от Едемската градина, за да не ядат от дървото на живота и да живеят вечно. Проклятието за този, който яде от дървото за познаване на доброто и злото, беше смърт. Ако бяха ходели из градината и бяха яли от дървото на живота, това щеше да отмени проклятието на смъртта и щяха да живеят вечно. Всички богослови единомислено приемат дървото на живота като преобраз на Христос. Така като ядем от този вид Христово тяло – хляба на Господната трапеза, ние анулираме проклятието.

В градината Адам съгреши и осъзна, че е гол. Самосъзнанието на Адам за голота бе показателно за неговия грях. Преди да съгреши той не знаеше, че е гол. Адам реши да се покрие с препаска, за да изглежда приемливо пред Бога, но това се оказа недостатъчно. Бог трябваше да заколи животно и да направи от кожата дрехи, за да прикрие факта на грехопадението и да покрие голотата на Адам. Това изобразява Исус на кръста. Изключително важно е да видим, че когато Бог започна в градината да покрива греха на Адам, Той вече имаше изготвен план за изкупление. Още преди създанието на света, Исус беше жертвеното Агне.

Всички истории в Стария Завет посочват Исус като Божия Агнец, пожертван на Голгота. Грехопадението на Адам можеше да се покрие единствено чрез проливане на кръв. Имаме и преобраз за кръста.

Когато израилтяните бяха в Египет, Бог изпрати Мойсей да ги изведе оттам и му каза да извърши поредица от чудеса. Беше необходима кръв на агне, за да бъдат Божиите хора освободени. След като бяха освободени от робство, следващите 150 години бяха под закон. Бог постанови на старозаветните хора да спазват празника Пасха като възпоменание на Неговото освобождение. Дадени са ни различни видове преобрази, посочващи Голгота. От тази страна на Голгота имаме хляба на Господната вечеря и кръвта като вино – да пием и да си спомним Голгота. Денят на Голгота е най-важния ден, който някога е бил и някога ще бъде.

Даже преклонението в небесата е за достойният Агнец, който беше пожертван. Всички истории от Стария Завет гледат напред към Исус на кръста, а Новият Завет гледа назад към Исус на кръста – нашата централна отправна точка. За агнето, което представляваше Исус и с чиято кръв израилтяните трябваше да намажат стълбовете на вратите си, Бог още постанови да бъде изпечено и изядено заедно с вътрешностите. И Бог заповяда на Мойсей да каже на израилтяните да ядат препасани през кръста си, с обущата на нозете си и с тояги в ръце. С други думи, когато ядеш плътта на агнето, бъди готов за телесно освобождение.

Защо Бог им каза да ядат вътрешностите и всички части на агнето? Има духовен и физически смисъл във всичко, което Бог прави. Когато ядеш мозъка на агнето, трябва да ти донесе не само изцеление, но и умът Христов, защото агнето представлява Христос. Когато ядеш очите му, трябва да получиш не само изцеление на зрението, но да почнеш да виждаш с Христовите очи по начина, по който Христос вижда. Когато ядеш сърцето, трябва не само сърцето ти да се изцели, но да бъдеш изпълнен с Христовите любов и състрадание.

Виждал съм много пъти това не само в моя собствен живот, но и в живота на хората, на които съм проповядвал – когато са взели от Господната трапеза и се оттеглят, личността им се променя. По природа не сме толкова любящи или състрадателни, но когато ядем от трапезата, придобиваме тези характеристики. Тук ни е дадена типология за изцеление чрез ядене на агнето. В Псалм 105:37 пише: „И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.” Били са около три милиона евреи, изведени от 400-годишно пленничество и между тях не е имало нито един болен. Кръвта на Агнето спаси живота им, а тялото на Агнето им донесе изцеление.

В Числа 21 глава виждаме друга картина за Господната вечеря. Бог изпрати манната като преобраз на Христос и тя покриваше всичките физически нужди на израилтяните. Но те дойдоха при Мойсей и се оплакваха: „Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.” Те мразеха манната. Затова Бог им изпрати горителни змии да ги нахапят. Тогава те пак отидоха при Мойсей и казаха: „Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас.” Така Бог заповяда на Мойсей да вземе една медна змия, да я издигне на върлина, та всеки ухапан или умиращ да може да погледне на нея и да бъде изцерен.

Днес имаме същия избор. Можем да ядем от манната – хляба на Господната трапеза – тялото на Христос и да бъдем изцелени или можем да бъдем погълнати от змията. Същият закон е приложим и днес. Хората, които ядат от Господната вечеря, живеят в Божествено здраве, а тези, които не ядат, ще бъдат погълнати от змията. Вече говорихме как всички, които Исус е изцелил в Деяния 10:38 са били угнетявани от дявола. Библията ни казва, че всички болести, които Исус е изцелявал, са били угнетяване от Сатана. Добрата новина е, че от нас не се иска нищо друго, освен да погледнем към кръста.

Водещ: Защо Бог е издигнал на върлината отровна змия като преобраз?

Гост: Защото когато Исус взе на тялото Си нашите грехове, Той събра в Себе Си цялата субстанция на греха и злото. ІІ Кор. 5:21 „Който за нас направи грях Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него правда пред Бога.” В Йоан 3:14 Исус каза: „И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот.” Самият Исус оприличи Себе Си на змията, издигната на върлината. Докато не видиш Исус, поел в тялото Си есенцията на целия ти грях и зло, които някога си извършил или ще извършиш, ти никога няма да видиш себе си като праведник. Библията декларира, че ти си праведен!

Водещ: Бихте ли повторили тези думи – толкова са силни! Кажете това изявление отново.



Гост: Докато не приемеш, че Исус е понесъл върху Себе Си есенцията на всички твои грехове и злини, които някога си извършил или някога ще извършиш, никога няма да приемеш себе си за праведен. Това е размяната. Кръстът е разменното място. Заменяме нашите грехове и беззакония за Христовата правда. Но когато Исус взе греховете ни върху Себе Си, те го развалиха в смисъл, че Той стана грешен. Затова виното на Господната трапеза е ферментирало. Хлябът на Господната трапеза не трябва да съдържа квас или ферментация.

Водещ: Откъде сте сигурен? Има цели проповеди, които доказват, че не е съдържало алкохол.

Гост: Защото Библията казва, че са вземали от Господната трапеза и са пили толкова много, че са се опивали. Не можеш да се опиеш с пресен гроздов сок.

Водещ: Аз като евреин, вярващ в Христос мога да кажа, че Исус е пил вино, но това не е най-важният въпрос. Въпросът е да разберем символиката на ферментацията, да разберем какво е направил Исус за нас.

Гост: Той стана като змията за нас. Две години се чудех защо е толкова важно да няма никакъв квас в хляба, а виното беше ферментирало. Две години по-късно се бях излегнал на леглото в старата стогодишна сграда на Библейския Институт и Бог ми каза: „Защото хлябът е тялото на Христос. То не позна грях. Исус никога не извърши грях. Хлябът представлява тялото и няма квас, защото няма грях. Но когато Исус взе нашите грехове върху Себе Си, те развалиха кръвта Му. Левит 17:11 пише: „Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.” Така че, животът на тялото е в кръвта.

Докато Исус вземаше на Себе Си нашите грехове, Той се зарази. Писанието във ІІ Коринтяни ни казва, че всъщност Той стана грешен за нас. Той не познаваше грях, но стана грешен. Хлябът не трябваше да е заквасен, защото представляваше тялото на Христос, а Неговото тяло никога не извърши грях. Хлябът на трапезата не минава през процес на ферментация, който процес символизира греха. Но виното е ферментирало, защото както Павел казва, са идвали на трапезата и са пили толкова много, че са се опивали. Защо Бог реши виното да е ферментирало? Яков 2:26 „Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.” От тук разбираме, че духът дава живот на тялото.

Когато Ананий и Сапфира излъгаха Петър за колко бяха продали имота си, Бог взе живота им. Физически всичко им беше наред, но паднаха мъртви, защото духът им вече го нямаше. Грехът се отнася към духа. Живота на тялото е в кръвта, но знаем също, че животът на тялото е духът. Така че, духът е в кръвта. Когато Исус взе нашите грехове на Себе Си, те развалиха кръвта Му, макар и Той да не беше грешен.

В деня на умилостивението за греховете, на свещеника трябваше да се донесе агне. Главата на семейството трябваше да положи ръце върху главата на агнето и по този начин да предаде своите грехове и тези на своето семейство върху това агне. После свещеникът взимаше от кръвта на агнето и поръсваше умилостивилището. Тази кръв беше позорна. Тя беше опозорена с греховете на това еврейско семейство. Ето ни картината за Исус, вземащ нашите грехове на Себе Си, които развалят или опозоряват кръвта Му, защото духът е в кръвта. Духът дава живот, затова Бог постанови кръвния завет. Така че, участието в Господната вечеря представлява фактът на вземането на нашите грехове от Исус.

Водещ: Знаете ли, едно от удивителните неща е не само това, което ми разказвате за хора, изцелени чрез участие в Господната вечеря или взимането й всеки ден с истинското разбиране за жертвата на Месия за нас, но че някои ядат вместо други хора. Разкажете накратко за тази пасторска съпруга и за нейното изцеление, след като съпругът й взел Господна вечеря заради нея.

Гост: В І Кор. 11:33 Павел говори за Господната вечеря: „Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.” Това означава, че можем да вземем Господня вечеря вместо някой друг. Спомнете си, Йов жертваше на Господа ежедневно заради децата си.

Имам един приятел – чудесен евангелизатор. След като проповядвах в неговата църква, той започна да взема Господна вечеря всеки ден и оттогава го прави години наред. Той вземал вместо жена си, а тя не вземала ежедневно. Тя заболя от рак на гърдата, оперираха я и премахнаха образуванията. Бучките отново се образуваха и трябваше пак да я оперират. Явиха се бучки и след втората операция и лекарите я записаха за следваща операция. Тогава съпругът й казал: „Виж какво, аз ям Господна всеки ден, но ти трябва да започнеш да вземаш за себе си.” Тя започнала и докато дошло времето за поредната операция, бучките изчезнали.

Има случаи, в които сам трябва да го направиш. Бог ми посочи това, когато отивах в една църква да проповядвам за Господната трапеза и тамошният пастор беше напълно ослепял с едното око и частично с другото. Пътуваше с Морис Серуло вече шест или осем години и самият той имаше страхотно изцелително служение. По пътя към църквата Бог ми посочи стиха: „когато се събирате да ядете, чакайте се един друг” и ми каза: „Мики има дарба за изцеление. Когато е в църква, той служи на всички за изцеление със своята дарба. Тази вечер по време на общението с Господна трапеза, искам да го поставиш в средата, а стареите да го обградят и всеки да положи дясната си ръка на главата му. Когато вземете и ядете от хляба на трапезата, той ще бъде изцелен.” Така и направихме. Изцелението не се прояви на секундата, но след две минути вече имаше проявление. Той започна да се моли за хората. Изведнъж извика и се качи на подиума, сграбчи ме в мечешка прегръдка и взе една песнарка. Отвори я, закри това око, с което частично можеше да вижда и ми каза „Посочи ми кой ред искаш да ти прочета”. Зрението му беше изцелено.

Господната вечеря се взема за всякакъв вид духовна война. Всеки, който не е новороден, е дете на дявола. За да станеш част от Божието семейство, трябва да се новородиш. Сатана е богът на този свят. Изпращаме мисионери в Африка, пращаме им дрехи, храна и те през целия си живот довеждат хора до спасение. Но знаем, че съществуват „принца на Персия”, „принца на Гърция”, „принца на Тарс” – те са главнокомандващи демони над цели нации и ако не си новороден, ти принадлежиш на това семейство. Това е духовно семейство. Всъщност спасението на когото и да било е въпрос на връзване и развързване – връзване на демоните, контролиращи този човек и освобождаването му да приеме евангелието на Исус Христос. Няма по-подходящо време за водене на такава духовна война от момента след като си приел Господната вечеря.

Имах един приятел. Беше доста известен автомобилен състезател и беше награден като спортист на две десетилетия. Казва се Джен Опремън. Той катастрофира при рали по отсечка в Сакраменто – Калифорния и изгуби периферното зрение на дясното си око. Дойде у дома в два часа през нощта, седнахме във всекидневната и му обяснявах за Господната вечеря. Имах в къщи голям хляб и отчупихме от него големи парчета. Аз обичам да вземам повече хляб, отколкото раздават обикновено, защото обичам да размишлявам за различните части на Христовото тяло и за различните части, които имат нужда от изцеление. Докато ядяхме от Господната трапеза в два през нощта в моята всекидневна, окото му беше напълно изцелено.

Някои хора ще ме запитат „Как можеш да направиш това? Нито си в църква, нито някой ръкоположен служител ти подава от трапезата”. Според определени деноминации, за да раздаваш Господна вечеря, трябва да бъдеш ръкоположен. Даже не е достатъчно да си лицензиран служител. І Петрово 2:9 казва: „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” – този стих е за всеки, призован от тъмнината в Неговата чудесна светлина. С други думи щом си новороден, Библията казва за теб, че си наречен избран народ, направен си царско свещенство. Да бъдеш наречен от Бога царско свещенство превъзхожда всеки чин на ръкополагане от която и да е деноминация!!!

Водещ: Много хора смятат, че има условие за участие в тайнството на Господната трапеза. Ако са католици, тя трябва да бъде раздадена от свещеник, ако са протестанти – трябва да бъде раздадена от служител. Но както д-р Милър посочи, всички ние сме царско свещенство. Д-р Милър, моля ви, продължете.

Гост: Благодаря. І Петрово 2:9 казва, че ако сме призовани от тъмнината в Божията чудесна светлина, ние сме царско свещенство. Това е достатъчно позволение, за да даваш Господна вечеря. Църквата е откраднала от хората вярното послание за Господната вечеря. Господната вечеря е дала началото си от домовете. В Деяния 2:46 ни се казва за Новозаветната църква: „И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие”. Те приемаха разчупването на хляба като част от църковното служение. Ранната църковна история показва, че Господната вечеря е била централна тема на всяко църковно богослужение в първите неколкостотин години след сформирането на църквата.

Сега да отворим на Откровение 1:5-6 „И от Исуса Христа, който е верният свидетел, първородният от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.” Тези стихове от Откровение казват същото нещо. Ако си бил умит с кръвта на Христос, ти си направен свещеник и цар на своя Бог. Затова хората от Ранната църква можеха да имат общение чрез Господната трапеза по домовете си, защото бяха свещеници и царе на най-великия Бог.

Много често отделни проповедници не биха искали семейства от църквата им да имат Господна трапеза по домовете си, защото по този начин изгубват своя авторитет. Но когато разберат, че семействата се разбират по-добре, че това би им спестило проблеми в църковното събрание или нощни обаждания по спешност да се молят за тоя или оня болен, когато вярващите могат сами да отиват при Исус да посрещне всичките им нужди, за пастора е много по-лесно.

Водещ: Ако съпругът и съпругата ядат заедно Господната вечеря, това помага ли на лошите отношения в брака?

Гост: Бях на семинар на тази тема, воден от Пери Стоун. Той разказваше, че говорил пред една църква и пасторът на църквата после му казал „Ти разреши повечето от проблемите в нашето църковното събрание. Семействата, които имаха разногласия, сега се разбират добре.” Спомнете си, че с участие в трапезата ние приемаме Христовия ум и виждаме нещата така, както Христос ги вижда. Не знам точно откъде е дошла думата за Господна вечеря или по-точно общение, но думата общение най-точно описва същността на действието, защото е най-чудесният начин да общуваш с Бога съвсем отблизо. Това е най-интимното място, до което можем да достигнем Христос. Ние вземаме Неговото тяло в нашето, точно както женена двойка в интимен акт. Най-интимният начин е да вземеш тялото в своето. А Исус е Словото, живото Слово и когато Го вкарваме в нашето тяло, произвежда добри плодове.

Водещ: Казахте ми, че когато вземате Господня вечеря, вашето лично откровение по Словото се разширява. Защо е така?

Гост: Лука 24. Това става в утринта на възкресението. Петър и Клеопа са тръгнали към село Емаус, когато Исус се приближи и вървеше с тях. Писанието казва „но очите им се удържаха да не Го познаят.” С други думи, Бог затвори очите им да не Го познаят. Исус ги запита защо са толкова натъжени, а те отговориха, че Исус от Назарет е бил предаден на смърт от главните свещеници и вече са минали три дни. Дори не са повярвали на Исусовите думи, че ще възкръсне на третия ден. Така Исус им рече: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците.” И докато Исус вървеше с Петър и Клеопа по пътя, Той им откри всичко, което пророците бяха казали за Него.

Бих дал 10 години от живота си, ако можех да бъда с тях на това пътуване. Мисля, че щеше да е добре това тълкувание да беше записано в Евангелията дума по дума. И като приближиха селото, Писанието казва „Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха, а Той стана невидим за тях.” И те бързо станаха и изтичаха да се върнат в Ерусалим да намерят единадесетте апостоли и да им разкажат как срещнали Исус по пътя и как Той им разтълкувал всичко, казано от пророците за Него и как чрез разчупването на хляба те Го познали. Години наред се мъчех да разбера този пасаж и казах на Бог: „Не мога да докажа на Твоите хора правотата на тези стихове и да ги поучавам в това”.


Единственото нещо, на което мога да го оприлича е следното. Когато учех психология, взехме аквариум с рибки, поставихме на дъното електроди, закрепихме ги с пръст и пуснахме в него дъждовни червеи. Електрода с червена светлина беше входящ, а зеленият – изходящ. Електродите трябваше да разтърсват дъното и червеите да излизат на повърхността. Като давахме храна, включвахме зеления електрод, той беше сигнален за червеите. Ако включвахме червения електрод, значи няма храна. Правехме това известно време и тези нищо и никакви дъждовни червеи се научиха да излизат при зелена светлина. После извадихме червеите, накълцахме ги и ги заровихме за храна на необучени дъждовни червеи. Когато сложихме тези нетренирани червеи в същата почва на дъното на аквариума и включвахме електродите, те по същия начин излизаха при зелена светлина. ДНК-то на обучените червеи се беше предало на другите. Та, това беше единственото, на което можех да го оприлича, но за мен не беше достатъчна основа да го проповядвам.

Водещ: Д-р Милър, позволете да Ви запитам нещо. Вие поучавате, че Господната вечеря носи постепенно изцеление. Бихте ли пояснил това?

Гост: Изцелението може да бъде постепенно или да стане в същия момент. При други форми на изцеление, трябва да вложиш цялата си вяра наведнъж. Молитвата с вяра е описана в Марка 11:23-24 „Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.” Трябва да повярваш, че получаваш всичко, каквото поискаш. Трябва да вярваш, че получаваш като се молиш. Но при Господната вечеря трябва да вярваш, че всеки ден, когато ядеш от нея за болни бъбреци, сърце или нещо друго, получаваш още малко изцеление. Мисля че така ще се намали напрежението у теб за това колко трябва да вярваш. Не е нужно да вложиш цялата си вяра и тя да е достатъчна да получиш изцеление с неговото моментално проявление. По-лесно е да имаш достатъчно вяра в това, че изцелението ти ще бъде постепенно.

Водещ: Искам да ви задам един въпрос. Аз лично вярвам на Бог за нова тазобедрена става. Кажете ми как мога да се подготвя за утре, когато заедно ще участваме в общението на Господната трапеза и как всеки един слушател да се подготви. Какво трябва аз и слушателите ни да направим?

Гост: Да се върнем към първоначалното постановление за ядене на агнето, което донесе физическо изцеление. Това беше пасхалното агне в Египет и за да отмине опасността, Бог заповяда то да бъде изядено без остатък. Може да имаш специфичен проблем, както имаше автомобилния състезател, за когото ви разказах как получи изцеление на окото си. Казах му: „Повярвай, че хляба, който сега ядем, е тялото на Христос и ти изяждаш неговото съвършено око или ако умът ти не може да схване това, повярвай, че този хляб в блюдото пред теб е окото на пасхалното агне.” И той избра второто. Докато дъвчеше хляба и си представяше, че е окото на пасхалното агне, Бог отговори и даде пълно изцеление на окото му.

Водещ: Значи в моя случай, когато си вземам от хляба, ще кажа, че вземам ставата и бедрото на Исус.

Гост: Не мисля, че е необходимо да го изговориш, но когато дъвчеш хляба си представи, че изяждаш бедрото Му, тазобедрената става с нейните части – знаеш как е конструирана, нали? Виждал си става на агне. Действаш така, сякаш ядеш точно това, защото приемаш Божието Слово.

Водещ: Вълнуващо! Много ли хора споделят за своето изцеление, след като са приели това поучение?

Гост: Да – тези от присъстващите, които приемат откровението, че Исус взе болестите ни на Голгота и постанови да имаме общение чрез Господната трапеза за Негово възпоменание. Ние трябва да си спомняме факта, че раните от бичуването, които Той понесе върху тялото Си, бяха за нашето физическо изцеление. Толкова е приятно хората да ми казват, че са вземали Господня вечеря в продължение на 30-40 години и чак след като са слушали моето поучение, са били изцелени. Никога преди това не са съзнавали, че служението на Господната вечеря трябва да бъде изцелително служение. Виждал съм хора от цял свят да бъдат изцелявани от болести, които са ги мъчили години наред. Преди това са чакали на опашки на изцелителни служения, били са помазвани за изцеление и са опитвали всички библейски начини да върнат здравето си. Павел казва, че щом разпознаем Господното тяло, няма да останем немощни и болни, нито да починем преждевременно. Когато повярват в това Слово и приемат делото на Исус на Голгота, тогава могат да живеят в божествено здраве.

Водещ: Добре. Утре ще участваме в Господната трапеза. Увещавам ви да приготвите елементите на трапезата. Това ще бъде вашият момент в името на Йешуа. Джон, вие току що изострихте апетита, ако мога така да кажа. Разкажете ни едно чудо, станало при някой по време на участие в трапезата – чудо, което сте видял.

Гост: Разбира се. Това беше много интересен случай. В предишно предаване говорихме за ежедневното участие в трапезата и видяхме в Писанията как Новозаветната Църква преломяваше хляба всеки ден. Исус каза „когато вземате” – Той не конкретизира време. Ще ви разкажа този случай.

Бяха изпратили при мен баща и дъщеря. Бащата беше страхотен международен евангелизатор. Дъщеря му умираше от Epstein-Barr – вирус, който беше нещо средно между мононуклеоза и СПИН. От такова състояние не можеш да се оправиш и когато се влоши, те събаря телесно и душевно и трябва да си на легло от няколко дни до няколко седмици. Това беше най-тежкият случай, за който бях чувал, защото 39% от сърцето и черния дроб на момичето бяха разрушени от вируса. Баща й ми се обади и ме попита дали бих могъл да направя нещо. Казах му: „Да, има нещо, което аз практикувам. Тя християнка ли е?” Той се разсмя и отвърна: „Сериозно ли питате? Та тя е дете на евангелизатор и работи в Детска Диагностична Болница”. Казах му, че за мен има начин да бъде излекувана без прилагане на лечение – чрез Господня вечеря. А той възкликна: „Интересно. Вече 60 години съм проповедник и никога не съм чувал такова нещо. Имате ли нещо против да дойда с нея?” Бях приготвил малко вино и безквасен хляб и когато дойдоха в офиса ми, аз й разясних същността на Господната трапеза и ядохме. Заминаха си и тя вземаше по три пъти дневно. Каза ми, че щом преди взимала лекарства три пъти на ден, така решила за трапезата. Беше взела касети с мои проповеди на тази тема и вземаше Господна вечеря по три пъти на ден. На втората седмица баща й ми се обади и каза, че лекарите от болницата, в която работела, дошли в кабинета й и питали: „Какво ти назначи този доктор от Флорида? Тестовете ти показват нормализиране на резултатите, а това е нелечимо заболяване.”

След като се сблъсках с този случай, разбрах, че Господната вечеря не е дадена да се взима само веднъж дневно. Ако искаш да ядеш повече от веднъж, добре. Тя чувстваше, че има нужда елементите на Господната вечеря да влизат в ума й и в духа й по три пъти на ден и достигна невероятен резултат.

Водещ: Какъв беше краят, какво стана с момичето?

Гост: Тя беше излекувана от заболяването.

Водещ: Сега ще имаме общение с Господа чрез Господната трапеза. Джон, бихте ли ни водил в това.

Гост: Като вземете хляба, искам да си спомните думите на Павел: „защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.” Като държите този хляб може би за първи път в живота си, искам да направите връзка, че представлява тялото на Христос, което стана болно с вашите болести.

Отче, в името на Исус ти благодарим безкрайно много за познанието на изкуплението, за това какво осигури за нас чрез тялото и кръвта на Господ Исус Христос. Благодарим ти, че сега можем да държим в ръцете си елементите, представляващи тялото на Господ Исус Христос. Моля Те да осветиш този хляб като тялото на Господ Исус Христос, който на Голгота взе върху Себе Си нашите грехове, нашите грижи и безпокойства, нашите болести и немощи. Отче, влизайки в гроба, където Исус лежеше повит като мумия, поглеждаме Неговото мъртво тяло и няма действащ грях в него. Исус е взел нашите грехове върху Себе Си, няма вече тревога в това тяло, няма страх, нито нервност в мъртво тяло. Всички наши безпокойства, страхове и грижи са върху Него, на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и вече няма наказание за нас. Беше натоварен с нашите болести, но мъртво тяло не боледува. Беше свършено. Като ядем от това Исусово тяло, което държим, получаваме пълно изцеление на всеки орган, всяка клетка и всяка функция в нашето тяло. Отдаваме Ти хвала, слава и почит, Исусе.

Водещ: Можете да ядете. Има такова невероятно присъствие на Бога, което се движи между нас точно сега, Джон. Нека да вземем от виното.

Гост: Сега вземете виното на Господа. Отче, изказваме дълбока благодарност задето ни възлюби толкова много, че даде Своя Син за нашето пълно спасение. Господи Исусе, благодарим Ти, че по Своя воля съблече Своята божествена същност и дойде на земята да понесеш гонение, да вземеш нашите грехове и нашия срам. Ти взе всяко зло от нас и проля кръвта Си, за да ни направиш праведни. Сега те молим, Отче, да осветиш тази кръв на Господ Исус Христос – кръв, която ни очиства от нашата неправда, кръв, която подпечата всяка част на изкуплението – духовна, душевна и телесна. Отче, помогни ни сега да осъзнаем, че кръвта, която държим в ръцете си е най-мощната субстанция във вселената. Тя е по-мощна от всички ядрени и атомни бомби, пускани досега, защото те могат единствено да разрушават живота. А кръвта, която държим в ръцете си сега е единственото нещо, което създава живот и то вечен живот. Сега пием от кръвта на Господ Исус и отдаваме цялата слава и почит на Теб Небесни Татко и Господи Исусе, в името на Исус.

Водещ: Можете да пиете... Джон, когато участваш в Господната трапеза веднъж, два пъти или дори три пъти на ден, какво правиш обикновено, след като свършиш?

Гост: Това е времето, в което обичам да имам духовно воюване. Няма друго място, на което демоничните сили толкова мразят да бъдат освен там, където е поръсена Христовата кръв. Това е подходящото време да правим, както Павел пише в Ефесяни 6 „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” Обичам да говоря на дявола с Христовата кръв, излизаща от дъха на устата ми.

Когато бях в колежа, работех като охрана в два нощни клуба в Сейнт Луис и работата на охраната беше да отстраняваш хора с грубо поведение без да ги нараниш, за да не те подведат под юридическа отговорност. Тези огромни момчета с дъх на алкохол могат да те блъснат в гърдите, да те ударят по врата... Дъхът им на алкохол беше наистина застрашителен. Така че мога да си представя колко застрашителен за дявола е дъхът в устата ти с кръвта на Исус, когато го връзваш и му заповядваш да спре всяко действие срещу теб и твоето семейство. Мисля, че духовната война и Господната трапеза сформират съвършения екип.

Водещ: Ще ви кажа нещо. Точно сега, тук има такова движение на Божия Дух за изцеление на всяко нещо, което се нуждаете в главата, врата, носа... Вие сте изцелени в името Исус. Слушатели на радиопредаване „Шабат”, искам да ви благословя. „Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!” и да ти даде Неговата пълнота в твоя дух, в твоята душа и твоето тяло с всяка една от 39-те камшични рани на гърба на Исус, в името на Месия-Шалом, Принцът на мира, Йешуа Хамашиях Циткину, Исус Месията – нашата правда.

Еврейският пророк Даниил казва, че когато умреш, не преставаш да съществуваш. Духът ти отива някъде завинаги според твоите действия в земния ти живот. Щом умреш, вече е твърде късно да се променяш. Вярата ти е запечатана. Даниил казва, че отиваш или във вечен живот, или във вечно осъждение. Тъй като не знаеш кога ще дойде краят ти, сега трябва да вземеш най-критичното решение в твоя живот. Всички съгрешиха и наказанието за греха – дори само един – е вечно осъждение. Но Бог осигури прощение на греховете ти. Осигури Заместител, който да понесе твоето наказание вместо теб. Трябваше съвършена личност да даде живота си за теб, за да бъде твоя живот пощаден. Съвършеният бе Месията. Юдейските пророци ни казват как да Го разпознаем. Той щеше да се роди във Витлеем от родословието на цар Давид, щеше да умре преди вторият храм да бъде разрушен, а той беше разрушен 70 г. сл. Хр. После щеше да възкръсне от мъртвите и чрез Неговите рани, както казва пророк Исая в 53 глава на своята книга, ще получим прощение.

Само Йешуа (еврейската дума за Исус) изпълни тези и още 300 други условия. Бог вече е изпратил Месия да те изкупи. Кажи тази молитва на глас заедно с мен и повярвай с цялото си сърце, че всичките ти грехове ще бъдат простени. Месията ще заживее в теб и ще познаеш Бог. Слушай, ако не познаваш Бога преди да умреш, откъде си толкова сигурен, че ще Го познаеш след смъртта си? Повтаряй тази молитва с мен и повярвай с всичко, с което можеш: „Скъпи Боже, грешен съм и съжалявам. С твоя помощ се отвръщам от греховете си. Моля Те, прости ми в името Йешуа. Вярвам, че Йешуа умря, възкръсна и сега е отдясно на Бога заради мен, за да бъда очистен. Приемам Йешуа за мой Господ и Го моля да заживее в мен. Амин”.

Ако желаете да си кореспондираме, да получавате нашето информационно писмо или касетен каталог, пишете ми на адрес: Sidroth, post office box 1918, Brunswick – Georgia, 31521. Телефонният ни код е 90226525100.

Ако искате да получите допълнително копие или да закупите нашето месечно информационно писмо, информационен каталог или да получите повече информация как да станете част от Мешпоха, пишете ми на адрес: Sidroth, post office box 1918, Brunswick – Georgia, 31521 или се обадете на нашата телефонна линия 181005481918. За други обаждания телефонът ни е: 91226525100.

Всичко за мен

Моята снимка
Млад човек,който обича да общува с другите хора,обича истинското приятелство.Най-добрият ми приятел се казва Исус Христос и Той е причината за всичко добро в моят живот.Той ми помага всеки ден да бъда близо до Него,и да помагам на тези,които Той обича. Обичам да се грижа за деца,и харесвам да съм от полза на приятелите ми около мен.

Търсене в този блог

Последователи

Етикети

Моят списък с блогове