Благословени скърбящите

Благословени скърбящите
04.17.2009 | ПОУЧЕНИЕ | линк
от д-р Джоузеф Матера

Матей 5:4 "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат."

Въведение
В продължение на много години се чудех какво означава този стих. Мислех си, че Бог иска да се чувстваме зле заради всичкия грях в света и да ходим наоколо депресирани или тъжни през целия ден. Но сега вярвам, че този стих говори за необходимостта да погледнем лице в лице това, които ни е наранило и да се занимаем с него. Само онези, които успеят да преминат този процес на скърбене за несправедливостите или за греха, които са им били причинени, ще успеят да се справят с болката до степен, в която да приемат утехата на Бога.

I. Скърбя означава: оплаквам или жалея за нещо; процес, в който ти се оставяш да изпиташ тежък емоционален товар или болка, докато се преживяваш загуба или емоционална рана.

Това се различава от клиничната депресия; в действителност това е противоположното на самосъжалението, тъй като при скърбенето очите ти се отварят за действителността и заниманията на Бог в дълбините на сърцето ти, а когато се самосъжаляваш, на практика смекчаваш работата на Бог в душата ти, пречeйки на растежа, идващ в процеса на болката и скръбта.

1. Евреите добре разбираха какво означава напълно да осъзнаеш и да изразиш болката. Те се разхождаха наоколо, облечени във вретище и посипваха главите си с пепел. След смъртта на Яков те скърбиха за него с много ридания в продължение на седем дни (Битие 49:10). Когато Моисей умря нацията Израел скърби цели 30 дни (Битие 34:8). Това не се правеше само когато някой умреше, а и когато бяха наскърбени от нещо или някого или когато се покайваха заради грях (Матей 11:20-21, Йона 3:4-10).

Днес ние продължаваме да съгрешаваме, като че ли нищо не е станало, като отказваме да почувстваме болката в Божието сърце и да страдаме с Него заради нашите действия. Когато не погледнем честно и открито неправилните неща, които вършим, ние продължаваме да увековечаваме злите дела!

2. Най-малко 25% от съдържанието на псалмите е плачене за нещо. Например Псалм 22 е пророческа песен за това как щяха да се отнесат с Исус и как Той щеше да се чувства в емоционално отношение поради онова, което хората са Му сторили. Псалм 51 е цяла една песен за божествената скръб; Давид беше мъж според Божието сърце и той знаеше как да понесе вината, която чувстваше и как да изживее болката заради това, че е наранил Бог и Неговия народ. Има дори цяла книга, написана от Еремия, наречена Плачът на Еремия. Второ Коринтяни 7 глава ни учи, че божествената скръб води към покаяние. Давид написа песен, в която заповядва на Израел да пее независимо от загубата, която изпитваше поради смъртта на цар Саул и сина му Йонатан по време на битката (2 Царе 1).

II. Исус: нашият пример за скърбене и понасяне на болката
1. Изразяването на емоции беше част от живота на Исус.
a. Той се разгневи и скърбеше поради закоравялостта на сърцата на религиозните лидери (Марк 3:5).
б. Той се радваше в Духа (Лука 10:21).
в. Той стенеше вътре в Себе Си и се смути (Йоан 11:33-35).
г. Той беше задвижван от състрадание, когато изцеляваше хората (Марк 1:40-44).

2. Исус открито скърбеше дори до смърт, когато беше в Гетсиманската градина (Матей 26:36-39):
“Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Стойте тук, докато отида там да се помоля. И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. ”

3. Исус и Лазар (Йоан 11:33-36)
“Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, дълбоко се развълнува в духа Си и се натъжи. И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите казаха: Виж колко го е обичал! ”
(Понякога се чувствам неловко, когато някой човек, особено жена, започне да плаче! Но не и Исус – Той знаеше как да стане съпричастен към болката на някой друг!)

4. Исус плака за Ерусалим Матей 23:37-39:
“Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име. ”
(За разлика от духовни лидери и християни, Исус не пренебрегваше хората, които не растяха във вярата си в Бог.)

5. Исус беше наречен човек на скърби и навикнал на печал. (Не защото Той беше депресиран или изпълнен със самосъжаление, но Той беше пълен със скръб, защото беше съпричастен към страданията на другите.)

III. Как ние в Америка се справяме с болката
1. В Америка сме научени просто да преглъщаме нещата и да продължаваме напред, без да се справяме с тях. Всичко в това поколение е “бързоразтворимо” и изкуствено. Повечето взаимоотношения, дори браковете, са 2 сантиметра дълбоки и 2 километра широки! Дори повечето женени хора не познават достатъчно своя брачен партньор, а приятелствата на повечето християни се основават върху свързване с останалите в контекста на голяма група от хора и множество дейности. Учили са ни, че дори когато любимият за нас човек си отиде от този свят, ние трябва да скърбим само три дни! Исус каза, че да скърбиш е благословено нещо. Полезно за здравето е не само да размишляваш и да тъгуваш за загубата на любимия човек, а също да осмислиш какво се случва, когато някой те нарани, съгреши спрямо теб, или когато дадено приятелство се е разрушило.

IV. Скърбенето е необходимо за запазване на духовното и емоционалното здраве и за достигане на зрялост

1. Когато някой ви нарани, трябва да погледнете ситуацията открито, да я прецените, и да си признаете какви чувства е породила тя у вас, за да можете напълно да пуснете този човек, да му простите и да продължите напред по пътя към духовна зрялост.

2. Ако продължавате напред във взаимоотношенията си, без напълно да изясните болката и нараняването, което другите са ви нанесли, техните призрачни сенки ще продължат да ви преследват и по-късно в годините невидими силуети (онези от вашето минало, които все още имат негативно влияние върху вас и представляват вашия емоционален багаж) ще образуват пробойни в други важни за вас взаимоотношения и ще им повлияят негативно. Истина е, че наранените хора имат склонността да нараняват други хора!

3. Когато живеем твърде забързано, ние не познаваме дори себе си! Ние не разбираме всички скрити, негативни мисли, неразрешени емоции и болка, които продължават да ни мотивират и днес!

4. Често пъти някои песни, улици, места, видиве мирис, цветове, дори образи, авторитетни фигури и събития могат да предизвикат дълбока болка, депресия и силни колебания в настроението ни, без да разбираме точната причина за това. Тя се крие в начина, по който тези спомени са свързани с даден човек или символична фигура, с които имаме неразрешени проблеми.

5. Спомням си как веднъж по случай рождения ми ден със съпругата ми гледахме филм за бейзбола (“Талантът” с Робърт Редфорд). Аз се депресирах и настроението ми се влоши. В първия момент не разбирах защо, но тогава осъзнах, че този филм ми е напомнил за една моя детска мечта – да стана център нападател на Ню Йорк Янкис. Едва когато навърших 25 години в началото на 80-те трябваше да приема факта, че точно тази моя мечта никога няма да се изпълни! Трябваше да съм разрешил този проблем още когато на 13-годишна възраст един лекар ми каза, че никога няма да мога да си изкарвам прехраната като спортист, защото имам тежко възпаление на колянната става, което щеше да доведе до куцане и силни болки само след няколко месеца професионални тренировки по бейзбол.

Също така, преди няколко години предприех много дълъг пост за едно от децата ми. Едва наскоро осъзнах, че бях започнал този пост на сокове, защото наистина бях осъзнал ситуацията и скърбях за отстъпничеството на едно от моите по-големи деца.


V. Начинът да получим утеха от скърбенето е като простим на невидимите личности в нашия живот и ги освободим((пуснем))

1. В Йоан 20:23 Исус каза: “На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са. ”

2. Понякога в продължение на часове съм се чувствал като парализиран, защото съм разбирал, че не мога да продължа живота си без напълно да осмисля по какъв начин другите са ме наранили, как съм реагирал на това нараняване, както и честно да преценя начина, по който ме е накарало да се чувствам тяхното действие и тогава или да говоря лично с тях, за да разрешим проблема, или просто да занеса проблема пред Бога и да им простя, без да се срещам с тях. Правил съм това в продължение на години и вероятно това е най-голямата причина да се съхраня като християнски лидер вече почти 30 години.

3. Време е да започнете процес на изцеление на вашите емоции и ключови взаимоотношения около вас. Започнете още сега да прощавате и да освобождавате онези, които са съгрешили спрямо вас.

4. Понякога най-големият призрак в стаята сте самите вие; трябва да се научите също да прощавате на самите себе си и да се освободите! Понякога депресията се причинява от гняв към самия себе си. Самоомразата също се среща много често. Трябва да се отърсим от провалите, ако искаме да получим шанса да продължим с Бога!

VI. Нараненият изцелител е тук да изцели раните ви
Исая 53: 3-5 “Той беше презрян и отхвърлен от хората,
човек на скърби и навикнал на печал;
и както човек, от когото хората отвръщат лице,
презрян беше и за нищо не Го счетохме.
Той наистина понесе печалта ни
и със скърбите ни се натовари;
а ние Го счетохме за ударен,
поразен от Бога и наскърбен.
Но Той беше наранен поради нашите престъпления,
беше бит поради нашите беззакония;
върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир,
и с Неговите рани ние се изцелихме. ”