Щафетата на живота

Призивът за погиващите

В Последните времена, в които живеем днес, Бог повече отвсякога търси верни хора, които да достигнат до милионите погиващи народи и да ги призоват към спасение. Особено голяма е нуждата от мисионери, които да предадат Добрата вест на погиващите в прозореца 10/40. Не остава още много време. Исус чака вече почти 2000 години, докато целият свят чуе за Него. Тези 2000 години са напълно достатъчни, за да се обиколи цялото земно кълбо и да се посетят всичките народи. Но днес въпреки улеснените съвременни начини на придвижване това все още не е осъществено!

Разбира се, никой не може да осуети Божия план за спасението на хора от всеки народ и език. Колко представители на различните народи обаче ще влязат в Неговото царство, зависи от нас и отклика ни към Божия призив да достигнем неспасените. Затова ние сме пряко отговорни! Някои християни не остават безразлични и тръгват след осъществяването на Божия план на Земята. По-голямата част обаче изтъкват различни причини и извинения, за да не се включат в тази спасителна мисия.

За тези, които още не са откликнали на призива

Обръщам се към християните, които казват: „Аз не ставам за тази работа. Мисионерството е за хората, които знаят как да благовестват на невярващите. Моята сила е в друго – по-скоро мога да се занимавам с новоповярвали и да уча хора, които вече са приели Господа.”

Бог ни показва, че това мислене е погрешно. Апостол Павел пише към коринтяните: „Аз насадих, Аполос напои...” (I Кор. 3:6). Ако Аполос не беше напоил, дали църквата в Коринт щеше да бъде „обогатена чрез Него във всичко, с всяко слово и всяко знание, така че да не остават назад в никоя дарба...” (I Кор. 1:4–8)? Аполос не беше местен учител. Той беше дошъл първоначално от Александрия в Ефес и след това в Коринт на мястото на Павел (Деяния 18:24–28, 19:1). Ако всяко мисионерско дело е обгрижвано от всички видове служения, не само от благовестителите, то какво би спряло Божието Слово да достигне до най-далечните народи, и то за по-малко от 2000 години?

Престоят в Китай, 2008 година

Последните два месеца бяхме далече от България – в Китай. Там бяхме свидетели на промяната, която Бог извършваше с живота на хората. Свидетелствата на вярващите, при които Бог ни заведе, не са свързани само с тяхното обращение към Христос, а и със значимата промяна в живота им. В града, в който престояхме, християните (или поне хората, наричащи себе си християни) посещаваха единствено местната официална Триединна църква. В местността дори нямаше домашни църкви, с изключение на една група вярващи, следващи някои странни учения. Официалната църква посещаваха и хора, които искрено желаеха да познават Господа, но за съжаление нямаше кой да ги научи на основните истини от Божието Слово. Те нямаха водно кръщение, а т.нар. попръскване, което в тези църкви се смята за истинското водно кръщение. Християните от официалната църква нямаха основните знания за покаянието и вярата. Те знаеха само църковните правила и красиви думи от Словото, които за тях бяха абстракция. Господ ни даде ползотворно време да ги учим на основните християнски принципи, но не само като знание, а и като начин на живот. Особено видима беше промяната у тези, които приеха водно кръщение, каквото Библията описва. Преди този акт на вяра те се бореха да излязат от проблемите си, но след това бяха свободни за нов живот.

Една сестра имаше неразбирателства със съпруга си и бракът им се разпадаше. Причината се криеше до голяма степен в поведението на жената. Но след като тя се кръсти във вода, характерът й се промени, тя се изпълни с Божия мир. Съпругът й видя това и сега той иска да живее с нея.

Друга сестра в Господа от детството си имаше нечист дух, който беше предизвикал нервна болест – често ръцете и краката й ставаха безчувствени (тя сподели, че се чувства, сякаш не са нейни), а при повече умствено напрежение изпадаше в силно главоболие до умопобъркване. След като се кръсти, не получи нито един пристъп. Интересното е, че в молитвата никой не гонеше демони от нея.

Брат, който беше попръскан, при това още като невярващ, се кръсти във вода. Той беше поставен на работа в официалната църква като един от лидерите там и мнозина го следваха. Знаеше, че ако пасторът разбере как е кръстен във вода, ще бъде уволнен от църквата като слепеца, който беше отлъчен от синагогата, когато изповяда Исус (Йоан 9:33–34). Въпреки това той прие истинското водно кръщение. Тогава Господ подейства със сила в него. Той стана по-дързостен да проповядва истинското Слово на Бог.

Други хора също преживяха промени в живота си – получаваха Божия мир, възстановяваха се взаимоотношенията им с техни близки, придобиваха увереност да се уповават на Господа. Вместо да се съсредоточават върху собствените си проблеми, имаха готовност да се учат и да израстват във вярата. Сега те вече са готови да благовестват на невярващи, защото имат какво да им споделят.

Да предадем вярното учение

Апостол Павел казва на Тимотей: „И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат” (I Тим. 2:2). Ако ние бяхме единствените, които предават Евангелието на невярващите в Китай, кога щяха да чуят за Христос милионите китайци, живеещи в града и околностите? Но ако предадем вярното учение на местните хора и те го предадат на още няколко души, какво би станало? Лесно може да се сметне, че не след дълго време Словото ще достигне до всички, та дори и те да са милиони.

Това е щафетата на живота от Господ, която с участието на всички служители докарва Неговото царство на Земята. Ако търсиш своето призвание, не подминавай тази щафета. На това поле има най-много работа, но най-малко работници. Когато Исус казва: „Жетвата е изобилна, а работниците малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници” (Матей 9:37–38), Той няма предвид само другите работници. Това Слово може да се отнася и за теб!



Бойко Божидаров
Българска мисионерска мрежа, 09.09.2008