Разбиране и изграждане отношение на почит

Докато постех и се молех, по време на една конференция в Аржентина, където бях поканен като говорител, Господ започна да излива в духа ми това поучение относно почитта.

Наскоро, по време на друга конференция, чух пастор Емори Гудман да казва, че разбирането на концепцията за почитта е извършило революция в живота и служението му. В този момент осъзнах, че и аз ще трябва да задълбоча разбирането си по този въпрос. До момента на писането на тази статия все още не съм чел, нито съм слушал поучение на тази тема. Затова ако има някакво припокриване с казаното от други учители, то се дължи на Святия Дух, който учи всеки от нас.


Какво представлява почитта

В този контекст почитта е свързана с това да признаем ценността на човешката личност, да празнуваме нея, нейните постижения и да й направим заслуженото място според дадената й от Бога почит. Почитта е производна на поклонението. Най-великият пример за поклонение е, когато човек се покланя на Бог като на свой Създател чрез песен, думи, действия и като не поставя никой друг бог пред истинския Бог. Библейски примери за това можем да намерим в Книгата Откровение, когато старците и живите същества идват пред трона и се покланят на Божия Агнец (в Откровение 4:6-11 обитателите на небето се покланят на Бог като Му отдават слава, почит и хвала.)

Тъй като хората са сътворени същества, а не са Създателят, никога не трябва да им се покланяме. Но тъй като те са сътворени в образа и подобието на Бог (Битие 1:28) те трябва да бъдат почитани като носители на Божия образ и като венец на Неговото творение (Псалм 8:3-4).

Тъй като почитта не е същата като поклонението, но е белег на поклонение, по същият начин както топлината произлиза от слънцето, но не е слънце, то тогава да почиташ човешките същества не нарушава първата от Десетте заповеди в Изход 20:3. Поклонението е най-висшият и най-силният израз на почит, но почитта към достойни хора, заради определени техни качества е жизненоважна за освобождаването на хармонията, синергията и силата на Царството на земята. На практика Бог дори излива славата Си върху онези, които вярно Го следват (прочети Исая 60:2), а Исус ни казва в Своята молитва на царството, че Той дава на църквата славата, която Отец е дал на Него (Йоан 17:22).

Много пастори и лидери са раздразнени, защото не усещат силата и присъствието на Бог в църквите си. Освен това много хора в църквата са раздразнени, защото не се чувстват оценени и освободени в царствената си съдба. Ние си мислим, че това ще дойде автоматично с молитва, постене, изцеления и велико проповядване. Но само, ако пасторите помогнат за създаването на култура на почит в църквите си и ако членовете на църквите се научат как да уважават и почитат духовната власт, ще дойде невероятно освобождаване на Божията слава помежду ни!

Да почитаме Бог по правилния начин

Ние почитаме Бог първо и преди всичко, отдавайки Му славата, която се дължи на името Му и като нямаме никакви други богове освен Него. Това означава, че нашият живот, привързаност, цели и стремежи трябва да бъдат изцяло подчинени на Неговата воля за живота ни и на Неговото царство. Павел описа този начин на живот като “единственото нещо”, заради което той живее: да познае Христос и да стане съобразен със смъртта и възкресението Му (Филипяни 3:7-10).

Нещо повече, тъй като почитта е основана върху ценността, а ценността определя колко финанси отделяме на някого или за нещо, един от основните признаци, че Бог е почетен в нашия живот, се вижда от това колко финанси даваме и жертваме за Неговото царство. Притчи 3:9 свързва даването на финанси с почитта към Господа. На друго място в петокнижието Словото ни учи да не идваме при Господа с празни ръце (което означава, че всеки път, когато се събираш с Божиите хора, за да се покланяте на Господа, ти трябва да носиш принос или дар.)

Най-точното определение за финанси и почит означава, че ние не даваме на даден човек, защото той е във финансова нужда; ние даваме на даден човек, защото това е начин да го почетем, заради това, което е той и заради онова, което е направил. (Трето Царе 10 глава ни учи, че земните царе и царици, които идваха да чуят мъдростта на Соломон, го почитаха като го обсипваха с дарове, макар той вече да беше най-богатият човек по лицето на земята!)

Принципи на почитане на хора


I. Почитане на родителите – Петата заповед

Изход 20:12 ни учи да почитаме бащите и майките си, за да ни бъде добре в земята, която Господ ни дава. Тъй като заповедта да почитаме бащите и майките си е единствената от Десетте заповеди, в която се говори за почит, ние знаем, че основата на почитта ни към човешките същества започва първо и преди всичко с почитането на нашите физически и духовни родители. Ако ние не можем да почитаме родителите си, ние не бихме могли да почитаме адекватно когото и да било друг, защото нашите родители са положили основата на нашите емоции в детството, а духовните родители са положили основата на нашия духовен растеж.

Почитта към родителите е свързана с духовните бащи и майки в еврейската култура. През 60-те години на миналия век чрез Англия и Съединените Щати на земята беше освободен дух на бунт, най-лошия от времето на Френската революция насам, когато бяха направени опити да се отхвърли всяка религия и вяра в Бога.

Западната култура премина от почит към възрастните хора, заради тяхната мъдрост и житейски опит, към омраза към всеки на възраст над 30 години, създавайки по този начин така наречената “пропаст между поколенията”, при която родителите са учени да очакват децата им да се забъркват в проблеми и емоционално да се дистанцират от тях, докато успеят да намерят себе си и тогава да се върнат вкъщи.

Нашата култура не е успяла да се възстанови напълно от този дух на бунт. В момента повсеместно медиите възхваляват младостта, силата, красотата и сексуалните способности като най-висши идеали, докато на възрастните хора се гледа като на обременяващ товар, който децата трябва да изоставят и изпратят в старчески дом.

Макар Библията да казва, че сивите коси са венец на мъдрост, сега дори възрастните хора си правят лифтинг на лицето, инжектират си ботокс, боядисват си косата, инжектират си хормони на растежа в стремежа си да изглеждат млади и да бъдат в крак това, което е приемливо в културата ни.

И така, интерпретирайки всичко това, ние най-основно разбираме следното:

– Да почиташ родителите си е свързано с това да почиташ тяхната мъдрост, опит и постижения, учейки се от техните грешки и успехи и надграждайки над тях, за да достигнеш по-високото ниво. Онези, които таят непростителност към родителите си, поради провалите им, не ги почитат и следователно не достигат по-високо ниво, защото не са свободни от емоциите си, свързани с греха на непростителността.

– Почитта към нашите бащи и майки ни пази от бунт към власт в живота ни, който е като греха на магьосничеството (1 Царе 15:23). Макар почитта не винаги да означава подчинение, тя е свързана с дух на покорство, при който ние внимателно преценяваме онова, което нашите биологични родители казват, и им отговаряме с най-голямо уважение и смирение.

– Почитта към власт означава да се молим за нашите родители и да вярваме, че ще прекарат последните години от живота си в мир, наблюдавайки как децата им растат и стават по-велики от тях.
– Да почитаме родителите си означава да ги подкрепяме финансово, когато се пенсионират.
– Да почитаме родителите си означава да се грижим за тях, когато са болни.


II. Духовна власт (1 Солунци 5:12-13; Евреи 13:7,13)

– Почитта към духовната власт е свързана с това да позволим на хората в позиция на власт да говорят в живота ни и да ни дават съвет.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да говорят пророчески в живота ни.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да ни потърсят лична отговорност, когато допуснем грешки.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да им позволим да ни позиционират правилно в Божието царство и в църквата.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с това да уважаваме решенията, които те вземат в църквата.
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с приемането и ходенето в любов към другите духовни деца на нашите духовни родители.
– Почитта към нашите духовни и биологични родители е свързана с това да не ги изобличаваме пред други хора, когато открием грях в живота им (прочети Битие 9:20-28).
– Почитта към хората в духовна власт е свързана с празнуването на тяхното богоугодно наследство и изграждането на живота ни върху него, докато в същото време запазим личния си призив и идентичност.
– Да подкрепяме цялостното видение на локалната църква, основана от нашите духовни бащи и майки.


III. Да се почитаме един друг

Отчайващо се нуждаем да създадем култура на почит в нашите църкви и организации. Когато се учим да практикуваме почит към хората около нас, ние наистина ще освободим славата на Бог в нашите църкви и организации. Следват няколко основни принципа в почитта един към друг. Ние отдаваме почит един на друг когато:
– Уважаваме всяко човешко същество като създадено в образа на Бог. (Аз обичам да се обръщам към бездомните хора по улицата с “Господине”, когато ги питам за указания как да стигна до дадено място. Приятно ми е да видя как се чувстват почетени и как очите им светват от желание да направят всичко възможно, за да ми дадат правилните инструкции.)
– Считаме другите хора по-горни от себе си съгласно отношението на Христос, демонстрирано във Филипяни 2:3-12.
– Признаем и празнуваме уникалните дарби, персоналности и призвания на другите хора.
– Изразяваме почит спрямо тях с нашите думи, в тяхно отсъствие.
– Разбираме специфичните предизвикателства към хората и как Господ работи в тях, за да ги доведе до зрялост в уникалното им призвание. (Познаването на произхода и предисторията на даден човек ни помага да го почитаме по правилния начин.)
– Отстъпваме един на друг и правим място за изява на дарбите на някой друг.
(Ревността е противоположна на почитта, защото тя изгражда несигурност и ограничава способността ни да приемем призванието, способностите и мястото на друг човек в царството.
– Разпознаваме истинската стойност на приноса на всеки човек и споделяме това с него и с другите.
– Дадем на даден човек паричен подарък или публична похвала и признание, съответстващо на качеството, жертвата и вида работа, която е извършил.
– Направим всичко, което е по силите ни в молитва, с добри дела и чрез работа в екип, за да помогнем на хората около нас да изпълнят призива си в Царството.
– Използваме дарбите си, за да служим и да защитаваме другите хора.
– Отдаваме почит и уважение на даден човек, доверявайки се на думите му.
– Когато държим на думата си към даден човек, ние го почитаме и показваме уважение към него.
– Когато съпрузите обичат съпругите си, те не обръщат внимание на слабостите им и се посвещават на успеха им.
– Когато съпругите уважават съпрузите си, въпреки техните недостатъци, те ги освобождават да ги обичат и да снабдяват за тях и за семейството си.



IV. Благословенията, идващи от почитта към другите

– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да ти се доверява.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да те благославя.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш да ти служи.
– Когато почиташ някого, ти го освобождаваш на свой ред да те почита и хвали.
– Когато почиташ някого, ти го насърчаваш да остане верен на призванието си да служи на Бог и да постигне най-доброто, на което е способен.

V. Характеристики на достойните за почит хора
– Първо и преди всичко те почитат Бог с най-голямата почит и слава.
– Те са верни на принципите си хора, които действат въз основа на своята отговорност, а не на чувствата си.
– Те са смирени хора, които разпознават стойността и ценността на другите, а не само своята.
– Това са хора, които демонстрират превъзходство в живота си.
– Те не приемат живота и дарбите си от Бога за даденост, но винаги са благодарни заради онова, с което са благословени.
– Те не ласкаят другите за лична изгода.
– Те не се впечатляват от преходни богатства, удоволствия и власт.


VI. Библейски примери за хора, достойни за почит

– Йосиф, който не се разведе с Мария, когато беше бременна с Исус (Матей 1:19-20).
– Йосиф, когато отказа да легне с жената на Потифар (Битие 39:7-10).
– Йов, когато отказа да прокълне Бога (Йов 2:9-10).
– Животът на добродетелната жена от Притчи 31.
– Исус, който умря на кръста заради предстоящата му радост, покорявайки се на волята на Своя Отец (Евреи 12:1-3).


VII. Библейски примери за мъже, недостойни за почит

– Юда Искариотски, който предаде Исус с целувка.
– Димас, който изостави Павел в труден за него момент (2 Тимотей 4:9).
– Онан, който отказа да въздигне потомство на брат си.
– Цар Ахав, който позволи на жена си Езавел да убие Навутей заради лозето му (3 Царе 21).
– Синовете на Яков, които поради ревност оставиха брат си Йосиф са умре.
– Каин, който уби брат си Авел поради ревност (Битие 4).
– Цар Саул, който се опита да убие Давид поради ревност (1 Царе 18-30).
– Петър, който три пъти отрече, че познава Исус.
– Петър, който поради страх от вярващите евреи, отрече, че познава вярващите сред езичниците (Галатяни 2 глава).

Възниква следният въпрос: как да се отнасяме към онези, които действат непочтително между нас? Разбира се, това поучение не отрича нуждата да коригираме другите, да дисциплинираме светиите или дори да уволним даден човек или да го отлъчим от църквата поради неподходящо поведение, което нанася вреди на църквата, семейството или организацията.

Матей 18:15-17 ни дава насоки какво да правим в такива случаи. Когато не коригираме такова непочтено поведение, ние всъщност снижаваме стандартите на почит за всички останали и нанасяме вреди на организациите си. Но дори в такива случаи, трябва да сме сигурни, че не отиваме в крайности при изобличаването на хора, че се опитваме да възстановим тези хора с кротък дух (Галатяни 6:1-4) и не си позволяваме да таим огорчение или непростителност към тях.

Винаги когато съм предизвикан от човек с непочтително поведение към мен и стигна до безизходна ситуация, поради това че той не желае да се промени или да се покае, заемам позиция, която наричам “позиция по подразбиране” – почитам делото на кръвта на Исус и прощавам на човека точно както Бог е простил на мен (прочети Ефесяни 4:32-5:1).

Накрая, ако искаме славата на Бог да падне върху нашите църкви и организации, трябва да се почитаме един друг по същия начин, по който Исус ни подари славата, която Той прие от своя Отец.


12.10.2009
Др. Джоузеф Матера