2009/12/29

Силата на пълното прощение

На 1 септември миналата година беше извършен жесток терористичен акт срещу едно училище в Беслан, Северна Осетия; 330 души загинаха, между които 186 деца. Светът беше потресен от тази трагедия.

Пастирът на Баптистката църква в Беслан загуби пет от 8-те си деца, които учели в училището. На погребението той събрал сили да говори и вместо очаквания призив за възмездие и правосъдие, призовал хората да простят на терористите.

Присъстващите представители на медиите били поразени и той бил поканен да говори по Националната телевизия и да отправи същото послание за прошка и помирение към цялата нация.

Футуролозите казват, че едно от най-големите предизвикателства пред народите през третото хилядолетие ще бъде въпросът за прощението. Нарастващият тероризъм в световен мащаб, конфликтът между исляма и християнството, взаимоотношенията между все по-богатите индустриализирани страни и все по-обедняващите развиващи се страни, етническите конфликти, взаимоотношенията между работници и работодатели, между съпрузи, родители и деца, между деноминации и църкви, ще поставят все по-често пред нас въпросът за прошката.

В Господната молитва ние се молим: "Прости ни, както и ние прощаваме..."

Но какво означава да простим? Какво представлява прошката?

Ние нараняваме себе си, когато живеем непрекъснато с мисълта за това, което ни се е случило и с желанието за възмездието на тези, които са ни наранили. Но още повече оскърбяваме Божия Святи Дух. И затова губим вътрешния си мир. Павел ясно подчертава това в Ефесяни 4:30-32: "И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението. Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас."

Пълното прощение излиза от рамките на нашия човешки разум. То е възможно единствено там, при кръста.

Ние всички имаме истории, в които трябва да простим на някого. Но как да простиш на човека, на когото си се доверила с цялата си обич, а той ти изневерява може би с най-добрата ти приятелка? Или на съпруга и бащата, който се прибира пиян вечер и пребива от бой жената и децата си? Или на бащата, дръзнал да малтретира сексуално собственото си дете? На изнасилвача? На крадеца? На наркодилъра, който трови децата ни? На убиеца? Списъкът е безкраен.

Най-голямото доказателство за пълно прощение е, когато от сърце се помолим Бог да прости на виновните, на тези, които са ни наранили - да ги освободи от задължението за вината. Да бъдат освободени, като че ли не са направили нищо. Това е най-голямото свидетелство за света около нас.

Има нещо свръхестествено в пълното прощение. То е противно на нашето човешко естество. Нашият свят е подчинен на закона "зъб за зъб". Защо Бог иска от нас нещо което е противно на природата ни? Защо прощението е толкова важно, че става център на нашата вяра? Защото това е, което Бог направи. Той примири света със себе си в Христос и повери на нас вестта на примирението (ІІ Кор. 5:19). "Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им и повери на нас посланието на примирението."

В Словото ни е дадена заповед да си прощаваме. Ефесяни 4:32 и Колосяни 3:13: "Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така и вие прощавайте."

Р. Т. Кендъл в книгата си "Пълно прощение" изброява десет неща, които включва пълното прощение. И така, какво означава да простиш напълно?

1. Да съзнаваш напълно какво ти е направил някой и все пак да простиш.

Пълното прощение не е да забравиш какво някой е направил, да го извиниш или да откажеш да видиш какво е станало. Понякога ние се стараем да омаловажим вината, защото ни е по-лесно да простим нещо по-малко. Има случаи, когато хората погребват дълбоко в себе си спомена за случилото се, защото то е толкова болезнено и страшно, че предпочитат да не си спомнят за него, като че ли никога не се случвало. Това става често при сексуално и физическо малтретиране и насилие в детството. Но болката е там и тя продължава да разяжда, даже и да е подтисната. Пълно прощение има само тогава, когато осъзнаем какво някой е направил, без да го отричаме или омаловажаваме и въпреки това сме готови да простим.

Пълното прощение е болезнено. Но когато зная напълно какво са направили и приема в сърцето си, че ще бъдат благословени, без каквито и да е последствия за греха си, тогава съм прекрачила границата на свръхестественото. Това означава, че започвам да приличам на Исус.

2. Съзнателно да избереш да не пазиш никакъв спомен за стореното.

Любовта "не държи сметка за зло" (І Кор. 13:5). Защо пазим споменът? За да го използваме. За да докажем какво се е случило.

Любовта е въпрос на избор. Пълното прощение също е въпрос на избор. То не е чувство, а акт на волята. Ние много пъти казваме: "Да простиш, означава да забравиш." Но има неща, които не можем да забравим. Как може пастирът в Беслан да забрави убитите си 5 деца? Или Кори тен Бум да забрави смъртта на сестра си, умряла пред очите й от мъченията в концлагера?

Прощението е избор да унищожиш спомена за злото, което е било извършено, преди да си направи гнездо в сърцето ти. Това означава съзнателно да не позволяваш на мислите да се връщат непрекъснато към извършеното зло. По този начин огорчението няма възможност да расте. Но когато кажем: "Аз никога няма да забравя", ние наторяваме почвата и я подготвяме за постоянно огорчение. И Сатана се възползва от това, за да вземе превес в нашия живот и да почне да ни контролира.

3. Да се откажеш от възмездие.

Това е същността на пълното прощение. По естество ние не можем да понесем мисълта, че някой може да се измъкне, без да е получил това, което е заслужил. Следователно ние искаме отмъщение, наказание. Страхът, че няма да бъдат наказани е противен на съвършената любов. Когато съвършената любов - любовта на Исус влезе, желанието нашият неприятел да бъде наказан, напуска. Следователно пълното прощение е отказ да накажеш.

Разплатата принадлежи на Бога. "На Мен принадлежи възмездието, Аз ще отплатя" (Римляни 12:19). И когато ние откажем да наказваме, а Бог харесва това - това Го освобождава да реши какво трябва да бъде направено. Но ако ние се месим в Неговите пътища - Той може да ни остави да правим каквото искаме, но тогава няма да има нито божествено отмъщение, нито истинско правосъдие - само лична отплата. Когато прощаваме искрено, пускаме на свобода един затворник, който се оказва, че сме самите ние.

Голгота разсича възела между справедливостта и прощението. В крайна сметка прошката е проявление на вярата. Когато прощавам на някого, аз съм убеден, че Бог раздава правда по-добре от мен. Когато прощавам, се отказвам от правото си да търся възмездие и предоставям на Бога да решава всички въпроси на справедливостта. Филип Янси казва: "Когато прощавам, злото не изчезва, ала отслабва хватката си спрямо мен и го поема Бог, Който знае какво да прави!"

4. Да не споделяш какво са ти сторили.

Да кажеш на някого с цел да нараниш репутацията или името на този, който те е наранил, е желание да го накажеш. Затова обикновено ние искаме да разкажем. „Аз ще ти кажа какво ми направи тя, за да мислиш лошо за нея. Това е моят начин да я накажа.”

Когато Бог ми е простил, Той е простил напълно и заради Исусовата кръв, която ме е умила, Той няма да изяви греховете ми. Но когато аз разкажа за това, което ми е било сторено, аз го правя с цел да накажа и Бог не одобрява това.

5. Показване на пълна, незаслужена, даром показана милост!

Когато става въпрос за показване на милост, това е Божията милост. "И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Да бъдем милостиви означава, не да раздаваме правосъдие, но напротив, да показваме незаслужена милост. Благодатта е, да получим това, което не заслужаваме, а милостта е да не получим това, което заслужаваме (наказание). Така че, когато показваме милост, ние не раздаваме правосъдие на тези, които са ни наранили.

Разбира се, има случаи, когато правосъдието трябва да бъде приложено. Изнасилвачът трябва да бъде поставен зад решетките, за да не продължи да наранява други хора. Същото е и с убиеца.

Луис Смийдс казва, че прошката не е същото като помилването: можеш да простиш на някого за злото, което ти е причинил и пак да настояваш да бъде наказан за него. Ала, ако намериш сили за прошка, ти отприщваш целебната й сила и вътре в себе си, и в човека, който те е наранил.



6. Да бъдеш щедър в прощението (да проявяваш благост).

Благост означава да показваш благодат и милост едновременно. Във Филипяни 4:5 се казва: "Вашата кротост да бъде позната на всички човеци". Гръцката дума е преведена в някои от българските преводи като кротост, другаде като благост. Павел използва тази дума в контекста на една свада между Еводия и Синтихия. Моля Еводия и Синтихия да бъдат единомислени, казва той. Ако могат да бъдат благи една към друга.

Явно и двете са били силни личности и всяка една от тях е била сигурна, че тя е права. Всяка е искала другата да изглежда виновна. Опитайте се да бъдете благи една към друга, казва Павел. Благостта е необикновено качество, много рядко срещано. Тя е напълно противоположна на законничеството. Това е качество, което имаше Исус.

Когато една група себеправедни религиозни водачи доведе при Исус една жена, хваната в акта на прелюбодеяние, грехът беше явен. Какво беше отношението на Исус? Благост (благодат и милост едновременно). Благостта означава да премълчиш някои факти, които знаеш, че са верни. За себеправедните хора това е почти невъзможно; те твърдят винаги, че постъпват според истината.

Пълното прощение е благост, която понякога е готова да пренебрегне истината, за да не допусне човекът да бъде увреден по някакъв начин. Класически пример в това отношение е епизодът от романа "Клетниците" на Виктор Юго.

Жан Валжан, който е попаднал в каторгата за един откраднат хляб, след 19 години излиза на свобода. Няма къде да пренощува и търси подслон в дома на един свещеник. Свещеникът го посреща като скъп гостенин. През нощта Жан Валжан става, взима сребърните прибори, с които са го гощавали на вечеря и се измъква тихо от дома. На следващия ден е заловен от полицията и доведен в дома на свещеника, при което той го посреща с думите: "Братко мой, защо си си тръгнал без да вземеш сребърните свещници? Нали помниш, че аз ти ги подарих заедно с приборите?" Този жест на незаслужено прощение и милост променя животът на Жан Валжан завинаги.

Прошката е един вид "духовна хирургия". Когато прощаваш на някого, ти "изрязваш" злото от човека, вече не го възприемаш като онзи, който ти е навредил, а като човек, който има нужда от теб.

7. Истинското прощение е вътрешно преживяване, то настъпва в сърцето.

Истинското прощение трябва да настъпи в сърцето, иначе е безсмислено. Ако не сме простили истински в сърцето си на тези, които са ни наранили, тогава огорчението рано или късно ще се появи отново.

Ето защо възстановяването на отношенията не е толкова важно за пълното прощение. Даже и другата страна да не иска да се извини или да се примири, ако аз съм простил в сърцето си, тогава съм постигнала победата в себе си. Примерът на Исус е достатъчен в това отношение. Той каза на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат".

Ако тези, които са ме наранили, не искат да се примирят с мен, това не е вече мой проблем. Аз съм го предала на Бога. Въпросът е отношението в моето сърце. І Йоан 3:21 "Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност пред Бога." Затова става дума при пълното прощение - да имаме увереност пред Бога. Той се грижи и иска да знае дали аз наистина съм простила и когато аз знам и имам Неговото одобрение и любов, тогава съм истински щастлива.

8. Отсъствие на огорчение.

Огорчението е изключително желание за отмъщение, което идва от дълбоко нараняване. То е на първо място в списъка на нещата, които оскърбяват Святия Дух. Огорчението се изразява по много начини - загуба на настроение, раздразнителност, безсъние, депресия, изолация, негативно отношение, неразположение, болестни прояви - повишено кръвно налягане, главоболие, болки в гърба и т. н. Когато Святият Дух е огорчен, аз съм оставена сама на себе си, което означава, че трябва да се боря с гняв и страх, но когато Святият Дух не е огорчен, Той е в мен и ми помага да мисля ясно и да изявявам благостта на Духа, дава ми радост, мир и познаване на Неговата воля.

Огорчението е обърнато към миналото, вкопчило се е в него, изживява го отново и отново, чопли раната и тя никога не заздравява. То ни държи в емоционален затвор. Ако не простя, се оказвам заложник на миналото.

Когато прощаваме искрено и щедро, пускаме на свобода един затворник и после установяваме, че този затворник сме били самите ние.

9. Да простиш на Бога.

Въпреки, че не винаги го съзнаваме, но нашето огорчение води началото си от гняв срещу Бога. Това може да бъде несъзнателен или непризнат гняв. Истината е, че често нашето огорчение е насочено срещу Бога.

Защо? Защото е допуснал да се случат лоши неща. Допуснал е да страдаме, когато не сме направили нищо, което да заслужава такова лошо отношение. Само глупав човек би твърдял, че знае отговора на въпроса: "Защо Бог допуска злото и страданието да продължават, ако има силата да ги спре?" Но нямаше да има нужда от вяра, ако знаехме отговора за произхода и причината на злото и страданието.

Божието Слово казва в Римляни 8:28, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога. Бог обръща злото в добро. И освен това Той изпрати Собствения Си Син да пострада, невинният за виновните. А за нещата, които се случват в моя живот, Той знае точно какво върши и защо. И затова ние трябва да простим на Бога, че е позволил на злото да докосне нашия живот.

10. Да простиш на себе си.

Много често хората казват: "Аз знам, че Бог ми е простил, но аз не мога да простя на себе си". Пълното прощение означава да простим и на себе си.

Много често това е по-трудно, отколкото да простиш на другите. Ние живеем с чувството за вината на минали грехове, неизпълнен дълг, и това непрекъснато ни смачква и ни държи в робство на вината. Исус знаеше, че се борим с този проблем. И затова, когато се яви неочаквано на учениците след възкресението, Той искаше да ги увери, че са напълно простени. Той искаше те да простят на себе си. Петър се беше отрекъл, те Го изоставиха в Гетсимания. Но като че ли нищо не беше се случило, Той им каза: "Както Отец прати Мен, така и Аз изпращам вас." (Йоан 20:21). Той им повери задача. Това им даде достойнство. Те се почувстваха ценни.

І Йоан 1:9 казва: "Ако изповядате греховете си, Той е верен и праведен да ви прости греховете." Човекът, който не е простил на себе си, е нещастен човек. Резултатът от това е, че много често той не може да прости на другите и обратно.

Бог ни е простил и Той не ни припомня повече греховете ни. Сатана е този, който продължава да ни обвинява (Откровение 12:11) и експлоатира нашето чувство за вина за свои цели.

Чудесният резултат от пълното прощение (на другите и на себе си), е, че сме оставили всичко в миналото, на Божията грижа и уповаваме Той да възстанови пропиляното време ("И ще ви върна годините, които изпояде скакалецът" - Йоил 2), и да обърне всичко за добро. И тогава Бог има бъдеще за нас. (Мойсей беше убиец, но Бог даде чрез него Десетте заповеди; Давид беше прелюбодеец и убиец, чрез неговото потомство Бог изпрати Исус на земята; Йона избяга от Бога, но Бог го употреби за съживлението на Ниневия; Петър стана предател, но Бог имаше план за него). Всички тези хора трябваше да простят на себе си за миналото си. И Бог имаше бъдеще за тях. Бог ни познава, Той знае естеството ни и въпреки това ни обича, Той ни е простил и има бъдеще за нас.

Преди няколко години група вярващи съветници били изпратени в Судан, за да помогнат на хора, преживели ужасите на междуплеменна война, при която църкви били изгорени, жени и деца избити, понякога цели селища опожарени. Някои от хората успели да се спасят от този ужас, се намирали в много тежко състояние и трябвало някой да поговори с тях и да им помогне да освободят душите си от ужаса на преживяното и от желанието за възмездие.

И така, група вярващи психолози и съветници били изпратени с тази задача. Те се срещнали и изслушали историите на някои от тези хора, при което моят познат каза: „Аз бях сразен. Един от тези пастири, който на косъм спасил живота си, разказвал как нападнали селото им - през къща събирали жените и децата в една къща, след което изнасилвали жените и момичетата и подпалвали къщата пред очите на мъжете им. След това мъжете бивали избити. Следвали една след друга от ужасни по-ужасни истории.”

Моят познат каза: "Аз съзнавах, че не съм в състояние да кажа нищо на тези хора. Не бях изпитал и една стохилядна от страданието, което те бяха преживяли, как можех да им говоря и да ги съветвам. Думите ми щяха да звучат кухо и фалшиво, като подигравка. Излязох извън къщата, където бяхме се събрали и отчаяно се молех, Бог да ми помогне. И тогава Божият Дух ми пошепна в сърцето: "Заведи ги при КРЪСТА!"

Аз се наведох, взех две груби парчета дърво от земята и сглобих един кръст. Поставих кръста в стаята и казах: "Братя, аз не мога нищо да ви кажа, защото не съм преживял вашето страдание, но познавам Един, Който единствен може да ви помогне. Напишете на лист хартия всичката си болка, мъка, страдание и желанието да отмъстите, да накажете тези, които са ви сторили това зло. И сложете тези послания в подножието на кръста. Занесете всичко при Исуса, Който понесе за нас вината на греха ни."

Той продължи да разказва: "Настъпи гробно мълчание. Никой не помръдваше. След време някои взеха листчетата и започнаха да пишат. Пишеха дълго, много дълго. И тогава от дъното на стаята се изправи висок едър мъж, този, чиято жена и дъщери бяха изнасилени пред очите му и след това изгорени. С лице набраздено от страданието, очите му гледаха кухо и безжизнено, той се отправи към кръста в предната част на стаята и започна да пее със своя дрезгав плътен глас: На Исуса аз предавам, всичко давам от сърце - скърби, болки и страдание. Всичко давам аз, всичко давам аз. Мой Спасителю, на Тебе всичко давам аз."

Сълзите се стичаха по набраздените му бузи. След него втори, трети и скоро всички започнаха да пеят и да оставят посланията си пред Кръста.

И тогава се случи чудото. Един след друг те коленичеха и казваха: "Прощаваме", и Божият мир влезе в тази стая, и изпълни огорчените сърца на тези мъже.

Пълното прощение излиза извън рамките на нашия човешки разум. То е възможно само там, при Кръста. Само, когато осъзнаем величието на Божията милост и благодат към нас, само тогава можем истински да простим. И това е най-голямото свидетелство за този свят.

"По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако се обичате един друг". А как можем да се обичаме един друг, ако не си прощаваме? Как можем да говорим на света за Божията любов и прощение, ако ние не си прощаваме? Ние се молим за съживление на църквите ни, за изливане на Божия Дух над този народ и тази страна, но не пречим ли на Божия Дух да работи между нас, като Го огорчаваме с непростителността си?

Бог иска да освободим сърцата си от всяко чувство на огорчение, чувство на желание за отплата и възмездие, чувство на горчивина. Иска да освободим тези, срещу които таим някакво огорчение, да ги предадем на Исуса и да се помолим Той да ги благослови. Бог иска да започне от мен и теб, днес, за да Го освободим да благослови домовете ни, църквите ни, народа ни и страната ни.

* * *

Авторката, д-р Благодатка Ангелова - Неделчева, е председател на женския отдел на Обединени евангелски църкви. Желанието й е да види по-младите и по-възрастните вярващи в нашите църкви да работят заедно за благословението на народа ни.

София, 2005 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

please post your comment,
thank you!

Всичко за мен

Моята снимка
Млад човек,който обича да общува с другите хора,обича истинското приятелство.Най-добрият ми приятел се казва Исус Христос и Той е причината за всичко добро в моят живот.Той ми помага всеки ден да бъда близо до Него,и да помагам на тези,които Той обича. Обичам да се грижа за деца,и харесвам да съм от полза на приятелите ми около мен.

Търсене в този блог

Последователи

Етикети

Моят списък с блогове