Мъдростта и съветването

Какво казва Библията относно мъдростта и съветването? Прилагаме ли Божието Слово на практика, когато даваме съвети? Как да даваме угодни на Бог съвети, черпейки от Неговата мъдрост?

Библията ни казва в книгата на пророк Еремия: „Кой от тях е стоял в съвета на Господа, та е видял и чул Неговото Слово? Кой от тях е внимавал в Словото Му и е чул?” Дори при четенето на Словото, ние трябва да се ослушваме. Не е добре да съветваме друг, преди да сме били ние самите в съвета на Бог, защото е писано: „Но ако бяха стояли в съвета Ми, тогава те щяха да правят людете Ми да чуят думите Ми, и щяха да ги връщат от лошия им път и от злите им дела.” (Еремия 23:18, 22). Това е ключът за угодно на Бог съветване – ние самите да стоим в съвета на Господа постоянно.

Подобно на видовете мъдрост, има четири вида съветване, защото да даваш съвет означава да предлагаш мъдрост, а тя бива:
- небесна
- земна
- душевна
- демонична
В Яков 3:15-17 се казва: „Това не е мъдрост, която слиза от горе (1), но е земна (2), душевна (3), демонична (4), защото гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо. Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.” В някои преводи на Библията вместо душевна пише животинска, понеже в английския език няма дума, която да означава душевен, но в оригиналния текст е душевна.
Нека сравним качествата на мъдростта, която идва отгоре (Яков 3:17) с плода на Духа от Галатяни 5:22-23 „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.” Господ Исус в Матей 7:20 ни съветва да разпознаваме така: „От плодовете им ще ги познаете.”

Как да избегнем демоничната, душевната и земната мъдрост? Кой е източникът на нашето съветване? Как да черпим своето вдъхновение само от Небесната мъдрост? В Исус Христос са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. Да размишляваме!

Коя мъдрост е демонична? Онази, чиито източник е сатана. Гадатели, ясновидци, врачки, баячки, запитвачи на зли духове, магьосници, астролози – всички те черпят сатанинска мъдрост и предлагат нея на хората. Дяволът използва демони, за да заблуждава хората и да води душите им в ада. Единственото спасение е чрез кръвта на Агнето и пълното покорство на Божия Син – Исус. Имам предвид приложение и практикуване, а не само знания.
Когато Саул стана непокорен на Бог, Святият Дух се оттегли от него и моментално дойде нечист дух да го смущава (І Царе 16:14). Затова Словото ни съветва да се изпълваме със Святия Дух – всеки ден, и да бъдем покорни на Господа. Това, че сме християни, и знаем много за Бог, и ходим на църква, въобще не ни дава гаранция, но само изпълването със Святия Дух и нашето лично покорство на волята Божия в живота ни, са гаранция за защита от нечистите сили!

Коя мъдрост е душевна? Душата се състои от ум, чувства и воля. Моят ум, моята воля и моите чувства (или: аз, мен и моето) са ограничени и несъвършени – поради плътското ми естество. Затова Бог ни съветва да се отричаме от себе си, за да бъдем Негови ученици. Когато взема нещата в мои ръце, върша зло. Вместо да уповавам на своя ум, трябва да уповавам на Христовия – Той е съвършен!
Пример от Библията за този вид мъдрост е моментът, в който апостол Петър отиде да мъмри Исуса да не ходи на кръста, Матей 16:22-24: „Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Тогава Исус каза на учениците Си (ето как да избягваме душевната мъдрост): Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва."
Душевната мъдрост лесно преминава в демонична, неусетно. Апостолът отиде и говори, воден от своите добри чувства – от любов към своя Учител. Човешката любов на Петър е душевна мъдрост. Исус го смъмра, защото нашата плът (ум, воля и чувства), когато стане водеща, се превръща в отворена врата за дявола. Голямо зло е. Има вид на благочестие, но е отречено от силата му. Затова Господ каза тези сурови думи: „Махни се зад мен, сатано (Петър беше станал инструмент в ръката на дявола поради своето его)! Ти си ми съблазън!” Ето причината за това: „Понеже не мислиш за Божиите неща, а за човешките!” Малцина схващат логиката тук – Божествената е доста различна от нашата.
Кои неща изпълват нашия ум? Човешките или Божиите? На видимото ли гледаме или на невидимото? Някои майки християнки си мислят, че като се притесняват за децата си, това е признак на грижа, любов и други добри неща, но грешат. Словото на Бог казва: „Не се безпокой за нищо!" С други думи: Нека имаме доверие на Бог и да ходим с вяра в Словото Му, а не с виждане. Нека уповававаме на Бог Всемогъщи, а не на своите преценки и чувства, та били те и „добри”.
Да се отричаме от своята воля всеки ден не е лесен урок, но трябва да се стараем да го правим и да започнем от дребните неща в ежедневието. Господ Исус – нашият съвършен пример, може да научи мен и теб да се отричаме от своите желания. Виж как се моли Той в Гетсимания: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш." (Матей 26:39б). На човека в Него не Му се умираше, но Той избра волята на Отца и подчини Своята. Нека викаме и ние като Исус от дълбините на сърцето си всеки ден: „Да бъде Твоята воля, Отче!” Да започнем от малките неща и да започнем от днес!

Коя мъдрост е земна? Това са науките: математика, физика, химия, медицина, психология, биология и т. н. Чрез науките не можеш да имаш победа над дявола. Не казвам, че медицината е лошо нещо, нито казвам това за която и да било друга наука, но само една мъдрост е напълно съвършена и това е Божията, Небесната. Единствено Бог има отговорите на всеки въпрос. За медицината има безброй въпросителни и много невъзможни за постигане решения, както и за всяка наука. Не и за Бог, обаче! Освен това нито земната, нито душевната, нито демоничната мъдрост могат да ни дадат плод за вечен живот. Божията мъдрост го прави. Да събираме съкровища за Небето!
Земната мъдрост може да ни послужи за земни неща, може да ни бъде полезна тук, но не и на Небето – там „върви” само Божията. Душевната мъдрост може да ни донесе някакви временни приятни преживявания на земята, но не върши волята на Бог и всъщност ни отдалечава от Него.

Ако искаме да имаме победа над дявола и над силите на нечестието, ние трябва да черпим единствено от Небесната мъдрост. Същото важи за освобождението на хората от връзки, окови, хомоти, яреми, болести, страхове, грижи, безпокойства и т. н. Как да го постигнем? Бог ни казва как. Не е чрез човешки ум, не е чрез сила, нито е чрез интелигентност, не е чрез земна, душевна или демонична мъдрост, не е чрез моите сили, нито чрез твоите, не е заради наши заслуги, но само по един начин: чрез Духа на Бог Всемогъщи (Захария 4:6).
Сам Исус Христос побеждаваше така – чрез Святия Божий Дух. Писано е: „Духът на Господ Йехова е на мене, защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните” (Исая 61:1). И още: „Исус от Назарет Бог Го помаза със Светия Дух и със сила, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него” (Деяния 10:38).
Имаме заповед: „Ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми (Святия Дух), а вие стойте в града Ерусалим, докато се облечете със сила от горе” (Лука 24:49). И обещание: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (Деяния 1:8). И свидетели за Него, и съветници от Негово име, можем да бъдем само по един начин – чрез Святия Дух!

Как на практика да го постигнем? Чрез вяра. Божието Слово ни съветва да ходим с вяра, а не с виждане. Да уповаваме не на видимите неща, а на Невидимия Бог. Да Му имаме пълно доверие дори, когато не разбираме нещата, които ни се случват. Да се стараем да пребъдваме в Исус всяка секунда от живота си. Така, когато дойде някой друг, за да ни иска съвет, ще можем в духа си да извикаме за Небесната мъдрост, а Бог е верен да ни даде отговорите навреме. Той винаги идва навреме. Често ще установяваме, че говорим неща, които са нови за нас самите, защото няма да сме ние, които говорим, а Святият Дух, Когото Отец дава на всички, които Му се покоряват.
Всяко съветване извън волята на Бог Всемогъщи, извършено не чрез Неговия Дух, е зло в очите Му – то е мерзост и беззаконие. Харесвам отговора, който една вдовица е дала на свещеника, когато я попитал как е успяла да възпита седемте си деца така добре. Тя казала: „Молех се Бог да възпита мен.” Ако искаме да даваме угодни на Бог съвети, трябва да бъдем ние в съвета Му и да се стараем да бъдем Негов канал ежедневно.
Небесното съветване е свръхестествено, различно е от земното. Някои християни черпят от земната, душевната и дори от демоничната мъдрост, защото са душевни, вместо духовни (подобно на Петър от примера по-горе). Затова нека Святият Дух ни помага да внимаваме на себе си и да не гледаме на човеци, а само на Оня, чието име е Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира (Исая 9:6) – Исус Христос от Назарет, Комуто да бъде вечна слава! Амин.

Едва ли съм отговорила на всички въпроси, свързани с мъдростта и съветването, но ще се радвам, ако съм успяла да те предизвикам да се замислиш и да изпиташ себе си, молейки Бог да бъде Съветникът в теб и чрез теб.