Защо се е покръстил Исус?

Мат. 3:13-15 "Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави."
Защо всичко е трябвало да се случи точно така? Работата е в това, че през време на цялата история нито един юдеин не се е съгласил да се покръсти. Кръщението е било известно на юдеите, но само на прозелитите, преминаващи в юдаизма от някоя друга вяра. Било напълно естествено, че опетненият от грехове и развратен прозелит трябва да бъде кръстен, но нито един юдеин никога не би могъл да предположи, че на него, представителя на богоизбрания народ, син и потомък на Авраам, на когото е осигурено спасение, някога ще му се наложи да се покръсти. Кръщението било за грешниците, а нито един юдей не можел да помисли за себе си като за грешник, на когото достъпът до Бога е закрит. И ето сега, за първи път в историята на своя народ, юдеите осъзнали собствената си греховност, осъзнали колко много им е нужен Бог. Никога по-рано у юдеите не е бил толкова силен всеобщия порив към покаяние и търсене на Бога Това бил моментът, който чакал Исус. Хората осъзнавали своята греховност и като никога чувствали потребност от Бога. В това Исус виждал удобен случай и в акта на кръщението, в момента, когато хората отново почувствали своята греховност и търсели Бога, Той потвърдил правилността на решението на тези, които признали себе си за грешници.
Нашият Господ се е покръстил и заради това, защото със своето изпълнение на заповедта, потвърдил истинността на служението на пророк Йоан.
Кръщението на Исус носи в себе си недвусмислен пример за това как трябва да постъпваме в нашия християнски живот. Покръстеният Исус е образец за подражание за тези, които имат намерение да Го следват. И така, кръщението на Исус е пример за нас.
1 Петр. 2:21-24 "Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте."
И накрая, думата "правда" в текста, носи в себе си смисъл на оправдание. Именно за да ни оправдае, нас, загиващите грешници, Исус Христос, Святият и Непорочният, отъждестви Себе Си с обикновените грешници. В това отъждествяване Той взе греха на цялото човечество на Себе Си, за да ни оправдае.
Той, бидейки Сам образ Божий, не страдал от амбиция да бъде равен на Бога, но унижил Сам Себе Си, приемайки образ на роб, уподобявайки се на човеците; смирил Себе Си, станал послушен даже до смърт, дори до кръстна смърт. Затова и Бог Го е превъзнесъл и Му е дал име, по-високо от всички имена, така, че пред името Исус да се преклонят всяко коляно от небесата, земята и преизподнята, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за славата на Бога Отца.