По-дълго от вечност

Господи, искам да Ти задам въпрос: защо обичаш децата Си? Не искам въпросът ми да ти се стори непочтителен, но само небесата знаят колко болка сме Ти причинили. Защо ни търпиш? Ти ни даваш всяко дихание, но благодарим ли Ти ние? Даваш ни тела, които не си приличат, но прославяме ли те?
Едва ли.
Ние роптаем срещу времето навън. Сърдим се заради играчките си. Спорим за това на кого ще се падне този или онзи континент. Не минава и минута без някой в проклятията си да не използва Твоето име, удряйки палеца си (като че ли Ти си виновен за това)...
Ти си напълнил света с храна, а ние Те обвиняваме за глада. Държиш планетата ни на осите и и не даваш на ледниците да се стопят, а ние те обвиняваме в равнодушие. Даряваш ни сините облаци, а ние искаме дъжд. Даваш дъжд, а ние искаме слънце (сякаш ние знаем кое е по-добре).
Аплодираме повече на някой знаменит футболист, отколкото на Теб, Богът, Който ни е сътворил. Създаваме повече песни за луната, отколкото за Христос, Който ни е спасил. Приличаме на мишки, седнали на опашката на слон и пак искаме да ни намерят място на паркинга. И ако не ни дадеш това, което искаме, заявяваме, Теб просто те няма (като че ли нашето мнение ще промени нещо).
Ние замърсяваме света, който Ти си ни оставил. Неправилно използваме телата, които си ни дал. Игнорираме Словото, което си ни изпратил. Убихме Сина, Който Ти стана. Ние сме разглезени деца, които само вземат, бият, хвърлят, богохулстват.
Имаш всички основания да ни оставиш. Аз щях така да постъпя! Щях да си измия ръцете, да се откажа от целия този безпорядък и да започна всичко наново, някъде на Марс. Но как постъпи Ти?
Виждам отговора на моя въпрос в изгрева на слънцето. Чувам го в плясъка на вълните. Чувствам го, когато докосвам нежната кожа на дете.
Татко, Твоята любов никога няма да престане. Никога. Независимо от това, че ние Те отблъскваме, игнорираме Те, не Те слушаме. Ти никога няма да се промениш. Нашето зло не намалява любовта Ти. Праведността ни не може да я увеличи. Не можем да я заслужим с вяра. Ти няма да ни обичаш по-малко, ако паднем. Няма да ни обичаш повече, ако преуспеем.
Твоята любов никога няма да се прекрати.
Как да намерим обяснение за нея?
Може би ще намерим отговора в друг въпрос: Майки, защо обичате децата си?
Знам, знам, това е глупав въпрос, но включете се в играта, защо?
Няколко месеца това дете ви е причинявало болка. Предизвиквало е пъпки по лицето ви, а походката? Заприличала е на патешка. Заради детето изядената вечеря на сутринта с гадене се е връщала обратно. Детето ви е ритало в корема, заемало е място, което не му принадлежи и е поглъщало храна, която не е приготвило.
Вие сте пазили това дете на топло. Пазили сте го от опасности. Следили сте винаги да е сито. Някога благодарило ли ви е за това?
Шегувате ли се? Едва появило се на света, то издава оглушителен вик. Стаята, виждате ли, за него била твърде хладна, пелените много корави, медицинската сестра много груба. Какво толкова иска това дете?
Иска мама.
Не ви ли се иска да отдъхнете? Имам предвид това, че цялата работа през последните девет месеца сте вършили вие. Може би е дошъл редът на таткото? Не, тук той ням да се справи! Детето има нужда от майка. Детето не ви предупреди за идването си. Просто дойде. И то как! Просто варварски! Вие крещяхте от болка. Късахте чаршафите и стискахте устни до болка. Само се погледнете! Гърбът ви боли. Главата ви се разпада от невероятна тежест. Дрехите ви са пропити от пот. Всеки мускул е разтегнат и напрегнат. Може би ви изпълва чувство на гняв? Но така ли е?
Съвсем обратното. На лицето ви се отразява любов, която ще продължи повече от вечност. Това дете нищо не е направило за вас. Въпреки това, вие го обичате. То донесе болка в тялото ви, гадене сутрин, но вие го обичате. Лицето му е покрито с бръчици, очичките - с пелена, но вие говорите само за неговата красота и яркото бъдеще, което го чака. Следващите месеци то ще ви буди всяка нощ, но нима това има значение? На лицето ви е написано всичко. Вие просто сте полудели по него. Защо?
Защо майката обича бебето си? Защото то е нейно дете. Нещо повече. Защото това дете е част от нея. Нейната кръв. Нейната плът. Нейните мускули и гръбнак. Нейната надежда. Нейният наследник. И за нея изобщо не е важно, че той нищо не и е дал. Тя знае, че младенецът е безпомощен и слаб. Тя знае, че бебетата не се молят на никого да дойдат на този свят.
Бог знае, че ние също не сме молили за това. Ние сме Негов замисъл. Ние сме част от Него. Неговото лице. Неговите очи. Неговите ръце. Неговото докосване. Ние - това е Той. Вгледайте се внимателно в лицето на всяко човешко същество на земята и ще видите Неговото подобие. Независимо от това, че някои от нас напомнят далечни родственици на Бога, това не е така. Бог няма племенници, Той има само деца.
Колкото и да е невероятно, ние сме съставна част от тялото на Христа. И независимо от това, че постъпваме не като нашия Отец, няма по-велика истина от тази, че ние сме част от Него. Това е неизменен факт. Той ни обича. Нищо не може да ни отлъчи от любовта Му. (Римл. 8:38-39).
Ако Бог не е произнесъл тези слова, глупаво е да се пишат. Но тъй като Той ги е казал, глупаво е да не Му вярваме. Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, но колко е трудно на някои да достигнат до тази истина.
Мислиш, че си извършил такава постъпка, която би те лишила от Неговата любов? Изневяра. Предателство. Нарушено обещание. Мислиш, че ако не беше извършил това, Той щеше да те обича повече? Ако беше по-праведен, Неговата любов щеше да бъде по-дълбока?
Не, не и още веднъж не!
Божията любов не прилича на човешката. Неговата любов излиза извън пределите на общоприетото. Любовта Му вижда твоя грях и продължава да те обича. Одобрява ли Той твоята постъпка? Не. Нужно ли е да се покаеш? Да.
Но за кого ти е нужно да направиш това? Заради Него или заради себе си? Той не се нуждае от извинения и оправдания. Той винаги ще те обича така силно, не повече и не по-малко, отколкото сега.


Макс Лукадо