Послушанието

Нашият Бог е Бог на устройството и мира. И в Христовата църква ние сме призвани да пазим единството на духа в съюза на мира. И за да следваме тези слова, на всекиго от нас са необходими: мъдрост, която е скромна и послушна, и смирение. Ис. 57:15 "Аз живея със смирените..." И, съвместявайки тези понятия , ние получаваме смиреномъдрие. Според смиреномъдрието ние трябва да почитаме всекиго като по-висш от нас. За някои тези думи са дивотия, безсмислица. Днешният век ни говори, че трябва да бъдем независими, с нас трябва да се съобразяват особено, нашето мнение винаги е правилно, а истината може да бъде относителна. Но, забележете, така говори светът, а Бог говори, бъдете като послушни деца. И в послушанието има бъдеще за църквата. Някои казват, че всички трябва да се подчиняваме един на друг и често, с това твърдение, оправдават своето нехристиянско поведение, непокорството си, нежеланието си да се съобразяват с мнението на общността,но това е повърхностен подход към тълкуването на Библията.
На първо място, ние се подчиняваме на Христа, като Глава на Църквата. Мт. 17:5 "Него слушайте". Нататък, следвайки установените от Бога принципи, децата се подчиняват на родителите си, жените - на мъжете си, членовете на църквата - на поставените служители. Когато сме в послушание, ние изпълняваме волята на Бога и допринасяме за хармоничното израстване на църквата. И за служителите на църквата има повеление от Бога - да вразумяват безчинниците. Вероятно безчинниците са хора, отхвърлящи йерерхията и координацията в църквите. Обикновено такива хора считат себе си за най-умни, а мнението на служителите, а и на цялата църква за тях не значи нещо. Получава се нещо като "цялата рота е в крак, само аз не съм".
Но безчинството е само начало на отстъпничеството , по-нататък става по-страшно. Някои общности искат пастор да бъде представител на сексуалните малцинства, на други повече допада жена-пастор, трети искат по въпросите на вярат да се ръководят не от авторитета на Библията, а просто от хуманизма, който затваря очи пред всяка глупост, и даже нечистота. Публичната църква е най-популярната църква в Америка църква, където се проповядва, че всичко е позволено, църква, където няма никакви авторитети, там няма нужда от послушание. Членовете на църквата там се стремят да угаждат само на себе си.
Но ние сме длъжни да разбираме, че духовност, това не значи яростно да отстояваме своето мнение, а по-скоро да се обличаме в смиреномъдрие, да имаме по-голямо желание да слушаме, отколкото да говорим и да се учим, вместо да учим другите.
И накрая, трябва да помним, че непокорството е точно такъв грях, както и вълшебството. А послушанието на Господа е по-скъпо от много жертви. Дано Бог ни даде сили да живеем в послушание, за да наследим благословлението. Народ, който желае духовно събуждане и благословено бъдеще, говори с думите на съотечествениците на Ездра: "както Си казал, така и ще направим" (Езд. 10:17). Християните са хора, на чието послушание можеш да се надяваш. "Покорявайте се на наставниците си и бъдете покорни, защото те непрестанно се грижат за душите ви" (Евр. 13-17).