И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
- РИМЛЯНИ 12:1
Ти трябва да правиш нещо по отношение на тялото си. Защото ако самият ти не го правиш, няма друг да го направи. “Ти”, вътрешният човек, си станал нов човек в Христос. “Ти” си получил вечен живот, който е животът и естеството на Бога. Този вечен живот обитава в духа ти и “те” променя. Ти няма да имаш проблеми с твоя нов “аз”, а с плътта. Хора казват: “Твоят стар човек трябва да умре.” Не, не трябва. Старият човек е мъртъв и ти си станал нов човек. Но това, което трябва да разпънеш, е плътта. Старият човек ли е плътта? Не, не е. Тя е външният човек, тялото. Това е същата стара плът, каквато е била преди да се спасиш! Тялото ти е жилището, в което живееш, а “ти” - не Бог - си настойникът на това жилище. “Ти” правиш нещо с тялото си. “Ти” трябва да го представиш на Бога като “...жертва жива, свята, благоугодна на Бога...В този превод стихът завършва с фразата: “...като ваше духовно служение.”
Изповед: Аз съм ново създание в Христос. Аз се придържам към тази изповед. Новият човек в мен бива изявен чрез тялото ми. Аз владея тялото си. Представям го на Бога като жертва жива, свята и угодна на Него като мое духовно служение.
-
Няма коментари:
Публикуване на коментар
please post your comment,
thank you!