БОГЪТ, КОЙТО ВОЮВА ЗА ТЕБ

Ще ви задам един важен въпрос. Какво прави Бог, когато сме в безизходица? Когато спасителната лодка започне да пропуска вода? Когато последната нишка се скъса? Когато последната стотинка е похарчена, преди да сме платили сметката? Когато последната надежда си тръгна с оня влак? Какво прави Бог?

Мога да ви кажа ние какво правим. Гризем си ноктите, както гризем варен царевичен кочан. Кръстосваме стаята от единия до другия край. Пием хапчета. Аз знам ние какво правим, обаче какво Бог прави? Важен въпрос. Наистина важен. Ако Бог спи, то аз вече съм станал лесна плячка за враговете си. Ако се смее, аз съм загубен. Ако пък е скръстил ръце на гърдите Си и поклаща глава, следва катастрофа. Какво прави Бог?

И така, реших да се поразтърся и да намеря отговора. И тъй като съм доста прозорлив търсач, аз открих няколко древни ръкописа, които може би съдържат отговора на този въпрос. Никой не знае, че журналисти на местни издателства са бродели из Светата земя през епохата на Стария Завет. Да, вярно е, че по времето на Ной, Авраам и Мойсей репортерите са се появявали на мястото на събитието, документирайки драмата, която се е разигравала там. И днес, за първи път, техните статии ще станат достояние на всички.

От къде пък точно аз ги изрових тези статии? Някой може да запита. Ами, открих ги между страниците на едно списание в самолета по време на един нощен полет... Само мога да си представя как смел археолог ги е скрил в списанието, за да се предпази от неминуемата опасност, която са му крояли зли шпиони. Никога няма да узнаем дали е оцелял. Обаче, със сигурност знаем какво е открил – древни интервюта за вестника с Мойсей и Йосафат.

И така, приветствайки неговата смелост и с глад за истината, аз с гордост ви представям все още непубликуваните разговори с двамата мъже, които ще отговарят на въпроса: „Какво прави Бог, когато сме в безизходица?” Първото интервю е между Holy Land Press (HLP) и Мойсей.

HLP: Разкажи ни за конфликта с египтяните.

М: О, египтяните... Велик народ. Силни воини. Зли като змиите.

HLP: Да, но вие се отървахте.

М: Не и преди да се издавят.

HLP: Говорите за конфликта край Червено море?

М: Прав сте. Беше много страшно.

HLP: Разкажете какво се случи.

М: Ами, Червено море беше пред нас, а египтяните – зад нас.

HLP: Значи вие ги атакувахте?

М: Шегуваш ли се? С половин милион каменоносци? (Има се предвид, че са строяли пирамидите, но на автора такъв му е стилът – бел. прев.) Не, моят народ беше много уплашен. Хората всъщност искаха да се върнат обратно в Египет.

HLP: Значи вие казахте на всички да се оттеглят?

М: Къде? Във водата ли? Нямахме кораб. Нямаше къде да отидем.

HLP: Ами, твоите генерали какво препоръчаха да направите в този случай?

М: Изобщо не ги попитах. Нямаше време.

HLP: Ами, какво направихте тогава?

М: Казах на хората да стоят мирни.

HLP: Искате да кажете, че въпреки, че врагът ви се е приближавал, вие сте им казали да не мърдат?!

М: Да. Казах им: „Стойте мирни и ще видите Божието избавление!”

HLP: Но защо сте искали хората да стоят мирно?

М: За да не се пречкаме на Бог! Ако не знаеш какво да направиш, по-добре си стой мирничко на мястото и Го остави Той да си върши работата.

HLP: Това е много странна стратегия, не мислите ли?

М: Странна е, ако ти си достатъчно силен за битката. Но когато битката е по-голяма от теб, ти се иска Бог да поеме контрола. Това е единственото, което можеш да направиш.

HLP: Може ли да поговорим за нещо друго?

М: Вестникът си е твой...

HLP: Скоро след вашето бягство...

М: Нашето извеждане...

HLP: Каква е разликата?

М: Има голяма разлика. Когато бягаш, ти самият го правиш. А когато те извеждат, някой друг върши работата, а ти само Го следваш.

HLP: Добре, де. Скоро след вашето извеждане вие се бихте с амо..., амала... Ох, имах го записано тук някъде...

М: С амаличаните!

HLP: Да, да, с тях.

М: Велик народ. Силни воини. Зли като змиите.

HLP: Но вие победихте.

М: Бог победи.

HLP: Добре, Бог победи, но всъщност вие свършихте цялата работа. Вие участвахте в битката. Вие бяхте на бойното поле.

М: Грешка.

HLP: Как така грешка? Вие не участвахте ли в битката?

М: Не и в тази. Докато армията се биеше, аз се качих с моите приятели Ор и Аарон на върха на хълма. Ние се бихме там.

HLP: Били сте се помежду си ли?

М: Бихме се с тъмнината.

HLP: С мечове ли?

М: Не, с молитва. Аз просто вдигнах ръцете си към Бога, точно както направих и при Червено море. Само че, този път си бях забравил жезъла. Когато вдигах ръце, ние надделявахме, но когато ги отпусках, губехме. Така че, аз повиках приятелите си да поддържат ръцете ми, докато амаличаните станат само история. Ето така победихме.

HLP: Чакай малко. Мислиш, че като си стоял на хълма с вдигнати ръце, това е довело до победа?

М: Да виждаш амаличани наоколо?

HLP: Не мислиш ли, че е странно генералът на една армия да седи на хълма, докато войниците му се бият в долината?

М: Ако битката се водеше в долината, щях да отида там. Но не там се водеше войната.

HLP: Странна, много е странна тази твоя стратегия.

М: Ако твоят баща е по-голям от хлапето, което те бие, ти нямаше ли да го извикаш?

HLP: Какво?

М: Ако някой те беше съборил на земята и те налагаше здравата и баща ти е само на едно ухо разстояние и ти е казал да го повикаш винаги, когато имаш нужда от помощ, ти какво щеше да направиш?

HLP: Щях да повикам баща си.

М: Точно това направих и аз. Когато битката е твърде голяма, аз моля Бога да вземе контрола в Свои ръце. Така Баща ми воюва за мен.

HLP: И Той винаги ли идва?

М: Да си видял напоследък евреи да строят пирамиди?

HLP: Момент. Чакай да проверя дали разбрах правилно всичко, което ми каза. Веднъж вие победихте врага, като си седяхте мирно, а другия път извоювахте победата, докато ти седеше с вдигнати ръце? От къде ги вадиш тези неща?

М: Ако ти кажа, няма да ми повярваш.

HLP: Дай, да видим...

М: Ами, веднъж на едно място видях горящ храст и той ми проговори...

HLP: Може би си прав. Тази история ще ми я разкажеш друг път...


Второто интервю ни пренася няколко века напред в историята. Пред нас е застанал цар Йосафат, който дава интервю за Jerusalem Chronicle след битката при Сиир.

JC: Поздравления, царю!

КJ: За какво?

JC: Ами, ти току що победи три армии наведнъж. Надделя над моавците, амонците и маонците.

КJ: О, не. Не аз направих това.

JC: Недейте да скромничите толкова. Кажете, какво мислите за тези армии?

КJ: Велики народи. Силни воини. Зли като змиите.

JC: Как се почувствахте, когато чухте, че те ви нападат?

КJ: Уплаших се.

JC: Но вие го понесохте доста спокойно. Стратегията, която изработихте с вашите генерали, явно е подействала.

КJ: Нямахме стратегия.

JC: Не си ли съставихте план на действие или стратегия?

КJ: Нито едното, нито другото.

JC: Тогава какво направихте?

КJ: Попитах Бог какво да правя?

JC: Той какво ви отговори?

КJ: Първоначално нищо, но взех няколко души с мен, за да Му говорим заедно.

JC: Вашият кабинет имаше молитвено събрание?

КJ: Не. Моят народ започна да пости.

JC: Целият народ ли?

КJ: Всички. Май, с изключение на теб.

JC: Ааа... И какво казахте на Бог?

КJ: Ние Му казахме, че Той е Царят и че каквото и да реши, ние що го приемем, но ако Той няма нищо против, ние бихме желали помощта Му при разрешаването на големия проблем.

JC: И чак тогава вие си разработихте стратегически план?

КJ: Не.

JC: Ами, какво направихте?

КJ: Ние застанахме пред Бога.

JC: Кои?

КJ: Всички ние: мъжете, жените, децата. Ние застанахме пред Него и зачакахме.

JC: А врагът какво правеше, докато вие чакахте?

КJ: Приближаваше се.

JC: Тогава ли събра хората за нападение?

КJ: Кой ти каза, че съм събрал хората за нападение?

JC: Просто предположих...

КJ: Не казах нищо на хората. Просто слушах. След известно време този млад мъж, Яазиил, проговори и заяви, че Господ е казал да не се обезсърчаваме и да не се страхуваме, защото битката не била наша, а Негова.

JC: От къде знаете, че точно Бог му е говорил?

КJ: Ако прекарваш в разговор с Бога толкова време, колкото аз, ще се научиш да разпознаваш Неговия глас.

JC: Невероятно!

КJ: Не. Свръхестествено.

JC: И тогава атакувахте, така ли?

КJ: Не. Яазиил каза: „Стойте мирни и ще видите как Бог ще ви избави!”

JC: Май съм чувал някъде тези думи...

КJ: Мойсей е страхотен!...

JC: И тогава ги нападнахте?

КJ: Не, тогава започнахме да пеем. Е, само някои, де. Аз самият не съм кой знае какъв певец. Аз обаче, паднах по лице и започнах да се моля. Оставих другите да пеят. Ние си имаме хвалители. Левитите – те наистина знаят как да пеят.

JC: Чакай малко. Вие пеехте, докато армиите се приближаваха?

КJ: Само няколко песни. После казах на хората да са силни и да имат вяра в Бога, и се отправихме към бойното поле.

JC: И вие поведохте армията, така ли?

КJ: Не. Пред нас вървяха певците. Докато ние марширувахме, те пееха. И докато те пееха, Бог постави капани на вражеските армии. И докато отидем на бойното поле, врагът вече беше разбит. Това се случи преди три дни. Толкова време ни отне, за да разчистим района от мъртвите тела и да съберем користите. Днес, след като вече се прибрахме, ще имаме друга хвалебствена служба. Я ела тук, искам да чуеш как пеят левитите. Обзалагам се, че и пет минути няма да останеш на мястото си.

JC: Чакай малко. Ама, аз не мога да опиша тази история. Твърде невероятна е. Кой би ми повярвал?

КJ: Абе, ти я напиши! Тези, които мислят, че могат сами да се справят с проблемите си, ще й се изсмеят, но онези, чиито проблеми са по-големи от тях, ще се молят. Остави хората сами да решат. Хайде! Музикантите вече настройват инструментите си. Не би искал да пропуснеш първата песен, нали?

И така, какво мислите? Какво прави Бог, когато сме в безизходица? И ако Мойсей и Йосафат са някакъв знак за вас, то на въпроса може да бъде отговорено само с една дума: БОРБА! Той воюва за нас! Той излиза на ринга, поставя ни в нашия ъгъл и взема всичко в Свои ръце: „Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни!” (Изход 14:14).

Неговата работа е да воюва, а нашата – да Му се доверяваме. Просто се довери. Без да даваш инструкции. Без да задаваш въпроси. И без да се опитваш да издърпаш кормилото от ръцете Му. Нашата работа е да се молим и да чакаме. Нищо друго не е необходимо. Нищо друго не ни трябва. „Само Той е канара моя, и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя." (Псалм 62:6).

О, между другото, дали само на мен ми се стори или наистина подочух някои от вас да се подсмихват, когато обявих моята археологическа находка? Ооо, само почакайте, докато излезе моята нова книга, в която ще ви разкажа, как в един антикварен магазин открих дневника на Йона. По него все още има черва на кит... Аааа, а вие си помислихте, че се шегувам...


Из „Когато Бог прошепне твоето име” от Макс Лукадо

Превод от английски специално за сайта Павелчо: Доброволка, която много ще се радва да я благословиш с молитвите си.