Нашето време с Бог е основа за победа

Милост да победиме

В нашите животи ние се справяме с непрекъснато с неща като ние се движиме и се покоряваме на Бог и ще бъдем използвани от Него и ще видим Неговото Царство да се проявява на земята. В това ние се нуждаем от мъдрост в това как се води война и в това как се поддържат нашите взаимоотношения в Неговата милост.
1Йоан 5:4 Защото всичко, което е родено от Бог, побеждава света. И това е победа, която побеждава света-нашата вяра.
Ние всички имаме трудни времена, и твърди неща с които да се справиме. Голяма част от тях ние си пожелаваме никога да не направиме. Но тези неща, които трябва да преодолеем, докато се научиме да се опираме на Неговата милост, както го и правиме. Неговата милост е невероятна.Тя е наистина това, което ние трябва да бъдеме победоносни в този живот. Победа означава нещо. Това означава успехи и завоевания. Тя трябва да е термин който ние включваме в нашите животи редовно защото има всичко което направи с преместването в Обещаната Земя на Бог както индивидуално така и общо. Ние трябва да обичаме да слушаме думата ”победа” защото това е мястото което Бог е установил за нас. Той ни е дал на нас Неговите обещания да бъдеме участници в Неговата божествена природа. Нашето доверие е в Него и нашата победа е сигурна. Двойна неприятност означава двойна благословия!
Яков 1:2-4 Считайки го за голяма радост, братя мои когато паднете в разни изпитания; като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете свършени и цели без никакъв недостатък.
Победата е термин за това, че побеждаваш във войната и в битката. Ние сме във война и имаме много битки. Колкото повече битки ние печелиме, повече победители ние сме и повече насърчаване ще получиме от Господ. Бог ще продължи да дава на нас същите битки, отново и отново докато ние не спечелиме. След това ние можем да преминем към някои други. И ние трябва да ги считаме всичките за радост, защото няма значение какъв вид от битка е, те всички работят за наше добро, растеж, разбиране и да познаваме Него преди всичко. Познавайки Него е основата защото в средата на тези битки, за да бъдеме победители трябва да се уповаваме на Него. Всичко, което ние трябва да направиме е да имаме достъп до Него. Увеличаване, увеличаване и поддържане на увеличаването водят до завладяване. За да се справиме с дявола ние отиваме с властта на Христос като Лъв в командване, обезвреждане на него, притягаме неговата сила и разчупване на това, което той държи по какъвто и да е начин той се прилага, да сграбчи със сила победата в нашите взаимоотношения, живот и превземане на земята. По отношение с хората ние сме много повече като Агнето на Бог, поставяме надолу нашите животи един за друг, възприемайки смирение, което ни позволява да прощаваме, получаваме милост и се развиваме в нашите взаимоотношения.
Освобождаване на Ходатайство
Римляни 8:26-27 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.
Господ преди толкова много години, ме научи,че ако ние не освободиме нашите гласове в молитва към Него ние ще го пуснеме в чувство на неудовлетвореност и в плът към другите. Има едно ходатайство, което е вътре в нас защото е естество на начина по който ние сме направени в Христос. Това е застъпничеството на Святият Дух, което трябва да бъде освободено за нас за да спечелиме битките в нашите животи. Ние можем да говорим, говорим, говорим цял ден опитвайки се да правиме това което смятаме да се направи в собствената си плът. Долната линия е ходатайството ни в Духа трябва да бъде предоставено да донесе освобождение в нас, след получаване на победа за нас, в каквато и да е битка.
Добро правило е винаги да особождаваме нашия дух във време с Бог, по-точно не освобождаване на нашите убеждения извън това време. Нашите убеждения не са настойност един хълм от бобови зърна. Божията истина е че ние сме в отвес във всички неща. Нашият фактор любов трябва да се увеличи, така че славата Му да бъде освободена. Нашата любов е действие, когато е освободена в молитвите ни. Нашите куп неща, които ние вършиме, могат да бъдат само нашата собствена плът, която кара нас да мислиме, че ние сме изпълнили нещо, когато в действителност ние не сме. Една жена на име Ана служеше на Бог ден и нощ с пост и молитва. Това беше любов в действие. Нашето време с Бог е в основата на победата и Небесната дейност сред нас.

Неговите Благословения и Мир да бъдат ваши!