Чък Д. Пиърс: „Аз настройвам вашия часовник за празнуване” плюс „Тайланд: нация прототип!”

Противоположното на доверието и стойността е самосъжалението. Самосъжалението настъпва, когато чувстваме, че имаме пълно основание да получим нещо, но то ни подминава. Това може да се случи в нашия естествен и духовен живот. Самосъжалението ни помага да уцелим момента или ако мога да кажа, ни кара да пропуснем момента. Ние чувстваме, че заслужаваме и имаме право на благословение и загубваме вяра, когато виждаме как благословението се изплъзва от живота ни.

Един от най-добрите примери за самосъжаление е сакатия човек от Къпалнята Витезда (виж Йоан 5). Исус знаеше пълното му състояние и тогава, чрез Петър, попитаха човека дали той желае да бъде изцелен. Човекът започна да обяснява защо не е и защо не може да бъде изцелен. Исус изглежда се отказа да слуша неговото самосъжаление и го изцели така или иначе.

Ние лесно можем да изгубим от погледа си Божиите обещания, когато сме в трудни ситуации. Това е начина, по който често се отдалечаваме от целта да видим Божието изпълнение на нашата пророческа съдба. Въпреки че, Тялото на Христос преминава през сериозно време на изпитание, ние не трябва да растем в страх и да бъдем обезкуражени. Врагът се възползва по време на изпитанието, използвайки стратегия да ни обезкуражи. Обезкуражаването създава отложена надежда, която прави сърцето болно. Когато имаме една мярка за безнадежност в нас, ние губиме нашето очакване от Бог.

„Бъдеще” и „очакване” са синоними. Нашето бъдеще е свързано с очакването на Божието движение. Това е време за Църквата, в което нейното ниво на очакване да бъде подновено и да се издигне на друго ниво. Исаия 59 и 60 са прекрасни пътеводители за молитва за нас да ги следваме и да видим това да се случва в живота ни. Надеждата трябва да се издигне и да прерасне във вяра. Вярата произвежда преодоляване (победа). Преодоляването води до доказателство на Божията сила и проявяване на Неговите обещания.

Цикълът на Самосъжалението

Пророчеството отключва нашето бъдеще. Но когато сме наранени или преживяваме загуба, ние можем да изгубим виждането си за бъдещето. Най-голямата демонична сила, с която трябва да се борим е самосъжалението. Самосъжалението държи вниманието ни на загубата ни и ни пречи да видим Божията слава да се проявява в нашия живот. Вместо загубата ни да ни насочва към Божия съвършен план за живота ни, нашето его се надига и ни кара да кажем: ”Съжали ме за това, което загубих”. Всеки път когато преживяваме загуба, травма, нараняване или несправедливост, ние можем да изберем да живеем или със мисленето на вярата, че Бог може да изцели и прости или можем да позволим на ума ни да формира отхвърляне, самозащита и самосъжаление.

По време на загуба и нараняване ние имаме склонност да обвиним Бог за травмата, която сме преживяли. Силата на това обвинение води до модела на безбащинство. Вместо да преживяваме духа на осиновяване ние се чувстваме изоставени и изгубени. От нашата себезащита, ние всъщност формираме недоволство към властта. Ние ставаме също недостъпни за поучение. Имаме модел на мислене, който казва: ”Никой не ме разбира или не разбира това, през което преминавам.”

Също така, започваме да мислим, че няма решение за нашия проблем. Събуждаме се мислейки: ”Няма изход навън.” Изпадаме в апатия, защото нямаме надежда за изцеление или възстановяване. Тъй като знаем, че трябва да живеем един благочестив живот, религиозните механизми стават утеха за нас. Можем дори да развием мъченически комплекс и да кажем: ”О, горко ми. Това е моят кръст да нося. Погледни колко е тежък моят кръст.” Този модел на мислене ни кара да не се борим, когато трябва да се борим. Вместо да се борим и да напредваме, ние ставаме роби на комфорта и статуквото. Забравяме, че сме призвани да участваме в Христовите страдания - един вид общение, което довежда Неговата възкресенска сила да се изяви в нас.

Загубата на погледа ни към Божията любов ни кара да се обърнем към самите себе си. Божията любов ни принуждава да се справим с тези мисли, родени от нашето самосъжаление. Аз съм опитал достатъчно от свободата в моя живот, за да знам кога не съм свободен. Вярата действа чрез любов. Веднъж след като сме опитали Божията свобода и любов, ние ще бъдем способни да устоим на този вик на себето да бъдем съжалявани и ще сме способни да победим отложената надежда.

Самосъжалението изисква правото ни!

Самосъжалението изисква правото ни! Когато собственото ни аз е в контрол, ние изискваме нашия начин и нашето право да осигури нещо! Обратното на това да прегърнеш твоя дял е чувството, че имаш право на част, която не трябва да имаш. Давам право означава: „упълномощавам или давам заглавие като титла. Оттук, титлите са доказателства за изискване или за притежание, упълномощаването е да дам изявление на, или да дам право, да изисквам или получавам.” Толкова много семейства и служения са били разделени, поради този демон, който се свързва с плътската ни природа. Правото работи със самосъжалението и изискването: ”Това трябва да бъде мое.” Понякога, ”това” което искате трябва да бъде ваше, но не и с цената на падане в плътските начини на изискване на правото ни и като Ева да ”ядем от забраненият плод” извън времето.

Ние имаме много добра приятелка, която живее в Хюстън. Тя е една от най-надарените хора, които познавам. Тя е жена, която се старае да разбере самата себе си. Тя не само желае да знае коя е, но също и защо Бог я е направил и защо тя има проблеми с Него, когато Той е привидно тих. Разбирането защо тя реагира по начина, по който реагира и как Бог реагира към нея, са търсения в живота й. Тя ми написа следното, когато се е опитвала да разбере защо се чувства изискваща правото си:

Наскоро се хванах, че употребявам фразата ”чувствам че имам право” доста често - не за себе си разбира се, но за другите. Аз бях загрижена за тези, които са се занимавали с този въпрос, и разбира се Господ ми показа как аз също имам това в моя живот. (Никога ли няма да се науча?) Аз съм се интересувала от това въпреки, че виждах как повдига грозната си глава в моят живот. Докато аз и мой приятел обсъждахме непрестанното раздразнение от проблемите с храненето и как да се справим с тях, той каза: ”Това е свързано с чувството на имане на право.” БИНГО! Аз знаех, че в минутата която той каза това е уцелил нещо. Вчера беше ден за плащане на сметки, и отново се чудех защо управлението на пари е толкова трудно за мен. Бам! Той ме удари отново: правото. Аз мисля, че съм права. Аз мисля, че съм го знаела в най-далечните кътчета на съзнанието ми, но аз никога не съм го погледнала право в лицето. На какво имам право? Да си върна обратно.

Колко демонично е това! Да си го върна? Аз съм дете на живия Бог, Невяста на Христос, дете на завета, приятел на Бог. И аз имам право да си върна обратно? Добре, разбира се, че нямам. Всъщност аз трябва да живея такъв живот на благодарност, че да казвам „Благодаря Ти” на всяка крачка на всеки ъгъл. И има толкова много неща, които вече не са опция в този живот с Христос, неща на които сме се наслаждавали, но вече не се чувстваме комфортно в тях. Вместо да пожелаваме тези стари неща и стари навици, ние се обръщаме към едни дейности които наистина не са ”грешни”- подобно на храненето. Смятаме, че имаме право да направим това, защото не можем да правим тези други неща повече. И така ние се въвличаме докато не достигнем до мястото да осъзнаем, че сме прекалили и преминали линията.

Живейте по благодат а не по закон! Любовта не изисква своя начин! Свободно Той даде, така и вие давайте!

Мой! Мой! Мой! Коренът на Проблемите в Обществото!

Наскоро нашата внучка Клои прекара една седмица с нас. Ние гледахме само две неща през тази седмица: „Автомобили” и „Търсенето на Немо”. Аз обичам и двата филма, дори и на дванайсетия път.

В „Търсенето на Немо”, поради неговото непослушание и страха от баща му и травмата от миналото, Немо се намери в опасна бъркотия. Той завърши извън морето в един аквариум в зъболекарски кабинет в Сидни, Австралия. Неговият баща и негов приятел го търсят. Те се обединяват и се опитват да се върнат обратно до техния дом. Там има и чайки покрай пътя - и чайките обичат риба! Във филма по всяко време цялото ято от чайки, виждайки всеки възможен залък, или вечеря, или обяд, или закуска, те крещят: 'Мой, мой, мой, мой!' и се борят за наградата.

В плътският материален свят ние сме малко или много същите. Ние се състезаваме за награда вместо да устояваме за награда! Ние се борим и воюваме един с друг, защото смятаме, че имаме право на това, което искаме. Пени Джаксън споделя следното с мен за „Правото.”

Моето положение с харченето на парите е същото. Няма нищо лошо по своята същност с харченето на пари, докато не премина линията и не се озова в капан. И все пак когато пазарувам, аз се чувствам напълно оправдана да направя това, което искам, защото със сигурност не съм получила нещата, които съм искала да имам в живота. И така стана важно за мен да погледна въпроса и да разпозная измамата в него, че това е „начин на мислене”, който намирисва на ямата на Ада.

И така какво дава на някого чувството, че има право на нещо? В САЩ ние сме родени с чувството, че имаме право така или иначе, което мисля, че може би е отворена врата за това мислене. Ние имаме определени очаквания, поради мястото, където живеем и как трябва да бъде живота за нас, които живеем тук (или поне така сме били водени да вярваме). И някъде там аз мисля ние сме придобили идеята, че имаме право на любящ съпруг или съпруга, покорни деца и прекрасна къща в един квартал с дървесна сянка.

Аз не знам. Може би това е наследството от старите черно-бели телевизионни предавания. Помислете за „Татко знае най-добре” или за „Остави на бобъра”. Аз израстнах гледайки Семейство Валтонс и когато мойте родители не бяха Оливия и Джон Валтон, аз бях разочарована. Не трябваше ли родителите ми да бъдат по този начин? И все пак как може някой да живее с този романтичен, нереалистичен модел за бащинство?

И така аз стоя тук години по-късно на възрастта петдесет в моето огледало за обратно виждане, без съпруг и без деца (послушни или покорни). Мойте родители не бяха Валтонс, аз нямам достъп до неограничени средства (въпреки, че нашата е най-богатата страна в света) и нещо дълбоко в мен работи задкулисно да ме убеди, че аз би трябвало да съм способна да правя каквото и да искам, тъй като не можах да получа тези неща, които ми принадлежаха. Аз мога да ям всичко, което искам, ако искам, защото не съм имала блаженното детство, което исках. Аз мога да харча пари безотговорно защото нямам съпруг или деца, а е трябвало да имам тези неща, и затова заслужавам каквото си искам, което е в моята власт да го получа. Някой ми го дължи! Това е лудост, наистина, но то е там долу. И ръка за ръка с него е нереалността. Светът не е съвършен дори и в Съединените Щати. Вие навярно казвате: ”Как може някой да мисли по този начин?” Но разкопайте по-дълбоко. Виж дали на някакво ниво там нещо в теб те кара да мислиш, че то трябва да бъде или че би трябвало да имаш определен вид живот - не поради нещо, което сте сторили, но само поради вашето съществуване на планетата.

Ние сме създадени да живеем един живот на хвала и това чувство че имаме право, освен че ни води да живеем в нагласата на чакане, а не на очакване (две много различни неща), води до пълна противоположност на благодарността - непокорство и неблагодарност. Това предизвиква детски плач вътре в нас, който казва: ”Как може те имат това, а аз не? Не е честно!”

Апостол Павел казва, че той се е научил да бъде доволен в каквато и ситуация да се намира, независимо дали е унизен или богат (Филипяни 4:12).
Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. И ние трябва да сме благодарни във всички неща. Аз мисля, че като християни ние наистина искаме да го направим и се опитваме да го правим. Но също така мисля, че Господ в Неговата безкрайна милост ни е позволил (или на мен, най-малко) да разберем лъжата, която прави трудно да почувстваме наистина благодарността понякога дори с нашите най-добри намерения. И мисля, че Той ни е дал да видим причината за безпокойството и недоволството, че ни движат понякога причини, които не разбираме.

Ако не погледнем правото точно в лицето и не го индентифицираме, ние не можем да се справим с него. Докато не излезем от съгласието с имането на право и нереалността и не разберем, че има план за нас, който замества този, който ние смятаме, че 'заслужаваме' или който този живот ни дължи, ние ще гледаме на нашето обстоятелство през изкривен филтър, поне до някакво ниво. Но когато погледнем на това честно като на лъжа, каквато е, мисля че ще намерим такава радост и благодарността ще се издигне вътре в нас спонтанно и нашите животи никога няма да бъдат същите, защото ти знаеш защо - ние служим на добър Бог и Той иска да ни даде желанията на нашите сърца. Той дойде да ни даде живот и то изобилен живот - повече отколкото ние можем да се надяваме или дори да мечтаем.
Знаеш ли, има още едно определение за даване на право в моят речник: 'да се класира; да даде, да се изиска чрез притежаването на необходимите квалификации. 'Чрез Кръвтта на Исус и нашето приемане на Него като наш личен Господ и Спасител, ние сме квалифицирани и можем да поставим изискване за чудесните обещания, които Той ни даде и тези обещания са 'Да и Амин.' На това ние имаме право. Слава на Бога!

Аз възстановявам часовника на вашето празнуване!

Службата от сряда „Излизане от лошо настроение и превземане на твоя хълм”/(Getting Over the Hump and Taking Your Hill) беше чудесна. По време на поклонението, Ана Тейт излезе и започна да пророкува: ”Аз познавам вашите идвания и тръгвания. Защото Аз зная времето, когато трябва да дойдеш и времето, когато трябва да тръгнеш, Аз имам освободени неща към врага, които ще ви направят да бъдете способни да го чуете и да знаете къде е той. С промяната на Пасхата аз ще заставя крокодила Левитан да глътне часовника и това ще ви накара да погледнете към мястото, където се крие той. Ти ще знаеш къде се приближава той и това ще те накара да погледнеш отново така, че той да бъде разкрит в това, което върши.”

Тогава аз чух Духът на Бог да казва: ”Врагът няма да бъде способен да се крие от теб в тези дни занапред, защото Аз създавам движение в неговото скрито място. Ти ще знаеш, кога той се движи. Ти ще знаеш как да очакваш за врага. При това, врагът няма да може да се крие в дупка, защото Аз ще ти покажа и ще ти дам видение на Моята слава дълбоко на земята. Защото от Моята слава ти ще виждаш в земята и ти ще виждаш всяко движение на врага.”

Дияна Локабау продължи: ”Не се крийте. Не се крийте, защото вие сте Моята светлина на земята. Аз имам светлина във вас и не я слагайте под храста. Не се крийте. Побеждавайте злото и лъжите с истина.”

„Вие ще разберете часовника на врага”

Тогава Карол Борен сподели сън, в който тя е влязла в дълбоко място. Докато е слизала, плъх е изскочил и я е стреснал. В нейния сън тя каза: ”Аз ще се приготвя следващия път.” Тя продължила да върви и когато следващият плъх изскочил, тя била готова и започнала да го преследва. Тя имала нещо като шпатула в ръката си го зашеметила, но не го убила. Господ я е ръководел да я обърне странично и когато тя го направила, е могла да му отреже главата. Тя знаеше, че Господ й беше казал: „ние имаме необходимите оръжия да победим и да разбием врага, но се нуждаем да погледнем и да видим как използваме тези оръжия.”

По време на нашето събрание, Аз чух Господ да казва: ”Вие ще разберете часовника на врага и няма да се страхувате от нападение в този предстоящ сезон. Нека твоята светлина да сияе. Твоята светлина ще прогони тъмнината. Това не е сезон на поставяне на светлината под храста. Това е сезон за теб да вървиш. Това е сезон за твоето приближаване. Врагът ще се опита да те убеди за неща. Върви и победи неговите модели на мислене. Върви и се върни обратно с известие за неговия провал. Не слушай гласа, който създава страх вътре в теб, но върви и Аз ще ти дам известието, което ще го победи.”

„Защото Аз се движа и вие се движите с Мен, врагът се е опитал да ви спре от придвижване напред. Аз ще ви срещна на вашия път. Аз ще те срещна в пътя, по който Аз ти казвам да вървиш. Дори някои от тези, които са ходели с теб в миналото сега говорят думи, които ще се опитат да те спрат да се придвижиш в твоето бъдеще. Така че, продължавай да вървиш и Аз ще ти дам известието. Аз ще ти дам упълномощението. Аз ще ти дам разрешението да преминеш през и отвъд гласа на врага”.

„Врагът се опитва да ви накара да мислите, че сте твърде сакати да тичате в съзтезанието, да завършите курса и да завършите определени проекти, за които сте предназначени. Или той се опитва да ви убеди чрез глас да не продължавате да вървите. Не го слушайте! Не го слушайте! Вместо това, позиционирайте се за конфронтация. Вие се страхувате, че врагът ще изскочи да ви нападне. Не! Днес Аз настройвам часовника така, че страхът от нападението на врага да не се случи.”

Реймонд Банкс след това сподели видение за това как сме във влак по релси, движейки се в посока напред. Ние сме приближили планина с тесен тунел, през който да преминем. Някои са сложили тяхните крака извън влака, за да го забавят, казвайки: ”Страхувам се от тъмнината. Не знам къде отивам.” Все пак Господ каза: ”Вдигнете си краката и влезте в колата, защото Аз ще ви преведа през и във новото. Аз ще ви заведа в светлина и в това, за което Аз съм ви призвал в този сезон. Всъщност, Аз ще променя вашия влак, понеже толкова много от вас искат влака да остане в определена времева рамка през деня. Вместо това, Аз ви поставям в нощния влак на почивка. Аз ще ви заведа през нощта на места много по-надалеч, отколкото вие можете да отидете през деня.”

В Тялото на Христос, много се мъчат да разберат как да вървят във времената и сезоните на Бог. Когато започнем да освобождаваме нашето нощно време за Него в този сезон и се научим да вървим в Духа с Господ, Той ще започне да ни пренарежда как да се движим. Ние ще имаме голяма ефективност. Ние не трябва да се концентрираме на врага, но ще знаем кога врагът идва да ни заплашва и ще бъдем в състояние да го отсечем.

Един Сън: Вървене към Празнуване

Аз също споделих един скорошен сън, който имах, в който ние се подготвяхме за голямо събиране. Този празник щеше да бъде в една невероятна сграда от другата страна на планината. За да отидем там ние трябваше да преминем през планината. Когато аз се подготвях и бях готов да отида до сградата, където щяхме да празнуваме, един човек дойде при мен и каза: ”Знаете ли, че има толкова много гризачи в тази сграда, че болестта, която те носят може да проникне на това празненство? Спомням си, че си помислих как вече се бях приготвил и бях готов да тръгна и да празнувам и все пак ми съобщаваха, че има плъхове навсякъде. Веднага, Духът на Бог ми проговори в този сън и ми каза: „Върви напред!”

Аз тръгнах да пътувам и хората с мен бяха склонни да спрат по пътя на други места и да не продължат пътуването до сградата, където празникът трябваше да се проведе. Пътуването беше трудно и пътя беше много тесен на места. Някои продължиха, но не след дълго останахме само аз и моето куче Маги, продължавайки напред към празненството. (Ако вие сте чели книгата One Thing от Пам и мен, ние имаме една глава за Маги и как тя изобразява духа на осиновяване.)

Ние стигнахме до сградата и сградата беше абсолютно невероятна. Беше красива и имаше невероятно езерце с фонтани. Маги спря и каза, ”Аз трябва да отида по дълбоко да погледна във водата и да видя дали врага не е там”. Тя се спусна надолу към водата, заобикаляйки сградата и дойде обратно и каза една дума: ”Продължи.” Тя каза същата дума, която Бог ми беше казал по-рано. Ние влязохме в сградата. Тя беше отрупана и пълна със злато. В минутата, в която ние влязохме в нея, всичко вътре започна да празнува, защото ние бяхме там.

Когато се събудих, моята първа мисъл беше: ”Къде бяха плъховете?” Противоположно на съобщението, което получих, те не бяха там. Аз чух Господ казвайки: ”Пътуването беше трудно. Много гласове се опитаха да ви спрат да продължите. Наградата за вас в този следващ сезон е голяма. Продължете към празнуване. Вие трябва сега да празнувате победата над нещата, за които се молите и за които сте загрижени. Празнувайте победата сега, и когато отидете в това място, където виждате, това за което сте се молили, победата ще се изяви пред вас!

„Вие се премествате сега към място на празнуване. От вашето празнуване, много ще дойдат към спасение. Много ще бъдат родени, защото излиза словото, че има места на празнуване в земята. Продължете сега и не се страхувайте. За вас ще танцуват и пеят, и празнуват и тези, които очаквате и гледате да се спасят, ще се спасят.”

„Днес има празнуване в Моите хора. Аз настройвам вашия часовник на празнуване. Продължи напред. Не позволявай гласа на врага да създава страх, който казва: ’Ти няма да пееш и танцуваш в твоето ново място.’ Продължи напред, защото днес твоето време е настроено. Празнуването и спасението, което си очаквал ще дойде сега. Тези, които познават Моето осиновяване и които прегърнат Моето наследство, ще празнуват в слава.”

Тайланд : Една Нация Модел!

Тайланд е модел за променяща се нация. Както вероятно си спомняте аз бях в Банкок за една вечер през Август 2008. Пророческото помазание беше много силно и аз изговорих следното слово:

„Вие ще бъдете известна като Нацията на Огън! Погледнете нагоре, защото Аз запалвам ОГЪН между началствата и властите, които управляват тази нация и Моите хора, които сега оживяват в тази нация. Аз сега ще променя правителството на тази нация по един нов начин. Аз ще освободя ОГЪН да прочисти това, което не управлява по начина, който Аз копнея да настъпи Моето управление.”

Тогава аз видях шест различни глави. Левиатан е синоним с правителството. Аз вярвам това беше структура на Левиатан, която контролираше Тайланд. Когато седмата глава се издигне правилно аз вярвам, че силата на тази структура ще бъде разрушена. Аз чух Господ да казва: ”Аз издигам нова глава и тя ще изяви моята глава на Огън. Аз ще покрия моите хора сега. Те ще оживеят и от тази нощ нататък Аз ще заобиколя тази нация с Огъня на Бога!”

В деня след нашето събрание през 2008, демонстрации започнаха на улиците на Банкок. Те бяха свързани с правителството на нацията! Аз очаквам да се върна в Банкок през октомври за националното събиране. Моля, молете се за тима там в момента и за основата, която те поставят за бъдещето на тези хора и нация.

Ето това е доклад от нашият тим служейки в Тайланд:

Бог се движи в Тайланд! Изглежда че всяка година, когато отиваме в Тайланд, Господ има пророчески знак и слово за нас. Миналата година трябваше да спрем, когато автоколоната на царя мина покрай нас и Господ каза: ”Царят идва.” Миналият вторник, когато тръгвахме към летището, един пастор в Тайланд ни посочи, че новия sky влак беше току що завършен до летището. Той току що се отвори в понеделник. Той каза, ”небесният влак е отворен сега.” Това звучи като добро слово за тази година: „Небесният Влак” над Тайланд е отворен!

Чък Д. Пиърс
Glory of Zion International Ministries
Email: chuckp@glory-of-zion.org