ВИДЕНИЕ ЗА ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА п-р Борислав Новаков, 01.02.2011 г.

С моето семейство започваме всяка нова година с 40-дневен пост и молитва. Това видение ми бе открито по време на този пост. Във видение се озовах на една свята планина. Тя беше пълна с Божието присъствие. Присъствие, в което се чувстваш едновременно нахранен, , както и напоен. Божествен мир има дори и във въздуха. Самото Божие присъствие задоволява нуждите ти. На това място за първи път в живота си усещам, че просто нямам нужда от нищо, понеже Неговото присъствие ми дава всичко. Той е въздухът, Той е изцелението ми, Той е освобождението ми, Той е дрехата, която съм облякъл, Той е покривало от слава върху мен и никое зло не може да ме доближи.

Изведнъж Бог отвори очите ми, да видя нещата около мен. Не беше лесно, защото усещането и гледката бяха толкова славни, че не исках да гледам нищо друго. Имаше и други хора, които също седяха на върха на тази планина. Върху тях имаше голяма слава, като облак, който стоеше върху тях. Това беше елитната Божия войска. Докато седяха на това свято място, те получаваха видение и ясно водителство.

До всеки един от тях имаше ангел, който им даваше откровение (разяснение) върху Божието Слово и през това време истинска небесна мъдрост слизаше върху тях. Те получаваха мъдрост, как да постъпват в критични ситуации, как да решават житейски съдби, как да се опазят от злото и да живеят в святост. Чрез тази мъдрост, те разпознаваха кои са примките на лукавия и как да ги избягват. Не ги интересуваше от коя деноминация са хората около тях. За тях единственото важно нещо беше, да стоят потопени в Божията слава и да попиват Словото, което получаваха.

След това видях, че много от тези хора бяха слепи и не виждаха ангела до себе си. Тогава дойде един човек. Той имаше наистина великолепни дрехи. Сякаш в одеждите му беше втъкана слава. Този човек започна да раздава порции с "храна". Онези, които виждаха, получиха толкова, колкото и тези, които не виждаха. Тогава човекът с изящните дрехи дойде при мен и ми каза: "Никой не си тръгва от тук с празни ръце. Не можеш да излезеш от Божието присъствие, без да си получил нещо." Този човек буквално беше облечен с Божия авторитет. Такова страхопочитание внушаваше, че изобщо не можех да отворя устата си, за да говоря с него - бях изпълни със свят страх. Той дойде при мен и ме заведе на края на планината, до ръба на върха. Когато погледнах надолу, видях, че беше пълно с тълпи от хора.

Тези хора бяха християни от толкова много деноминации, повечето от които изобщо не бях чувал. Имаше представители от всеки език и цвят на кожата. Този многоброен народ се беше разделил на групи и беше осеял цялото пространство под върха - милиони хора. Всяка група имаше пред себе си табелка с името на деноминацията си на езика, който говореше. Имаше табелки на всякакви езици.

За разлика от хората на върха, за тези в подножието, деноминацията беше много важна и много от тях не изпитваха нужда от единство. Те се чувстваха добре там, където бяха, и дори се плашеха от другите групи. Много от групите бяха изпълнени с гордост, мислейки си, че са по-духовни от другите и поради това гледаха на останалите с презрение. Бяха си изградили собствени царства и се съсредоточаваха само върху себе си и върху това, как да събират по-големи дарения. Хората под върха ходеха редовно на църква, но при тях имаше сериозни духовни проблеми - много от тях бяха идолопоклонници и заблудени. Те вярваха в Бога, но както им беше описан от проповедници, от телевизионни предавания, от книги на известни християнски автори, от родители, от приятели, но не бяха преживели реална среща с Бога.

Тези хора осъждаха служенията, които бяха по-различни от техните представи за служение. Не приемаха проповедници, изпратени от Бога, защото те не отговаряха на "стила" им. Те си бяха изградили модели в своите човешки представи, как трябва да изглежда един проповедник, как трябва да се държи, колко време да проповядва, как трябва да изглежда църковната сграда. Имаха си модели, мнение и стереотипи за всичко, но не познаваха реално Бога.

Тогава ангелът ми показа една преграда между тях и върха, на който беше Божията слава. На тази преграда пишеше "пост".

Проблемът на тези хора беше "ленивостта". Повечето знаеха, че проблемът им е в това, че ги мързи да постят и да се молят, но така и не правеха крачки към промяна.

След това ангелът ме заведе при един от тях - млад служител, обиколен отвсякъде със стени. Той искаше да дойде пробив в служението му, във финансите и брака му. Този млад човек мъж: "Ако променя интонацията на гласа си, хората ще започнат да харесват повече проповедите ми. Особено, ако започна да ги насърчавам повече." Тогава служителят започна да бута едната стена с ръце. След това започна да бута и другите, но те не помръдваха и той се обезсърчи.

Тогава ангелът ми каза: "Този човек има истинското оръжие, но той просто не го използва." В този миг аз видях до него Божието Слово, остро като двуостър меч. Библията му просто си седеше на масата пред него, а той се чудеше как да събори стените. Ангелът ми каза: "Ако този човек застане в пост и молитва, ако започне да вярва на Божието Слово и да Го изповядва, Аз ще дойда и ще съборя стените."

След този случай ангелът ме заведе в подножието на планината. Това място беше покрито с голям мрак. Гледката беше потресаваща. Беше пълно с християни, но също и с демони. Тези хора живееха плътски живот, пълен с грехове. Те също посещаваха църкви. Много от тях дори участваха в служения. Основният им проблем беше, че живееха в грях и дори не правеха опити да се променят. Дотолкова бяха претръпнали, че вече дори смятаха греха за нещо нормално. Не го считаха за мерзост.

Тогава ангелът ми показа, че ръцете на тези хора са оковани в метални вериги, а на веригите пишеше "грях". Те бяха буквално роби и до всеки от тях имаше демон, който го водеше и го поддикваше да се извращава все повече. Много голямо впечатление ми направи, че болшинството от тези хора изобщо не осъзнаваха състоянието, в което се намират. Те дори се чувстваха щастливи. Харесваше им този начин на живот. Ангелът ме заведе до единия от окованите. На неговата окова пишеше "порнография". Тогава демонът, който го държеше, каза на друг демон: "Този ми е любимият християнин. Така здраво съм го вързал, че не може да живее без порнографията. И още по-хубавото е, че живее под проклятие, защото всяка неделя проповядва за святост и сам си навлича осъждение. Дано само не започне да се моли и да търси Бога."

След този разговор, усетих много голяма милост. Буквално Бог беше отворил обятията Си за тези хора. На това място се водеше много голяма битка. Ангели се бореха, проповедници се бореха за тези хора и постоянно се извеждаха - биваха освобождавани души от това място. За съжаление, мнозина и слизаха в робство там доброволно. Видях и проповедници, които не бяха облечени с помазанието и силата на Духа, да се борят на това място. Те бяха наранени, а някои дори осакатени.

Най-отдолу беше пълно със "смърт". Там бяха тези, които не познаваха Божието Слово. Тогава ангелът ми показа колко много църкви са се затворили в себе си и се съсредоточават само в това, как да направят Богослуженията си "по-привлекателни", само и само да задържат хората в църквата си. Но тези църкви се свиха и намаляха.

Тогава ангелът ми показа и други църкви, които бяха активни да служат за достигането на недостигнатите. Много от тези църкви бяха отхвърляни, хулени, гонени, но бяха в голяма светлина и Бог беше сред тях. Много от тези църкви нямаха красиви сгради, нито бяха добре финансово осигурени, но стояха в Неговата воля.

Накрая ангелът ми каза: "Вземи това послание и го занеси до хората Ми, а Аз ще освободя мнозина и твърде много ще дойдат пред нозете Ми."