Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат ще ядат плодовете му.
/ПРИТЧИ 18:21/
- Не. Няма да се моля за сина ти - казах на една вдовица, майка на 15 годишно момче. - Това ще бъде безполезно. Докато повтаряш на сина си, че от него няма да излезе нищо, ти възпираш действието на молитвите.
- Господ ли ти е изявил всичко това? – попита тя
- Не, – отвърнах аз – зная обаче, че състоянието, в което се намираме ние и нашите деца, е плод на думите ни.
- Какво да сторя? - попита тя.
- Има някои неща, които е трябвало да направиш, докато синът ти е бил малък, но сега той е на 15 години. Първо, престани да му мърмориш за
това, че не е спасен. Второ, вместо да не спиш нощем от притеснение за него, кажи: “Господи не зная къде се намира, но където и да е, обгърни
го с Твоята любов и вяра!” Досега ти си го обгръщала със съмнения, страх и проклятие. Казвай също: “Господи не вярвам, че той ще свърши в затвора. Никога повече няма да му казвам, че от него няма да излезе нищо. Вярвам, че ще успее в живота.”
Петнадесет месеца по-късно отново бях в града на тази жена. И за да съкратя историята ще ви кажа какво сподели тя: „Беше много трудно,
но сторих точно това, което ти ми каза. Преди синът ми живееше за дявола, днес обаче той гори за Господа!”
Изповед: Има живот в силата на езика ми. Желая с езика си да служа на живота. Говоря думи на живот!
-
Няма коментари:
Публикуване на коментар
please post your comment,
thank you!