ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА

Искам да ти разкажа една легенда за появата на мартеницата.
Тя гласи, че когато хан Аспарух побеждава византийските войски, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла, тя била забелязана от византийските войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки, че била ранена птицата пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта на раната.

И от там се е появила мартеницата /годините 580-630г. след Христа/, която се носи и днес. Писмени исторически източници разказват за това как българските ханове връзвали червени и бели конци на войските си мислейки, че това ще им даде бойна сила, здраве и дълголетие.
Така през вековете мартеницата става български езически обичай / култ към слънцето / и магически амулет, предпазващ от уроки и зли духове.
За съжаление обаче, вместо това мартениците носят не благословение, а проклятие на всички които ги носят – на нас, на нашите деца, приятели и близки.
От християнска гледна точка този езически ритуал е идолопоклонство, но хората не знаят или не желаят да го разберат.