Наш рокаджия емигрант срещна Господ в Холивуд

Може ли известен певец и композитор да седне на градското бунище, да прегърне бедняка, който живее там, да го нахрани, да му попее и да се почувства щастлив в своя избор да помага на най-отхвърлените от живота?

Жоржян Банов от епохата на рокдинозаврите у нас пристигна от САЩ в истинското си амплоа - на духовен мисионер. Музикантът от създадената през 1965 г. банда "Сребърни гривни" снощи хвана цигулката, но не на концерт, а на премиера на уникално за България издание на Новия завет, преведено от старогръцки на съвременен български. Библейският текст и двуезичен речник на думите в него е 12-годишен труд, зад който стои идеята и финансирането на Жоржян.

Преди два дни той изнася беседи в Гетсиманската градина, вчера бе в София, а днес вече лети за Лондон да чете уроци сред християнски общества. Никой не го праща, никой не му плаща, всичко е заради любовта и приятелството към хората.

Кой е този духовен човек, кръстен преди 62 години със странното име Жоржян, само за да не се обидят дядо му Жорж и баба му Яна?

Като влиза в редакцията на "24 часа", възкликва: "Тук, на шестия етаж в Полиграфическия комбинат, бе първата ни репетиция със "Сините звезди". Китарите направи дърводелец, а за усилвател използвахме говорителя на прожекционната камера.

Първият ми барабан бяха пет табуретки с дъна от шперплат, които издаваха различни тонове. После се сдобива с тъпан от военната музика, за да дойде след него централното барабанче от класическата музика, до което връзва чинелите да висят надолу. Така започна рокът, бяхме на по 15 години, слушахме "Бийтълс" посред нощите по радиото" връща се в спомените Жоржян.

Култовата някога група "Сребърни гривни" е комбинация от "Сините звезди" и "Огнени момчета", след като по двама техни музиканти влизат в казармата.

Като син на цигулар детството на Жоржян не е да тича подир топката. Хваща цигулката от 5-годишен, а на 6 вече свири на сцената пред публика. После е ясно - музикално училище, консерватория.

В "Сребърните гривни" обаче хваща барабаните. За първи път групата се явява по телевизията през 1965 г. - свирят 30 минути инструментални парчета на нашумялата "Шадоус". Още нямат свой репертоар, няма и име. Режисьорът Хачо Бояджиев вижда, че носят гривни, и отсича: Вие ще сте "Сребърните гривни". Жоржян свири на барабани, купени от цигани във Факултето, направени от техен майстор.

"Щурците" са в казармата, съставът "Бъндераците" се е разтурил и "Сребърни гривни" жъне слава. Като се завръщат "Щурците", двете групи правят паметни концерти по време на баловете. Три нощи на две сцени в Художествената академия групите взривяват София. Тогава властта ги мъмри, после иска групата да вкара в песните си фолклорни мотиви, а накрая казва, че музиката им е минала границата на соцморала. През 1971 г. групата е забранена. Музикантът крои

ю да бяга на Запад.

На следващата година с Трошан Владовски завършват ударни инструменти в естрадния отдел в консерваторията. "Проф. Добри Палиев иска да ме остави за негов асистент, но аз имах други планове. Майка ми ме пусна в Източен Берлин на екскурзия", спомня си 62-годишният Жоржян днес.

Там среща стария приятел от кварталните рок банди Митко Вокса. Двамата планират бягство. Връщат се в София и си вземат работни визи да свирят в Източна Германия за една година - достатъчно време да подготвиш бягството си. Но Жоржян не може да сподели нито с майка си, нито с 18-годишното си гадже Камелия Тодорова, която като порасне, също ще избяга в Германия.

В Берлин Жорж и Вокса свирят с немска група и редят плана. Емигранти ги светват, че единственото място по границите със Запада, където може и да не те застрелят, е една отсечка на Желязната стена между Югославия и Австрия. В Берлин стрелят без предупреждение, чехите дават предупредителен изстрел във въздуха, а само сърбите не стрелят - гонят те и шансът е да си по-бърз от граничарите.

Имат три почивни дни да изпълнят плана. На четвъртия са на работа и ще ги търсят. В неделя продават инструментите на немски музиканти от друг бар, вземат куп пари и право на гарата. Искат билети до България, че да слязат в Югославия и да избягат в Австрия. Но България е под карантина заради епидемия и не дават билети. Отиват до Полша, но във Варшава отново ги спират за България. Докато умуват какво да правят, в един бар ги заприказва българин. "Помислихме го за ченге и казваме, че сме известните "Сребърни гривни", свирим в Берлин и идваме за три дни да се развлечем. Имаме пари, трябва ни гид по барове и дискотеки. "Какво развлечение в Полша, истинският живот е във Виена", казва той. Уж се дърпаме, уж не искаме да нарушаваме закона, а оня отсича, че е черноборсаджия и има канал до Виена. Ако е такъв, спасението само е дошло при нас, но пък ако е ченге - лошо. Подхвърлихме, че като музиканти можем да направим щура дискотека във Варшава, но ще ни трябват плочи. Той предложи да ги купим от Виена и това ни допадна. Жена му купи три самолетни билета до Будапеща, там взехме нощния влак, после мотриса и се озовахме в малко градче. Оттам с такси до границата със Сърбия. Граничарят ни пусна срещу пари, после минахме и в Грац, Австрия", спомня си Жоржян.

След 4 месеца летят за Флорида с Митко Вокса и още двама българи. Там емигрантските служби им намират работа, но после Жоржян отива в завод за автомобили в Детройт. С 6000 долара след половин година купува пиано, китара, усилвател. И поема за Холивуд. Там среща самия Господ.

"Започнах да свиря с музиканти от независимо християнско движение и с музиката у мен влезе и вярата в Бога. Написах първите си песни за деца. Успехът идва, като издава детската класика Music Machine и Bullfrogs and Butterflies. От общо 6 албума се продават 3,5 милиона копия и от 1980 до 1983 г. Жоржян взема три пъти платинена награда. Той е автор, продуцент, изпълнител. Печели наградата "Дъв", номиниран е за “Грами”.

Жена му Уини, също от християнската общност, пише текстове на песните. Разтушават с концертите си бедните на север от Калифорния. През 1985 г. създават благотворителна фондация Global Celebration. Копаят кладенци за питейна вода в Мозамбик, грижат се за сиропиталища в Никарагуа. За хуманитарните им проекти наемат 18 души.

Фондацията се финансира от дарения, а Жоржян и Уини се издържат от музика и издаване на дискове. Издали са над 30 албума с тираж над 4 милиона. "В САЩ има голям интерес за музика с християнски текстове сред младите. Такива фестивали събират по 30 000 тийнейджъри, които пеят всичко съвременно - поп, рок, рап", обяснява Жоржян.

В понеделник той дойде в София от Ерусалим. Оператор документира с камера навсякъде, където е - и в Никарагуа, и в Мозамбик, където помагат на 10 хиляди сираци. Филмчетата показват в интернет, че любовта и милосърдието правят света по-добър. Сега Жоржян и Уини ще строят дом на прокажени в Индия. "Не се страхувам от болестите, напротив - имаме власт над тях. За 35 години не съм се разболял нито веднъж", казва Жоржян.

И у нас двамата винаги идват с мисия за помощ. Като пада комунизмът, носят лекарства за болници, храна за бедни, докарват с тир и раздават 40 000 библии. Когато тръгва да възстанови българското си гражданство, разбира, че са му изтрили името и егенето и за България такъв човек не съществува.

Снощи в книжарница "Хеликон" той представи проекта, който финансира 12 г. - дословен старогръцко-български превод на новия завет, както и двуезичен речник на използваните в него думи. В новозаветния текст всяка дума на български е непосредствено под гръцката, която е номерирана и може да се намерят и другите нейни значения.

Проектът, за който привлича български езиковеди, му струва над 240 000 долара. Подтиква го безразборните лоши преводи и издания у нас след демокрацията, както и използването на излезли от употреба архаизми. В Америка денят на Жоржян започва с Библията. "Все по ми е хубаво да я чета на български. Бях намразил езика ни заради комунизма, но онемях, като чух през 1990 г. нашите песни от българчета."

С Уини живеят по десетина години в Калифорния, Тексас, Сиатъл (там се ражда дъщеря им Яна) и Ню Орлианс, откъдето ураганът "Катрина" ги прокужда край Филаделфия.

Жоржян пази приятелството с другите от "Сребърните гривни". По ирония на съдбата всички са емигранти - Трошан Владовски продава коли в Сиатъл, Александър Петрунов е близо до Маями и често свирят заедно, а Валентин Стефанов живее в Хелзинки.