АДЪТ Е РЕАЛЕН – АЗ ГО ВИДЯХ

Ако ме бяхте запитали когато бях по-млада какво означава да си Християнин, моят отговор вероятно щеше да бъде: „Означава да имаш взаимоотношения с Бог.” Но аз не познавах Господа, нито пък избрах да Му се покоря. Аз реших да правя каквото си искам с живота, който Той ми беше подарил. Мислех си, че да си Християнин е нещо много скучно и досадно, за това реших да се наслаждавам на живота и може би с течение на годините да стана по-религиозна. Това беше моята философия. Когато бях малка винаги усещах присъствието на нещо голямо, което ме заобикаляше. Не знаех какво беше, но пък започнах да вярвам в Бог. Веднъж, когато бях на 9, майка ми ми каза: „Хайде да идем на църква.” И така, аз започнах да ходя на неделно училище. Всичко, което беше написано в Библия имаше смисъл, но най-много ми харесваше да слушам за любовта и добротата на Исус. Вярвах, че точно поради тези две причини Той беше Бог, но не разбирах защо умря на кръста. След около две години пред мен изникна възможността да направя своя избор – да продължа ли да ходя на Неделно училище или не. Мислех си, че не е „готино” да ходиш на Неделно Училище и за това взех съзнателното решение да бъда като приятелите си и да спра да ходя на църква. Бунт срещу Десетте Божи заповеди Живота ми беше един бунт срещу Бога. Започнах да ходя по купони и да пия на 13; оставах да пренощувам из къщите на приятелите си. Обаче една приятелка взе, че ме покани на църква. Чувствах се като лицемер – предната нощ бяхме на щур купон, а на сутринта в църква като някакви ангелчета. Наистина ми тежеше този двойнствен начин на живот, особено когато ходех на Библейска група, за да изучаваме Словото. Посещавах я две години, но после реших да следвам собствените си пътища, а не Божиите. Живота ми започна да се усложнява. Родителите ми се разведоха и с тяхната раздяла в него влезе много болка. Въпреки че виках към Господа, живота ми беше пълен с недоволство и бунт спрямо Неговите заповеди. Продължавах да ходя по купони, но отвътре се чувствах празна ... куха и изобщо не бях щастлива. На сутрините след лудите фиести аз се чувствах ужасно виновна за постъпките и действията си. Това наистина ми тежеше много. И отново Бог ме потърси. Отидох на Християнски лагер и бях докосната от Неговото присъствие. Исках Той да влезе в живота ми, но не осъзнавах, че трябваше да изоставя собствените си пътища и да следвам Него. „Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.” (Лука 14:27) Не можем да кажем, че Го обичаме, ако не спазваме заповедите Му: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” (Йоан 14:15) И така, нищо не се случи когато се опитах „да Му предам” живота си. Не бях готова да се покая т.е да се отвърна от грешните си зли дела. Дяволът отново ме изигра и аз започнах да вярвам, че мога да правя каквото си искам и Господ някакси „ще ме разбере”, понеже вярвах, че Исус е Бог. Мислех, че само да вярваш, че Исус е Бог е достатъчна причина, за да ида на Небето. Библията ни предупреждава обаче, че демоните-падналите ангели също вярват в това: „Вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.” (Яков 2:19) Вярването не те ползва, ако в теб няма желание да следваш Бога. Нещата се влошаваха. След като родителите ми се разведоха аз отидох да живея при майка ми, а брат ми и сестра ми останаха при баща ми. Това бяха времена на болка за всички ни. Скоро, на майка ми ѝ поставиха диагноза рак и аз започнах да викам към Господа по-сериозно. Бог ни търси Бог обаче не ме беше забравил. Библията ни казва, че Той търси изгубената овца (виж Лука 15). Ние, които не Го познаваме сме като тази изгубена овца, а Той е Добрият Пастир. Сега вече мога да видя как Той ме е търсил и призовавал, но по онова време не можех да го осъзная. Всичко започна с редица от сънища когато виках към Него, но все още не бях готова да Го последвам. Много често сънувах огромни, мощни торнада. Бог беше вътре в торнадото и ме питаше: „Защо бягаш от Мен?” ... в съня си аз наистина бягах от Него. Когато търсим Господа Той ни дава едно по-силно чувство на изобличение на греховете ни и на всичко погрешно, което вършим срещу Него – лъжене, крадене, отношението ни към Исус ... След всеки сън се събуждах изпълнена със страх от Бога и Го молех да ми прости, но все още не бях готова да Му предам живота си. Бог ни съкрушава Виждайки как майка ми умираше пред собствените ми очи аз се чувствах напълно безпомощна и изпълнена с болка. Всички ние един ден се изправяме пред смъртта. Не можем да направим нищо, за да избегнем този ден. Той е в Божиите ръце и всички ние ще се изправим пред лицето на нашият Създател. Започнах да търся истински Християни, които говорят с Господ. Знаех, че Той не ме чуваше, защото по това време живеех един живот напълно противен на Бога. Ето казва Исая 59:2: „Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.” Започнах да осъзнавам, че бях отделена от Него. Когато майка ми умря, аз много разсъждавах къде ли беше отишла тя. После почнах да си мисля къде ли аз самата щях да свърша като умра. Чувствах се абсолютно празна, нищо нямаше смисъл за мен. Опитах да намеря успокоение в алкохола и хашиша, но всъщност те само усложниха положението ми. Не ми се живееше повече, но се страхувах къде щях да ида като умра. Бях стигнала дъното. Извиках към Господа с цялото си сърце. Казах Му, че искам да Го познавам. Виках към Него да ми се открие, понеже се нуждаех много от Него. Адът е реален Беше нощ, а аз бях все още будна. Очите ми бяха отворени когато Бог ми показа едно черно, застояло, неподвижно езеро. Когато видях това видение то изглеждаше като ... вечна смърт. Беше абсолютно неподвижно, застинало и мъртво ... нямаше нито живот, нито благодат в него. Стоях като закована ... зашеметена ... тогава видях една червена ръка да излиза от него. За мой най-голям ужас тя се насочи право към мен! Библията ни предупреждава, че неправедните ще бъдат осъдени и че ще бъдат хвърлени в огненото езеро: „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.” (Откр. 21:8) Не вярвах, че бях поела в тази посока докато не видях езерото. За мен това беше такъв огромен шок! Усетих едно огромно разстояние между мен и Бог. Лъжите и заблудите, които Сатана сееше в ума ми бяха унищожени точно в този момент. Библията казва, че Истината ни прави свободни! Започнах да разбирам неща, които преди не можех да схвана, като например защо Исус умря на кръста. Той умря на Голгота, за да плати цената за нашите нечестиви дела било то в мисли, в думи или дела и бунта ни срещу Бога. Изходът В Йоан 3:16 четем: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Осъзнах, че Бог протягаше ръцете си към мен и искаше да ми прости; Той не искаше аз да продължавам да вървя към Ада. С любящото си сърце Той ми беше осигурил изход – път, който да ме изведе от посоката, към която стремглаво се носех и това беше съвършената кръв на Неговият Син Исус Христос. Почувствах се толкова мръсна; изключително мръсна, за да бъда с Господа и Му казах: „Утре ще Те последвам.” (Поредната лъжа на Сатана. Кръвта на Исус е съвършена и може да очисти и най-грешният и злият от грешниците по всяко време.) На следващият ден вече бях забравила какво си мислех през изминалата нощ. Бях поканила една приятелка. Но Бог не забравя ... и дойде милостиво да ми напомни. В момента, в който бях вече сама и влязох в спалнята си, почувствах Неговото осезателно присъствие – толкова мощно, че не можех да остана права. То ме накара да падна на колене плачейки и жадувайки за Неговата прошка. Чух думите Му, които нахлуха в главата ми: „Спомняш ли си какво Ми каза вчера? АЗ СЪМ тук сега.” Единственото, което исках в този момент беше Исус Христос да дойде, да ми прости и да заживее в мен. Извиках към Него да ме омие с кръвта Си, да ми прости и Го поканих да живее в мен като ми даде нов живот. Библията казва: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". (Рим. 10:13) Тя също така ни учи, че Христос хлопа на вратата на нашето сърце, защото иска да влезе и да живее в нас: „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откр. 3:20) Прошка и Свобода В момента, в който Христос влезе в мен Той доведе със Себе Си и любов, мир и радост. Сякаш една освежаваща сила циркулираше в тялото ми. Аз станах ново създание, така както Апостолът го описва: „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.” (2 Кор. 5:17) Отидох в съседната стая и приятелката ми веднага забеляза промяната. Тя попита: „Какво се е случило?” Незнаех от къде да започна да ѝ обяснявам. Но тя някакси позна: „Ти си се новородила току-що, нали?” Аз радостно извиках: „Да!” Започнах веднага да споделям с всички какво се беше случило. Разказах и на колегите си на следващата сутрин. Те бяха шокирани – само преди няколко дни аз купонясвах като луда, а и не бях стъпвала на църква от 5 години! Бог променя животи и ни дава обещания Бог променя животи. Той ни дава нов ум да мразим греха; научава ни как да обичаме другите и да им прощаваме, така както Той ни прощава. Способността да простиш някому и да не задържиш в себе си горчивината от яда и гнева е огромна свобода. „Прошката освобождава душата” – тази фраза звучи във филма за Нелсон Мандела. Бог ни дава мир и надежда. Той ни обеща, че никога няма да ни забрави и изостави: „Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя" (Евреи 13:5) Той ни подарява такъв мир, който света не познава: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.” (Йоан 14:27) Божията воля е никой да не умре и погине, отивайки в Ада: „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.” (2 Пет. 3:9) Желаеш ли Бог да влезе в живота ти и да те очисти; да те възстанови, да те изцели, да ти прости и да те обича? Ето, тази е причината поради, която Христос умря на кръста. Той даде Своя съвършен, безгрешен живот и понесе върху тялото Си нашите грехове и вината ни. Той плати цената и стана проклет поради нашите грехове, за да можем ние да бъдем простени. Готов ли си да се предадеш на Исус и ще Му позволиш ли да те води и да ти прости? Словото казва, че ако призовеш името Господне ще се спасиш. Така направих и аз, и получих чудото на спасението. ________________________________________ Ако искате да се свържете с мен, можете да го направите на следния е-мейл адрес: : infoperdon@gmail.com