ДУМИТЕ

Те могат да бъдат: добри, положителни, благословение Те могат да бъдат: лоши, негативни, проклятие Те са живи – имат живот. Те дават живот или дават смърт. Те са силни – имат сила. Те изпълват - изпълват сърцето. Те излизат – през устата. Те се изговарят – чрез езика. Те се чуват – чрез ушите. Те минават – през ума. Те отиват – в душата. Те действат – на чувствата. Те застават - пред волята. Т те ни карат да действаме. Те ни умоляват да правим избор. Те ни подканват да избираме посока. Те ни принуждават да вървим или стоим. Те изпълват пространството около нас. Те се чуват и могат да се запаметят (в ума, сърцето, в душата). Те могат да се напишат, печатат, рисуват (в физическия и духовния свят). Думите имат силата да изграждат или събарят. Те могат да зарадват или натъжават. Те могат да насърчат или обезсърчат. Те могат да развеселят или наскърбят. Те могат да обнадеждат или да отчаят. Те могат да похвалят или обидят. Те могат да издигат или да унижат. Думите!... Те могат да са съдържателни или празни. Те могат да бъдат смислени или безмислени. Те могат да бъдат любящи или омразни. Те могат да бъдат славни или вулгарни. Те могат да бъдат красиви или грозни. Те могат да са добри или лоши. Те могат да бъдат правдиви или лъжливи. Те могат да бъдат смешни или тъжни. Те могат да бъдат искрени или лицемерни. Те могат да са смели или страхливи. Те могат!........Те са!....... Хиляди, милиони, милиарди, билиони думи, изговорени, прошепнати, изкрещени, изплакани изпяти...от милиарди по милиари хора, живяли на планетата хиляди години. Атмосферата е изпълнена с тяхните думи. Те стоят там – живи, действащи. Поради греха повечето са негативни, лоши, проклинящи, вместо добри и благославящи. И Бог изпрати именно Словото Си в плът. Той предаде на хората Своите думи на живот. И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина (Йоан 1:14). Хората можеха да Го видят, да Го чуят, да Го попипат. Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, хиляди, милиони, милиарди, билиони думи, изговорени, прошепнати, изкрещени, изплакани изпяти...от милиарди по милиарди хора, живяли на планетата земя хиляди години. Атмосферата е изпълнена с тяхните думи. Те стоят там – живи, действащи. Поради греха повечето са негативни, лоши, проклинящи, вместо добри и благославящи. И Бог Хората можеха да Го видят, да Го чуят, да Го попипат. Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота (1Йоан1:1). Хората, в лицето на учениците Му, Го приеха не само във физическото измерение, но и със сърцето си. И след това, То, Словото започна да излиза от устата им навън, за да се предаде на другите. И Божиите думи на живот започнаха да се изговарят, да изпълват сърца, да изпълват домове, църкви пространството. Светлината започна да измества тъмнината на греха, която бе покрила всичко. Словото е светлина. Всяка Божия дума е светлина. В Него (в Словото) беше животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината... (Йоан1:4,5а). Светлината поглъща тъмнината и тя се осветява и изчезва. Колко важно е да се изпълваме с Божиите думи ида ги изговаряме, да пеем, да ги предаваме на другите! Колко важно е да се молим със Словото, защото То е оръжие – мечът на Духа, който разсича покривалото на тъмнината и Светлината от небето нека освети земята, хората, сърцата им. В каква дълбочина си промислил всичко, Господи! Ние можем да докоснем само повърхността! Ти си мъдър и славен Бог! Ти си Емануил – Бог с нас. Ти си вътре в нас, чрез Словото Си. Думите Ти са в нас и ние сме в Теб, когато пребъдваме в Словото и То в нас – в Исус. Освен това Ти си ни подарил и Своя Свят Дух, чрез Който говорим на небесни езици. Самият Бог изговаря Своите думи директно чрез нашите уста! Нашият ум не ги разбира...но Бог ги разбира. Той ги знае, нали това са Неговите думи, Неговото слово! Получава се, че Бог говори Сам на Себе Си в нас и чрез нас, когато сме част от Него. Ние сме Неговите уста. Той казва, че всичко е от Него, чрез Него и за Него ( Рим.11:36). Дори и по този начин Бог потвърждава думите Си – Себе Си чрез Себе Си. Но това прави не само за Себе Си , но и за нас, изявява Себе Си чрез нас – живите, съживени чрез Словото Му (Пс.119:25). По този начин славата Му е в нас и чрез нас. Тя е върху нас. Така Той споделя славата Си с нас! Издига ни до Себе Си, поставя ни заедно със Себе Си на трона, за да царуваме заедно с Него! Ето каква чест ни е оказана! Ето по какъв начин Бог оказва почит на Своето творение /ние сме творението/, станало Негово дете! Осъзнаваме ли го? Благодарни ли сме Му за това? Това смирява ли ни? Смирени ли сме пред Него?...Предали ли сме Му 100% всичко, което сме?...Защото това е условието, за да го направи. Той желае, умолява ни, и ни чака...търпеливо...колкото ни е необходимо, колкото трябва! Той е верен на Словото Си. Държи на думите Си толкова много, че е поставил Словото Си над Името Си!