Многообразието на вярата

Ефесяни 4:4-6: „Има едно тяло и един Дух... една надежда, един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог”. Вярата е една и тя не се е променила. Но поради несъвършенството си, хората не само се променят, но те започват да прилагат вярата по различни начини. Вярата не е виждане, а е приемане за факт онова, което не се вижда. Вярата е да вярваш отговора, който още го няма. Но нека погледнем сега към Писанието. Малка вяра: Матей 14:31: „Маловерецо, защо се усъмни?” Това Исус каза на потъващия Петър, който малко преди това ходеше по водата като Исус. В малката вяра има съмнение. Когато бурята бушуваше, Исус се изправи в ладията и каза на учениците: „Защо сте страхливи, маловери?” (Матей 8:26). Тук виждаме, че малката вяра е свързана и със страх. Голяма вяра: Матей 15:28: „Жено, голяма е твоята вяра!” Исус забеляза голяма вяра и в стотника с болния му слуга. Той каза: „Дори в Израил не съм намерил толкова (голяма) вяра (Матей 8:10). Това беше голяма вяра, която вярва от разстояние. Голяма вяра прояви и жената с кръвотечението. Голяма вяра прояви и слепият Вартимей. Естествена вяра: Това е вяра, която работи в невярващите хора, които не вярват в Бога, но проявяват вяра за други неща, например с вяра си купуват билет за концерт, като вярват, че след една седмица ще бъдат на концерт. И понеже вярват, затова си купуват билет. Всъщност това е вяра. С вяра се качват на влака за София и с вяра приемат, че ще стигнат до там. Умствена вяра: Това може да бъде и религиозна вяра, която не е сърдечна, не е спасителна, а е само вяра в ума. Това е вяра, която не те променя. Така е с ортодоксалните хора. Те вярват, че има една сила, ходят на църква по празниците, и толкоз. Но чуйте Библията какво казва за нея – Марка 7:7 „Обаче напразно ме почитат, като преподават (учат) човешки заповеди. Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание.” Растяща вяра: ІІ Коринтяни 10:15: „Но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас." Вярата расте от четене на Библията, ходене на църква, общуване с вярващи, от лични преживявания с Господа и когато повече се молим. Който се моли повече, има и по-голяма вяра. Пълна вяра: І Коринтяни 15:2: „И ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам,” Това е достатъчната вяра, върховната вяра, с която може да се преместват духовни планини. Евреи 10:22 Съвършена вяра: Яков 2:22: „И че от делата се усъвършенства вярата”. Ясно се казва, че праведните дела усъвършенстват вярата ни. Мъртва вяра: Яков 2:26: „Защото както тялото, отделено от духа е мъртво, така и вярата, отделена от дела е мъртва.” Добрите дела държат вярата жива, свежа и дейна. А без дела, вярата замъртвява. Нелицемерна вяра: 2 Тимотей 1:5: „Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра.” Какво е лицемерна вяра? Това е когато човек вътрешно е един, а външно пред хората е друг. Това е човекът, който заблуждава и крие истинското си състояние и мисли. А нелицемерната вяра е тази вяра, която е с едно лице, естествена, неприкрита. Празна вяра: І Коринтяни 15:1-2: „Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, чрез което и се спасявате, ако го държите, както съм ви го благовестил, освен ако сте напразно повярвали.” Празната вяра не е пълна с духовни неща. Тя е просто празна. Римляни 4:14: „Защото ако са наследници тези, които се облягат на закона, то вярата е празна!” Празната вяра е безсмислена и няма стойност. Суетна вяра: І Коринтяни 15:17: „Ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра.” Не бихме получили тогава прощение на греховете си. Суетната вяра също е празна вяра, неориентирана вяра, която е способна да вярва други неща, но не и истината. Авраамова вяра: Галатяни 3:6-9. Това е една практична вяра. Вяра, която се тренира да вярва Божиите неща. Вяра, която безропотно се доверява на Бога, дори когато не разбира Божията цел. Това е успяваща и устояваща вяра, която върши волята на Бога. Вяра, която ни оправдава пред Него и води към спасение. Спасителна вяра: Деяния 16:31: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш ти и домът ти!” Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Говореща вяра: Римляни 10:8-10: „Но какво казва тя (вярата)? Казва, че думата е близо при тебе, в устата ти или в сърцето ти, или думата на вярата, която проповядваме (изповядваме). Защото ако изповядаш (кажеш) с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва, и с уста прави изповед (казва) и се спасява.” Говорещата вяра казва това, което вярва. Марк 11:23 е в съгласие с това: „Който рече на планината...” Битие 1:3: „А Бог каза: Да бъде светлина!” И ние знаем, че това стана. Извратена вяра: ІІ Тимотей 3:8: „И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата.” Това показва, че първо е била истинната вяра, но избивайки в крайности и грях, тя става извратена. Тази вяра се противи на правилната вяра. Безплодна (пасивна) вяра: Яков 2:20: „Обаче искаш ли да познаеш, че вяра, отделена от дела е безплодна.” Тази вяра без дела, е без плодове за Господа. Това е вяра, която не действа, не работи. Вяра с дела: Яков 2:21-22: „Авраам, нашият баща, не оправда ли се чрез дела? Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му.” 24 стих казва, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра. Блудницата Раав не се ли оправда чрез дела. Дяволска вяра: Яков 2:19: „Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш, (но) и бесовете вярват...” Дяволът вярва в Бога, но не върши Божията воля. Дяволската вяра е свръхестествена, но за зло. Суеверна вяра: Това е пак вяра, но е вяра с отрицателен знак. Не се вярват духовните неща, а предания, измислици, легенди. Тук спадат неща като: черна котка ако ти мине път, ако срещнеш свещеник, ако сънуваш това, ще стане онова, да не минаваш под греда, а да я заобиколиш и още много други. Единна вяра: Това е вяра, която води в единство. Ефесяни 4:13: „Докато всички достигнем единство на вярата.” Тази вяра прави съгласие между вярващите. Съединяваща вяра: Това е вяра, която се съединява с Божието слово. Евреи 4:2: „Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях, но словото, което те чуха, не се съедини чрез вяра, в ония, които го чуха.” Жертвена вяра: Тази вяра не само, че се жертва за другите, но е и благодарна. Филипяни 2:17: „Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се с всички вас.” След като чухме толкова неща за вярата, какво бихме казали? Каква е нашата вяра? Нека вярата ни бъде не само голяма, но и такава, каквато пише в Галатяни 5:6: „Вяра, която действа чрез любов.” Да не забравяме, че вярата ни прави разумни, да имаме страх от Бога, прави ни да разсъждаваме, прави ни да се пазим, дава ни надежда, радва ни. И накрая, вярата ще ни заведе в небето, ако я запазим докрай, до смъртта или до идването на Исус.