Неща, с които трябва да се справим

Тит 1:16 „Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него.” І Коринтяни 15:34 „Отрезнейте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас (вярващите) не познават Бога!” От това следва, че християнин, който често, редовно съгрешава, не познава Бога. Грехът пречи да познаваме повече Бога, на духовните неща и на нашето приближаване към Него. Вероятно всеки може да разбере, че има неща, които трябва да махне от живота си. Тук ще представя някои от тях, които не са нещо ново, но за които си заслужава да помислим и да сравним живота си. Нямам намерение да разработвам подробно всяко едно от нещата и накрая вие да се изморите от четене и да загубите връзка. Моята цел е кратко и ясно да напомня за нещата, с които трябва на първо време непременно да се справим, ако не сме го сторили, понеже след това има други, още по-важни неща в духовната област, в които можем да навлезем. Светът Сътвореният свят от Бога на нашата планета е добро творение. Когато сега ще говорим за „света”, няма да говорим за творенията и природата, а за светския начин на живот между хората, който е бунт, идолопоклонство, суета, грях, неморалност и всякакви неправилни неща, които са омразни на Бога. Светският живот е нещо, което се противопоставя на Божиите принципи. Това е дух на бунтарство и горда самостоятелност. Дяволът като княз и бог на този свят контролира света така, че човеците с живота си да се противопоставят на Бога. Затова Божието слово ни предупреждава за опасността, че ако обичаме света, ставаме врагове на Бога (1 Йоан 2:15-17). Светът иска да те направи друг, не такъв, какъвто Бог те иска. Всяко нещо от света, което не прославя Бога идва от духа на този свят. Тук спирам по този въпрос, а вие продължете да мислите, както Святият Дух ви води! Така се разбрахме в началото. Губене на времето През 1973 година, едно от нещата, които Дейвид Уилкерсън писа за второто си видение, беше следното: „Виждам греха на бъдещето в злоупотреба със свободното време.” Можеш ли ти, който четеш сега, да кажеш, че това не е вярно? Става дума да не губим времето, което трябва да отделим за Господа да Му служим, да четем словото Му, да се молим и да вършим самарянски дела. Може би като се замислим за живота си, ще кажем: „Така е!” Ако в това куцаме, трябва корекция. Един християнин казал: „Сутрин като станеш, какво правиш?” Добре е наистина да се замислим как започваме нашия ден. Може би първо кафето, после други неща, и накрая, ако остане време – за Господа. Така ли е или не? Питам, защото много християни правят така. Какво пречи да си навиеш алармата на GSM-а, или часовника и сутринта да станеш по-рано. Ако спиш 20-30 минути по-малко, това фатално ли е? Ако не е, тогава?! Знаете ли колко християни сутрин бързат и докато вървят по улицата се молят? Това достатъчно ли е, сериозно ли е? Не е ли по-добре още сутринта, преди работа, да поставим, както трябва, Христос на първо място? Това е уважение и почит. Така се вижда отношението ни към Него. Ако не си се научил(а) да се молиш повече от 5 минути, обади ми се и ела да поговорим, ако имаш желание за това! Телевизията Тя завладява много лесно и става страст. Това става постепенно. В 1 Тимотей 6:9 Библията говори за вредни страсти. Какво прави телевизията в нас? Тя убива духовното, изсмуква го. Прави ни празни. Затова, ако един християнин гледа с часове, после той така е ограбен, че не му се моли, не му е никак до молитва. Защо? Защото чрез телевизията нещо се е случило вътре в него. Това, което гледаме, влияе и напоява. Ти може да гледаш новини, това не е проблем. Някой беше казал: „Не е лошо да се гледат научно-популярни филми, филми за животните и т.н.” Но аз бих казал все пак да внимаваме да не ни се краде ценното време. Повърхностно пребъдване Това засяга главно духовния ни живот. Защото по начина ни на пребъдване в Бога ще се определи какви сме – дали сме духовни, зрели или повърхностни! Това показва още колко ни е вярата и вътрешната сила. Човек трябва да осъзнае в себе си защо трябва да пребъдва в Бога, защо трябва да го прави. Мислим ли по този въпрос. Когато си наясно, пребъдването няма да ти бъде тежест и бреме, а ще знаеш, че това е твоето приближаване и взаимоотношение с Бога. Повърхностното пребъдване води до повърхностен християнски живот. Така и духовният растеж е занемарен. Може ли такъв християнин да очаква сила, помазание и дарби от Бога. Малко молитва - малко сила. Малко четене на Библията – малко знания. Всичко това изсушава душата, прави ни плитки, а не задълбочени. Помолиш се вечер за три минути, приспи ти се и спираш. Сутрин ставаш, ако има време – пак три минути молитва, и толкоз. И ако това е ден след ден? Ще имаме полза ако отстраним това повърхностно пребъдване и го заменим с онова, което Бог харесва. Двойнственият живот Това е живот с две лица. Например, в църквата човекът е кротък, а в къщи – кавги, разправии, нерви, невъздържаност, избухване, непростителност. Тези неща, за съжаление, се срещат често. Не че няма някога да избухнеш, или да проявиш нервност. Тук говорим ако системно си в тези лоши качества и не обръщаш внимание, а ходиш на църква за утеха. Ако смъртта завари някой християнин така, къде ще отиде? Затова в Матей 7:23 Господ казва: „Не ви познавам, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.” Двойнственият живот, това е опит, желание да се живее и с Бога и със света. Виждали ли сте някой с единия крак да ходи по тротоара, а с другия – на платното. Вероятно с тази двойнственост дяволът е излъгал доста неуравновесени християни и ги е вкарал в пъкъла, ако не са се покаяли и поправили. Музика и празници Има музика, която води надолу и има духовна музика, която води нагоре. Текстът на една песен определя кой се прославя чрез пеенето – светът, дяволът или Бог. Много е важно кой се прославя, защото Святият Дух издига и говори само за Исус. Кой тогава е духът, който в музиката не издига Исус, ако не духът на Антихриста?! В много отношения ритъмът на музиката е също от значение (например рок, метал, фънк). Христос би ли отишъл там, където се свири рок или метал? Аз например не мога да приема духовна песен в стил рок или метал, която е с духовни думи. Духът ми не го понася, чувствам напрежение и вътрешно огорчение. Това показва, че Святият Дух в мен не е съгласен. Мисля, че това Го наранява. Защото важни са не само думите, но и коренът, произходът на всяко нещо, както и неговата сетнина. Има също така музика, която изглежда много добра, нежна и прекрасна в очите на човека, но ако не е вдъхновена от Бога и не води към Бога, тя не произхожда от Него. Основната сила, чрез която дяволът подмами Адам и Ева не беше „злото”, а „доброто”. Той все още най-лесно заблуждава хората, явявайки се като „бял ангел, облечен в светлина” – това е най-голямата му хитрост и умение. Относно някои религиозни, небиблейски празници, ние християните също трябва да внимаваме. В Стария Завет евреите се покланяха на Ваал. Изобразявали са го като млад силен мъж с венец на главата. Приемали са го като господ. Този празник се е празнувал тържествено, със специални яденета, пиене, танци, забавления. Това идолопоклонство подбуди Бог към ревнивост и Той ги предаваше на проклятия, робство и смърт. Вместо да прославят живия Бог, те славеха дявола. Днес не е ли същото? Вместо Ваал днес е свети Георги, със специална жертва за него – агнето. Ами свети Никола (Никулден) не е ли и това същото? Там жертвата не е агне, а шаран. А Трифон Зарезан, св. Валентин и други? На човеци ли ще се кланяме, на човеци ли ще угаждаме, или на Господа? Както виждате, говорим за неща, които трябва на първо време непременно да отстраним, ако не сме направили още това. Бях 22 години във вярата, когато през 2000 година Господ много ясно ми каза: „Махни това, което пречи!” Когато се подчиних Той ме въведе в по-дълбокото. Тогава видях Божията слава и сила в по-голяма степен. Видях големи чудеса и съживление в служението ми. Не само тези, за които говорим, но има и много други неща, които спират Божията сила и помазание към нас. Вярвам, че бях подбуден да споделя накратко всичко това дотук. За разумния няколко думи са достатъчни.