Променящата любов или промяната на любовта

Това е духовна революция, която променя живота на вярващия още повече. Когато любовта дойде в човека, тя, като една революция, променя мислите и чувствата. Светът помни разни революции по света: октомврийската революция в Русия, във Франция с Жана Д’Арк и др. Тези земни революции са свързани с военни действия, с омраза, битки, където загиват хора за някакви идеи. При духовната революция нещата не са така. Духовната революция прави промяна в сърцето на човека, но без битки, без кръв, без омраза. Така е с революцията, т.е. промяната, която прави любовта, когато се намира в човека. Има път, който вярващия трябва да извърви, за да навлезе наистина в Божията любов. Кой е този път? Това е пътят на дълготърпението. Който има любовта на Бога, той търпи, има мир, не е безумен. Ето защо, ако някой вярващ мисли, че има Божията любов, трябва да си зададе въпроса: обичам ли хората, обичам ли Бога? Ако обичаме хората, ще имаме и любов към Бога: 1 Йоан 4:20-21 „Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял. И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си.” Когато четем това послание, усещаме как то ни разтърсва, когато ни говори за любовта. И на други места в Библията се говори за любов. Но в 1 Йоаново така е поднесено, че разбираме как това послание идва от дълбините на Божието сърце за всеки един от нас. Това послание за любовта е революционно и има за задача да ни променя и да ни стресне духовно, за да се изпитаме дали наистина имаме Божията любов в себе си. Нищо чудно, че Господ даде това послание на Йоан, който не само беше любимия ученик на Исус, но той стана известен като апостола на любовта. Още в началото, когато го призова, Исус видя в него сърце, отворено за Божията любов. Когато четем това послание, то ни разтърсва духовно. То е заредено с революционна духовна мъдрост и сила. Истинската мъдрост, ако е в нас, тя ще ни води към любовта. Тя от своя страна прави промяна в нас, тоест духовна революция. Любовта е сила, която още повече ни приближава към Бога и ни въздига. Любовта се развива на практика, когато я употребяваме към другите. Тогава тя има стойност и значение пред Бога. 1 Йоан 3:11 „Защото поръчението, което чухте отначало, е това: Да се обичаме един друг.” Първото важно нещо в християнството е вярата, която ни води към спасение. Но вярата ни насочва и към любовта – и към Бога, и към хората. Когато човек истински повярва, в него трябва да действа и любовта. Ако Бог е дошъл в живота на един повярвал човек и го е новородил, Той ще дойде ли в човека без любовта си? Може ли Бог да остави любовта си и да влезне без нея в човека? Не! Тогава какво излиза? Явно е, че Бог идва в човека със своето присъствие на святост, любов и мир. Така се познава, че Бог е в човека. И ако Бог присъства по този начин в човека, той ще се ядосва ли? Ще се кара ли? Ще иска ли да греши? Ще одумва ли? Ще лъже ли? Ще прави ли противни на Божието Слово неща? Тук искам да вмъкна следното: Как да стигнем до любовта на Бога в напрежението на живота? В себе си много християни копнеят за Божията любов и мислят по какъв начин да я имат, какво да направят, за да я имат. Практиката показва, че това изисква главно две неща: святост и повече молитва. Пробвайте и ще се уверите. Защото светостта премахва всички пречки за любовта, а молитвата те напоява с любовта, която е следствие на Божието присъствие. Не говорим за молитва от 2,3,4,5 минути. За да бъдеш напоен от Бога е необходимо по-продължително стоене в молитва. Трябва да мислим за това - какви дела ще произвежда любовта, ако е в нас. Но първо трябва да стигнем до нея. Да сме сигурни, че я имаме. Ако някой няма мир, търпение, уважение, можем ли да твърдим, че Святият Дух е в него? Не. Ударението не е върху думата „Дух”, а върху „Святия”. Така че, Бог идва със святостта си в нас. Трябва да помним, че вярата е силно свързана с любовта. Не можем да ги разделим. Тогава как ще се вярва в Бога без присъствието на любовта му? Да вярваш в Бога, а да не понасяш комшията, или жена си, или някой друг, какво говори? Ако нашият главен недостатък е, че не можем да се обичаме, тогава се намираме в голяма опасност. Вероятно има проблем и в святостта, и в молитвата. Не можем да кажем, че няма да има трудности, когато трябва да обичаш. Не винаги ще ти е лесно да обичаш. Тъмните сили ще искат да ти отнемат любовта, мира и да ги направят невъзможни за теб. Но това е твоята битка, твоето сражение, моето сражение. Ако имаме приятелство с Бога трябва да имаме приятелство и с хората, доколкото зависи от нас. Защото има неразбрани и лоши човеци. Истината е, че липсва ли любовта, нещо не е наред в нас. Тук ще цитирам изказването на пастор Джордж Вербер: „Аз съм убеден, казва той, че 99% от молитвите на християните не се издигат по-високо от тавана поради липса на любов. (Когато няма любов, и други неща липсват). Християните искат Бог да отговори на молитвите им, а в същия момент има някой, когото мразят или не понасят. Искаме отговор, а одумваме, клеветим.” Бог ни предизвиква да обичаме при неблагоприятни за нас условия. Исус каза: „Обичайте неприятелите си!” Или, приеми човека такъв какъвто е, с неговите слабости. Защото както Исус е умрял за теб, така е умрял и за него. Приеми човека като Божие творение, както си и ти. Но ако само търсим слабости и неправилни неща в другите, любовта си отива. Тези неща за много съвременни християни са трудни и не се взимат на сериозно. Човешката природа е трудно податлива към Божията любов. Причините са: липса на знания, разбиране, малко молитва, липса на внимаване и разсъждаване. Няма любов без добри дела. Пусни Божията любов да направи духовна революция в живота ти. Това е твоята промяна, това е моята промяна. Да помислим върху всичко до тук.