Бог ни призовава да бъдем мисионери

Божиите начини Когато Бог ни призовава да бъдем мисионери (а Той призовава към това всеки от нас), Той използва различни начини на водителство. В някои случаи благовестването може да е зрелищно, с мощни чудеса, изцеления и велики дела, а в други случаи може да е скрито и тихо, някак си „между другото”. Обикновено различните християни от различни деноминации очакват съответно или единия начин или другия, но Бог е Този, Който определя това, а не ние. Бих искал да разкажа малко за домашната църква тук в Китай където организираме библейско учение. Както и при другите домашни църкви из тази страна и църквата и библейското учение далеч не са така „официално” или „държавно” организирани като някаква институция, университет, или друг вид държавно учреждение. Няма дипломи или изисквания по документи, няма титли и степени. Това обаче не пречи главната цел на библейското учение - придобиването на необходимото знание на Божието слово, да се изпълнява не по-зле от държавно установените институции, в които се преподава богословие, по света. А тук в случая си има и някои предимства: хората, бидейки на малки групи много лесно създават близки взаимоотношения помежду си, което е особено важно за упражняването на братолюбието, за което говори Бог. Недостатъците са, че не можем да преподаваме наведнъж на много хора, а само на една малка група, от която пък да излезе някой учител, който да преподава на друга група и т.н., което прави скоростта на обучение доста по-ниска. Може би тези, които са чели книгата „Небесния мъж” за брат Юн, са се настроили с мнението, че домашните църкви в Китай са „положителните”, „по-добрите църкви” докато държавната Триединна църква е зле и е отстъпница. Но нека да внеса малко разяснения по въпроса. Ние поучаваме и в друга група, която се състои главно от християни, които са част от Триединната църква. И те са не по-малко отворени да слушат Божието слово, от тези от домашната църква. Истината е, че Бог не дели църквите на деноминации, това са човешки разделения. Бог гледа сърцата, и делата на вярващите. И във всяка една деноминация може да има и истински праведници, а може да има и фалшиви „християни”. А вече това как са се организирали, какво им е учението, е друг въпрос - то така или иначе не е съвършено, въпреки, че при някои може да е по-близко до библейското, а при други по-далечно. Не е било съвършено и при първите апостолски църкви, за които четем в Новия завет - църквите в Ефес, Коринт, Филипи, Солун, не е съвършено и днес, в която и да е деноминация. Защото ученията и организациите може да са перфектни, 100% библейски, но това не гарантира истинска правда у всеки човек - член на дадената деноминация - спомага, но не гарантира. Това разбиране доста липсва и тук в Китай и това е едно от нещата, на които учим хората тук- да се приемат едни други и да не се мерят с доктрини, деноминации и регистрации. Що се отнася до самото свидетелстване тук - то не е, и няма как да бъде както в България. Няма как например да се правят масови евангелизации, по площади или стадиони, това е изключено. Няма и как да се събере едно цяло село, за да гледат филма „Исус”. Единствения начин е само чрез лично свидетелство - на познати, приятели, или пък в автобуса, във влака, по време на дълъг път и т.н. Често ни се случва по този начин да споделим за нашата вяра, по един или друг повод. Не срещаме отхвърляне, подигравка или нещо подобно. В България може да попаднем на хора, които като чуят, веднага да ни обявят за сектанти, да искат да избягат от нас или просто да се подиграят. Но тук в Китай няма такива неща. Хората слушат и ако не искат да приемат, просто си казват съвсем нормално. Не става и с настояване, обикновено реакцията е „аз съм много зает, нямам време за такива неща” (имат предвид за четене на Библията, за ходене на църква и т.н.). Понякога попадаме на интересни ситуации - например един наш познат, който работи в местната телевизия, снимаше нещо като сериал и в една от сериите трябваше да участва чужденец (тоест, европеец). Той ме покани да участвам, но в сценария имаше някои не много добри неща и аз му казах да ги промени, иначе не бих се съгласил. Когато той попита защо, просто му казахме, че сме християни, и дори и „наужким”, пак си има граници, които не трябва да прекрачваме. Тогава той каза „а, ами и аз съм християнин, моето семейство са християни”. Така попаднахме на поредния християнин, който явно живееше в тотално невежество относно Христос и го поканихме да се срещаме, за да му разясняваме какво всъщност казва Божието слово. Засега отказва, с редовното извинение, че е „много зает и няма време”, но ще видим как Бог ще подейства в живота му. По подобен начин Бог ни праща ситуации с най-различни хора - съседката, приятелка на роднините, единия от пазачите на входа на блока (тук, за разлика от България, почти всички по-големи блокове или блокови затворени комплекси, които са доста разпространени, си имат пазачи по входовете), бившия съученик на наша позната, и т.н. Те слушат това, което им споделяме, после го споделят на техните познати, съседи, колеги и т.н. Така се разпространява благовестието в Китай. Така всъщност дори и в големите държавни църкви, при всичките им недостатъци, пак има едно много добро нещо, което в Европа като че ли липсва - там въпреки големия брой хора, хората пак се познават едни с други, имат си близко общение. Един повярвал, довел приятеля си, той пък - своята приятелка, тя пък- комшийката и т.н., те всички се познават. А що се отнася до домашните църкви в Китай, техния център е в провинция Хънан, голяма горе-долу колкото България (южно от Пекин, край река Хуанхъ или „Жълтата река”, там, където е и известния кунг-фу манастир Шао Лин и там, където само около 150-200 години след потопа възниква и първата китайска цивилизация-държава), там, откъдето е и брат Юн, „Небесният мъж”. Там домашните църкви са свързани в цяла мрежа и тя вече е изпратила мисионери из целия Китай, по всички провинции, а също и до над 25 държави, главно в Близкия Изток, и Африка. Те следват видението, разпространено сред домашните църкви - „Назад към Ерусалим” (“Back to Jerusalem”). В Китай те действат пак по подобен начин - сближават се с хората, създават приятелства, връзки и така споделят, свидетелстват, а в другите страни - различно, според ситуацията, както Бог ги води. Така се получава, че тези, при които уж сме призовани да отидем и да благовестваме, самите те са доста по-активни от нас в мисионерското служение. А нашите братя от китайските домашни църкви нито са богати, нито са специално обучени с дипломи, нито пък имат някакви други предимства и заслуги. Нито пък Исус, когато изпрати Своите ученици по целия свят, имаше някакви специални изисквания към тях. Истината е, че ако искаме да изпълним Божията воля и заповедта на Исус за благовестване по целия свят Бог ще снабди всичко, което е необходимо, но по Неговия начин, не по нашия. И когато отидем там, пак Бог ще води нещата и начините за благовестване не според нашите представи, но пак по Неговия начин. Защото Той е стопанина на нивите и съответно Той решава и Той снабдява. Бойко Божидаров, Китай, БММ