Записки от събота 28.12.2013 г.

Сега се решават проблемите, а не когато дойдат. На война сме, врагът иска да ни убие, не трябва да му даваме възможност да ни атакува. Бог контролира всичко,Той не допуска нищо. Сега е благоприятен и спасителен ден за нас. Ще разгледаме Римляни глава 7 и 8 ма и ще видим разликата между плътта и Духа. Римляни 7: 10-16 И намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. Защото грехът, като взе повод от заповедта, измами ме и ме умъртви, чрез нея. Тъй че законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй че чрез заповедта грехът да стане много грешен. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя него върша. Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Грехът ми причинява смърт, Адам и Ева ни предадоха на греха. Бог дава заповед, а сатана дава предложение, дявола легално взе господството над човеците, които казват не на Бога. Да се видим втези стихове, които вече прочетохме, къде ни е нивото на вяра? Трябва всеки един от нас да има откровение от Бог тук на земята. В плътта нямаме обещание и гаранция да спечелим, плътта нищо не знае за Бога. Когато хората угаждат в плътта допускат грешки, които сме ги посяли върху себе си. В плътта си взимаме нашите дарби и се опитваме да правим добро, нашите добри неща не се приемат от Бог, от Бог се приемат само Божийте заповеди, които изпълняваме. В нашата плът, не живее добро, не живее Бог, а само греха. Не трябва да и даваме място да се изявява през нас тази плът. Да не даваме място тази плът да ни води. Смрад има в плътта на човека, тя може да бъде спряна, чрез Словото на Бог. Продължаваме да четем от Римляни 7:17-25 затова не аз сега върша това,но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, тоест в плътта ми, не живее добро; понеже желание за доброто имам; но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; а злото, което не желая него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам у себе си този, закон, че при мене, когато желая да върша добро, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, а се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога, има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ! И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта на греховния закон. Как можем да спрем греха в нас? Телесно естество имаме, Господ ни е предупредил ако живеем по плът ще умрем духовно. Какво да направим? Щом действаме по плът, ние сме под закона на греха, плътта ни може да прави само грях, но има изход, който се намира в Христа Исуса. Трябва да бъдем достатъчно смирени и да се покайваме за греховете си и да изберем да спрем да го вършим, а не да се оправдаваме за греховете си, а да се покайваме от тях. Плътта ни да не се изявява чрез нас, а Духът, Който Бог ни е дал. Да стоим в Духа и да пием от Него постоянно. В Словото е писано, че ние сме праведни в Христа Исуса, но ние трябва да получим откровение от Бог за самите нас. Да не допускаме плътта да ни владее, а Духът на Бог вътре в нас. Да живеем по Дух, а не по плът. Баламурниците не познават истински Бога и не живеят по Дух, а по плът. Да излезем от това място на греховност, живейки по плът, тази Божествена природа вътре в нас, дадена ни от Бог, тя да расте и да дойде откровението от Бог, да просветне лампичката ни, имаме нужда от постоянна молитва за да стане реално всичко това в живота ни. Природата на плътта не е угодна да се молими да живеем живот в святост. Духът ни казва: Молете се синове и дъщери! Бог ни е призовал да оперираме само в Царството на светлината, а не в царството на тъмнината. Ние трябва да разширяваме територията на Господ на тази земя и да сразяваме всички атаки на врага изпратени срещу нас. Само когатосме в Духа, можем да правим това, което Бог ни казва. Бог никога няма да приеме нашата плътска природа, нямаме мир в плътта си, само в Духа Божий имаме мир. Римляни 5 :17 Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез този един, то колко повече, тези които получават изобилието на благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос. Ние трябва да търсим Божия Дух, да не гледаме на човека,а на Господа, да слушаме какво ни говори Бог, чрез Словото Си и да не гледаме на хората, а само на Исус! Амин Ще разгледаме Римляни глава 8: 1-17 и тъй сега няма никакво осъждение на тези, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, а по Дух. Защото закона на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради това, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. Защото тези,които са плътски, копнеят за плътското; а тези които са духовни, за духовното. Понеже копнежа на плътта значи смърт, а копнежа на Духа, значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тези, които са плътски не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, тялото е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас. И, тъй братя ние имаме длъжност, обаче не към плътта та да живеем плътски. Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако, чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него. Платили ли сме цената за да бъдем с Христа Исуса? Бог ни чака нас, а ние чакаме Него. Тези, които ходят по плът са в територията на дявола, защото в плътта, той оперира. На кой закон сме подчинени? На плътта или на Духа? Господ ни е освободил от греха и плътта, ние в Духа можем да получим откровение, само когато се молим постоянно. Когато се молим не можем да бъдем слаби в Христа! Да връзваме всички лицемерни духове изпратени срещу нас. Духът на Бога ни дава живот, който казва, че познава Бога и греши, не е познал Исус и няма зазоряване за него. В плътта ни дявола не е победен! Продължаваме с Римляни 8:18-39 понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравняват със славата, която ще се открие в нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. Защото с тая надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? (защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане"). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса,нашия Господ.