Ислямът ли е "Истината"? НЕ!

От: L'Chaim B'Yeshua Simon Молех се, постех, давах милостиня, но тия религиозни постъпки не ми даваха мира, който търсех. Постоянно декламирах Корана и четях определени Сури, които мой чичо ми беше дал, за да укрепям душата си и да имам по-близки взаимоотношения с Бога ... но всичко това беше напразно. Оставах си емоционално празен и духовно сух ... Ето как разбрах, че Ислямът не е "Истината". Роден съм в Пакистан, в семейство на мюсулмани. Повечето членове на фамилията ми са искрени, набожни мюсулмани. Бях възпитан традиционно - изучавах Корана, молех се и вършех "добри дела". Щях да съм щастлив да си остана мюсулманин, ако бях сигурен, че това е пътят към Небето. Какво причини промяната в живота ми? Първо, като повечето мюсулмани аз бях учен да рецитирам Корана на арабски като папагал, имайки съвсем малко разбиране за написаното в него. Това оставяше в мен чувство на неудовлетвореност. Повечето мюсулмански свещенослужители ще ви кажат, че е добре да правите това, като четете Корана на чист арабски език, за да угодите на Бога, което аз намирам за нелогично и неоснователно. Когато изучавате Корана, вие ще видите, че той съдържа много еврейски и сирийски думи, и че изобщо не е написан на чист арабски език. Възниква въпроса - дали Бог разбира английски по-малко отколкото пунджаби или арабски? Факт е, че в начина на мислене на религиозните водачи има много сериозни недостатъци. Вие би трябвало да четете Корана на майчиният си език, с разбиране, за да може да придобиете повече знание, с което да подплатите вярата си. Очевидно, ако направите това, вие ще откриете неща, които свещенослужителите не искат да знаете. Неща, като например какво е вършил пророка Мухамед преживе, а именно - оженил се е за съпругата на осиновеният си син, след като Зайд се е развел с нея, само за да достави удоволствие на пророка; оженил се е за 9-годишната Аиша; бил е съпругата си; убивал е друговерците; водил е Джихад срещу Християните и евреите ... и това са само няколко неща. Сура 33.37: "И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при себе си и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] за съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява." Какво? Бог позволява на една жена да се разведе, за да се ожени за пророк? За мен това означава, че за Бог брака няма стойност, че Бог не цени брака и затова кара един мъж да се разведе със съпругата си. Точно това пише и в горецитираната Сура - Аллах е знаел, че той иска Мухамед да се ожени за Зейнаб, а това можело да се случи само след развода, като по този начин унищожава святостта и неприкосновенността на брака. Според Букхари, книга 7, #64, пророкът сключил брачният договор с Аиша когато тя била само на 6 годинки, но консумирал брака си, когато тя навършила 9. Тя останала с него в продължение на 9 години (до смъртта му). Мухамед бил на 49 когато се оженил за Аиша, но консумирал брака си, като бил на 52. Очевидно случилото се предизвиква много въпроси по отношение на някой, който претендира, че е пророк на Бога! Тези неща ме безпокояха изключително много. Продължавайки да чета, аз открих още повече информация за това как Мухамед е живял. И най-лошото е, че мюсулманите не вярват в това. Осъзнах, че всъщност ние имаме двама Мухамедовци: историческата личност Мухамед и "въображаемият" Мухамед. Вторият Мухамед или "въображаемият" се опитва да се представи като добър, праведен, високо уважаван, пророк, посветен в духовен сан от Бога и т.н. Този Мухамед мюсулманите искат да прославят, величаят и почитат. Но действителността е, че историческата личност Мухамед няма нищо общо с Мухмед, за който мюсулманите са учени. Истинският Мухамед е бил примитивен, груб, суеверен и зъл. Да, може и да е започнал като честен човек, но завършил живота си в поквара и греховност, когато придобил повече сила. За мен, това беше вътрешното ми самосъзнание, което търсеше нещото, липсващо в живота ми ... сякаш бях предназначен за нещо важно, което Бог искаше да извърши чрез мене ... Но какво? Имах всичко - образование, успех, кола, къща ... изобщо всичко, което човек би си пожелал да има ... но вътре в мен имаше една празнота, която жадуваше да бъде изпълнена. Имах усещането, че в живота ми липсваше божествената цел. Някак си знаех, че живота ми трябваше да бъде по-различен от този, който живеех в момента; знаех, че трябваше да бъда полезен на Бога по някакъв начин. Две години преди да се новородя, това убеждение, този подтик или чувство на знание в мен стана по-силно, но какво или кого трябваше да поведа? Определено не виждах бъдещето си като политик, въпреки че ми се представиха възможности. Аз обаче отказах да се занимавам с политика. Молех се, постех, давах милостиня, но тия религиозни постъпки не ми даваха мира, който търсех. Постоянно декламирах Корана и четях определени Сури, които мой чичо ми беше дал, за да укрепям душата си и да имам по-близки взаимоотношения с Бога ... но всичко това беше напразно. Оставах си емоционално празен и духовно сух ... Не познавах Бога, нито пък имах общение с Него. Доказателството за това беше, че Той никога не ми беше говорил! Преди да се новородя, аз изобщо не гледах на Християнството като на религия, която бих могъл да изповядвам и следвам. Никога не бях чел Библията, въпреки че нашите стареи казваха, че вярват в Старозаветните писания, но у дома ние нямахме Старият Завет (Тора) и Новият Завет (Инджил), които да прочета. За нас Християнството беше "роднина" на начина на живота на Запада - живот, изпълнен с екстравагантен егоизъм и самозадоволяване ... религия, която за мене не беше нищо повече от невежество и непросветеност. В голяма част от Ислямското общество се приема, че ако се молиш по 5 пъти на ден и се придържаш към стълбовете на Исляма, ти си добър мюсулманин и всичко каквото направиш или кажеш е истина. Сред нас обаче има и много лицемери, които правят тези неща, но живота им говори друго. Той отразява пълно незачитане на доброто на човечеството. Аз никога не съм осъждал Исляма на базата на начина на живота на мюсулманите. Но погледнете отново към Мухамед и неговите претенции и изисквания - ще ги намерите кухи, празни, неоснователни, а самият той - не истински пророк на Бога, такъв, който Библията нарича "лъжлив пророк", отклоняващ хората от правят път, истината и Създателят. Нека вземем за пример елита на Пакистан ... техният произход. Тези хора са така наречените "добри" мюсулмани, но те извършват най-лошите престъпления. Някой да ги разпитва? Да им задава въпроси? Разбира се, че не! Ако случайно го направиш, може и да изчезнеш мистериозно. Правата на хората са потъпквани; "свобода" е дума, която няма никакво значение в страните, изповядващи Исляма. Там няма истинска свобода, защото нямаш право да казваш това, което мислиш. Ако кажем, че имаме демокрация, това всъщност е мит, защото такова нещо като истинска демокрация, в която и да е мюсулманска държава не съществува, според Корана; "свобода" е дума, която не означава нищо. Много пъти съм се чудил защо мюсулманите - богатите, в много от тези ислямски страни, все още не могат да се конкурират със Запада. Те имат нефт, пари, сила ... И един ден осъзнах причината, докато четях Книгата Битие - първата книга в Библията. Битие 12(cat): "Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена." Това, което този стих означава е, че проблема лежи в тяхното отхвърляне и непризнаване на Израел като нация, омразата им към евреите и факта, че ги гонят и преследват. Библията казва, че те няма да просперират и преуспяват, защото са под проклятие, понеже те самите проклинат евреите. Както Бог е обещал, проклятието се връща и се стоварва върху техните глави, вместо върху евреите (то ще се стовари и върху всички нации или групи от хора, които ги преследват). Евреите са избраните Божии люде, които трябва да донесат истината на света, дори и голяма част от тях да отричат божествеността на Исус Христос и тайничко да мразят Християните, превръщащи се в инструмент на дявола заради незнанието, невежеството си ... докато не пожелаят да узнаят дали Исус е истинският Месия или не. Всеки, който изпитва истински глад да разбере кой наистина е бил Исус и все още е, ще получи пълно откровение (разбиране) и няма да се страхува. Святият Дух ще се погрижи за това, но само ако този човек изпитва истинско желание да радва и доставя удоволствие на Бога - своят Създател. Запомнете - Исус Христос също беше евреин. Евреи написаха Библията (под вдъхновението на Святият Дух). Исус Христос ще управлява и царува от Израел над цялата земя, когато Бог-Отец каже, че е настъпило времето за Неговото повторно завръщане на света. Градът, който Бог избра за Своето вечно име е Йерусалим. Там ще бъде построен и третият храм за Единственият Истински Бог. Целият свят ще Го познае точно от там. Размишлявайки за моят произход, възпитане и изобщо за себе си, аз осъзнах, че повечето мюсулмани проповядват да се прави добро, но самите те правеха ли го? Абсолютно не! Когато ставаше въпрос да пари, парите бяха техен приоритет, а не доброто и благото на човечеството или религиозните аргументи. Те ти казваха да се молиш по пет пъти на ден, но от друга страна във всеки аспект на мюсулманското общество има много лицемерие. Наистина ли правеха противоположното на това, което учеха или аз не бях разбрал правилно това, на което ме учеха стареите? Ако разгледаме Исляма, ще видим, че Джихад е част от него в страните, в които доминират мюсулманите - преследването на Християни и евреи; вярват, че трябва да се посещават свети места и гробници на светци в Пирс да речем; вярват в даването на пари и раздаването на храна ... сякаш искат да подкупят Бога. Те преследват и убиват дори своите си (На пример: шиитите, за които те твърдят, че не са мюсулмани, убиват ахмадиите). Защо тогава Християните би трябвало да очакват по-добро отношение от мюсулманите, на които е втълпено да мразят, а не да обичат? Като тяхната най-силна омраза е насочена срещу евреите. Мюсулманите са движени от страха, така както тези, които избират да следват Исуса Христа са подтиквани от любовта и приемането на различни духовни възгледи. Богът от Библията е Бог на любовта. Той иска да те докосне и достигне до теб, за да има лични взаимоотношения с тебе и ти да бъдеш в Неговото свято присъствие. Господ Исус е Бог на любовта, състраднието и милостта, а Аллах е Бог на войната, омразата и мъченията. Кой мислите, че е Аллах? Навярно Сатана? Какъв контраст! Спомням си един от моите зетьове. Наскоро той започна да практикува Исляма, като изостави неморалният си начин на живот, защото прочете една книга, в която се говореше, че с гроба идва и наказанието. Той така се уплаши, че започна да се моли по пет пъти на ден. В него нямаше любов към Бога или човечеството, а само едно егоистично желание да иде в Рая, където щеше да пие вино от течащите там реки и да има на свое разположение 72 Hooris (девици). Това е плътската похот, която ви очаква в мюсулманският рай - неща, които Бог не ни позволява да вършим на земята, но пък за това, ще участваме в страстни, похотливи оргии в небесата, близо до Святото Му присъствие! Какъв извратен, гнусен начин на мислене! Запитах се: как може един толкова свят Бог да стане толкова несвят, нечист и порочен, подволявайки ни да вършим тези неща на Небето, а в същото време ни забранява да ги вършим на земята? Тези хора вярват, че основите на корупцията в Пакистан са положени по време на Британското господство в Индия. Но действителността е, че ние хората сме алчни по природа. Всичко това се е случвало в продължение на векове, много преди Британците да стъпят на индийска земя. Трябваше само да се запозная с живота на основоположникът на този култ, за да осъзная колко забудени са мюсулманите. Само разгледайте действията и постъпките на Мухамед, и ще видите какви плодове са произвели. Ако ние следваме истинна и чиста религия, тя би трябвало да посее в сърцата ни любов, смирение и грижа за нашите ближни, а не омраза и презрение. Точно това е учил Мухамед, основоположникът на Исляма, затова няма нужда да гледаме последователите му, а него. А сега да се спрем върху основоположникът на Християнството и Неговото учение - Исус Христос и ще получите 440-волтов шок. Живота на Исуса - чист и свят, и каква любов към ближният. Ако не желаем да бъдем като Него, значи нещо не е наред. Мюсулманите излизат с аргумента: "Но могат ли билион мюсулмани да мислят неправилно?" Ако искат да използват числа, за да докажат, че са легитимни, моят отговор е следният: "А могат ли 4 билиона души, които не следват Бога на Библията да са прави?" Тези 4 билиона са най-вече индуси, будисти, атеисти, анимисти и агностици, и те съставляват най-голямата част от населението на земята. Така че, може ли те да са прави? Ако отговора е: "Масите винаги са прави!" ... тогава, не трябва ли да следваме тях, тъй като те са мнозинството, а не мюсулманската вяра? Отговорът естествено води само до едно заключение: Ако 4 билиона не са прави, тогава защо пък 1 билион да са? Защото нито 1 билион, нито 4 билиона следват това, на което ни учи Богът-Създател още от сътворението на света: Пътя към Небето е само чрез послушание и вяра, а не чрез ритуали и добри дела. Прочетете историята на Аврам в Библията. 1 Царе 15:22: "И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни." Тези, които изповядват Исляма и са направили Хадж (хаджийство) мислят, че са много набожни и благочестиви. Мислят, че греховете им са простени и че са по-добри хора от тези, които не са направили Хадж; че са като новородено дете ... но когато видя морала им (те са толкова лоши), че не може да се говори за справедливост. Те изявяват, показват един съвсем друг човек от вътре. Разбира се, това не се отнася за всеки Hajji (хаджия), но повечето са като гореспоменатите ... всичко това ми говори за падналата човешка природа. Всички ние сме грешници, които се нуждаят от нещо или по-скоро НЯКОЙ, който да ни спаси от греховете ни, защото нашата грешна природа остава с нас докато умрем. За какво ни говори това? Че всеки човек е грешен по същество и че има нужда от Спасител; че не може сам да изработи своето спасение, защото Бог изисква 100% съвършенство, не 50%, не 60%, а 100%. Никой човек, със собствени сили, сам, не може да постигне това 100%-тово безгрешно съвършенство в живота си. Бог знае, че ние сме недпособни на такова нещо и че се нуждаем от Спасител, иначе ще бъдем осъдени и ще преживеем гнева на Бога. Без значение дали вярваме или не, че Бог съществува; без значение дали вярваме в Неговото Слово, То е напълно ясно, показвайки ни нашата грешна природа: Йоан 3:36: "Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него." Римляни 5:8-9: "Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него." И на това място повечето мюсулмани ще се оправдаят, че Ислямът е една добра религия и че само някои отделни, единични мюсулмани са лоши (но не и Ислямът) и че не практикуват религията си правилно. Разбира се, това може да бъде казано за всяка вяра, включително и за Християнството. Следва продължение Превод: Роза Саронова Източник: Precious Testimonies Уебсайта на L'Chaim B'Yeshua Simon: http://www.abrahamic-faith.com