Духовно у-ще Слово на вяра

Да живеем според писаното: Изцелени сме в раните на Исус. Трябва ни откровението, свръхестествено от Господа, да уповавам на този стих който казва, че съм повече от победител в Исус. Мощни чудеса и знамения да правим. Да вършим делата, които Исус вършеше. Отричам се да бъда безплодно дърво. Исус ни го казва, за да го направим Полагаме ръце на болни и те се изцеляват. Когато повярваме, че можем да изцелява ме болни, че Исус живее в мен, а не аз. Той изцелява чрез мен. Да променим живота си чрез обновяване на умът си. Забрави кой си, дявола ще се опита да ти напомни за стария начин на живот, информация която ти я знаеш, той ще ти я напомня, но ти му се възпротиви и го изгони от живота си. Когато не общуваме с Господа постоянно, общуваме с дявола. Делата ни говорят по-силно от думите. Да се молим 100% за да се видят делата на Христос в мен. Живея за другите, а не за себе си, както и Сам Исус ни е пример. Усърдна молитва с хъс, да се молим . За да воюваш по дух ти не можеш да воюваш с умът си, а трябва да воюваме с духа си. Всичко на земята, трябва да се подчинява на нас, този свят се съпротивлява на Божията любов. Бог респектира хората на този свят, които искат да отидат в Ада, защото Бог не иска те да отидат там. Казваш на ангелите: ангели от небето обградите тази душа, ние заповядваме на ангелите и те ни служат. Когато се молим на езици, дявола не ни вижда! Амин В умът ни е пълен с грижи, и суета. Отричаме се от не осъзнаване, трябва да живея друг живот на святост! Да водя човешки души при Христа, освобождаване на пленници Живот, който живееше Исус, това и ние трябва да правим. Да опитам да променя себе си, тръгвам срещу течението. Не обновени умове имат някои християни. Свърхестествено новораждане в Исус! Говорим като един, молим се като един, това е църква Невяста! Не искамe да сме заблудени от дявола, Ще го побеждаваме изгонване, в името на Исус! На нас ни е дадена власт на земята от Бог. Покаяние и заравяне главите си в Словото Божие. Когато силата на Бога е в нас не могат да ни унижават. Тези които застават против истината ще погинат. Когато не ходим според писаното, сме под проклятие. Исус казва извън Мене няма нищо добро, не може да има нищо добро извън Словото Божие. Всеки дух и демон е по-силен от мен, но не е по-силен от Исус. Да не спирам битката докато не видя Исус изобразен в мен. Когато не правим това което пише Словото, сме под проклятие. Благословението е само в Господа Исуса. Дай ми сила да родя моето призвание. Не искам живот на безплодие... Трябва да агонизираме в молитва. По-Силния живее в мене! Християнството не е само в събота на църква, то е всекидневен начин на живот в молитва и четене на Словото Божие. Отричаме се от всеки дух на заспалост в нас! Да викаме силно към Исус! Алелуя! За дявола е хубаво ние да сме тихи в църквата! Пастора не смее да говори на хората истината, защото те ще избягат от църквата както и се случва. Отричам се да бъда безплодно дърво. Наскърбяваме Святия Дух когато не вършим делата Божи. Да говорим в Духа, да пребъдваме в Исус! Когато обичам Святия Дух, демони ли ще ми прати? Какво търсиш? Каквото търсиш това ще намериш! Сериозни предупреждения...или си с Бог или си с дявола, средно положение няма, трябва да се покаем, не е страшно, че си бил с дявола, страшно е ако продължаваш да си с него, това е закоравяване на сърцето ни. Покайваме се и отричаме от греха. Писано е, че сме прелюбодейци ако сме приятели със света. Исус може да ни утвърди тук на земята. Идеята на Бога е всички народи да се покорят на вярата. Но когато не се покорят на Бога ще погинат. Божията тайна която е била замълча на от векове. Откъде ап. Павел имаше тази сила, Исус казваше делата които Аз върша и вие ще ги вършите. Но защо не ги правим, както и Исус ни казва. Сега не аз а Исус живее в мен, ако апостолите ги вършиха защо ние не ги вършим защото сме повярвали на фалшиви заблуди. Бог дава възможност на всеки който вярва в Него, чрез вяра да възкресяваме мъртви, изцеляване болни. Няма значение какви са резултатите, въпроса е в какво вярваш? Нямаме право да говорим, че Бог не изцелява хората, защото това е шамар в Неговото лице. Да живеем виждайки гладния нахранен, болния изцелен. Да излезем от този свят на суета и лъжа. Да знаеш, че един ден ще ходиш по златни улици, е това е радост. Да не гледаме как ще реагира човека, а да се молим за изцеление. Когато полагаш ръце на болни, с власт хората ще се изцеляват. Хората нямат нужда от нашите говорения, а от нашите молитви. Ново рождението, Христос в нас, какво се роди в нас? Абсолютно безгрешен дух, иска да намери място да се изяви в нас на земята. Ние сме светлина деюре, но дефакто живеем в тъмнина, колко жалко. Тялото ни се управлява от душа. Когато духът казва едно нещо, например моли се непрестанно, тогава душата и тялото казват днес не мога, утре, духът отива срещу душата и тялото. Ние трябва да бъдем покорни само на Бог и истината. Когато ходим във Духа, винаги ще бъдем изненадани с чудеса, защото така се подготвят духовните подаръци от Бог. Ние живеем по дух, но ходим по плът, не трябва да е така, трябва да променим умът си, според Словото Божие. Римляни 12: 1-3 вяра отделена от дела е мъртва. Когато изцеляване болни, тълпи ще ни следват. Призовани сме да живеем свръхестествен начин на живот. Ап. Павел казва...всичко считам за измет, само Исус да придобия. Всичко е боклук, телевизия, интернет, когато го използваш като зависимости. И седиш постоянно върху това заробване от информация, която ни дава света. На какво се възхищаваме? На това което Бог ще затрие един ден, а не на Бог, Който е вечен, това е падението на човека, ние не искаме да участваме в безплодните дела на тъмнината. Когато сме новородени, трябва да си преобразяваме умовете си, според Словото Божие, имаме грях в нас, която трябва да излезе от нас. Водените от духа стават вече Божи дъщери и синове. Който ходи по плът ще умре, духовно. Имаме промяна на умът си, изповядваме че сме Христови. Бог казва, да се изпълваме с повече от Христовата благодат, за да бъдем инструменти на Господа. Да пребъдваме в Господа, че сме здрави, да не пребъдваме в болестта, а само Исус! 2 Коринтяни 5:14-17 пребъдваме в това което казва духът ми, аз съм умряла за греха. Да диктува Святия Дух, а не ние! Амин Святия Дух да управлява църквата, а не духа на богатството от света. Гледаш ли духовния човек, или плътските? Това което ни е виждаме отвън е още незавършените дела на Господа в този човек. Покайвам се от всички плътски дела, да не прокламирам какво плътта прави в живота на човека. Да не ползвам това, което вече е преминало, да не наскърбява ме духът на Господа. Душата ни е натоварена от проблеми, в място на бурята хвалим Господа тя утихва. Когато се обърна към Исус, бурята утихва, смъмри бурята, разчупи проклятието, смъмри духът. Яков, казва човекът който ходи по плът прилича на кораб без платна в бурно море. Отглеждаме се в Библията какви сме ние и какви трябва да бъдем. Кой ще ми каже колко е голям носът ни, колко сантиметра е голям? Всеки ден можем да четем Словото на Бог, но не го използваме, ще го забравим! Но когато започнем да вършим Божията слава, Бог ще се прослави чрез нас. Вярваме в Бога защото е верен, и изпълнява всички Свои обещания. Псалм 103: 1-5 Исус живее в мен, вярваме ли, че сме простени? Взимаме решение, покайва ме се за да не го правя отново. Когато мислим, че сме грешни живеем по плът и умът ни не е обновен. Бог изгубва от ров душата ми. Венчал ме е с благост и милост, ние сме Невяста венчана за Жениха! Всички сме благословени от Бога, които сме повярвали в Него! Всичко стана ново, вече няма нищо от мен, според Словото на Бога, а не според моят ум. Да вярвам това което пише, а не това което мисля! Когато в една църква се говори повече за греха, умовете на хората отиват към греха. Новородения от Бога не може да върши грях, 3 Йоан... Исус се е справил със всички мои грехове. Да бягаме от такива плътски хора, ние не можем да вършим грях. Когато имам ум Христов, започвам да не греша. Всяко нещо извън Исус е идолопоклонство! Той е нежен, чувствителен и не е за подиграване! Амин

Ново слово от Господа споделено на 19 септември.

Църква водена от Светии водени от Бога. Приела и узаконила Царството на Бога тук на земята. Отречи се от света и от себе си. Промени си живота върху Словото Божие. Говорим на сухите кости да оживеят. Аз идвам скоро!

Слово от Господа!

Изговорено на 17 септември вечерта Елате при Мене деца Мои Тези които не са будни ще бъдат изненадани. Излизайте бързо и бягайте от света. Елате за да бъдете защитени. Оставете се в ръцете Ми. Вие мислите, но вашите планове и мисли не са като Моите. Искам с чисти сърца да дойдете в Мене. Пребъдваме в Моето Слово и Аз ще ви открия времената. Смъмрете дявола, вие имаме власт над дявола. Вие му заповядайте, вие разширявайте Царството Ми, За да мога да дойда и да ви дам всичко! Не се безпокойте за нищо, давам ви силата Си. Господ ще слезе и всички нечестиви демони ще избягат. Приемете със сърцето си това слово! Сложете пепел на миналото,и го забравете. Ето идвам скоро, изпълвайте с масло светилниците си. Бъдете горещи за Мене! Изпълвайте се само с Мен!

Джон Ранирез- от сатанист към Християнин

Джон Рамирез никога не се е съмнявал, че има живот след смъртта. Като сатанински свещеник, той е знаел,че ще отиде в ада, когато загине и той се примирявал с това, докато не предприел пътуване до там и застанал лице в лице с дяволът. Джон Рамирез е израстнал в Бронкс, където роднините му практикували Сантерия. Баща му идва от поколение на вещици и магьосници. Баща му бил много силен в Сантерия, много силен в спиритизъм. Джон копнеел за връзка с баща си, но баща му бил оскърбителен. Нямал любов, нямал състрадание, гледал го как бие майка му в къщи. Често се прибирал пиян, искал разни неща. Ако нещо не бе направено по определен начин, винаги имало унижение, болезнени думи, като тъп, глупав, не струваш нищо...такива неща. Стоял до вратата, за да види какво прави, защото искал да види, дали има време за него. Просто да имат връзка, двамата да свършат нещо, но той бил свързан с демони, бил свързан със спиритизъм. Майката на Джон също е била под влиянието на Сантерия и по предложение на леля му, е извикала Джон, за четене на карти Таро. Картите „казвали“, че трябвало 30 дни да изпълняваме церемонията, или ще остана сляп. И майка му, понеже е добра майка, не искала неприятности така, че те направили това което трябвало. Завързали му очите, къпали го с разни билки и започнали да пеят, за да извикат пет главни демони от Сантерия... От този момент, животът на Джон бил променен. Цялата му личност, всичко което бил искал, като младо момче, вече го нямало. Имал чувството, че някой сложил черна покривка над него...духовно. И отговарял не само на майка си и баща си, но и на демоните. Джон се въвличал в Сантерия, дълбоко и бързо. Бил обучен от поклонници на дявола, от висок ранг на спиритизъм. Промъквал се на погребения, сякаш познавал човека, който е загинал, понеже искал да купи душата на мъртвия, защото можел да я постави на друг и той да загине по същият начин. Когато наркодилър бил убит на улицата, бягал, за да вземе от кръвта, защото можел да използва тази човешка кръв, за магьосничество. За пръв път в живота си Джон се почувствал силен и уважаван. Хората знаели, че той е силен и не трябвало да игнорират това. Харесвал тази сила. Било му говорено, като на малко момче, и сега имал властта и силата, за да направи каквото иска. Когато Джон бил на 13 години, баща му, бил убит, при свада в бар. Джон вярвал, че дяволът е виновен, за страданията на майка му. Събуждал се в 5 сутринта викайки към Бог: Помогни на майка ми...и никой не се показвал, но дяволът се показвал, понеже той убил баща му. Вярвал, че дяволът му казал: Никой не те обича, но аз те обичам. Баща ти не може да снабди за теб, но аз ще снабдя...дяволът му казал: Изпълнявай религията и ще ти дам всичко, само поискай. Джон казал, че сатаната е станал бащата, който той никога не е имал. Джон му се бил посветил. Палел свещи, плюел ром, издишал цигарен дим, който означава сила, ако нямал пари за петел, порязвал се и използвал кръвта си и я изливал. Цялата атмосфера в стаята се променяла и знаех, че има нещо там и трябва да се обръщаш към него, като член от семейството. Джон казвал...баща ми, тук съм, какво ще ми кажеш, какво искаш да направя... С течение на времето, Джон практикувал тъмните изкуства, извън апартамента си. Бил се насочил специално към християни. В клубовете се оглеждал за християни и знаел, че клубовете са средище на дяволът, и знаел, че ако се добере до някого и той има алкохол в системата, трябвало само да му каже: Имам да ти казвам нещо днес. И той като попита, какво имам да му кажа, вратата вече е отворена... В крайна сметка, Джон станал първосвещеник в Пало Майомбе...форма на африкански спиритизъм. Докато ставал по-силен, Джон взел войната на сериозно. Дяволът му казал, че трябвало да отиде в квартала на духовно ниво, за да може да го отслаби в естественото. Каквото и да убиеш на духовно ниво, можеш да убиеш и в естественото. Така, че оставял тялото си вкъщи и астрално се местил в различни квартали, различни региони, държави и страни. И докато летял над квартала, изговарял проклятия, които искал да се случат в квартала. Понякога бил в квартали и виждал група хора на духовно ниво, в ъгъла и се молят, държейки се за ръце, с наведени глави и се молят силно. И нямал постижение в този квартал. Този квартал бил осветен и благословен чрез молитва, и не можел да се докосне, но в другите квартали...било,като парти. По това време Джон срещнал момиче, което го заинтригувало. Казал си: Ще излизам с нея, добре изглеждаща е...и тя го поканила на църква. Също така поканила Джон, да се запознае с родителите й, които му говорили за Исус. Извадили Библията и „ Хей чуй, искаме да ти поговорим за това..." Той казал „ Не мога да идвам вече у вас, родителите ти са луди...нека поне опитаме храната и тогава ще говорим за този Исус...“ И след, като си тръгнал, отивал за поклонения в дяволската църква и убивал животни цяла нощ и после пак се връщал, за да се видят, но тя не знаела. Джон намирал християните за забавни и безобидни. Имахме различна система от тяхната... техните неща са целувки, Алелуя, обичаме те. Продължавал да идва на църква, за да й угоди, но не искал да остави хората, на които бил посветен. Една неделна сутрин, пасторът направил повикване към олтара. Джон пристъпил напред, но не бил подготвен за престоящото. Казал си, че дяволът не може да ме докосне тук, пред пастора...защитен съм. И изведнъж...бил обладан от демон, сграбчил пастира за гърлото, вдигнал го във въздуха и му казал: „Дойдох за теб...“ и всички големи мъже станали от местата си и се опитали да хванат Джон, понеже той хвърлял хора наоколо, като кукли...и тогава над 200 души станали и си вдигнали ръцете...духовно воюване за човек, който би ги убил за секунда. Джон видял Божията сила в църквата. Едно от момчетата шепнело в ухото му, Кажи, че Исус е Господ. Кажи, Исус е Господ...кажи го. Джон не можел да си отвори устата...и изведнъж успял да каже „Исус е Господ“. И дяволът си тръгнал... Джон бил засрамен от избухването, и несигурен какво да прави по-нататък. Един от църковните старейшини, се приближил до него, няколко дни по-късно. Той казал: „Исус иска да ти дам това.“ Дал му един суитчър...и после казал: „ Ти си войн на Христа“. Някой да дойде и да ти каже: „ Това е дар от Христос, защото те обича...“ за мен това беше...удивително. Не можех да повярвам, че Исус ме обича. Но бях се посветил на тъмната страна, на демоните, на дяволът и бях между два свята. Една вечер, Джон решил да сложи край на борбата, между двата свята, по единственият начин, който той е знаел. Казал си, че Исус не може да го има, дяволът не може да го има, и най-добрият изход е самоубийство. В неговото невежество, в неговия срам, в съзнанието му ,бил толкова далече, духовно изцеден, много дълбоко изцеден. Джон не знаел как да се моли, но започнал да говори с Бог: „Не знам, как те наричат, Исус или както и да те наричат в църквата, не те харесвам, никога не съм и не искам да имам нещо общо с теб, мразя те, не искам да бъда част от теб, не искам да бъда християнин. Отричам те, ако това е начинът, за да се махнеш от мен, ще хваля дяволът, докато умра. И после прошепнах: Ако си по-голям от бога, на когото служа, ми покажи тази вечер, или ме остави на мира.“ Джон заспал и сънувал, че се намира в метрото. Влакът бил пълен с хора и лицата им били изцедени и отивали някъде, за където знаели, че не е хубаво. И докато влакът се движил по-бързо от светлина, имало една елегантна дама и започнала да му говори на демонични езици. Джон разбрал езика й, тя му казала:“ Предател, напускаш ни.“ Джон се опитал да отиде по средата на влака, по средата на хората, за да не може, да го достигне този демон който говорил през устата на тази жена...и изведнъж вратите се отворили и се озовал в ада... Джон излязъл от метрото и пристъпил към тъмнината. Докато преминавал през тунелите на ада, усетил жегата... която не била като тази, която усещаме на земята...тази те сграбчва и страхът те обвзема. Нямаш никаква надежда, надеждата е отстранена. И като стигнал до определено място в тунела, дяволът се появил, по-голям и по-силен, никога не го бил виждал така и му казал: „С теб съм откакто си бил на 9 години. Бил съм ти баща, дал съм ти всичко.“ И казал на Джон, че ще го задържи там в ада, понеже ако го направи Джон няма да се събуди горе на земята...и казал още:“ Ти ми принадлежиш и няма да си тръгнеш, знаеш прекалено много тайни, за моята религия.“ И когато посегнал да го сграбчи, за да го задуши, този 3 метров кръст се появил в ръцете на Джон и той не разбрал как този кръст се появил, точно там в ада в ръцете му...и той го положил пред дяволът...и той се почувствал като нищо...като бебе, без правомощия, пред подножието на кръста. Когато Джон се събудил, той бил променен човек. И разбрал, че Исус е Господ и коленичил...пред кръста...и Исус дошъл в живота му. Взел лист хартия и написал: Аз съм слуга, роб на Исус Христос, ще Ти служа през всичките дни на живота си. Джон изхвърлил всичките си магьоснически принадлежности, но битката не била приключила, той бил под духовна атака, всяка нощ, в продължение на месец. През нощта усетил присъствие в стаята си. И понякога когато се обръщал, виждал реално, какво е там, или понякога, когато заспивал, усещал как някой го хваща за гърлото, опитвайки се да го вдигне от леглото му и да разкъса душата му от тялото. Понякога са го хващали за краката и леглото започвало да се клати и повдигали леглото заедно с него, понякога дори и до тавана. И не можел да диша, не можел да извика, не можел да говори, имал чувството, че се задушава, сякаш задушавали живота му в него и се опитвал да извика Исус, но не се е получавало, но накрая успял и извикал: „Исусе, помогни ми... спаси ме...“ и се махнали демоните, които го атакували. Джон не разбирал, защо Бог допускал нощните му страдания. Той питал Бог: „Защо позволяваш това да се случи, защо е това мъчение, защо позволяваш тези хора да ме оскърбяват така? Предадох живота си на Теб, казах, че ще Ти служа.“ А Бог му казал: „ Исках да знам колко ме обичаш...колко ми се доверяваш.“ И никакъв дявол или демон не се е появил вече в къщата на Джон. Джон казва, че не бил заменил за нищо, това, което е открил в Христа. За 25 години от живота му, можел да направи всичко на всеки, и навсякъде. Сега счита всичко това, което е правил през тези 25 години за глупаво... за да спечели Христос...Бог е неговия номер 1 в живота му, Той е въздухът, който диша. Той върви...с него. Може да чуе звукът на гласът Му в ухото му. Днес, Джон споделя Евангелието с всеки, който може. Написал е книга за своите преживявания наречена „Извън дяволският казан“. Джон е победител в Христа, има мир, не е празен вече, има изявяване, има цел и има съдба днес.И причината за това е, защото казал „Да“ на кръста. Сега е евангелист за Царството на светлината. И няма повече да бъде евангелист за тъмната страна. Изобличава тъмната страна винаги, когато Господ му дава шанс, защото не е нужно, да умираме в греховете си, да проливаме кръв, както в Пало Майомбе. Исус проля кръвта Си за нас и тази кръв има значение, тази пролятата на кръста. Амин