Джон Ранирез- от сатанист към Християнин

Джон Рамирез никога не се е съмнявал, че има живот след смъртта. Като сатанински свещеник, той е знаел,че ще отиде в ада, когато загине и той се примирявал с това, докато не предприел пътуване до там и застанал лице в лице с дяволът. Джон Рамирез е израстнал в Бронкс, където роднините му практикували Сантерия. Баща му идва от поколение на вещици и магьосници. Баща му бил много силен в Сантерия, много силен в спиритизъм. Джон копнеел за връзка с баща си, но баща му бил оскърбителен. Нямал любов, нямал състрадание, гледал го как бие майка му в къщи. Често се прибирал пиян, искал разни неща. Ако нещо не бе направено по определен начин, винаги имало унижение, болезнени думи, като тъп, глупав, не струваш нищо...такива неща. Стоял до вратата, за да види какво прави, защото искал да види, дали има време за него. Просто да имат връзка, двамата да свършат нещо, но той бил свързан с демони, бил свързан със спиритизъм. Майката на Джон също е била под влиянието на Сантерия и по предложение на леля му, е извикала Джон, за четене на карти Таро. Картите „казвали“, че трябвало 30 дни да изпълняваме церемонията, или ще остана сляп. И майка му, понеже е добра майка, не искала неприятности така, че те направили това което трябвало. Завързали му очите, къпали го с разни билки и започнали да пеят, за да извикат пет главни демони от Сантерия... От този момент, животът на Джон бил променен. Цялата му личност, всичко което бил искал, като младо момче, вече го нямало. Имал чувството, че някой сложил черна покривка над него...духовно. И отговарял не само на майка си и баща си, но и на демоните. Джон се въвличал в Сантерия, дълбоко и бързо. Бил обучен от поклонници на дявола, от висок ранг на спиритизъм. Промъквал се на погребения, сякаш познавал човека, който е загинал, понеже искал да купи душата на мъртвия, защото можел да я постави на друг и той да загине по същият начин. Когато наркодилър бил убит на улицата, бягал, за да вземе от кръвта, защото можел да използва тази човешка кръв, за магьосничество. За пръв път в живота си Джон се почувствал силен и уважаван. Хората знаели, че той е силен и не трябвало да игнорират това. Харесвал тази сила. Било му говорено, като на малко момче, и сега имал властта и силата, за да направи каквото иска. Когато Джон бил на 13 години, баща му, бил убит, при свада в бар. Джон вярвал, че дяволът е виновен, за страданията на майка му. Събуждал се в 5 сутринта викайки към Бог: Помогни на майка ми...и никой не се показвал, но дяволът се показвал, понеже той убил баща му. Вярвал, че дяволът му казал: Никой не те обича, но аз те обичам. Баща ти не може да снабди за теб, но аз ще снабдя...дяволът му казал: Изпълнявай религията и ще ти дам всичко, само поискай. Джон казал, че сатаната е станал бащата, който той никога не е имал. Джон му се бил посветил. Палел свещи, плюел ром, издишал цигарен дим, който означава сила, ако нямал пари за петел, порязвал се и използвал кръвта си и я изливал. Цялата атмосфера в стаята се променяла и знаех, че има нещо там и трябва да се обръщаш към него, като член от семейството. Джон казвал...баща ми, тук съм, какво ще ми кажеш, какво искаш да направя... С течение на времето, Джон практикувал тъмните изкуства, извън апартамента си. Бил се насочил специално към християни. В клубовете се оглеждал за християни и знаел, че клубовете са средище на дяволът, и знаел, че ако се добере до някого и той има алкохол в системата, трябвало само да му каже: Имам да ти казвам нещо днес. И той като попита, какво имам да му кажа, вратата вече е отворена... В крайна сметка, Джон станал първосвещеник в Пало Майомбе...форма на африкански спиритизъм. Докато ставал по-силен, Джон взел войната на сериозно. Дяволът му казал, че трябвало да отиде в квартала на духовно ниво, за да може да го отслаби в естественото. Каквото и да убиеш на духовно ниво, можеш да убиеш и в естественото. Така, че оставял тялото си вкъщи и астрално се местил в различни квартали, различни региони, държави и страни. И докато летял над квартала, изговарял проклятия, които искал да се случат в квартала. Понякога бил в квартали и виждал група хора на духовно ниво, в ъгъла и се молят, държейки се за ръце, с наведени глави и се молят силно. И нямал постижение в този квартал. Този квартал бил осветен и благословен чрез молитва, и не можел да се докосне, но в другите квартали...било,като парти. По това време Джон срещнал момиче, което го заинтригувало. Казал си: Ще излизам с нея, добре изглеждаща е...и тя го поканила на църква. Също така поканила Джон, да се запознае с родителите й, които му говорили за Исус. Извадили Библията и „ Хей чуй, искаме да ти поговорим за това..." Той казал „ Не мога да идвам вече у вас, родителите ти са луди...нека поне опитаме храната и тогава ще говорим за този Исус...“ И след, като си тръгнал, отивал за поклонения в дяволската църква и убивал животни цяла нощ и после пак се връщал, за да се видят, но тя не знаела. Джон намирал християните за забавни и безобидни. Имахме различна система от тяхната... техните неща са целувки, Алелуя, обичаме те. Продължавал да идва на църква, за да й угоди, но не искал да остави хората, на които бил посветен. Една неделна сутрин, пасторът направил повикване към олтара. Джон пристъпил напред, но не бил подготвен за престоящото. Казал си, че дяволът не може да ме докосне тук, пред пастора...защитен съм. И изведнъж...бил обладан от демон, сграбчил пастира за гърлото, вдигнал го във въздуха и му казал: „Дойдох за теб...“ и всички големи мъже станали от местата си и се опитали да хванат Джон, понеже той хвърлял хора наоколо, като кукли...и тогава над 200 души станали и си вдигнали ръцете...духовно воюване за човек, който би ги убил за секунда. Джон видял Божията сила в църквата. Едно от момчетата шепнело в ухото му, Кажи, че Исус е Господ. Кажи, Исус е Господ...кажи го. Джон не можел да си отвори устата...и изведнъж успял да каже „Исус е Господ“. И дяволът си тръгнал... Джон бил засрамен от избухването, и несигурен какво да прави по-нататък. Един от църковните старейшини, се приближил до него, няколко дни по-късно. Той казал: „Исус иска да ти дам това.“ Дал му един суитчър...и после казал: „ Ти си войн на Христа“. Някой да дойде и да ти каже: „ Това е дар от Христос, защото те обича...“ за мен това беше...удивително. Не можех да повярвам, че Исус ме обича. Но бях се посветил на тъмната страна, на демоните, на дяволът и бях между два свята. Една вечер, Джон решил да сложи край на борбата, между двата свята, по единственият начин, който той е знаел. Казал си, че Исус не може да го има, дяволът не може да го има, и най-добрият изход е самоубийство. В неговото невежество, в неговия срам, в съзнанието му ,бил толкова далече, духовно изцеден, много дълбоко изцеден. Джон не знаел как да се моли, но започнал да говори с Бог: „Не знам, как те наричат, Исус или както и да те наричат в църквата, не те харесвам, никога не съм и не искам да имам нещо общо с теб, мразя те, не искам да бъда част от теб, не искам да бъда християнин. Отричам те, ако това е начинът, за да се махнеш от мен, ще хваля дяволът, докато умра. И после прошепнах: Ако си по-голям от бога, на когото служа, ми покажи тази вечер, или ме остави на мира.“ Джон заспал и сънувал, че се намира в метрото. Влакът бил пълен с хора и лицата им били изцедени и отивали някъде, за където знаели, че не е хубаво. И докато влакът се движил по-бързо от светлина, имало една елегантна дама и започнала да му говори на демонични езици. Джон разбрал езика й, тя му казала:“ Предател, напускаш ни.“ Джон се опитал да отиде по средата на влака, по средата на хората, за да не може, да го достигне този демон който говорил през устата на тази жена...и изведнъж вратите се отворили и се озовал в ада... Джон излязъл от метрото и пристъпил към тъмнината. Докато преминавал през тунелите на ада, усетил жегата... която не била като тази, която усещаме на земята...тази те сграбчва и страхът те обвзема. Нямаш никаква надежда, надеждата е отстранена. И като стигнал до определено място в тунела, дяволът се появил, по-голям и по-силен, никога не го бил виждал така и му казал: „С теб съм откакто си бил на 9 години. Бил съм ти баща, дал съм ти всичко.“ И казал на Джон, че ще го задържи там в ада, понеже ако го направи Джон няма да се събуди горе на земята...и казал още:“ Ти ми принадлежиш и няма да си тръгнеш, знаеш прекалено много тайни, за моята религия.“ И когато посегнал да го сграбчи, за да го задуши, този 3 метров кръст се появил в ръцете на Джон и той не разбрал как този кръст се появил, точно там в ада в ръцете му...и той го положил пред дяволът...и той се почувствал като нищо...като бебе, без правомощия, пред подножието на кръста. Когато Джон се събудил, той бил променен човек. И разбрал, че Исус е Господ и коленичил...пред кръста...и Исус дошъл в живота му. Взел лист хартия и написал: Аз съм слуга, роб на Исус Христос, ще Ти служа през всичките дни на живота си. Джон изхвърлил всичките си магьоснически принадлежности, но битката не била приключила, той бил под духовна атака, всяка нощ, в продължение на месец. През нощта усетил присъствие в стаята си. И понякога когато се обръщал, виждал реално, какво е там, или понякога, когато заспивал, усещал как някой го хваща за гърлото, опитвайки се да го вдигне от леглото му и да разкъса душата му от тялото. Понякога са го хващали за краката и леглото започвало да се клати и повдигали леглото заедно с него, понякога дори и до тавана. И не можел да диша, не можел да извика, не можел да говори, имал чувството, че се задушава, сякаш задушавали живота му в него и се опитвал да извика Исус, но не се е получавало, но накрая успял и извикал: „Исусе, помогни ми... спаси ме...“ и се махнали демоните, които го атакували. Джон не разбирал, защо Бог допускал нощните му страдания. Той питал Бог: „Защо позволяваш това да се случи, защо е това мъчение, защо позволяваш тези хора да ме оскърбяват така? Предадох живота си на Теб, казах, че ще Ти служа.“ А Бог му казал: „ Исках да знам колко ме обичаш...колко ми се доверяваш.“ И никакъв дявол или демон не се е появил вече в къщата на Джон. Джон казва, че не бил заменил за нищо, това, което е открил в Христа. За 25 години от живота му, можел да направи всичко на всеки, и навсякъде. Сега счита всичко това, което е правил през тези 25 години за глупаво... за да спечели Христос...Бог е неговия номер 1 в живота му, Той е въздухът, който диша. Той върви...с него. Може да чуе звукът на гласът Му в ухото му. Днес, Джон споделя Евангелието с всеки, който може. Написал е книга за своите преживявания наречена „Извън дяволският казан“. Джон е победител в Христа, има мир, не е празен вече, има изявяване, има цел и има съдба днес.И причината за това е, защото казал „Да“ на кръста. Сега е евангелист за Царството на светлината. И няма повече да бъде евангелист за тъмната страна. Изобличава тъмната страна винаги, когато Господ му дава шанс, защото не е нужно, да умираме в греховете си, да проливаме кръв, както в Пало Майомбе. Исус проля кръвта Си за нас и тази кръв има значение, тази пролятата на кръста. Амин