Значението на музиката в съвременното общество трудно може да бъде оценена. Голяма част от времето на радио и теле-ефира е запълнено от изпълнения на рок групи и рок певци. Всеки свободен миг на съвременния човек като че ли е придружен от музика, песни и танци. Мнозина живеят само от музика. И това не е случайно. В нашия технократичен и рационален век, музиката остава като един от малкото отдушници за удовлетворение на човека в чувствената сфера.
Особена популярност в наше време заема т.нар. “рок музика” /Рок музиката в наше време има множество разновидности. В настоящата статия акцентът пада върху тези разновидности като “хеви метал”, “блек метал” и “техномузика”./ Броят на поклонниците на рока сред младежта е огромен. Нещо повече рокът излиза от рамките на обикновеното развлечение и средства за емоционално разтоварване. Той вече се превръща в стил на живот. Формира психиката на човека, неговото възприятие към живота и отношение към света.
Появата на рок музиката през 50-те години беше свързана с нарастване на самоубийствата и с възникналата психическа епидемия, разрушаваща моралните ценности и морални граници в човека. Началото на рок епидемията се превърна в начало на нарко епидемия и на т.нар. “сексуална революция”.
Самият термин “рок енд рол” е бил изобретен от един диско джокер в Кливланд. Чрез него се описват два типа движения на човешкото тяло по време на сексуален акт, а като термин това е нещо, което е взето от аргото на американското гето.
Стилът на диско музиката /танците в ритъм – “рок енд рол”/ възникват в Ню Йорк през 1973 г. сред американските хомосексуалисти. По това време никой не е можел да посещава залите за диско без преди това да стане постоянен член на съответния клуб. През 1977 г. се осъществява пикът в развитието на диско клубовете, т.нар. “дискотеки”. Числото на подобните заведения нараства от стотина до 18 000. Феноменът “диско” по думите на неговите привърженици поставя пред себе си конкретна цел: да даде възможност да бъдат изпитани в чист вид “низшите емоции” в атмосферата на всеобща търпимост и музикален рок ритъм. В тази атмосфера без ни най-малко срам би могло да се декларира двойнствена сексуалност както и да се практикува разврат без комплекс за вина.
Такова направление на рока като “пънк рока” става особено популярно през 1985-86 г. дължи своето наименование от англ. дума “пънк”, която до този момент в Англия се използва за обозначаване на проститутки от двата пола, явяващо се като понятие по-късно семантическо тълкуване на думата “подложка под някакъв съд”. Целта и философията на това течение се заключава в това да приведе аудиторията в състояние на колективно насилие, систематично престъпление и самоубийство. За пънка се явяват характерни напълно приемливи постъпки като тази - по време на концерт да се нанесе на партньора рана с бръснарско ножче, зашито някъде по джинсите или ризата.
Както виждаме от гореизложеното, развратът, половата разпуснатост и тоталния срив на морално нравствени и християнски принципи лежи в основата на явлението “рок”.
За рока са характерни определени ритми т.нар. бит, което се изразява в непрекъснато повторение на пулсации в съчетание с ускорени ритми, извършвано с помощта на барабан и бас китара, което и характеризира ритъма на рок музиката. В т.нар. “хард рок”, т.нар. “бит” – “beat” /биене на барабан/ действа сякаш възбужда половия инстинкт. За острия рок е характерно усилване реакцията на нервната система както и мозъка чрез различни халюциногенни наркотици. Т.нар. “мажорен рок” възбужда инстинктите свързани с агресия, насилие, бунт. В групите хеви метал огромно значение се придава на бас китарата тъй като басовете акорди влияят най-силно върху тези центрове на чувствената сфера. Във всички групи “хеви метал” бас китариста по правило е виртуоз, способен да доведе публиката до изключителен екстаз. Т.нар. “сатанински рок” има мистическа насоченост към силите на тъмнината, използвайки от съзнателни съобщения заложени в текста на песните.
Постоянно повтаряните изрази остават в подсъзнанието и от там самостоятелно работят, подбуждайки към определени действия и постъпки. Постоянното прослушване на едни и същи ритми също така настройва човека на определена емоционална вълна и енергетическа вибрация. От древността до наши дни се е предавало голямо значение на музиката. От една страна от Библията знаем за серафимите и херовимите, възпяващи Господ /Исай 6,3-4/, за ангелското пеене /откровения 4.8/, за Давид, който е свирил на гусла усмирявайки злия дух, за пеенето като задължителна част от старозаветното богослужение.
Всичко това свидетелства, че музиката на определен план както и наркотичните вещества способстват за разкриване на човешката психика, за среща с невидимия мир.
Ако се завърнем отново към рок музиката, особено в нейната разновидност /тежкия, черен и смъртоносен метал/, необходимо е да отбележим, че болшинството от ритмите за взети непосредствено от практиката на африканските магьосници.
Т.е. човек при определени условия в хода на рока изпада в състояние подобно на това в което африканските магове общуват със света на падналите духове.
Рок музиката оказва силно въздействие както на психическото, така и на физическото състояние на човека. Както отбелязва известния изследовател на “рок енд рола” Жан Пол Реженбал: Силата на рока се заключава в отсечените пулсации, ритми предизвикващи биопсихическа реакция на организма, способна да повлияе на функционирането на различни органи на тялото /в частност може да се предизвика ускорен сърдечен пулс, както и увеличено съдържание на адреналин, също така възбуда в половата сфера/. Така например ритъмът който е кратен на 1,5 удара в секунда и се съпровожда с мощно въздействие от страна на свръх ниските чистоти е способен да предизвика у човек екстаз. при този ритъм т.е. при ритъм, който е равен на 2 удара в секунда и на същите тези чистоти 15 до 30 херца, слушащият изпада в трансов танц.
Съвременните рок групи работят в диапазона от 80 000 херца до 20 и даже по-ниско. Интензивността на звука достига 120 децибела, въпреки че човешкият слух е настроен за интензивност от порядъка на 55 децибела. Всичко това представлява един решителен щурм върху личността, въздействащ по т.нар. царски път на слуховия нерв. Има случаи, когато свръх високите и ниски чистоти силно травмират мозъка. На рок концертите не са редки и контузиите породени от звукови вълни, както и загуба на слуха и паметта.
Съвсем не безобидно е и това техническо приложение на рока, което може да се представи като светлинна игра на стробоскоп /стробоскоп – устройство позволяващо с помощта на прекъснато контролируемо цветово излъчване да се наблюдава в забавения темп бързо движещи се обекти/. С помощта на този апарат може по собствено желание да ускорява редуването на светлина и тъмнина, нещо което привежда към значително отслабване чувството за ориентация, способността за съждения влияе на бързината на рефлексите. При определена скорост светлинните фойерверки започват да взаимодействат с мозъчните алфа вълни, които контролират способността към концентрация на вниманието. При увеличен ръст на чистотата се губи всякакъв контрол. Медицинската изследователска група на Боб Лирсен категорично дава оценка: ниско чистотитните колебания, създадени чрез усилване на бас китарата, към които се добавя и въздействието на бита, всичко това влияе на състоянието на гръбначно-мозъчната течност, която на свой ред непосредствено влияе върху жлезите, регулиращи хормоните. В резултат се нарушава равновесието на половите и над бъбречните жлези, така че различните функции за контрол върху моралното поведение се отпускат под прага на търпимост и като цяло се неутрализират. Възприятието на музикалния ритъм е свързан с функциите на слуховия и моторен апарат. Фойерверките, които следват една след друга в ритъма на музиката, стимулират механизмите свързани с халюцинаторни явления, виене на свят, повръщане. Но основното въздействие е отправено към мозъка и чрез него се цели спад в състоянието на съзнание, аналогичен на този който постигат наркотиците. Доминиращият ритъм отначало завладява двигателния център на мозъка, след което стимулира някои хормонални функции в ендокринната система.
Невъзможно е в течение на продължително време да си потопен под въздействието на рока и да не получиш дълбока психо-емоционална травма. При това възниква загуба на контрола над способността за съсредоточаване, значително отслабва контрола над умствената деятелност и волята, появяват се необуздани пориви към разрушение, вандализъм и бунт особено когато има масови събирания. Самото психо-поле на тълпата, усилено от гореизложените ефекти на рока практически лишава човека от индивидуалност превръщайки го в част от една машина управлявана от сатанинско начало.
Така например руски учени са зафиксирали следните ефекти: след 10 минутно прослушване на рок музика от седмокласници, същите забравят използването на таблицата за умножение. А японски журналисти произволно са задавали въпроси на посетители в едни от най-големите рок зали на Токио. Въпросите са задавани произволно и включват: Как се казвате? Къде се намирате? Коя година сме? И нито един от запитаните не е могъл да отговори. Още в края на 70-те години на концертите на Франк Синатра, а по-късно на Елвис Пресли и на групата Бийтълс са започнали да се наблюдават случаи на масово умопомрачаване сред младите зрители. Така например по време на изпълнението на групата Ню Кидс, постоянно дежурят щатни лекари и доброволни сътрудници на Червения Кръст. Немските лекари са провели детайлно медицинско изследване на около 40 фена по време на един от концертите на Ню Кидс /в залата са присъствали 400 души, следователно в умопомрачение е изпадал един на всеки десет/. Било изяснено в последствие, че жертвите на любовта към острата музика са губели съзнание напълно в 40% от случаите, а в останалите 60% се е наблюдавал колапс в системата на кръвообращението и те са оставали в полу помрачено състояние.
Гръмкостта и чистотата на звуците по време на изпълнението на съвременни рок групи достига разрушителна сила дотолкова, че през 1979г. по време на концерта на Пол Маккартни във Венеция се срутва селския мост, а групата Пинк Флойд е съумяла да разруши мост в Шотландия. На същия този състав принадлежи и още едно документално засвидетелствувано постижение – концертът на открито е създал условия, че в съседното езеро изплувала рибата на повърхността.
От всичко казано дотук става ясно, че рок музиката оказва разрушително въздействие много повече върху личността на човека. Не случайно много от рок солистите са наркомани, а в някои случаи се явяват и практикуващи сатанисти. Много от тях, заставайки пред зрители, изпадат в състояние на своеобразен транс, загубват контрол над постъпките и действията си.
Така например известния рок певец Ози Озбърн от грубата “Блек Сабат” по време на един от своите концерти изпадайки в състояние на без контрол пред очите на публиката разкъсва със зъбите си жива птица. Музикантите от рок групата “Кис” не еднократно по време на своите изпълнения чупят инструменти, апаратурата си, разсъбличат се пред публиката. Алис Купър използва змия в името на различни ритуали.
Самите рок музиканти свидетелстват, че по време на тяхното изпълнение над тях като че ли се спуска някаква сила, която парализира волята им и управлява техните постъпки. В повечето случаи рок музикантите се явяват съзнателни служители на отделни членове на Църквата на Сатана. Така например ето свидетелството на Алис Купър: “Няколко години по-рано бях посетил сеанс по спиритизъм на който Норман Бакли умоляваше духа да му обърне внимание. Най-накрая духът се появи и заговори с мен. Той обеща на мен и музикалната група слава, власт в света на рок музиката и богатство. Единственото което поиска от мен – това бе да му отдам тялото си. В обмена на горепосоченото, т.е. предоставяйки му възможност да обладава моето тяло, аз станах известен в целия свят. И за да постигна тази известност аз приех името, с което той се представяше по време на сеансите.” И така Винсент Фуниер получава псевдонима Алис Купър. Той се специализира във възхваляване на всички форми на извръщение. Известен е албумът “Алис Купър отива в ада”.
От друга страна Мик Джагър от групата Ролинг Стоунс смята себе си за въплъщение на Луцифер. Три от неговите песни: “Симпатия към дявола”, “Техни сатанински величия” и “Заклинание на моя брат демон”.
Джон Ленън, когато е на гастрол в Германия през 1962г. заявява на Тони Шеридън в Хамбургския известен клуб: “Аз зная, че Битълс ще има успех, такъв какъвто никоя група не е имала. Зная го защото преди това заради този успех съм си продал душата.”
Ози Озбърн от групата Блек Сабат си признава, че винаги съчинява музика когато се намира в състояние на медиумичен транс. Въобще тази група има пряко отношение към различните разклонения на окултизма и сатанизма. Започвайки с т.нар. тяхна “Черна меса” и завършвайки с извършвани от тях човешки жертвоприношения в албумите им се намират представени многочислени окултни сатанински символи, така например числото 666, което се отнася към антихриста.
Елтън Джон заявява, че никога не е съчинявал и никога не би изпял ни една песен, ако преди това тя не е била написана на езика на магията. Като следствие от това някои от неговите песни остават непонятни за непосветената аудитория. Същото това нещо се отнася и за групата Лед Цепелин и конкретно тяхната песен “Стълба в небето”.
По време на изпълнението на рок групите често се използва сатанинска символика: петолъчки, дим, мълнии, огън и други някои изображения от типа на пречупен православен кръст върху одеждите на един от солистите. Всичко това свидетелствува кому служат тези музиканти. Вдигнатите ръце, свити в юмрук, както и други подобни жестове символизират поклон пред сатана и точно така както откъснато знамение символизира вярата в Христос, така и тази рок символика принадлежи на падналите души.
От 1980г. насам пакети с рок плочи все повече и повече украсяват изотерическите и открито сатанински ориентирани места. Така например на тях може да бъде изобразена глава на козел, явяващ се символ на личността на сатана. Не рядко може да се види обърнат надолу триъгълник, който в магията се явява като печат на сатана, както и пирамида с око в нея, изобразяващо окото на сатана.
Взривове от насилие и разврат протичат редом с изпълнението на дадена рок група, а също така и по време на прослушването на техните записи в дискотеки. Всичко това свидетелства за демоничната природа на тази музика. Така например в 1965г. на концерт на Битълс в САЩ са убити около 100 човека, а по време на концерта на групата Ху убитите са 11, а ранените 42 души. В Мелбърн по време на рок фестивал сериозни наранявания получават повече от 1000 души. През 1988г. по време на изпълнение на Гънс енд Роузис на фестивал в Донинктън са установени смъртни случаи, а през 1994г. подобни по време на изпълнение на групата Мотор Хед. По информация на в-к “Шпигел” музикантите от направлението “дед метал” търсят връзка с неонацисти и опитват да направят обединение между сатанисти и фашисти – т.нар. “бяло армейско движение”. Освен видимото въздействие върху слушателите на изброените рок групи има информация за извършвана тайна обработка върху съзнанието на слушателите. В течение на няколко десетилетия по данни на Ян Ван Хелзинг, въздействието се извършва чрез т.нар. “замаскирано обратно звучене”. Това се извършва по следния начин. По време на записа на изпълнявания рок на групата заедно с музиката предназначена за слушателя се записват и специални съобщения, но на по-висока чистота /ултразвук - аналогично на беззвучното изсвирване към кучето/ въобще чрез звуци които не могат да бъдат осъзнато възприети от ухото, но оказващи в същото време активно въздействие върху подсъзнанието на човека /т.нар. сублиматни съобщения/. В случая, когато мозъкът в продължителен период от време се подлага на подобно въздействие от същия този звуков сигнал в него протича биохимична реакция, аналогична на тази реакция произтичаща при употребата на морфин, т.нар. ендорфини /естествен морфин/. Тази реакция произвежда двоен ефект: усещане на нещо приятно и активизиращо мозъчните процеси. При тази хипер активност на мозъка се възприемат по ясно подсъзнателните съобщения още повече когато те са резултат на един магьоснически ритуал и когато се превръщат в програма от действия за изпълнение.
При “маскираното обратно звучене” съобщенията се записват в обратна последователности в точно този вид се вмъкват в подсъзнанието. Те стават възможни за долавяне, когато музикалния запис се проиграва отзад напред и представляват нещо като думи написани отзад напред или като думи които могат да бъдат прочетени в огледален вид. Изследванията проведени в това направление показват, че подсъзнанието може да улови фраза произнесена отзад напред, а после да я разшифрова като съобщение, даже когато съобщението е изразено на непознат на аудиторията език. Ето няколко характерни примери групата
Кис /KISS/ на английски думата има двойно значение, в случая се разшифрова като “Крале на служба при сатаната”.
Песен: Бог на гръмотевиците, Съобщение: “Дяволът сам той е бог”.
Мадона
Песен: Наподобяваща дева, Съобщение: “Аз се трансформирам в грях”
Куин
Песен: Голямата лудост наречена любов, Съобщение: “По дяволите библията, всичко което аз искам това е магията”
Полис
Песен: Всичко което тя върши е вълшебство, Съобщение: “Силата е в злите”
Ролинг Стоунс
Песен: Връх, Съобщение: “Аз те обичам, така говори дявола”
Принс
Песен: Пурпурен дъжд, Съобщение: “Небесата е трябвало да бъдат взривени по-рано”
Битълс
Песен: Революция №9, Съобщение: “Започни да пушиш марихуана и ме обърни срещу покойника” /тъй като сатанистите се страхуват от името на Христос, те го наричат покойника/.
В записа на плочи между 7 и 13 оборот се чува фразата №9, която се повтаря 12 пъти. Когато се прослуша в обратна посока се получава: “turn me on, dead men” в превод “обладай ме мъртвецо”.
В песента “Когато в Арканзас дойде електричеството”, групата “Блек Оук Арканзас” записва един сбор от безсмислени слова, които обаче при проиграване на записа в обратна посока разкриват съдържащо се в тази част съобщение: “Сатана…сатана..- той е бог” и така всичко това завършва със сатанински смях.
След първата вълна от подсъзнателни съобщения, авторите на рока започват вече открито да изразяват своите сатанински настроения. Ето един откъс на песента на пънк групата “Мъртвия Кенеди” наименован “Аз убивам деца”, “Бог ми е казал, че ще те скалпирам жив”. “Убивам деца, защото обичам да ги виждам умиращи” групата на т.нар. остър рок “Ей Си Ди Си” възхвалява адските камбани.
Освен гореизложеното въздействие върху психиката, открито в рок музиката се прилага и използването на откровена магия. Така както показват изследванията на Ян Ван Хелзинг, тази магия се използва в индустрията за грамофонни плочи, музикални касети и дискове. Така например Джон Тод посветен във висшите окултни кръгове на илюминатите – “Съвет на 13-те”, нарича своята организация Луцифер, като признава, че тя се стреми да поеме световния порядък. Главна цел на илюминатите се явява завладяване съзнанието на младежта точно така както Хитлер го е казал:”Който притежава младежта ще притежава и бъдещето”.
Джон Тод се явява ръководител на крупен концерн, състоящ се от фирми издаващи грамофонни плочи и контролиращи почти всички гастроли на рок изпълнители в САЩ.
По неговите думи всяка една матрица оригинал на всяка отделна плоча, без значение класическа, кънтри, рок или музика за медитация и народни песни, освен рока и хеви метала представлява вид език на магията.
Всичко това се върши не само от финансови съображения, а най-вече за да се контролира човешката душа. Тук протича въздействието върху всеки един отделен слушател даже когато си купувате и носите в себе си албум с тези предварително омагьосани плочи, то в значителна степен така вие вече си навличате въздействие на демони и магия. А от тук идва и демоничното влияние на съответните носители на тази музика, проявяващо се в раздразнителност, стремеж към бунт, богохулство, както и склонност към самоубийство. По свидетелство на Ж. П. Реженбал: “Не съществува нито един магьосник или рок музикант, който да е получил свобода без преди това да е унищожил всички намиращи се в него плочи и записи с рок.”
Може да се отбележи, че такива членове като Дейвид Кросби, Натан Янг, Греам Неш, както и всички известни производители на рок музика са в същото време членове на сатанинската църква. От т.нар. проект “Зодиако Продакшънс” се стига до неговото продължение в Калифорния под името “Мараната”.
Смисълът и целта на този проект е в това да се привлекат и обединят млади християни и други иноверци. Ето защо се избират за тази цел групи с положително звучене и положителни тестове, но все пак явяващи се носители на сатанински и диструктивни съобщения. Като първи проект от такъв род е т.нар. опера “Исус Христос супер стар”.
Съвсем не случайно е че сатанистите в Русия се свързват чрез обяви по вестника: “Събираме информация за групи хеви метал” или “Обменям дискове с рок музика”. Като задължителен фон на сатанинските контакти очевидно стои стилът на “хеви метала”. Така като свидетелства откровените на един млад сатанист в филма “Бал на сатаната”, самият той достигнал до сатанизма и магьосничеството благодарение на т.нар. “хеви /тежък/ рок”.
И така завършвайки настоящата статия бихме искали да подчертаем, че рок музиката не е безобидно музикално течение на фона на развиващата се глобална култура на човечеството. Определени течения в рока както бе показано по горе имат ярко изразена демонична насоченост и се явяват ориентиране към общуване с паднали духове, водещи до духовна и физическа разруха. Говори се, че рок музиката се явява вид социално-културна, политическа, икономическа, нравствена и духовна революция. Където не само християнското, но също така и хуманистичното отношение към обществото, личността, обкръжаващата среда и природата преобладават. Но така ли е в действителност? Затова ли в цивилизованите страни толкова настървено подменят ролята на Господ със сатанинското възприятие на обкръжаващата среда? Говорейки, че целта е да се доведе младежта към интернационализъм и космополитно възприятие, а в същото време се осъществява възцаряване на власт на едно единствено правителство, управляващо по метода “Разделяй и владей”. Целта на този проект е да се обхванат всички икономически, политически, военни, религиозни и други сили със задачата всичко това да служи за идването на антихриста.
-
Няма коментари:
Публикуване на коментар
please post your comment,
thank you!