Бремето на вината

Веднъж един от членовете на нашата църква организира за ръководството на общността рождествена вечер. Идеята беше проста: за цена на входния билет на празника беше обявено ястие с печени изделия собствено производство и всички присъстващи трябваше да разменят един с друг. Предполагаше се, че всеки участник във вечерта ще си взема питка направо от подноса и ще изяде толкова питки, колкото е донесъл.
Много е просто, ако умеете да печете. А ако не? Какво да правите, ако трудно различавате тиган от тенджера? Ако вие като мен сте съвършено бездарни в кулинарното изкуство? Ако с престилка се чувствате като културист в балетни обувки? Не се съмнявам - ще имате проблеми.
Аз се оказах точно в такова положение. Нямаше какво да занеса на вечеринката, тъй че нямаше какво да правя там. Щях да се чувствам излишен, всички ще ме заобикалят, ще отбягват общуване с мен и най-накрая ще ме изгонят навън (жал ли ви е вече за мен?).
Ето в каква бъркотия попаднах.
Но не ми се обиждайте, ако ви кажа, че вашето положение е още по-лошо.
Бог организира празнична вечер...вечер, в сравнение с която всички остнали тържества са просто нищо. Не празник на домашното печиво, а истински пир! Не с клюки, бъбрене и смешки в киносалона на местния клуб, а с благоговейно съзерцание с широко отворени очи на всичко, което става в тронната зала на Бога.
Да, списъкът с гостите впечатлява. Интересува ви какво е преживял Йона в корема на кита? Можете да го питате лично. Но повече от имената на гостите впечатлява характерът им: няма амбиции, няма демонстрации на сила. Чувството за вина, срам и печал се оставя на входа. Болестите, смъртта и депресията тук са страшни проклятия от далечното минало. С това живеем днес. Нищо от това няма да има там.
Там ние ясно ще видим това, което днес виждаме смътно. Ще видим Бога. Не с вяра. Не с очите на Моисей, Авраам или Давид. Не в Писанието, не в залеза и не в летния дъжд. Това, което ще видим не са Божиите дела и думи: ние ще видим Него Самия! Той не е домакин на празника, Той Сам е празник. Неговата благост е главната съставна част на това тържество. Гласът Му звучи като музика. Очите Му излъчват светлина. Любовта Му е безкрайна тема за беседи.
Само един проблем има: цената на входния билет е много висока. За да попаднеш там, трябва да си праведен. Не добър, не порядъчен. Не честен данъкоплатец и не добросъвестен енориаш.
Гражданите на небето са праведни. Пра-вед-ни!
Всички ние ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ постъваме правилно. Но малко от нас постъпват правилно в повечето от случаите. А кой от нас постъпва правилно винаги? Според Павел, никой. "Няма праведен ни един..." (Римл. 3:10).
В това твърдение Павел е непреклонен: "няма кой да върши добро, няма ни един" (Римл. 3:12)
Някой може да ми възрази: "Макс! Аз, разбира се, не съм съвършен, но съм по-добър от много други хора. Аз водя добропорядъчен живот. Не престъпвам закона. Не разбивам сърца. Аз обичам хората. Помагам им. Аз мога да нарека себе си праведен човек...в сравнение с други хора."
Във връзка с това си спомням за моята майка. Тя често ме упрекваше за безпорядъка в стаята ми. А аз я молех да отиде и да види какво става в стаята на брат ми, защото там беше много по-зле, отколкото при мен. "Сега виждаш ли, мамо, че моята стая е чиста?"
Този подход никога не проработваше. Тя ме водеше долу, в хола, в своята стая. Там виждах какво значи истински ред. Моята майка беше правилен човек. В шкафа и беше подредено. Леглото и беше оправено. Банята и беше в ред. В сравнение с нейната стая моята обител представляваше съвършено противоположна картина. Тя ми показваше своята и казваше: "Ето на кое казвам аз истински ред!"
Праведността е природата на Бога.
"Нашият Бог и Спасител Исус Христос винаги постъпва праведно" (?Петр.1:1).
"...Господ е праведен, обича правдата..." (Пс. 10:7).
Праведността на Бога "пребъдва вовек" (Пс. 70:19).
Исая нарича Бога "праведен и спасяващ" (Ис. 45:21).
Преди смъртта си Исус се обръща към Бога с думите "Отче праведни" (Ин. 17:25).
Долавяте ли? Бог е праведен. Неговият съд е праведен. (Римл. 1:321 2:5). Законът Му е праведен (Римл.8:4). Делата Му са праведни (Дан. 9:16). Накрая, пророк Даниил възкликва: "...Праведен е Господ Бог наш..." (Дан. 9:14).
Бог никога не греши. Той нито веднъж не е взел грешно решение, не е заел погрешна позиция, не е тръгнал по грешен път, не е произнесъл лъжливи думи, не е сгрешил в начина на действие, Той никога не закъснява и никога не пристига по-рано. Той въобще никога не е "прекалено" - прекалено шумен или прекалено тих, прекалено бърз или прекалено бавен. Той винаги е прав и винаги ще бъде прав. Той е праведен.
Когато става въпрос за праведност, само Бог има право да държи банка. Ние със своята праведност се объркваме така, че даже не знаем за кой край на билярдната маса да се хванем. И търпим поражение.
Ще поиска ли праведният Бог да прекара вечността в компанията на такива неправедни хора като нас? Ще приеме ли Харвард в редиците си лентяя, изключен от училище за слаб успех? Разбира се, това би бил великодушен жест, но той не би бил правилен. Ако Бог приемаше при Себе Си неправедни, това щеше да изглежда още по-привлекателно, но ще бъде ли правилно? Щеше ли да бъде прав Бог, ако беше затворил очите Си за греховете ни? Ако беше намалил стандартите Си? Не, в този случай Той нямаше да бъде прав. Ако Бог представлява нещо, то е Праведност.
Той каза на Исая, че ще направи "съдът мерило и правдата кантар" и с тях ще оценява дома Си. (Ис. 28:17). Ако в нас няма праведност, ние оставаме в антрето. Или, казано с думите на Павел, "всички сме грешни, всеки от нас, всички сме в една потъваща лодка" (Римл. 3:19). Тогава какво да правим?
Да продължаваме да носим на гърба си товара на вината? Мнозина правят така. А ако бремето ни беше видимо? Знаете ли какво щеше да се открие тогава? Куфари с вина. Пътни чанти с показващи се навън спешни дела, пиянски свади, скандали и интриги. Огледайте се наоколо. Виждате ли този момък в сивото памучно сако? Вече няколко десетилетия той влачи след себе си каручката със своите разочарования. Или този юноша с увисналите джинси и обица на носа? Той би дал всичко, за да върне назад думите, хвърлени днес сутринта в лицето на майка му. но нищо не може да направи. Като на буксир продължава да тегли след себе си тази тежест. Виждате ли тази жена в делови костюм? Съдейки по външността и, вече и е време да се кандидатира за сенатор. А в действителност и се иска да побегне накъдето и гледат очите за помощ, но не може. Би побегнала, ако не беше товарът, който навсякъде носи със себе си.
Чуйте. Умората ви навежда към земята. Самонадеяността ви води в грешна посока. Всички огорчения и разочарования ви лишават от воля. Тревогата ви угнетява. А чувството за вина? То ви изяжда.
И какво да правим? Нашият господ е праведен, а ние винаги грешим. Неговият пир е предназначен за невинни, но това не е за нас. Какво да правим все пак?
Ще ви кажа какво направих аз. Признах нуждата си. Помните ли дилемата ми с печивата? Ето какво съобщение изпратих тогава по електронната поща на поканеното на празника ръководство на църквата: "Аз съвсем не умея да приготвям печива, затова няма да присъствам на вечерта".
Съжали ли ме някой от организаторите на празника? Не.
Съжали ли ме някой от щатния персонал? Не.
Само една сестра от църквата беше милостива към мен. Не знам как е научила за моя проблем. Може би е видяла името ми в списъка с неотложни молитвени нужди. Но ето какво се случи: няколко минути преди празника ми връчиха подарък - чиния с домашни бисквити. Дванадесет едри топчета печено тесто - истинско въплъщение на любов и доброта.
Благодарение на този подарък ми беше предложено почетно място на празничната маса.
Приех ли този дар? Да. Като принц, който носи своята корона на възглавничка, аз внесох моя подарък в стаята, поставих го на масата и се изправих в целия си ръст.
Благодарение на една добра душа, чула моя глас, аз станах участник в празнична трапеза.
И вие ще получите същото, защото Бог чува молбата ви. Само че Той е направил повече - о, несравнимо повече от чиния с бисквити.
Бил най-страшният и най-прекрасният момент от историята на цивилизацията. Исус стоял пред небесния трибунал. Простирайки ръце над творението, Той молел Бога: "Накажи Мен за греховете им! Виждаш ли този убиец? Възложи на Мен презназначеното за него наказание! А тази блудница? Ще взема на Себе Си найния позор! Този изверг, крадец, лъжец? Направи на Мен това, което са заслужили те! Постъпи с Мен така, както Ти постъпваш с грешниците".
Бог го направи. "...Защото Христос, за да ни доведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, праведника за неправедните..." (1 Петр. 3:18).
Да, праведността е природата на Бога; да, ние сме далеч от праведността, да, праведност е това, което Бог иска от нас. Но "Бог знае как да примири хората със Себе Си" (Римл. 3:21).
Давид изразява тази мисъл така: "Той ме води по пътищата на правдата..." (Пс. 22:2-3).
пътят на правдата е път на праведността - той е тясна извита пътека, изкачваща се към върха по стръмен хълм, на върха на който стои кръст. В подножието на кръста са сложени куфари и чанти - голямо количество пълни с грехове чанти и куфари. Подножието на Голгота е сметище на нашата вина. не искате ли и вие да оставите там своята?
Още една, последна забележка по повод на рожденствената вечер и печивата. Знаеха ли присъстващите, че аз нищо не съм изпекъл за празничната маса? Ако не знаеха, аз им казах. Аз заявих на всички, че съм там само поради нечия милост. Единствената ми заслуга беше само собственото ми признание.
Същото ще трябва да направим и пред лицето на вечността.



Макс Лукадо