Чудесата (2)

Библейски текст: Римляни 8:18-28


Чудото е необяснимо. То нарушава естествените закони. По-точно нарушава нашата представа за възможно и невъзможно. Нашата представа не е меродавна. Преди няколко века хората са смятали за невъзможно да се направи една машина от метал, която тежи сто тона и тя да лети във въздуха. Ако биха видели такава гледка, биха казали, че това е чудо. Но то не е чудо. Днес никой не смята самолетите за чудо. Може би след сто години (ако ни има тогава изобщо) ще е нормално хора да летят във въздуха без някакви видими съоръжения. За нас това сега е невъзможно и би било чудо ако видиш някой да се издига и да лети.

Постиженията на техниката ни правят по-предпазливи в предсказанията. Малцина дръзват да заявяват коя идея е осъществима и коя не е. Прогресът помага на вярващите да преместят вниманието си от жаждата за чудо и за чудотворна намеса на Бога в живота ни към духовните страни на вярата. Съвременният вярващ е по-улеснен да иска от Бога да му помогне в борбата с греха, да го освободи от съмненията, да утвърди вярата му във вечния живот – все духовни нужди; а не да очаква от Него само чудеса, които да му помагат в земния живот (избавление от болести, даване на храна). Днешното общество е развило сравнително ефективна система за взаимопомощ, която не допуска да има хора в крайна бедност, които да умират от глад. Колкото и да сме недоволни от тази система, особено в нашата страна, трябва да признаем, че обществото все пак полага някакви грижи щото всички да живеят що-годе добре, да не изпадат в крайни форми на мизерия. Има социални помощи, има помощи за безработни, има пенсии за възрастни. Едно време ги е нямало тези неща и тогава болните са зависели изцяло от своите роднини, както и възрастните. Затова хората са имали много деца, за да има кой да ги гледа на старини. Децата са били нещо като форма на социална осигуровка. Днес никой не разчита да бъде гледан от децата си. държавата поема тази грижа чрез пенсиите и чрез старческите домове.

Развитието на медицината също е спомогнало вярващите да наблегнат на духовното. По времето на Господ Исус (и изобщо в древността, а и по-късно, допреди един-два века) на практика не е имало медицина. Лекарите са били също толкова невежи, колкото и всички останали. Хората не са имали ваксини и лекарства, не са знаели как да се правят операции и терапии. Болният не е имал други шансове да оздравее, освен да се моли и да очаква свръхестествена помощ от Бога. Затова Исус толкова често правеше това. Той не можеше да остане безразличен пред лицето на болестите, след като хората нямаха на кого друг да разчитат. Но днес медицината може да се справи с много болести и да осигури на всички хора възможност да достигнат ония 70 или 80 години живот, които са им дадени от Бога. Тя се е справила с епидемии като холера или чума, които допреди няколко века са затривали цели държави и хората не са можели да избягат от тях. Някой ще възрази, че днешната медицина е ужасно недостатъчна и често лекарите помагат на хората по-бързо да завършат земния си път, отколкото да го удължат. Така е. Все пак трябва да бъдем коректни и да й признаем, че тя дава някаква сигурност. Поне сме опазени от елементарни болести, от които преди няколко века хората са били напълно безпомощни.

В този ред на мисли стигаме до извода, че да се обърнеш към лекарите за помощ не значи, че нямаш вяра в Бога. Ние вече не сме в положението на древните хора, които просто не са имали възможност да получат медицинска помощ. По онова време медицината е била по-скоро мистика, шарлатанство, намеса на разни тъмни духовни сили, магии, невежество. Да се обръщаш към нея наистина е означавало да загърбиш живия Бог и да очакващ помощ от разни зли сили. Но днес медицината е нещо съвсем друго. Тя се основава върху вековни наблюдения, върху опита, върху логиката, върху разгадаването на естествените факти, които Бог е вложил в творението и в частност в човека. Лекарят вече не е баяч, запитвач на зли духове, знахар, магьосник и т.н., а обикновен работник, който е научил някои неща и ги прилага. Не бива да смятаме медицината за конкурент на Бога, още по-малкото за враг. Тя лекува тялото, Бог лекува душата. Не че е лошо да се молим дори за невинни и леки болести. Но тогава рискуваме нашата вяра да се концентрира изцяло върху материалното, да бъде средство за лечение и получаване на помощ в работата, в парите, в ежедневните проблеми и да се подцени духовната й страна. За земните ни проблеми и хората могат да ни помогнат; но за вечния живот може да ни помогне само Бог и ние Го търсим главно заради това, а не за да сме здрави, щастливи и богати. Има неща, които сами можем да си доставим и трябва да се постараем да го сторим. Има и неща, които само Бог може да ни даде.

Чудесата на прогреса не вредят на вярата. Напротив, помагат й да се съсредоточи върху духовното. Съвременният човек е осигурен. Има хляб, има дом, има удобства, има лекари, има социална защита. Това не значи, че няма нужда от Бога. Ако няма, значи неговата вяра е била неправилна, имала е за цел само да му осигури добър живот, но не е правила най-важното – да открие на човека защо е на тази земя и как да направи така, че след като си изживее живота, да не изчезне безследно, а да продължи да живее. Всъщност това е същината на вярата и е чудесно, че днес ние можем да се съсредоточим именно върху него, а не да искаме от Бога само чудотворни намеси в живота ни, които да ни дадат хляб, здраве и грижа в болестта и старостта.

Така чудото все повече преминава в сферата на духовното, на невидимото. За древните чудо е било, примерно, слепият да прогледне. Днес хората с проблеми в зрението имат лекари, които да ги излекуват, да им направят операция, да им дадат очила. Така хората могат да се съсредоточат върху това да прогледнат духовно и да не бъдат слепи за Бога, за себе си, за смисъла на съществуването си, за бъдещето си. А онези, които имат проблеми със зрението и лекарите не могат да им помогнат, пак могат да се молят и да очакват, че Бог ще ги изцели по чудотворен начин. За древните е било чудо, например, мъртвият да възкръсне. Днес медицината помага на хората изобщо да не умират, за да няма нужда да възкръснат. Лекарите „връщат хора от оня свят”, като използват различни спешни методи за съживяване (реанимиране, както се казва по научному). Това помага на вярващия да насочи вниманието си към другото, към духовната смърт, от която вече само Бог може да ни спаси. Но все пак лекарите далеч не са всемогъщи и всеки болен може да се моли за своето излекуване. То може да стане пак чрез лекари, на които обаче Бог дава нужната мъдрост и умение. Лекарите определено се нуждаят от това, защото понякога повече вредят, отколкото помагат (да се надяваме, че го правят от неумение, а не нарочно).

Нужно е да имаме предвид тези факти, защото виждаме тревожната тенденция с напредъка на науката и техниката, на медицината и общественото осигуряване хората все повече да обръщат гръб на Бога. Това определено се наблюдава в богатите страни, където хората живеят в благополучие. То показва, че тяхната вяра е била само средство за получаване на помощ за ежедневието и за най-насъщни нужди, а не духовна необходимост. И когато те са забогатели, са захвърлили вярата. Тя вече не им трябва. Имат си доктори, имат си доходи, имат си всичко.

Освен това често чуваме бляскави предсказания за великолепно бъдеще на човечеството, което ще живее в далеч по-голям разкош и сигурност, отколкото днес. Говорят за фантастични неща – за суперкомпютри, за машини, които вършат невероятни неща. Говорят, че медицината щяла да осигури относително безсмъртие на хората и те да живеят по хиляда години. Това са до голяма степен неосъществими блянове на самоуверени умове, защото наистина прогресът е впечатляващ, но в същото време виждаме по света да се вършат невероятни неправди, хора да живеят в ужасяващи условия. Все още се избиваме един друг като животни, хора умират от елементарни болести при толкова много лекари и такава медицина. Да не говорим за екологията, за това, че планетата ни е на ръба на възможностите си и май нищо не може да спре самоубийствения ни ход към пропастта. Но нека за миг си представим, че тези пророчества се сбъднат. Значи ли това, че Бог става излишен? Че хората вече нямат нужда от Него? Че вече сами са богове, имат всичко, безсмъртни са, здрави са, силни са, богати са и религията е спомен от миналото?

Нека повторим още веднъж, че нуждата на човека от Бога е преди всичко духовна. Важно е как ще живеем на тази земя. Важно е да сме здрави и жизнени, да се щастливи и спокойни. Но още по-важно е имаме ли вечен живот, спасени ли са душите ни, освободени ли сме от греховете си чрез кръвта на Христа, примирени ли сме с нашия Създател, срещу Когото сме се разбунтували и сме влезли във война? Това е истинската цел на християнството.

Голямото чудо не е само във физическото изцеление, което някой ще получи по божествен начин, а много повече в покаянието и вярата, в това, че Бог ни е нужен, въпреки че иначе всичко ни е наред и нямаме нужда нито от лечение, нито от пари, нито от хора, които да ни гледат.

Това трябва да бъде оценено. Който го оцени, значи има духовно зрение. Не е духовен слепец. Разбира от божествените неща. Вижда ги.

За да оцени чудесата, човек трябва да има известен опит. Този опит му е дал да разбере, че има закони, на които всички се покоряват. Например, кой повече ще се удиви, ако види летящ кон? Едно дете на годинка или човек на зряла възраст? Разбира се, възрастния. Защото той знае, че конете не летят. Но за детето това не е чудо. То не знае нищо за конете, не знае, че те не летят. И като види летящ кон, няма да се впечатли ни най-малко. Странно е, че когато дойде цирк, родителите водят малките си деца и кой знае защо си мислят, че те ще бъдат безкрайно впечатлени, че слоновете се изправят на задните си крака, че лъвовете скачат през запалени обръчи или че делфините играят с топка. Тези неща са интересни за възрастните. Те знаят от опит какво представлява едно животно и колко е трудно то да бъде дресирано. Но за децата това, което животните правят, е нормално и няма нищо интересно. За тях интересни са самите животни, интересни са движенията им, звуците, които издават.