Той не пропусна нито една игра

Тренировка след тренировка, той винаги се стараеше да даде всичко от себе си на 100%. Но тъй като беше два пъти по-нисък от другите деца, нямаше на какво да разчита. През цялото време докато траеха игрите, неуморимият спортист стоеше на пейката на резервите и почти никога не играеше.
Този юноша живееше с баща си, те имаха необикновени отношения. Независимо от това, че синът постоянно седеше "на пейката", бащата винаги го подкрепяше с одобрителни възгласи, седнал на трибуната. Той никога не пропускаше играта на сина си. Когато младежът постъпи в колеж, той отново бе най-малък в групата. А бащата продължаваше да го окуражава, но винаги го правеше много простодушно, за да знае синът му, че не е длъжен да играе, ако не иска.
Но момчето наистина обичаше футбола и реши да не се предава. Той постави пред себе си цел - да достигне най-висок резултат. Докато се обучаваше в колежа, той никога не пропусна нито тренировка, нито мач. Но независимо от това, остана в резервите през всичките цели четири години. Преданият му баща винаги беше на трибуната, винаги с думи на подкрепа за сина. Когато младежът постъпи в университет, той беше твърдо решен да стане, най-накрая, търсен играч във футболния отбор. Но всички бяха сигурни, че той никога няма да може да ритне топката както трябва. Всички, освен него.
Треньорът призна веднъж, че го държи в отбора само защото влага душа и сърце във всяка тренировка и с това вдъхновява другите играчи със своето мъжество и храброст, нещо, от което те крайно се нуждаят.
...Неочакваната новина така развълнува юношата, че той се хвърли към най-близкия телефонен автомат, за да позвъни на баща си. Той сподели вълнението на сина си, а след това купи билети за всички мачове от сезона. Настойчивият млад спортист никога не пропусна тренировка, докато беше в колежа, за четирите години, но нито веднъж не участва в играта.
Сезонът отиваше към края си. Той бързаше за тренировка преди финалния мач, по пътя го срещна треньорът и му предаде телеграма. Младият човек я прочете и силно пребледня. Преглъщайки, той с усилие изговори:
- Баща ми е починал тази сутрин. Разрешете да пропусна тренировката тази сутрин?
Треньорът съчувствено сложи ръката си на рамото му и отговори:
- Вземи си отпуска цяла седмица, синко. И даже не си помисляй да идваш в събота на мача.
Дойде събота, играта беше крайно неудачна. През второто полувреме, когато отборът губеше вече 10 точки, скромният млад човек безшумно се вмъкна в свободната съблекалня и се преоблече в спортен екип. Когато дотича до своя отбор, треньорът и играчите бяха изумени от такова неочаквано завръщане на своя верен приятел.
- Треньоре, моля ви, разрешете ми да играя. Трябва да го направя днес, - молеше младежът. Треньорът се направи, че не го чува. Струваше му се невъзможно да позволи на най-лошия си играч да играе във финалния мач. Но момчето настояваше и накрая, изпитвайки жалост, треньорът отстъпи.
- Добре, - каза той, - Можеш да участваш.
В следвъщите минути треньорът, играчите и зрителите по трибуните не можеха да повярват на очите си. Този малък непознат, който до този момент никога не беше играл, прояви чудеса при управлението на топката. Противникът не беше в състояние да го спре. Той бягаше, подаваше топката и блокираше, като истински професионалист. Отборът му тържествуваше. Скоро резултатът се изравни. В последните минути на играта момчето успя да прихване топката и леко преодоля целия път до победния гол. Запалянковците ликуваха. Членовете на отбора се втурнаха към него с приветствени възклицания.
Когато трибуните опустяха, играчите взеха душ и напуснаха съблекалнята, треньорът забеляза младежа, седящ самотен в ъгъла. Треньорът се приближи и каза:
- Малкият, още не мога да повярвам... Ти беше великолепен! Разкажи, какво те вдъхновяваше? Как го направи?
Той погледна треньора с очи, пълни със сълзи.
- Вие знаете, че баща ми почина. Но не знаете, че той беше сляп.
Младежът въздъхна тежко и се опита да се усмихне:
- Той идваше на всичките ми игри, но днес за първи път ме видя играещ, исках да му покажа, че мога да го направя.

Подобно на бащата на това момче, Бог винаги е до нас, за да ни подкрепи. Той винаги ни напомня, че не бива да спираме. Той дори протяга към нас за помощ Своята ръка, защото знае кое за нас е най-добро. Той е готов да удовлетвори всяка наша нужда, а не просто това, което ние искаме. Бащата никога не пропуска нито един мач. Какво щастие е да знаеш, че животът има ясна цел и е изпълнен със смисъл, когато живееш за Всевишния!
Живейте за Него - Той ни наблюдава по време на целия мач на живота!