Винаги има какво да научим!

Научих, че не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш да сториш, е да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото не зависи зависи от теб.

Научих, че няма значение колко много се тревожиш за другите. Някои хора просто няма да ти отговорят със същото.

Научих, че отнема години, за да изградиш доверие и само секунди, за да го загубиш.

Научих, че не е важно, какво имаш в живота си, a кого имаш в живота си и можеш ли да разчиташ на него?

Научих, че можеш да бъдеш очарован от някого за около 15 минути. След това ще искаш нещо по-стойностно и по-дълбоко, отколкото – само чар.



Научих, че не трябва да се сравняваш с най-доброто, което могат да правят другите, а с най-доброто, което можеш да направиш ти самият.

Научих, че не е важно, какво правят хората, които са важни/VIP-ове. Важно е какво те правят, за да са важни.


Научих, че няма значение колко тънка филийка режеш. Тя винаги ще има две страни.

Научих, че ще ми отнеме дълго време, за да стана човекът, който искам да бъда.

Научих, че е много по-лесно да се реагира, отколкото - да се мисли.



Научих, че винаги трябва да си вземаш „довиждане” с хората, които обичаш, казвайки им мили думи. Може това да е последният път, когато ги виждаш.

Научих, че можеш да понесеш повече, отколкото сам си мислиш, че можеш.

Научих, че ние сме отговорни за това, което правим, без значение как се чувстваме.

Научих, че или ти контролираш обстоятелствата или ... - те теб.
Научих, че независимо от това колко гореща и възпламеняваща е първата интимна връзка, страстта там избледнява бързо и е по-добре нещо друго да заеме нейното място. (Амин за това!)

Научих, че герои са хората, които правят това, каквото трябва да се направи, когато то трябва да бъде направено, независимо от последствията.

Научих, че за да се научиш да прощаваш, ти е нужна практика.

Научих, че има хора, които много те обичат, но просто не знаят как да го покажат.

Научих, че парите са лош начин за правене на добър имидж.

Научих, че най-добрият ми приятел и аз можем да направим всичко или нищо ... и все пак да си прекарваме добре.

Научих, че понякога хората, които ще те сритат, когато си паднал долу в калта, вместо да ти подадат ръка, ще бъдат точно тези, които всъщност ще ти помогнат все пак да се изправиш на крака.

Научих, че понякога, когато съм ядосан, имам право да се сърдя, но това не ми дава право да бъда груб.

Научих, че истинското приятелство продължава да расте, дори и при дълга раздяла и на голямо разстояние. Същото важи и за истинската любов.

Научих, че само защото някой не те обича по начина, по който ти се иска, не означава, че не те обича от цялото си сърце.

Научих, че никога не трябва да казваш на детето си, че е малко вероятно мечтите му да се сбъднат. Каква трагедия би било, ако то повярва в това ...

Научих, че семейството ти не винаги ще бъде до теб. Може да изглежда невероятно, но хората, с които нямаш кръвна връзка, могат да ти помогнат понякога повече, отколкото роднините. Така ще се научиш да обичаш и да вярваш повече и в чуждите, защото ... семейството съвсем не е само биологична единица.

Научих, че няма значение колко добър приятел ти е някой, а - че той все някога ще те обиди или нарани – може би само един единствен път или по-често, но че ти винаги ще трябва да му прощаваш.

Научих, че не винаги е достатъчно да простиш на другите. Трябва да се научиш да прощаваш и на себе си.

Научих, че няма значение колко е наскърбено сърцето ти; все таки светът няма да спре заради това.

Научих, че обстоятелствата и образованието ни може да са повлияли върху факта „Кои сме?”, но самите ние сме отговорни за това, „Какви ставаме?”

Научих, че понякога, когато приятелите ми се сбият, аз съм принуден да взема страна, дори и да не ми се иска.

Научих, че само защото двама души спорят, това не означава, че те не се обичат един друг. И ... само защото те не спорят, това не означава, че се обичат.

Научих, че понякога трябва да се постави индивидуалността на приятелите пред техните действия.

Научих, че не трябва да променям приятелите си, разбирайки, че приятелите могат да се сменят.

Научих, че ако не искате да забравите нещо, мушнете го в чекмеджето при бельото си.

Научих, че не бива да бъда толкова нетърпелив да разбера някаква тайна. Тя може да промени живота ми завинаги! А аз готов ли съм за това?

Научих, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат нещо съвсем различно.

Научих, че няма значение как се опитваме да предпазим децата си - те все някога ще се наранят, а ще боли повече нас.

Научих, че е много лесно да се влюбиш, но е трудно да останеш влюбен.

Научих, че независимо от последствията, тези които са честни със себе си, постигат повече в живота си.



Научих, че всички неща се диктуват от ума, но по-важен е самоконтролът.

Научих, че няма значение колко приятели имаш; ако ти си техен стълб, ще се чувстваш самотен и изгубен по пътя си точно, когато самият ти имаш нужда от опора!

Научих, че животът ми може да се промени в рамките на няколко часа от хора, които дори не ме познават.

Научих, че дори и когато си мислиш, че нямаш вече нищо за даване, ако някой приятел вика за помощ, ти пак ще намериш сили да помогнеш.

Научих, че когато пишем или говорим, това също може да улесни емоционалната болка.

Научих, че парадигмата, в която живеем, не е всичко, които сме имали пред себе си като възможности.

Научих, че пълномощията не правят човека достоен.

Научих, че въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се използва прекалено.

Научих, че е трудно да се определи къде да теглим чертата между това, да бъдем мили и да не наранява чувствата на хората и да отстояваме убежденията си.