Взор към Спасителя

Група алпинисти решила да се качи на една от най-високите планини в Европа. Пред погледа се откривал спиращ дъха изглед на покрит със сняг връх. В ясни дни върхът царствал на хоризонта като цар. Белият му връх се устремявал в синьото небе, предизвиквайки възторг и дарявайки вдъхновение.
В такива дни пътешествениците правели най-голям прогрес. Върхът надвисвал над тях като недостижима цел. Погледите били отправени нагоре. Походката била стремителна. Взаимопомощта била безкористна. Те се катерели като един, гледайки само към върха.
Но имало дни, когато планината изчезвала от взора. Облаците скривали върха, покривайки го с мрачно сиво покривало. В такива дни било особено трудно да се върви. Очите гледали надолу, мислите били отправени навътре. Целта била забравена. Много лесно било да се ядосаш. Умората станала нежелан спътник. Недоволството жилело като шипове.
И с нас се случва така, нали? Докато виждаме мечтата си, докато целта ни се намира в полезрението ни, за нас няма такъв връх, който да не можем да покорим. Но махнете целта, скрийте от очите ни края на пътя и резултатът ще бъде толкова отчайващ, колкото и самият път.
Помислете за това. Скрийте Назарянина, Който ни зове от върха и вижте какво ще се получи. Послушайте стоновете и жалбите на спрелите алпинисти, седнали на края на пътя. Защо да вървиш, ако облегчението дори не се вижда? Пътниците, които не виждат обещаната земя, стават стопани на своята собствена. Те разбиват лагера. Сменят планинските ботуши с домашни чехли, а цялото си оборудване - със сгъваемо легло.
Вместо да гледат нагоре към Него, те гледат себе си и другите. Резултатът? Раздразнението от самотата. Каращи се семейства. Лидери без почивка. Издигане на граници. Знаци "Не влизай!" висят на сърцата и домовете. Споровете се превръщат в скандали, когато късогледите започват да гледат слабостите на другите, вместо да се обърнат към общата си Сила.
Забележете. Ние сме това, което виждаме. Ако виждаме само себе си, нашите надгробни плочи ще имат същата епитафия, с която Павел описвал враговете на Христа: "Техният Бог е червото им, славата им е в срама, мислите им са към земното" (Фил. 3:19).
Ето защо Бог е дошъл. За да Го видим.
И ето защо никой от тези, които са Го виждали, не е останал същия. "Ние видяхме славата Му", - възкликнал един от учениците.
Ние станахме очевидци на величието Му", - прошепнал мъченикът.
Те видяха върха. Те вдишаха свежия въздух на върха. И решиха да вървят докрай, докато не достигнат самия връх. Те искаха да видят Исус.


Макс Лукадо