Божието присъствие и чувствата

"Не бой се, защото Аз съм с теб; не се смущавай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя и ще ти помогна, ще те подкрепя с десницата на правдата Си" (Ис. 41:10).
"Аз съм с вас във всичките дни, до свършека на света" (Матф. 28:20)

Понякога, когато се събуждам, не усещам Бога. Веднъж Бог беше много реален в живота ми, а сега Той като че ли изчезна някъде. Хората често с горчивина свидетелстват за това, че не чувстват присъствието на Бога, което, на свой ред, ги прави печални и разстроени. Някои от тях това състояние води до депресия. Но изчезнал ли е Бог? Оставил ли ни е? Бидейки деца на Бога, ние разбираме с разума си, че Бог не може да ни остави. Тогава защо за някои Бог е толкова реален, а аз не Го усещам?
Ние трябва да се научим да се наслаждаваме на такава "тишина" или "мъгла". Често Бог взима всичките ни чувства, за да живеем не с чувства, а с вяра. Пък и Бог ни призовава да живеем не с чувства, а с вяра. Истините на Писанието свидетелстват за това, че Бог винаги се намира с възлюбените Си деца, че Той никога не ги изоставя. Даже и тогава, когато не Го чувстваме, не е нужно да се молим Той да бъде с нас. Не е нужно да започваме безпощаден самоанализ в търсене на греха. Не е нужно да се смущаваме. Всичко, което е нужно, е да се обърнем към Бога, чието присъствие в момента не усещаме, с думите: "Господ, благодарен съм, че Ти сега и винаги си с мен, макар и аз да не го усещам." Тези думи са достатъчни. Научете се да се наслаждавате на тихия живот на вярата. Често, когато се приближавате към стълбата, водеща към Бога, когато правите първата си крачка, изведнъж осъзнавате, че Бог е тук, до вас.
Божието пирсъствие не е нещо, което трябва да достигаме. Божието присъствие е това, което вече имаме, това, което просто трябва да признаем. "В деня, когато извиках, Ти ме послуша;
Ободрил си ме със сила в душата ми. Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, когато чуят думите на Твоите уста; Да! ще възпяват пътищата Господни, че голяма е славата Господна. Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения;
А високоумния познава от далеч. Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави. Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, не оставяй делата на Своите ръце."