Не с виждане, а с вяра

“Исус му каза: Тома, понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.” Йоан 20:29

Този стих е част от пасаж в евангелието според Йоан, в който възкресеният Исус поучава един от избраните 12 ученици относно вярата. Въпреки че описаното от Йоан се случва преди почти 2000 години отговора на Исус е не по-малко валиден за много от вярващите днес. Да се запитаме искрено – с вяра ли вървим напред или с виждане? С вяра ли се молим или с виждане?

За много от нас поговорката “Око да види, ръка да пипне” се е превърнала в начин на живот. Да не пропускаме факта, че и обществото около нас ежедневно ни насърчава да не вярваме, а да се доверяваме само на това, което можем да видим и да пипнем. Бавно, но уверено много християни днес забравят истинското значение на думата вяра. Това се оказва още по-голям проблем когато става въпрос за молитвата. Съществува реалната опастност всеки един от нас да загуби вярата си, ако междувременно не я подхранва с постоянно общение с Бог чрез Неговото Слово. И така един ден можем да се събудим с голям неразрешим проблем в живота си и обидени, че дори и ядосани да се обърнем към Бог с думите: “Покажи ми и ще ти повярвам, че не си ме изоставил!”

Огромна част от невярващите използват именно това като аргумент за тяхното безверие – Бог не се е показал по този и този начин и затова не вярвам, че Го има. Понякога Бог избира да се покаже по свръхестествен начин и на тези, които са повярвали в Него тогава вярата им се зачита – така както вярата на Тома бе зачетена. Но както Исус сам казва - благословени са тези, които най-напред повярват. Един кратък поглед към Божието Слово ни показва, че всички, които бяха изцелени от Исус най-напред повярваха. Никъде Божието Слово не казва “Изцелен си, защото най-напред изчака да ме видиш и след това повяра.” За поука трябва да ни служи пасажа от Лука 7:1-10, където прочитаме следния диалог между Исус и римски стотник: “Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми. Зато ва счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. ... Като чу това, Исус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.“ Ти имаш ли вярата да кажеш в молитва “Господи, знам, че ме чуваш. Ако е волята ти – изцели... набави... спаси...”?

Понякога Бог не отговаря на молитвите ни. Много често Неговите отговори нямат нищо общо с нашите очаквания... Но едно е сигурно – ако ти и аз подхождаме към молитвата с вяра, а не с изисквания, то без значение дали Бог ще отговори, или не, ние ще се приближаваме към Него все повече и повече. Нашата вяра ще расте.
Ако пък се молим надявайки се да видим чудо, че чак тогава да повярваме, тогава има голяма вероятност да загубим и малкото вяра, която все още ни насочва към молитва.

Обърни внимание на това как се молиш! Върви напред, безстрашно и уверено с вяра в молитвата. Само тогава нищо и никой няма да застане на пътя между теб и Бог.

Използван текст: Йоан 20:29; Лука 7:1-10