Опасното цвете

Веднъж, докато се разхождах в гората, изведнъж видях как зад дърветата нещо просветна с червен цвят. От любопитство, аз веднага забързах натам. Когато излязох на полянката, бях поразен от красотата на едно цвете, което вятърът люлееше. То преливаше на слънцето яркочервените си цветове. Какво беше моето разочарование, когато, поглеждайки в краката си, видях, че цветето растеше на буца пръст, окръжена от малко блато.
- Не е чудно, че никой още не е откъснал цветето! - помислих си аз, размишлявайки над това как да го достигна.
Опитах се да намеря обходен път към заветното цвете. Обикалайки около блатото, аз намерих почти сухо място, съвсем леко покрито с влага. Не само това, точно по средата на влажния мъх се мъдреше суха буца, от която реших да се възползвам.
Аз стъпих невнимателно на нея и след миг вече шляпах в блатото. За мой ужас, това място не беше сухо. Не успях да съобразя какво става, когато се оказах до колене в блатото. Опитах се да изляза, но колкото повече мърдах, толкова по-бързо ме завличаше тинята. Трескаво се хванах за една трева, която растеше на поляната, на която току-що бях, но тя, заедно с корените, се изскубна от земята и остана в ръцете ми. До това време вече бях в блатото до кръста!
Случващото се ми се струваше страшен сън, от който исках да се измъкна колкото се може по-скоро! В опитите си да се спася, се опитах да достигна една буца, забивах ноктите си в земята, опитвайки се да се хвана за корени. Но моите движения само влошаваха ситуацията! Скоро аз вече бях затънал до раменете и ми стана трудно да движа ръцете си. Дърпайки ме все по-надолу, смъртоносната кал вече се приближаваше до устата ми. След две секунди, вече плюейки кал от устата си, аз вдигнах глава нагоре, за да направя още една, вероятно последна глътка въздух. Вдигнах очи към небето и изведнъж видях Христос, Който ми протягаше ръка за помощ.
Навярно Той е стоял там от самото начало, но аз толкова силно се опитвах да се спася, че не съм Му обърнал внимание.
Вик "Спаси ме!" се изтръгна от гърдите ми. Той мигновено ме хвана за ръка и изведнъж...Аз стоях на сушата редом до моя Спасител, съвършено чист, без петънце от кал! Не, това не беше сън, това беше мигът на моето спасение!
Не знаех как да Му благодаря, устата ми не можеха да изразят чувствата, препълващи сърцето ми!
Той разбираше всичко. Добрата Му усмивка и спокойният поглед, без думи ми казваха това.
В този момент знаех със сигурност: колкото и красиво да е "цветето", не искам да влизам в грях заради него!