Съкровището на благодатта

Божествената милост съдейства за изработването на човешкото спасение



Една от великите истини, разкрити в учението на Евангелията и Новозаветните послания, е, че явяването на Христос в света бележи нов етап в развитието на Бого-човешките взаимоотношения. Ако преди идването на Христос взаимоотношенията между Бога и Неговия народ са били регулирани от Моисеевия закон, то след Христовото идване това общуване е основано на принципа на благодатта. Именно благодатта е онзи непоклатим фундамент, върху който е построено и основано цялото дело на спасението. Апостол Павел пише: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела” (Тит 2:11-14)
Юридически аспект
Но какво всъщност е благодатта? Какво означава тази дума, на която толкова често се натъкваме в Новия Завет? Какво представлява благодатта в своята вътрешна природа?
Както в древността, така и в наши дни, онези думи, които най-често биват употребявани, като че ли лесно загубват смисъла си. Независимо колко съдържателна е една дума, нейната честа употреба неизбежно я лишава от съдържание. Думата „благодат” е неизменна част от християнския религиозен речник вече две хилядолетия. За това понятието „благодат” трябва да се обясни отново на съвременния християнин.
Най-често разпространеното схващане за благодатта (особено в евангелските среди) е, че благодат означава „незаслужена милост”. За благодат обикновено говорим тогава, когато стане въпрос за юридическия аспект на спасението на човека, независимо дали се отнася до индивидуалното или общочовешкото спасение. Апостол Павел категорично заявява: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога.” (Ефисяни 2:8) Благодатта е проява на божествена милост към човека. Тя е „незаслужено оправдание”, благодарение на което човекът е помилван и освободен от смъртно наказание. Човечеството е съгрешило пред Бога и заслужава смърт, но Бог решава да прояви милост към него като изпраща в света своя единороден Син – Исус Христос ,за да умре със заместническа смърт, понасяйки цялото наказание за греха на човечеството. От този момент нататък, спасението и вечният живот са възможни, тогава, когато човек приеме тази заместническа жертва, чрез вяра. Човекът не може да изработи спасение за себе си, въпреки, че непрестанно се е опитвал да го постигне, било чрез неизброими жертви или чрез неимоверни усилия да бъде морален. Спасението обаче е оставало все така непостижимо. Божествената педагогика позволила на човека да осъзнае, че постигането на спасение за човека е възможно единствено, ако самият Бог изработи това спасение. „А когато се изпълни времето, са думите на апостола, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се под закон, за да изкупи онези, които бяха под закона, та да получим осиновението.” (Галатяни 4:4,5) Христос, въплътилият се Син Божи, второто лице на Светата Троица изработва спасение за нас, като постига онова съвършенство, за което е бил предназначен първият човек Адам. Бивайки напълно покорен на Своя Небесен Отец и Неговата воля, той става съвършения човек, Втория Адам. За разлика от всички останали хора, той не заслужава смърт, ето защо, заемайки нашето място на кръста, става основание за нашето оправдание.
Благодатта е акта, чрез който справедливият Бог-Съдия счита смъртта на Своя единороден Син за наша и ни освобождава от наказанието, което заслужаваме, прощава дълговете ни, оневинява ни и ни приема като Свои синове.
Когато Новият Завет говори за благодат, се има предвид, както проявата на божествена милост към човечеството, така и божествено съдействие за изработването на човешкото спасение.
Терапевтичен характер
Но благодатта освен юридически и правосъден характер, отнасящ се до божественото правосъдие има и терапевтичен характер. Спасението на човека не е просто оправданието му от вината за грях. Спасението е процес, в който Бог лекува човека от раните, нанесени му от грехопадението. Грехът е не само вина, но и болест, която пропива цялото естество на човека и го покварява отвътре. След грехопадението природата на човека се е изменила. Неговият ум, воля и сърце са се помрачили, изгубили са способността да разбират божествените цели за човешкия живот и сами да достигнат до тях. Тялото на човека не само е станало смъртно, но е станало господар на душата. Духовните ценности в човека, уподобяващи го на Бога, са изместени от необходимостта на природата. За да достигне до Бога, за да се одухотвори и активно да живее в божествената воля за своя живот, човекът има нужда от външна подкрепа, тъй като онова, което той притежава в себе си не е достатъчно за постигането на подобна висока цел. Благодатта е именно онази външна за човека сила, която му се дарява за да постигне всичко, за което е предназначен. За това благослова на апостолите е: „Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашият Господ (ІІ Петрово 1:2) или благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от Господа Исуса Христа.” (ІІ Йоана 1:3; І Коринтяни 1:3; Галатяни. 1:3; Ефесяни 1:2) Божията благодат е просветляваща, лекуваща и винаги изграждаща. Тя осветлява мислите ни, влага в сърцата ни богоугодни копнежи и желания, подсилва и укрепва волята ни така, че ние вярващите да бъдем способни да прозрем Божиите мисли, да приемем онова, което е в Божието сърце и то да ни подкрепи в изпълнението на Божията воля. В този смисъл, всеки християнин не само се спасява чрез вяра по благодат, но също така е длъжен да изживява всеки ден това спасение.
Настойничество и съпричастност
Благодатта е сила за нов, богоугоден живот. В това се състои основната разлика между благодатта и закона. Докато законът разкрива Божията воля, но оставя човека напълно безсилен да я изпълни, благодатта не само озарява вярващия с познаване на Истината, но влага в него необходимата сила тя да бъде живяна. Благодатта е силата, чрез която можем да победим греха в личния си живот. „Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат”, ни учи ап. Павел (Римляни 6:15). Без благодатта ние оставаме напълно безпомощни в борбата с греха. Тя ни е дарена именно, за да се извисим духовно и да постигнем онова освещение, без което никой няма да види лицето на Господа.
В същото време благодатта е и силата, чрез която да служим на Бога в разнообразните служения, към които Той ни е призовал. В контекста на своите разсъждения за разнообразните служения и дарби, дарени на църквата, ап. Павел пише: „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.” (Ефисяни 4:7) Божията благодат не е дарена на отделния вярващ единствено и само за неговото лично духовно изграждане. Тя е дарена за благото на общността от вярващи и нейното изграждане като храм и тяло на живия Бог. Това има в предвид апостол Петър, когато казва: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат” (1 Пет. 4:10)
Благодатта, излята в живота на всеки вярващ и дарена му посредством силата на Святия Дух, задължава всеки вярващ да се включи в живота на Църквата, да участва в него активно, творчески, вграждайки се в този живот посредством духовните и природните дарби, с които разполага. Благодатта е “съкровището”, което всеки вярващ притежава, на което е направен “настойник” и което трябва да вложи в “Божията съкровищница” – Църквата. Единствено там това съкровище не се разпилява, но достига до онези, който имат нужда от него.
Единствено изливането на благодатната сила в живота на отделния вярващ и неговото посвещение към общия църковен живот, обособява Църквата като “пълноводна река”, река от благодат, която се изпълва от малките благодатни потоци, извиращи от живота и делата на отделните вярващи. Ето защо, преживяването на Божията благодат е свързано не само с преживяването на Божието присъствие, но и с нашата съпричастност към живота на Христовото тяло - Неговата Църква. Благодатта е онази божествена сила, която ни кара да забравим за себе си и да се устремим към Бога и ближния, като ги възлюбим и се посветим на това да ги обичаме и вярно да им служим.
Реално присъствие
Последното, но съвсем не най-маловажното, което можем да кажем за благодатта е, че тя е реалното Божие присъствие в нас. Благодатта не е безлична енергия, но самият Святи Дух – третото лице на Светата Троица, присъстващ в нас. Святият Дух се преживява като благодат. Неговото животворящо присъствие в сърцето на вярващия се усеща като сила. Тази сила се проявява многообразно и се преживява с различен интензитет. Това се дължи на факта, че макар и да обитава в сърцето на вярващия, Святият Дух се влива в него с нова сила всеки път, когато вярващият е в непосредствено общение със Светата Троица. Святият Дух е като духовна река, в която човек се потапя, всеки път в различни дълбочини, или като разстилащо се в атмосферата ароматно ухание, което се усеща в различна степен. Всеки път, когато се чувстваме изпълнени с Божията благодат, ние всъщност сме изпълнени със Святия Дух, Който се влива в нас, за да ни помогне да се “съединим” с Бога, да придобием образа Му и изпълним волята Му. За това Новият Завет ни учи непрестанно да се изпълваме с Духа, който вече сме получили (Ефисяни 5:18). В известна степен може да се каже, че за нас и нашето спасение Синът Божий е станал човек, а Святият Дух е станал благодат, за да можем по благодат (сиреч, чрез Светия Дух) да бъдем във всичко като Сина Божий, както в настоящия, така и във вечния живот.


П-р Димитър ЛУЧЕВ