Сърце и уста

Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
- РИМЛЯНИ 10:10

Човек винаги вярва със сърце и с уста прави изповед и се спасява. Когато вярваш за нещо със сърцето си и го изповядаш с устата си, то става реално за теб. Изповедта на вяра създава реалности! Например Евреи 9:12 казва: “Той влезе...веднъж завинаги в светилището и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” Няма нужда Исус да прави отново това; Той вече го направи за всички времена. И Римляни 10:10 ни казва как това спасение може да стане реално за нас: като повярваме със сърцето, което е вътрешният човек, и изповядаме с устата. Когато четеш стихове съдържащи “ в Христос”, “в Него”, може да не изглежда, че наистина имаш това, което тези стихове казват, че имаш. Но ако волята ти започне да изповядва (защото ти вярваш Божието Слово в сърцето си): “Това е мое. Това е, което съм аз. Това е, което имам”, тогава то ще стане реално за теб. То вече е реално в духовната област. Но ти целиш то да стане реално в естествената област на живота ти.

Изповед: Със сърцето си вярвам в Божието Слово и с устата си изповядвам това, което То обещава и снабдява. Изповедите ми на вяра правят тези обещания и снабдявания реални в живота ми. Аз съм този, който Бог казва, че съм! Аз имам онова, което Бог казва, че имам - сега!