Ние оздравяхме

Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
- І ПЕТРОВО 2:24

Преди години доведоха една жена на моя църковна служба. От четири години не можела да ходи и докторите й казали, че никога няма да проходи. Аз седнах до нея и сложих на коленете й отворена Библия. После казах:
- Сестра, моля те да прочетеш този стих на глас. Тя прочете високо І Петрово 2:24. И когато завърши с „...с Чиято рана вие оздравяхте,” аз попитах:
- В минало, сегашно или бъдеще време е “оздравяхте”?
Никога няма да забравя реакцията й.
- “Оздравяхте” е в минало време - каза тя. - И щом ние оздравяхме, значи и аз оздравях!
Тя прие Божието Слово с ентусиазма и простотата на дете - така, както трябва да правим! Този е начинът, който Бог изисква в Словото Си. Той не ни обещава, че ще ни изцели, защото преди 2000 години Той снабди изцеление за нас! Изцелението е нещо, което вече имаме в Христос. Лицето на тази жена грееше, когато тя издигна ръцете си и каза:
- Слава на Бога! Господи, толкова се радвам, че съм изцелена. Господи, толкова се радвам, че мога да ходя отново! (Тя не бе направила още и една стъпка.) Толкова се радвам, че повече не съм безпомощна. Толкова се радвам, че мога да се справям вече и сама.
- Стани и ходи! - казах аз и жената се изправи и започна да ходи.

Изповед: В Неговите рани ние оздравяхме! Щом като се казва “ние”, тогава съм и аз. Изцелението е мое. Аз го имам сега.