Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха...
- ДЕЯНИЯ 16:25
Пеене, хвалене и благодарение вървят ръка за ръка. Павел и Сила бяха бити с тояги, хвърлени в тъмница и оковани с вериги. Но през нощта те се молеха и хвалеха Бог на висок глас. Останалите затворници ги слушаха. Повечето хора биха се оплаквали и роптали в подобни обстоятелства. Ако те приличаха на някои съвременни християни, Сила би казал: „Павле, още ли си тук?“ А Павел би отвърнал: „Че къде бих могъл да съм?“ А после Сила щеше да се оплаче: „Да ти кажа право, бедничкият ми гръб доста ме боли. Не разбирам, защо Бог допусна да ни се случи това. Той знае, че се стараем да Му служим по най-добрия начин!“ Такъв род молитва по-скоро би утежнил положението на Павел и Сила, отколкото да им помогне! Не Бог, а дяволът ги беше хвърлил в тъмницата. Оттук можем да си извадим поука, която да ни помогне във време на изкушения и изпитания, във време на житейски бури. Именно тогава е време за молитва, хваление и благодарение на Бога!
Изповед: Аз хваля и благодаря на Бог по всяко време. Никога не тая в себе си отношение на самосъжаление. Аз винаги поддържам отношение на хваление.
-
Няма коментари:
Публикуване на коментар
please post your comment,
thank you!