Първородният от мъртвите

Който (възлюбеният Му Син) е образ на невидимия Бог, първороден
преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. И глава на тялото, тоест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. /КОЛОСЯНИ 1:15-20/

Макар и равнопоставен на Отец вечният Божий Син прие да стане подчинен и да посредничи в примирението на света с Бога чрез кръвта на Своя Кръст.

За целта Исус прие смъртта (Матея 27:50). Когато Исус стана грях (ІІ Коринт. 5:21), Той беше предаден от Бога на духовна смърт, която означаваше отделяне от Бога. Това се случи, когато Исус извика със сърцераздирателен вик: “Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?” Исус умря заради греховете ни, за да бъде възкресен за нашето оправдание (Римл. 4:25). В мъдростта си Бог предаде Исус, Праведника, на смърт, за да плати за вината ни и да бъде ПЪРВОРОДНИЯТ ОТ МЪРТВИТЕ!

Изповед: Благодаря Ти, Исус, затова, че умря за греховете ми. Благодаря Ти, Исус, че Ти плати за вината ми и поради това мога да бъда свободен!